Р Е Ш Е Н И Е
№ 11
21.01.2021 г., град Добрич
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен
съд Добрич, в публично съдебно заседание на дванадесети януари, две хиляди двадесет
и първа година, ІІІ състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Нели Каменска
като разгледа докладваното от председателя
административно дело № 421 по описа на Административен съд - Добрич за
2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството
е по реда на чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) и е
образувано по жалба на М.И.П. срещу Разрешение за строеж № 27 от 06.03.2019г.,
издадено от Б.С.-главен архитект на Община град Добрич.
Жалбоподателката счита разрешението за строеж за
незаконосъобразно и моли да бъде отменено, поради обстоятелството, че не е
давала съгласие за построяването на процесния гараж.
В съдебно заседание заявява, чрез процесуалния си представител, адв. С.И., че поддържа жалбата за отмяна на строителното
разрешение и претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът, главният архитект на
Община град Добрич, Б.С., заявява, че разрешението за строеж е издадено от
компетентен орган, същото е в съответствие с подробния устройствен
план и моли жалбата да се отхвърли като неоснователна.
Заинтересованата страна, Г.Е.Ф.,
чрез процесуалния си представител адв.Ц.Г. изразява
становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на издаденото
строително разрешение. Моли жалбата да се отхвърли като неоснователна.
Заинтересованата страна, М.Г.М.,
заявява, че няма претенции за построяването на гаража, както и към
съществуващите в имота гаражи.
От фактическа страна по делото
съдът приема за установено следното:
С оспореното Разрешение за строеж
№ 27 от 06.03.2019г. главният архитект на Община град Добрич е разрешил на Г.Е.Ф.
на основание чл.50 и чл.51, ал.2 от ЗУТ, да извърши СМР съгласно одобрените на
05.03.2019г. инвестиционни проекти № 148 от 24.08.2018г. за построяване на
Гараж със застроена площ от 20 кв.м., пета категория в УПИ ІV, пл. № 915,
кв.54по плана на ЦГЧ на гр.Добрич с административен адрес ул.“Стоян
Михайловски“ № 7.
От данните по делото е видно, че
разрешението за строеж е издадено след проведено административно производство
пред началника на РДНСК-Североизточен район по повод жалба от заинтересованата
страна, Г.Е.Ф., срещу отказ на главния архитект да издаде в негова полза
строително разрешение за гараж, поради липса на съгласие на останалите
съсобственици на имота.
Производството пред началника на
РДНСК-СИР е приключило с издаването на Заповед № ДК-10-СИР-01/06.02.2019г., с
която отказът на главния архитект е отменен като незаконосъобразен, на
основание чл.216, ал.6 от ЗУТ (отм. - ДВ, бр. 25 от 2019 г.)
Поради тази отмяна е издадено
оспореното в настоящото производство разрешение за строеж.
От допуснатата по делото
техническа експертиза, изготвена от вещото лице арх.А.Е. се установява, че
действащият ПУП за процесния имот, УПИ ІV-915, кв.54
по плана на гр.Добрич, е одобрен с Решение № 38-3 от 31.01.2006г. от Общински
съвет Добрич, според който процесният имот е отреден
за ниско жилищно застрояване и гаражи. Действащият ПУП е приложен по отношение
на основното застрояване. По отношение на допълващото в имота застрояване,
планът не е приложен.
При огледа на място вещото лице
установява, че в УПИ ІV-915 има изградена триетажна сграда, в която са
разположени собствените на жалбоподателя и на заинтересованите страни три жилища.
Освен основното застрояване вещото лице установява наличие на съществуващо допълващо
застрояване от три постройки. Първата постройка е масивна едноетажна сграда с
идентификатор 72624.624.915.2, със застроена площ от 36 кв.м., с предназначение
за гаражи и състояща се от два броя гаражи. Тя била построена въз основа на
разрешение за строеж № 777/11.11.1966г.
Втората постройка е навес с
идентификатор 72624.624.915.1, изграден без строителни книжа и разположен между
жилищната сграда и източната вътрешна регулационна линия.
Третата постройка е склад,
изграден без строителни книжа, разположен в дъното на имота на разстояние от
гаражите в процесния имот (сграда с идентификатор
72624.624.915.2) и непосредствено до гаражите в съседния УПИ ІІІ и заемащ част
от площта на съседния УПИ.
Според заключението на вещото
лице, издаденото разрешение за строеж № 2706.03.2019г. не е съобразено с
действащия ПУП, понеже е издадено след одобряване на проект, в който има
съществени недостатъци. Като недостатъци на проекта вещото лице сочи, че по
действащият ПУП било предвидено свързано застрояване, а разпределението и
фасадите на предвидения гараж били за свободно застрояване. В съдебно заседание
пояснява, че чертежите в архитектурната част на проекта предвиждат прозорци на
страничните фасади, врата на едната фасада, наклон на покрива към съседния
имот, които не съответстват на месположението на
гаража и били за свободно стоящ гараж, а не за гараж свързано застрояване.
Освен това липсвало проучване и решение за
изграждане на предвидените по ПУП 4 броя гаражи с необходимите минимални
размери и възможност за маневриране, както и начин за разпределянето им между
собствениците. В обяснителната записка към архитектурната част на одобрения
архитектурен проект неправилно бил изчислен процентът на Пзастр.
= 49,3 %. В действителност вещото лице обосновава Пзастр.=
48,3 %.
Ответникът, главен архитект на
Община град Добрич в писмено становище от 11.11.2020г.,
изготвено след като делото е било обявено за решаване, възразява срещу даденото
заключение като оспорва изводите на вещото лице, че строителното разрешение и
одобрения с него проект били в противоречие с действащият ПУП. Заявява, че
според действащият ПУП допълващото застрояване било предвидено на югозападната
и югоизточната граница и гаражът бил ситуиран в
рамките на предвиденото допълващо застрояване. Посочените в заключението
несъответствия били отстраними, тъй като гаражът може
да се изпълни и без предвидените в проекта прозорец и врата, което ще позволи
до него да се долепят други гаражи, а водата от покрива може да се отведе със
седящ улук и т.н.
Съдът приема изготвеното
заключение на вещото лице, тъй като фактическите констатации в него не се
оспорват от ответника. Доколко недостатъците на проекта са съществени и дали те
водят до извод за противоречие с ПУП, е правен въпрос.
Ответникът, главен архитект на
Община град Добрич в писменото становище от 11.11.2020
г. заявява също, че оспореното строително разрешение било издадено и подписано
от арх-П.Н., който в този момент бил временно
изпълняващ длъжността.
С оглед последното твърдение с
определение от 27.11.2020г. бе отменено определението за даване ход на делото
по същество и обявяването му за решаване и от ответника бяха изискани
допълнителни писмени доказателства.
В изпълнение на това ответникът
представя длъжностна характеристика за длъжността „Главен експерт „Устройство
на територията““, два броя болнични листа за временна нетрудоспособност и
изявление от арх. П.Н., че той е одобрил инвестиционният проект и е издал
строителното разрешение, поради това че в периода 01.03.2020-10.03.2020г.
главният арх. Б.С., е била в отпуск по болест.
При така установената фактическа
обстановка от правна страна съдът приема следното:
Жалбата е допустима, изхожда от
надлежна страни, подадена е в законоустановения
14-дневен срок и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна.
При служебна проверка за
валидността на оспореното строително разрешение акт, съдът констатира, че същото
е нищожно поради липса на компетентност на неговия издател.
Компетентността е нормативно
призната способност на даден орган да издаде определен акт. Административният
орган трябва да е компетентен по материя, място и степен. Освен по силата на
закона, административният орган може да придобие компетентност и чрез
прехвърляне на такава. Прехвърлянето на компетентност се
извършва чрез издаването на изрична заповед.
Издаването на административен акт
без необходимата компетентност води до нищожност на акта.
Гаражът е постройка на
допълващото застрояване и за него се изисква издаване на разрешение за строеж,
тъй като същият има всички белези на строеж по см. на § 5, т.38 от ДР на ЗУТ.
По арг. от чл.147 от ЗУТ за изграждането на гараж се
изисква и одобряване на инвестиционен проект.
Съгласно чл.148, ал.2, разрешение
за строеж се издава от главния архитект на общината. А според чл.145, ал.1,
т.1 от ЗУТ, техническите или работните инвестиционни проекти се съгласуват и
одобряват от главния архитект на общината (района).
Параграф 1, ал.4 от ДР на ЗУТ допуска
възможността главният архитект на общината да предостави свои функции по този
закон на други длъжностни лица от общинската администрация, притежаващи пълна
проектантска правоспособност или които имат необходимия стаж за придобиването
ѝ.
По делото не са представени
доказателства за компетентността на инж. П.Н. да изпълнява функциите на главен
архитект в случаите на отсъствие на титуляра. Такива
бляха изрично изисквани с Определение №І 348/27.11.2020 г.
Липсва заповед, издадена от
главния архитект, с който същият да е делегирал всички или част от своите
функции на друг служител в общинската администрация и в частност на инж. П.Н.,
в случаите, когато е възпрепятстван да ги изпълнява.
Независимо от предвидената в § 1,
ал. 4 от ДР на ЗУТ възможност главният архитект да делегира своите функции,
вкл. и в случаите, когато отсъства поради болест на друг служител на общината,
кметът на общината също има правомощието при отсъствие на главния архитект да
определи лице, което да го замества.
Заповед за заместване, издадена
от кмета на общината, с която инж. П.Н. е определен да замества главния
архитект, също няма представена по делото.
Липсата на компетентност е най-тежкият
порок, който винаги води до невалидност на издадения акт и това е видно от
нормата на чл.168, ал.2 от АПК, която задължава съда да обяви нищожността на
акта, дори и да липсва изрично искане за това. Прието е, че административните
органи могат да действат само въз основа на закона и в рамките на правомощията
си, а актовете и действията им извън тях са винаги нищожни и не пораждат правни
последици.
След като главният архитект на
Община град Добрич твърди, че строителното разрешение не е издадено от него, а
от друг служител на общината, инж.П.Н., който потвърждава с изрично писмено изявление,
че е одобрил процесния инвестиционен проект и е издал
оспореното строително разрешение, то единственият възможен извод е за нищожност
на издаденото строително разрешение № 27 от 06.03.2019г. при липсата на доказателства
за компетентността на инж.П.Н..
Обстоятелството, че в
представената по делото длъжностна характеристика за длъжността на инж.П.Н. е
предвидена възможност „главният експерт по устройство на територията“ да
замества „главния архитект“ като изпълнява задълженията му по време на ползване
на отпуск, вкл. и по болест, не е доказателство за предоставена компетентност.
Компетентността се предоставя
чрез издаване на изричен писмен акт – заповед от оправомощено
лице (главен архитект или кмет), в която изрично се изброяват възложените
правомощия, поименно се определя служителят на общината, който ще изпълнява
възложените функции и правомощия и се посочва периодът, за който се отнася
заповедта.
С оглед липсата на доказателства инвестиционният
проект и разрешението за строеж да са одобрени, съответно издадени от компетентния орган, то съдът не би могъл да се
произнесе по съществото на спора, нито да даде указания по приложение на закона,
по аргумент на чл. 173, ал. 2 от АПК. Разрешението за строеж следва да се
прогласи за нищожно, а преписката да се изпрати на компетентния орган за
произнасяне.
С оглед изхода на спора се явява
основателно искането на процесуалния представител на жалбоподателя за
присъждане на сторените по делото разноски, и при липса на възражения за
прекомерност, съдът намира, че следва да се осъди Община град Добрич да заплати
на жалбоподателя сумата от 610 (шестотин и десет)
лева, от които 10 лева – държавна такса за образуване на делото, 500 лева
възнаграждение адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна
защита л.62, платено в брой, 100 лева - депозит за вещо лице.
Заинтересованата страна, Г.Е.Ф.,
в чиято полза е издадено нищожното строително разрешение, също претендира
присъждане на направените по делото разноски. В чл.143, ал.3 от АПК е
предвидено, че страната, за която административният акт е благоприятен има
право на разноски само в случаите, когато съдът отхвърли оспорването или
подателят на жалбата оттегли. Затова искането за присъждане на разноски, вкл. и
определяне на адвокатско възнаграждение по Закона за адвокатурата, е
неоснователно и не следва да уважава.
Водим от горните мотиви и на
основание чл.172, ал.2 във вр. с чл.173, ал.2 от АПК,
Административен съд-Добрич, трети състав
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на Разрешение
за строеж № 27 от 06.03.2019 г., издадено от инж.П.Н. – главен експерт в
Дирекция „УТСК“ на Община град Добрич.
ВРЪЩА ПРЕПИСКАТА на главния архитект
на Община град Добрич за произнасяне по Заявление с рег. № ОП-148/24.08.2018г.
за съгласуване и одобряване на инвестиционен проект, подадено от Г.Е.Ф..*** да
заплати на М.И.П. с ЕГН ********** сумата от 610 ( шестстотин и десет) лева
–разноски по делото за държавна такса, адвокатско възнаграждение и
възнаграждение за вещо лице.
ОТХВЪРЛЯ искането на
заинтересованата страна, Г.Е.Ф., за присъждане на
разноските по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: