№ 1086
гр. Варна, 17.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Н. Св. С.
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от мл.с. Александър В. Цветков Въззивно
гражданско дело № 20233100500460 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 267 от ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба, подадена от М. П. Н., чрез процесуален
представител адв. К. Т., срещу Решение № 3813 от 05.12.2022г., постановено по гр.д. №
9434/2022г. по описа на ВРС, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателката срещу
„Електроразпределение Север” АД иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за
установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответника сумата
4991.21 лв., представляваща стойност на ел. енергия за извършена корекция за минал период
04.03.2022 г. – 01.06.2022 г. за обект на потребление, находящ се във Вилна зона Варна, м-ст
„Вилите“ № 97, с абонатен № ********** и клиентски № **********, за което вземане е
издадена фактура № **********/02.06.2022 г.
Въззивникът изразява становище, че с обжалваното решение са допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушен е материалният закон,
както и че същото е необосновано. Сочи, че е оспорил формалната доказателствена сила на
КП № 5101784/01.06.2022г. с възражения срещу истинността на същия, поради факта, че
удостоверителното изявление в ръкописния текст, изписан в раздел II, стр. 2 е попълнено
преди съставянето на документа и подписването му от присъствалите на проверката лица.
Позовавайки се на съдебна практика твърди, че е налице неистинност на документа и е
оборена формалната му доказателствена сила, защото изявлението не принадлежи на
лицето, сочено за негов автор. Налице е неавтентичен документ, доколкото същата зависи
не само от авторството на подписа, но и от авторството на подписаното изявление.
Обосновава становището си с твърдения, че от събраните гласни доказателства безспорно се
1
установило, че свидетелят С. В. С. е подписал констативния протокол преди да бъде
изписана оспорената част от документа. Не било установено и последният да е възприел
лично и непосредствено изявленията за знание, обективирани в оспорения документ. Той
изрично заявил, че на проверката са присъствали само двама служители на ответното
дружество, който факт се потвърждавал и от задрасканото име на третия служител. В този
смисъл твърди, че съдът е следвало да цени показанията на свидетелите на ответното
дружество по реда на чл. 172 от ГПК, и в частите, в които те противоречат на тези на свид.
С., не е следвало да бъдат кредитирани. Предвид всичко гореизложено въззивникът счита,
че е доказана успешно неавтентичносгта на оспорения свидетелстващ документ, а
първоинстанционният съд е допуснал процесуални нарушения като не е открил
производство по чл. 193 от ГПК и не е изключил протоколът от доказателствения материал
по делото. Неговата неавтентичност дискредитирала корекционната процедура поради
нарушение на изискването на чл. 49, ал. 1 от ПИКЕЕ. Моли за отмяна на решението и
уважаване на предявения иск с присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
„Електроразпредсление Север" АД, чрез процесуален представител адв. Н. Б., с който
оспорва всички възражения в нея като неоснователни и бланкетни. Въззиваемият сочи, че е
провел надлежно пълно и главно доказване касателно наличието на законово основание за
преизчисляване сметката на дружеството потребител. Предвид изложеното счита, че е
правилен и основан на събраните по делото доказателства извода на решаващият състав за
възникване на вземането на ответното дружество за потребена електрическа енергия. Въз
основа на посочените съображения отправя искане за потвърждаване на обжалваното
решение с присъждане на разноски.
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при служебна проверка съдът констатира, че
въззивната жалба е процесуално допустима. Депозирана е от активно легитимирана страна
по делото, имаща правен интерес от обжалване на решението, в срока по чл. 259, ал. 1 от
ГПК и отговаря на съществените изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Не са
направени доказателствени искания. Предвид изложеното, въззивното производство по
делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Мотивиран от изложеното и на осн. чл. 267, ал. 1 от ГПК, съставът на ВОС
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по в.гр. дело № 460/2023г. на 04.04.2023 г. от 09:00
часа, за която дата и час да се уведомят страните.
НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК страните към медиация
2
или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни
отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по
между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални
взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.
ДА СЕ ИЗПРАТЯТ преписи на страните от настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3