№ 1386
гр. София, 21.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Камелия Първанова
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Диана В. Аначкова
като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело
№ 20211000501447 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 261275/26.02.2021 г. по гр.д. № 145/2020 г. на СГС, I-15 състав, е
отхвърлен иска по чл. 45 ЗЗД, предявен от Н.К. против П. В. за присъждане на обезщетение
за неимуществени вреди от 26 000 лв. по повод изявления на ответника на 10.09.19 г. и
16.09.19 г. ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от 07.01.20 г. до
окончателното изплащане. С оглед на което Н. К. е осъден да заплати и съдебно-деловодни
разноски в размер на 1350 лв. /чл. 78, ал. 3 ГПК/ на В..
Решението на СГС е атакувано с въззивна жалба от процесуалния
представител на Н.К. с доводи за неговата неправилност. Акцентира се върху това, че
налице бил фактическия състав на деликтната отговорност по чл. 45 ЗЗД, но неоснователно
иска бил отхвърлен поради неточна преценка на първостепенния съд и неправилно
тълкуване и/или игнориране на събрани по делото доказателства. Моли се САС да отмени
първоинстанционното решение и да се постанови друго, с което претенцията за
обезщетяване на неимуществени вреди да се уважи изцяло, както и да се присъдят сторените
по делото разноски.
Ответникът оспорва жалбата като неоснователна с писмен отговор по реда на
чл. 263, ал. 1 ГПК. Счита, че обжалваното решение било правилно и настоява за
потвърждаването му. Претендира разноски.
Пред Софийски апелативен съд нови доказателства не са искани и не са събирани.
1
САС установи следното от материалите по делото, след като се запозна със същите:
Производството по гражданското дело е образувано по искова молба от Н.К., който
твърди, че считано от 13.08.2019 г. е изпълнявал длъжността „Главен директор, радио“ с
място на работа Българско национално радио (БНР), програма “Хоризонт”. На 10.09.2019 г.
е била проведена регулярна оперативка на програма „Хоризонт“, на която ищецът
предложил да бъде потърсено обяснение от журналиста в БНР П. В. по повод негово
участие в сутрешен блок на Българска национална телевизия, което участие е дължал да
съгласува. В хода на оперативката обсъждането било насочено към отчитане на отминалия
брой на предаването „12 + 3“ от 09.09.2019 г., но П. В. заявил, че няма да отчита този брой, с
което нарушил технологичните правила и организационни норми. Твърди се, че чрез
тези противоправни действия ответникът подронил авторитета на ищеца като йерархично
по-висшестоящ и демонстрирал липсващо уважение, респект, йерархична подчиненост, като
създал негативни внушения у присъстващите по повод личността и качествата на ищеца. В
рамките на същата оперативка П. В. заявил: “Имам нещо по-важно да кажа. Днес говорих
със С. К. и искам всички да го знаете, защото държа разговорите ми, които водя, да са
публични и му казах, че трябва да махнем Н.К. моментално от длъжността, която заема,
защото не става за тази работа. Човек, който си позволява да се прави на цензор, да ми казва
какво да има в предаванията и какво да няма, човек, който няма нито необходимото
образование, нито необходимите качества, нито необходимия професионален опит, трябва
да бъде моментално разкаран, защото ако не го разкара, самият Н.К. след това горко ще
съжалява“. Ищецът посочва, че думите „човек, който няма нито необходимото образование,
нито необходимите качества, нито необходимия професионален опит“ са клеветнически и в
противоречие с обективната действителност. Той отговаря на изискванията за заемане на
длъжността. Завършил е висше образование с хуманитарни специалности „Богословие“ и
„История“ в СУ. Притежава допълнителни сертификати и курсове, както и необходимия
стаж за заемане на длъжността. За период от 21 години е заемал различни длъжности в БНР
– редактор, завеждащ кореспондентски пункт, репортер/журналист. Като журналист
ответникът е следвало да провери фактите, които разпространява. Изложените позорни
факти пред 9 служители на БНР накърнявали доброто име на ищеца в обществото. Деянието
е било извършено умишлено, с цел опозоряване на ищеца. Свободата на словото не
включвала възможност за разпространяване на неверни данни с негативен подтекст. Думите
„човек, който си позволява да се прави на цензор“ се твърди да съставляват негативно
внушение по отношение личността на ищеца.
Твърди се на същата оперативка ответникът да е изрекъл думите: „Ние сме
имали *** директори на „Хоризонт“ като В. Ч. и В. В.. И двамата си отидоха позорно, така
че ако Н.К. стане директор на „Хоризонт“ ще си отиде също толкова позорно.“ Сравнението
с други директори, наречени „***“, не оставяло съмнение, че ответникът съзнателно целял
внушение у третите лица, че ищецът се характеризира като „***“.
В оперативка ответникът казал по отношение на ищеца и думите: „И ще завърша с
едно народопсихологическо наблюдение – основният проблем на България не е дали има
2
комунизъм или антикомунизъм или дали „десни“ или „леви“ ще печелят изборите.
Основният проблем на България е, че има мижитурки, които се опитват да се правят на
велики. Така е било и при комунизма, и преди комунизма, и след комунизма. Лично това,
което аз смятам да правя и което винаги съм правил, когато видя някой охлюв да се опитва
да се прави на орел, е да му казвам, че е охлюв. Така че охлювите да бъдат така добри да
си… да се върнат в дупката, откъдето са изпълзели… Смятам, че с участията си в медии не
съм накърнил мнение… ъ… позицията на БНР с нищо, така че смятам да продължа да го
правя. А охлювите или червеите да бъдат така добри да обгрижат дупката, в която
съществуват, защото в противен случай… …Ти си… ти си един дребен… гаулайтер… с
претенции за голям гаулайтер, но колкото един мишок се опитва да се прави на лъв, толкова
повече става мишок. Така че…, така че…, ти трябва да напуснеш поста, който заемаш,
колкото се може по-бързо, заради „тъпота с взлом“. Не знам дали ти е известно откъде е
този цитат? От „Златния телец“.“ Ищецът посочва, че избраните думи „мижитурка“,
уподобяването с охлюв и червей, употребата на думата гаулайтер, означаваща управител на
област във фашистка Германия, самовлюбен управител, потисник, тиранин, целели
внушение на негативно отношение спрямо личностните и професионални качества на Н.К. и
опетнявали неговата чест и достойнство. Изразът „тъпота с взлом“ се използвал за
посочване на управленска немощ, политическа глупост, некомпетентност. В романа на Илф
и Петров се употребявал със смисъл на абсолютна, незапълваща се и нелогична празнота.
В края на оперативката ответникът изрекъл по отношение на ищеца думите „Ще се върне на
децата ти“, които в случая съставлявали проклятие. Ответникът знаел, че синът на ищеца И.
страда от „Т-клетъчна остра лимфобластна левкемия с ЦНС – начално ангажиране“, през
2015-2017 г. в БНР се организирали кампании за набиране на средства за лечение на детето.
Това недоброжелателно осъждане целяло обида, уязвяване на ищеца и се твърди да
противоречало на добрите нрави.
Ищецът посочва, че на 16.09.2019 г. ответникът направил следната публикация в личния си
профил във Фейсбук: „След поредния опит за цензура в БНР от радиото си замина
дребно началниче. Не казвам името, защото то и без това не ви говори нищо. По-
интересното е, че въпросното лице за краткото време, в което беше шефче, постоянно се
перчеше със своята русофобия. Тоест представете си нещо средно между О. М., И. И. и
новото евродепутатче С. Й.. Най-приятелски предупредих дребното шефче-русофобче, че с
това поведение го чака голяма излагация. Не ме послуша и продължи с неадекватната
си русофобия. И се изложи. Много. Единственото, което не предвидих, е, че излагацията ще
се случи толкова скоро. Подобно на всички русофоби, и този управленец без особено много
мозък в главата изчезна в небитието.“ От систематичното тълкуване на фактите можело да
се достигне до извод, че публикацията е била насочена срещу личността на ищеца, чието
трудово правоотношение с БНР е прекратено на 16.09.2019 г. По отношение на
публикацията е имало реакция от повече от 465 човека. На въпрос дали инициалите на
“дребното шефче” са “Н.К” ответникът отговорил: “Достатъчно интелигентна си, нямаш
нужда от подсказване.”
3
Ищецът посочва, че поради обидните и клеветнически коментари от страна на ответника е
преживял силно безпокойство, засегнато било чувството му за лично достойнство и
положителна лична самооценка, породили се съмнения за качеството му на баща, тревога за
завръщане на болестта на детето му и усещане за безпомощност като родител пред
левкемията. Преживял интензивни и продължителни отрицателни емоции на стрес, тревога,
обида, възмущение и гняв, съпроводени с влошаване на физическото му здраве и
психическата стабилност. Неколкократно посетил лекар поради наличие на високо кръвно
налягане и синусова тахикардия. Дълъг период страдал от безсъние, посетил психиатър,
който констатирал висока степен на тревожност и силен психологически стрес, предписани
му били медикаменти. Засегната била работоспособността на ищеца. Думите на ответника
създали у ищеца неувереност, усещане за липса на качества, съмнение за наличие на
необходимия авторитет сред ръководените от него лица, разколебана била професионалната
му увереност и категоричността, с които по принцип се отличавала заеманата позиция.
Стресът у ищеца повлиял и семейството му. По изложените съображения се претендира
осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за претърпените неимуществени
вреди в размер на 26000 лв., ведно със законната лихва, считано от 07.01.2020 г. до
окончателното заплащане на сумата.
В отговора на исковата молба се излагат мотиви за неоснователност на същата. Ответникът,
чрез процесуален представител, посочва, че поведението му не е противоправно, а е израз на
правото му на свободно изразяване и разпространение на мнение. Той задължение да
съгласува с ищеца участието си в други медии и не му дължи обяснения. Авторитетът на
ищеца не е бил подронен от думите на ответника – бил е избран на поста и.д. директор на
програма „Хоризонт“ по БНР, а оставката му е провокирана от решението за сваляне на
журналистката С. В. от ефир. Думите „човек, който няма нито необходимото образование,
нито необходимите качества, нито необходимия професионален опит“ не съдържали
позорни обстоятелства и ответникът не е целял опозоряване на ищеца. Думите „човек, който
си позволява да се прави на цензор“ се определят като оценъчно съждение и не подлежали
на проверка за вярност. Ответникът посочва, че не е характеризирал ищеца като „***“.
Изразил е мнение дали ищецът би се справил с толкова отговорен пост и тревога с
действията си ищецът да не повлияе сам на своя авторитет. Твърди, че публикацията
във Фейсбук не се отнася до ищеца и е неясно защо той се разпознавал в поместения текст.
Ответникът не е бил запознат с прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца.
Думите се отнасяли за определен типаж, характерен за исторически преход и липсвали
обвинения към конкретни хора. Оспорва се ответникът да е отправял към ищеца проклятие и
намесването на семейната история на ищеца по делото се определя като
неуместно. Оспорва се наличието на твърдяните вреди у ищеца и връзката с изказванията
на ответника. Дори ищецът да се е почувствал обиден или да е имал негативни
преживявания, последните не следва да се вменяват в тежест на
ответника. Претендираното обезщетение се определя като прекомерно. Ответникът моли
исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
4
В писмено допълнение към подадения от процесуалните представители отговор П. В.
посочва, че думите му от оперативката на 10.09.2019 г. били свързани със загриженост за
бъдещото на ищеца. Два дни след като ответникът му е поискал оставката ищецът е
задраскал журналистката С. В. от всички графици. Това поведение било характерно за
човек, който се опиянявал от позицията си, а не за такъв, който твърди да е депресиран и с
понижено самочувствие. Посочва, че евентуалното влошаване на здравословното състояние
на ищеца следва да се свърже с последвалите събития, а не с думите на самия ответник.
Оспорва да е изричал думите „Ще се върне на децата ти.“ Ответникът неведнъж се
интересувал от здравословното състояние на детето на ищеца и му предлагал помощ.
Доказателствата по делото удостоверяват следните факти и обстоятелства:
На 13.08.2019 г. Н.К. е сключил с Българско национално радио трудов договор за заемане
на длъжността “Главен редактор, радио” със срок на изпитване до 13.02.2020 г. Посочената
длъжност, видно от Правилника за структурата и организацията на дейността на
Българското национално радио, е сред ръководните - второ йерархично ниво (чл. 8, ал. 2, т.
2). Към предходен момент в БНР ищецът е заемал длъжностите “редактор” към програма
“Хоризонт””, “репортер”, “завеждащ кореспондентски пункт”. На 12.09.2019 г. ищецът е
назначен на длъжността и.д. “Директор” на програма “Хоризонт”, а на 13.09.2019 г. подава
оставка. В служебна бележка от БНР е отразено, че Н.К. е изпълнявал длъжността директор,
радиопрограма “Хоризонт” за периода 12.09.2019 г. - 15.09.2019 г. Представени са дипломи
за завършено от ищеца висше образование: специалност “Богословие” към Софийски
университет “Св. Климент Охридски”, както и завършен курс: “Защита на основните права
на човека в Европейското право” към СУ.
По делото е приет като писмено доказателство Етичен кодекс на служителите в БНР, от
който е видно, че в обществен интерес БНР изпълнява мисията си да произвежда продукция,
която информира, образова и забавлява. Прието е, че общественият интерес включва
свободата на изразяване, предоставяне на информация, която помага на хората да се
разбират по-добре или да вземат решения по въпроси от обществено значение и
предотвратяване подвеждането на хора от изявления или действия на хора и организации,
разобличаване или разкриване на престъпление или значително антисоциално
поведение, откриване на корупция, несправедливост, значителна некомпетентност или
небрежност. В т. 3 от кодекса е посочено, че същият има за цел да насърчи етичните
взаимоотношения между служителите в БНР, както и да гарантира правото им да работят
без цензура, спазвайки етичните норми, вкл. чрез избягването на конфликтни ситуации. В т.
4 е записано, че служителите на БНР спазват установената в самостоятелното структурно
звено йерархия, както и тази в БНР като цяло. Случаите на нарушение на етичния кодекс се
докладват писмено и поименно на Генералния директор на БНР.
В съдебно заседание на 23.10.2020 г. е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване в
отношенията между страните, че ответникът е изрекъл посочените от ищеца думи на
оперативка, проведена на 10.09.2019 г., с изключение на фразата “Ще се върне на децата
ти”, както и че приложената по делото разпечатка от Фейсбук е от страницата на ответника
5
и той е автор на текста и на отговора по повод даден коментар.
По делото в първата инстанция са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите
Н. К., И. С., Д. К. и С. В..
Свидетелката К., съпруга на ищеца, посочва, че работи в БНР, дирекция “Дигитални
проекти”. Не е присъствала на оперативката на 10.09.2019 г., но е чула записания
аудиофайл, който бил достъпен във вътрешната мрежа на радиото. След оперативката
ищецът позвънил на свидетелката и я помолил да се видят, звучал зле. Видимо разстроен и
развълнуван той й разказал, че по време на оперативката е чул много обиди за себе си от
П.В., който казал, че ищецът няма квалификация и образование за заемане на поста, че е
охлюв, който следва да се върне в дупката си. Това, което подкосило краката на
свидетелката, били думите на В.: “Това ще се върне на децата ти”, казани в края на
оперативката, когато всички присъстващи все още били там. Свидетелката посочва, че
големият им син И. през 2014 г. е бил диагностициран с левкемия, като поради влошено
здравословно състояние, вкл. кома, се наложило да преживее тежки химиотерапия и
лъчетерапия. Ищецът споделил на свидетелката, че се върнали спомените му от този
момент, както и че съжалява, че трябва и свидетелката да преживее това отново, да понесе
обидите и унижението, които той е изживял по повод думите на ответника. В края на деня
заедно си тръгнали ищецът, свидетелката и Д.К., като последната казала пред свидетелката:
“Аз не знам Н. как издържа, беше неприятно”, имайки предвид думите на В.. Вечерта дълго
време ищецът и свидетелката не можели да заспят, ищецът се оплакал от главоболие,
прекарал безсънна нощ. Съобщение свидетелката получила и от И. Г. - колега от програма
“Хоризонт”, в което информирала свидетелката, че е чула оперативката и неприятните
излияния и се интересува как са свидетелката и ищецът. На следващия ден колегите
продължили да питат свидетелката как е, мълвата вече се разнасяла из радиото. Според
свидетелката след оперативката ищецът се променил, станал по-затворен и по-тъжен.
Продължил да изпитва главоболие, започнал да поддържа високо кръвно налягане, като
преди нямал подобен проблем. Очаквал това да се промени, но след месец отишъл на
преглед при личния лекар. Често говорел как преживява отново болестта на сина им И. и
споделял притесненията си нещо да не се случи отново, дори завели сина си на контролен
преглед. Свидетелката сочи, че на 12.09.2019 г. ищецът е бил назначен на длъжност
директор на Програма “Хоризонт”, на 13.09.2019 г. подал оставка заради издадена заповед
за замяна на журналистката С. В. с друг репортер на събитие и водещ на програмата за
следващия ден. След подаването на оставка ищецът не е започвал нова работа. В хода на
разпита свидетелката уточнява, че на оперативката са присъствали около 10 души,
разговаряла е единствено с Д. К.. Свидетелката е изслушала целия запис от оперативката, но
не е чула ответника да споменава сина им. За това знае от ищеца и предполага, че думите са
изречени в края на оперативката. Не е чувала друг колега да споменава тези думи. Отново
от ищеца знае, че думите са казани в присъствието на много хора. Самата тя е възприела
думите като клетва, заплаха. Според свидетелката не е имало промяна в състоянието на
ищеца след 10.09.2019, вкл. по повод събитията от 12.09.2019 г. и 13.09.2019 г.
6
Свидетелят С. посочва, че е работил в БНР приблизително 40 години, познава страните по
спора. Към 10.09.2019 г. е бил директор на програма “Хоризонт”. Планьорките се водели от
директора, провеждали се два пъти на ден - преди обяд и следобяд. Целта била да се
планира и отчита програмата. Според свидетеля напрежението по време на
тези оперативки било обичайно голямо - гонели се срокове, имало напрежение и да не се
изтърве събитие или събеседник, тъй като се касаело за определяне на информационния
дневен ред на обществото. На оперативката на 10.09.2019 г. е било ред да се отчита работата
на ответника. Целите на подобни отчети били да се обсъдят добрите и лошите страни, като
във втората част се случвало колегите “да си изтърват нервите”. Свидетелят сочи, че
на планьорката ищецът поискал от ответника отчет за участието му в друга медия. Според
свидетеля правилото за подобни участия е обсъждано и преди, като според правилника те се
съгласували с ръководството. Свидетелят не помни друг път от служител на радиото да е
искано обяснение за участие в друга медия като събеседник и в дългогодишната си практика
няма спомен подобни участия да са забранявани. Вместо да даде отчет, ответникът поискал
оставката на ищеца. И.С. посочва, че и преди самата оперативка забелязал “фокусиране” от
ищеца върху работата на В.. Свидетелят не е чул ответникът да произнася думите “Да се
връща на децата ти” или думи в този смисъл. Помни, защото подобни думи биха го
разгневили като баща на три деца.
Според показанията на свидетелката К. на 10.09.2019 г. тя е работила в БНР като заместник-
главен редактор, отговарящ за редакциите “Репортери и кореспонденти” в програма
“Хоризонт”, работи в БНР от 1997 г. Обичайно оперативките включвали първоначалното
планиране, след което се правело отчитане на предаванията от предходния
ден. Свидетелката помни оперативката на 10.09.2019 г. с това, че в началото В. казал, че
минути преди да почне планьорката се обадил по телефона на С. К., който по това време
изпълнявал длъжността генерален директор на БНР, за да поиска оставката на К.. Обвинил
го в упражняване на цензура. Според свидетелката думите на ответника, вкл. в частта, която
звучала като притча, били насочени към ищеца. Свидетелката посочва, че не е чула
ответникът да отправя към ищеца думи, които да са клетва към децата му. След
оперативката последният й споделил, че ще предприеме съдебни действия, копирал записа,
бил видимо разстроен. Помни, че този ден се прибрала заедно с ищеца и съпругата му, към
този момент живеели в един и същи блок. На следващия ден ищецът бил на работа и отново
споделил, че ще търси отговорност от ответника по съдебен ред. Извън това на свидетелката
не й е направило впечатление да има нещо необичайно в поведението на ищеца. Няма
спомен след 10.09.2019 г. с колегите си да са обсъждали случилото се на оперативката. След
подаването на оставка от страна на ищеца свидетелката се видяла с него на кафе близо до
блока, в който живеят. Ищецът й се сторил съкрушен и страдащ. При сравнение уточнява,
че след оперативката ищецът бил повлиян емоционално, но не в такава степен като след
оставката. На 12.09.2019 г., след пенсионирането на С. и назначаването на К. за изпълняващ
длъжността директор на Програма “Хоризонт” свидетелката К. подала оставка поради
несъгласие с промените. Предходните дни С. споделил, че му е оказван натиск от К. за
отстраняване на С. В. от воденото предаване и поверения й ресор.
7
Свидетелката В. посочва, че работи в БНР повече от 20 години, познава страните по спора.
Не е присъствала на оперативката на 10.09.2019 г., тъй като не е имало причини. С колеги
не са коментирали случилото се на оперативката и не е чувала темата да се коментира от
колеги. Научила за случилото се 2 дни по-късно. Не е слушала записа. Към този период
поради липса на титулярно ръководство графиците се изготвяли от екипите и се представяли
на К.. На оперативката на 12.09.2019 г. станало ясно, че има нов изпълняващ длъжността
директор, тъй като С. бил пенсиониран няколко часа по-рано. Генералният директор
споменал за спор по-рано през седмицата между ищеца и ответника. След това продължили
с рутинната работа. Два часа по-късно свидетелката била повикана от ищеца, за да й каже,
че съдебният ресор ще бъде взет от друг колега, протестът срещу И. Г. ще се отрази от друг
журналист и че предаването на следващия ден ще се води от нейна колежка. Като аргумент
ищецът й казал, че я командирова в гр. Стара Загора, където да сподели своя професионален
опит с други колеги. В. отказала да ходи в командировка й поискала да знае защо се случва
всичко това. В рамките на проведения разговор не е ставало въпрос за наложена санкция на
БНР и не са й искани писмени обяснения в тази връзка нито по време на разговора, нито
впоследствие. По повод наказателното постановление във връзка със съобщено име на дете
посочва, че са й искани обяснения от предишния генерален директор А. В., през м. юни или
юли 2019 г., и тогава била санкционирана с намаляване на трудовото възнаграждение.
Наложените санкции на нея и на двама други колеги били споменати от В. по време на
изслушването му на конкурса за генерален директор. С новия генерален директор С.К.
обсъждали санкцията и коментирали случая.
При тези доказателства настоящата инстанция намира следното:
Съгласно чл. 269 ГПК за валидността и допустимостта на обжалваното решение въззивният
съд следи служебно, а относно останалото - е обвързан от оплакванията в жалбите.
В този контекст, съдът счита, че обжалваното решение на СГС е валидно и допустимо.
Относно правилността на решението и съобразно оплакванията във въззивната жалба (чл.
269, изр.второ ГПК).
Оплакванията се свеждат основно до това, че съдът неправилно бил приел, че липсва
противоправност в изказванията на В.. Счита се, че доказателствата били непълно или
неточно интерпретирани, а фактическия състав на деликтния иск – изпълнен в цялост. В
тази връзка, съдът намира:
С разпоредбите на чл. 39 - 41 на Конституцията на Република България се уреждат права и
свободи на гражданите като основни човешки права, произтичащи от върховния принцип за
достойнство на личността. Всяко едно от тях е конституционно гарантирано, ползва се с
еднаква тежест спрямо останалите и подлежи на защита. Възможна е обаче колизия на
прокламирани права - в случая между свободата на словото, от една страна и засягане чрез
8
упражняването й на правата и доброто име на гражданите, от друга страна, е уредена с чл.
39, ал. 2 и чл. 41, ал. 2 от Конституцията на Република България. С посочените разпоредби
изрично е предвидено, че свободата на словото не е абсолютна, а се разпростира до
пределите, след които вече се засягат други конституционно защитени ценности-каквито са
правата и доброто име на гражданите. Прокламираната с чл. 40, ал. 1 от Конституцията на
Република България свобода на печата и другите средства за масова информация е свързана
с правото на личността и на социалната общност да бъдат информирани по представляващи
интерес въпроси. В нейното съдържание, обаче, не се включва предоставена възможност за
разпространяване на неверни данни, нито на данни с негативен подтекст, засягащи лични
граждански и човешки права.
Въпросът за баланса на посочените конституционно защитени ценности /свободата на
словото и доброто име на гражданите/ се решава конкретно въз основа на обстоятелствата
на всеки отделен случай.
За да е обидно или клеветническо дадено изявление (или засягащо по някакъв друг начин
честта, достойнството или доброто име на някого, дори и да не покрива състава на чл. 146
или 147 НК - в този смисъл и решение № 12/06.02.2013 г. по гр. дело № 449/2012 г. на III г.о.
на ВКС, ГК), респ. - за да съставлява противоправно деяние по смисъла на чл. 45 ЗЗД,
изявлението следва да визира определено физическо лице (едно или повече). Обидният
(унизяващият) израз трябва да е насочен към това определено лице; разгласеното чрез
изявлението позорно обстоятелство трябва да се отнася за него; това определено физическо
лице следва да се сочи като извършител на приписаното му престъпление. Увреденото
(обиденото, оклеветеното) лице може да е посочено от автора на изявлението чрез неговите
имена или по всякакъв друг начин, който не оставя никакво съмнение относно неговата
личност. Само в такъв случай, при предявен деликтен иск съдът може да приеме, че са
накърнени доброто име, честта или достойнството, именно на ищеца, респ. - че именно той е
противоправно увреден. Когато обидният или клеветнически израз (един или повече) е част
от едно по-обширно изявление, той не може да бъде извеждан от контекста на последното и
смисъла, който то внушава като цяло, включително при преценката дали се отнася до ищеца,
предявил иска за обезщетение от непозволено увреждане. При тази преценка съдът следва
да има предвид и процесуалноправния аспект на поставения материалноправен въпрос, а
именно - че съгласно трайно установената съдебна практика (решение № 85/23.03.2012 г. по
гр. дело № 1486/2011 г. на IV г.о на ВКС, решение № 12/06.02.2013 г. по гр. дело №
449/2012 г. на III г.о. на ВКС) ищецът следва да посочи от кои конкретно изрази и действия
на ответника е засегнат.
Върховният касационен съд е имал възможността в свои решения изрично да подчертае
именно това – че оценъчните съждения не могат да се проверяват за тяхната вярност - те
представляват коментар на фактите, а не възпроизвеждане на обстоятелства от обективната
действителност. За вярност могат да бъдат проверявани само фактическите твърдения, но не
и оценката на фактите. Не е противоправно поведението при изказани мнения с негативна
оценка, пряко или косвено засягащи конкретно лице, когато името му се коментира или се
9
предполага във връзка обществен въпрос, свързан с неговия пост, дейност или занятие – така
Решение 204/12.06.2015 г. по гр.д. 7046/2014 г. на IV г.о. на ВКС. Такива оценки не могат да
ангажират отговорността на лицето, което ги е сторило за обезщетяване на причинени
неимуществени вреди на адресата, ако не засягат достойнството на личността (т.е. ако не
съставляват обида).
По делото остана недоказано ответникът да е изрекъл думите “Ще се върне на децата
ти”. В тази връзка единствените събрани доказателства са показанията на свидетелката К.,
която не е чула на запазания от ищеца аудиофайл тези думи да се изричат от ответника. За
тях знае от самия ищец. Съдът намира, че в тази част събраните косвени доказателства се
явяват изолирани и противоречащи на останалия доказателствен материал, вкл. на
показанията на свидетелите С. и К. - присъствали на оперативката. Ето защо в тази част
съдът не кредитира показанията и намира твърденията на ищеца за недоказани.
По отношение на останалите думи, чието авторство не се спори и които са определени от
ищеца като противоправни, съдът намира следното - изявлението на ответника следва да се
разглежда в контекста на конституционно признатото право на свобода на изразяване на
мнение, частично ограничено в хипотезите, при които реализацията му е насочена и срещу
правата и доброто име на другите граждани - чл. 39 от Конституцията на Република
България. В този смисъл се приема, че “посоченото право не е абсолютно. Основания за
ограничаването му се съдържат в Конституцията - в чл. 39, 40 и 41 , които не позволяват то
да бъде използвано за накърняване и засягане на изрично изброените права и интереси, а
също и в общия за всички права чл. 57, ал. 2 , който не допуска злоупотреба с тях, както и
упражняването им, ако накърнява права или законни интереси на другия.” (Решение № 20 от
14.07.1998 г. на Конституционния съд на Република България по конст. д. № 16/98 г.).
Същевременно правото на свобода на изразяване не следва да се разглежда единствено на
плоскостта на националното право, а при съобразяване на чл. 10 от Европейската конвенция
за правата на човека (ЕКПЧ), съгласно който всеки има право на свобода на изразяването на
мнения. Това право включва свободата на всеки да отстоява своето мнение без намеса на
държавните власти, като упражняването на тези свободи, доколкото е съпроводено със
задължения и отговорности, може да бъде обусловено от процедури, условия, ограничения
или санкции, които са предвидени от закона и са необходими в едно демократично общество
в интерес и на репутацията или правата на другите.
В обобщение, САС в настоящия си състав, не установи да е налице деликт и
противоправност, за да се реализира отговорността по чл. 45 ЗЗД. Поради това, исковата
претенция правилно е била отхвърлена в изцяло. Ето защо, решението на СГС следва да се
потвърди.
Разноски:
Въззивникът дължи на въззиваемия разноските, които му е причинил в настоящето
производство на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Те възлизат на 1310 лв. заплатено адвокатско
10
възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261275/26.02.2021 г. по гр.д. № 145/2020 г. на СГС, I-15
състав
ОСЪЖДА Н. В. К. да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на П. П. В. сумата от
1310 лв., представляващи съдебно-деловодни разноски, направени пред втората инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11