Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 174

21.07.2021 г.  гр.Хасково

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на седми юли две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

                                                              ЧЛЕНОВЕ: 1. ПЕНКА КОСТОВА

                                                                                   2. РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА - ИВАНОВА

Секретар: Светла Иванова

Прокурор: Елеонора Иванова

като разгледа докладваното от съдия В.Желева КАН дело №439 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Касационното производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Н.Л.Г. ***, подадена чрез пълномощника му адвокат А.Г.Г., против Решение №260055/12.03.2021 г., постановено по АНД №80 по описа на Свиленградския районен съд за 2021 година, с което е потвърден Електронен фиш Серия К №4182647 на ОДМВР  Хасково.

В касационната жалба се твърди, че решението било неправилно поради противоречие с материалния и процесуалния закон. При постановяването му съдът направил погрешни фактически и правни изводи. От значение било, че от текста на фиша не личало в каква посока е насочено автоматизираното техническо средство или система, което се явявало важно обстоятелство с оглед защитата на санкционираното лице. В обжалвания електронен фиш посоченото място на извършване на нарушението не било точно и конкретно описано. Друго важно обстоятелство, свързано с мястото на извършване на нарушението било това дали е извършено в населено място, или извън населено място. Твърди се, че от събрани по делото доказателства се установявало, че лицето се движело в границите на населеното място, поради което наложеното му наказание било неправилно. На снимката ясно се виждала градската обстановка, поради което било неправилно да се твърди, че контролът е осъществен извън населено място. Освен това се твърди, че в случая на снимката липсвала дата, поради което същата не можела да бъде свързана по никакъв начин с деня на нарушението. Ноторно било известно, че в границите на град Свиленград попадал кв.Г., или кв.Н. с., и между квартал Н. С. и останалата част на града липсвали знаците Д11 и Д12, обозначаващи начало и край на населеното място, поради което и пътят между кварталите се явявал път в населено място, и действало общото ограничение на скоростта. От свидетелските показания на свидетеля Василев също се установило, че автомобилът на АНО, в който се намирало АТСС, бил спрян в границите на населеното място и мястото на контрол било именно в населено място, а не както е отразено в ЕФ извън населено място. Твърди се, че в представения по делото Клип се виждали няколко автомобила и при липса на данни за посоката, към която е насочено АТСС, и на данни в Протокола по чл.10 от Наредбата, относно посоката на контролираните МПС, било непонятно как АНО е решил, че е сниман точно управлявания от жалбоподателя автомобил, а не другия, заснет на снимката. Дори да се приемело, че нарушението е извършено извън населено място, в административнонаказателната преписка липсвали каквито и да били доказателства в този  участък от пътя да имало поставен пътен знак „Б-26“, който да забранява движението със скорост по-висока от 50 км/ч. В протокола било отбелязано, че има пътен знак за ограничение, но снимка на пътния знак не била изготвена и представена. При липсата на доказателства относно знак, установяващ законова забрана за превишаване на скоростта на движение, не можело да се приеме, че жалбоподателят е нарушил законовото разпореждане, поради което и вината му била недоказана, а санкционирането му – неправилно. Изброяват се празноти и противоречия в Протокола по чл.10 от Наредба №8121з-532 на МВР, като се твърди, че в своята съвкупност те нарушавали съществено производствените правила и постановеният електронен фиш бил незаконосъобразен.

Претендира се обжалваното решение и потвърдения с него Електронен фиш да бъдат отменени.

Ответникът по касационната жалба, ОДМВР Хасково, не ангажира становище по делото.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково изразява становище, че изложените в касационната жалба доводи са неоснователни, поради което обжалваното решение на РС – Свиленград следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Административен съд – Хасково, след проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

С проверяваното решение Свиленградският районен съд е потвърдил обжалвания пред него Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, Серия К №4182647 от 08.07.2020 г. на ОДМВР Хасково, с който на касатора Н.Л.Г. ***, на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.2, т.6 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), е наложено административно наказание „глоба” в размер на 700.00 лева, за извършено нарушение по чл.21, ал.2, във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП.

За да достигне този правен резултат, районният съд е обсъдил в обжалваното решение възраженията на административно наказаното лице, като е обосновал изводите си, че обжалваният Електронен фиш не противоречи на материалния и процесуалния закон. Приел, че същият е издаден съобразно утвърдения със заповед на Министъра на вътрешните работи образец и съдържа всички изискуеми реквизити, посочени в специалната разпоредба на чл.189, ал.4 от ЗДвП. Съдът е мотивирал и принципната разлика между електронен фиш и наказателно постановление, във връзка с формата и процедурата на издаване на всеки от актовете. Съответно не е констатирал допуснати при издаването на процесния Електронен фиш съществени процесуални нарушения. Обсъдил е представените по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване и Протокол №6-52-19/11.10.2019 г. от проверката на мобилна система за видеоконтрол „TFR1-M“, и въз основа на тях е установил, че използваното за проверката техническо средство – мобилна система за видеоконтрол, е одобрено за употреба от Български институт по метрология, и е в съответствие с метрологичните изисквания, технически изправно и преминало последващо проверка. Въз основа на представения Протокол за използване на техническо средство или система съдът е установил спазване изискванията на Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г. Посочил е, че от съдържанието на Протокола се установяват данни за датата на използване на АТСС – 08.07.2020 г., времето и точното местонахождение на мястото на контрол, където е използвана системата – първокласен път №8 при км.165+500, община Свиленград, област Хасково, за ограничението на скоростта, въведено с пътен знак В26- 50 км/ч. разрешена скорост, режима на измерване – стационарен, номера на служебния автомобил, където е поставено, посоката на задействие, а Електронният фиш е съставен на основание снимков материал за заснетото нарушение на ЗДвП, въз основа на направените записи от системата и общо налични 2 броя снимки за конкретния клип, на които е виден автомобилът. Съдът е приел за безспорно доказано извършването на санкционираното нарушение, изразяващо с превишаване от водача на лек автомобил на разрешената скорост за движение, като при разрешена максимална скорост от 50 км/ч, въведена с пътен знак В26, на посочените в Електронния фиш дата и място, лекият автомобил с регистрационен номер ***, собственост на Н.Л.Г., е бил управляван със скорост от 111 км./ч., т.е. при превишение на скоростта от 61 км/ч.

Така постановеното решение е съответно на събраните по делото доказателства и на материалния закон.

Настоящата инстанция намира, че фактическата обстановка е правилно установена от районния съд и не следва да се излага повторно, като напълно споделя изводите за потвърждаване на Електронния фиш.

Видно от събраните по делото доказателства, извършването на процесното административно нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, е установено и заснето с мобилно по смисъла на §6, т.65, б.„б” от ДР на ЗДвП автоматизирано техническо средство – индивидуализирано като АТС №TFR1-M 656.

В приложимата към датата на извършване на нарушението редакция (ДВ бр.54 от 05.07.2017 г.), разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП гласи следното: „При нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.”

Настоящата инстанция намира за правилни изводите на районния съд, че обжалваният Електронен фиш съдържа всички необходими реквизити съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП.

На основание чл.165, ал.3 от ЗДвП от Министъра на вътрешните работи е издадена Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, обн.ДВ, бр.36 от 2015 г. (Наредбата), с която се уреждат условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи (АТСС) за контрол на правилата за движение по пътищата.

В случая се установява, че контролните органи са изпълнили изискванията на чл.4, ал.1 от Наредбата, в приложимата му редакция (изм.ДВ, бр.6 от 2018 г., в сила от 16.01.2018 г.) според която за осъществяване на контрол на участниците в движението по пътищата се използват АТСС, пуснати на пазара и/или в действие по реда на Закона за измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип и вписани в регистъра на Българския институт по метрология. Спазването на това изискване е удостоверено с представените по административно-наказателната преписка Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №10.02.4835 на Български институт по метрология, касаещо мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M, както и Протокол №6-50-19 от последваща проверка на същата мобилна система за видеоконтрол – с идент.№656/14.

В преписката се съдържа и Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или система TFR1-M 656/14, за дата на използване 08.07.2020 г. (задължително изискване на чл.10 от Наредбата), в който изрично е отбелязано обстоятелството, че ограничението на скоростта е от 50 км/ч., с пътен знак за ограничение (попълнено квадратчето за „Да“), важимо за мястото на нарушението – посочено място за контрол ПП-I-8, точно местонахождение км.365+500 и разстояние от пътния знак с въведено ограничение до АТСС в метри – 150, както и посока на задействие на АТСС – приближаващ.

При така попълнените в протокола данни, по несъмнен начин се потвърждава и визираната от органа правна квалификация на нарушението, като такова по чл.21, ал.2 от ЗДвП. В разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП е предвидено, че при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава изброени стойности на скоростта в км/ч., която за пътно превозно средство от категория В (каквото е процесното) за населено място е 50 км/ч., а извън населено място – 90 км/ч. Според ал.2 на чл.21 от ЗДвП, когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак.

По делото е представен заснетият клип, на който освен приближаващия автомобил и неговия регистрационен номер Х 1203 ВТ, са отразени локацията с GPS координати, датата и часът на заснемане и измерената скорост.

Всички доводи, наведени от касатора, във връзка с неточното установяване мястото на извършеното превишение на скоростта на управлявания от него автомобил, и конкретно, че това е станало не извън, а в населено място, не намират опора в събрания по делото доказателствен материал. Твърдения в този смисъл не са правени в жалбата срещу Електронния фиш, нито пред районния съд са били ангажирани доказателства, от които да бъде установено, че координатите, посочени в Клип №12193, Радар №656, попадат в границите на населено място. Въззивният съд правилно не е кредитирал с доверие показанията на разпитания свидетел П. В., които действително са неубедителни, и недостатъчни въз основа на тях да се изградят категорични изводи за мястото на извършване на нарушението. С оглед забраната за нови фактически установявания, предвидена в чл.220 от АПК, касационната инстанция преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение.

Във връзка с това настоящата инстанция намира, че нарушението е безспорно доказано от представените по делото писмени доказателства. Няма спор по отношение собствеността на заснетото МПС и правилно е приложена хипотезата на чл.188, ал.1 от ЗДвП, според която собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство.

Правилен е изводът на районния съд, че при установяване на нарушението и провеждане на особената административнонаказателна процедура по издаване на процесния Електронен фиш няма допуснати съществени нарушения.

В приложимата към случая редакция разпоредбата на чл.8 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г. въвежда изискването, при контрол на въведено с пътен знак ограничение на скоростта, мястото за разполагане на АТСС да се определя така, че АТСС да извършва измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на скоростта, но няма регламентирано изискване за заснемане на пътния знак, въвеждащ ограничението. Подобно изискване няма и в чл.10, ал.3 от същата Наредба, предвиждаща Протоколът да се попълва за всяко място за контрол и се съпровожда със снимка на разположението на уреда, каквато по делото има представена. Заснетият Клип №12193 от 18:54:23 ч. на 08.07.2020 г. несъмнено попада сред тези, визирани в съставения Протокол рег.№351р-16809 от 09.07.2020 г., в който е удостоверено начало на работа 17.30 ч. и край на работа 20.00 ч. на дата на използване 08.07.2020 г., и номерата на първо и на последното статично изображение/видеозапис, съответно 12182 и 12201. Протоколът е подписан от мл.инсп.Д.Д. с удостоверяване, че АТСС е разположено и настроено съгласно изискванията за обслужване на производителя и нормативните предписания, а наличните пътни знаци са проверени преди и след измерването. Освен това Протоколът е подписан от лицето, свалило изображенията – ПИ В.С. при ПК РУ Свиленград, регистриран е с номер и дата в ОДМВР Хасково и няма непълноти в съдържанието му, които да могат да се квалифицират като съществени нарушения на процедурата по издаването на Електронния фиш, или да опровергават съдържанието на последния.

Безспорно са установени нарушението и административнонаказателно отговорния субект. Деянието е санкционирано законосъобразно, като наложената глоба от 700 лева съответства на нормативно предвидения в чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП вид и размер на наказанието, и на констатираното превишение на скоростта за движение.

Решението на районния съд, с което електронният фиш е потвърден, е постановено валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260055/12.03.2021 г., постановено по АНД №80 по описа на Свиленградския районен съд за 2021 година.

Решението е окончателно.

 

 

                                                                                                  

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                      ЧЛЕНОВЕ:  1.   

 

 

                                                                          2.