РЕШЕНИЕ № 517
гр.Пловдив, 22.04.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, ХІV гр.с., в закрито заседание на 22.04.2019г.
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА
ИВАНОВА
Членове: РАДОСЛАВ РАДЕВ
ИВАН АНАСТАСОВ
като
разгледа докладваното от съдия Иван Анастасов възз. ч. гр. дело № 848 по описа
за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435, ал.4 от ГПК.
Делото
е образувано по три жалби от З.В.П. и Й.В.П., от З.И.П., и от Т.Д.С., в
качеството им трети лица по изп.дело № 1135/2015г. на ЧСИ П. И. против действия
на ЧСИ, а именно против налагането на възбрана по искане от 10.01.2019г. върху
1/6 ид.ч. от ПИ № 56784.506.555, съгласно КККР, одобрени със заповед №
РД-18-48/ 03.06.2009г. на ИД на АГКК, находящ се в гр.****, който представлява дворно място, съставляващо имот пл.№
1205, включен в УПИ VІІ-1205, квартал 573, по плана на V градска част на гр.****,
при граници на имота: УПИ І-1204, УПИ ІІ-1206, УПИ VІ-1221 и улица, ведно с 1/6
ид.част от построените в имота сгради, както следва: сграда с идентификатор
56784.506.555.1 съгласно КККР, одобрени
със заповед № РД-18-48/ 03.06.2009г. на ИД на АГКК, съставляваща двуетажна
жилищна сграда, както и сграда с идентификатор 56784.506.555.2, съгласно КККР,
одобрени със заповед № РД-18-48/ 03.06.2009г. на ИД на АГКК, съставляваща
паянтов гараж, ведно с 1/6 ид.ч. от всички подобрения и приращения в
поземления имот с идентификатор 56784.506.555 и насрочването на опис за 06.02.2019г.
от 10,00 часа. В жалбите се сочи, че жалбоподателите са съсобственици на целия
гореописан имот, включително и на възбранената 1/6 ид.ч. от гореописаните имоти
и са във владение на същите. По изложените доводи в жалбите се иска отмяна на
обжалваните действия на съдебния изпълнител, чрез които принудителното
изпълнение е насочено върху недвижими имоти.
Заявени са и искания по чл.438 от ГПК за спиране на изпълнителното
производство.
Постъпили
са възражения по жалбата от взискателя
по изпълнителното дело „ОББ Интерлийз“ЕАД- гр.****, с които се жалбите се
оспорват като недопустими, а при условие на евентуалност и като неоснователни.
Постъпили
са и мотиви по чл.436, ал.3 ГПК от ЧСИ П. И., с които се поддържа, че първата и
втората жалба са процесуално допустими, а тази от Т.С. е недопустима, тъй като
същият към датата на налагане на възбраната не е бил във владение на имотите.
Изложени са доводи и за неоснователност на жалбите.
ПОС,
ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
Изпълнителното
производство е образувано по молба от „Интерлийз”ЕАД- гр.**** / с настояща
фирма „ОББ Интерлийз“, считано от 12.03.2018г./ против длъжника И. З. П. въз
основа на изп.лист от 13.10.2015г., издаден по т.д.№ 5106/ 2015г. на СГС,
Търговско отделение. От наличните по изпълнителното дело нот. акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 198/1954г., протокол за делба от
14.07.1980г. по гр.д.№ 2321/ 1980г. по описа на РС- гр.Пловдив, договор за
доброволна делба с Община- гр.**** от 28.02.2000г., вписан под №127/2000г. е
видно, че възбранените имоти са били собственост в режим на СИО на З.И.П.,
починал на 01.07.2017г. и на Н. Ц. П., починала на ****, които са родители на длъжника
И. П.. Последният е заявил пред ПРС отказ от наследството, останало от
покойната му майка, който отказ е вписан под № 44/2016г. в изпълнение на
разпореждане № 4571/20.01.2016г. по ч.гр.д.№ 669/2016г.. Видно от решението от
12.03.2019г. по гр.д.№ 980/2018г. на ПОС на л.1575 и сл. по изпълнителното
дело, от И. П. е заявен и отказ от наследството на баща му, вписан с
определение от 16.08.2017г.. С нот.акт от 06.10.2017г. В. З. П.- брат на И. П.,
е продал на К. И. Н. ½ ид.ч. от имотите на ул.”****. Тя от своя страна е
продала същата ½ ид.ч. на жалбоподателя З.И.П. с нот.акт от
10.11.2017г.. З.П. е длъжник по изп.дело № 301/2018г. на ЧСИ А. А. По това дело
въз основа на нотариалния акт от 10.11.2017г. принудителното изпълнение е
насочено спрямо продадената в полза на длъжника ½ ид.ч. от имотите и
след извършване на публична продан с възлагателно постановление от
16.01.2019г., влязло в сила на 24.01.2019г. тази идеална част е възложена на
жалбоподателя Т.Д.. Останалата ½ ид.ч. от имотите В. П. е дарил на
10.11.2017г. на синовете си- жалбоподатели по първата жалба, З. и Й. П. С оглед
на горните факти може с основание да се приеме, че жалбоподателите са
продължили упражняваното от техния пряк и непряк праводател В. П. владение
върху гореописаните имоти, като това не важи по отношение на жалбоподателя Т.Д.,
който черпи права от публична продан, приключила с издаване на възлагателно
постановление, влязло в сила след датата на извършване на въвода, без да е
налице някакво основание той да бъде въведен във владение преди възлагателното
постановление. Доколкото разпоредбата на чл.435, ал.4 от предвижда като
изискване за допустимост на жалбите на третите лица същите да са били във
владение на вещите- предмет на принудително изпълнение, към датата на налагане
на възбраната или запора върху същите, то първите две жалби се явяват
процесуално допустими, а третата ще следва да бъде оставена без разглеждане
като недопустима.
Заявените
от длъжника И. П. откази от наследството, останало от покойните му родители, са
унищожени в производства по искове по чл.56, ал.1 от ЗН от взискателя
„Интерлийз“ЕАД съответно с решение № 1141/13.04.2017г. по гр.д.№ 2057/2016г. на
ПРС, влязло в сила на 12.12.2018г. и с решение № 301/12.03.2019г. по гр.д.№
980/2018г. на ПОС, за което няма данни да е влязло в сила. Правната последица
от влязлото в сила съдебно решение, с което е уважен искът по чл.56, ал.1 от ЗН,
се изразява в това, че по
отношение на кредитора- ищец по искът за унищожаване на отказа от наследство,
наследникът се счита носител на правото
на наследяване и кредиторът може да се удовлетвори от наследственото
имущество. Тъй като исковата молба по гр.д.№ 2057/2016г. на ПРС е вписана преди
горепосочените разпоредителни сделки, а именно на 21.12.2016г., и съобразно с
разпоредбата на чл.114, б.“б“, изр.2 от ЗС, съгласно която придобитите вещни права и наложени възбрани след
вписването не могат да се противопоставят на ищеца, жалбоподателите са
принудени да търпят принудителното изпълнение насочено спрямо наследената от
длъжника по наследство от майка му 1/6 ид.ч. от процесния имот, поради което
първите две жалби се явяват неоснователни. В тази връзка по повдигнатия със
жалбите въпрос относно това, чия 1/6 ид.ч. от имотите е възбранена, съдът
намира, че очевидно това е идеалната част, която по силата на влязлото в сила
на 12.12.2018г. решение № 1141/13.04.2017г. по гр.д.№ 2057/2016г. на ПРС в
отношенията между кредитора и длъжника се счита за собственост на последния по
наследство от неговата майка. Друг е въпросът, правата на кои трети лица-
жалбоподатели, се засягат от насочване на принудителното изпълнение спрямо
въпросната 1/6 ид.ч.. Този въпрос не е предмет на преценка в настоящето
производство, тъй като, дори да се даде отговор в мотивите, то той няма да е
задължителен за никого. Следва само да се отбележи, че в случая важи правилото,
че никой не може да прехвърли повече права отколкото притежава, поради което
извършените от В. З. П. разпоредителни сделки ще имат вещно- прехвърлително
действие по отношение на кредитора само дотолкова, доколкото същите имат за
предмет противопоставими на последния права, съобразно с поредността в която са
извършени. Следва да се допълни и това, че идеалната част е в размер от именно
1/6, тъй като по наследство от Н. Ц. П. нейният съпруг и двамата й сина са
наследили съответно 4/6 ид.ч., 1/6 ид.ч. и 1/6 ид.ч. и при положение, че
решението за унищожаване на отказа на И. П. от наследството на неговия баща към
датата на налагане на възбраната, не само че не е било влязло в сила, но не и
било постановено, за собствена на длъжника се счита само наследената от майка
му 1/6 ид.ч..
Предвид
неоснователността на първите две жалби и недопустимостта на третата исканията
за спиране на изпълнителното дело ще следва да бъдат оставени без уважение. На
основание чл.78, ал.3 и ал.4 от ГПК жалбоподателите ще следва да бъдат осъдени
да заплатят направените от въззиваемото дружество „ОББ Интрелийз“ЕАД съдебни
разноски за адв.възнаграждение, съобразно с представени договори за правна
помощ, фактури и платежни нареждания на л.192 и сл. по делото, в размер от по
360 лева, като разноските бъдат поделени по равно между първите двама
жалбоподатели.
Предвид
гореизложеното и на основание чл.437, ал.3 и ал.4 ГПК, съдът
РЕШИ :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.№ 12223/16.04.2019г. /вх.№ 04834/21.01.2019г. по описа на
ЧСИ П. И./, подадена от З.В.П., ЕГН: ********** и Й.В.П., ЕГН: **********-***№
07350/31.01.2019г. по описа на ЧСИ П. И., подадена от З.И.П. ***, ЕГН: **********,
в качеството им трети лица по изп.дело № 1135/2015г. на ЧСИ П. И. против
действия на ЧСИ, а именно против налагането на възбрана по искане от
10.01.2019г. върху 1/6 ид.ч. от ПИ № 56784.506.555, съгласно КККР, одобрени със
заповед № РД-18-48/ 03.06.2009г. на ИД на АГКК, находящ се в гр.****, който представлява дворно място, съставляващо имот пл.№
1205, включен в УПИ VІІ-1205, квартал 573, по плана на V градска част на гр.****,
при граници на имота: УПИ І-1204, УПИ ІІ-1206, УПИ VІ-1221 и улица, ведно с 1/6
ид.част от построените в имота сгради, както следва: сграда с идентификатор
56784.506.555.1 съгласно КККР, одобрени
със заповед № РД-18-48/ 03.06.2009г. на ИД на АГКК, съставляваща двуетажна
жилищна сграда, както и сграда с идентификатор 56784.506.555.2, съгласно КККР,
одобрени със заповед № РД-18-48/ 03.06.2009г. на ИД на АГКК, съставляваща
паянтов гараж, ведно с 1/6 ид.ч. от всички подобрения и приращения в
поземления имот с идентификатор 56784.506.555 и насрочването на опис за
06.02.2019г. от 10,00 часа.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх.№
07251/31.01.2019г. по описа на ЧСИ П. И., подадена от Т.Д.С. ***, ЕГН: **********,
в качеството му на трето лице по изп.дело № 1135/2015г. на ЧСИ П. И. против действия
на ЧСИ, а именно против налагането на възбрана по искане от 10.01.2019г. върху
1/6 ид.ч. от ПИ № 56784.506.555, съгласно КККР, одобрени със заповед №
РД-18-48/ 03.06.2009г. на ИД на АГКК, находящ се в гр.****, който представлява дворно място, съставляващо имот пл.№
1205, включен в УПИ VІІ-1205, квартал 573, по плана на V градска част на гр.****,
при граници на имота: УПИ І-1204, УПИ ІІ-1206, УПИ VІ-1221 и улица, ведно с 1/6
ид.част от построените в имота сгради, както следва: сграда с идентификатор
56784.506.555.1 съгласно КККР, одобрени
със заповед № РД-18-48/ 03.06.2009г. на ИД на АГКК, съставляваща двуетажна
жилищна сграда, както и сграда с идентификатор 56784.506.555.2, съгласно КККР,
одобрени със заповед № РД-18-48/ 03.06.2009г. на ИД на АГКК, съставляваща
паянтов гараж, ведно с 1/6 ид.ч. от всички подобрения и приращения в
поземления имот с идентификатор 56784.506.555 и насрочването на опис за
06.02.2019г. от 10,00 часа, като прекратява производството по делото по
отношение на тази жалба.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на жалбоподателите по чл.438 от ГПК за спиране на
производството по изп.дело № 1135/2015г. на ЧСИ П. И.
ОСЪЖДА
З.В.П., ЕГН: ********** и Й.В.П., ЕГН: **********-*** да заплатят на „ОББ
Интерлийз“ЕАД- гр.****, ЕИК: **** по 180 лева- съдебни разноски.
ОСЪЖДА
З.И.П. ***, ЕГН: ********** да заплати на ОББ Интерлийз“ЕАД- гр.****, ЕИК: ****
сумата от 360 лева- съдебни разноски.
ОСЪЖДА
Т.Д.С. ***, ЕГН: ********** да заплати на ОББ Интерлийз“ЕАД- гр.****, ЕИК: ****
сумата от 360 лева- съдебни разноски.
Решението, в частта, в която е оставена без
разглеждане жалбата на Т.С., има характер на определение и подлежи на обжалване
с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението за изготвянето му пред
Апелативен съд- гр.Пловдив. В останалата му част решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: