№ 2260
гр. Варна, 08.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Антония Светлинова
при участието на секретаря Дияна Димитрова
като разгледа докладваното от Антония Светлинова Гражданско дело №
20213110111379 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявен от В. М. М., ЕГН **********, с адрес: гр.
Варна, ж.к. ***, срещу „ЗАД А“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. ***, осъдителен иск с правно основание чл. 432,
ал. 1 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1237,54 лв.
(след допуснато изменение на иска чрез увеличаване на неговия размер),
представляваща застрахователно обезщетение за причинени щети на
собствения на ищеца лек автомобил „Ауди А8“ с рег. № *** в резултат от
реализирано на 21.05.2019 г. в гр. Варна пътнотранспортно произшествие по
вина на водача на лек автомобил „Сузуки Витара“ с рег. № ***, застрахован
по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при
ответното дружество, за което била образувана преписка (щета) под №
***/22.05.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата
молба – 04.08.2021 г., до окончателното изплащане на задължението.
По твърдения в исковата молба, на 21.05.2019 г. ищцата предоставила
личния й автомобил „Ауди А8“ с рег. № *** на М.А., който посетил
автосервиз в гр. Варна, м-ст „Пчелина“ и паркирал автомобила в близост до
сервиза, където пътят бил застлан с чакъл. Докато МПС било паркирано там,
покрай него минал водачът на лек автомобил „Сузуки Витара“ с рег. № *** и
ускорил рязко, при което от гумите му изхвърчали камъчета от пътя и
ударили заден капак и вътрешен десен стоп на паркирания автомобил. За
настъпилото ПТП двамата водачи попълнили двустранен констативен
протокол, в който посочили като виновен за произшествието водачът на лек
автомобил „Сузуки Витара“ с рег. № ***. Последният бил застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника
„ЗАД Армеец“ АД. На 22.05.2019 г. ищцата уведомила застрахователя за
събитието, за което била образувана застрахователна преписка (щета) под №
1
***/22.05.2021 г., направен бил оглед и заснемане на автомобила и съставен
опис, в който били отразени следните увредени детайли на превозното
средство, а именно: заден капак и вътрешен десен стоп. По преписката бил
постановен отказ на застрахователя за изплащане на застрахователно
обезщетение, понеже застрахованият водач нямал вина за ПТП.
Ищцата счита отказа за незаконосъобразен. Намира, че поведението на
водача е виновно, тъй като не било съобразено със състоянието на пътя и
избраната от него скорост на движение била неподходяща, като се позовава
на чл. 5, ал. 1, т. 1 и чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Поддържа, че необходимата сума за
отстраняване на щетите по собствения й автомобил възлиза на 1485,20 лв. и
същата следва да бъде заплатена от ответника като застраховател на виновния
водач.
По изложените съображения по същество ищецът моли за уважаване на
предявения частичен иск за сумата от 100 лв. от сума в общ размер на 1485,20
лв. и претендира разноски по делото, вкл. адвокатско възнаграждение.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния му
представител адв. Й.А., поддържа исковата молба и предприема изменение на
предявения иск чрез увеличаване на неговия размер до сумата от 1237,54 лв.
Моли за уважаване на иска до увеличения негов размер и представя списък на
разноските по чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата
молба, в който излага становище за неоснователност на предявения иск. Не
оспорва, че между него и водача на лек автомобил „Сузуки Витара“ с рег. №
*** било налице валидно възникнало застрахователно правоотношение,
действащо към датата на ПТП, че бил уведомен за събитието, както и че
отказал изплащане на застрахователно обезщетение по образуваната
преписка. В тази връзка поддържа, че застрахованият водач нямал вина за
произшествието, а съставеният двустранен протокол, съдържащ признание в
обратна насока, не го обвързва. Оспорва посочения в исковата молба
механизъм на ПТП, твърдените вреди и причинно-следствената им връзка с
поведението на застрахования водач, както и противоправността на
последното. Счита, че не е бил осъществен фактическият състав на деликта по
чл. 45, ал. 1 ЗЗД, респ. не носи отговорност за събитието. Оспорва иска и по
размер с твърдения, че претендираната сума не съответства на средните
пазарни цени за ремонт на увреденото МПС.
С тези аргументи по същество моли за отхвърляне на иска и претендира
разноски по делото, вкл. юрисконсултско възнаграждение. Прави и
възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК на претендираното от
ищцата адвокатско възнаграждение.
В открито съдебно заседание ответникът не изпраща представител.
Предварително депозира писмена молба, с която поддържа отговора, както и
претенцията за разноски, за което в молбата е обективиран списък по чл. 80
ГПК.
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
С изготвения доклад по делото като безспорно и ненуждаещо се от
доказване е отделено обстоятелството, че между собственика на лек
автомобил „Сузуки Витара“ с рег. № *** и ответника „ЗАД А“ АД е сключена
2
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите със срок на
действие от 14.04.2019 г. до 13.04.2020 г.
От представения двустранен констативен протокол от 21.05.2019 г. (л.
6) се установява, че на 21.05.2019 г. е настъпило пътнотранспортно
произшествие между лек автомобил „Сузуки Витара“ с рег. № ***,
управляван от неговия собственик Пламен Цветков, и лек автомобил „Ауди
А8“ с рег. № ***, собственост на В.М., управляван от М.А.. Протоколът е
изготвен и подписан от участниците в ПТП, като според съдържанието му и
графично отразената в документа скица на пътната обстановка и ПТП,
произшествието е настъпило на кръстовище в м-стта „Пчелина“, до
бензиностанция ОМВ, като лек автомобил „Сузуки Витара“ е преминал
покрай перпендикулярно разположения на него от лявата му част на пътното
платно спрямо посоката на движение лек автомобил „Ауди А8“ и при
потеглянето му е хвръкнал камък, от който са настъпили видими вещи по
заден десен стоп и заден калник на лек автомобил „Ауди А8“. Отразено в
протокола е още, че виновен за произшествието е водачът на лек автомобил
„Сузуки Витара“.
Видно от приложеното по делото свидетелство за регистрация - част II
(л. 5), ищцата В.М. е собственик на лек автомобил „Ауди А8“ с рег. № ***.
Страните не спорят, че ответното дружество „ЗАД А“ АД е уведомено
за настъпилото застрахователно събитие – ПТП и при него е образувана
застрахователна преписка (щета) под № ***/22.05.2021 г., както и че по
преписката е постановен отказ за изплащане на застрахователно обезщетение.
Тези обстоятелства се потвърждават и от приобщените писмени
доказателствени средства – писма от застрахователя до ищцата с изх. №
4611/19.06.2019 г. (л. 8), изх. № 100-3016/09.07.2019 г. (л. 29) и изх. № 100-
4664/17.09.2019 г. (л. 28). От писмата се изяснява още, че отказът е обоснован
с липса на виновно противоправно поведение на застрахования водач.
Видно от приложената по застрахователната преписка декларация от
28.05.2019 г., подписана от застрахования водач Пламен Цветков (л. 27),
същият е декларирал във връзка със застрахователното събитие, че на
21.05.2019 г. при движение по чакълиран път в м-ст „Пчелина“ е хвръкнал
камък от неговия автомобил и най-вероятно е счупил стопа на другия
автомобил.
В приложения опис на претенция № *** от 22.05.2019 г. (л. 6), изготвен
и подписан от представител на застрахователя, е посочено, че при извършен
оглед на увреденото МПС „Ауди А8“ с рег. № *** са констатирани два на
брой увредени детайла, индивидуализирани в описа чрез отразяване на вида,
степента на увреждане и начина на възстановяване на всеки от тях, както
следва: заден капак – за боядисване и вътрешен десен стоп вкл. LED – за
подмяна. Уврежданията са видни и на приобщения снимков материал – част
от застрахователната преписка (л. 31-35).
От приетото заключение на допуснатата първончална съдебно-
автотехническа експертиза, изготвено от вещото лице А.В. (л. 58 и сл.), се
установява следният механизъм на ПТП: на 21.05.2019 г. около 12:30 часа
водачът на лек автомобил „Сузуки Витара“ с peг. № *** преминал зад
паркирания до автосервиз в гр. Варна местност „Пчелина“ лек автомобил
„Ауди А8“ с peг. № ***, като при преминаването от гумите му са изхвърчали
камъчета и попаднали върху задна дясна част на лек автомобил „Ауди А8“ с
3
peг. № ***, като увредили неговия заден капак и десен вътрешен стоп. След
съпоставяне на уврежданията експертът заключва, че реалният и възможен
механизъм на събитието се изразява в пряк контакт между обекти,
изхвръкнали от колелата на превозно средство, движещо се перпендикулярно
зад паркираното, и задната повърхност на последното. От експертизата се
потвърждават по вид и степен щетите по собствения на ищцата лек
автомобил, описани в обсъдения по-горе опис на претенция. Според вещото
лице е напълно възможно тези щети да са настъпили в резултат от ПТП при
установения в заключението негов механизъм, предвид вида на уврежданията
по всеки детайл (наранено лаково покритие на заден капак с големина
няколко милиметра и приблизително кръгла форма и спукано стъкло на десен
вътрешен стоп), които вреди са следствие от съприкосновение с твърди
предмети с малка контактна повърхност, в т.ч. камъчета. Експертът определя
общата стойност на щетите към датата на събитието в размер на сумата от
1 237,54 лв. с вкл. ДДС, определена по среди пазарни цени за труд, резервни
части и материали при съобразяване с цените във всички сервизи (с и без
сертификат за качество), от която: 1.) 358,08 лв. за боядисване на заден капак,
вкл. 237,12 лв. за труд (при средна пазарна цена на труда от 28,50 лв. за 1
нормочас и 8,32 ч. за необходимите дейности по демонтаж и монтаж на
детайла, боядисване, получаване на цвят (тониране) и ускорено сушене в
бояджийска камера), 67,20 лв. за автобоя и 53,76 лв. за допълнителни
материали, както и 2.) 879,46 лв. за подмяна на вътрешен десен стоп, вкл.
870,91 лв. за резервна част и 8,55 лв. за труд (при средна пазарна цена на
труда от 28,50 лв. за 1 нормочас и 0,3 ч. за необходимите дейности по
демонтаж и монтаж на детайла). При съобразяване на предлаганата само от
неоторизирани сервизи средна цена за труд в размер на 17 лв. за 1 нормочас,
вещото лице определя стойността на вредите в размер на 1138,41 лв. с вкл.
ДДС, изчислена без промяна в нужните часове труд и цената за материалите и
резервните части, посочени в първия вариант.
Заключението е оспорено от ответната страна в частта относно
механизма на събитието и възможността за настъпване на уврежданията в
пряка връзка с него, поради което и по негово искане е допуснато
провеждането на повторна тройна съдебно-автотехническа експертиза по тези
задачи. От приетото повторно заключение, изготвено от вещите лица инж.
Й.М., инж. Д.В. и инж. Х.К. (л. 89 и сл.), се потвърждава първоначалното
такова в оспорената негова част. Според тройната експертиза след
подминаване на задна и задна дясна част на паркирания лек автомобил
„Ауди“ водачът на лек автомобил „Сузуки“ е ускорил движението си до
скорост, три пъти по-висока от скоростта при разминаване, в резултат от
което ускорение основно задвижваният заден двигателен мост на автомобила
му е изхвърлил камъчета/камък, чието излитане е било от задните колела на
МПС, снабдени с всесезонни гуми, характеризиращи се с по-широки канали
на протектора. При изслушването на вещите лица по реда на чл. 200 ГПК в
открито съдебно заседание инж. М. пояснява, че технически е напълно
възможно щетите да настъпят при описания в протокола за ПТП механизъм,
при тези характеристики на лек автомобил „Сузуки“ и самите увреждания –
изходно издиране на задния капак по линията на сцепване на стопа и спукване
на самия стоп, които увреждания са нанесени от съприкосновението на
изхвръкналия камък със задната част на лек автомобил „Ауди“и
4
последващото му движение спрямо автомобила.
За установяване спорния по делото механизъм на ПТП по делото са
събрани и гласни доказателствени средства посредством разпита на
ангажираните от страните свидетели.
От показанията на призования от искане на ответника св. П.Ц. (л. 68) се
изяснява, че същият е управлявал лек автомобил „Сузуки Витара“ при
процесното ПТП и подписал двустранният констативен протокол за
произшествието. Свидетелят разказва, че се прибирал към дома си, намиращ
се над автосервиз в м-стта „Пчелина“, за да нахрани детето си, като преминал
покрай паркирания на улицата в близост до сервиза лек автомобил „Ауди“,
където пътят бил покрит с чакъл. Спомня си, че се движел с много ниска
скорост – ок. 3 км/час, тъй като имало много малко разстояние (ок. 20 см)
между паркирания от лявата му страна автомобил и намиращата се в дясно
стена, като след разминаването ускорил движението си по пътя нагоре до не
повече от 10 км/ч. Разказва още, че автомобилът му бил с всесезонни нови
гуми, както и че при разминаването му с паркирания автомобил не се е
блъснал в него, нито разбрал да е хвръкнал камък по него от гумите му.
Когато се връщал от дома си обаче, срещнал водача на паркирания
автомобил, който се бил качил нагоре по пътя, за да го търси, и го чакал. Той
му обяснил, че изхвърчали камъчета от колелетата на автомобила му и
счупили стопа на паркираната кола. Свидетелят не бил сигурен в това, но не
искал да влиза в конфликт и затова се съгласил да подпише двустранния
протокол за ПТП.
Разпитан по инициатива на ищеца е и другият участник в ПТП – св.
М.А., син на ищцата (л. 102 и сл.). Същият разказва, че на 21.05.2019 г.
закарал лек автомобил „Ауди А8“ в автобояджийски сервиз в местност
„Пчелина“, където планирал да прави ремонт по предната броня. Спомня си,
че паркирал срещу сервиза и чакал да дойде техника за оглед, като бил
застанал извън автомобила в непосредствена близост до него. Там пътят бил
покрит с чакъл и имало място между паркирания автомобил и сервиза, за да
преминават други коли. Разказва, че покрай него преминал лек автомобил
„Сузуки Витара“, като след разминаването между превозните средства
другият автомобил поел нагоре по лек баир, поради което ускорил скоростта
си на движение и от гумите му се разхвърчали камъни, единият от които
попаднал върху задната част на паркирания автомобил. Свидетелят разказва,
че лично възприел удара, като чул звука от него и видял оставена бяла следа
(драскотина) от камъка по задния капак, както и пукнатина по десния стоп на
неговото МПС. Описва камъните с диаметър ок. 20-30 мм. Разказва, че се
опитал да спре водача на лек автомобил „Сузуки Витара“, но той вече бил
отминал, поради което го последвал нагоре по пътя. Там го настигнал и му
обяснил какво се е случило и другият водач се съгласил да подпишат
двустранен протокол за ПТП.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 във вр.
чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ за заплащане на обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в претърпени от ищцата загуби от щетите по собствения й лек
автомобил, получени в резултат от ПТП, за което отговорен е водач на МПС,
5
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
при ответното застрахователно дружество.
На основание чл. 498, ал.3 вр. ал. 1 КЗ абсолютна процесуална
предпоставка за предявяването на иска от увреденото лице е преди
сезирането на съда то да е отправило към застрахователя или негов
представител по чл. 503, ал.1 КЗ писмена застрахователна претенция по реда
на чл. 380 КЗ, по която застрахователят не е платил в срока по чл. 496 КЗ,
откаже да плати обезщетение или увреденото лице не е съгласно с размера на
определеното или изплатеното обезщетение. Не е спорно по делото, а се
изяснява и от приобщените писмени доказателствени средства, че такава
извънсъдебна процедура е проведена, както и че същата е приключила с
постановен отказ на застрахователя за заплащане на застрахователно
обезщетение. Налице са и останалите (общи) процесуални предпоставки за
възникване и упражняване на правото на иск, поради което исковата
претенция е процесуално допустима.
Основателността на иска е обусловена от наличието на следните
кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: 1.) валидно
възникнало застрахователно правоотношение по договор за застраховка
“Гражданска отговорност” на автомобилистите; 2.) виновно противоправно
поведение на застрахования водач, осъществено в периода на
застрахователно покритие; 3.) настъпили имуществени вреди за ищцата, както
и 4.) пряката причинно-следствена връзка между противоправното поведение
и вредите. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест
в процеса, обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на
ищцата е да проведе пълно и главно доказване на тези факти. В нейна тежест
е да установи също и размера на претендираното застрахователно
обезщетение.
Безспорно по делото е наличието на валидно възникнало
застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите, сключен между ответното дружество и
собственика на лек автомобил лек автомобил „Сузуки Витара“ с рег. № *** с
период на застрахователно покритие от 14.04.2019 г. до 13.04.2020 г.
Следователно ответното дружество е обезпечило деликтната отговорност на
собственика и водачите на застрахования автомобил, причинили
имуществени и неимуществени вреди на трети лица при управлението на
моторното превозно средство в периода на покрит риск – арг. от чл. 477, ал. 1
и 2 КЗ.
Във връзка с настъпилото застрахователно събитие на 21.05.2019 г. (в
периода на действие на застрахователния договор) по делото е представен
двустранен констативен протокол по чл. 2, ал. 1, т. 3 от Наредба № Iз-41 от
12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни
произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните
работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд, съставен и
подписан от участниците в ПТП по реда на чл. 5 от същата наредба, като
съдържанието му е оспорено от ответника. Въпросният протокол
представлява частен свидетелстващ документ, който не се ползва с
обвързваща съда материална доказателствена сила и не може да се
противопостави на застрахователя, явяващ се трето лице, неучаствало в
съставянето на документа.
6
Описаният в протокола механизъм обаче е установен в хода на процеса
с други доказателствени средства, а именно чрез свидетелките показания и на
двете разпитани лица, както и от допуснатите първоначална и повторна
тройна съдебно-автотехическа експертиза, заключенията по които съдът
кредитира напълно, на основание чл. 202 ГПК, като компетентно изготвени,
правилни и обосновани. И двете експертни заключения са категорични, че е
напълно възможен описаният в протокола механизъм на събитието, при който
след разминаване между паркирания встрани от пътното платно собствен на
ищцата лек автомобил „Ауди А8“ и преминаващия покрай него лек
автомобил „Сузуки Витара“ от задните колелета на последния са изхвърчали
камъчета от чакълната пътна настилка и същите са попаднали върху задната
част на паркирания автомобил, като са увредили неговия заден капак и
спукали заден десен стоп. Този извод е обоснован с данните от свидетелските
показания за точното местоположение на двете превозни средства и
конкретната пътна обстановка, техническите характеристики на
преминаващия лек автомобил „Сузуки Витара“, настилката и наклона на
пътя, както и от вида и степента на уврежданията, видни и от приложения
снимков материал.
Свидетелските показания съдът също цени като достоверни, доколкото
пресъздават лично възприети от разпитаните лица обстоятелства и
кореспондират както помежду си, така и на останалия доказателствен
материал, вкл. подписания от свидетелите двустранен констативен протокол.
Фактът, че св. П.Ц. не е разбрал, че от колелата на управлявания от него
автомобил са изхвърчали камъчета, съответно не е убеден, че именно
неговото поведение е причина на настъпване на вредите, не опровергава
последния извод. Напротив – по данни на свидетеля той е преминал в
непосредствена близост до паркирания автомобил „Ауди А8“ и след
заобикалянето му е ускорил движението си по пътя с наклон нагоре, което
именно ускорение е довело до уврежданията по паркираното превозно
средство, настъпили по доказано от експертните заключения технически
възможен начин, предвид характеристиките на МПС „Сузуки Витара“ (с
основен заден двигателен мост) и състоянието на задните му гуми (нови, с по-
широк грайфер). Невъзприемането на удара от застрахования водач е и
житейски логично, предвид това, че ударът е настъпил след разминаването
между двете МПС и при попадането на камъчетата с посочената сравнително
малка големина върху задната част на останалия зад него автомобил е
възпроизведен шум с нисък интензитет. Този шум е обективно възможно да
бъде възприет от стоящия в непосредствена близост и извън увредения
автомобил негов водач (св. М.Асенов), но не и от управляващия преминалото
вече превозно средство, който междувременно е възприемал шума от самото
движение на автомобила му по чакълената настилка на пътя, при това при
ускорена скорост. Още повече, че последният е отивал да нахрани детето си
(по негови собствени данни), което допълнително поставя под съмнение
повишеното му внимание на останалия зад него път, при успешно
завършената маневра по заобикаляне на паркирания там автомобил.
При така установения от писмените, гласни доказателствени средства и
експертни заключения механизъм на ПТП се налага извод за доказано
противоправно поведение на водача на лек автомобил „Сузуки Витара“ с
рег. № ***, който при избиране скоростта на движението не се е съобразил
7
със състоянието на пътя и на превозното средство и така е причинил
имуществени вреди, с което е нарушил правилата на чл. 5, ал. 1, т. 1 и чл. 20,
ал. 2 от Закона за движение по пътищата.
Доказани са също и настъпилите щети по собствения на ищцата лек
автомобил „Ауди А8“ с peг. № ***, изразяващи се в увреждане на неговия
заден капак и вътрешен десен стоп. Същите са установени от представител на
застрахователя и описани в съставения за целта опис на претенция, като се
потвърждават и от експертните заключения и свидетелски показания на св.
М.А.. От експертизите се установява още, че щетите са резултат от
застрахователното събитие, поради което съдът намира, че е налице пряка
причинно-следствена връзка между противоправното поведение на
застрахования водач и настъпилите имуществени вреди за ищцата, като
собственик на увреденото МПС.
По отношение субективния елемент от фактическия състав на
деликтната отговорност, а именно вина на делинквента, е налице оборима
презумпция, уредена в чл. 45, ал. 2 ЗЗД, според която вината се предполага до
доказване на противното. Поради това и доказателствената тежест за
оборване на презумпцията се носи от ответника, а не от ищцата, каквото
становище е застъпено в отговора на исковата молба. Подобно обратно
доказване за опровергаване на презумпцията не е проведено от страна на
ответника, с оглед на което съдът приема, че вредоносното действие е
извършено виновно.
Следователно в хода на процеса е доказано наличието на всички
елементи от правопораждащия процесното вземане фактически състав и
предявеният иск е доказан по основание.
По отношение на неговия размер съдът съобрази следното:
Според разпоредбата на чл. 386, ал. 1 и ал. 2 КЗ обезщетението се
равнява на действително претърпените вреди към деня на настъпване на
събитието, като същото не следва да надвишава застрахователната сума
(лимита на отговорност). В хипотеза на частично увреждане на
застрахованото имущество, каквато е настоящата, релевантна за определяне
размера на действително претърпените вреди е възстановителната
застрахователна стойност, която според разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ се
равнява на стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид
и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство,
монтаж и други, без прилагане на обезценка. Посоченият стойностен
еквивалент на претърпяната вреда се определя като пазарната цена на
увреденото имущество към датата на застрахователното събитие. В този
смисъл е трайно установената съдебна практика, обективирана в решение №
167/11.05.2016 г. по т.д. № 1869/2014 на ВКС, ТК, II т.о., решение № 235 от
27.12.2013 г. по т.д. № 1586/2013 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 37 от
23.04.2009 г. по т.д. № 667/2008 г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 209 от
30.01.2012 г. по т.д. № 1069/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 115 от
09.07.2009 г. по т.д. № 627/2008 г. на ВКС, ТК, II т.о. и др. (същата е
постановена по приложението на КЗ (отм.), но актуална при действащия КЗ,
предвид липсата на принципна разлика в уредбата в тази й част).
От заключението на първоначалната съдебно-автотехническата
експертиза се установява, че щетите по процесния автомобил възлизат в
размер на сумата от 1 237,54 лв. с ДДС, включваща стойността на
8
необходимите резервни части, материали и труд, при цена на труда от 28,50
лв./1 нормочас, получена като средноаритметична стойност между цените,
предлагани във всички налични на пазара сервизи, вкл. разполагащи с и без
сертификат за качество, оторизирани и неоторизирани за ремонт на
съответната марка МПС. Посочената сума съответства на средните пазарни
цени към момента на настъпване на застрахователното събитие и е
съобразена с изискването за покриване на стойността, необходима за
възстановяване на вещта във вида, който е имала към момента на
увреждането. Затова и съобразяването с посочения първи вариант на
експертното заключение и определянето на дължимата сума според него
гарантира обезщетяване на действително претърпените вреди в рамките на
застрахователното покритие. Съдът не кредитира втория вариант на
заключението, според който вредите възлизат на 1138,41 лв., тъй като тази
сума е изчислена при лимитиране на цената за труд до 17 лв./1 нормочас,
предлагана само в неоторизирани сервизи, респ. не отразява реалната пазарна
стойност на труда.
Така определеният размер на обезщетението може да бъде намален по
реда на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, в случай че увреденият е допринесъл за
настъпването на вредите (в случая чрез неправилното му паркиране). Такова
възражение за съпричиняване обаче не е направено от ответника в
преклузивния срок по чл. 131 ГПК, поради което липсва основание за
редуциране отговорността на делинквента, респ. на ответника като негов
застраховател.
По изложените съображения предявеният иск се явява доказан, освен по
основание, и по размер, поради което следва да бъде изцяло уважен, като
ответникът бъде осъден да заплати на ищцата търсената сума от 1 237,54 лв.,
ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба – 04.08.2021
г., до окончателното изплащане на обезщетението.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на делото и представени
списък по чл. 80 ГПК, в полза на ищцата следва да бъдат присъдени
сторените по делото разноски в общ размер на 530 лв., от които 50 лв. за
държавна такса (л. 14), 100 лв. за депозит за вещо лице (л. 48) и 380 лв. за
адвокатско възнаграждение, доказателства за заплащането на което са
представени по делото – договор за правна защита и съдействие от 07.06.2022
г. (л. 101), съдържащ разписка за получено плащане в брой.
Съдът намира направеното от ответника възражение за прекомерност
на претендираното от ищцата адвокатско възнаграждение за неоснователно,
доколкото нормативно установеният минимален размер на възнаграждението
по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г., до който би могло да бъде
редуцирано то по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, възлиза на 316,63 лв. без ДДС или
379,95 лв. с ДДС, респ. надвишава претендираното такова от 380 лв. с ДДС с
незначителна разлика от 0,05 лв., която не може да обоснове положителен
извод за прекомерност. Представени са, също така, и доказателства за
регистрацията по ЗДДС на процесуалния представител на ищцата адв. Й.А. (л.
100).
Съобразно изхода на делото, разноски на ответника не се следват.
Водим от горното, съдът
9
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАД А“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. ***, ДА ЗАПЛАТИ на В. М. М., ЕГН **********, с адрес: гр.
Варна, ж.к. ***, сумата от 1237,54 лв. (хиляда двеста тридесет и седем лева и
петдесет и четири стотинки), представляваща застрахователно обезщетение за
причинени щети на собствения на ищцата лек автомобил „Ауди А8“ с рег. №
*** в резултат от реализирано на 21.05.2019 г. в гр. Варна пътнотранспортно
произшествие по вина на водача на лек автомобил „Сузуки Витара“ с рег. №
***, застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при ответното дружество, за което била образувана
преписка (щета) под № ***/22.05.2021 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на исковата молба – 04.08.2021 г., до окончателното
изплащане на обезщетението, на основание чл. 432, ал. 1 във вр. чл. 429, ал.
1, т. 1 от КЗ.
ОСЪЖДА „ЗАД А“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. ***, ДА ЗАПЛАТИ на В. М. М., ЕГН **********, с адрес: гр.
Варна, ж.к. ***, сумата от 530 лв. (петстотин и тридесет лева) за сторените
по делото разноски, вкл. адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК.
Присъдените суми в полза на ищцата В. М. М. може да бъдат
заплатени по посочения в исковата молба начин – чрез пощенски запис.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, чрез процесуалните
им представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10