Решение по дело №3932/2020 на Районен съд - Сливен

 

  Р   Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 260166

 

 

гр. Сливен,  02.03.2021   година

 

 

В ИМЕТО НА  НАРОДА

 

 

 

СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Х-ти граждански състав в открито съдебно заседание на първи март през две хиляди и  двадесет и първа година в състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НИНА КОРИТАРОВА

                                                               

При участието на секретар МАРИАНА ТОДОРОВА, сложи за разглеждане гражданско дело № 3932 по описа за 2020 година, докладвано от районния съдия.

 

Производството е образувано въз основа на искова молба, с която са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 ГПК  за установяване съществуване на вземания на заявител по подадено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК- „ЮБЦ" ООД , ЕИК: 201702115, със седалище и адрес на управление: гр. София, 1404, р-н Триадица, бул. "България" No 81, вх. В, ет. 8, представлявано от адв. В.Г. от САК , против Я.В.Д., ЕГН: ********** ***, на който заповедта за изпълнение е била връчена по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК.

Ищецът твърди, че процесните вземания срещу ответника му били прехвърлени с договор за цесия от 01.10.2019 г. сключен с „ С. Г. Груп” ООД, което от своя страна било придобило процесните вземания по договор за цесия с „БТК” ЕАД на 16.10.2018 г., който бил страна по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги сключен с ответницата от  29.12.2015 г., със срок на действие до 29.12.2017 г. и месечна абонаемнтна такса от 15,99 лв. Въз основа на този договор ответницата била използвала мобилни услуги и й били издавани фактури за клиентски номер 16131942001 съгласно чл. 29 от ОУ на мобилния оператор. Абонатът не бил заплатил мобилни услуги на обща стойност 121,17 лв. за четири последователни месеца-02.2017 г., 03.2017 г., 04.2017 г., 05.2017 г.  Посочва, че мобилния оператор има право, в случай, че абонатът не изпълни задълженията си по  т. 43 от ОУ има право едностранно да прекрати сключения индивидуален договор на клиента, като в случая договорът бил прекратен автоматично на 23.05.2017 г.

Счита, че длъжникът следва да се счита уведомен за извършването на двете цесии с получаването на исковата молба, с която са приложени и уведомленията за извършването им. Длъжникът би могъл да противопостави възражение, че не му е надлежно съобщена цесията единствено в случай, че твърди изпълнение на задължението на стария кредитор и цитира съдебна  практика в този смисъл.

Ищецът  бил подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, която била връчена на ответницата по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, което обуславяло правния интерес на ищеца от предявяването на настоящия иск.

Моли да се признае за установено в отношенията между страните, че ответница му дължи сумата от 121,17 лева, съставляваща главница, представляваща стойността на потребена и незаплатена далекосъобщителна услуга, предоставена по договори с клиентски номер 16131942001 от 29.12.2015 г. сключени между ответницата и „БТК” ЕАД, сумата от 34,94 лв., съставляваща мораторна лихва за забава за периода от 28.05.2017 г. до 01.04.2020 г. ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението -17.07.2020 г. до окончателното плащане на вземането.

Претендират се деловодни разноски сторени в заповедното и исковото производство.

В срока по чл.131 ГПК ответницата не  е депозирала отговор на исковата молба.

С исковата молба пълномощника на ищцовото дружество е направил искане за постановяване на неприсъствено решение. Вземайки предвид обстоятелството, че ответницата не е депозирала писмен отговор на исковата молба, не се явява лично и не изпраща представител по закон или по пълномощие в първото по делото съдебно заседание,  а и същата не е депозирала искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие и с оглед изричното искане на ищеца, съдът  счита, че са налице условията на чл. 238  и чл. 239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение.

Съдът счита, че ищецът по  безспорен начин е доказал наличието на договорни отношения между страните /ответник и мобилен оператор/– договор за мобилни услуги, изпълнението на задължението на мобилния оператор по предоставянето на мобилните услуги,  както и основание и размер на всяко едно вземане – незаплатените абонаментни такси и основанието и размера на претендираната мораторна лихва. Ищецът е доказал наличието на два договора за цесия, по силата на които придобива процесното вземане срещу ответника, както и уведомяването на ответника за извършените цесии.

 Като прецени, че са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 от ГПК и чл. 239 от ГПК, съдът прие, че срещу ответната страна следва да се постанови неприсъствено решение, с което исковите  претенции на ищеца да се уважат изцяло.  

По правилата на процеса на ищеца се следват разноски, изчислени като възлизащи на сумата от 205,00  лева  съставляваща държавна такса и адвокатско възнаграждение в исковото производство и сумата от 205,00 лева съставляваща държавна такса и адвокатско възнаграждение в заповедното производство.

Ръководен от гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

 ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 415, във връзка с чл. 422 от ГПК, че Я.В.Д. с ЕГН ********** с настоящ адрес *** ***** № *, ДЪЛЖИ на  „ЮБЦ" ЕОД , ЕИК: 201702115, със седалище и адрес на управление: гр. София, 1404, р-н Триадица, бул. "България" No 81, вх. В, ет. 8, сумата от

сумата от 121,17 лева, съставляваща главница, представляваща стойността на потребена и незаплатена далекосъобщителна услуга, предоставена по договори с клиентски номер 16131942001 от 29.12.2015 г. сключени между ответницата и „БТК” ЕАД,

сумата от 34,94 лв., съставляваща мораторна лихва за забава за периода от 28.05.2017 г. до 01.04.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 13.08.2020 г. до окончателното плащане на вземането,  за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 2530 по описа на РС-Сливен за 2020 година.

 ОСЪЖДА Я.В.Д. с ЕГН ********** с настоящ адрес *** ****** № * ДА ЗАПЛАТИ на ЮБЦ" ЕОД , ЕИК: 201702115, със седалище и адрес на управление: гр. София, 1404, р-н Триадица, бул. "България" No 81, вх. В, ет. 8 разноски, изчислени като възлизащи на сумата от  205,00  лева  съставляваща държавна такса и адвокатско възнаграждение в исковото производство и сумата от  205,00 лева съставляваща държавна такса и адвокатско възнаграждение в заповедното производство.

 

Решението е НЕПРИСЪСТВЕНО и не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се връчи на страните.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: