№ 5925
гр. София, 02.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Б.ИВ.СТ.
при участието на секретаря С.К.ЗЛ.
като разгледа докладваното от Б.ИВ.СТ. Гражданско дело №
20231110108395 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава XIII ГПК.
Образувано е по искова молба на Д. С. Х., с която са предявени искове с
правна квалификация по чл. 226, ал.1 КЗ (Отм., аналогична на чл. 432 КЗ), за
осъждане на ответника „ИФ СК.“ да заплати сума в общ размер 15006,31
лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
сторени разноски за лечение във връзка травматични увреждания на здравето,
получени в резултат на настъпило на 19.06.2016 г. застрахователно събитие-
ПТП, съставляващо застрахователен риск, ведно със законна лихва от датата
на исковата молба- 01.08.2022 г., до окончателното плащане на сумите, от
които 402,12 лева - разходи за лекарства и медикаменти, сторени в периода
месец юни 2020 г. до 2022 г., 527,00 лева - разходи за прегледи, изследвания,
физиотерапия и друг вид лечебна гимнастика, сторени в периода месец юни
2020 г. до 2022 г., 282,80 лева - разходи за уреди за раздвижване и крем за
ставни болки, реализирани през декември 2021 г. и 13794,39 лева - разходи за
проведено лечение в Република Турция, реализирани в периода на 29.07.2021
г.
Ищцата основава претенцията си на твърдения, че на 19.06.2016 г. в гр.
Главиница, област Силистра, на кръстовището с ул. „ Г. С. Р“, водачът на л.а.
марка „Н“, модел „ДЖ“, рег. № *****, реализирал ПТП, като ударил
насрещно движещия се л.а. марка „О“, модел „К“, рег. № ******, в резултат
на което причинил средна телесна повреда на ищцата, в качеството й на
пасажер на предна дясна седалка в МПС „Н“, модел „ДЖ“, рег. № *****.
Причинените телесни повреди вследствие на процесното ПТП се изразявали в
1
счупване с изкълчване на 12-ти поясен прешлен с навлизане на част от тялото
на прешлена в гръбначно-мозъчния канал и увреда на гръбначния мозък,
която довела до долна параплегия, счупване на долния край на лъчевата кост,
спукване на киста на десния яйчник, от което ищцата получила хроничен
цистит. Във връзка гореописаните увреждания на здравето ищцата постъпила
за болнично лечение и оперативна намеса на 19.06.2016 г. Придружаващи
заболявания били спукване на киста на десен яйчник и остър апендицит.
Поддържа, че за ищцата възникнало постоянно разстройство на здравето със
загуба на двете функции- двигателна и опорна, на долните крайници, тъй като
не може да си движи краката. Посочва, че за период над 30 дни имала
затрудняване в двиЖ.ето на горен крайник. Оплаква се от болки в гърба. За
периода от 12.06.2016 до 19.07.2016 г. ищцата провела физикална терапия и
рехабилитация, като била изписана с минимално подобрение. Твърди се, че
ищцата и към момента на подаване на исковата молба е в невъзможност да се
придвижва поради парализра на долните крайници и има необходимост от
инвалидна количка, поради което не може да се обслужва и извършва
ежедневни действия. Има нужда от постоянна рехабилитация и масажи,
физиотерапия, наблюдение от медицински персонал, прием на медикаменти,
прегледи и изследвания. Сочи се, че поради парализа на пикочните пътища и
червата за ищцата възникват хронични възпалителни процеси на тазовите
органи. Ищцата е с трайно намалена работоспособност в размер на 100 % с
ползване на чужда помощ. Посочва, че за лекарства и различни медикаменти,
необходими й и за лечението й, което продължава и до настоящия момент
направила разходи в общ размер на 402, 12 лв., реализирани в периода от юни
месец 2020г. - 2022г. Твърди, че за прегледи, изследвания, физиотерапия и
друг вид лечебна гимнастика –направила разходи в общ размер на 527,00 лв.
реализирани в периода от юни месец 2020г. - 2022г. Направила разходи за
уреди за раздвижване и крем за ставни болки в общ размер на 282,80 лв.
реализирани през декември 2021 г. Сочи, че е проведено лечение и курс на
рехабилитация и лечение със специален робот и др. специални здравни
услуги в Р.Турция, Блонциа Роматем за което направила разходи в общ
размер на 8000 долара или 13 794, 39 лв., реализирани в периода на
29.07.2021 г. Поддържа, че виновен за причиняване на процесното ПТП бил
водачът на л.а. „Н“, модел „ДЖ“, поради несъобразяване с пътните условия и
поради недостатъчен контрол върху управляваното от него МПС, който при
наближаване на кръстовището започнал да изпреварва движещия се пред него
л.а. марка „О“, модел „К“, като последният бил ударен при предприемане
маневра „завой наляво по ул. „Г.С. Р“. Сочи се, че възникнал централен удар
между преден десен ъгъл на л.а. „Н ДЖ“, в който се е возила ищцата, и лявата
врата и предния ляв калник на л.а. „ОК“. Лекият автомобил „Н ДЖ“
продължил по права траектория, като последвал удар в бетонен стълб и
тухлена ограда. Във връзка процесното ПТП било образувано ДП № 362 ЗМ
133/2016 г. по описа на РУ на МВР- Тутракан, пр.пр. № 326/2016 г. по описа
на РП-Тутракан, което било прекратено поради липса на желание на ищцата
2
да се проведе наказателно производство срещу виновния водач. Поддържа се,
че към датата на спорното ПТП при ответника имало валидно сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, покриваща
отговорността на водача на МПС „Н“, модел „ДЖ“, рег. № *****, с оглед
което била предявена претенция за изплащане на застрахователно
обезщетение на 02.02.2022 г. до ответника, но последният не погасил
вземането. Моли за уважаване на предявения иск с присъждане на сторените
разноски в настоящото производство.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба. В отговора се
твърди, че паричната претенция за извършена рехабилитация в Република
Турция и за закупуване на медицински консумативи и лекарства е била
предявена пред Окръжен съд- Силистра и част от предмета на спора по т.д. №
111/2021 г. по описа на Окръжен съд- Силистра. Също така поддържа, че
проведеното лечение било неефективно и е могло да се проведе и на
територията на Република България. Счита за недоказано извършването на
разходи за заплащане на 8000 щатски долара за лечението в Турция, като
посочва, че съгласно представената с исковата молба фактура процесната
сума е в турски лири. Оспорва наличието на виновно поведение на водача на
л.а. „Н“, модел „ДЖ“. Оспорва наличието на причинно-следствена връзка
между настъпилото ПТП и описаните в исковата молба вреди. Моли за
отхвърляне на иска. Претендира присъждане на разноски. Прави възраЖ.е за
изтекла погасителна давност и за съпричиняване.
Третото лице помагач взема становище за неоснователност на исковете.
Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като
обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и
правна страна намира следното:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове
с правно основание чл. 226, ал.1 КЗ (Отм., аналогична на чл. 432 КЗ) вр. с чл.
45, ал. 1 ЗЗД.
Разпоредбата чл. 226, ал.1 КЗ (Отм.) респективно на чл. 432, ал. 1 КЗ
дава право на увреденото лице при пътнотранспортно произшествие да
насочи иск за обезщетяване на претърпените вреди направо срещу
застрахователя, при който деликвента има застраховка "гражданска
отговорност". По този иск ищецът следва да установи, че има вземане за
непозволено увреждане срещу водач на МПС /фактическия състав на който е
виновно и противоправно поведение на водача, в причинна връзка от което са
произлезли вреди, като вината се предполага до доказване на противното –
чл. 45, ал. 2 ЗЗД/ и наличие на валидно застрахователно правоотношение,
произтичащо от договор за застраховка "гражданска отговорност" между този
водач и застрахователя /ответното дружество/. Вината се предполага – чл. 45,
ал. 2 ЗЗД.
Не е спорно в настоящото производство, и с определението за
3
насрочване съдът е отделил като безспорни обстоятелствата между страните и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че за МПС „Н“, модел „ДЖ“,
рег. № *****, е имало сключена валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответника.
Не се спори, че на 19.06.2016 г. в гр. Главиница, област Силистра, на
кръстовището с ул. „ Г. С. Р“, водачът на л.а. марка „Н“, модел „ДЖ“, рег. №
*****, реализирал ПТП, като ударил насрещно движещия се л.а. марка „О“,
модел „К“, рег. № ******.
По механизма на ПТП не се спори в настоящото производство, а и се
установява от представените по делото доказателства, а именно л.а. марка
„Н“, модел „ДЖ“, рег. № ***** на посочената дата се движил по „ Г. С. Р“,
като на неурегулирано кръстовище предприел изпреварване на движещия се
пред него л.а. марка „О“, модел „К“, рег. № ******, водача на л.а. „О“, модел
„К“, рег. № ****** предприела завиване наляво, като в същия момент
водъчът на л.а. „Н“, модел „ДЖ“, рег. № ***** се движел попътно в лентата
на насрещно двиЖ.е и последвало съприкосновение между двете превозни
средства. Водачът на л.а. „Н“, модел „ДЖ“, рег. № ***** опитал да отклони
автомобила и да избегне удара, но не успял и последвал кос удар между двата
автомобила.
При това полоЖ.е съдът намира, че вина за настъпване на процесното
ПТП има водачът на л.а. „Н“, модел „ДЖ“, рег. № *****, който нарушил чл.
47 ЗДвП, според който водач на МПС, приближаващ се към кръстовище,
трябва да се движи с такава скорост, че при необходимост да може да спре и
да пропусне участниците в двиЖ.ето, които имат предимство. Вместо да
намали скоростта си поради приближаване на кръстовище К.е бил в
нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП като се е движел с превишена скорост и не се
е съобразил и задължителната пътна маркировка М1 /единична непрекъсната
линия - чл. 13, ал. 2 ЗДвП /. Нарушил е и общото задълЖ.е по чл. 20, ал. 2
ЗДвП - да намали скоростта си поради наличие на завиващо преди него МПС,
което е можел да изчака и евентуално да изпревари след като двете МПС
продължат по новия път. К.е нарушил и чл. 43 т. 2 ЗДвП - предприел е
забранено изпреварване на кръстовище на равнозначни пътища.
Водачът на л.а. „Н“, модел „ДЖ“, рег. № ***** е следвало да съобрази
обстоятелството че се намира на кръстовище което предпоставя по-висок
риск от настъпване на ПТП. Следвало е да съобрази непрекъснатата
маркировка и поведението на водача на лек автомобил л.а. „О“, модел „К“,
рег. № ******. Следвало е да съобрази скоростта си на двиЖ.е с изброените
вече обстоятелства. Следвало е да изчака преминаването на кръстовището и
наличие на разрешителна маркировка.
От реализираното ПТП настъпили увреждания у ищцата, която се е
намирала в л.а. „Н“, модел „ДЖ“, рег. № *****. Съгласно представените по
делото доказателства в това число допуснатата съдебно-медицинска
експертиза и преписи от решение по гр.д. № 2909/2017г. по описа на СГС,
4
решение по гр.д. № 4409/2019г. по описа на САС и решение по т.д. №117 по
описа на САС от процесното ПТП ищцата е получила компресионно счупване
на тялото на 12-ти гръден прешлен с луксация и листеза на горно-задната част
на тялото към гръбначно-мозъчния канал ; травматична дискова херния на
ниво между 11-ти и 12-ти гръдни прешлени ; контузионнен фокус на ниво на
12-ти гръден прешлен /посттравматична миелопатия /; долна параплегия
/липса на двиЖ.я на краката / с проводниково ниво на нарушена
повърхностна и дълбока сетивност от ингвиалните гънки дистално.
Извършена е операция в МБАЛ "Света Ана- Варна" АД гр. Варна, Клиника по
неврохирургия и е поставена транспедикуларна стабилизираща система.
Установени са и са оперирани киста на десния яйчник и възпаление на
апендикса. Ищцата е извършвала рехабилитации, но без значимо подобрение.
През септември 2017 г е установено разместване на заключващия механизъм
на остеосинтезата на гръбначния стълб, като през октомври 2017 г е
поставена повторно лумбосакрална остеосинтеза. При ищцата има трайно
осакатяване на долните крайници. Не се очаква подобрение, но е необходимо
да се извършва рехабилитация за преодоляване на спастицитет в долните
крайници. Ищцата е пожизнено детеродно неспособна. Най-силни са били
болките на ищцата през първите два месеца и по време на рехабилитацията.
От травмите на ищцата може да се заключи, че тя е пътувала с предпазен
колан и точно поради поставяне на същия е получила точно процесните
травми.
Първият спорен въпрос е свързан с обстоятелството, дали ищцата е
провела лечение в Турция и извършила разходи за закупуване на
необходимите консумативи и лекарства и дали те са в пряка причинна връзка
с настъпилото ПТП.
От заключението по допуснатата съдебно-медицинска експертиза, което
съдът кредитира като пълно подробно се установява, че всички сторени
разходи и претендирани в настоящото производство, а именно разходи за
лечебна гимнастика, диагностични процедури, медикаменти, успокоителни,
уред за раздвижване, като и заплащането за физиотерапевтично и
рехабилитационно лечение вкл. в Турция, следва да се приемат, като
необходимо лечение провеждано във връзка с получените при ПТП травми.
Вещото лице е посочило, че провеждане на медикаментозно лечение и
физиотерапия и рехабилитация е било и ще бъде необходимо и за в бъдеще
при пострадалата, тъй като само с него и с провеждащо се медикаментозно
лечение е възможно да се постигне стабилизиране на общия и локален статус,
да се превантира настъпване на усложнения и да се даде шанс за евентуално
макар и минимално подобрение.
Съдът намира, че от представената фактура се установява и
проведеното лечение в Турция.
Ето защо съдът намира, че искът се явява основателен.
По отношение на направените възраЖ.я за съпричиняване и погасяване
5
на вземането по давност.
С определение от открито съдебно заседание съдът е отменил своето
определение за насрочване на делото в частта в която е обявил че няма да
разгледа направените възраЖ.я поради настъпила преклузия.
Разгледани по същество същите са неоснователни.
По отношение на възраЖ.ето за съпричиняване.
На първо място съдът намира, че не е необходимо да коментира в
настоящото производство вината на водача на лек автомобил л.а. „О“, модел
„К“, рег. № ******, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 53 ЗЗД, съгласно
която ако увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно.
Ето защо съдът намира, че ищцата има право на насочи претенцията си и
срещу застрахователя на л.а. „О“, модел „К“, рег. № ******, но тъй като
същият е насочен само срещу застрахователя на л.а. марка „Н“, модел „ДЖ“,
рег. № *****. л.а. „О“, модел „К“, рег. № ****** е съизвършител на ПТП по
никакъв начин не накърнява правата на ищцата и поради това е безпредметно
разглеждането на вината на водача на л.а. „О“, модел „К“, рег. № ******.
На следващо място ВъзраЖ.ето на ответника за съпричиняване се явява
неоснователно. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД има винаги, когато с
поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на
деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането,
предизвиквайки по този начин и самите вреди /или необходимо е действията
или бездействията на пострадалия да са в пряка причинна връзка с
настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е тяхно следствие/. В
частност по делото не са ангажирани каквито и да било доказателства, а
доказателствената тежест е била на ответника, че ищцата по някакъв начин е
спомогнала за настъпване на уврежданията. Ето защо поради което при
прилоЖ.ето на неблагоприятните последици от правилата за разпределение
на доказателствената тежест, СГС е длъжен да приеме, че няма
съпричиняване на вредоносния резултат.
Неоснователно е и възраЖ.ето за изтекла погасителна давност.
По въпросите за момента на настъпване на погасителната давност при
застрахователните обезщетение е постановено ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ
№ 1 ОТ 23.12.2015 Г. ПО ТЪЛК. Д. № 1/2014 Г., ОСТК НА ВКС. В мотивите
на т.4 от тълкувателното решение се сочи, че независимо кога се проявява
вредата- в момента на извършване на деянието, или след него, едва от деня на
нейната проява за третото лице възниква правото да иска обезщетяването и в
границите на чл. 51 ЗЗД. Затова от този момент започва да тече и
погасителната давност за прекия иск срещу застрахователя, вкл. за
обезщетяване вредите от ексцес. (Същото разбиране е развито и в РЕШЕНИЕ
№ 60140 ОТ 09.02.2022 Г. ПО Т. Д. № 875/2020 Г., Т. К., І Т. О. НА ВКС
РЕШЕНИЕ № 656 ОТ 18.05.2023 Г. ПО В. ГР. Д. № 1052/2021 Г. НА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – СОФИЯ, РЕШЕНИЕ № 8784 ОТ 20.12.2019 Г. ПО В.
ГР. Д. № 3491/2019 Г. НА СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД и др.) Аналогичен е и
6
настоящия случай тъй като вредите са се проявили след заплащането на
разходите за лечение, които са сторени в периода юни 2020 г. до 2022 г.,
следователно не са погасени по давност.
Ето защо исковете следва да бъдат уваЖ. изцяло.
По отношение на разноските.
При този изход на производството право на разноски има ищцата която
е представила доказателства за сторени разноски в размер на 950 лева.
Разноски следва да се присъдят и на адв. Н. Д. за осъщественото
безплатно процесуално представителство които съдът определя съобразно
правилото на чл. 38, ал.1 от ЗАдв. в размер на 1411, 51 лева с ДДС.
Мотивиран от гореизложеното:
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ИФ СК.“, регистрирано по законите на К.Д., вписано по №
******/16.10.2016г., ДА ЗАПЛАТИ на Д. С. Х. ЕГН **********, на
основание на основание чл. 226, ал.1 КЗ (Отм., аналогична на чл. 432 КЗ)
сумата от 15 006,31 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в сторени разноски за лечение във връзка травматични
увреждания на здравето, получени в резултат на настъпило на 19.06.2016 г.
застрахователно събитие- ПТП, съставляващо застрахователен риск, ведно
със законна лихва от датата на исковата молба- 01.08.2022 г., до
окончателното плащане на сумите.
ОСЪЖДА „ИФ СК.“, регистрирано по законите на К.Д., вписано по №
******/16.10.2016г., ДА ЗАПЛАТИ на Д. С. Х. ЕГН **********, на
основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 950 лева разноски в производството.
ОСЪЖДА „ИФ СК.“, регистрирано по законите на К.Д., вписано по №
******/16.10.2016г., ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Н. Н. Д., с адрес гр. София ул.
ХР.Б. №2, на основание чл.78, ал.1 ГПК вр. с чл. 38, ал.1, ЗАдв. сумата от
1411, 51 лева с ДДС адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално
представителство в производството.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач – ЗАД
„Алианц България“.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7