Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 12.03.2019 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV- Б въззивен състав, в публично съдебно
заседание на седемнадесети май две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Станимира Иванова
Богдан Русев
при секретаря Капка Лозева, като разгледа
докладваното от съдия Коджабашева гр. дело №
15653 по описа за 2017 година и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и
сл. ГПК.
С Решение от
7.07.2017 г., постановено по гр.д.№ 29663/ 2016 г. на Софийски районен съд, ГО,
42 състав, са отхвърлени предявените от С.В.Г., Н.П.Г. и З.П.Г. *** искове по
чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено, че С.О.не е собственик на ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор 29150.7107.621 по действащата кадастрална карта на с. Железница.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ищците С.Г., Н.Г. и З.Г. са осъдени да заплатят на
ответника С.О.сумата 150 лв.- разноски по делото /за юриск. възнаграждение/.
Постъпила е въззивна жалба от С.В.Г., Н.П.Г. и З.П.Г.
/ищци по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и
необоснованост на постановеното от СРС отхвърлително решение, с искане да бъде
постановена отмяната му и да бъде постановено решение за уважаване на
предявения от тях отрицателен установителен иск /искове/, с присъждане на
разноски за двете съдебни инстанции. Поддържа се в жалбата, че изводът на първо-инстанционния
съд, че не било проведено доказване от ищците, че правото на собственост върху
имота им принадлежи, т.е. че не са доказали при условията на пълно и главно
доказване наличието на придобивно основание, изключващо правото на собственост
на ответната община, е неправилен и незаконо-съобразен. Според въззивниците съдът
не е обсъдил приети по делото писмени доказателства, доказващи, че са придобили
правото на собственост върху процесния имот въз основа на давностно владение, а
именно: молба- декларация рег.№ ОС-05-70/ 16.07.2014 г. на СО-
Район „Панчарево“,
и Протокол за разпит на свидетели по обстоятелствена проверка с рег.№ 3982/ 14.07.2015
г. по дело № 342/ 2015 г. на нотариус Д. Танев. От друга страна от ответника СО
не било доказано по никакъв начин въз основа на какви фактически основания е
счел, че имот с идентификатор 29150.7107.621 представлява частна общинска
собственост, и е издал Акт № 5309 от 14.09.2015 г., вписан на 02.10.2015 г. в
Служба по вписванията- София. В акта за общинска собственост, с който
ответникът се легитимира като собственик на процесния имот, били посочени само
правни основания, а именно чл.2, ал.1, т.7 и чл.59, ал.1 от Закона за
общинската собственост, които не сочат конкретния начин на придобиване на
правото на собственост върху имота от общината и противоречат на посочените в
акта факти и обстоятелства. Поради това въззивниците считат, че актът за частна
общинска собственост, с който ответната община се легитимира като собственик на
имота, e издаден в противоречие с императивната норма на чл.17,
ал.3 от Конституцията. Неправилно било тълкувано от първоинстанционния съд и
съдържанието на представения от ищците нотариален акт от 1981 г.- за право на
собственост по давност върху част от съседния поземлен имот /с идентификатор
29150.7107. 577/, също тяхна собственост, в който било посочено, че една от
границите на имота е селска мера, която не била идентична с процесния имот
29150.7107.621. Освен това представените от ответника доказателства за
осъществени преди 2014 г. административни процедури относно законността на
подмяна на съществуваща ограда на процесния имот не доказвали по никакъв начин,
че имотът е общинска собственост.
Въззиваемата страна С.О./ответник
по делото/ оспорва жалбата на ищците и моли по делото да бъде постановено
въззивно решение за отхвърлянето й като неоснователна, като претендира разноски
за въззивното производство.
Предявен е отрицателен установителен иск /искове/ по
чл.124, ал.1 ГПК.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на
чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата, с която е
сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално
допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно чл.269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от
посоченото в жалбата.
Атакуваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Настоящата въззивна
инстанция намира постановеното от СРС решение и за правилно, като споделя
изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за отхвърляне
на предявения от С.Г., Н.Г. и З.Г. *** установителен иск /искове/ по чл.124,
ал.1 ГПК като недоказан и неоснователен- чл.272 ГПК.
Съгласно разпоредбата
на чл.124, ал.1 ГПК всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си,
когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на
едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.
При отрицателния
установителен иск нуждата от защита се поражда при неоснователно претендирано
от другата страна право, което ищецът по този иск отрича и то препятства
упражняването на неговите права. Преценката за правния интерес
от предявяването на
иска е конкретна
и се определя
от твърденията на ищеца
в исковата молба. В разглежданата
хипотеза ищците обосновават интереса си от предявения отрицателен
установителен иск с твърдения, че са собственици на процесния недвижим имот, за
което представят Нотариален акт № 83, том ІІІ, рег.№ 4063, дело № 342 от 2015 г.
на софийски нотариус с рег.№ 041 на НК, съставен на 17.07.2015 г. въз
основа на
извършена обстоятелствена проверка,
легитимиращ ги като негови собственици „на основание давност“, и с твърдения, че правото им се оспорва
Л.2 на Реш. по гр.д.№
15653/ 2017 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
от ответната община, съставила Акт за частна
общинска собственост № 5309/ 14.09.2015 г. за същия имот, с посочено основание
за актуването: „чл.2, ал.1, т.7 и чл.59, ал.1 ЗОС“.
Съгласно дадените с
ТР № 8/ 27.11.2013 г. на ВКС- ОСГТК задължителни разяснения, правен интерес от
предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права
е налице когато: 1/ ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва, или
2/ позовава се на фактическо състояние, или 3/ има възможност да придобие
права, ако отрече правата на ответника. В случая е налице първата хипотеза,
доколкото ищците заявяват самостоятелно вещно право върху процесния имот,
оспорено от ответника чрез издаването на акт за частна общинска собственост.
В предмета на
доказване при обосноваване допустимостта на предявения иск е задължението на
ищеца да докаже притежанието на правата, с които обосновава заявения в исковата
молба правен интерес, с което ще установи материалната легитимация да се намеси
в чуждата правна сфера, отричайки правата на ответника. Съществуващият между
страните спор относно притежанието на претендираното от ответника право и
относно неговата противопоставимост на ищеца следва да бъде разрешен само в
случай, че бъде установено наличието на посоченото право на ищеца, обосноваващо
правния му интерес от търсената ограничена искова защита. Едва при
обосноваването на този интерес с релевантни доказателства в доказателствената
тежест на ответника е установяването на твърдяното право на собственост,
изключващо претендираното от ищеца право.
Предмет на предявения
пред СРС от С.Г., З.Г. и Н.Г. *** установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК е недвижим
имот, представляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 29150.7107.621 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Железница, С.О., одобрени
със Заповед № РД-18-36/ 17.06.2011 г. на Изп. Директор на АГКК, с площ от 324
кв.м., при съседи съгласно кадастралната скица: поземлени имоти с идентификатори:
29150. 7106.737, 29150.7107.579 и 29150.7107.577, обозначен като имот пл.№ 621
от кв.49 /парцел ХVІІ/ по стар кадастрален план на м.“с. Железница“, върху който
по твърдение на ищците ответната община не притежава права. Твърди се, че
правото на собственост върху гореописания недвижим имот било придобито от
ищците въз основа на осъществено от тях и от праводателя им П. Г. давностно
владение, удостоверено с констативен нотариален акт, издаден след извършена през
2015 г. в нотариално производство обстоятелствена проверка. Правният си интерес
от предявяване на отрицателния установителен иск обосновават с твърдения, че
притежаваното от тях право на собственост върху процесния имот е оспорено от
ответника чрез издаването на Акт за частна общинска собственост № 5309/ 14.09.2015
г., с който имотът бил актуван като общинска собственост. Така изложените в
исковата молба обстоятелства, преценени в съвкупност със събраните по делото
доказателства, обуславят наличие на правен интерес от търсената с предявения
отрицателен установителен иск защита, което е абсолютна процесуална предпоставка
за неговата допустимост.
По същество
предявеният от С.Г., З.Г. и Н.Г. отрицателен установителен иск /искове/ е неоснователен и недоказан и следва да
бъде отхвърлен.
Съгласно даденото с Тълкувателно
решение № 11 от 21.03.2013 г. по тълк. д. № 11/ 2012 г. на ВКС- ОСГК
тълкувателно разрешение, нотариалният акт, с който се признава право на
собственост върху недвижим имот по реда на чл.587 ГПК /какъвто е настоящият
случай/, не се ползва с материална доказателствена сила по чл.179, ал.1 ГПК
относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на
собственост, тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи документи
за факти. Поради това и независимо от обстоятелството, че на тяхно име е
съставен цитираният по- горе легитимационен документ- издаден на 17.07.2015 г.
въз основа на обстоятелствена проверка нотариален акт за собственост по
давност, предвид заявеното от ответника оспорване на правата им върху имота,
ищците дължат доказване на пораждащите спорното материално право факти и
обстоятелства, каквото не е проведено в настоящото съдебно производство. Не са
събрани по делото безспорни и категорични доказателства, обосноваващи извод за
осъществено от ищците и от праводателя им 10- годишно давностно владение върху
процесния имот- съобразно чл.79, ал.1 ЗС.
Неоснователен е
изложеният във въззивната жалба довод за неправилно разпределена от
първоинстанционния съд доказателствена тежест между страните, при неправилно
възлагане в тежест на ищците на доказването на наличие на право на собственост,
изключващо правото на собственост на ответника.
С подадения по делото
писмен отговор на исковата молба по чл.131 ГПК ответникът С.О.е оспорил иска с
твърдения, че имотът представлява слог със земеделски имот, без собственост на
трети лица, поради което и има статут на общинска собственост по силата на
закона.
Според посоченото по-
горе в производството по отрицателния установителен иск ищецът следва да докаже
фактите, от които произтича правния му интерес, а ответникът- фактите, от които
произтича правото му. В хипотеза, при която ответникът се позовава на правно
основание, което не доказва пряко собствеността му, а е обусловено от това дали
имотът има друг собственик или е безстопанствен, при предявен отрицателен
установителен иск ищецът следва да докаже, че е придобил имота на поддържаното
от него придобивно основание, а ответникът /държавата или общината или техен
правоприемник/- че имотът е бил безстопанствен, което включва противо-поставяне
и доказване на факти, които препятстват възникването или водят до прекратяване
правата на ищеца. Дали се касае за безстопанствен имот е извод, който ще
следва, ако ищецът не успее да докаже положителния факт, че имотите са имали
друг, различен от държавата, собственик /в този смисъл: Решение № 72 от
03.07.2018 г. по гр.д.№ 3005/ 2017 г. на ВКС, ІІ ГО, и Решение № 36/ 18.04.2016
г. по гр.д.№ 3678/ 2015 г. на ВКС, I ГО/. В случаите, когато уважаването на
отрицателния установителен иск е в зависимост от разрешаването на
противопоставено от ответника по исковете /държавата или общината/ възражение,
че имотът е имал статут на безстопанствен и е станал държавна или общинска
собственост, ищецът следва да докаже, че е владял спрямо правен субект, по
отношение на който забраната на чл.86 ЗС е неприложима, а ответникът- че се
касае за безстопанствен имот /Решение № 27 от 15.04.2016 г. по гр.д.№ 3554/ 2015
г. на ВКС, І ГО/.
Според представения
от ищците легитимационен документ- Нотариален акт № 83/ 17.07.2015 г. на
софийски нотариус, тримата са придобили собствеността върху процесния имот „на
основание давност“. Ответната
Л.3 на Реш. по гр.д.№
15653/ 2017 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
община е съставила цитирания по- горе акт за
частна общинска собственост на 14.09.2015 г., при посочено основание за
придобиване на имота- чл.2, ал.1, т.7 и чл.59, ал.1 ЗОбС. Според фактическите
твърдения на ответника имотът представлява общинска собственост, тъй като преди
влизане в сила на ЗДС и ЗОбС- 1996 г., както и при съставяне на приложения по
делото разписен лист към действащия към 1978 г. кадастрален план същият,
обозначен като имот пл.№ 621 /в кад. л.Г-19-3-Б по плана на м.“Железница“/,
представлявал селска мера или слог на земеделски имот. По правило в разписните
листа към кадастралния план следва да се съдържа информация за собствениците
или носителите на други вещни права по отношение на поземлените имоти, а по
дефиниция мерата представлява незаета от земеделски култури общинска земя,
определена за пасище. Слогът- според българския тълковен речник, представлява необработена
ивица земя между две ниви; синор, граница. При това положение, предвид описаните
в приложените от ищците легитимационни документи за собственост на съседни
поземлени имоти /с идентификатори 29150.7107.577 и 29150.7107.578/ съседи:
селска мера- според Нотариален акт № 44/ 1981 г. и Нотариален акт № 140/ 1981 г.,
слог с блок на ТКЗС- според Нотариален акт № 100/ 1974 г., и слог със
земеделски имот- според Нотариален акт № 40/ 1999 г., налага се извод, че към
момента на изработване на кадастралния план от преди 1978 г. /в двете
представени по делото копия на разписен лист за имот пл.№ 621 са цитирани
нотариални актове от 1978 г. и 1981 г./ процесният поземлен имот с площ от 324
кв.м. е представлявал общинска мера /селска мера/, поради което и правилно е
актуван като частна общинска собственост със съставения през 2015 г. АЧОС.
Съгласно
нормата на чл.6 от Закона за собствеността /ЗС/- в първоначална й редакция /ДВ-
бр.92/ 16.11.1951 г./ държавни стават и имотите, които нямат друг собственик, а
в действащата от 1990 г. редакция /изм.- ДВ, бр.31/ 17.04.1990 г./, приложима
до влизане в сила на ЗДС и ЗОбС през 1996 г., държавна собственост са и вещите,
които нямат друг собственик.
Правилно е прието от първоинстанционния
съд, предвид горното, че от една страна ищците С.Г., Н.Г. и З.Г., чиято е била
доказателствената тежест, не са установили елементите от приложимия фактически
състав на твърдяното оригинерно придобивно основание- придобивна давност, и от
друга страна- че ответната община е установила с допустими доказателствени
средства, че имотът не е имал друг собственик по смисъла на чл.6 ЗС /в
цитираната по- горе редакция/, поради което и първоначално е бил със статут на
държавна собственост, а след влизане в сила на ЗОбС- със статут на общинска
собственост.
Основно доказателство
за установяването на придобивна давност в съдебния процес, при липсата на
материална доказателствена сила на оспорения нотариален акт по чл.587 ГПК /ТР №
11 от 21.03.2013 г. по т.д.№ 11/ 2012 г. на ВКС- ОСГК/, са гласните
доказателства, каквито в настоящото установително производство не са ангажирани
от ищците. Липсват и други доказателства, вкл. писмени, при съвкупната преценка
на които да бъде обоснован извод за придобиване на процесния имот по давност от
ищците. Не са ангажирани в процеса доказателства, установяващи твърдяното от ищците
явно, необезпокоявано и непрекъснато фактическо господство върху имота през
посочения по делото 10- годишен период. Твърдяното давностно владение не може
да бъде установено и от съдържащите се в приложената нотариална преписка
документи. Показанията на разпитаните в нотариалното производство по чл.587 ГПК
свидетели не представляват допустимо доказателство в настоящото съдебно производство,
тъй като не са събрани непосредствено от съдебния състав при спазване принципа
за непосредственост и разпоредбите на чл.170- чл.173 ГПК, поради което и
посоченият във въззивната жалба протокол за разпит на свидетели, на който извън
нотариалното производство ГПК не придава доказателствена стойност, е
ирелевантен за приемане изводите на съда по съществото на спора.
Ответникът С.О., от друга
страна, е ангажирал доказателства в подкрепа на твърденията си, че описаният в
акта за частна общинска собственост недвижим имот е бил безстопанствен и е станал
общинска собственост по силата на закона. Доказването на твърдяното от
ответника придобивно основание става чрез изследване на данните, съдържащи се в
различните карти, планове, регистри и друга първична документация, касаещи
собствеността на имота, като констатацията дали един имот е безстопанствен се
гради на база липсата на данни за собственика на имота. В представения по
делото разписен лист към кадастрален план /действащ преди 1978 г./ за процесния
имот с пл.№ 621 не е отразено да се води собственост на физическо лице /полето
е непопълнено/. Според представените по делото удостоверения, издадени от
Министерство на земеделието и горите, ОД „Земеделие“- София град, и от С.О.- Район
„Панчарево“, за ПИ с идентификатор 29150.7107.621 по КККР на с. Железница няма
данни за реституционни претенции, същият не попада в зона по § 4 от ПЗР на
ЗСПЗЗ и за него не е съставен акт за държавна собственост. Тези доказателства
кореспондират на представените по делото скици и легитимационни документи за
собственост на съседни поземлени имоти с идентификатори: 29150.7107.577 и
29150.7107.578, като според даденото в Нотариален акт № 44/ 1981 г. и Нотариален
акт № 140/ 1981 г. описание процесният имот представлява селска мера, а в Нотариален
акт № 100/ 1974 г. е описан като слог с блок на ТКЗС, съответно в Нотариален
акт № 40/ 1999 г.- като слог със земеделски имот /без посочен собственик/. При
така събраните в процеса данни и доказателства се налага приемането на извод, че
ответната община е станала собственик на имота по силата на закона /ех lege/-
чл.6 ЗС, тъй като е бил безстопанствен /още при действието на кадастралния план
от преди 1978 г./, поради което и соченото от ищците придобивно основание не се
е осъществило. Действително представеният от ответника Акт за частна общинска
собственост № 5309/ 14.09.2015 г., с който процесният имот е актуван като
частна общинска собственост, на основание чл.5 ЗОбС няма конститутивно
действие, а само констатира придобитото по някой от предвидените в чл.77 ЗС
способи право на собственост, но в случая придобивното основание на ответника
не е оборено от ищците, претендиращи да са собственици на имота на твърдяното
оригинерно придобивно основание. Ирелевантни за приемане на горните изводи са вписаните
в приложените в нотариалното производство по чл.587 ГПК удостоверения
обстоятелства, че за процесния поземлен имот с площ от 324 кв.м. няма съставен
акт за държавна собственост /удостоверение от 11.02.2015 г., издадено от
Министерство на земеделието и храните- ОД „Земеделие”- София- град/ и че няма
данни за реституционни претенции за същия имот /удостоверение на СО- Район „Панчарево“/.
Л.4 на Реш. по гр.д.№
15653/ 2017 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
Що се отнася до
реализиране на придобивното основание- давностно владение, по отношение на
ответната община, независимо от липсата на издаден до 1996 г. акт за държавна
собственост за имота, имащ само констативен характер, приложима в случая е забранителната
норма на чл.86 ЗС /в редакцията, обн. ДВ- бр.31/ 1990 г., до изм. с бр.33/ 1996
г./, според която не може да се придобие по давност вещ, която е държавна
собственост. След влизане в сила на ЗОбС /1.06.1996 г./ процесният имот- със
статут на общинска собственост /частна/, би могъл да бъде придобиван по
давност, но с оглед нормата на § 1
от ЗД на ЗС
/обн. ДВ, бр. 46/ 2006 г., изм. бр.7/ 2018 г., в сила от 31.12.2017 г./
давността за придобиване на държавни и общински имоти спира да тече до
31.12.2022 г., т.е. ищците не могат да се легитимират като собственици на
процесния имот на соченото оригинерно правно основание.
При тези съображения
и поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции по съществото на спора обжалваното
решение, което е правилно, следва да бъде потвърдено.
При този изход на
спора на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК въззивниците С.Г., Н.Г. и З.Г.
дължат да заплатят на въззиваемата страна С.О.общо сумата 150 лева- разноски за
въззивното производство /за юриск. възнаграждение/.
Водим от горното, Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 7.07.2017 г., постановено по
гр.д.№ 29663/ 2016 г. на Софийски районен, ГО, 42 състав.
ОСЪЖДА С.В.Г. /ЕГН **********/, Н.П.Г. /ЕГН **********/
и З.П.Г. /ЕГН **********/***, общо сумата
150 лв. /сто и петдесет лева/- разноски
за въззивното производство, на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК.
Решението може да се
обжалва с касационна жалба в 1- месечен срок от съобщаването му на страните
пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.