Р Е Ш Е Н И Е
№ 491
гр. Г.О., 25.11.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – Г.О., Х състав, в публично съдебно заседание
на двадесет и четвърти октомври две
хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Илина Джукова
при секретаря Стела Бакърджиева като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 1308 по описа на Районен съд – Г.О. за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.55, ал.1,
предл.1 ЗЗД.
Ищецът И.Н.З. твърди, че е потребител на
електрическа енергия в обект в с.П., Община Г.О., за което е разкрита партида с
клиентски номер *****и абонатен номер ***** при ответника „Е.П.“ АД. Твърди, че
от писмо от ответника и посещение в негово подразделение е уведомен, че е
издадена фактура № **********/11.03.2019 г. на стойност 2 504,95 лв. със срок
на плащане 21.03.2019 г. за извършено преизчисление на количеството
електрическа енергия по партидата му. Твърди, че на 19.03.2019 г. заплатил посочената
във фактурата сума. Оспорва в посочения във фактурата период – от 19.09.2018 г.
до 17.12.2018 г., да е потребено и отчетено количеството електрическа енергия,
чиято цена е платена и счита, че сумата е платена недължимо. Оспорва верността
на отразеното в констативния протокол на „Електроразпределение Север“ АД и
размера на начислената сума, считайки го за произволно определен. Възразява, че
за ответника не съществува фактическо основание за извършване на корекцията.
Аргументира възражението си с оспорване проверяваният електромер да е обслужвал
процесния обект и оспорване на изправността на електромера. Възразява се още за
липса на правно основание за извършване на корекцията – липса на надлежна
лицензия у „Електроразпределение Север“ АД за продажба на електрическа енергия,
съответно право да извършва корекция на сметки и да начислява суми; неравноправност
на клаузите от Общите условия, регламентиращи едностранна корекция на сметката
на абоната за минал период; неприложимост на Общите условия, изменени с Решение
ОУ-006/21.07.2014 г. на КЕВР за абоната, тъй като не са публикувани в местен ежеденвник
съгласно чл.98а, ал.3 ЗЕ и липса на законов и подзаконов нормативен акт,
уреждащ възможността за корекция на сметката на абоната за минал период, поради
нищожност на процедурата, уредена в Правила за измерване на количеството
електрическа енергия (по-долу ПИКЕЕ) и след отмяната им с Решение №
1500/06.02.2017 г., постановено по адм.д. № 2385/2016 г. по описа на ВАС и
Решение № 2315 от 21.02.2018 г. по адм. д. № 3879/2017 г. на ВАС; липса на
предпоставките за ангажиране на договорната отговорност на потребителя. Моли за
постановяване на решение, с което да се осъди ответника да му заплати сумата от
2 504,95 лв., начислена по фактура № **********/11.03.2019 г. и платена от
него без основание, както и сторените в производството разноски.
В депозирания отговор на исковата молба, ответникът
оспорва основателността на предявения иск, като навежда твърдения, че на
17.12.2018 г. служители на „Електроразпределение Север“ АД извършили проверка
на средството за търговско измерване (по-долу СТИ), измерващо потребената електрическа
енергия в обекта на ищеца, при която установили, че държавните пломби на СТИ
били нарушени /неистински/. Електромерът бил демонтиран и подменен с нов. За
проверката бил съставен констативен протокол № 1502402/17.12.2018 г., подписан
от служителите на дружеството и двама свидетели. Сочи, че на ищеца било
изпратено писмо № 51537_КП1502402_1/07.03.2019 г., уведомяващо го за
проверката, към което бил приложен констативния протокол. На демонтираното СТИ
била извършена метрологична експертиза от Главна дирекция „Измервателни уреди“
при Регионален отдел – Русе на Български институт по метрология, при която се
констатирало, че пломбите на електромера са подправени – несъответствие на
знака. Установено било и че е осъществяван достъп до вътрешността му, външна намеса
в схемата му, както и че са поставени допълнителни платки с елементи, запоени
към двете системи на електромера. Сочи, че въз основа на метрологичната
експертиза и установеният факт на неправомерно въздействие върху схемата на
електромера, „Електроразпределение Север“ АД изготвило справка за начисляване
на електрическа енергия № 51537_1058/07.03.2019 г,, съгласно която общото
количество електрическа енергия, с което следва да бъде завишено потреблението
на ищеца е 12 672,00 кВТч, изчислено на база 1/3 от пропускателната
способност на СТИ за период от 90 дни от датата на констатиране на неточно
измерване (от 19.09.2018 г. до 17.12.2018 г.). За стойността на това количество
електрическа енергия – 2 504,95 лв. била издадена фактура № **********/11.03.2019
г. Твърди, че ответникът неправомерно е въздействал върху схемата на свързване
на СТИ, поради което част от потребената електрическа енергия не се отчитала.
Сочи, че това дава основание на ответника да определи и начисли неотчетеното
количество електрическа енергия, а ищецът е заплатил дължимо цената му. Моли за постановяване на решение, с което
искът да бъде отхвърлен и да му бъдат присъдени направените разноски.
Съдът,
след съобразяване на твърденията на страните и преценка на събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Между страните не се спори, че ищецът е потребител
на електрическа енергия съгласно договор за продажба на електрическа енергия за
обект в с.П., Община Г.О., за което е открита партида с клиентски номер *****и
абонатен номер ***** при ответника. От протокол за монтаж/демонтаж на
електромер № 5101934 от 11.09.2017 г. се установява, че на посочената дата за
отчитане на потреблението в обекта на ищеца е монтиран електромер фабричен № 46313337,
запечатан с ведомствена пломба № 5124572.
От констативен протокол № 1502402 от 17.03.2019 г. и
показанията на свидетеля П. – служител на "Електроразпределение
Север" АД, се установява, че на 17.12.2018 г. на адреса на ищеца е извършена
проверка за изправност на електромер с фабр.№ 1114120946313337, запечатан с
ведомствена пломба 5117937 и държавна пломба на производителя: „Искра“ „М17
11002“. При изслушването си вещото лице изяснява, че ведомствената пломба се
намира на капака на клемния блок, а държавната - на капака на електромера,
както и че не е описано да има пломби на вратата и на щита на таблото на
електромера. Служителите констатирали, че държавните пломби са нарушени
(неистински) и установили, че СТИ измерва с отклонение +0,42 % /в класа си на
точност/. Служителите демонтирали СТИ и го подменили с ново. За проверката бил
съставен констативен протокол № 1502402 от 17.03.2019 г., подписан от
служителите и двама свидетели полицейски служители. Копие от констативния
протокол било изпратено на ищеца с писмо изх.№ 51537_КП1502402_1/07.03.2019 г.,
получено лично от него на 18.03.2019 г.
На демонтираното СТИ била извършена метрологична
експертиза, резултатите от която били отразени в протокол № 257/26.02.2019 г.
на БИМ. Било установено, че отсъстват механични дефекти на кутията, на клемите
и клемния блок на СТИ, наличие на необходимите обозначения на табелката на
електромера и наличие на пломби против неправомерен достъп до вътрешната
конструкция на електромера - фирмен знак (лява пломба) ISKRA
/гладка/ и знак
от метрологичната проверка (дясна пломба) - М17/110 02. При изслушването на
съдебно-техническата експертиза, вещото лице изяснява, че СТИ не може да бъде
демонтирано без отстраняване на ведомствената пломба и неотразяването й в
протокола се дължи на това, че е била свалена от служителите на
„Електроразпределение Север“ АД при демонтажа. Метрологичната експертиза,
изготвена от БИМ, констатирала още, че електромерът съответства на
метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при
измерването на електрическа енергия. Метрологичната експертиза установила и
наличие на допълнителни платки с елементи, запоени към двете системи на
електромера, от което прави заключение, че е осъществяван достъп до
вътрешността му и той не отговаря на одобрения тип.
От представената справка № 51537_1058/07.03.2019
г. на „Електроразпределение Север“ АД се установява, че въз основа на протокола
от метрологичната експертиза било изчислено количеството електрическа енергия,
с което да се коригира сметката на ищеца за период от 19.09.2018 г. до 17.12.2018
г. на база 1/3 от пропускателната способност на СТИ – 40 А, въз основа на което
било изчислено количество от 12 672 кВТч. Съгласно отговора на задача № 4 от
приетата по делото съдебно-техническа експертиза изчислението е математически
вярно. За стойността на така начисленото количество електрическа енергия –
2 504,95 лв. била издадена фактура № **********/11.03.2019 г., изпратена
на ищеца с писмо изх.№ 51537_КП1502402_2/11.03.2019 г., получено лично от него
на 18.03.2019 г.
Страните не спорят, а и от разписка № 04000876156515/19.03.2019
г. на „Изипей“ АД и изходящите от ответника извлечение за фактури и плащания
към 19.07.2019 г. и извлечение от сметка от 19.07.2019 г., обективиращи неизгодни
за издателя обстоятелства, се установява, че на 19.03.2019 г. ищецът заплатил
на ответника сумата 2 504,95 лв. за консумирана електрическа енергия в периода
от 19.09.2018 г. до 17.12.2018 г. по фактура № **********/11.03.2019 г.
Съгласно заключението по назначената
съдебно-техническа експертиза по въпроси № 1 и № 3, не може да се даде
заключение дали чрез СТИ може да бъде измерена цялата потребена от ищеца
електрическа енергия в процесния период. Това е така, защото не може да се
определи как, дали и в какви периоди констатираното от БИМ допълнително
устройство е влияло на параметрите на измервателната верига и технически не
може да се определи дали устройството е било задействано. Уточнява се, че
самото наличие на устройството не влияе върху точността на отчитането и при
незадействано устройство, електромерът работи в класа си на точност. В
заключението по задача № 2 и при изслушване на експертизата, вещото лице
уточнява, че това допълнително устройство се поставя след отваряне и нарушаване
на всички пломби - на таблото, на предпазния щит (ако има такъв), капака на
клемния блок и предния лицев панел на електромера. При изслушването допълва, че
задействането на устройството става външно. Уточнява се, че схемата на
свързване на СТИ към електроразпределителната мрежа не е променена, а
поставянето да допълнителна платка е въздействие върху самото устройство на
СТИ. При наличието им, СТИ е технически неизправно, защото те не са негови
конструктивни елементи. В отговора на задача № 4 вещото лице дава заключение,
че физически не може да се определи потребеното от ищеца количество
електрическа енергия за процесния период, но при изслушването си сочи, че
начисленото количество електрическа енергия може да бъде доставено за 90 дни
без това да наруши техническите характеристики на СТИ.
Въз основа
на приетите за установени факти, съдът намира от правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.55,
ал.1, предл.1 ЗЗД за връщане на даденото без основание. Основателността на иска
е предпоставена от установяване от страна на ищеца на даването на имуществено
благо (в случая – плащането на процесната сума) и отричане да има правно
основание за имущественото разместване. В случая, за да отблъсне претенцията,
ответникът се позовава на наличието на правно основание за плащането, твърдейки
сумата от 2 504,95 лв. да съставлява цена на консумирана в периода от
19.09.2018 г. до 17.12.2018 г. електрическа енергия от 12 672 кВТч, неотчетена
поради неправомерно поведение на ищеца – промяна на схемата на свързване чрез
поставяне на допълнителни платки с елементи, запоени към двете системи на
електромера. По тази причина в негова тежест е да установи пълно и главно
фактите, от които черпи възражението си.
Между страните няма спор относно осъществяването на
имущественото разместване – плащане от ищеца и получаване от ответника на
сумата от 2 504,95 лв. по фактура № **********/11.03.2019 г. Спорът, както
фактически, така и правно, е концентриран върху основателността на възражението
за наличие на основание за плащането. Това предполага разглеждане на въпросите
дали е установено твърдяното неправомерно поведение на ищеца и довело ли е то
до неотчитане на твърдяното количество електрическа енергия през процесния
период.
Ответникът не се позовава на осъществяване на предпоставките
на някоя от хипотезите на отменените ПИКЕЕ или на Общите условия на договора
между страните, поради което възраженията на ищеца за неравноправност на клаузи
в тях и несъответствие на норми на подзаконови актове с такива в закон, са
неотносими и не следва да бъдат разглеждани. Неоснователно ищецът възразява, че
претенция за заплащане на цена на електрическа енергия за минал период може да
се основе само на приети по силата на законовата делегация на чл.83, ал.2,
изр.2 вр. ал.1, т.6 ЗЕ правила за измерване на количеството електрическа
енергия и предвиждане в общите условия, при които крайният снабдител продава
електрическа енергия, на ред за уведомяване на клиента при извършване на
корекция на сметка съгласно приетите от правила. Такава може да се основе и на
осъществяване на общата хипотеза на договорна отговорност (чл.79, ал.1 ЗЗД),
или с оглед съдържанието на правоотношението между страните – при неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена на електрическата енергия поради неправомерно
действие от страна на потребителя и при установяване на периода на грешното
измерване или неизмерване и реално консумираната електрическа енергия за
миналия период (в Решение № 111/17.07.2015 г. по т.д. № 1650/2014 г. на I Т.О.
на ВКС; Решение № 97/28.07.2015 г. по т. д. № 877/2014 г. на I Т.О. на ВКС;
Решение № 166/11.05.2016 г. по т.д. № 1797/2014 г. на II Т.О. на ВКС; Решение №
164/02.03.2016 г. по т.д. № 2446/2014 г. на II Т.О. на ВКС, Решение №
104/16.08.2016 г. по т.д. № 1671/2015 г. на I Т.О. на ВКС, обобщени с Решение №
118/18.09.2017 г. по т.д. № 961/2016 г. на II Т.О. на ВКС и Решение №
115/20.09.2017 г. по т.д. № 1156/2016 г. на II Т.О. на ВКС посоченото е прието
за периода преди приемане на ПИКЕЕ, но е важимо и след отмяната им). В случая
ответникът претендира сумата да е дължима именно на това основание и предметът
на проверката в настоящото производство е дали са осъществени посочените
предпоставки.
Между страните не е спорно, че ищецът е потребител
на енергийни услуги – битов клиент по смисъла на § 1 т. 2а и 41б от ДР на ЗЕ,
както и че на ищеца в с.П. е присъединен към електроразпределителната мрежа. В
тази връзка между страните по делото съществува правоотношение по договор за
продажба на електрическа енергия, което се регламентира от публично известни
общи условия. Към периода на корекцията и към момента на процесната проверка
към правоотношението между страните са приложими Общите условия, одобрени с
Решение № ОУ-061/07.11.2007 г. на ДКЕВР, доколкото с Решение № 798/20.01.2017
г. по адм.д. № 3068/2016 г. по описа на ВАС, влязло в сила на 20.01.2017 г. е
отменено Решение № ОУ-06/21.07.2014г. на ДКЕВР, с което са одобрени Общи
условия за продажба на електрическа енергия за „Е.П.“ АД. Това прави
ирелевантно възражението на ищеца, че отменените общи условия не са публикувани
надлежно съобразно чл.98а, ал.3 ЗЕ.
Предвид установеното от
фактическа страна, следва да се приеме за основателно възражението на ищеца, че
не е ясно дали изследваният електромер е служил за отчет в имота му. Видно от
представените доказателства, монтираният през 2017 г. електромер и
проверяваният от „Електроразпределение Север“ АД и БИМ електромер, са различни
- имат различен фабричен номер и няма данни между монтажа и датата на
проверката, електромерът да е бил подменен. Действително в протокола от
проверката е посочено, че електромер с фабричен номер 1114120946313337 е
обслужвал процесния обект, но протоколът съставлява частен свидетелстващ
документ, който не носи подписа на ищеца и не може да му бъде противопоставен.
Че проверяваният електромер е бил монтиран за отчет в обекта на ищеца, не може
да се изведе и от протокола от метрологичната експертиза, защото в тази част
той възпроизвежда констатациите в протокола от проверката, а и защото
разглежданият въпрос не е от компетентността на метрологичната експертиза и
протоколът за извършването й не се ползва с материална доказателствена сила
относно обсъждания факт. Посоченото е достатъчно за уважаване на ищцовата
претенция, доколкото отговорността на ищеца не може да бъде ангажирана за
констатации, касаещи различен електромер, направени в частен свидетелстващ
документ, който не може да му бъде противопоставен.
Дори и да бе установено, че
проверяваният електромер е обслужвал обекта на ищеца, предпоставките за ангажиране
на отговорността му не са налице. Действително се установи добавяне на чужд за
електромера елемент - поставяне на допълнителни платки с елементи, запоени към
двете системи на електромера. С оглед заключението по съдебно-техническата
експертиза, наличието им предполага непременно осъществен достъп до
вътрешността на електромера, независимо, че сочената подправка на държавната
пломба не се установи (в протокола не са отразени фактите, довели до извод, че
пломбата е неистинска, а и да бяха - той е непротивопоставим на ищеца, вещото
лице при изслушването си сочи, че в протокола от проверката и в БИМ пломбата е
с една и съща сигнатура, а подправката следва само от протокола). Без значение
е също, че ответникът неоснователно определя вмешателството във вътрешността на
електромера като промяна в схемата на свързване, защото той черпи основание за
съществуване на вземането си от установеното от фактическа страна действие -
поставяне на допълнителни платки във вътрешността на електромера. Съгласно
чл.16, т.5 от ОУДПЕЕЕМ на „Електроразпределение Север“ АД ищецът е задължен да
не преустройва, ремонтира или да заменя елементите на средствата за търговско
измерване. Задължението на ищеца е за бездействие, поради което основание за
ангажиране на отговорността му възниква при извършване на действие, каквото се
е задължил да не осъществява. Само осъществяването на този резултат -
осъществен достъп до вътрешността на електромера и поставяне на двете
допълнителни платки, без да е установено, че ищецът е извършил действията,
довели до него, не е достатъчно основание за ангажиране на отговорността за
неизпълнение на задължението за бездействие. Неоснователно ответникът ги
приравнява, защото отговорността в хипотезата, на която се позовава, не е
обективна (за разлика от уредбата в ПИКЕЕ) и е обусловена от неправомерното
поведение на ищеца-потребител, което не бе установено.
На следващо място, не може да се приеме, че
неправомерното действие, ако и да не е извършено от ищеца, го е ползвало и като
резултат от него, той се е обогатил. Нито протоколът от проверката, нито от
метрологичната експертиза, съдържат данни, че двете допълнителни платки са
въздействали върху работата на електромера и са довели до неточно отчитане.
Макар и те да съставляват чужди на системата елементи, въпреки поставянето им,
електромерът е отчитал в границите на точност, което е удостоверено и при двете
проверки. Ищецът не твърди, а и по делото не се установява допълнителното
устройство да е задействано и да е работило през процесния период, а и да е
било така - не се установява дали и по какъв начин то е повлияло на отчитането.
Освен посоченото, дори допълнителното устройство да е повлияло на работата на
електромера по някакъв начин, не е възможно да се установи началната дата на
въздействието, нито физически да се определи консумираното количество
електрическа енергия. Тези параметри на потреблението - период и количество, са
обуславящи за възражението на ответника, защото то е основано не на обективния
факт на неотчитане или неточно отчитане (както в хипотезите на ПИКЕЕ), а на
неизпълнение на договорното задължение на ищеца за бездействие, вредите от което
са част от фактическия състав за възникване на твърдяното вземане. Тук не би
могло да намери приложение правилото на чл.162 ГПК, както ответникът претендира,
защото недоказването на факта, че определено количество електрическа енергия е
потребено през конкретен период от време, е неустановяване на основанието, а не
на размера на вземането.
В обобщение на изложеното, не се установи, че
проверяваният електромер е обслужвал обекта на ищеца, както и че проникването
във вътрешността на електромера и поставения чужд за системата елемент е довело
до неотчитане или неточно отчитане. С оглед изложеното за ответника е липсвало
правно основание да начисли и претендира от ищеца заплащане на сумата от 2 504,95 лв. и
съгласно чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД дължи връщането й. С оглед посоченото, искът
се явява основателен и следва да бъде уважен.
Предвид изхода на спора и по аргумент от чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право да му се присъдят
направените разноски. Той е направил
такова искане и е представил доказателства да е сторил разноски в
производството в общ размер 560,20 лв. (100,20 лв. за държавна такса и 460 лв.
за адвокатско възнаграждение), поради което тази сума следва да му бъде
заплатена от ответника.
На основание чл.258, ал.1 ГПК решението подлежи на
обжалване.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА
„Е.П.“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.********************“ да заплати
на И.Н.З., ЕГН **********,*** сумата от
2 504,95 лв. /две хиляди петстотин и четири лева и деветдесет
и пет стотинки/, начислена по
фактура № **********/11.03.2019 г. за извършено преизчисление на количеството
потребена електрическа енергия за периода от 19.09.2018 г. до 17.12.2018 г. по партида с клиентски номер *****и
абонатен номер ***** за обект в с.П.,
Община Г.О., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 11.07.2019
г., до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА
„Е.П.“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.********************“ да заплати
на И.Н.З., ЕГН **********,*** сумата от
560,20 лв. /петстотин и шестдесет
лева и двадесет стотинки/, представляваща направени разноски в
първоинстанционното производство за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Окръжен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от връчване
на преписи на страните.
Препис от решението да се връчи
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: