№ 377
гр. София, 23.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-М в закрито заседание на двадесет и
трети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Галя Митова
Членове:Валентина Ангелова
Милен Евтимов
като разгледа докладваното от Валентина Ангелова Въззивно гражданско
дело № 20211100510028 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435, ал.2, т.7 от ГПК.
Образувано е по жалба, вх. № 12236/09.08.2021г. по описа на СГС /вх. №
12890/14.06.2021 г. по описа на ЧСИ/, подадена от длъжника ЗД „Е.“ АД, ЕИК ****
срещу постановление от 03.06.2021 г. по изпълнително дело № 20217900401169 по
описа на ЧСИ Р.М., с рег. № 790 на КЧСИ с район на действие СГС, с което е отказано
да бъде намален размера на приетите разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 400 лева за процесуалния представител на взискателя.
Жалбоподателят твърди, че по изпълнителното дело не са представени
документи за платено адвокатско възнаграждение, поради което същото е недължимо.
Заявява, че в практиката на дружеството е да заплаща задълженията си по всички
изпълнителни производства в срока за доброволно изпълнение. Поддържа още, че
делото не се отличава с фактическа и правна сложност, която да обосновава заплащане
на адвокатски хонорар в размер надвишаващ минималния такъв от 200 лв., определен в
Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Липсват доказателства процесуалния представител на взискателя да е извършвал други
действия за защита и съдействие, освен за образуване на изпълнително дело. Моли
съда да отмени отказа на съдебния изпълнител и да намали на основание чл.78, ал.5
ГПК претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение от 400 лв. на 200 лв.
В срока по чл.436, ал.3 от ГПК е постъпило писмено възражение от взискателя
1
чрез неговия процесуален представител – адв. П.С. от САК, в което е изразено
становище за неоснователност на депозираната от длъжника жалба. Заявява, че по
делото е приложен договор за правна защита и съдействие от 21.05.2021 г., от който е
видно, че взискателят е заплатил изцяло в брой на своя пълномощник договореното
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. Последният се явява минимален и
съобразен с Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения. Това са разноски,
които следва да останат за сметка на длъжника, който е дал повод за образуване на
процесното изпълнително дело. Възразява, че по същото не са извършвани други
действия, различни от образуване на делото, тъй като с молбата за образуване е
посочен и изпълнителен способ, а именно налагане на запор върху банковите сметки
на длъжника, събиране на всички разноски по изпълнителното производство, както е
поискано и едновременно с призовката за доброволно изпълнение да се изпрати
запорно съобщение до трето задължено лице. Възложено е и цялостно проучване на
имущественото състояние на длъжника с предоставяне на съдебния изпълнител на
всички права визирани в разпоредбата на чл.18 ЗЧСИ. В изпълнение на задълженията
си по чл.507, ал.1 ГПК, ЧСИ е изпратил запорно съобщение. Следователно в случая са
налице реални искания и действия по удовлетворяване на паричното вземане на
взискателя, които не се свеждат единствено до подаване на молба за образуване на
изпълнителното дело. Обстоятелството, че длъжникът е платил дълга си в срока за
доброволно изпълнение не го освобождава от заплащането на сторените от взискателя
в изпълнителното производство разноски. Предвид изложеното, моли съда да остави
депозираната жалба без уважение, като му присъди сторените по настоящото
производство разноски, съгласно приложен списък по чл.80 ГПК.
В приложените по делото мотиви по реда на чл.436, ал.3 ГПК, съдебния
изпълнител счита подадената жалба за неоснователна като излага доводи в тази насока.
Заявява, че длъжникът е изпълнил задължението си в срока за доброволно изпълнение
в резултат на наложения запор върху банковите му сметки, а не чрез доброволно
плащане. Предвид това адвокатският хонорар се дължи освен за образуване на делото и
за процесуално представителство, защита и съдействие. Моли съда да остави жалбата
на длъжника без уважение.
Софийски градски съд, като разгледа жалбата, взе предвид становищата на
страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и
правна страна:
Депозираната частна жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на
ЧСИ, който подлежи на съдебен контрол съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2, т.7 от
ГПК, в законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, изхожда от надлежна страна и
отговаря на изискванията по чл. 260 и чл. 261 ГПК и като такава е допустима.
2
Разгледана по същество, е основателна по следните съображения:
Производството по изпълнително дело № 20217900401169 по описа на ЧСИ
Р.М., с рег. № 790 на КЧСИ с район на действие СГС е образувано на 21.03.2021 г. по
молба на К.Й.Д. чрез пълномощника й - адв. П.С. от САК, в качеството й на взискател
срещу ЗД „Е.“ АД, в качеството му на длъжник, въз основа на издаден изпълнителен
лист на 18.05.2021 г. от СГС, ГО, І-11, в изпълнение на определение № 258 от
21.04.2021 г. по т.д. № 1648/2020 г. по описа на ВКС, решение № 1509 от 09.07.2020 г.
по гр.д. № 5850/2019 г. по описа на САС и решение № 5409 от 16.07.2019 г. и
определение № 24527 от 17.10.2019 г. по гр.д. № 10409/2017 г. по описа на СГС, ГО, І-
11, за заплащане на сумата от 352 лева, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение. Направено е искане съдебният изпълнител да изпрати покана за
доброволно изпълнение до длъжника и едновременно с това да наложи запор върху
банковите му сметки, като същия е оправомощен от взискателя и с всички права
произтичащи от разпоредбата на чл.18 ЗЧСИ.
В кориците на приложеното изпълнително дело /лист 2/ се съдържа пълномощно
и Договор за правна защита и съдействие от 21.05.2021 г. сключен между К.Й.Д. и
адвокат П.С. от САК за оказване на правна помощ и съдействие, изразяващи се в
образуване на изпълнително дело и извършване на действия с цел събиране на
парично вземане, с уговорено възнаграждение в размер на 400 лв., за което е
отбелязано, че е платено изцяло в брой.
На 27.05.2021 г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение изх. №
17923/21.05.2021 г., в която е отразено, че задължението му по изпълнителното дело
възлиза на сумата от 997,04 лв., от която: 352 лв. присъдени разноски, 400 лв. –
разноски по изпълнителното дело в полза на взискателя, както и 245,04 лв. – такси и
разноски, съгласно ТТР към ЗЧСИ. Едновременно с поканата за доброволно
изпълнение на основание чл.507 ГПК, съдебния изпълнител наложил запор върху
банковите сметки на длъжника открити в „Уникредит Булбанк“ АД до размера на
претендираните вземания.
С писмо Банката е уведомила съдебния изпълнител на 08.06.2021 г., че
дължимите суми по изпълнителното дело са изцяло заплатени.
В срока за доброволно изпълнение на 02.06.2021 г., длъжникът ЗД „Е.“ АД
възразил по отношение на разноските сторени от взискателя за адвокатско
възнаграждение като недължими предвид липсата на документ за изплащането му,
алтернативно като прекомерни предвид фактическата и правна сложност на делото.
Счита, че адвокатският хонорар следва да бъде намален до размера на минимума,
предвиден за образуване на изпълнително дело, без да бъде изчисляван такъв за водене
3
на делото. Излага, че съгласно разпоредбата на чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, за образуване на изпълнителто
дело, минималния размер на възнаграждението е 200 лева.
На 03.06.2021 г. съдебния изпълнител Р.М. постановила отказ по направеното
възражение за намаляване на приетите разноски за адвокатско възнаграждение, за
който отказ длъжника е уведомен на 08.06.2021 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ГПК разноските по изпълнението са за
сметка на длъжника, освен в хипотезите по т. 1 и т. 2, каквито не са налице в процесния
случай. Взискателят по изпълнителното дело – К.Й.Д. е упражнила надлежно правото
си на разноски по изпълнението с отправено до съдебния изпълнител искане за
събиране на разноските за адвокатско възнаграждение и приложено пълномощно за
учредена в полза на адв. П.С. от САК представителна власт. От представения договор
за правна защита и съдействие се установи, че договореното и заплатено адвокатско
възнаграждение е в размер на сумата от 400 лв., както и, че тези разноски са
действително направени от него, доколкото с оглед съдържащото се в него отбелязване
за извършено плащане в брой, договорът имат характер на разписка, удостоверяваща
заплащането на уговорения хонорар /в този смисъл т. 1 от ТР от 6.11.2013 г. по тълк.д.
№ 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/. Следователно възражението на жалбоподателя за
недължимост на посочените разноски предвид липсата на представени документи за
платено адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело се явява неоснователно.
В съответствие с посочената норма съдебният изпълнител е възложил в тежест
на длъжника заявените от взискателя разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на посочената по-горе сума.
Предвид установената по-горе фактология по отношение на направеното
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът намира следното:
Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното производство е свързан с
общия принцип на отговорността за разноски, която е уредена в общата част на ГПК,
като в чл. 79 от ГПК е регламентирано от кого се понася тази отговорност в
изпълнителното производство. Поради това и правната възможност за намаляване на
адвокатското възнаграждение поради прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК е
приложима не само в исковото, но и в изпълнителното производство. Длъжникът
разполага с процесуалното право да претендира пред съдебния изпълнител намаляване
на разноските на взискателя поради прекомерност, а постановеният по това искане акт
на съдебния изпълнител подлежи на обжалване пред съда.
Съобразно правилата установени в Закона за адвокатурата страните могат
свободно да определят размера на адвокатското възнаграждение. В същото време
4
законът не допуска безпределно да се натоварва осъдената страна с разноските за
адвокатско възнаграждение, които е направила другата страна, поради което същите
могат да бъдат намалени поради прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Сезиран с такова искане съдът е длъжен да прецени налице ли са предвидените чл. 10
от Наредбата действия от страна на процесуалния представител, както и има ли такава
фактическа и/или правна сложност на делото, която да обуславя присъждането на
уговореното адвокатско възнаграждение в тежест на страната, която е осъдена. Ако
прецени, че такава не е налице може да намали уговореното възнаграждение като в
този случай е ограничен от минималния установен размер на това възнаграждение.
Ограничението на § 2 от ДР не обвързва съда съобразно ТР № 6 от 06.11.2013 г. по ТД
№ 6/2012 г. на ОСГТ на ВКС.
С оглед разпоредбата на чл.10, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
адвокатски възнаграждения /в редакцията и от 31.07.2020 г., обн. ДВ бр.68/ за
образуване на изпълнително дело минималният размер на адвокатското
възнаграждение е в размер на 200 лв., а с оглед на т.2 за процесуално
представителство, защита и съдействие на страните по изпълнителното дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания до 1 000 лв. – 200
лв. и за вземания над 1 000 лв. - 1/2 от съответните възнаграждения предвидени в чл.7,
ал.2, т.2-7. В конкретният случай единственото фактическо действие, което е
осъществено от процесуалния представител на взискателя - адв. П.С. от САК е
подаването на молба за образуване на изпълнително дело въз основа на издаден
изпълнителен лист, част от съдържанието на която и без да представлява отделно
действие по защита е посочването на способ за принудително изпълнение, в случая
запор на банковите сметки на длъжника, поради което на взискателя следва да се
присъдят разноските, които е направил за адвокатско възнаграждение от 200 лв. за
образуване на изпълнителното дело. След като от представителя на взискателя не са
извършвани други същински изпълнителни действия освен да се подаде молба за
образуване на изпълнително дело и при съобразяване на обстоятелството, че
процесното изпълнително дело не се отличава нито с фактическа, нито с правна
сложност се налага извода, че направеното от длъжника възражение по чл.78, ал.5 ГПК
се явява основателно и следва да бъде уважено, а определените от ЧСИ разноски за
адвокатско възнаграждение от 400 лв. следва да бъдат намалени до минималния
размер, определен съгласно разпоредбата на чл. 10, т. 1 от Наредбата за определяне на
минималните размери на адвокатското възнаграждение, която предвижда за
образуването на изпълнителното производство, адвокатското възнаграждение да е
именно до размера на сумата от 200 лв.
По изложените съображения, съдът намира, че обжалваното постановление от
03.06.2021 г., в което е обективиран отказ на съдебния изпълнител да намали
5
разноските по изпълнително дело № 20217900401169 за адвокатско възнаграждение на
процесуалния представител на взискателя е неправилен и следва да бъде отменен.
По разноските:
Претенция за присъждане на сторените в настоящето производство разноски има
само от страна на взискателя по изпълнителното дело. Независимо от изхода на спора
обаче претенцията му се явява неоснователна. Тук следва да се подчертае спецификата
на производството по обжалване на действията на съдебния изпълнител, поради което
искането му за присъждане на разноски следва да бъде оставено без уважение. Това е
така, защото предмет на съдебен контрол е процесуалната законосъобразност на
действията и актовете на органа по принудително изпълнение, поради което субект на
отговорността за обезщетяване на причинените от тях вреди /в т. ч. разходи за
обжалването им по реда на чл. 435 от ГПК/, е съдебният изпълнител. Той, обаче не е
страна в съдебното производство по обжалване на действията и актовете му.
Процесуалният способ за защита на страната, сторила разноски и имаща право на
такива, е общият исков ред - чрез предявяване на иск по чл. 441 ГПК и чл. 74 ЗЧСИ за
възстановяване на вредите, причинени от незаконосъобразни действия и актове на
съдебния изпълнител.
Така мотивиран, Софийският градски съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на длъжника ЗД „Е.“ АД, ЕИК **** постановление от
03.06.2021 г. по изпълнително дело № 20217900401169 по описа на ЧСИ Р.М., с рег. №
790 на КЧСИ с район на действие СГС, с което е постановен отказ да бъде намален
размера на адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на взискателя на
основание чл.78, ал.5 ГПК и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА на основание чл.78, ал.5 ГПК разноските за платено от взискателя
по изп. дело № 20217900401169 по описа на ЧСИ Р.М., с рег. № 790 на КЧСИ с район
на действие СГС, адвокатско възнаграждение от 400 лева на 200 лева.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на взискателя К.Й.Д. чрез пълномощника й – адв. П.С.
за присъждане на сторените деловодни разноски като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Препис от настоящето решение да се изпрати на ЧСИ и страните за сведение и
изпълнение.
6
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7