Решение по дело №935/2020 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 354
Дата: 5 август 2021 г.
Съдия: Анета Илинска
Дело: 20201200100935
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 август 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 354
гр. Благоевград , 05.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ДЕСЕТИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и седми май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Анета Илинска
при участието на секретаря Теофания Лазова
като разгледа докладваното от Анета Илинска Гражданско дело №
20201200100935 по описа за 2020 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от АН. Д. Д., ЕГН **********, от гр. П., ул.
“С.К.М.” *, насочена против “А.” ЕООД, със седалище и адрес на управление
- гр. С., бул. В.”*, Сграда А, Етаж 17, вписано в ТР на АВП с ЕИК *,
представлявано от М.в.д.Х. заедно с всеки един от останалите управители
и/или М.Р. заедно с всеки един от останалите управители.
Твърди, че с Решение № 261/19.07.2017 г., постановено по преписка №
441 по описа на КЗД за 2014 г. е установено нарушение на чл.14, ал.1
ЗЗДискр., изразяващо се в разлика на получаваното от ищцата основно
възнаграждение с това, получавано от М.Й.В. по силата на Допълнително
споразумение № 3/01.03.2011 г. и Допълнително споразумение №
4/01.03.2013 г., и двете сключени между В. и ответното дружество, както и
разлика на получаваното от ищцата основно възнаграждение, с получаваното
от Н.Н.М. основно възнаграждение по силата на Допълнително споразумение
№ 2/02.01.2014 г. - 3300.00 лв. и Допълнително споразумение №
67/01.03.2014 г. - 3400.00 лв., сключени между М. и ответника „А.” ЕООД.
Решението, в частта, в която КЗД е установила дискриминация по чл.14, ал.1
ЗЗДискр било влязло окончателно в сила на 07.08.2017 г.
Отправя искане до съда :
Да постанови решение, с което на основание чл. 74, ал. 1 ЗЗДискр. във
вр. с чл. 14, ал. 1 ЗЗДискр. и във вр. с чл.45 ЗЗД да осъди ответното
дружество „А.” ЕООД, с ЕИК *, да заплати на АН. Д. Д. от гр. П., ул.
1
“С.с.К.М.”*, ЕГН **********, сумата от 49427.35 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане за пропуснат
доход от възнаграждение за престаран труд в периода от 07.03.2012 г. до
12.05.2014 г., явяващо се сбор от разликите от дължимо платимото брутно
трудово възнаграждение за престирания труд и реално платеното брутно
трудово възнаграждение за същия период, ведно със законната лихва от
предявяването на иска - 07.01.2019 г. до окончателното изплащане на
обезщетението, както и обезщетение за забава, дължимо за периода от
установяването на деликта - 07.08.2017 г. до предявяването на иска -
07.01.2019 г. за сумата от 7126.35 лв.
Да постанови решение, с което на основание чл. 74, ал.1 ЗЗДискр. във
вр. с чл.14, ал.1 ЗЗДискр. и чл.45 ЗЗД да осъди ответното дружество “А.”
ЕООД, с ЕИК *, да заплати на АН. Д. Д. от гр. П., ул. “С.К.М.”*, ЕГН
**********, сумата от 3149.92 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди от непозволено увреждане за- пропуснати задължителни
осигуровки, дължимо платими от работодателя по престарания при него труд
в периода от 07.03.2012 г. до 12.05.2014 г„ представляващо сбор от разликите
от дължимо платимите от работодателя задължителни осигуровки за
престарания труд и реално платените такива за същия период, ведно със
законната лихва от предявяването на иска - 07.01.2019 г. до окончателното
изплащане на обезщетението, както и обезщетение за забава, дължимо за
периода от установяването на деликта - 07.08.2017 г. до предявяването на
иска - 07.01.2019 г. за сумата от 454.15 лв.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответното
дружество, с който се оспорват предявените искове.
Не се оспорват наведените фактически твърдения в исковата молба, че
между ищцата и ответното дружество „А.“ ЕООД е съществувало трудово
правоотношение, развило се в периода от 27.03.2006 г. до 12.05.2014 г.,
когато същото е било прекратено. Не се оспорва, че ищцата е оспорвала
уволнението и същото е било отменено като незаконосъобразно, в резултат на
което ищцата е била възстановена на работа при „А.“ ЕООД. След
възстановяването ищцата се твърди, че без каквито и да било уважителни
причини не се е явила, за да започне изпълнени на трудовите задължените по
възстановеното трудово правоотношение, като по този начин е действала в
нарушение на разпоредбата на чл. 345, ал. 1 от КТ.
Не се оспорват твърденията, че с Решение на КЗД от 19.07.2017 г.,
влязло в сила на 07.08.2017 г. Комисията е установила извършена от „А.“
ЕООД дискриминация спрямо ищцата по линия на заплащане от страна на
ответника труд спрямо други две служителки на „А.“ ЕООД. В тази връзка се
държи да се отбележи, че от всичките седем форми на дикриминация, чието
осъществяване ищцата се е домогвала да докаже пред Комисията, само и
единствено формата на чл. 114 от Закона е била установена.
Не оспорва, че М. В. и Н. М. са служител на „А.“ ООД в различни
2
периоди от процесния период 07.03.2012 г. - 12.03.2014 г.
Признават твърденията на ищцата на страница 5 от исковата молба,
касаещи размерите на основаните възнаграждения на тези две служителки,
както следва:
за М. В. в размер на 2700,00 лева в период от 07.03.2012 г. - началната
дата на установената от Комисията дискриминация до 01.03.2013 г.,
както и в размер на 3150,00 лева след това до дата на освобождаване на
М. В. на 12.05.2014 г.
За Н. М. в размер на 3300 лева в периода от 02.01.2014 г. до 01.03.2014 г.,
както и в размер на 3400 лева след това до датата на освобождаване на
А.Д. на 12.03.2014 г.
Следвало да се има предвид, че М. В. е била служител на „А.“ ЕООД до
12.03.2014 г., видно от споразумение за прекратяване на трудовото
правоотношение, поради което за периода от 07.03.2012 г. до 12.03.2014 г.
следвало възнаграждението на А.Д. да се сравнява именно с нейното. М. В.
била освободена на 12.03.2014 г., поради което за времето, оставащо до края
на период на установената от Комисията дискриминация, а именно 12.05.2014
г. следвало възнаграждението на А.Д. да се сравнява с това, получено от Н.
М..
Оспорват се твърденията на ищцата, намиращи се на стр. 12-14 от
исковата молба относно ползван от нея платен годишен отпуск и дни на
временна неработоспособност.
Направени са възражения срещу предявените искове като
неоснователни и недоказани, като са изложени правни твърдения.
Направено е възражение, че исковете са погасени по давност, изложени
са подробни аргументи в тази насока, както и че исковете са завишени по
размер и цялостна неоснователност на исковете за осигуровки, платими от
работодателя.
Взето е становище по представените с исковата молба доказателства и
формулираните доказателствени искания.
Отправено е искане за отхвърляне като неоснователни и недоказани на
всички главни искове, предявени от Д. срещу ответното дружество, както и за
отхвърляне на всички акцесорни искове за лихви.
Желае присъждане на всички разноски, включително и адв. хонорар.
С Определение № 2885/26.06.2019 г., постановено по първоначално
образуваното дело № 5/2019 г. по описа на БлОС съдът се е произнесъл по
направените доказателствени искания на страните.
С протоколно определение № 3259/18.07.2019 г. съдът, по искане на
3
ищцата е прекратил производството по образуваното гр. дело № 5/2019 г. Във
връзка с повдигната препирня за подсъдност САС със свое определение,
постановен по ч.гр.дело № 2028/20 г. е определил за родово компетентен съд,
който да се произнесе по повдигнатия спор като първоинстанционен -
Окръжен съд - Благоевград.
С окончателно определение делото е образувано под този нов номер №
935/2020 г. по описа на БлОС.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Страните са били в трудово правоотношение в периода от 27.03.2006г.
до 12.05.2014г., като А.Д. е изпълнявала от 04.10.2011 г. длъжността “експерт
управление на човешките ресурси”, като считано от 01.03.2013 г. е с размер на
основното ТВ – 1320 лв. и ДТВ за ПТСПО в размер на 7.20%, а считано от
01.03.2014г. с основно трудово възнаграждение в размер на 1370лв. и
допълнително трудово възнаграждение в размер на 0,6% от основното
месечно възнаграждение за всяка година относим трудов стаж и
професионален опит, което към 01.04.2014г. е в размер на 106,86лв. или 7,8%
върху основното трудово възнаграждение, или БТВ в размер на 1476,86лв.
(1370+106,86лв.).
Основното ТВ в размер на 1320 лв. е получавано от ищцата реално от
м.март 2012 г., въпреки че не е имало сключено изрично допълнително
споразумение.
Това трудово правоотношение е било прекратено със Заповед №
2004/10.05.2014г., но с влязло в сила на 20.04.2016г. решение
№273/10.11.2014г., постановено по гр.д.№ 500 по описа на PC-П. за 2014г., е
признато за незаконосъобразно уволнението и е отменена Заповед №
2004/10.05.2014г. на управителя на “А.”-ЕООД, с която е прекратено
трудовото правоотношение. Със същото решение АН. Д. Д. е възстановена на
заеманата преди уволнението длъжност и “А.”-ЕООД е осъдено да й заплати
сумата от 2437,02лв., представляващо обезщетение за времето през което е
останала без работа поради незаконното уволнение в периода от 12.05.2014г.
до постановяване на решението, при уважено възражение за прихващане и
като е отхвърлена претенцията на ищцата за сумата над 8861,16лв. до
претендирания размер от 9599,58лв. На ищцата е определено за изплащане
обезщетение за неползван отпуск от 6дни в размер на 443,04лв. (фиш за м.май
2014г. и трудова книжка).
Трудовото правоотношение между страните е било повторно
прекратено на 21.07.2016г. със Заповед № HRC033-13/21.07.2016г. А.Д. е
оспорила повторното прекратяване на трудовото й правоотношение,
производството по което е висящо.
С влязло в сила на 07.08.2017г. решение № 261/19.07.2017г. на Комисия
4
за защита от дискриминация е установено извършено от “А.”-ЕООД, в
качеството на работодател, нарушение на чл.14, ал.1 от ЗЗДискр. във връзка с
определения размер на основното трудово възнаграждение на АН. Д. Д. в
периода от 07.03.2012г. до 12.05.2014г. , спрямо други две служителки на
“А.”, изпълняващи длъжността “експерт управление на човешките ресурси”, а
именно М.Й.В. и Н.Н.М..
Приета е изготвената от в.л. И.Г. съдебно-икономическа експертиза,
която съдът кредитира като обективна и ясна, от чието заключение се
установява следното:
1. Разликата от сбора от преизчислените размери на брутните трудови
възнаграждения и сбора от реално платените от “А.” ЕООД на А.Д.
брутни трудови възнаграждения, отразено в справката по календарни
месеци за периода от 07.03.2012 г. до 12.05.2014 г., е в общ размер на 49
345.63 лв. /88 796.94 лв. преизчислено БТВ - 39 451.31 лв. изплатено
БТВ/.
2. Разликата в сбора от преизчисления размер на дължимо платимите от
работодателя осигуровки по преизчисления размер на БТВ и сбора от
реално платените от “А.” ЕООД осигуровки за сметка на работодателя
върху реално платените на А.Д. БТВ за периода от 07.03.2012 г. до
12.05.2014 г., отразено в справката по месеци, е в общ размер на 3149.38
лв. /10 291.90 лв. – 7 142.52 лв. /.
При така установеното от фактическа страна съдът излага следните
правни изводи:
Предявени са обективно съединени искове по чл. 74, ал. 1 от Закона за
защита от дискриминация във вр. чл. 14, ал. 1 от Закона за защита от
дискриминацията, във вр. чл. 51 ЗЗД, 49 ЗЗД във вр. 45 ЗЗД, и такива по чл.
86 ЗЗД във вр. с чл. 84, ал.3 ЗЗД.
Исковете са допустими: налице е активна и пасивна процесуална
легитимация и правен интерес от предявяването им-ищцата твърди, че е
претърпяла имуществени вреди от установен дискриминационен акт на
ответника спрямо нея.
Ответникът е направил възражения относно недължимост и
прекомерност на претендираните суми; както и че вземането е погасено по
давност съгласно разп. на чл. 114 ЗЗД.
Не се оспорва от ответника обстоятелството, че между ищцата и
ответното дружество „А.“ ЕООД е съществувало трудово правоотношение,
развило се в периода от 27.03.2006 г. до 12.05.2014 г., когато същото е било
прекратено. Не се оспорва, че ищцата е оспорвала уволнението и същото е
било отменено като незаконосъобразно, в резултат на което ищцата е била
възстановена на работа при „А.“ ЕООД.
5
Не се оспорва, че с Решение на КЗД от 19.07.2017 г., влязло в сила на
07.08.2017 г. Комисията е установила извършена от „А.“ ЕООД
дискриминация спрямо ищцата по линия на заплащане от страна на ответника
труд спрямо други две служителки на „А.“ ЕООД.
Не се оспорва, че М. В. и Н. М. са служител на „А.“ ООД в различни
период от процесния период 07.03.2012 г. - 12.03.2014 г.
Признават се твърденията на ищцата на страница 5 от исковата молба,
касаещи размерите на основаните възнаграждения на тези две служителки,
както следва: за М. В. в размер на 2700,00 лева в период от 07.03.2012 г. -
началната дата на установената от Комисията дискриминация до 01.03.2013
г., както и в размер на 3150,00 лева след това до дата на освобождаване на М.
В. на 12.05.2014 г.
Ищецът дължи доказване на провопораждащите за него юридически
факти, твърдените актове на дискриминация с подробни признаци, конкретно
претърпените вреди техния размер, причинна връзка между тях и
противоправното поведение на ответника, както и изпадането му в забава за
посочените периоди, с размера на търсените обезщетения.
Ответникът следва да докаже поддържаните факти, изключващи
отговорността му, включително направените възражения по предвидения за
това ред.
По основателността на предявените искове:
Съгласно чл.74, ал.1 от ЗЗДискр., в случаите по раздел І (производство
пред Комисията за защита от дискриминация) всяко лице, претърпяло вреди
от нарушение на права по този или други закони, уреждащи равенство в
третирането, може да предяви иск за обезщетение по общия ред срещу лицата
и/или органите, причинили вредите.
Не се спори, а и от доказателствата по делото се установи, че с влязло в
сила на 07.08.2017г. решение № 261/19.07.2017г. на Комисия за защита от
дискриминация е установено извършено от “А.”-ЕООД, в качеството на
работодател, нарушение на чл.14, ал.1 от ЗЗДискр. във връзка с определения
размер на основното трудово възнаграждение на АН. Д. Д. в периода от
07.03.2012г. до 12.05.2014г., спрямо други две служителки на “А.”,
изпълняващи длъжността “експерт управление на човешките ресурси”, а
именно М.Й.В. и Н.Н.М..
Следователно, с влязъл в сила административен акт е установено
дискриминационното нарушение и неговия вид, както и извършителят и
засегнатото лице. Установеното относно извършването на нарушението, кои
са нарушителите и засегнатото лице следва да бъде зачетено от съда по иска с
правно осн. чл. 74, ал. 1 ЗЗДискр, като в настоящото производство съдът не
изследва повторно дали е осъществена дискриминация, от кого и срещу кого.
6
За да се уважи предявения иск, следва да се установи, че ищцата е претърпяла
имуществени вреди в причинно-следствена връзка с установения от КЗД акт
на дискриминация / Решение № 73/12.06.2013г. на ВКС, по гр.д.№ 311/2012
г./
На обезщетяване подлежат всички видове вреди. Вредите могат да се
изразяват в разликата между пропуснатите и действително получените суми.
Съдът приема, че ищцата доказа в процеса, че е претърпяла
имуществени вреди в причинно-следствена връзка с установения от КЗД акт
на дискриминация.
Не се спори, а и от доказателствата по делото се установи, че на ищцата
в обсъждания период е изплатено БТВ в общ размер на 39 451.31 лв., вместо
дължимо -88 796.94 лв., или с 49 345.63 лв. по-малко. Установи се, че
трудовият договор между страните е прекратен на 12.05.2014г. Към този
момент е налице установен от КЗД дискриминационен акт относно разлика в
получаваното от ищцата основно възнаграждение спрямо получавано от
други служители- М.Й.В. и Н.Н.М., заемащи същата длъжност в ответното
дружество. Не се спори между страните относно размера на получаваното
основно трудово възнаграждение на Н. М. и М. В. в обсъждания период /
посочени и от вещото лице при приемане на заключението му/ и че то следва
да се вземе предвид при изчисляване размера на претърпените вреди от
ищцата.
Изхождайки от тази база (основно трудово възнаграждение), е
изчислено от експерта и брутното трудово възнаграждение на ищцата.
Разликата между полагащата се и действително изплатената сума е в размер
на 49 345.63 лв, поради което искът по чл.74, ал.1 от Закона за защита от
дискриминация за обезщетение за търпени имуществени вреди от пропуснат
доход от разлика между получено и дължимо трудово възнаграждение в
претендирания период се явява частично основателен и следва да бъда
уважен в размера, посочен от експерта със закляючението му от 49 345.63
лв., като в останалата му част (за разликата до претендираната сума от 49
427,35лв.) следва да се отхвърли като неоснователен.
Причинените на ищцата имуществени вреди се изразяват в разликата
между пропуснатите и действително получените суми. Обезщетението следва
да бъде определено на база на брутното трудово възнаграждение, което е
следвало да бъде получавано от ищцата за обсъждания период за заеманата
длъжност, а не на базата на чистото възнаграждение /след приспадане на
дължимите данъци и осигурителни вноски.
Изложените съображения се отнасят и до изчисляване размера на
причинените вреди по втория иск, който е частично основателен до размера
установен от експерта – 3 149.38 лв., като в останалата му част (за разликата
до претендираната сума от 3 149,92лв.) следва да се отхвърли като
неоснователен. Невнасянето на осигурителни вноски за процесния период от
7
работодателя върху реално дължимо БТВ ощетява осигуреното лице при
изчисляване на дължими обезщетения по Кт и КСО, както и рефлектира
върху определяне на размера на пенсия, в случай, че настъпи такава, както и
обезщетенията за временна неработоспособност.
Неоснователно е възражението на ответника, че тези искове са
погасени по давност по следните съображения:
Искът за вреди по чл.74, ал.1 от ЗЗДискр. се предявява по общия исков
ред (съгласно изричната препратка на чл.74, ал.1 от ЗЗДискр.), а общият
исков ред е институтът на непозволеното увреждане по ЗЗД, за който се
прилагат правилата на давността уредени в чл.110 от ЗЗД. В своята
константна практика ВКС също приема, че по исковете за вреди от
дискриминационни действия се прилага общата пет годишна давност по
чл.110 от ЗЗД, като началният момент на погасителната давност е моментът
на увреждането- извършването на дискриминационния акт. В случая
дискриминацията спрямо ищцата е установена като период : от 07.03.2012 г.
до 12.05.2014г. От този краен момент-12.05.2014г., до предявяване на иска -
07.01.2019г., не е изтекъл период от 5 години, поради което исковете на
ищцата не са погасени по давност. Касае се за констатирано от комисията
продължавано деяние в обсъждания период и за начало на давностния срок
следва да се вземе предвид - момента на преустановяване на същото, който е
12.05.2014 г. - последният ден на периода, през който е констатирано
извършване на нарушението от работодателя / развити съображения в тази
насока и с Решение № 9263 от 2.07.2014 г. на ВАС по адм. д. *27/2014 г., VII
о. /.
В настоящия случай не е приложим тригодишния срок, уреден в чл.52,
ал.1 от ЗЗДискр., тъй като същият се отнася единствено за образуването на
административно производство пред Комисията за защита от дискриминация.
Искът за вреди от дискриминация е с предмет, който е различен от тези по
КТ-в настоящия случай не се касае за трудов спор, поради което е
неприложима тригодишната давност по чл.358, ал.1, т.3 от КТ.
Обезщетението за вреди от дискриминационно действие не е периодично
плащане, за да се прилага кратката тригодишна давност по чл.111 от ЗЗД.
Съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД при задължения от непозволено увреждане
длъжникът се смята в забава и без покана. Следователно, законната лихва
върху обезщетенията по чл.74, ал.1 от ЗЗД се дължи не от деня на получаване
на покана, а от деня на увреждането, който е много по-рано от
претендираната от ищцата дата 07.08.2017г. За претедирания период от
07.08.2017г. до 07.01.2019г. (датата на предявяване на исковете)
обезщетението за забавено изпълнение на паричното задължение от
49 345,63лв. възлиза на 7114,00 лева, а за забавено изпълнение на паричното
задължение от 3149,38лв. възлиза на 454,03лева (изчислени от съда с
помощта на електронен лихвен калкулатор), поради което исковете следва да
се уважат до тези размери, а за разликата до претендираните суми съответно
8
от 7126.35 лв. и 454,15лв. следва да се отхвърлят като неоснователни.
Дължи се и законната лихва върху определените главници по двата
главни иска, считано от датата на предявяване на исковата молба – 07.01.2019
г. – до окончателното им изплащане.
Необсъдените доказателства са неотносими към спора.
По разноските и държавната такса:
Ищцата претендира разноски за транспорт по делото в размер на 106.00
лв., но такива не и се следват, а други разходи не са сторени, поради което
искането е неоснователно. Съдът намира, съгласно задължителната съдебна
практика (Решение *9 от 20.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5193/2013 г., IV г.
о., ГК), че отговорността за разноски е уредена като ограничена и включва
само внесените такси и разноски по производството, както и
възнаграждението за един адвокат. Отговорността за разноски е ограничена,
защото не включва всякакви други разходи и пропуснати ползи от страната
по делото (напр. пътните разноски за явяването на страните пред съда).
Сумите за пътни разходи не са съдебно-деловодни разноски, поради което не
могат да се претендират на основание чл.78 от ГПК (Решение № 192 от
25.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5663/2013 г., IV г. о., ГК). Ето защо, искането
на ищеца е неоснователно.
Ответникът е направил разноски за платено адвокатско възнаграждение
в размер на 4 949,42лв. с ДДС. (фактура № 27121 от 23.04.2019г. на стойност
4 697.02 лв. с ДДС, в която изрично е посочено, че е за процесуално
представителство по гр.д.№ 5/2019г. на ОС-Благоевград /номера на делото
при първото му образуване/, и банков превод, извършен от ответника на
07.05.2019г. в полза на адвокатското дружество по два броя фактури, една от
които е и процесната-27121, видно от направеното пояснение за превода) и
(фактура № 27807 от 07.08.2019г. на стойност 252.40 лв. с ДДС, в която
изрично е посочено, че е за процесуално представителство по гр.д.,
образувано пред РС С., във връзка с променената подсъдност, и банков
превод, извършен от ответника на 21.08.2019г. в полза на адвокатското
дружество).
Съобразявайки фактическата и правна сложност на делото (отчитайки
предмета на делото; обстоятелствата, които следва да се установяват в
настоящия процес; наличието на константна съдебна практика по
материалноправните въпроси; материалния интерес на предявените искове /2
главни и 2 аксесорни с материален интерес/ и броя на заседанията) съдът
намира, че платеното адвокатско възнаграждение от 4949.49 лв. с ДДС
/4124.33 лв. без ДДС/, че не е прекомерно , поради което не следва да се
уважи искането на ищцата по чл.78, ал.5 от ГПК. Дължимото възнаграждение
по Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения за материалния
интерес по 4 предявени иска е 3 449.58 лв. Разликата между договорения
размер без ДДС на адвокатското възнаграждение и дължимия минимален
9
размер по Наредбата, без да се вземат предвид броя на заседанията е 674.75
лв., поради което не може да се сподели тезата за прекомерност.
Съдът не констатира нередовни пълномощия за процесуалния
представител на ответната страна, като на този въпрос е даден отговор и с
постановения съдебен акт по приложеното дело № 1690/19 г. по описа на
СГС.
Съобразно изхода на спора, съобразявайки разпоредбата на чл.78, ал.3
от ГПК, ищцата следва да заплати на ответника сумата от 7,80 лева за
направени по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати по
сметка на съда държавна такса по предявените искове в размер общо на
2434,37 лева (1973,83 лв.-по първия главен иск; 125,98 лв. по втория главен
иск; 284,56 лв. по първия акцесорен иск и 50лв. по втория акцесорен иск).
Ответното дружество следва да заплати по сметка на ОС Благоевград и
сторения разход от бюджета на съда за вещо лице – в размер на 680.00 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА “А.”-ЕООД с ЕИК:*, със седалище и адрес на управление в
гр.С., бул.”В.”, № *, сграда А, *, представлявано от М.в.д.Х. заедно с всеки
един от останалите управители и/или М.Р. заедно с всеки един от останалите
управители, ДА ЗАПЛАТИ на АН. Д. Д. с ЕГН-********** от гр.П.,
ул.”С.К.М.”, * сумите, както следва:
сумата от 49 345.63 лв., представляваща обезщетение за имуществени
вреди от непозволено увреждане във връзка с установен от Комисията
за защита от дискриминация акт на дискриминация по чл.14, ал.1 от
ЗЗДискр с Решение № 261/19.07.2017 г., постановено по преписка № 441
по описа на КЗД за 2014 г., изразяващи се в пропуснат доход от
възнаграждение за престаран труд в периода от 07.03.2012 г. до
12.05.2014 г., явяващо се сбор от разликите от дължимо платимото
брутно трудово възнаграждение за престирания труд и реално платеното
брутно трудово възнаграждение за същия период, ведно със законната
лихва от предявяването на иска - 07.01.2019 г. до окончателното
изплащане на обезщетението, както и обезщетение за забава, дължимо за
периода от установяването на деликта - 07.08.2017 г. до предявяването
на иска - 07.01.2019 г. за сумата от 7 114.00 лв., като ОТХВЪРЛЯ
исковете в останалите им части - над уважените размери до
претендираните суми съответно от 49 427.35 лв. и 7 126.35 лв.;
сумата от 3149.38 лв., представляваща обезщетение за имуществени
вреди от непозволено увреждане във връзка с установен от Комисията
10
за защита от дискриминация акт на дискриминация по чл.14, ал.1 от
ЗЗДискр с Решение № 261/19.07.2017 г., постановено по преписка № 441
по описа на КЗД за 2014 г., изразяващи се в пропуснати задължителни
осигуровки, дължимо платими от работодателя по престарания при него
труд в периода от 07.03.2012 г. до 12.05.2014г., представляващо сбор от
разликите от дължимо платимите от работодателя задължителни
осигуровки за престарания труд и реално платените такива за същия
период, ведно със законната лихва от предявяването на иска - 07.01.2019
г. до окончателното изплащане на обезщетението, както и обезщетение
за забава, дължимо за периода от установяването на деликта - 07.08.2017
г. до предявяването на иска - 07.01.2019 г. за сумата от 454.03 лв., като
ОТХВЪРЛЯ исковете в останалите им части - над уважените размери до
претендираните суми съответно от 3149.92 лв. и 454.15 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на АН. Д. Д. с ЕГН-********** от
гр.П., ул.”С.К.М.”, * за присъждане на сторени разноски по делото в размер
на 106.00 лв. – пътни разходи, както и направеното възражение по чл. 78, ал.5
ГПК за прекомерност на изплатеното адв. възнаграждение от насрещната
страна – като неоснователни.
ОСЪЖДА АН. Д. Д. с ЕГН-********** от гр.П., ул.”С.К.М.”, * ДА
ЗАПЛАТИ на “А.”-ЕООД с ЕИК:*, със седалище и адрес на управление в
гр.С., бул.”В.”, № *, сграда А, *, представлявано от М.в.д.Х. заедно с всеки
един от останалите управители и/или М.Р. заедно с всеки един от останалите
управители, сумата от 7,80 лева (седем лева и осемдесет ст.) за направени по
делото разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА “А.”-ЕООД с ЕИК:*, със седалище и адрес на управление в
гр.С., бул.”В.”, № *, сграда А, *, представлявано от М.в.д.Х. заедно с всеки
един от останалите управители и/или М.Р. заедно с всеки един от останалите
управители, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Окръжен съд – Благоевград сумата
от 2434,37 лева лева (Две хиляди четиристотин тридесет и четири лева и
тридесет и седем ст.), съставляваща държавна такса по настоящото дело,
както и 5 лева (пет лв.) в случай на служебно издаване на изпълнителен лист,
а също и 680.00 лв. – сторен разход от бюджета за вещо лице.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
11