№ 156
гр. Русе, 10.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и пети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Петър Балков
Членове:Юлиян Стаменов
Боян Войков
при участието на секретаря Вероника Якимова
като разгледа докладваното от Юлиян Стаменов Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20214500600715 по описа за 2021 година
Производство по гл. двадесет и първа от НПК.
Защитникът на подсъдимата Д. К. К. – адв. Т. Н. от РАК - е обжалвал
присъдата от 2.06.2021 г. по н.ч.х.д. № 1815/20 г. на РРС, с която подсъдимата
е
призната за виновна по обвинението за престъпление от частен
характер по чл. 182 ал. 2 вр. чл. 26 ал. 1 от НК - неизпълнение на влязло в
сила съдебно решение относно мерките за лични отношения на детето й Д. Т.
Р.а с неговия баща Т. Р. Р., на осем пъти в периода 19-и май до 15-и
септември 2018 г. – като на основание чл. 78а от НК е
освободена от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание 2000 лв. глоба.
Конкретизирани са оплаквания за неправилност на присъдата като
незаконосъобразна и необоснована, а наложеното наказание - явно
несправедливо, по подробно изложени съображения, както ще се обсъдят по
долу.
Иска се отмяна на присъдата и постановяване на оправдателна такава.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от подалата я страна.
1
Подсъдимата не е се е явила в съдебно заседание и не е взела становище.
Частният тъжител и повереникът му считат, че жалбата е
неоснователна..
След като прецени и обсъди материалите по делото и доводите на
страните и независимо от последните служебно провери изцяло правилността
на първоинстанционния съдебен акт, въззивната инстанция прие следното:
Жалбата процесуално допустима като подадена от легитимна и
надлежна страна в процеса, при спазване на законоустановените с НПК срок,
ред и форма.
По съществото си жалбата
ЖАЛБАТА НЕ Е ОСНОВАТЕЛНА.
От ФАКТИЧЕСКА СТРАНА първоинстанционния съд е приел
следното:
В резултат на съвместен живот на съпружески начала в периода 2009 до
2012 г.
подсъдимата и частния тъжител имат дете - Д.Т.Р родено на ****** г.
След раздялата им, съгл. влязъл в сила на 8.05.2013 г. съдебен акт по гр.д. №
1505/2013 г. на РРС, родителските права върху детето били предоставени на
майката, като бил определен
режим за лични отношения с бащата – всяка първа и трета събота и
неделя от месеца от 10 ч. в събота до 17 часа в неделя с преспиване,
половината от всички национални празници на страната и 30 дни през лятото.
Повлияна от убеждението си за вреда от срещи на детото с бащата,
базирано на личните и негативни спомени от детството със собствения й баща
след развода с майка й
подсъдимата решила и обективно предприела системно поведение и
действия да не спазва така постановения от съда режим за лични отношение
на дето с баща му. Това принудило и довело до снабдяване на частния
тъжител с изпълнителен лист по гр.д. № 1505/2013 г. на РРС относно
присъдения му режим на лични отношения и въз основа на него
завеждане по законоустановения ред на изпълнително дело №
5154/2013 г. при СИС-РРС за принудително осъществяване на режима за
2
лични отношения с детето. Въпреки множеството действия по това дело от
страна на съдебния изпълнител, вкл. и чрез налагане на глоби за
неизпълнение, както и намесата и законосъобразните действия на Д
„Социално подпомагане“-Русе, подсъдимата системно не спазвала режима на
лични отношения, което довело и до постепенно нарушаване на духовно-
емоционалната връзка между детото и баща му.
В инкриминирания период подсъдимата била упълномощила да я
представлява пред съдебния изпълнител по изпълнително дело № 5154/2013 г.
- св. Н. - адв. Т. Н. от РАК, вкл. с права да получава от нейно име съответните
книжа. Изпълнителното дело било продължено въз основа на изрична молба
от 13.04.2018 г. поради продължаващото осуетяване на постановените мерки
от майката. След встъпване в правомощията си,
съдебният изпълнител /св. Н./ изпратил покана с изх. № 3427/2.05.2018
г. за доброволно изпълнение на постановените от съда мерки за лични
отношения. Поканата била лично връчена на подсъдимата К. на 9.05.2018 г.
Съгласно изричния текст на поканата, в съответствия с горепосочения
постановен от съда режим
подсъдимата следвало да предаде детето на бащата на 19.05.2018 г. в 10
часа. Това не било сторено - на тази дата К. не била в жилището си с детето и
не отговаряла на телефонните обаждания на бащата - частния тъжител Р.. За
това нарушения съдебният изпълнител бил уведомен от бащата на 22.05.2018
г.
По същия начин подсъдимата постъпила на 2-и и 16-и юни и 7-и и 21-и
юли 2015 г., за което частния тъжител уведомил съдебния изпълнител с
молби съответно от 5 и 19 юни и 9 и 23-и юли.
На 12-и юли 2015 г. подсъдимата подала до съдебния изпълнител
четири писмени обяснения с идентично съдържание за неосъществени срещи
на тъжителя с дъщеря му на 21-и април, 5-и и 19-и май и 2-и и 16-и юни 2018
г., с твърдения, че всъщност бащата не посетил жилището на майката с детето
и не я бил търсил по телефона, при същевременно развити теоретични
съждения относно санкционирането й за допуснатите нарушения.
На 3.07.2018 г. тъжителят подал чрез съдебния изпълнител поредна
покана до подсъдимата за осъществяване на постановения от съда режим за
лични отношения с детето му, този път за ползуване на 30 дни през лятото,
3
несъвпадащи с годишния отпуск на майката, за периода от 1-и до 31-и август
2018 г. Очевидно съобразявайки предходните нарушения на подсъдимата и
изпълнявайки задълженията си по реално изпълнение на постановеното от
съда, с изрична призовка за принудително изпълнение № 5215/9.07.2018 г.,
връчена на посочения от подсъдимата неин пълномощник адв. Н.,
съдебният изпълнител /св. Н./ разпоредил детето да бъде доведено на
1.08.2018 г. в кантората му на съдебен изпълнител за предаване на бащата и
изпълнение на режима за лични отношения. На така определената,
съответствуваща на постановения от съда режим, дата, в кантората на СИ се
явил само частният тъжител, но не и подсъдимата К. с детето. К. не уведомила
СИ за причината за неявяването си.
По същия начин на 15.09.2018 г. подсъдимата възпрепятствувала
осъществяването на режима на лични отношения на детето с частния тъжител
и се укрила, за което Р. уведомил писмено СИ на 1-и и 18-и септември 2018 г.
За периодите 3-9.06.2018 г. и 30.07.2018- 6.08.2018 г. подсъдимата била
на лечение в МБАЛ „АВИС Медика“ ООД-Плевен, като детето било гледано
от баба си по майчина линия.
И след процесния период подсъдимата продължила системно
несъобразяването си с постановения режим за лични отношения на детето с
баща му.
Тези констации,
противно на голословните доводи по жалбата,
са изведени при задълбочен, обстоен, изцяло съобразен с процесуалния
закон, правната теория и съдебната практика анализ на доказателствата по
делото, които са достатъчни и всъщност непротиворечиви по предмета на
делото, поради което се възприемат изцяло и от въззивната инстанция, а
присъдата се явява обоснована, постановена при пълнота на
доказателствата и постановена при стриктно спазване на процесуалните
правила.
Правилно и напълно издържано от правно и житейски логическа гледни
точки първостепенният съд е обсъдил и съобразил:
От една страна несъстоятелността и очевидната абсурдност на
принципната теза на подсъдимата, че неосъществяването на процесния режим
4
на лични отношения се дължал на пасивност на бащата, при изобилните и
непротиворечиви доказателства в обемистото изпълнително дело /5154/13
г., преобразувано в № 348 на ЧСИ № 914 с район РОС/, както и преписката
при Д „Социално подпомагане“-Русе за многобройни констатирани и голяма
част от тях надлежно санкционирана осуетяване на мерките от страна на
подсъдимата, както и мнократно, с абсолютна безусловност, заявяваното
нежелание за изпълнение на мерките и пълното незачитане съответните на
правата на бащата /корелативни впрочем на законоразпоредените такива НА
ДЕТЕТО/, а
От друга - безспорно установените, с непротниворечиви и прецизно
обсъдени и анализирани гласни /св. Н., Х., Г., Р.а/ и писмени доказателства
процесни случаи на обективиращите това отношение на подсъдимата към
определените от съда мерки нейни конкретни действия и бездействия, както
се описаха, довели да осуетяване на осъществяването на личните контакти на
инкриминираните дати и период, и то след надлежни намеса и разпореждания
на оторизиран и действуващ в съответствие със закона съдебен изпълнител.
Правилно РРС е обсъдил и установил неотносимостта и
шиканьозността в случая на позоваване /моногократно, и в двете инстанции/
на проведените хоспитализации за лечение подсъдимата в периодите 3-
9.06.2018 г. и 30.07.6.08.2018 г., първото от които въобще не съвпада с
инкриминирания период, а за второто, при безспорната му плановост и
предвидвимост, с безспорно предварително уведомяване на подсъдимата и от
СИ, безспорно е имала възможност, ОСВЕН ЧЕ Е БИЛА И ДЛЪЖНА по
закон и като майка, да осигури предаването на детето. Впрочем,
видно от приложените като доказателства по делото епикризи, първата
от тези хоспитализации касае страдание по данни от болната подсъдима с
давност от няколко месеца вследствие травмирано коляно при спортна
дейност, а втората е за рехабилитация, и то не веднага, е след близо два
месеца.
При така безспорно установената обективна възможност тези две
хоспитализации да бъдат предвидени и съгласувани ангажиментите на
подсъдимата, лични и към останалите членове на обществото /особено към
малолетното й дете, чиито интереси всъщност преди всичко обслужва
процесния постановен от съда режим за лични отношения/, както и
5
законоустановени такива
както и при също безспорната липса на предоставяне на родителските
грижи за тези периоди, в някоя от законоустановените хипотези, на трети
физически или юридически лица,
поведението на подсъдимата в периодите на тези хоспитализации
всъщност визира неглижиране на разпоредените и от закона и съда
задължения като родител и гражданин, поради което настоятелното му
изтъкване, освен правилно установената му от РРС неотносимост и
несъстоятелнст едва ли е в неин интерес и с оглед преценката на
родителските й качества. Не нужно да се обсъждат тук ноторно известните
причини и особености от социолно-психологическо, емоционално,
дидактическо, възрастово-физиологическо и пр. естество законодателят да
възложи грижата за подрастващите именно на родителите им, а не на някой
от останалите съществуващи им роднини, вкл. по възходяща линия в различна
степен.
Въззивната инстанция възприема и споделя изцяло и останалите
съждения, доводи и изводи по фактите в мотивите към обжалваната присъда,
коио не е нужно да се преписват тук.
При тази фактическа установеност
присъдата е законосъобразна и от материално-правна гледна точка,
като правилно съдът е възприел инвокираната от частното обвинение и
презицирана с негово участие след първото разглеждане на делото
наказателно-правна интерпретация на деятелността на подсъдимата, като
същата е призната за виновна в това, че в периода 19-и май до 15-и септември
2018 г., в условията на продължавано престъпление, като родител на детето
Д. Т. Р.а, не изпълнила влязъл в сила съдебен акт /опр. № 3404/8.05.2013 г. по
гр.д. № 1505/13 г. на РРС/ относно родителските права на детото с баща му Т.
Р. Р. – престъпление по чл. 182 ал. 2 вр. чл. 26 ал. 1 от НК.
Също законосъобразно, при наличието на императивно предвивидените
в закона предпоставки по чл. 78а от НК
подсъдимата е освободена от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание 2000 лв. глоба.
Размерът на последното, противно на доводите по жалбата, не е
6
несправедлив, още по-малко явно, като се има предвид проявената
последователност и упоритост на съставомерните деяния, при това с, както се
посочи, многобройните и безусловно-настоятелни изявления на подсъдимата
пред различни оторизирани държавни органи и в хода на многобройни
проверки и санкции, че не желае да се съобразява и изпълнява установения
от закона и съда ред за осъществяване на личните отношения на малолетното
дете с баща му, безспорно и решаващо важни за пълноценното му развитие и
формиране като личност и гражданин.
Въззивната инстанция възприема изцяло като правилни и останалите
доводи и съждения на първата инстанция и е ненужно да ги преписва отново
тук.
Ето защо и на основание чл. 334 т. 6 от НПК окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 65/2.06.2021 г. по н.ч.х.д. № 1815/20 г. на РРС,
пети нак. състав на РРС.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационен контрол.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7