№ 947
гр. Варна, 26.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Галина Чавдарова
Членове:Радостин Г. Петров
Ралица Ц. Райкова
при участието на секретаря Жасмина Ив. Райкова
като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно гражданско дело
№ 20233100501030 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 207/13.01.2023г., подадена от
Земеделска кооперация за производство и услуги „Кипра“, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: с., община Девня, област Варна,
представлявано от М.Ж.К. – председател, срещу Решение № 213 /
21.12.2022г., постановено по гр.д. № 137/ 2022г. по описа на РС – Девня, в
неговата цялост, с което е осъден жалбоподателят да заплати на М. З. Д., ЕГН
**********, ****, на основание чл.232, ал.2 ЗЗД, сумата от 1976,94 лева /
хиляда деветстотин седемдесет и шест лева и 94 стотинки/, представляващи
неизплатена наемна цена по договор №145 от 28.12.2019г. за наем на
земеделски земи в землището на с., общ. Девня, с обща площ от 56,484 дка. за
стопанската 2020/2021г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от
датата на предявяване на исковата молба – 22.02.2022г. до окончателното
изплащане.
В подадената бланкетна жалба се моли да бъде отменено
1
постановеното от ВРС решение. С допълнение към подадената въззивна
жалба се сочи, че изводите на първоинстанционния съд са неправилни, като е
следвало да възприеме цената по Протокол No 4 / 08.12.2021г. Не са
направени доказателствени искания.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба,
с който се оспорва последната и се моли решението на ВРС да бъде
потвърдено. Излагат се доводи, че жалбата е нередовна, предвид, че не е
подписано допълнението към депозираната въззивна жалба. Излага, че
решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно, като
мотивите съответстват със събрания доказателствен материал. Моли се да се
остави без уважение въззивната жалба и да се присъдят разноските на
въззиваемата страна за въззивната инстанция.
В открито съдебно заседание, въззивникът се представлява от
процесуален представител, който поддържа депозираната жалба, моли за
отмяна на решението, както и за присъждане на разноски по представен
списък. За въззиваемата страна се явява процесуален представител, който
оспорва жалбата, поддържа отговора на същата, моли за потвърждаване на
първоинстанционното решение и за присъждане на разноски по представен
списък.
За да се произнесе по подадената въззивна жалба, настоящият състав
съобрази следното:
Първоинстанционното производство пред РС – Девня е образувано по
искова молба, подадена от М. З. Д., ЕГН **********, срещу З.ПУ „Кипра“,
ЕИК *********, за осъждане на ответника да заплати на ищеца на основание
чл. 232, ал. 2 ЗЗД, сумата от 1976,74 лева, представляващи неизплатена
наемна цена по договор №145 от 28.12.2019г. за наем на земеделски земи в
землището на с., общ. Девня, с обща площ от 56,484 дка. за стопанската
2020/2021г. Претендира се и законната лихва върху сумите, считано от датата
на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане, както и
разноските по настоящето дело. В условията на евентуалност се предявява
иск с правно основание чл.59 ЗЗД за заплащане на сумата от 1976,74 лв., с
която З.ПУ „Кипра“, ЕИК *********, се е обогатила неоснователно за
стопанската 2020/2021г., за ползване без основание на собствените на М. З. Д.,
ЕГН **********, земеделски земи общо от 56,484 дка в землището на с., общ.
2
Девня, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на
предявяване на исковата молба до окончателното изплащане.
В исковата молба се излага, че ищецът М. З. Д. е сключил договор за
наем №145 от 28.12.2019г. с ответника З.ПУ „Кипра“ за стопанската
2020/2021г., по силата на който предоставя за временно и възмездно ползване
за срок от една година, считано от 01.10.2020г. имотите, описани в договора, с
обща площ от 56,484 дка., а ответникът се задължава да изплаща рента. С
изтичането на едногодишния срок договорът следва да се счита за прекратен.
Независимо от прекратяването на договора поради изтичане на едногодишния
срок ищецът отправил и декларация уведомление до ответника, получена на
25.02.2021г., че през следващата 2021/2022 стопанска година отдадените под
наем имоти ще се обработват от друг наемател, което обстоятелство
иЗ.лючвало мълчаливото продължаване срока на действие на договора за още
една година. Договорът бил регистриран в ОбСЗ Суворово, офис Девня.
Страните договорили наемната цена да се заплаща в лева, определена на
базата на 100 кг. зърно пшеница на декар, остойностена по продажни цени
към 01 Юли за съотв. стопанска година / в конкретния случай към
01.07.2021г/, като рентното плащане следвало да се извърши в срок до края на
календарната година. Ответникът изпълнил задължението си по договора,
като заплатил за стопанската 2020/2021г. по банков път на 12.01.2022г.
наемната цена частично – само сумата от 564,84 лева, т.е по 10 лева на декар.
В условията на евентуалност ако се отхвърли искът за заплащане на разликата
между дължима и заплатена наемна цена по процесния договор за наем,
ищецът твърди, че ответникът неоснователно се е обогатил с исковата сума за
сметка на ищеца, който се е обеднил, поради което на последния същата му се
дължи от ответника.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, в
който се излага, че съгласно протоколно решение на УС на ответната
кооперация от 08.12.2021г. се препотвърждава взето вече решение от
10.06.2021г. за плащане на напусналите З.ПУ членове преди изтичане срока
на договора да се заплаща сума в размер на 10лв./дка. Излага, че ищецът
дължи заплащане на неустойки, т.е суми в двоен размер - за всички
извършени разходи за семена, торове, препарати, обработка, тъй като преди
изтичане срока на договора сам се бил отказал от същия.
3
Въззивната жалба е подадена в сроковете по чл.259, ал.1 и чл. 263 ал.2
от ГПК, от активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на останалите
съдържателни изисквания на чл.260 и чл. 261 ГПК и следва да бъде
разгледана по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. В
обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното
решение за валидно и допустимо.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбите оплаквания. Релевираните от въззивника
такива се свеждат до неправилност на изводите на съда.
Въззивната жалба разгледана по същество се явява неоснователна, при
прието за установено следното от фактическа и правна страна:
От фактическа страна:
Приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото са
следните факти и обстоятелства, а именно:
1/ че между М. З. Д., от една страна, като наемодател и Земеделска
кооперация за производство и услуги „Кипра“, от друга страна, като наемател
е сключен на 28.12.2019г. договор за наем на земеделски земи в землището на
с., общ. Девня, с обща площ от 56,484дка. за срок от една стопанска година,
считано от 01.10.2020г. до 01.10.2021г.;
2/ Земеделска кооперация за производство и услуги „Кипра“ е
обработвало през стопанската 2020/ 2021г. земите по договора;
3/ наемодателят М. З. Д. е получил плащане по договора от наемателя
Земеделска кооперация за производство и услуги „Кипра“ в размер на 564,84
лв.;
Установява се от представения писмен договор за наем на земеделска
земя No 145 / 28.12.2019г., че страните са уговорили рентно плащане в лева,
при база 100кг. зърно пшеница, остойностена по продажни цени към 01 юли
за съответната стопанска година. В същия чл. 6 ал.1 от договора е уговорено,
че при добра стопанска година по решение на УС на кооперацията може да се
4
изплати и по-висока рента. Същото правило важи и за лоша стопанска година,
когато добивите са по-малки от обичайните по количество и качество, поради
непреодолима природна сила, стихийно събитие или друго неблагоприятно
обстоятелство, рентата се намалява, но не по-малко от 10 лв. на дка. В чл. 6
ал.3 страните са уговорили срок за плащане – до края на календарната година,
за която се отнася рентата, а в случай на лоша стопанска година по отношение
на цените по реализацията, забавянето може да бъде до изготвянето на ГФО
за съответната. В чл. 8, първо тире, страните са уговорили, че договорът се
прекратява с изтичане на срока, за който е сключен. В трето тире, страните са
уговорили възможност за прекратяване с едностранно писмено предизвестие,
отправено поне 6 месеца преди началото на следващата стопанска година и
прекратяването има действие от следващата стопанска година.
С декларация от 22.02.2021г., изходяща от ищеца до ответника и
получена от същия на 25.02.2021г., първият е уведомил втория, че процесните
имоти ще се обработват от З. „Бъдеще“. Същата декларация е представена и
по реда на чл. 192 от ГПК от З. „Бъдеще“.
От страна на ответника е представено и получено от него на
16.06.2021г. заявление с дата: 15.06.2021г., изходящо от ищеца, с което
ищецът уведомява ответника, че считано от стопанската 01.10.2021г., не
желае посочените в заявлението имоти да се обработват от ответника.
Документът не касае процесните имоти и се явява ирелевантен по делото.
С покана от 14.01.2022г., получена от ответника на 19.01.2022г., ищецът
го е поканил да му заплати дължимата разлика в рентното плащане,
доколкото полученото плащане не съответствало на уговореното между
страните.Предоставен е седемдневен срок от получаването с предупреждение,
че при неизпълнение, ще се предприемат съдебни действия.
Представен е списък на землищата на територията на община Девня с
определено средно годишно рентно плащане за ползване на земеделски земи
за стопанската 2020 – 2021г., в който е посочена средна рентна вноска за ниви
в землището на с.Кипра – 45 лв. /дка. Списъкът е изготвен от комисия,
назначена със Заповед No РД20-07-29 / 29.01.2020г., изменена със Заповед No
РД20-07-55/10.03.2020г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ –
Варна.
Ангажиран от страна на ответника е протокол No 4 / 08.12.2021г. от
5
заседание на УС на Земеделска кооперация за производство и услуги
„Кипра“, на което са взети решения, че поради по-добрата 2021г.,
изплащаната рента следва да е в размер на 60лв./дка, като за тези, които са
напуснали кооперацията следвало да се изплатят само по 10лв./дка.
От заключението на вещите лица по назначената по делото комбинирана
съдебно-счетоводна и съдебно-стокова експертиза, което съдът приема като
обективно дадено и безпристрастно, неоспорено от страните, се установява,
че въз основа на представените счетоводни документи от ответника, вида на
засятата пшеница на процесните имоти за стопанската 2020-2021 г. е мека
зимна пшеница. За стопанската година 2020-2021г. на база счетоводни
записвания са добити 862 340 кг. пшеница. От това количество съобразно
представените фактури и счетоводни записвания са продадени 817 743 кг.
Средната продажна цена за 100 кг пшеница, добита през стопанската 2020 г. -
2021 г. е 41.31 лева. Ищецът е отдал под аренда 56.484 дка, като при рентно
плащане в размер на 41.31 лева на декар, стойността за цялата отдадена земя е
2 333.35 лева. От тази сума следва да се приспадне сумата 564.84 лв. платена
по банков път, като остатъкът е 1 768.51 лева. Вещите лица изчисляват и
дължимата рента, съобразно данните на Софийската стокова борса АД, като
сочат, че продажните /пазарните/ цени на 100кг пшеница към 01.07.2021г. с
включен ДДС, са както следва: по оферти „купува" -37.20лв; по оферти
„продава"-46,80лв;по средни цени -42.00лв. На тази база изчислен размер на
дължимия наем за отдадените под наем 56,484 дка земеделска земя съгласно
Договор за наем на земеделска земя №145 от 28.12.2019 г. за стопанската
2020-2021г.,след приспадане на заплатената за 2021г. сума от 564.84 лв е
както следва: по цена на оферти „купува": 1536,36лв; По цена на оферти
„продава": 2078,61лв; По цена средна: 1807.49лв. Дължимата рента, според
данни на ОД „Земеделие" Варна за средно годишно рентно плащане на с.,
вещите лица изчисляват, като сочат, че средно-годишното рентно/наемно/
плащане на декар за ползване на земеделска земя в землището на с.Кипра
общ.Девня.обл.Варна, за стопанската 2020-2021 г. е 45лв/дка. На тази база
размера на дължимата на собственика сума за ползване на 56,484 дка
земеделска земя за стоп.година 2020-2021 г.след приспадане на вече
изплатена сума 564.84лв е 1 958.93лв. Дължимата сума, в случай, че като база
се възприеме средното рентно плащане съобразно изплатените от З.ПУ
„Кипра“ на арендодателите или 53,08 лв./дка, би била 2 433,33 лв.
6
Правни изводи, въз основа на възприетата фактическа обстановка:
Безспорно по делото е установена облигационната връЗ.а между
страните по сключения между тях на 28.12.2019г. договор за наем на
земеделски земи в землището на с., общ. Девня, с обща площ от 56,484дка. за
срок от една стопанска година, считано от 01.10.2020г. до 01.10.2021г.
Земеделска кооперация за производство и услуги „Кипра“ е обработвало през
стопанската 2020/ 2021г. земите по договора, като наемодателят М. З. Д. е
получил плащане по договора от наемателя Земеделска кооперация за
производство и услуги „Кипра“ в размер на 564,84 лв. Спорен момент е
размерът на рентното плащане, който Кооперацията дължи на ищеца.
Пред въззивната инстанция въззивникът – ответник поддържа
единствено възражението си, че цената следва да се определи съобразно
решението на УС на кооперацията по протокол No 4 / 08.12.2021г., а именно,
че за тези наемодатели, които са напуснали кооперацията следвало да се
изплатят само по 10лв./дка. Твърдението не намира обосновка в договорките
между страните, а същите са уредили отношенията си с процесния писмен
договор от 28.12.2019г., като в чл. 6 ал.1 от последния страните са
предвидили рентно плащане в лева, при база 100кг. зърно пшеница,
остойностена по продажни цени към 01 юли за съответната стопанска година.
Макар и в същия чл. 6 ал.1 от договора да е уговорено, че при добра
стопанска година по решение на УС на кооперацията може да се изплати и
по-висока рента, както и че същото правило важи и за лоша стопанска година,
когато добивите са по-малки от обичайните по количество и качество, поради
непреодолима природна сила, стихийно събитие или друго неблагоприятно
обстоятелство, рентата се намалява, но не по-малко от 10 лв. на дка, то това
не дава основание на Кооперацията да променя едностранно договорената
цена. Ответникът нито твърди, че е постигнато съгласие, нито обосновава по-
ниския размер на рентното плащане с някоя от хипотезите по чл. 6 ал.1, изр.
последно. Обосновката за по-ниския размер на рентата е предвид изявлението
на ищеца в срока, предвиден по чл. 8 трето тире, че за следващата стопанска
година земята ще се обработва от друга кооперация, а хипотезите за
намаляване на цената са обусловени от лоша стопанска година, каквато
очевидно и предвид изложеното в протокол No 4 / 08.12.2021г. не е налице
/точно обратното в протокола е посочено, че стопанската година е добра/. С
7
оглед на изложеното и след тълкуване на разпоредбата по чл. 6 ал.1, изр.
първо от договора, въззивният съд споделя доводите на първоинстанционния
за определяне на цената според изчисленията на вещите лица по данните на
Софийската стокова борса АД по оферти „продава“ към 01.07.2021г. или
46,80 лв./дка, още повече, че страните не възразяват в тази насока. При тези
изчисления дължимата рента за процесния период е в размер на 56,484 дка Х
46,80 лв./дка = 2643,45 лв., от които следва да се приспаднат вече платените
564,84 лв. или разликата е 2078,71 лв. Претенцията на ищеца е за сумата от
1976,94лв. и до този размер искът се явява основателен.
Поради съвпадане изводите на двете инстанции, първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено.
С оглед крайния изход на делото, разноските сторени от въззиваемата
страна в производството пред ВОС следва да бъдат възложени в тежест на
въззивника. Претендира се заплатеното от страната адвокатско
възнаграждение в размер на 500 лв., което следва да се присъди.
Водим от горното, съдебният състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 213/ 21.12.2022 г., постановено
по гр. дело № 137/2022 г. по описа на Районен съд - Девня, 2-ри състав.
ОСЪЖДА Земеделска кооперация за производство и услуги „Кипра“,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с., община Девня,
област Варна, ДА ЗАПЛАТИ на М. З. Д., ЕГН **********, ****, сумата от
500 лв. /петстотин лева/, представляваща сторените съдебно-деловодни
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция.
Решението не подлежи на касационно обжалване (чл. 280, ал.3, т.1
ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8
9