Р E Ш Е Н И Е
№ 407
гр.Плевен, 12.07.2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети юни, две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай
Господинов
ЧЛЕНОВЕ: Елка Братоева
Катя Арабаджиева
при
секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурора Иван Шарков като разгледа
докладваното от председателя касационно административнонаказателно дело № 328
по описа за 2021 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 73/26.02.2021 г.,
постановено по НАХД № 1639 по описа за 2020 г., Районен съд- Плевен е потвърдил Наказателно постановление № 20-0938-002071/02.07.2020
г. на началник сектор към ОД на МВР-Плевен, Сектор „Пътна полиция“ - Плевен, с
което на жалбоподателя К.П.П. са наложени административни наказания, както
следва:
На основание чл.177, ал.3 от ЗДвП – глоба в размер на
500 лв., за нарушение на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.1,
т.1, пр. 2 от ЗДвП – глоба в размер на 10 лв., за нарушение на чл.100, ал.1,
т.1 от ЗДвП.
Срещу решението е постъпила касационна
жалба от К.П. ***, подадена чрез адв. Г. Г. ***, в която са наведени доводи, че
същото е незаконосъобразно и неправилно. Твърди се допуснато съществено
нарушение на материалния закон, тъй като от приетите по делото писмени
доказателства се установява, че ширината на процесния колесен трактор е 2,38
м., което е в съответствие с изискванията на Наредба № 11 на МРРБ и посоченото
МПС не се явява извънгабаритно. Сочи се, че горното обстоятелство не е
съобразявано от първостепенния съд, а от мотивите на обжалваното решение не
става ясно защо и как съдът е установил ширина на трактора от 4, 40 м. Излагат
се твърдения за липса на мотиви, изразяващи се в необсъждане на доводите от
въззивната жалба и изложените такива от страна на процесуалния представител на
жалбоподателя в открито съдебно заседание. Навеждат се и доводи за допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила при издаване на АУАН и оспореното
НП, тъй като в същите са посочени като нарушени бланкетни норми, без обаче да е
посочена конкретните такива, запълващи съдържанието на бланкетните, във връзка
с което се твърди нарушение на чл.42, ал.1, т.5, респ. чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН. Във връзка с горното се излагат доводи за нарушено право на защита на
жалбоподателя, тъй като е ограничена възможността му да разбере какво точно
нарушение му се вменява и при какви обстоятелства се твърди, че го е извършил.
В заключение се прави искане да бъде отменено
оспореното решение и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде
отменено обжалваното НП.
В
съдебно заседание касаторът не се явява или представлява. Ответникът също не
изпраща представител.
Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава
заключение, че решението на районния съд е правилно, а касационната жалба
против него е неоснователна.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт, поради което е
допустима за разглеждане.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Съобразно разпоредбата на чл. 218, ал.1 АПК,
настоящият съдебен състав следва да обсъди само посочените в жалбата пороци на
решението, а съобразно чл.218, ал.2 АПК служебно следи за валидността,
допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.
Със съставеното НП касаторът е санкциониран за
нарушения на чл.139, ал.1, т.2 и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. В касационната
жалба са налице подробни оплаквания по отношение на първото от нарушенията, за
които е санкциониран жалбоподателя, а именно по чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП. По
отношение на второто нарушение в касационната жалба не са налице конкретни
оплаквания и не са излагани доводи.
При така формулираното оплакване, настоящият състав
намира, че е сезиран с искане за проверка законосъобразността на оспореното
решение единствено по отношение нарушението на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП.
По отношение на оплакванията, касаещи нарушението по
чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП и наложената във връзка с него санкция по чл.177,
ал.3, т.1 от ЗДвП първостепенният съд е изложил изчерпателни мотиви, с които
настоящият съдебен състав е съгласен и не намира за нужно да ги повтаря в
касационния съдебен акт, с оглед разпоредбата на чл.221, ал.2 от АПК.
Следва само да се добави, че съобразно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до
доказване на противното. С оглед конкретните оплаквания на касатора, свързани с
твърдяно нарушение на чл.42, ал.1, т.5 от ЗАНН следва да се посочи, че
настоящият съдебен състав не намира да е допуснато нарушение от страна на АО
при съставяне на процесния АУАН. В обстоятелствената част на същия е посочена
относимата разпоредба на наредбата, а именно тази на чл.5, ал.1, т.1 и е налице
достатъчно конкретно словесно описание на осъщественото нарушение. Посочена е и
нарушената разпоредба на ЗДвП – чл.139, ал.1, т.2. Ето защо не е допуснато
твърдяното от касатора съществено процесуално нарушение, водещо до ограничаване
правото на защита на жалбоподателя. При тези съображения съдът счита, че процесният
АУАН е издаден при спазване правилата на ЗАНН, т.е. представлява редовно
съставен акт по смисъла на чл.189, ал.2 от ЗДвП и направените с него
констатации не са опровергани от събраните по делото доказателства. С
въззивната жалба е представена незаверена разпечатка от интернет със
спецификациите на трактор John Deere 6390, от която е
видно, че транспортната ширина на същия е 2,38 м. В хода на съдебното
производство от събраните писмени и гласни доказателства РС – Плевен, а и от
съставения АУАН се установява, че процесното МПС се е движело с прикачен
инвентар. Съдът е изискал представяне на спецификации за трактора и прикачния
инвентар, от които е видно, че транспортната ширина на трактора съответства на
твърдяната от жалбоподателя, но на ротационната мотика е 4,30 м., т.е.
надхвърля размера, посочен в чл.5, ал.1, т.1 от наредбата и този размер е
съответен на установения при съставяне на АУАН.
Не са допуснати и твърдените от касатора нарушения при
издаване на НП по отношение на на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП. Горната разпоредба
установява правилото движещите се по пътя пътни превозни средства да са с
размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от
министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които не
представляват опасност за участниците в движението. В обстоятелствената част на
НП е налице пълно описание на допуснатото нарушение, вкл. е посочена и
разпоредбата на чл.5, ал.1, т.1, б.“а“ от наредбата, несъобразяването с която е
довела до нарушение по смисъла на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП. Ето защо съдът
счита, че издаденото НП е в съответствие с изискванията на чл.57 от ЗАНН.
По отношение вида и размера на наложеното наказание не
са налице направени с касационната жалба оплаквания, поради което за касационния
съдебен състав не е налице задължение за произнасяне по този въпрос – чл.218,
ал.1 от АПК.
С оглед изложеното настоящият съд намира, че РС- Плевен
е постановил валидно, допустимо и съответно на материалния закон решение, което
следва да бъде оставено в сила.
Воден от
горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2,
пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №
73/26.02.2021 г., постановено по НАХД № 1639 по описа за 2020 г. на Районен съд- Плевен.
Решението не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.