Присъда по дело №510/2023 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 51
Дата: 7 ноември 2024 г.
Съдия: Красимир Семов
Дело: 20231630200510
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 9 май 2023 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 51
гр. Монтана, 07.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КРАСИМИР СЕМОВ
при участието на секретаря ТОДОРА ВЛ. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР СЕМОВ Наказателно дело частен
характер № 20231630200510 по описа за 2023 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия К. Е. Т. – роден на ХХХХХг. в гр.Монтана, с
посочен адрес в с.Г. Д, област Монтана, ул.В№ Х, българин, български
гражданин, неженен, със средно образование, не работи, осъждан, ЕГН
********** за ВИНОВЕН в това, че за времето от 27.09.2020г. до 07.02.2021г.
в с.М, област Монтана, при условията на продължавано престъпление, се
заканил на Е. С. И., с посочен адрес в с.М, област Монтана, с престъпление
против нейната личност и личността на нейни ближни Д. Т. С., живеещ във
фактическо съжителство с тъжителката и синът й Г. И. Г., както следва:
на 27.09.2020г. от телефонен номер ХХХХХХХ изпратил СМС
(текстово съобщение) на Е. С. И. със следното съдържание : ,,Че те спукам
моме да знаеш те първа те почвам моме”.
на 11.11.2020г. от телефонен номер ХХХХХХХХХХ изпратил СМС
(текстово съобщение) на Е. С. И. със следното съдържание :„Днес отивам на Ч
да разбера истината купих си пистолет” и от телефонен номер
1
ХХХХХХХХХХ, със следното съдържание „Спокойно ще ревеш сама бъди
сигурна в. Това ще ревеш че ти няма”, „Ти губиш скоро ще разберем кой
губиш твоя избор си е“.
на 28.01.2021г. от телефонен номер ХХХХХХХХХХ изпратил СМС
(текстово съобщение) на Е. С. И. със следното съдържание - „В ли ще ви
оварди не мисля не му пука за вас споко квото требва...”.
на 07.02.2021г. от телефонен номер ХХХХХХХХХХ изпратил СМС
(текстово съобщение) на Е. С. И. със следното съдържание: „Преди Трифон
Зарезан всичко ще приключи”, и това заканване би могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание
чл.144, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 и ал.2 вр. с вр. с чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ вр. с
чл.42а, ал.1 и ал.2, т.1 и т.2 вр. с чл.42а, ал.3, т.1 вр. с ал.4 вр. с чл.42б, ал.1 и
ал.2 от НК го осъжда на ПРОБАЦИЯ, чрез налагане на ПРОБАЦИОННИТЕ
МЕРКИ: ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ по настоящ адрес на
подсъдимия за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА в периодичност два пъти седмично и
ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ
за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.
ПРИЗНАВА подсъдимия К. Е. Т. със снета по – горе самоличност за
НЕВИНЕН и го ОПРАВДАВА в частта на обвинението за деяние по чл.144,
ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК за това на 11.02.2021г. да е изпратил от телефонен
номер ХХХХХХХХХХ СМС-и (текстови съобщения) на Е. С. И. със следното
съдържание – „близки са ти и четиримата, готови са да свидетелсват, Ж първи
предл.“, „П е готов да свидетелства против донора и тревоманчо за дрогата“ и
„Скоро на донора пенсията изчезва, нормално много свидетели има“.
ОСЪЖДА подсъдимия К. Е. Т. да заплати на частната тъжителка Е. С.
И., ЕГН **********, с посочен адрес в с.М, област Монтана, ул.Д № № Х,
сумата 1000 (хиляда) лева обезщетение за неимуществени вреди, ведно със
законната лихва върху посочената сума, считано от началната дата на
увреждането - 27.09.2020г. до окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ
предявения граждански иск в останалата му част над уважения размер до
претендирания такъв от 8000 (осем хиляди) лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН,
както и да заплати направените по водене на делото разноски от частната
тъжителка в размер на 1077 (хиляда, седемдесет, седем) лева, от тях 1000
(хиляда) лева адвокатско възнаграждение за упълномощен повереник и 77
2
(седемдесет, седем) лева, от които 12 (дванадесет) лева държавна такса за
образуване на НЧХД и 65 (шестдесет, пет) лева за призоваване на свидетели и
издаване на съдебно удостоверение.
ОСЪЖДА подсъдимият К. Е. Т. да ЗАПЛАТИ по сметка на РС - Монтана
сумата 50 (пестдесет) лева държавна такса върху уважения размер на
гражданския иск и 5 (пет) лева държавна такса при служебно издаване на
изпълнителен лист за събиране на съдебните разноски.
Присъдата може да се обжалва в 15 (петнадесет) дневен срок пред ОС -
Монтана.



Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
3

Съдържание на мотивите


МОТИВИ ПО НЧХД № 510/2023г. по описа на МРС

Обвинението е предявено с тъжба вх. № 4532/05.05.2023г. по описа на
регистратурата на МРС и чрез допълнение към първоначалното частно
обвинение, направено в съдебно заседание на 12.07.2023г. (л.57, гръб от
делото), от Е. С. И. за престъпление по чл.144, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК
спрямо подсъдимия К. Е. Т..
Към момента на насрочване на делото с разпореждане № 599/11.05.2023г.
разпоредбата на чл.252, ал.4 от НПК е действала в редакцията си преди изм. и
доп., бр.48 от 02.06.2023г., като първоинстанционият съд следваше да
квалифицира частното обвинение въз основа на изложените факти и
обстоятелства в процесната тъжба и уточненията направени по-късно в хода
на съдебното следствие, без да е бил длъжен с разпореждането за насрочване
на делото № 599/11.05.2023г. да определя правната квалификация на фактите,
изложени в тъжбата.
Частната тъжителка и граждански ищец Е. С. И., лично и чрез
повереник адв.З. АМ от МАК поддържа предявеното частно обвинение в хода
съдебните прения, като моли съда да постанови осъдителна присъда, в т.ч. да
се уважи приетия граждански иск, ведно със законните последици от това.
Подсъдимият К. Е. Т. не се признава за виновен, не дава обяснения във
връзка с обвинението, моли да бъде оправдан.
Защитникът адв.Ц. Д. от МАК, пледира за оправдаване на подсъдимия.
Доказателствата са писмени и гласни.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства в тяхната
взаимна връзка и логическо единство и във връзка с доводите и становището
на страните, приема за установено следното:
Тъжителката Е. С. И. и подс.К. Е. Т. имали интимна връзка. В периода
28.10.2019г. – 08.07.2020г. подсъдимия изтърпявал наказание лишаване от
свобода, бивайки посещаван в затвора и от тъжителката Е., с която по това
време имали интимна връзка. Запознали се във ВЛ, където и двамата
работили.
След като бил освободен от затвора и последвала раздяла с тъжителката
по нейна инициатива, подс.К. Е. Т. започнал да изпраща смс-и - текстови
съобщения на тъжителката, както следва:
на 27.09.2020г. от телефонен номер ХХХХХХХХХХ изпратил СМС
(текстово съобщение) на Е. С. И. със следното съдържание : ,,Че те спукам
моме да знаеш те първа те почвам моме”.
на 11.11.2020г. от телефонен номер ХХХХХХХХХХХ изпратил СМС
(текстово съобщение) на Е. С. И. със следното съдържание :„Днес отивам на Ч
да разбера истината купих си пистолет” и от телефонен номер
ХХХХХХХХХХ, със следното съдържание „Спокойно ще ревеш сама бъди
1
сигурна в. Това ще ревеш че ти няма”, „Ти губиш скоро ще разберем кой
губиш твоя избор си е“.
на 28.01.2021г. от телефонен номер ХХХХХХХХХХ изпратил СМС
(текстово съобщение) на Е. С. И. със следното съдържание - „В ли ще ви
оварди не мисля не му пука за вас споко квото требва...”.
на 07.02.2021г. от телефонен номер ХХХХХХХХХХ изпратил СМС
(текстово съобщение) на Е. С. И. със следното съдържание: „Преди Трифон
Зарезан всичко ще приключи”, и с това заканване би могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му,
на 11.02.2021г. изпратил от телефонен номер ХХХХХХХХХХ СМС-и
(текстови съобщения) на Е. С. И. със следното съдържание – „близки са ти и
четиримата, готови са да свидетелсват, Ж първи предл.“, „П е готов да
свидетелства против донора и тревоманчо за дрогата“ и „Скоро на донора
пенсията изчезва, нормално много свидетели има“.
Тъжителката И. получавала повечето есемеси нощно време, след
полонощ. Била си в къщи в с.М, ул. Д №Х , получавала ги и сутрин рано и на
обяд от 12:00 часа до 13:00 часа, докато е обедна почивка и се намира в
къщата си на обяд, но повечето есемеси били изпращани от подсъдимия
нощно време. Телефонните номера, от които се изпращали били, единият
номер на К., другият е на майка му. Единият е с някакви дублиращи
цифри, единият номер имал числата 034003, този номер бил на майка му. На
209 завършващ бил пак на майка му. Неговият телефонен номер завършвал на
69.
Св.Д. Т. С. живее във фактическо съжителство с тъжителката. Когато
получавала есемесите винаги били заедно с Е. в къщи, в с.М, повечето
от съобщенията късно през нощта са получавани. Тя го будела и казвала:
„Виж какво е изпратено от въпросното лице“. Живеят в с.М, ул.Д № Х. Г. -
синът на Е. живеел с тях. В един момент С. имал притеснения, че К. може да
постъпи агресивно. След прочита на есемесите си мислел дали няма да се
получи нещо по-лошо. В професията му на пожарникар се е сблъсквал с
много неща и няма нещо, което да го притесни, но в случая се притеснил,
защото не знаел как К. би реагирал, защото имало заплахи към Д., към
синът й Г. И. Г. и към Е., че К. ще си закупи оръжие, ще разтури техния
съвместен, красив живот. Имало непрестанни заплахи, обиди. С. работи като
пожарникар от 30 години. Имало в есемесите сентенции от типа, „че Е. ще
загуби Д., момчето си Г., че ще плаче. Имало доста неща. Д. не ги помни
всичките, но доста заплахи имало, които били под формата като есемеси на
телефона на Е.. Имало и жалби до полицията. Имало случай, в който К.
бил проникнал в съседния двор на комшиите, Д. бил на дежурство, Е. му се
обадила, че е започнал да прави проблеми. Д. й казал да се обади на
тел.112, защото нямало как да реагира. Имало обаждане към В. М., да
отреагира на самия случай. Преди Трифон Зарезан имало есемес, „че
всичко ще приключи преди Трифон Зарезан и че семейната им идилия
2
ще бъде разрушена, че ще отиде да закупи оръжие“. Имало есемеси, че
полицаите не си вършат работата, че няма да могат да ги опазят от К.. Е.
пускала жалби до полицията. Д. и Г., също подавали жалби, ходили на разпит
по тия случаи.
Д. знаел за отношенията между Е. и К., не бил притеснен докато К.
не започнал да навлиза в лично пространство на Д. и да получава
заплахи. Подозирал за връзката им, но всичко се базирало на доказателства.
Всеки човек има право на личен живот, може и той Д. да е сгрешил. Д. не е
погазил лично достойнство и права на К.. Получавал заплахи и че няма да
може да си взима пенсията.
Св.Х. К. П. работил съм ПУ – Г. Д. Познава и подсъдимия и
тъжителката. Познава ги, тъй като е работил по преписки инициирани от
Е. против К. за отправени заплахи. Имало в преписките закани, които
били във Фейсбук, като Е. представила и есемеси, съдържащи закани, които
били приложени към преписката от сорта, „че К. ще я намери, ще й стъжни
живота, че ще намери оръжие, от този сорт“. Имало доста случаи. Бил
ходил К. на адреса й в с. М, на който живее Е.. Пак оправял заплахи, бил
в нетрезво състояние и отправил заплахи към нея и семейството й. Имало
и сигнали до тел.112 и била образувана преписка. Е. казала, че е
получила есемесите на личния си телефон и представила ксерокопия,
които били приложени към преписката. Представила ги в ПУ - Г. Д. Викали
по преписките и подсъдимия. Протоколи за предупреждения писали и
актове за нарушения писали на подсъдимия. После ги докладвали на
прокуратурата. Когато викали К., отначало давал сведения и после отказвал.
Св.И. П. Т. познава Е., познава и К.. Работел като мл. полицейски
инспектор в ПУ - Г. Д и с колегите си работили многократно жалби по
техните случаи. В повечето случаи жалбите били инициирани от Е.. Имало
от К. жалби за обиди, имало жалби за заплахи спрямо нея, спрямо мъжа й.
Имало жалба, при която Е. дошла в участъка и показала в телефона си
изпращани различни заплахи, обиди, какво ли не написано. За пистолет също
имало заплахи. Със сигурност многократно К. е предупреждаван чрез
протоколи по чл.65 от ЗМВР да не отправя обиди, закани спрямо Е. и
семейството й. Конкретно посочвали и мъжа й Д. и сина й, защото имало
жалба, в която и синът й Г. фигурирал. Имало случай, когато К. бил прескачал
ограда. След обаждания на тел.112 св.Т. не е извеждал К. от съседна къща или
от къща на Е..
Св.К. И. Г. познава Е. и К. като жители на община Г. Д, където
работел в периода от 2018г. до 2021 година. В този период работел като
мл. полицейски инспектор в ПУ - Г. Д и в тази връзка работил по
няколко жалби и сигнали, свързани с тях. От 2019г. били първите сигнали и
жалби от Е. срещу К.. Всичките жалби били за закани, заплахи, обиди срещу
нея, сина й Г., съпруга й Д.. Св.Г. работил по около пет жалби и един или
два сигнала на тел.112. Всичките били подадени от Е. срещу К.. Знае и
3
за един случай, по който колегите са му работели. Г. тогава не бил на работа,
когато К. бил влязъл в имот, съседен на къщата на Е., и хвърлял предмети по
Е.. В повечето от преписките Е. прилагала копия от съобщения – есемеси, и
публикации във Фейсбук, в които имало закани, че съпругът й, синът й, ще
бъдат убити. След това тя ще остане сама, ще плаче за тях, също така, че е
курва. Тези заплахи били от К., което било видно от копията на съобщенията,
които са били приложени. Освен В. М., по преписките работили и колегите
му Х. П. и И. Т.. Това са негови колеги от този период, които са работили в
Участък Г. Д. Принципът на работата е, че всички работят по всички
сигнали и преписки, помагат си, за да върви работата. Преписките били
изпратени по компетентност на РП - Монтана. В 90 % от случаите К. отказвал
да дава обяснения по преписките. В повечето случаи отказвал да подпише
и протоколите за полицейско предупреждение, не всичките, но повечето,
повече от половината.
Св.Г. И. Г. е син на тъжителката Е.. Майка му започнала да
получава есемеси в 00:00 часа, 01:00 часа, 02:00 часа, и по всяко време
на денонощието от К., съдържащи закани. Тези есемеси, текстови
съобщения и него лично го касаели и мъжа, с който майка му живее – Д.. Били
от порядъка, че си е купило лицето оръжие и скоро всичко ще приключи. Един
от тях бил на Трифон Зарезан (Св.Валентин), че всичко ще приключи. К.
бил отишъл в комшиите по светлата част на деня около 16:00, 17:00 часа
вечерта, хвърлял тухли по Г. и му се заканвал. Св.Г. Г. му казал, че ще извика
полиция, но първо се обадил на кмета на с.М, БП. Последният дошъл, не
могъл да се разбере с К. и после се обадил на полицията. Лично майка му Е. е
будила Г. и Д. в 01:00 часа, 02:00 часа през нощта притеснена от
есемесите, които изпращал К.. Винаги били заплашителни есемесите. За 90
% от тях Г. лично ставал през нощта, Е. го будила, за да му ги покаже
есемесите. Г. излизал на улицата с фенерче да види какво става, като
това продължило от порядъка на месеци. Е. се притеснявала за живота си, за
този на синът си Г., и за този на Д., мъжът с който живее във фактическо
съжителство. Г. не знаел за интимната връзка между Е. и К.. Майка му и К.
били колеги, но майка му напуснала тогава винарната, където работила. При
самозащита Г. викал полиция, защото подсъдимия К. се намирал в тях в с.М, в
двора. Друг път Г. виждал К. в комшиите. Когато гледал телефона й, Г. не е
виждал майка му да отговаря чрез есемеси на К.. Св.Г. Г. му е писал есемес да
не я търси и да няма контакт с майка му Е., да я остави на мира. Г. е виждал
публикации на К. в социалните мрежи, чрез които обижда и заплашва Д.. К.
писал за нея обидни работи и в социалните мрежи. Майка му Е. е подавала
жалби до полицаите в с.Г. Д и по този повод Г. е викан в ПУ Г. Д да дава
обяснения. Г. не знае какъв е крайния резултат от образуваните преписки.
Когато майка му получавала тия есемеси, била основно в с.М и един път
в гр.Монтана. С нея били в една аптека и Е. получила пак есемес от К.. Били
свързан с това, че ще дойде на М и същата вечер хвърлял вечерта по Г. с тухли
и кметът БП лично видял К., че е там. Есемесът „Че те спукам моме да знаеш
4
тепърва те почвам моме“ Е. лично го показала на Г., както и тези, свързани с
пенсията на Д., и че си е купил оръжие - пистолет. Св.Г. Г. ги прочел лично
всичките. Есемесът „Това ще ревеш, че ги няма“ се отнася за Г. и Д.. К.
изпращал есемесите от неговия телефон, и от този на майка му. Есемесите „Ти
губиш скоро ще разбереш кой губи твой избор си е“, „В ли ще ви оварди не
мисля че му пука за вас споко квото такова“, Г. също ги е прочел, в
смисъл, че В. М. (полицейски служител) и той не може да им помогне.
Св.М Б Т.А е майка на подсъдимия. Връзката на синът й К. с Е.
придължила три години. Е. три години е по-малка от Т.А, той една
година по-голям от сина й. Мъжът й е пожарникар. Имат една кола, вечер
кара мъжа си на работа, сутрин докарва сина й и отива на Г да вземе мъжа си.
К. катастрофирал и поел вината. Лежал в затвора, заради нея и сега внася
пари по щетата, които Т.А му дава, защото той не работи. Единственият
есемес, който К. й е показал, изхождащ от Е., бил: „Кажи на дебелата си
беззъба майка да спре...”. Т.А му казала да й напише от нейно име, че ако й
върне парите ще си направи металокерамика. Пред Т.А лично К. никога не
е отправял заплахи към Е.. Телефонен номер ХХХХХХХХХХ е нейн,
ХХХХХХХХХХ е също нейн, номер ХХХХХХХХХХ не е нейн. Е. ходила
всеки път с Т.А на свиждане в затвора при К., а колко пъти е ходила без нея,
Т.А не знае.
Св.АЮК познава Е. и К.. Не е присъствала на кавги между тях двамата,
да се гонят, да се бият. Бил делничен ден, взимала топъл обяд, и на една пейка
Е. пред магазина й предложила да стане свидетел, да каже, че К. я е гонил да я
убива. Е. ходила в къщата на К и от нейния телефон писала съобщения на
него, определяли си срещи. Е. писала от профила на К във Фейсбук, на
профила на К.. От кухня майка К взима топъл обяд. Там майката на К. е
главен готвач. Профилът й във фейсбук е „А К” на латиница. Е. й
предложила 200 лева, за да стане нейн свидетел.
Относно процесния случай била образувана преписка № 2674/21г. по
описа на РП – Монтана, респ. ДП № 456/21г. по описа на РУ – Монтана, която
с постановление от 23.09.2022г. е спряла наказателното производство по ДП
на основание чл.244, ал.1, т.1 вр. с чл.25, ал.1, т.6 от НПК, указвайки на
тъжителката да потърси правата си по реда на частното обвинение за деяния
по чл.144, ал.1 от НК и по чл.146, ал.1 от НК. В шест месечния срок от
получаване на препис от това постановление, тъжителката е подала
процесната тъжба с обвинение за деяние по чл.144, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от
НК.
Съгласно писмо изх. № 7335/19.07.2023г. на ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ ЕАД
мобилен номер ХХХХХХХХХХ е собственост на М Б Т.А, майка на
подсъдимия К. Е. Т..
Съгласно писмо изх. № 12261/20.06.2023г. на А1 БЪЛГАРИЯ ЕАД
мобилен номер ХХХХХХХХХХХ е собственост на подс.К. Е. Т., с посочен
адрес в с.Г. Д, област Монтана.
5
Съгласно писмо изх. № 23181/22.11.2023г. на А1 БЪЛГАРИЯ ЕАД
мобилен номер ХХХХХХХХХХХ принадлежи на М Б Т.А, майка на
подсъдимия Т..
За да изложи горната фактическа обстановка съдът обсъди заедно и
поотделно показанията на свидетелите Д. Т. С., Х. К. П., И. П. Т., К. И. Г., М Б
Т.А, АЮК и Г. И. Г..
Съдът обсъди и кратките показания на тъжителката Е. С. И. и
възраженията на подсъдимия К. Е. Т., направени чрез защитника му адв.Ц. Д.
от МАК. На подсъдимия многократно беше дадена възможност да вземе
становище във връзка с частното обвинение, да даде обяснения, ако желае, но
Т. заяви, че не желае да дава обяснения във връзка с обвинението.
Първоинстанционният съд кредитира показанията на Д. Т. С., Х. К. П.,
И. П. Т., К. И. Г. и Г. И. Г., тъй като обективни и в контекста на другите
доказателства по делото. Показанията на С. и И., макар и пърният живеещ във
фактическо съжитество с тъжителката, а вторият нейн син, са достоверни и
правдиви, съответстващи на останалия доказателствен материал.
Показанията на св.М Б Т.А, майка на подсъдимия, не разкриват в
пълнота факти от значение за обвинението, и житейски обяснимо са в
подкрепа на синът й подс.Т..
Св.АЮК не конкретизира по какъв повод тъжителката е предлагала пари
на К да й стане свидетел, освен това е близка със св.Т.А, майка на подсъдимия.
И двете свидетелки очевидно премълчават относно процесните есемеси,
текстови съобщения.
Настоящият съд приема за доказано съгласно чл.303, ал.2 НПК, че за
времето от 27.09.2020г. до 07.02.2021г. в с.М, област Монтана, при условията
на продължавано престъпление, подс.К. Е. Т. се заканил на Е. С. И., с посочен
адрес в с.М, област Монтана, с престъпление против нейната личност и
личността на нейни ближни Д. Т. С., живеещ във фактическо съжитество с
тъжителката и синът й Г. И. Г., както следва:
на 27.09.2020г. от телефонен номер ХХХХХХХХХХ изпратил СМС
(текстово съобщение) на Е. С. И. със следното съдържание : ,,Че те спукам
моме да знаеш те първа те почвам моме”.
на 11.11.2020г. от телефонен номер ХХХХХХХХХХХ изпратил СМС
(текстово съобщение) на Е. С. И. със следното съдържание :„Днес отивам на Ч
да разбера истината купих си пистолет” и от телефонен номер
ХХХХХХХХХХ, със следното съдържание „Спокойно ще ревеш сама бъди
сигурна в. Това ще ревеш че ти няма”, „Ти губиш скоро ще разберем кой
губиш твоя избор си е“.
на 28.01.2021г. от телефонен номер ХХХХХХХХХХ изпратил СМС
(текстово съобщение) на Е. С. И. със следното съдържание - „В ли ще ви
оварди не мисля не му пука за вас споко квото требва...”.
на 07.02.2021г. от телефонен номер ХХХХХХХХХХ изпратил СМС
6
(текстово съобщение) на Е. С. И. със следното съдържание: „Преди Трифон
Зарезан всичко ще приключи”, и това заканване би могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му, и по този начин К. Е. Т. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по
чл.144, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК.
Писмените и гласни доказателства (преки и косвени) по делото
навеждат извод по безпорен начин за извършване на посоченото по – горе
деяние, като първоинстанционният съд не споделя доводите на защитата.
Процесните закани не са по смисъла на чл.144, ал.3 вр. с ал.1 от НК, защото
ако бяха редът по който следваше да се разглежда делото е съвсем друг.
Преките и косвени доказателства по делото водят до единствения логичен
извод, че автор на процесните закани отправени чрез смс-и тесктови
съобщения е единсвено и само подсъдимия К. Е. Т., който е имал мотив да
извърши процесното деяние. На 08.07.2020г. видно от справката за съдимост
на подсъдимия, последния е бил освободен от затвора, поел по негови думи
вина и изплащащ чрез майка му обезщетение, ядосан от този факт и това, че
тъжителката прекратила интимната връзка с подсъдимия, същия започнал да
отправя закани чрез посочените по – горе смс-и, тектови съобщения.
Изредените подробно по – горе закани са били под формата на смс-и, текстови
съобщения, като правно значение има съдържанието им, които са възбудили
основателен страх за осъществяването им у тъжителката и у нейните ближни
Д. С., живеещ във фактическо съжителство с тъжителката и у синът й Г. Г.,
респ. без правно значение е по какъв начин са отправени към тъжителката и са
достигнали до нея. В една от съставомерните закани по смисъла на чл.144,
ал.1 от НК не е посочено, както твърди, защитата, че подсъдимия щял да си
закупи пистолет от Ч, а конкретната закана е „Днес отивам на Ч да разбера
истината, купих си пистолет”. Това как са приключили други производства
между същите страни, също не е определящо, тъй като настоящия
първоинстанционен съд анализира събраните непосредствено писмени и
гласни доказателства по настоящето дело и извежда правните си изводи
именно въз основа на тях, а не въз основа на другите преписки, които били
прекратени и въз основа на други дела, по чиито производствата били
прекратени и подс.Т. бил оправдан.
В подкрепа на частното обвинение, което е доказано, са приложените
копия на смс-и – текстови съобщения (л.11 – л.16, л.245, л.248, л.249 от делото
(като приложение, в отделна червена папка), заради изтичане на 6 – месечния
срок по чл.215б, ал.1 от ЗЕС не потвърдени чрез справка от БТК ЕАД – писмо
№ 6806/19.07.2023г., процесните телефонни номера не са част от
номерационното пространство на ВИВАКОМ (БТК ЕАД), от ЙЕТТЕЛ
БЪЛГАРИЯ ЕАД – писмо изх. № 7335/19.07.2023г., и от А1 БЪЛГАРИЯ ЕАД –
писмо изх. № 14285/20.07.2023г.), но не оспорени от подсъдимия.
Първоинстанционият съд не споделя доводите на защитата и в тази насока,
тъй като писмените и гласни доказателсва по делото навеждат един единствен
възможен правен извод, а именно, че подс.Т. е автор на процесните смс-и –
7
текстови съобщения, съдържащи закани спрямо тъжителката и нейните
ближни – Д. Т. С., живеещ във фактическо съжитество с тъжителката и синът
й Г. И. Г..
Като вид заканите посочени по – горе, според настоящия съд не
навеждат данни за деяние по чл.144, ал.3 вр. с ал.1 от НК ( в редакция ДВ,
преди изм. бр.67/2023г.), преследвано по общия ред. Изразите изпратени от
подсъдимия на тъжителката под формата на есемеси, текстови съобщения -
,,Че те спукам моме да знаеш те първа те почвам моме”, :„Днес отивам на Ч да
разбера истината купих си пистолет”, „Спокойно ще ревеш сама бъди сигурна
в. Това ще ревеш че ти няма”, „Ти губиш скоро ще разберем кой губиш твоя
избор си е“, „В ли ще ви оварди не мисля не му пука за вас споко квото
требва...”, „Преди Трифон Зарезан всичко ще приключи”, според
първоинстанционният съд осъществяват от обективна и субективна страна
състава на деянието по чл.144, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК, а не такова по
чл.144, ал.3 вр. с ал.1 от НК ( в редакция ДВ, преди изм. бр.67/2023г.).
Първоинстанционният съд анализира всички гласни доказателства, като
отчита степента достоверност на всяко едно от тях.
По несъмнен начин се доказа по делото, че автор на процесното деяние
по чл.144, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК е единствено и само подс.К. Е. Т., който
е имал интимна връзка с тъжителката, след това недоволен от това, че е
изтърпявал наказание лишаване от свобода и от раздялата им, по инициатива
на тъжителката, е започнал да я обижда, преследва, й да й се заканва.
Горните правни изводи се извеждат на базата на логичния и обективен
анализ на непосредствено събраните гласни и писмени доказателства по
делото.
Настоящият съд не обсъжда в детайли събраните писмени доказателства
по делото (писмените данни съдържащи се в пр. преписка № 1872/20г. по
описа на РП – Монтана, респ. преписка № УРИ 180800-10657/20г. по описа на
РУ – Монтана; пр. преписка № 1629/20г. по описа на РП – Монтана, респ.
преписка № УРИ 180800-8911/20г. по описа на РУ – Монтана, пр. преписка №
1696/20г. по описа на РП – Монтана, съответно преписка № УРИ 180800-
9289/20г. по описа на РУ - Монтана), спазвайки принципа на
непосредственост, като анализира само онези доказателства, които са събрани
в рамките на настоящето НЧХД № 510/2023г. по описа на МРС и само онези
които касаят процесното частно обвинение. Приложените писмени данни по
цитираните преписки доказват, че в периода след излизане от затвора на
08.07.2020г. на подс.Т., и заради прекратената интимна връзка между него и
тъжителката, по инициатива на последната, е имало многобройни оплаквания
от Е. против К., който не останал доволен от прекратяване на интимната
връзка помежду им.
Първоинстанционният съд ПРИЗНА подсъдимия К. Е. Т. за НЕВИНЕН
и го ОПРАВДАВА в частта на обвинението за деяние по чл.144, ал.1 вр. с
чл.26, ал.1 от НК за това на 11.02.2021г. да е изпратил от телефонен номер
8
ХХХХХХХХХХ СМС-и (текстови съобщения – л.54 от делото) на Е. С. И. със
следното съдържание – „близки са ти и четиримата, готови са да свидетелсват,
Ж първи предл.“, „П е готов да свидетелства против донора и тревоманчо за
дрогата“ и „Скоро на донора пенсията изчезва, нормално много свидетели
има“, тъй като намери, че тези изрази не съставляват закани спрямо
тъжителката с престъпление против нейната личност или имот или против
личността или имота на нейните ближни, по смисъла на чл.144, ал.1 от НК.
С определение от 15.11.2023г. на основание чл.289, ал.1 вр. с чл.24, ал.1,
т.6 от НПК вр. с чл.4, §1 от Протокол № 7 към ЕКПЧ, съдът прекрати
наказателното производство по НЧХД № 510/2023г. описа на Районен съд
- Монтана в частта на процесното частно обвинение, относно датите
09.02.2021г. и 11.02.2021г. за деяния по чл.144, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК
относно датата 09.02.2021г., на която от своя личен телефон подсъдимият К.
Е. Т. е изпратил текстови съобщения: „Доставката е у вас, наздраве, бавно
и точно ще развали щастливото семейство, наздраве“, и на 11.02.2021г.
подс.К. Е. Т. е изпратил съобщение от личния си телефон до Е. И. с
текст: „Имам четири свидетели че си курва или заведи дело или аз ще
го заведа”. С присъда № 32/29.05.2023г. по НЧХД № 327/22г. по описа на
МРС, подс.Т. е признат за невинен и е оправдан относно посочените изрази,
квалифицирани като деяние по чл.148, ал.1, т.1 и т.2 вр. с чл.146, ал.1 вр. с
чл.26, ал.1 от НК. Цитираното определение е влязло в сила на 01.12.2023г.
При горния разбор на доказателствата съдът намери, че:
Подс.К. Е. Т. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.144, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК:
- за времето от 27.09.2020г. до 07.02.2021г. в с.М, област Монтана, при
условията на продължавано престъпление, се заканил на Е. С. И., с посочен
адрес в с.М, област Монтана, с престъпление против нейната личност и
личността на нейни ближни Д. Т. С., живеещ във фактическо съжитество с
тъжителката и синът й Г. И. Г., както следва:
на 27.09.2020г. от телефонен номер ХХХХХХХХХХ изпратил СМС
(текстово съобщение) на Е. С. И. със следното съдържание : ,,Че те спукам
моме да знаеш те първа те почвам моме”.
на 11.11.2020г. от телефонен номер ХХХХХХХХХХХ изпратил СМС
(текстово съобщение) на Е. С. И. със следното съдържание :„Днес отивам на Ч
да разбера истината купих си пистолет” и от телефонен номер
ХХХХХХХХХХ, със следното съдържание „Спокойно ще ревеш сама бъди
сигурна в. Това ще ревеш че ти няма”, „Ти губиш скоро ще разберем кой
губиш твоя избор си е“.
на 28.01.2021г. от телефонен номер ХХХХХХХХХХ изпратил СМС
(текстово съобщение) на Е. С. И. със следното съдържание - „В ли ще ви
оварди не мисля не му пука за вас споко квото требва...”.
на 07.02.2021г. от телефонен номер ХХХХХХХХХХ изпратил СМС
(текстово съобщение) на Е. С. И. със следното съдържание: „Преди Трифон
9
Зарезан всичко ще приключи”, и това заканване би могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му.
От субективна страна престъплението по чл.144, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от
НК е извършено с пряк умисъл – подс.Т. е съзнавал обществено опасния
характер на деянието, предвиждал е настъпването на неговите обществено
опасни последици и е искал тяхното настъпване.
Процесното деяние е продължавано по смисъла на чл.26, ал.1 от НК,
като две и повече деяния, осъществяват поотделно един или различни състави
на едно и също престъпление, извършени през непродължителни периоди от
време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което
последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите.
За извършеното от подс.Т. престъпление, посочено по–горе, съдът го
призна за ВИНОВЕН, като му определи съответно наказание – ПРОБАЦИЯ,
чрез налагане на ПРОБАЦИОННИТЕ МЕРКИ: ЗАДЪЛЖИТЕЛНА
РЕГИСТРАЦИЯ по настоящ адрес на подсъдимия за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА
в периодичност два пъти седмично и ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ
СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.
При определяне вида и размера на наказанието спрямо подс.Т. съдът
счита, че е съобразил всички обстоятелства със значение за неговата
индивидуализация, като го определи при условията на чл.26, ал.1 и ал.2 вр. с
вр. с чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ вр. с чл.42а, ал.1 и ал.2, т.1 и т.2 вр. с чл.42а, ал.3,
т.1 вр. с ал.4 вр. с чл.42б, ал.1 и ал.2 от НК при многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства – възрастта на подс.Т., роден 1984г., който
очевидно от данните по делото има емоционален характер, имал е интимна
връзка с тъжителката, не е бил съгласен с раздялата им и емоционално
подтикван от чувствата си точно след като е бил освободен от затвора на
08.07.2020г. е извършил деянието, а отегчаващите отговорността
обстоятелства са степента обществена опасност на деянието и упоритостта му
при извършване.
Съдът не приложи чл.78а от НК защото видно от сравката за съдимост
на подс.Т., последния е осъждан, като на 08.07.2020г. е бил освободен от
затвора след изтърпяване на наказанията лишаване от свобода по НОХД №
1612/19г. по описа на МРС (осъден за деяние по чл.343б, ал.2 вр. с ал.1 от НК,
извършено на 13.07.2019г., на пет месеца лишаване от свобода при
първоначален общ режим и на петнадесет месеца лишаване от право да
управлява МПС, а присъдата (по смисъла на чл.383, ал.1 от НПК) е влязла в
сила на 23.10.2019г. и по НОХД № 675/19г. по описа на МРС (осъден за деяние
по чл.343б, ал.1 от НК, извършено на 01.03.2019г., на шест месеца лишаване от
свобода – условно, с три години изпитателен срок, и на петнадесет месеца
лишаване от право да управлява МПС, присъдата (по смисъла на чл.383, ал.1
от НПК) е влязла в сила на 24.04.2019г.), приведена в изпълнение на
основание чл.68, ал.1 от НК с определение № 377/23.10.2019г. по НОХД №
10
1612/19г., влязло в сила на 08.11.2019г.
Подс.Т. е осъждан и по НОХД № 1413/2016г. по описа на РС –
Пазарджик, за деяние по чл.216, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК, извършено за
времето от 08.01.2016г. до 31.01.2016г., на наказание пробация, чрез двете
задължителни пробационни мерки за срок от шест месеца, като присъдата (по
смисъла на чл.383, ал.1 от НПК) е влязла в сила на 12.07.2016г. Видно от
справката за съдимост наказанието пробация е било изтърпяно от подс.Т. на
27.01.2017г. По отношение на това осъждане не е настъпила реабилитация по
право съгласно чл.86, ал.1, т.2 от НК, тъй като Т. е извършил деянието по
НОХД № 675/19г. на МРС на 01.03.2019г., в тригодишния срок по чл.86, ал.1,
т.2 от НК, считано от 12.07.2016г. Към настоящия момент би могло да се
приеме, че по отношение на това осъждане е настъпила реабилитация по
чл.88а от НК, но такава не е настъпила по отношение на осъжданията по
НОХД № 675/19г. и НОХД № 1612/19г., считано от 08.07.2020г., на която дата
е бил освободен Т. след изтърпяване на наказанията лишаване от свобода по
цитираните две дела. Именно и заради тези данни, първоинстанционния съд
намери, че не е настъпила реабилитация спрямо осъжданията на Т., поради и
което не приложи чл.78а НК по отношение на частното обвинение, за което
беше признат за виновен.
Първоинстанционният съд намира, че определеното наказание е
съобразено с целите по чл.36 от НК и е съответно съгласно чл.35, ал.3 от НК.
Съдът постанови настоящата присъда въз основа на непосредствено
събраните по делото доказателства, спазвайки основните признаци на
наказателния процес, в т.ч. и визирания в чл.103, ал.1, изр.2-ро НПК относно
доказателствената тежест по дела образувани по тъжба на пострадалия.
Първоинстанционният съд е постановил присъдата си като е съобразил всички
факти и обстоятелства от значение за решаване на настоящето дело, подробно
мотивирайки се.

ПО ГРАЖДАНСКАТА ОТГОВОРНОСТ:

В настоящето наказателно съдебно производство е предявен и приет
граждански иск от тъжителката Е. С. И. против подсъдимия К. Е. Т. за
заплащане на сумата 8000 (осем хиляди) лева обезщетение за неимуществени
вреди, ведно със законните последици от това и разноските по делото.
Съдът намери гражданския иск за неимуществени вреди за частично
основателен.
При предявен и приет за разглеждане в наказателния процес граждански
иск, съдът бе длъжен да се произнесе по същество с присъдата си и в тази
част. Деликвентът следва да понесе и гражданска отговорност за причинените
вреди от непозволено увреждане по чл.45 ЗЗД. След като подс.Т. е признат за
виновен по обвинението за деяние по чл.144, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК, което
11
е и основанието на иска, съдът прие, че претенциите на тъжителката И. за
обезщетение за неимуществени вреди е частично основателно.
На базата на установеното по делото, е видно че за времето от
27.09.2020г. до 07.02.2021г. в с.М, област Монтана, при условията на
продължавано престъпление, подс.К. Е. Т. се заканил на Е. С. И., с посочен
адрес в с.М, област Монтана, с престъпление против нейната личност и
личността на нейни ближни Д. Т. С., живеещ във фактическо съжитество с
тъжителката и синът й Г. И. Г., както следва:
на 27.09.2020г. от телефонен номер ХХХХХХХХХХ изпратил СМС
(текстово съобщение) на Е. С. И. със следното съдържание : ,,Че те спукам
моме да знаеш те първа те почвам моме”.
на 11.11.2020г. от телефонен номер ХХХХХХХХХХХ изпратил СМС
(текстово съобщение) на Е. С. И. със следното съдържание :„Днес отивам на Ч
да разбера истината купих си пистолет” и от телефонен номер
ХХХХХХХХХХ, със следното съдържание „Спокойно ще ревеш сама бъди
сигурна в. Това ще ревеш че ти няма”, „Ти губиш скоро ще разберем кой
губиш твоя избор си е“.
на 28.01.2021г. от телефонен номер ХХХХХХХХХХ изпратил СМС
(текстово съобщение) на Е. С. И. със следното съдържание - „В ли ще ви
оварди не мисля не му пука за вас споко квото требва...”.
на 07.02.2021г. от телефонен номер ХХХХХХХХХХ изпратил СМС
(текстово съобщение) на Е. С. И. със следното съдържание: „Преди Трифон
Зарезан всичко ще приключи”, и с това заканване би могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му. Вследствие на тези закани за
личността на тъжителката и нейни ближни, Д. Т. С., живеещ във фактическо
съжителство с тъжителката и синът й Г. И. Г., тъжителката Е. С. И. е изпитала
основателен страх за осъществяването им.
На основание чл.45 от ЗЗД подс.Т. е длъжен да обезщети тъжителката И.
за причинените й неимуществени вреди. От деянието на подс.Т., тъжителката
И. е претърпяла неимуществени вреди, които следва да бъдат обезвезмездени
чрез присъждане на обезщетение в полза на тъжителката И. на основание
чл.52 от ЗЗД по справедливост.
На основание горното съдът осъди подсъдимия К. Е. Т. да заплати на
частната тъжителка Е. С. И., ЕГН **********, с посочен адрес в с.М, област
Монтана, ул.Д № № Х, сумата 1000 (хиляда) лева обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху посочената сума,
считано от началната дата на увреждането - 27.09.2020г. до окончателното й
заплащане, като ОТХВЪРЛИ предявения граждански иск в останалата му част
над уважения размер до претендирания такъв от 8000 (осем хиляди) лева, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН, както и на основание чл.189, ал.3 от НПК да заплати
направените по водене на делото разноски от частната тъжителка в размер на
1077 (хиляда, седемдесет, седем) лева, от тях 1000 (хиляда) лева адвокатско
възнаграждение за упълномощен повереник и 77 (седемдесет, седем) лева, от
12
които 12 (дванадесет) лева държавна такса за образуване на НЧХД и 65
(шестдесет, пет) лева за призоваване на свидетели и издаване на съдебно
удостоверение.
На основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът:
ОСЪЖДА подсъдимият К. Е. Т. да ЗАПЛАТИ по сметка на РС - Монтана
сумата 50 (петдесет) лева държавна такса върху уважения размер на
гражданския иск и 5 (пет) лева държавна такса при служебно издаване на
изпълнителен лист за събиране на съдебните разноски.
Предвид изхода на делото, не е налице правно основание за присъждане
на разноски в полза на подс.Т., имайки предвид молбата на л.296 от делото,
относно заплащане на сумата 600 (шестстотин) лева, представляваща
адвокатско възнаграждение на упълномощения защитник адв.Ц. Д. от МАК.
На основание горните мотиви съдът постанови присъдата си.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:
13
Съобщи за изтекли лични данни