Р Е Ш Е Н И Е
№ /……………….2020 год.,
град Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, І-ви касационен състав, в публичното заседание на осемнадесети юни през 2020
год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
ИСКРЕНА
ДИМИТРОВА
Секретар: ГАЛИНА ВЛАДИМИРОВА
Прокурор при Варненска
окръжна прокуратура: СИЛВИЯН ИВАНОВ
Като разгледа докладваното от
Веселина Чолакова
АД № 255 по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 185 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по протест от прокурор в
Окръжна прокуратура-Варна против текстовете на чл.21 и чл.73,ал.2 от Наредба за
определяне на размера на местните данъци на територията на община Девня приета
с решение № 654/06.08.2019 год. на
Общински съвет - Девня. В протеста се сочи, че тези текстове на Наредбата противоречат на
нормативен акт от по-висок ранг, какъвто е Законът за местните данъци и такси.
Сочи се и решение на КС № 4/09.04.2019 г. по конституционно дело № 15/2008 г.
/обн. ДВ бр.32 от 16.04.2019 г./, с което е обявена за противоконституционна
разпоредбата на чл.22 от ЗМДТ. Позовава
се и на решение КС № 22/31.10.1995 г. по конституционно дело № 25/1995 г.
относно възстановителното действие на отменената или изменената редакция на
закона , в случаите на обявяване за противоконституционна на действащата
законова норма. Сочи се и на неправилно определена формула в чл.73,ал.2 от Наредбата при възстановяване на недължимо
внесен данък при прекратяване на действието на разрешението за извършване на
таксиметров превоз в течение на годината. Счита, че нормата на чл.73,ал.2 от Наредбата противоречи на тази на
чл.61ч,ал.2 от Закона за местните данъци и такси. В с.з. представител на
Варненска окръжна прокуратура , поддържа протеста на изложените в него
основания.
Ответникът – Общински съвет – Девня оспорва протеста чрез процесуален
представител адв. Р.. Позовава се на
решение на Конституционния съд на Република България № 3/28.04.2020 г., с което
е прието, че решението на Конституционния съд, с което се обявява за
противоконституционен закон, няма възстановително действие. Счита , че няма
противоречие на нормата на чл.21 от Наредбата с тази на чл.22 от ЗМДТ. Сочи се,
че с приемането на този текст на
Наредбата е изразена автономната воля на жителите на Община-Девня. Не излага
доводи относно другата част на протеста.
По
допустимостта на протеста:
Правото на оспорване на подзаконов нормативен акт е
безсрочно и съобразно нормата на чл.186, ал.2 от АПК е в правомощията на
прокурора, чрез подаване на протест. От изложеното следва извода, че производството е резултат от валидно и
допустимо сезиране на съда.
По основателността на протеста:
Настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите
на страните и прецени по реда на чл. 171 във вр. с чл. 196 АПК представените по
делото доказателства и извърши преценката съгласно чл.168,ал.1 от АПК , приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на разглеждане са разпоредбите на чл.21 и чл.73,ал.2 от Наредба за определяне на
размера на местните данъци на територията на община Девня приета с решение №
654/06.08.2019 год. на Общински съвет –
Девня / наричана по-долу Наредбата/.
С Решение № 654 по Протокол № 53 от заседание на 06.08.2019 г.
Общински съвет-Девня е отменил Наредбата за определяне размера на местните
данъци на територията на община Девня, приета с Решение № 565/29.01.2019 г. и е
приета нова Наредба за определяне размера на местните данъци на територията на
община Девня.
Приетият текст на чл. 21 от Наредбата е следният : „ Размерът
на данъка върху недвижимите имоти се
определя, както следва: 1.- 2,00 на хиляди върху данъчната оценка на
недвижимите имоти на физическите лица ; 2.-3,50 на хиляда върху данъчната
оценка на недвижимите имоти на юридическите лица“.
Съгласно нормата на чл.73,ал.2 от Наредбата: „ Когато действието на разрешението за
извършване на таксиметров превоз на пътници бъде прекратено през течение на
годината , от платения годишен данък се възстановява недължимо внесената част,
определена по следната формула:
НВДТПП=ПГДТПП
х БМ , където
12
НВДТПП е недължимо внесената част от данъка върху
таксиметровия превоз на пътници за текущата година;
ПГДТПП е платеният годишен данък върху таксиметровия превоз
на пътници за текущата година;
БМ е броят на месеците от текущата година, следващи месеца на прекратяване
на разрешението за извършване на таксиметрова дейност.“.
Наредбата е приета по предложение на Кмета на община Девня,
обективирано в изготвен доклад приложен на л.130 от делото. Проектът на
Наредбата е публикуван на официалния сайт на община Девня, видно от протокол на
основание чл.26,ал.3 от ЗНА приложен на л.132 от делото. Решение № 654
по Протокол № 53 от заседание на 06.08.2019 г. на Общински съвет –Девня
е прието при необходимия кворум и мнозинство, с гласовете на всички присъстващи
13 общински съветници, видно от представен поименен списък на л.159 от делото.
Предвид установеното от фактическа страна, съдът
намира от правна страна следното:
Разгледан по
същество протестът е основателен .
Настоящият
състав констатира , че атакуваните текстове от наредбата са приети в
противоречие с материалния закон, който порок е съществен и няма възможност да
бъде саниран, дори и при липса на допуснати процесуални нарушения.
Обществените отношения, свързани с местното
самоуправление и местната администрация са уредени със ЗМСМА, чиито разпоредби
очертават правния статут и компетентността на общинския съвет като орган на
местното самоуправление, определящ политиката за изграждане и развитие на
общината, във връзка с осъществяването на дейностите от местно значение, както
и на други дейности, определени със закон. В изпълнение на правомощията си по
чл. 21 от ЗМСМА общинският съвет приема правилници, наредби, инструкции,
решения, декларации и обръщения.
Съгласно нормата на чл.7
ал.2 от Закона за нормативните актове наредбата е нормативен акт, който се
издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт
от по-висока степен, а чл. 8 предписва, че всеки общински съвет може да издава
наредби, с които да урежда съобразно нормативните актове от по-висока степен
неуредени от тях обществени отношения с местно значение.
Редът за издаване на нормативни административни актове
е регламентиран в нормите на чл. 75 – 80 от АПК, като в чл. 80 от АПК е
предвидено субсидиарно прилагане на Закона за нормативните актове за
неуредените в този раздел въпроси. Съгласно чл. 76 ал.3 от АПК, посочен в
оспорената наредба като основание за издаването й, общинските съвети издават
нормативни актове, с които уреждат съобразно нормативните актове от по-висока
степен обществени отношения с местно значение. Предвид изложеното общинският
съвет като орган на местното самоуправление и с оглед предоставените му по
закон правомощия е овластен да издава наредби.
Наредбата е издадена на основание чл.1,ал.2 от Закона
за местните данъци и такси съгласно която разпоредба, общинският съвет определя с наредба размера
на данъците по ал. 1 при условията, по реда и в границите, определени със
закона. Предвид гореизложеното настоящия
съдебен състав приема, че наредбата и в частност оспорените текстове на чл.21 и
чл.73,ал.2 са издадени от компетентен колективен орган в
кръга на предоставените му по закон правомощия и в рамките на териториалната му
компетентност. Наредбата е одобрена и при спазване изискванията за форма на
нормативен акт по чл. 75 ал.3 от АПК – в същата е посочено наименование, вид,
автор, предмет. Спазена е и разпоредбата на чл. 75 ал.4 от АПК. Текстът на
нормативния акт и приемането му по надлежния ред е удостоверено по реда на чл.
78 ал.1 т.2 от АПК. В случая са спазени и изискванията на чл.9 ал.1 и ал.3,
чл.34 ал.1 т.3 от ЗНА.
І. Съдът намира, че оспореният текст на чл.21 от
Наредбата е приет при допуснати
нарушения на материалния закон, по следните съображения:
С оспорената разпоредба се определя размера на данъка
върху недвижимите имоти , което е 2,00 на хиляда върху данъчната оценка на
недвижимите имоти на физическите лица и 3,50 на хиляда върху данъчната оценка
на недвижимите имоти на юридическите лица.
Конституционният съд на Република България е приел с
Решение № 4 на КС на РБ от 9 април 2019 г. (Обн. - ДВ, бр. 32
от 16.04.2019 г.) г., че „Конституционната
рамка на властта на законодателното учреждение в материята на данъчното
облагане у нас е принципно установена с разпоредбите на чл. 84, т. 3 и чл. 60
от основния закон: чл. 84, т. 3 закрепва разбирането, че само представителите
на суверена могат да установяват данъци за гражданите в политическата
общност (и така изразява максимата „няма данъци
без съгласие“), а ал. 1 на чл. 60 въвежда стандартите
за тяхното определяне: съобразно доходите и имуществото на гражданите.
Съвместният прочит на този нормен комплекс налага разбирането, че
установяването на каквито и да било данъчни задължения е възможно само със
закон.„
Според разпоредбата на чл.60,ал.1 от Конституцията на
Република България гражданите са длъжни да плащат данъци и такси, установени
със закон, съобразно техните доходи и имущество. Следователно видовете данъци
може да се определят само въз основа на два критерия: според имуществото на данъчно
задължените субекти или според техните доходи.
Основен компонент на данъка, с най-съществено значение
за неговия размер, е данъчната ставка. Съгласно чл.19,ал.1 от ЗМДТ данъкът се
определя върху данъчната оценка на недвижимите имоти по чл. 10, ал. 1 към 1 януари на годината, за
която се дължи, и се съобщава на лицата до 1 март на същата година. Приетият от
Общински съвет-Девня текст на чл.21 от Наредбата предвижда прилагане на
по-висока данъчна ставка за недвижимите имоти на юридическите лица. С това
размерът на данъка се поставя в зависимост от елементи, неприсъщи на
имуществения данък. Определянето на размера на данъка в зависимост от други
критерии , като категорията данъчно-задължени лица противоречи, както на чл.60,ал.1 от Конституцията на Република България, така и на разпоредбата на чл.19 от ЗМДТ.
Законът за местните данъци и такси в разпоредбата на
чл.21 ,регламентира различни правила за определяне на данъчната основа на недвижимите имоти на предприятията и
данъчната оценка на недвижимите имоти на гражданите. Посоченото обаче не налага
извода, че ставката на имуществения данък може да се поставя в зависимост от
категорията данъчно –задължени лица.
Съдът споделя доводите на ответника, че към настоящия
момент нормата на чл.22 от ЗМДТ няма действие. С решение на КС № 4/09.04.2019
г. по конституционно дело № 15/2018 г. /обн. ДВ, бр.32 от 16.04.2019 г./
разпоредбата на чл.22 от ЗМДТ е обявена за противоконституционна. Към настоящия
момент соченото в протеста КС № 22/31.10.1995 г. по конст. дело №25/1995 г. е
загубило правно действие, тъй като с решение на Конституционния съд № 3 от
28.04.2020 г. е прието, че „Решението на Конституционния съд, с което закон,
изменящ или отменящ действащ закон, се обявява за противоконституционен, няма
възстановително действие.“. Посоченото означава, че когато Конституционният съд
обяви за противоконституционен закон, с който се отменя или изменя действащ
закон, последният не възстановява действието си в редакцията по отмяната или изменението.
Т.е. към настоящия момент нормата на чл.22 от ЗМДТ няма действие с възстановено
съдържание.
В случая се констатира противоречие на нормата на чл.21
от Наредбата с тази на чл.19 от ЗМДТ. В тази връзка, основателни са доводите за
незаконосъобразност на оспорената разпоредба поради това, че със същата се
поставят различни критерии отколкото
визираните в закона.
Оспореният текст противоречи и на чл. 8 от ЗНА,
съгласно който всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда
съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени
отношения с местно значение. В случая с чл.21 от подзаконовия нормативен акт,
приет от Общински съвет – Девня , се
поставят различни критерии за определяне на данъчната ставка върху данъчната
оценка на недвижимите имоти в зависимост от категорията данъчно-задължени лица
в сравнение с предвидените в закона, при липса на каквато и да е обосновка,
налагаща въведения ред.
Въвеждането на такова условие с протестираната
разпоредби е в противоречие с материалния закон и не е необходимо за постигане
целите на облагане с имуществен данък върху недвижимите имоти на територията на
съответната община. Още повече , че вида на данъчно-задълженото лице е критерий
съобразен в чл.21 от ЗМДТ при определяне на данъчната основа за облагане на
недвижими имоти собственост на предприятия, поради което диференциация и за
целите на определяна на размера на данъчната ставка, води до несъразмерна данъчна
тежест.
По изложените съображения настоящата съдебна инстанция
преценява, че разпоредбата на чл. 21 от за определяне на размера на местните
данъци на територията на община Девня приета с решение № 654/06.08.2019
год. на Общински съвет – Девня , противоречи
на чл. 19,ал.1
от ЗМДТ и на чл. 8 от ЗНА,
поради което е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
ІІ. Съдът намира, че оспореният текст на чл.73,ал.2 от
Наредбата е приет при допуснати
нарушения на материалния закон, по следните съображения:
Оспорената с протеста норма на чл. 73, ал. 2 от
Наредбата е със следната съдържание: "Когато действието на разрешението за
извършване на таксиметров превоз на пътници бъде прекратено през течение на
годината, от платения годишен данък се възстановява недължимо внесената част,
определена по следната формула:
НВДТПП = ПГДТПП x
БМ, където
12
НВДТПП е недължимо внесената част от данъка върху таксиметров
превоз на пътници за текущата година;
ПГДТПП е платеният годишен данък върху таксиметров превоз на
пътници за текущата година;
БМ е броят на месеците от текущата година, следващи
месеца на прекратяване на разрешението за извършване на таксиметров превоз на
пътници.
Законовият текст на чл. 61ч, ал.
2 от ЗМДТ е със следното съдържание:
" Когато действието на разрешението за извършване
на таксиметров превоз на пътници бъде прекратено през течение на годината, от
платения данък се възстановява недължимо внесената част, определена по следната
формула:
НВДТПП = ПДТПП x ОМ, където
БМ
НВДТПП е недължимо внесената част от данъка върху
таксиметров превоз на пътници за текущата година;
ПДТПП - платеният данък върху таксиметров превоз на пътници
за срока, за който е издадено разрешението;
БМ - броят на календарните месеци, за които е издадено
разрешението и е платен данъкът върху таксиметров превоз на пътници;
ОМ - оставащият брой на календарните месеци от срока на
разрешението за извършване на таксиметров превоз на пътници, следващи месеца на
прекратяване на разрешението за извършване на таксиметров превоз на пътници.
При сравняване на законовия текст с текста на
подзаконовия нормативен акт се открояват явните несъответствия.
Съгласно чл. 61ч, ал.
2 от ЗМДТ в числителя на формулата участва показателят ОМ -
оставащият брой на календарните месеци от срока на разрешението за извършване
на таксиметров превоз на пътници, следващи месеца на прекратяване на
разрешението за извършване на таксиметров превоз на пътници, а не показателят
БМ, както е приел общинският съвет, който се определя от броя на месеците от
текущата година, следващи месеца на прекратяване на разрешението за извършване
на таксиметров превоз на пътници.
Показателят ОМ при определянето на данъка в общинската
наредба изобщо не участва.
Общинският съвет е включил незаконосъобразно във
формулата като делител (знаменател) 12-те месеца от годината, а според
законовото правило делител е показателят БМ- броя на месеците от текущата
година, следващи месеца на прекратяване на разрешението за извършване на
таксиметров превоз на пътници.
Освен това в закона е определено, че показателят БМ е
броят на календарните месеци, за които е издадено разрешението и е платен
данъкът върху таксиметров превоз на пътници; а в общинската наредба е
определено, че показателят БМ е броят на месеците от текущата година, следващи
месеца на прекратяване на разрешението за извършване на таксиметров превоз на
пътници.
В резултат от констатираните несъответствия изцяло
следва да се отмени като незаконосъобразна нормата на чл. 73, ал. 2 от Наредба
за определяне размера на местните данъци на територията на Община Девня.
Възстановяването на платения годишен данък в случаите на прекратяване на
разрешението за извършване на таксиметров превоз на пътници, ще се извършва по
правилото и формулата на чл. 61ч, ал.
2 от ЗМДТ.
Общият принцип, регламентиран в чл. 15, ал. 1
от Закона за нормативните актове предвижда, че всеки нормативен акт,
трябва да съответства на Конституцията
и на другите нормативни актове от по-висока степен. В случая нормативен акт от
по-висока степен е Законът за
местните данъци и такси, на чиито правила очевидно не съответстват
оспорените текстове от общинската наредба. В съдебните решения е отбелязвано
многократно, че когато едно обществено отношение е напълно уредено в закон,
общинският съвет не е компетентен да го преурежда с наредба, тъй като това
обикновено води до констатираните противоречия с нормативните актове от
по-висока степен, създава незаконосъобразен двойствен режим на регламентация.
При този изход на спора и доколкото протестът е
основателен протестиращият има право на поисканите разноски, които е направил
за заплащане на публикуване в Държавен вестник на обявлението за образуваното
дело в размер на 20 лв.
По изложените съображения и на основание чл. 193, ал.
1 от АПК, Административен съд – Варна , в троен състав:
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
по протест от прокурор в Окръжна
прокуратура-Варна разпоредбите на чл.21
и чл.73,ал.2 от Наредба за
определяне на размера на местните данъци на територията на община Девня приета
с решение № 654/06.08.2019 год. на
Общински съвет – Девня.
ОСЪЖДА Общински съвет-Девня да плати на Окръжна
прокуратура-Варна сторените по делото разноски в размер на 20,00 /двадесет/
лева.
РЕШЕНИЕТО
да се обнародва на осн. чл. 194 от АПК по начина, по който е била обнародвана Наредба за определяне на размера на
местните данъци на територията на община Девня приета с решение №
654/06.08.2019 год. на Общински съвет –
Девня.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд с касационна жалба в
14-дневен срок от съобщението до страните.
Председател:
Членове:1.
2.