Р Е Ш Е Н И Е
№ 38
гр. Велико Търново, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр.Велико Търново –
шести състав, в съдебно заседание на тридесети януари през
две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН БУЮКЛИЕВ
при участието на секретаря С.А., изслуша
докладваното от председателя адм. дело № 485 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 от АПК във връзка с чл. 172, ал.5 от ЗДвП.
Образувано е след като с разпореждане
от 11.07.2022г. на АСВТ производството по оспорване на законосъобразността на
наложената ПАМ по реда на чл. 171, т. 5 от ЗДвП е отделено от производството, с
което се претендира обезщетение за имуществени вреди от същия административен акт.
С жалбата, която се съдържа в исковата
молба на Н.К.Д. ***, доуточнена с молба вх. №5197/04.10.2022г., се обжалва принудителна
административна мярка по чл.171, т.5, буква „б“ от ЗДвП за принудително
преместване на паркирано пътно превозно средство от служители на „ТЕТ – 61“
ЕООД, гр. София“ в к.к. „Златни пясъци“ – Община Варна, за която е съставен фирмен
констативен протокол от 30.06.2022г.
Изразява общо недоволство от разпореденото,
като в представената от процесуалния представител на жалбоподателя писмена
защита се поддържа, че ПАМ е нищожна поради липса на компетентност на
разпоредилия мярката и е незаконосъобразна поради противоречие със закона. В
съдебно заседание чрез ***Д. поддържа жалбата против наложената ПАМ. Претендират
се разноските по делото, за които представя списък по чл. 80 от ГПК във вр. чл.
144 от АПК.
Ответниците – Г.Г.
А.и А.С.Й.(и двамата служители при „ТЕТ – 61“ ЕООД, гр. София“), чрез
упълномощените ***Е. и ***Г. намират жалбата за неоснователна и недоказана.
Считат че при налагане на ПАМ е спазен материалния и процесуален закон. Моли за
отхвърляне на жалбата. Аргументите на ответника са изложени в представената
писмена защита. Претендират разноски по делото, за които се представя списък с
разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната
страна адвокатско възнаграждение.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства,
приема за установено следното:
Най – напред, от представените по делото
доказателства се установява, че жалбата против приложената ПАМ е подадена от
легитимирано
лице, което е надлежно упълномощено от собственика на репатрирания лек
автомобил да управлява същия в страната и чужбина и да го представлява пред
трети лица (л.121 и сл. от делото), т.е за жалбоподателя е налице правен
интерес от оспорване предвид възможността да претендира обезщетение.
Съдът намира жалбата за подадена против
подлежащ на оспорване акт, в законово установения 14 – дневен преклузивен срок,
и като такава е допустима за разглеждане
по същество. Видно е от съдържанието на протокола, както и от съдържанието на
декларацията за предаването на автомобила след прилагането на мярката,
жалбоподателят е запознат с прилагането на ПАМ на 30.06.2022 г., като е подал
жалбата,ведно с исковата молба, до съда на 08.07.2022 г., т.е. в преклузивния
14 - дневен срок.
Жалбата е неоснователна
по следните съображения:
Според
доказателствата, представени по преписката, съответно събрани от съда, се
установява следната обстановка:
От представения талон за МПС /л.124 и
л.125 от делото/ е видно, че румънското дружеството „AGR Autogas
Group SRL” е собственик
на лек автомобил марка „Фолксваген Туарег“ с рег. номер ***, като с
пълномощно от 10.06.2022г. е упълномощило Н.Д. да използва в качеството на
водач въпросното МПС и да представлява дружеството пред трети лица във връзка
със задълженията му като водач на повереното превозно средство.
На 30.06.2022 г. този автомобил е бил спрян/паркиран
в нарушение на установените правила за движение в к.к. „Златни Пясъци“ – гр.
Варна, при наличие на неподвижни пътни знаци В27 и Т17, поставени до хотел
„Роял“, като автомобилът е бил паркиран зад пицария „Шипка“, върху тротоар,
като според съставения фирмен констативен протокол е нарушена разпоредбата на
чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП и автомобилът е репатриран на основание чл. 171, т.5,
буква „б“ от ЗДвП. За предприетите действия е съставен посоченият по-горе фирмен
констативен протокол, в който е възпроизведено изявлението, че принудителното
преместване е разпоредено от настоящите ответници, служители в „ТЕТ-61“ ЕООД,
град София. Мярката е изпълнена чрез репатрирането на автомобила до наказателен
паркинг „Ривиера“ в к.к. „Златни Пясъци, като предприетите действия са
документирани чрез общо 3 броя снимки /л.27 от делото/. По – късно същия ден
ползвателят на автомобила е получил превозното средство срещу заплащането на такса
за репатриране и отговорно пазене, за които е издаден касов бон, както и срещу
попълнена декларация за предаване на автомобила с дата 30.06.2022г.
В хода на съдебното производство като
доказателства с приобщени освен приложените към жалбата/исковата молба/
доказателства, така и административната преписка, описана в съпроводителното
писмо вх. № 4369/15.08.2022 година и извадка от плана за организация на
движението на ППС в к.к „Златни пясъци“.
По делото е назначена съдебни –
техническа експертиза, вещото лице по която е направило справки и наблюдение на
участъка със инструмента “street view“, както и оглед на място, е установил,
че улицата, на която е бил паркиран автомобилът е еднопосочна и е предназначена
за транспортните потоци, движещи се от хотел „Роял“ към пицария „Шипка“. В
началото на участъка е имало три знака „ Д4“ – Еднопосочно движение“; В27 –
Забранени са престоят и паркирането“ и Т17 – Табела с текст ( рисунка с
репатриращ автомобил и телефонен номер“, а след мястото, на което е бил
паркиран автомобилът посока от хотел „Роял“ е имало пътен знак Б2 – спри,
пропусни движещи се по пътя с предимство“, а в обратна посока - към хотел
„Роял“ , е имало постановен знак В1 – Забранено влизането на ППС. Според
експерта платното за движение в участъка е с обща широчина от 7 метра,
разделено на две ленти с единична непрекъсната линия, а мястото, където е бил
паркиран автомобилът, е уширение, намиращо се вляво от платното за движение с
широчина около 2,20 – 2,40 метра и представлява продължение на съществуващ
тротоар.
При така
установените факти от правна страна съдът намира следното:
От жалбоподателя се поддържат доводи за
нищожност на процесната ПАМ поради налагането й от некомпетентен орган и
неправилно приложение на материалния закон поради липса на предвидените в
закона основания за прилагането й.
Съдът намира, че разпоредената мярка е
валиден акт, издаден от компетентен орган, обратно на твърденията на
жалбоподателя. В АПК не съществуват изрично формулирани основания за нищожност
на административните актове, а такива са възприети в теорията и съдебната
практика. Основанията за нищожност са тези по чл. 146, т. 1 и т. 2 от АПК, а
тези по т. 3 - т. 5 от същия текст, принципно обосновават незаконосъобразност
на ИАА. Съдебната практика, в преобладаващата си част, възприема липсата на
компетентност и липсата на форма като основания за прогласяване на нищожността
на оспорения акт. Изолирани са съдебни актове, които са възприели нищожност на
акта, поради толкова съществени нарушения на административнопроизводствените
правила и нарушение на материалния закон, че не могат да породят правни
последици. Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен
порок, че актът изначално, от момента на издаването му не поражда правните
последици, към които е насочен.
Следователно, на първо място, нищожен е
този административен акт, който е издаден от некомпетентен орган, т. е. от
орган, който не е овластен за това в пределите на неговите правомощия.
Нарушението на установените правила за
движение в к. к. "Златни пясъци" от упълномощения за водач на лекия автомобил
с марка „Фолксваген Туарег“ с рег. номер *** е удостоверено с представения по
делото фирмен констативен протокол от 30.06.2012 г., съставен и подписан от А.С.Й.и
Г.Г. А.– и двамата служители на „ТЕТ-61“ ЕООД. Посочените в този протокол лица са и лицата,
осъществили репатрирането, респективно и наложили предвидената в цитираната
по-горе норма принудителната административна мярка.
Съгласно чл. 168, ал. 1 от ЗДвП
определените от министъра на вътрешните работи длъжностни лица от службите за
контрол и/или длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията,
управляваща пътя, могат да преместват или да нареждат да бъде преместено
паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително публично
оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от
него водач. По силата на тази разпоредба в кръга на лицата, които могат да
прилагат мярка на административна принуда по чл. 171, т. 5, буква "б"
от ЗДвП са включени и длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията,
управляваща пътя. Видно е, че законодателят е оправомощил не само министъра на
вътрешните работи да определя длъжностни лица, които да налагат принудителна
административна мярка "преместване на пътно превозно средство", но е
дал това право и на собственика на пътя и на администрацията, която управлява
пътя, да определи съответни длъжностни лица, които да налагат принудителната
административна мярка, като надлежно оправомощените длъжностни лица при налагането
на тази мярка действат като административен орган. Законодателят не е въвел ограничения
или изисквания относно собственика на пътя. Или иначе казано, всеки собственик -
частен правен субект на път по смисъла на § 1, т. 6 от ЗДвП има законовата възможност
да оправомощи лица, които да налагат принудителната мярка и когато тези
надлежно оправомощени лица прилагат мярката те действат като административен
орган(като в този смисъл е например Решение № 24 от 4.01.2021 г. на ВАС по адм.
д. № 2358/2020 г., VII о.)
В настоящия случай, налагането на процесната
принудителната административна мярка спрямо автомобила на жалбоподателя Н.Д. е
осъществено на територията на к.к. „Златни пясъци“, представляващ селищно
образование с национално значение по смисъла на чл. 22, ал. 1 вр. чл. 23 от
Закона за административно-териториалното устройство на Република България, като
по отношение на изискванията за транспортната и техническата му инфраструктура
приложение намират разпоредбите на ЗУТ. На територията на комплекса са
изградени съоръжения, предназначени или обикновено ползвани за движение на
пътни превозни средства или пешеходци, включително и улиците, представляващи
„път“ по смисъла на § 6, т. 1 от ДР на ЗДвП.
От представените по делото
доказателства се установява, че курортен комплекс „Златни пясъци“ – град Варна
е частна собственост, в това число частна собственост е транспортната и
техническа инфраструктура като алеи /улици/, паркинги и зелени площи, които са
в границите на територията на комплекса. Това е така, тъй като според
представения по делото Акт за държавна собственост № 1216/11.06.1998 г., к.к.
"Златни пясъци", в т.ч. и алеите /улиците/ на територията на
комплекса, са бил собственост на "Златни пясъци" ЕАД. Според представените
решения на Окръжен съд – Варна и Разделителни протоколи-описи на имущество,
имотите са били апортирани в капитала на новоучредените дружества "Златни
пясъци – Сервиз" АД; "Голдън Сървиз" ООД и "Паркстрой –
Златни пясъци" ООД, като по силата на решение от 03.12.2002 г. по ф. д. №
2259/2001 г. на Варненския Окръжен съд дружество "Паркстрой – Златни
пясъци" ООД е образувано след отделянето му от дружеството "Голдън
Сървиз" ООД, при което в собственост на "Паркстрой – Златни
пясъци" ООД преминават част от техническата инфраструктура на курортния
комплекс, включително алеи /улици/, паркинги и зелени площи. От разделителния
протокол-опис /л.124 и сл. от делото/ се установява, че съгласно решение на
общото събрание на съдружниците на "Голдън Сървиз" ООД от 09.09.2002 г.
от това дружеството се отделя имущество, в т.ч. и 77,588.00 кв. м. алеи и
44,674 кв.м. тротоари, собствеността върху което преминава върху новоучреденото
дружество "Паркстрой–Златни пясъци" ООД. При съпоставка с данните,
съдържащи се в разделителен
протокол-опис на имущество, с който "Голдън Сървиз" ООД придобива
имущество от "Златни пясъци – Сервиз" АД /л.104 от делото/, е видно,
че площта на придобитите от праводателя на "Паркстрой – Златни
пясъци" ООД алеи /77,588.00 кв. м. / и тротоари /44,674 кв.м. / е идентична
с тази на преминалите в собственост на последното дружество. Това обосновава
извода, че собственик на всички алеи /улици/ и тротоари на територията на к.к
"Златни пясъци", вкл. и на второстепенна улица, представляваща
поземлен имот 10135.513.526 по действащата кадастрална карта и регистър на
община Варна, к. к. Златни пясъци (служебна справка в КККР), на което е бил
паркиран и от където е бил репатриран управляваният от жалбоподателя автомобил,
е собственост на "Паркстрой –Златни пясъци" ООД - гр.Варна.
Като собственици на пътищата, алеи и
зелени площи в к.к. „Златни пясъци“, от представените по делото доказателства се
определят дружествата „Паркстрой –
Златни пясъци“ ООД и "Златни пясъци" АД, които с договор №
07/19.04.2022г. и договор № 45/14.04.2022г. са възложили на „ТЕТ-61“ ЕООД, град
София, да извършва дейност по преместване на паркирани в нарушение на правилата
за движение по пътищата пътни превозни средства, създаващи опасност или
затрудняващи /правещи невъзможно/ преминаването на другите участници в
движението, както и на ППС, паркирани в парцели за озеленяване, по пешеходни
алеи и тротоари, в съответствие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от ЗДвП. Договорите
са сключени за срок от 14.04.2022 г. до 30.09.2022 г., в който период е
извършено и репатрирането на лекия автомобил на жалбоподателя.
От приложените по делото заповед № 04/19.04.2022г.
и заповед № 023/19.04.2022 г. се установява, че и двете дружества чрез своите
представляващи органи са оправомощили изрично „ТЕТ-61“ ЕООД на територията на
к. к. "Златни пясъци" да преместват паркирани в нарушение на
правилата за движение автомобили, създаващи опасност или правещи невъзможно
преминаването на другите участници в движението, както и преместването на ППС,
паркирани в площи за озеленяване или паркирани върху тротоари и пешеходни алеи,
собствени на дружествата. Съответно, със Заповед № 05 от 19.04.2022г. и Заповед
№024/19.04.2022г. на представляващите „Паркстрой – Златни пясъци“ ООД и
"Златни пясъци" АД са оправомощени поименно конкретни лица от състава
на „ТЕТ-61“ ЕООД, измежду които А.С.Й.и Г.Г. Алексиев, да вземат решение за налагане
на ПАМ по чл. 171, т. 5, б.
"б" от ЗДвП, както и да извършват действия по фактическото
преместване на неправилно паркираните МПС от мястото на нарушението до наказателния
паркинг на дружеството в срока на действие на цитирания по – горе договор от 19.04.2022г.
Тези лица според приложените два броя трудови договори с №461/14.04.2022г. и №460/14.04.2022г.
с работодателя „ТЕТ-61“ ЕООД заемат длъжността „оператор открита платформа с
повдигащо устройство“ (за А.С.Й.) и длъжността „водач открита платформа с
повдигащо устройство“ (за Г.Г. Алексиев) с месторабота к. к. "Златни
пясъци", а според приложените длъжностни характеристики във функциите и за
двете длъжности – оператор съответно водач на открита платформа с повдигащо
устройство, влизат задълженията да прилагат мярка като процесната, да извършват
дейности по фактическо преместване на неправилно паркирали МПС в комплекса, да
попълват и подписват констативни протоколи, с който е установено съответното
нарушение, да фотографира автомобилите, които се репатрират и прочие.
Както се посочи по-горе, двете лица,
разпоредели мярката - и А.С.Й., и Г.Г. Алексиев, са изпълнявали трудова дейност
към „ТЕТ-61“ ЕООД, на което дружеството - собственикът на пътя, е възложило дейността по
преместване на неправилно паркирани в комплекса пътни превозни средства, а с
конкретен акт (цитираните вече Заповед № 05 от 19.04.2022г. и Заповед №024/19.04.2022г.
) е оправомощил служители на „ТЕТ-61“ ЕООД да прилагат ПАМ по чл.171, т.5 буква
б от ЗДвП, които служители са конкретно и поименно индивидуализирани, и сред тях
са А.С.Й., и Г.Г. Алексиев, разпоредили процесната ПАМ. По този начин
собственикът на пътя е упражнил организационно-управленско правомощие, като
делегира изрично предоставена му материална компетентност за налагане на ПАМ от
посочения вид, към която се добавя допълнителна персонална компетентност по
косвен начин чрез конкретизация на титуляра на правомощието.
Противно на твърденията на процесуалния
представител на жалбоподателя, точният смисъл и правилното приложение на
разпоредбата на чл. 168, ал. 1 ЗДвП не изисква титулярът на правомощието да има
качеството "длъжностно лице" по смисъла на чл. 93, т. 1 от НК, т.к.
липсва изрична препратка към тази разпоредба. Под "длъжностни лица" в
случая следва да се разбират лицата, на които е възложена материална и
персонална компетентност от собственика на пътя да преместват МПС по чл. 168,
ал. 1 ЗДвП и с това се изчерпват условията за валидност на учредената
компетенция. Освен това, в АПК, респ. ЗДвП също няма нормативно въведена
забрана да се оправомощават лица, които не изпълняват функции на органи на
изпълнителната власт или местното самоуправление, както и служители на органи,
да издават определени актове, когато това става чрез надлежното им овластяване.
В този смисъл по делото е несъмнено установено, че ПАМ е разпоредена от
компетентен орган по смисъла на чл.168, ал.1 от ЗДвП, след надлежно
оправомощаване от собственика на пътя, и оплакването за нищожност се явява неоснователно.
Липсата на писмена форма на конкретната
ПАМ не е сред основанията за нейната незаконосъобразност. Видно от чл.172 ,ал.1
от ЗДвП, изброените в тази норма принудителни административни мерки по чл.171,
т.1, 2, 2а, 4, 5 буква „а“, 6 и 7 се прилагат с мотивирана писмена заповед от
ръководителите на службите по контрол. След като в разпоредбата не е спомената
хипотезата на чл.171, т.5, буква „б“ от закона и с аргумент от противното
следва да се приеме, че ПАМ в този случай не се прилага с мотивирана писмена
заповед, а устно, респ. с конклудентно действие на съответното оправомощено
лице. След като прилагането на процесната ПАМ е неформален акт, то липсата на
писмен акт не е основание за формалната незаконосъобразност на мярката.
Не са допуснати и съществени нарушения
на административнопроизводствените правила. Съставеният фирмен констативен
протокол не е актът, с който прилага мярката. Самата ПАМ е приложена с
конклудентни действия, при което не се налага мотивирането й по арг. от чл. 172, ал. 1 ЗДвП.
Спазен е и материалният закон при
разпореждането на конкретната мярка.
От констативния протокол се установява,
че се претендира паркирано МПС в нарушението на установените правила за
движение, поради наличие на неподвижни пътни знаци В27 и Т17, поставени до
хотел „Роял“. Като допълнителна информация е посочено, че автомобилът е върху
тротоар. Като правно основание за принудителното преместване без знанието и
съгласието на собственика на автомобила или упълномощеното лице е посочена
разпоредбата на чл. 171, т. 5, буква "б" от ЗДвП, а като нарушена
нормата на чл. 98, ал.1, т. 1 от ЗДвП - на място, където превозното средство създава
опасност или е пречка за движението или закрива от другите участници в движението
пътен знак или сигнал.
Цитираната вече многократно норма на
чл. 171, ал.1, т.5, буква "б" от ЗДвП съдържа три различни хипотези,
при наличието на които може да се налага принудителна административна мярка
преместване на пътното превозно средство без знанието на собственика. Първата
е, когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение
на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително
преместване на паркирано превозно средство. Втората, когато превозното средство
е паркирано по начин, който създава опасност за другите участници в движението.
И третият, когато паркираното средство прави невъзможно преминаването на другите
участници в движението.
По делото са представени Заповед №03/19.04.2022г.
и Заповед №020/19.04.2022г., с които се забранява паркирането на ППС в площи,
отредени за озеленяване, разположени в к.к „Златни пясъци“, собствени на няколко
дружества, сред които „Паркстрой – Златни пясъци“ ООД и "Златни
пясъци" АД, както и върху тротоари и пешеходни алеи, също тяхна
собственост.
В случая от материалите по делото, вкл.
и приложения снимков материал, се установява точното място, на което е бил
паркиран ползваният от жалбоподателя автомобил, а именно: от лявата страна на
платното за движение на второстепенна улица с еднопосочно движение, намираща се
зад пицария „Шипка“ към хотел „Шипкав к.к. „Златни пясъци“ и непосредствено
преди кръстовище, като улицата е предназначена за транспортния поток, идващ в
посока от хотел „Роял (хотел „Трапезица“ според извадката от част от плана на организация
на движението в к.к „Златни пясъци“). От
приложената по делото извадка от план за организация на движение на територията
на к. к. "Златни пясъци"/л.149 от делото/, данните в която се потвърждават от изводите
на вещото лице от приетата съдебно-техническа експертиза, относно поставените
пътни знаци и табела в началото на пътния участък непосредствено след хотел
„Роял“, се установява че в началото на процесния участък в к.к Златни
пясъци" от дясната страна по посоката на движение са налице пътен знак
„Д4“ – „Еднопосочна улица“, под този знак е поставен пътен знак „В27“ -
"Забранени са престоят и паркирането", а под този знак – видно и от
снимковия материал - е налице предупреждение с допълнителна табела
"Т17" с изобразена схема на теглене на лек автомобил от специализиран
автомобил и надпис "Паяк" /фиг. 3 на л.168 от делото/. Видно от
приложените към протокола фотоснимки на участъка, където е заснет като паркиран
процесния автомобил, тази организация на движението е била актуална и към
30.06.2022г., когато същият е бил репатриран/л.27 от делото/. В края на
еднопосочната улица, от дясната страна по посоката на движение и след мястото,
на което е паркиран автомобилът, има поставен пътен знак Б2 – Спри, пропусни
движещите се по пътя с предимство“, а в обратна посока, в края на участъка за
движещите се от хотел „Роял“, съответно падащо се в началото за движещите се по
пътя с предимство, има поставен пътен знак В1 – Забранено е влизането на ППС“. Според
изготвеното от вещото лице заключението при огледа на място на 13.01.2023г. и
от приложените снимки ( фиг.6 на л.170 от
делото) е видно, че в началото на процесния участък са предвидени същите
указания и предупреждения с изключение на допълнителна табела "Т17" с
надпис "Паяк", но това е ирелевантно в случая, тъй като огледът е
правен шест месеца след установеното неправилно паркиране, а предупредителната
табела "Т17" е била налице към момента на прилагане на принудителната
мярка. Освен това, към 13.01.2023г. вече не е бил действащ договорът с „ТЕТ-61“
ЕООД, чиито срок на действие е бил до 30.09.2022г. и не са налице данни за
неговото продължаване, нито за сключването на друг договор със същия предмет, и
в тази връзка е логично след тази дата спрелите в нарушение автомобили да няма
възможност да бъдат репатрирани.
Съгласно чл. 9 от Наредба № 18 от 23
юли 2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци, пътните знаци и другите
средства за сигнализиране се поставят отдясно на платното за движение, с
лицевата си страна срещу посоката на движение и са валидни за цялата широчина
на всички пътни ленти, предназначени за движение в посока, срещуположна на
лицевата страна на знака /предвид чл. 10 от същата наредба/. Тоест, пътен знак
В 27, поставен на улицата, започваща
отдясно на процесното място, важи за тази цялата улица. В конкретният случай, както
и експертът е установил, а и снимковият материал го доказва, мястото, на което
е бил паркиран автомобилът с рег. номер *** е в еднопосочната улица зад пицария
„Шипка в комплекса, и в зона, обозначена с пътен знак В 27 и Т17, според съда
попада в обхвата на забраната на този пътен знак. Следва да се маркира, че
съгласно разпоредбата на чл.50, ал.1 от ППЗДвП „Забраните, въведени с пътни
знаци В20, В24, В25, В26, В27, В28 и В30, важат до следващото кръстовище или до
знак, който ги отменя, или на разстояние, указано с допълнителна табела Т2.“. В
процесния случай не се установява наличието на поставен знак за отмяна на
въведената забрана за паркиране и престой в участъка или табела Т2, а самият автомобил
е бил паркиран преди кръстовището, отразено в извадката от плана предвид
дефиницията на §1, т.15 от ДР на ППЗДвП, по посоката на движение, при което съдът
намира, че не е отпаднала въведената с пътния знак В 27 забрана за паркиране и
престой, която забрана в случая е нарушена от жалбоподателя. От доказателствата
се установява и, че платното за движение е с две ленти, като процесния
автомобилът е бил паркиран в лявата лента на еднопосочната улица, което
представлява нарушаване на установените правила за движение (чл. 94, ал. 4 от ЗДвП) и мястото е обозначено с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за
принудително преместване на паркирано превозно средство. Наложената мярка е
неблагоприятна последица за дееца, предизвикана от собственото му неправомерно
поведение по спазване на законовите правила и същият е длъжен да понесе санкция
по принудително преместване на автомобила.
Наложената принудителна административна
мярка преследва законосъобразна цел.
При това положение, жалбата против
принудителната административна мярка е неоснователна и като такава следва да
бъде отхвърлена.
При този изход на спора и своевременно
направеното искане за присъждане на разноски, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК
съдът следва да осъди жалбоподателя да заплати на "ТЕТ-61" ЕООД –
юридическото лице, в чиято структура са органите – ответници, направените по
делото разноски, които възлиза общо в размер на 800 лева, от които 500 лева адвокатско
възнаграждение по Договор от 12.08.2022 г. за правна защита и съдействие, както
и 300 лева – депозит за СТЕ. Възражението на процесуалния представител на
жалбоподателя за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като същото е в предвидения
минимум в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, в приложимата редакция на нормата към датата на
сключване на договора за правна помощ и съдействие.
Водим от дотук изложеното, Административният
съд – В. Търново, шести състав,
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.К.Д. ***, срещу принудителна
административна мярка по чл.171, т.5, буква „б“ от ЗДвП, приложена на 30.06.2022г.
на територията на к.к. „Златни пясъци“, община Варна, по отношение на пътно
превозно средство марка „Фолксваген Туарег“ с рег. номер *** от служители на „ТЕТ – 61“ ЕООД, гр.
София“, ЕИК ***.
ОСЪЖДА
Н.К.Д. *** да заплати на „ТЕТ – 61“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление в град София, ул. ***, сумата
от 800 (осемстотин) лева, представляващи разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :