№ 152
гр. Варна , 04.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и осми май,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Елина Пл. Карагьозова
при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Търговско дело №
20203100901195 по описа за 2020 година
Производството е образувано по предявени от „УП България 1“ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
пл.“Позитано“ 2, ет. 5, срещу „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик“, № 258,
Варна Тауърс – Г, обективно кумулативно съединени искове, с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 31, ал. 1 и сл. ЗЕВИ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за
осъждането на ответника да заплати:
- сумата 44795.93 лв. с ДДС, представляваща дължима и незаплатена
преференциална цена за изкупуване на електрическа енергия, произведена от
собствената на ищеца ВяЕЦ „Камен бряг Север -1“, през м. ноември 2017 г.,
обективирана във фактура № 176/30.11.2017 г., дължима по силата на Договор
изкупуване № 104/26.08.2009 г. и сумата 12766.79 лв., обезщетение забава за
периода 29.12.2017г. – 21.10.2020г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на предявяване на иска – 22.10.2020г. до окончателното
изплащане;
- сумата 139803.52 лв. с ДДС, представляваща дължима и незаплатена
преференциална цена за изкупуване на електрическа енергия, произведена от
собствената на ищеца ВяЕЦ „Камен бряг Север -1“, през м. декември 2017 г.,
обективирана във фактура № 178/31.12.2017 г., дължима по силата на Договор
1
изкупуване № 104/26.08.2009 г. и сумата 38795.42 лв., обезщетение забава за
периода 25.01.2018г. – 21.10.2020г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на предявяване на иска - 22.10.2020г. до окончателното
изплащане.
Ищецът твърди, че е собственик на ВяЕЦ, която е присъединена към
мрежата, по силата на Договор от 14.11.2008г. и за изкупуване на
произведената енергия е сключен с ответника Договор № 104/26.08.2009 г., по
силата на който последният се е задължил да изкупува ежемесечно, на база
издадени от производителя фактури, произведената електрическа енергия на
преференциална цена, определена от КЕВР с Решение № Ц-010/30.03.2011 г.
Сочи, че през м. ноември 2017 г. ищецът произвел и доставил на ответника
енергия в размер на 432.096 МВтЧ, за която е издадена фактура №
176/30.11.2017 г., на стойност 97631.23 лв., с ДДС, изчислена по
преференциална цена, тъй като централата е работила при надхвърлен праг от
2000 МВтЧ нетно специфично производство, но без да е достигнала 2250
ефективни часа и без да е достигнала прага от 2300 МВтЧ нетно специфично
производство, от която ответникът е заплатил само 52835.30 лева. През м.
декември 2017г. централата е произвела и доставила на ответника енергия в
размер на 675.173 МВтЧ, за която е издадена фактура № 178/31.12.2017 г., на
стойност 149850.24 лв., с ДДС, като продажната цена за количеството от
528.294 МВтЧ е 188.29 лв./МВтЧ, а за количеството от 146.879 МВтЧ е
остойностено по преференциална цена от 172.95 лв./МВтЧ., приложима цена
след надхвърляне на 2250 ч. работа и преди достигане на 2300 МВтЧ нетно
специфично производство, от която ответникът е заплатил само 10046.72
лева. Излага, че стойността била изчислена по този начин, тъй като през
месеца централата е работила под 2250 часа при надхвърлен праг от 2000
МВтЧ НСП, след което надмината 2250 часа работа, без да е достигнат прагът
от 2300 МВтЧ НСП. Излага още, че ответникът е изпаднал в забава по
отношение на претендираните суми и дължи обезщетение за това до
предявяването на иска, което възлиза на втората искова претенция. Излага
анализ на нормативната и поднормативна уредба, която счита за приложима
към процесното правоотношение. Прави искане съдът да се произнесе
инцидентно по валидността на Решение СП-5/28.03.2019г. по реда на
косвения съдебен контрол на основание чл.17 от ГПК. Твърди, че с оглед
2
отмяната на Решение СП-1/31.07.2015г. и нищожността на решение СП-
5/28.03.2019г. на КЕВР, не съществува друг механизъм за заплащане или
цени различни от преференциалните до размера на първоначално
предвидения праг от 2250 часа, определен с Решение Ц-10. При липса на
определено от КЕВР нетно специфично производство, цялото количество
ел.енергия до достигане на 2250 ефективни часа подлежи на изкупуване по
преференциална цена.
В срока по чл. 367 ГПК, ответникът депозира писмен отговор, в който
оспорва исковете като неоснователни. Поддържа, че между страните за
процесния период е приложима преференциалната цена, определена с
Решение № Ц-10/30.03.2011 г., която счита, че се дължи за количествата
енергия до размера на нетното специфично производство, въз основа на което
са определени преференциалните цени, а количествата надхвърлящи това
производство – по цена на излишък на балансиращия пазар. Твърди, че
именно така е изкупено и заплатено на ищеца процесното количество, което
от своя страна е продадено на „НЕК“ ЕАД, в съответствие със задължението
вменено с разпоредбата на чл. 94 ЗЕ. От своя страна излага анализ на
развитието на нормативната уредба, касаеща процесните отношения и сочи,
че с последното изменение и допълнение на ЗЕВИ, общественият доставчик,
съответно крайните снабдители, са задължени да изкупуват произведената ел.
енергия по преференциална цена до достигане размера на нетното
специфично производство, въз основа на което са определени
преференциалните цени в съответните решения на КЕВР, а за количествата
надхвърлящи това производство – по цени за излишък. Излага, че ищецът сам
е определил принадлежността на централата си към категорията ВяЕЦ,
работещи до 2250 часа и по този начин е получил за производството си от
началото на календарната 2017г. преференциалната цена, съответстваща на
тази категория. Дали централата изработва до 2250 ефективни часа годишно
или изработва над този праг, е от значение само за определяне на това коя от
двете преференциални цени се прилага – тази по т. 8 или по т. 9 от Решение
Ц-10. Прагът, след който не се дължи преференциална цена за произведената
енергия, е съответстващото за категорията нетно специфични производство
(НСП), а не ефективните часове за ценовата категория. Оспорва начина на
изчисляване на стойността на произведеното количество енергия и сочи, че
3
процесното количество енергия е било заплатено на ищеца по цена на
излишък на балансиращия пазар, определена от „ЕСО“ ЕАД. Счита, че за
ищеца не е налице правен интерес от оспорване на Решение СП-5, тъй като
заплащането по цена за излишък на произведената енергия след достигане на
съответното НСП призтича от приложението на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ и
съответното решение, с което е определена преференциалната цена – в случая
Решение Ц-10. В условията на евентуалност са изложени съображения за
валидност и законосъобразност на решението.
В срока по чл. 372 ГПК, ищецът в допълнителна искова молба
поддържа становището си и оспорва твърденията на ответника. Излага, че
приложимостта на двете преференциални цени по т. 1.7. и т. 1.8. от Решение
СП-1 произтича от клаузата на чл.18.ал.4 от сключения между страните
договор за продажба, в която е постигнато съгласие енергията да се изкупува
и по двете преференциални цени. В този смисъл е била и търговската
практика между страните до 2015г., когато НЕК неоснователно и
незаконосъобразно е отказал да закупува произведената енергия по
съображения за неприложимост на двете преференциални цени за една и
съща ВяЕЦ. Незаконосъобразното поведение на НЕК не може да дерогира
законовите задължения на ответника по договора. Обстоятелството, че след
сключването на договора с Решение СП-1 и последвалото Решение СП-5 се
установява праг на НСП, който ограничава изкупуването по преференциална
цена преди достигане на 2250 ч., не променя уговорката между страните, че
ще се прилагат и двете преференциални цени. Поддържа, че е юридически
възможно ВяЕЦ да попада и под двете групи производители на ел.енергия,
работещи в рамките на една календарна година, като е цитирана съдебна
практика.
В срока по чл. 373 ГПК, ответникът в допълнителен отговор, поддържа
становището си, изложено в отговора и сочи съдебна практика, приемаща за
неоснователно твърдението, че по отношение на един и същи производител
на ел. енергия могат да се прилагат двете категории преференциални цени.
Излага, че отношенията по изкупуване на ел.енергия се регулират от
специални императивни норми, които ограничават свободата на договарянето
в името на обществения интерес в частност по отношение на цената, в
какъвто смисъл е и обективираното в договора съгласие на страните да
4
заместват изрично уговорените параметри със съдържание, наложено с
бъдещи нормативни промени (чл.2, ал.2, чл.18, ал.2, чл.38). Действително в
договорните отношения между страните са прилагани последователно двете
преференциални цени, но тъй като тази практика не е противоречала на
приложимия закон, който към този момент не ограничава продажбата по
преференциална цена до определен нормативно праг. Така са се развили и
отношенията между страните до 24.07.2015г., когато законодателно е
наложена принципна промяна в правоотношението, въведена с чл.31, ал.5 от
ЗЕВИ. Поддържа, че Решение СП-5/28.03.2019г. не е от преюдициално
значение за изхода на спора, тъй като нито определя НСП, нито количество
енергия, което се изкупува по преференциални цени, поради което искането
за осъществяване на инцидентен контрол на административния акт е
недопустимо.
Третото лице – помагач „Национална електрическа компания“ ЕАД
изразява писмено становище, в което оспорва предявените искове като
неоснователни, а в условията на евентуалност като погасени по давност.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
С протоколно определение от 28.05.2021г. на основание чл. 146, т. 3 и 4
ГПК са приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата
следните обстоятелства: - ищецът е производител на електрическа енергия от
възобновяеми енергийни източници – ВяЕЦ, която е въведена в експлоатация
и присъединена към енергопреносната мрежа; - ответникът е краен снабдител
с електрическа енергия; - между страните е налице валидно облигационно
правоотношение, по силата на Договор № 104/26.08.2009 г.; - процесното
количество енергия е доставено и продадено на ответника; - ответникът е
продал на обществения доставчик „НЕК“ЕАД процесните количества
ел.енергия на цената, на която ги е купил от ищеца; - до началното на
процесния период ищецът е продавал на ответника енергия по
преференциална цена 188.29 лв./МВч; - произведеното от ищеца за процесния
период количество енергия е остойностено от ответника по цени на излишък,
поради достигане на нетно специфично производство от 2000 МВтЧ; -
издадените от ищеца фактури са получени от ответника, като заплатена е
5
стойност на енергията по цени за излишък.
Представен по делото е Договор за изкупуване на ел. енергия,
произведена от възобновяем енергиен източник № 104/26.08.2009 г.
Видно от представената фактура № 176/30.11.2017 г. е, че
произведената през м. ноември 2017 г. ел. енергия над 2000 КВтч. нетно
специфично производство в размер на 432.096 МВтЧ е остойностена по един.
цена от 188.29 лв., без ДДС. Общата стойност на фактурата възлиза на
97631.23 лева, с ДДС. Не се спори между страните, че по фактура
№176/30.11.2017 г. ответникът е извършил частично плащане в размер на
52835.30 лв. с ДДС, представляваща стойността на енергията по цени за
излишък.
По делото е представена фактура № 178/31.12.2017 г. на стойност
149850.24 лева, видно от която произведената през м. декември 2017 г. ел.
енергия от общо 675.173 МВтЧ е остойностена по следния начин: до
достигане на НСП 2300 КВтч и до 2250 часа – 528.294 МВтч, по ед. цена -
188.29 лв., без ДДС и до достигане на НСП 2300 КВтч и над 2250 часа –
146.879 МВтч, по ед. цена 172.95 лв., без ДДС. Не се спори между страните,
че по фактура №178/31.12.2017г. ответникът е извършил частично плащане в
размер на 10046.72 лв. с ДДС.
При тази фактическа установеност, настоящият състав на
Варненски окръжен съд, достигна до следните правни изводи:
По предявения иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 31, ал. 1
и сл. ЗЕВИ в тежест на ищеца е да докаже наличието на възникнало
договорно правоотношение, изпълнение на задължението си по договора и
механизма за определяне на приложимата цена. В тежест на ответника е да
установи точно и в срок изпълнение на задълженията си по договора.
Фактът на сключен между страните договор за изкупуване и
произведеното за процесния период количество ел. енергия са безспорно
установени по делото. Спорът по същество се свежда до това дали ответникът
е задължен да изкупува по преференциални цени цялото количество
произведена от ищеца ел. енергия.
6
По отношение на приложимата цена следва да бъде съобразено, че за
процесното правоотношение се прилага принцип различен от принципа за
свобода на договарянето. Договорната свобода е ограничена от наличието на
административен елемент, въведен с норми от императивен характер, тъй
като цените, на които производителите продават ел. енергия на обществен
доставчик и/или обществен снабдител, не подлежат на свободно договаряне, а
са предмет на регулиране от компетентния държавен орган, в случая – КЕВР.
Съгласно действащия към момента на сключване на процесния договор
Закон за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и
биогоривата /отм./, а впоследствие нормите на Закона за енергията от
възобновяеми източници (Обн., ДВ, бр. 35/03.05.2011 г., в сила от 03.05.2011
г.), цялата произвеждана от производителя енергия от възобновяеми
източници се е изкупувала по преференциални цени, формирани от 80 на сто
от средната продажна цена за предходната календарна година на
обществените или крайните снабдители и добавка, определена от ДКЕВР по
критерии в зависимост от вида на първичния енергиен източник (чл. 16 и 21
от ЗВАЕИБ). С въведените изменения в разпоредбата на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ
(Д.в. бр. 109/2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) е наложена промяна във
възприетата до този момента държавна политика, цялата енергия от
възобновяеми източници, да се изкупува по преференциални цени. С
коментираното изменение е редуциран размерът на изкупуваното количество
ел. енергия, като същото е обвързано със средногодишната продължителност
на работа, съгласно решението на КЕВР, въз основа на което тя е определена.
С последващо изменение на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ, в сила от 24.07.2015г., е
предвидено, че по преференциални цени ще се изкупува само количеството
ел. енергия до размера на нетното специфично производство на ел. енергия,
въз основа на което са определени преференциални цени в съответните
решения на КЕВР, а за количествата, надхвърлящи това производство – по
цена за излишък на балансиращия пазар.
Нормата на чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ намира приложение и спрямо
сключените до този момент договори за изкупуване на ел.енергия,
включително процесния, предвид императивния й характер и липсата на
уредба, изключваща действието й от определени заварени правоотношения. В
случая не се касае за обратно действие на закона, а за действие спрямо
7
заварени правоотношения, които се преуреждат за в бъдеще от
повелителните норми на закона. Изводът за приложимост към договора на
всички настъпили впоследствие регулации на цената следва и от клаузата на
чл. 16, ал.2 от Договора, съгласно която в случай, че с решение на
компетентния орган преференциалната цена за изкупуване на електрическата
енергия бъде променена, то тя се прилага между страните от датата на
влизане на решението в сила, без да е необходимо допълнително договаряне.
Следователно след влизане в сила на изменението на чл.31 ал.5 от
ЗЕВИ процесният договор е изменен от императивната разпоредба на закона
и актовете на КЕВР, издадени на основание пар.17 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ.
В изпълнение на посочената разпоредба са приети последователно
Решение №СП-1/31.07.15г. на КЕВР и Решение № СП-5/28.03.19г. на КЕВР, с
които е определено нетното специфично производство на ел. енергия.
Първото решение е отменено в тази част с влязло в сила решение по адм.д.№
8522/15г. на АС-София, а срещу последващото Решение № СП-5/28.03.19г. на
КЕВР са подадени множество жалби, производствата по които не са
приключили с влязъл в сила акт. Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 9 ЗЕ,
обжалването на решенията на КЕВР не спира тяхното изпълнение, а искането
за спиране на изпълнението на оспорено по съдебен ред решение е
недопустимо, освен в изчерпателно посочени хипотези, различни от
процесната. В посочената норма е предвидено изключение от общото правило
в административния процес, че оспорването има суспензивен ефект и спира
изпълнението на акта. В случая със специалния закон изрично е дерогирано
суспензивното действие на жалбата, с която се оспорва законността на
обжалвания индивидуален административен акт, уредено в общия закон – чл.
166, ал. 1 АПК. По този начин е допуснато предварително изпълнение на
невлезлите в сила решения, издавани от КЕВР.
Според разпоредбата на чл. 17, ал. 2 ГПК съдът следва да се произнесе
инцидентно по валидността на административните актове, независимо от това
дали подлежат на съдебен контрол, а по законосъобразността им, само когато
такъв акт се противопоставя на страна по делото, която не е участвала в
административното производство по издаването и обжалването му. Това
произнасяне е само в мотивите на решението, доколкото е във връзка с
гражданскоправният спор, поставен за разглеждане, при наличие на правен
8
интерес от това оспорване. За да се осъществи косвен съдебен контрол от
настоящия съд, е необходимо поставеният въпрос да е с преюдициално
значение за разрешаване на гражданскоправния спор. В конкретния случай
предвид действието на оспорения административен акт и претендираните
права на ищеца, осъществени в определен период от време, следва да се
приеме, че липсва връзка на преюдициалност между факта на проверка
действителността на Решение СП-5, доколкото към процесния период
административният акт е породил правно действие. /в този см. и определение
на ВКС, Второ т.о. по ч.т.дело №1628/2019г./ По тези съображения съдът
намира, че разпоредбата на чл.17, ал.2 ГПК е неприложима.
Налага се изводът, че Решение № СП-5/28.03.2019 г. на КЕВР към
момента на настоящото произнасяне подлежи на изпълнение и намира
приложение в отношенията между страните по настоящия спор. С него е
установено, считано от 31.07.2015 г., нетно специфично производство на
електрическа енергия в размер на 2000 kWh, въз основа на което е определена
преференциална цена за вятърни електрически централи, работещи до 2250
часа, по т. 8 от Решение № Ц-010/30.03.2011 г. на КЕВР, във връзка с
Решение № Ц-013/28.06.2006 г. В т. 8 и т.9 от Решение № Ц-010/30.03.2011 г.
на КЕВР производителите на ел.енергия от ВяЕц за разграничени в две
отделни групи – работещи до 2250 часа и работещи над 2250 часа. Логиката
на законодателя е да се предвидят две тарифни групи за изкупни цени в
зависимост от възможността на вятърните централи за определена ефективна
годишна часова работа или нетно специфично производство. С оглед на
горното, не би могло да се приеме, че е допустимо последователно
преминаване на една и съща централа от една преференциална ценова
категория в друга, както се поддържа от ищеца.
В случая в чл.16, ал.4 от процесния договор е заложен праг от 2250
пълни ефективни часове на работа годишно, при който произведената
ел.енергия ще се изкупува по максимална преференциална цена, след което
заплащането става по занижена цена. Следователно собствената на ищеца
централа попада в групата на тези работещи до 2250 часа, което обуславя
приложимост на т.8 от Решение № Ц-10/30.03.11г., касаещо централи,
работещи до 2250часа. Ищецът не твърди, а и не ангажира доказателства за
поставянето на енергийния обект съобразно ресурса на първичния енергиен
9
източник в другата ценова категория ВяЕЦ, работещи над 2250часа на
годишна база, в който случай преференциалната цена би била определена на
172,95 лв./Мвтч. Предвид това и съгласно Решение № Ц-10/30.03.11г.,
нетното специфично производство за процесната ВяЕЦ като ценообразуващ
елемент е 2000 kWh.
С оглед на гореизложеното и при наличните твърдения на ищеца, че
произведената през м.11. и м.12.2017г. енергия е при надхвърлен праг от 2000
кВтч НСП, то остойностяването следва да се извърши по цени на излишък на
балансиращия пазар. Между страните няма спор, че ответникът е заплатил
количествата ел.енергия за двата месеца, надхвърлящи НСП, по цена за
излишък, нито е налице спор относно размера на дължимата цена за излишък.
В този смисъл следва да се приеме, че произведената електрическа енергия
през процесния период е надлежно заплатена от ответника.
Налага се изводът, че предявеният иск се явява неоснователен и следва
да бъде отхвърлен. Изходът на спора по главния иск обуславя извод за
неоснователност на акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за
забава.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на
ответника следва да бъдат присъдени сторените в производството разноски в
размер на 7503.88 лева с вкл.ДДС, представляващи адвокатско
възнаграждение, редуцирано по възражение на ответника до предвидения в
Наредба 1/09.07.2004г. минимален размер, поради липса на фактическа и
правна сложност на спора.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „УП България 1“ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, пл.“Позитано“ 2, ет. 5, срещу
„Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик“, № 258, Варна Тауърс – Г,
обективно кумулативно съединени искове, с правно основание чл. 79, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 31, ал. 1 и сл. ЗЕВИ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждането на
10
ответника да заплати:
- сумата 44795.93 лв. с ДДС, представляваща дължима и незаплатена
преференциална цена за изкупуване на електрическа енергия, произведена от
собствената на ищеца ВяЕЦ „Камен бряг Север -1“, през м. ноември 2017 г.,
обективирана във фактура № 176/30.11.2017 г., дължима по силата на Договор
изкупуване № 104/26.08.2009 г. и сумата 12766.79 лв., обезщетение забава за
периода 29.12.2017г. – 21.10.2020г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на предявяване на иска – 22.10.2020г. до окончателното
изплащане;
- сумата 139803.52 лв. с ДДС, представляваща дължима и незаплатена
преференциална цена за изкупуване на електрическа енергия, произведена от
собствената на ищеца ВяЕЦ „Камен бряг Север -1“, през м. декември 2017 г.,
обективирана във фактура № 178/31.12.2017 г., дължима по силата на Договор
изкупуване № 104/26.08.2009 г. и сумата 38795.42 лв., обезщетение забава за
периода 25.01.2018г. – 21.10.2020г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на предявяване на иска - 22.10.2020г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА „УП България 1“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, пл.“Позитано“ 2, ет. 5, да заплати на
„Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик“, № 258, Варна Тауърс – Г, сумата
от 7503.88 лева, представляваща сторени в производството разноски, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на НАЦИОНАЛНА
ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.София, р-н Оборище, ул. Триадица №8, в качеството на
трето лице помагач на страната на ответника „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ”
АД, ЕИК *********, на основание чл. 220 във вр. с чл.219, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
11