№ 213
гр. Разград, 19.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Валентина П. Димитрова
Атанас Д. Христов
при участието на секретаря Светлана Л. Илиева
Сложи за разглеждане докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно
гражданско дело № 20223300500212 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
ЗА ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ ЯВ. а.. л.. се явява АДВ. Ч..
ВЪЗЗИВАЕМАТА В. а.. л.. призована чрез адв. К., редовно призована, не се
явява.
АДВ. Ч.: Да се даде ход на делото, няма пречки.
СЪДЪТ намира, че не са налице пречки по даване ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО НА ВТОРО ЧЕТЕНЕ в 10,10 ч.:
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО:
Подадена е въззивна жалба от ЯВ. а.. л.. против Решение № 168 от 17.03.2022 г. по ГД
№ 441/2021 г. по описа на РС Разград.
С решението ответникът Я.Л. е осъден да заплати на ищцата А. Л. сумата от 7500 лв.
ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума, считано от
25.02.2021 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлен иска в останалата му част за
разликата над тази сума до пълния предявен размер 15 000 лв. като неоснователен и
недоказан.
Със същото решение ответникът е осъден да заплати на ищцата и сумата от 2 283,52
лв., като е отхвърлен искът в останалата му част за разликата над тази сума до пълния
предявен размер 4 570,84 лв. като неоснователен и недоказан. На основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК ответникът е осъден да заплати на ищцата разноски в размер на 363,82 лв. съразмерно
на уважената част от исковете.
1
Решението се обжалва само в осъдителната му част с искане за обезсилване или
отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отхвърлят предявените искове.
Твърди се, че в обжалваната част решението е процесуално недопустимо,
незаконосъобразно и необосновано. Изложени са подробни съображения.
С Решение № 436 от 29.06.2022 г. по ГД № 441/2021 г. по описа на РС Разград съдът
е допуснал поправка на очевидната фактическа грешка.
Няма направени доказателствени искания от страните в производството.
АДВ. Ч.: Поддържаме въззивната жалба. Доказателства не сме направили, искания
нямаме и в момента.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО:
АДВ. Ч.: Изложил съм подробни съображения във въззивната жалба. В една част
решението е процесуално допустимо, тъй като РС не се е съобразил с процесуалните
възможност на ищцата да търси защита само на свои материални права. ОС винаги
внимателно е следял и дали РС произнасяйки се по същество на спора не е излязъл извън
тези предели. Цитирал съм ИМ на стр. 1 във въззивната жалба, в която изрично ищцата е
казала, че активната й процесуална легитимация, както и обема на наследствените й права
произтича като наследник на заемодателя. Когато заемодателя е починал, нейните
наследствени права са 1/6 ид. част и всъщност в този обем сме го посочили като сума в
размер на 5000 лв. тя може да търси защита. Ние твърдим, че цялата сума е върната, но
няма спор, че за половината сума е налице писмен документ, в който изрично пише, че е
възстановен заема 2018 г. В частта, с която РС се е произнесъл над тази сума, обсъждайки
въпроса за дължимостта на сумата 15 000 лв. считаме решението процесуално недопустимо
и моля да го обезсилите в тази част както сме направили и съответно искане.
На следващо място твърдя, че много повърхностно съдът е обсъдил събраните по
делото доказателства. Така например свидетелските показания, чиято допустимост е
обсъждана във въззивната жалба са споменати само в едно изречение. Това не е изпълнение
на процесуалното задължение на съда да обсъди всички доказателства по делото. А тези
свидетели Т. Т.ов и Б. Б. изнасят много конкретни гласни доказателства за това, как е
станало възстановяването на първата част от заема 15 000 лева. Посочват времето, края на
2017 г.. Единият свидетел Т. Т.ов подробно обяснява, как е осигурил сумата на
жалбоподателя, кога е станало това, откъде е взета сумата. Видял е разписката за връщане на
сумата, макар че човека твърди, че не я е чел подробно. Но той му е показал писмения
документ и казал „ето това баща ми подписа за връщане на сумата“ вероятно за да го убеди,
че наистина сумата му е трябвала. Посочва, кога и как е върната сумата. Всичко това не е
обсъдено в решението. Конкретни са показанията и на втория свидетел, на който изрично
който изрично в края на 2017 г., на падежа, когато е трябвало да бъде върната цялата сума,
2
че лично заемодателя а.он Л. му е казал, че синът му е върнал сумата 15 000 лв.
Няма да обсъждам формалните правни неща, че това са свидетелски показания,
дадени под наказателна отговорност, но за да има някаква недостоверност би трябвало от
самото тяхно съдържание да се изхожда, те разбира се не са заинтересовани. Тяхната
конкретика и подробност, отделно от наказателната отговорност елиминира възможността
да се обсъжда дали тези показания са достоверни или не. РС изобщо не ги е обсъждал. Има
едно изречение само в тази връзка.
Ние сме посочили в жабата и косвени доказателства за това, че сумата е
възстановена. Заемодателя е починал година и половина след като е върната сумата. Тук е
разпитан и колега адвокат, с който се е консултирал и през този период от време, ако е имал
невъзстановена сума не е предприел никакви действия, нито покана. Самият заемодател не е
предприел никакви действия, което е доказателство, че сумата е била възстановена. Считам,
че и при липса на каквато и да е друга фактическа обстановка съдът следваше да приеме
това, което е събрано като доказателства и да отхвърли изцяло предявения иск в частта,
която е допустима за разглеждане по същество.
На последно място да обърна внимание по отношение на претендираната мораторна
лихва. Тук съда не е разгледал възраженията и няма как да се провери правилността на
съдебното решение защо при съществени възражения съдът е присъдил мораторна лихва. В
договора за заем няма договорена лихва. Искане за забава е по отношение на кредитора,
няма данни и твърдение, както от страна на кредитора приживе, че е поискал сумата и че е
поискал някаква лихва. Тя не е била кредитор, ищцата до деня на неговата смърт. И според
нас, след като действителния кредитор не е предявил такива права, материални, не е
съществувала правна възможност да се появи такова право след неговата смърт. Говорим за
мораторната лихва, а не тази поискана с исковата молба. По тези наши съображения, тъй
като не са разгледани от РС, макар че са свързани с изхода по отношение на главния иск за
който изложих подробни съображения, че е неоснователен. Моля да се произнесете в
смисъла, в който сме поискали.
Съдът ще се произнесе с решение в срок.
Протоколът изготвен в съдебно заседание, което завърши в 10,28 ч.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
3