Решение по дело №6148/2018 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 717
Дата: 28 май 2019 г. (в сила от 15 юни 2019 г.)
Съдия: Ваня Желязкова Тенева
Дело: 20185530106148
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 декември 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е №........

 

гр. Стара Загора, 28.05.2019 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Старозагорски районен съд, гражданско отделение в публично заседание на двадесет и пети март, две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

  Председател: Ваня Тенева

 

при секретаря Тонка Тенева като разгледа докладваното от съдия Тенева гр.дело № 6148 по описа за 2018 г. за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на Г.Д.И. против Прокуратурата на Република България с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ.

Ищецът сочи, че на 06.04.2017г. около 00:20 часа в гр.Стара Загора по ул."Кап.Петко Войвода" до блок №14, южно от руски пазар е управлявал собствения си лек автомобил Рено с Рег.№ ****, когато му е била извършена проверка за употреба на алкохол и упойващи вещества. След тестването на водача Г.И. с техническо средство Дръг тест 5000-0050, пробата е отчела положителен резултат за употреба на канабис. С оглед на установеното нарушение бил съставен АУАН №241935 от 06.04.2017г. от служител към ОДМВР Ст.Загора и впоследствие издадено наказателно постановление № 17-1228- 001371/18.04.2017г. на ОДМВР Стара Загора, сектор Пътна полиция Стара Загора. В последното била ангажирана административнонаказателната отговорност на ищеца за виновно нарушени разпоредби по чл. 5 ал.3 т. 1 от ЗДвП и по чл. 100 ал. 1 т. 1 от ЗДвП. Наказателното постановление не било обжалвано.

 Едновременно с установяване на административното нарушение са били издадени две заповеди за налагане на принудителни административни мерки, както следва: Със Заповед № 17-1228-000437/06.04.2017г. на водача Г.И. е наложена санкция по чл. 171 т.1 б.“б“ от ЗДвП - „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, като на основание чл.60 ал. 1 от АПК във вр. с чл. 165 ал.2 т.З от ЗДвП е допуснато предварително изпълнение на заповедта, считано от 00:20ч. на 06.04.2017г.; Със Заповед №17-1228-000439/06.04.2017г. на водача Г.И. е наложена санкция по чл. 171 т.2А - „Прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца", с оглед на което са били отнети СРМПС № ********* и 2 броя регистрационни табели с № ВР3695 ВТ. Допуснато било предварително изпълнение на заповедта.

Предвид констатираното деяние - управление на МПС под въздействието на наркотични вещества, установено по надлежния ред с техническо средство, е било образувано ДП № 82453М-259/2017г. по описа на 02 РУ на МВР -Ст.Загора срещу ищеца за осъществено престъпление по чл. 343б ал.3 от НК.

При извършената проверка на процесната дата и констатираната положителна проба за употреба на упойващи вещества, ищецът е отрекъл употреба на такива, като е направил възражения в съставения АУАН. Същият е поискал да му бъде направена кръвна проба, тъй като е бил убеден в недостоверността на отчетения резултат.

В извършения разпит по образуваното ДП ищецът категорично е отрекъл употреба на наркотични/упойващи вещества и е възразил срещу резултата на теста при извършената проверка.

С постановление за назначаване на експертиза /СТХЕ/ от 24.04.2017г., кръвната проба на ищеца е била изпратена за изследване в НИКК - София.

Една година по-късно, на 12.04.2018г. е постъпило заключение по назначената експертиза, според което в предоставената за изследване кръв на Г.Д.И. не се констатира наличие на наркотични вещества от специалните групи: опиати, бензодиазепини, барбитурати, кокаин, канабис, респ. техни метаболити.

Независимо от депозираните жалби за забавяне на разследването по ДП, резултата от пробата не е бил предоставен в продължение на 1 година от установеното нарушение, поради което ищецът е търпял наложените му санкции, изразяващи се в невъзможността да ползва собственото си МПС според предназначението му.

На 08.06.2018г. Районна прокуратура Стара Загора е прекратила воденото срещу Г.И. ДП № ****/2017г. по описа на 02 РУ - Стара Загора поради липса на извършено престъпление.

На 13.06.2018г. ищецът е получил прекратителното постановление на РП -Стара Загора, а на 18.06.2018г. са му били върнати отнетите СРМПС № ********* и СУМПС №*********. Регистрационните табели на процесния автомобил са били изпратени в гр.Враца, поради което на 22.06.2018г. ищецът е бил принуден да отиде на място в КАТ Враца, за да ги получи.

В следствие на издадените Заповеди от ОД на МВР Ст.Загора, с които са приложени принудителни административни мерки в горния контекст и образуваното във връзка с тях наказателно производство, Г.И. е бил лишен от възможността да ползва собствения си лек автомобил в продължение на 1 година и два месеца. С оглед действията на разследващите органи по образуваното досъдебно производство, което впоследствие е било прекратено поради липса на извършено престъпление, ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в неудобство, безпокойство, срам и стрес, тревожност и притеснения от неоснователното обвинение, което е станало достояние на целия му социален кръг - приятели, близки и роднини.

Ищецът от няколко години работел в гр.Стара Загора. Живеел на квартира на ул."Иван Гарванов" № 55. След прекратяване на регистрацията на лек автомобил Рено - негова собственост, ищецът се принудил да остане да работи в „****" ООД Ст.Загора като мияч на коли-ръчно, независимо от амбицията и желанието си да започне работа, свързана със снабдяване със стоки, за което се изисквало свидетелство за управление на МПС от съответния вид. Предвид това до 10.05.2018г. Г.И. работил по принуждение на горната работа и от 11.05.2018г., когато получил информация, че наказателното производство срещу него е било прекратено, започнал нова работа в „****" ООД клон Стара Загора, срещу Метро, на длъжност - работник товаро-разтоварителни дейности, където работел и към момента.

По време на едногодишният период на воденото срешу ищеца досъдебно производство, ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в тревожност и притеснения, довели до негативни чувства и психоемоционален срив. Периодът на емционалния дискомфорт продължил повече от година, независимо от активното поведение на ищеца да провокира необходими проверки относно забавянето на резултата от експертното заключение.

Независимо, че срещу ищеца не е било повдигано обвинение, наказателното производство се е водило именно срещу него за престъпление по чл.343б ал.3 от НК, което всъщност създало в изключително голяма степен чувства на унижение и срам у него.

Травми в психоемоционален аспект били и многократните проверки на И., който дори и като пътник в управлявано от другиго МПС е бил обект на претърсвания предвид обстоятелството, че в информационната система на МВР били регистрирани санкциите, възпроизведени в издадените Заповеди за налагане на принудителни административни мерки със срок до решаване на въпроса за отговорността на адресата им.

Към горните, претърпени от ищеца неимуществени вреди в резултат на образуваното водено в продължение на повече от година наказателно производство следвало да бъде прибавен и факта, че на 06.04.2018г. ищецът е бил задържан в полицейския арест в продължение на 24 часа, като на същият е бил извършен полицейски обиск.

В настоящият случай счита, че са налице законовите предпоставки за ангажиране отговорността на Прокуратура на РБългария за вреди, по смисъла на чл. 2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ поради следните съображения:

1. Безспорно било налице незоконосъобразно обвинение против ищеца, осъществено с действията на Прокуратурата, доколкото срешу същия е било образувано и водено наказателно производство, а впоследствие производството е прекратено поради това, че извършеното не е престъпление.

2. Настъпването на преки и непосредствени вреди от незаконния акт на прокуратурата по воденото досъдебно производство срешу Д., са налице. Тези вреди в неимуществен план са засегнали психиката на ищеца чрез продължилият в продължение на повече от година емоционален стрес с оглед воденото срещу него наказателно преследване.

3. Налице била и причинно-следствена връзка между действията на ответника и настъпилия вредоносен резултат.

С оглед на горните твърдения, счита, че съобразно характера, интензитета и продължителността на увреждането, отнесени към тежестта на обвинението, продължителността на наказателното производство и другите, наложени на ищеца ограничения във връзка с досъдебното производство, следва да бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3 000 лева.

С оглед на гореизложеното, счита, че са налице всички предпоставки на сочената разпоредба от ЗОДОВ, поради което исковата претенция на ищеца за обезщетение за причинените му неимуществени вреди от образуваното и водено срещу него наказателно производство /ДП № ****/2017г. по описа на 02 РУ - Стара Загора/, се явявала основателна. Налице било отрицателно въздействие върху ищеца, които безспорно рефлектирали върху самооценката му, достойнство и цялостен начин на живот. След образуване на наказателното производство, независимо че И. е бил убеден в правотата на своите действия, съшият е изпитал разочарование, потиснатост, изоставеност, нервно напрежение и големи неудобства от факта, че срещу него е било образувано наказателно производство, което впоследствие е било прекратено поради липса на престъпно деяние.

Искането е да се постанови решение, с което да се осъди Прокуратура на РБългария, с адрес гр.София, бул. "Витоша" №2 да заплати на Г.Д.И. ЕГН **********,*** чрез адвокат М.И.Г. ***, със съдебен адрес ***, офис 13, сумата от 3000 лв. представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на образувано срешу ищеца наказателно производство по ДП № ****/2017г. по описа на 02 РУ - Стара Загора, което е прекратено с Постановление от 08.06.2018г., както и лихва за забава върху главницата, начислена за периода от влизане в сила на Постановлението за прекратяване на досъдебното производство до подаване на исковата молба, ведно със законната лихва от подаване на настоящата искова молба до окончатнелното изплащане, както и направените разноски по делото.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника чрез Района прокуратура –Стара Загора, в който сочат, че предявеният иск е неоснователен и недоказан.

Елемент от фактическия състав за възникване отговорността на правозащитните органи по чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ е влязъл в сила акт.

В конкретния случай се касаело за образувано на 06.04.2017година досъдебно производство №8245 зм 259/2017година по описа на 02 РУ МВР Стара Загора, на основание чл. 212, ал.3 от НПК, срещу ищеца И. - затова че на 06.04.2017година в град Стара Загора е управлявал моторно превозно средство/МПС/- лек автомобил марка / модел" Рено клио" с per. № ****, след употреба на наркотични вещества- канабис, установено по надлежния ред с техническо средство „Дръг тест 5000“ - престъпление по чл. 343 б, ал.3 от НК.

В хода на разследването по горепосоченото наказателно - досъдебно производство, спрямо ищеца не са били извършвани действия по реда на чл. 219, чл. 221 от НПК, а именно - повдигане на обвинение и разпит на ищеца в качеството му на обвиняем.

На 06.04.2017година в град Стара Загора полицейски служители при ОД МВР гр. Стара Загора спрели за проверка движещия се лек автомобил марка / модел" Рено клио" с per. № ****. Била установена самоличността на водача на лекия автомобил, а именно ищеца И.. По време на проверката на полицейските служители им направило впечатление, че И. се държал неадекватно, поради което надлежните органи на властта в рамките на своите законови правомощия тествали ищеца- И., за наличие на наркотично/ упойващо /вещество в издишания от него въздух, чрез техническо средство „Дрегер дръг тест 5000“. Уредът отчел положителен резултат за употреба на канабис. След това по надлежния и етапен ред на ищеца бил съставен и акт за установяване на административно нарушение/АУАН/ под бланков № 241935/06.04.17г., както и талон за медицинско изследване под № 0018046. Ищеца И. получил талона за медицинско изследване и в определения законен срок доброволно дал кръв в ЦСМП - Стара Загора.

На 07.04.2017година била назначена токсикохимична експертиза, която била изготвена на 12.04.2018г. от експерт към НИК град София, под № 18 /ТКХ-51. От заключението й е видно, че на 06.04.2017год. в град Стара Загора ищеца не е управлявал горепосоченото МПС, след употреба на наркотични вещество или аналози, тъй като в предоставената за изследване проба кръв, взета от ищеца И., не се установило наличие на наркотични и лекарствени средства от следните групи: опиати /морфин/, бензодиазепини, фенотиазини,барбитурати, кокаин, канабис, амфетамин, метадон, трициклични антидепресанти, оксикодон, бупренорфин, метамфетамин, екстази, респективно и на техни метаболити.

Във връзка със съставения АУАН, била издадена и Заповед №17-1228- 000437/06.04.17г. на Началник група в сектор „Пътна полиция" към ОД- МВР- Стара Загора, с която било временно отнето свидетелството за управление на МПС на ищеца И. до окончателното приключване на досъдебното производство.

Междувременно на 04.12.2017г. е било депозирано искане от ищеца с правно основание чл.368 и чл.369 от НПК. В Районен съд - Стара Загора било образувано съответното производство. С определение от 24.12.2017г. постановено по ч.н.д. № 3589/2017г. Районен съд град Стара Загора е оставил без разглеждане молбата с която се правило искане за ускоряване на наказателното производство по досъдебното производство, като процесуално недопустима. Съдът в мотивите си е посочил, че ищеца нямал качеството на обвиняем по досъдебното производство, поради което не бил налице правен интерес от подаване на молбата, тъй като в закона били посочени изчерпателно лицата, които биха могли да подадат такава с молба с правно основание чл. 368 от НПК. Определението на Районен съд - Стара Загора е влязло в законна сила на 24.12.2017г.

На 10.05.2018г. по горепосоченото досъдебно производство ищеца И. е бил разпитан в качеството си на свидетел.

Съгласно разпоредбите на НПК, срокът за разследване по горепосоченото досъдебно / наказателно / производство е бил удължен до 18.06.2018г.

След приключване на разследването досъдебно производство №8245 зм 259/2017година по описа на 02 РУ МВР Стара Загора е постъпило в Районна прокуратура - Стара Загора на 11.05.2018г. с писмено мнение по чл.235 от НПК - за прекратяване.

На 08.06.2018год. прокурор от състава на Районна прокуратура/РП/ град Стара Загора, поради липса на осъществен състав на престъпление от общ характер, в частност такова по чл. 343 б, ал.З НК, е прекратил горепосоченото наказателно - досъдебно производство.

На 13.06.2018г. ищеца И. е получил поставения акт на РП- Стара Загора. Постановлението на РП - Стара Загора от 08.06.18г. не е било обжалвано, поради което същото е влязло в сила след изтичане на срока визиран в нормата на чл. 243, ал.4 от НПК, т.е на 21.06.2018г.

С оглед гореизложеното, счита, че липсват доказателства органите на Прокуратурата да са осъществявали действия извън правнорегламентираните в хода на наказателното - горепосоченото досъдебно производство.

В ЗОДОВ било уредено, че Държавата отговаря за виновно поведение на съответните длъжностни лица. За да е налице такова действие или бездействие било необходимо лицето с държавнически правомощия да е издало акт противоречащ на Закона или със действие или бездействие да го е нарушило. Изготвянето на постановление за прекратяване на делото, както и на постановления, касаещи удължаване на срока за разследването по досъдебното производство, не са актове противоречащи на закона и не представляват действия нарушаващи основните принципи на материалния и процесуалния закон. В конкретния случай досъдебното производство е било образувано на основание чл.212, ал.З от НПК - с разпит на свидетел, който е бил извършен от полицейски орган при 02 РУ МВР - Стара Загора, като за образуваното досъдебното производство, съгласно разпоредбите на НПК е била уведомена РП- Стара Загора на 07.04.17г. Спрямо ищеца не е било повдигано обвинение по досъдебното производство. Прокуратурата на РБ - Районна прокуратура - Стара Загора не е постановявала незаконни актове по горепосоченото наказателно - досъдебно производство срещу ищеца.

Предявената претенция в размер на 3 000 лева, е силно завишена, прекомерна и не била съобразена както с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, така и с трайно установената съдебна практика. Съгласно посочената разпоредба, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. При определяне размера на дължимото обезщетение, съдът следва да съобрази такива обективни обстоятелства, каквито представляват продължителността на воденото наказателно производство, налице ли е взета мярка за неотклонение, тежестта на престъплението и отражението, което образуваното и воденото наказателно досъдебно производство е породило репресия върху семейния и приятелския кръг на ищеца, сред колегите и в обществото, върху психиката и физическото здраве на ищеца и др. Претендираното от ищеца обезщетение в размер на 3 000 лв. било в разрез със съдебната практика по аналогични случаи/ включително и тази на ЕСПЧ/и на икономическия стандарт в страната. В депозираната искова молба не се сочели конкретните ограничения, които е претърпял ищеца във връзка с образуваното и воденото наказателно производство срещу него. В конкретния случай спрямо ищеца не е било повдигнато обвинение, спрямо последния не е била взета мярка за неотклонение, като разследването по делото е приключило в разумен срок, съобразно установената съдебна практика и международните стандарти. Образуваното и водено досъдебно производство срещу ищеца, не касаело тежко умишлено престъпление. Законодателят за престъплението по чл.343 б, ал.З от НК е предвидил кумулативно следните наказания: „лишаване от свобода" от една до три години и „глоба".

По горепосоченото досъдебно производство спрямо ищеца не са били извършвани действия по реда на чл.219, чл. 221 от НПК- привличане и разпит на И. в качеството му на обвиняем. Спрямо И. не е била взета мярка за неотклонение, респективно друга мярка за процесуална принуда, съобразно разпоредбите на раздел II от глава VII от НПК.

Не били ангажирани доказателства и за наличието на пряка причинна връзка между образуваното и воденото срещу ищеца наказателно производство и посочените по - горе от него обстоятелства.

Съгласно константната съдебна практика, размерът на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост, като справедливостта не е абстрактно понятие, а се извежда от съвкупната преценка на конкретни факти и обстоятелства. Паричното обезщетение за морални вреди следва да съответства на необходимото за преодоляването им.

Тежестта на доказване е за ищеца и той следва да представи доказателства за вида и размера на вредите, както и за наличието на пряка причинна връзка между претендираните вреди и досъдебното производство, което е било образувано и водено срещу него, което впоследствие е било прекратено с акт на прокуратурата, поради несъставомерност на деянието по чл.343б, ал.3 от НК, в резултат на изготвената токсикохимична експертиза макар, че първоначалните доказателства са били в обратна насока.

Претърпените вреди следвало да са в пряка причинна връзка с воденото и образуваното срещу ищеца наказателно - досъдебно производство. Не били в пряка причинна връзка търпените от него вреди от отнето му свидетелство за правоуправление на моторно превозно средство, нито вредите от прекратената регистрация на моторното му превозно средство, тъй като те са били в резултат на издадени административни актове, които не са били обжалвани от ищеца И.. Твърдените многократни проверки на ищеца също не били пряк резултат от образуваното и воденото срещу него досъдебното производство и прокуратурата не може да носи отговорност за действията на полицейски органи.

Прокуратурата на Република България не следвало да носи и отговорност и за 24 часово полицейско задържане по ЗМВР, както и за извършения полицейски обиск на ищеца. От материалите по делото е видно, че по досъдебното производство не са били приложени заповедта за прилагане на принудителни административни мерки с № 17- 1228 - 000439/06.04.17г., Наказателно постановление № 17-1228 -001371 /18.04.2017г., както и заповедта за задържане на И. по ЗМВР и протокола за полицейски обиск на ищеца, и въз основа на които И. твърди, че е търпял претендираните неимуществени вреди, в резултат на воденото срещу него досъдебно производство.

Въпросните наказателните постановления и заповеди за принудителни административни мерки, касаещи отнемането на свидетелството за правоуправление на ищеца и прекратената регистрация на л.а. са били издадени от административен орган и представляват властнически акт. Тяхното издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административно-наказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Съгласно Тълкувателно постановление № 2/2014г. от 19 май 2015 год. на ОС на ВКС и ВАС, делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия или бездействия по налагане на административни наказания, са подсъдни на административните съдилища, а не на районните.

В исковата молба е било направено и искане за присъждане на лихва за забава. Безспорен бил фактът, че настоящото производство е по реда на ЗОДОВ. В това настоящо гражданско производство не се дължи такава лихва за забава, а само законова такава, и то, от 21.06.2018г., денят в който постановлението за прекратяване на горепосоченото досъдебно производство, поставено от Районна прокуратура - Стара Загора, е придобило стабилитет, от деня в който то е влязло в законна сила, а не от по - ранен такъв момент.

Не са ангажирани доказателства за наличието на пряка причинна връзка между образуваното и водено срещу ищеца наказателно - досъдебно производство и твърдените вреди от ищеца, изразяващи се в притеснения и тревожност, който са го довели до емоционален срив, за който се твърди в исковата молба.

                                                                                                    

            След приключване на съдебното дирене и с оглед събраните по делото доказателства съдът намира за установено следното от фактическа страна:

 

            По делото са представени два броя Заповеди за прилагане на принудителна административна мярка и един брой Наказателно постановление, всички издадени от МВР гр. Стара Загора, сектор Пътна полиция.

            Със Заповед за прилагане на ПАМ № 17 – 1228 – 000439 от 06.04.2017 г. е наложена санкция прекратяване на регистрация на ППС за срок от 6 месеца. Отнето е свидетелство за регистрация на МПС и 2 броя регистрационни табели. Допуснато е предварително изпълнение на ПАМ, като същата е наложена поради управление на МПС от страна на ищеца след установена употреба на канабис с техническо средство дръг тест.

            Със Заповед за прилагане на ПАМ № 17 – 1228 – 000437 от 06.04.2017 г. на ищеца И. е наложена санкция временно отнемане на свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Допуснато е предварително изпълнение и е отнето свидетелство за управление на МПС на водача И..

            С Наказателно постановление от 18.04.2017 г. на Г.Д.И. е наложена санкция глоба в размер на 10 лева за нарушение на чл. 183 ал. 1, т. 1 предл. 2 от Закона за движение по пътищата, а именно че водачът на автомобила не носи контролен талон в себе си. За управление на МПС под въздействие на наркотични вещества или техни аналози не е наложена административна санкция, а преписката в тази част е прекратена и изпратена с данни за престъпление по чл. 343б ал. 3 от НК на Районна прокуратура Стара Загора.

            Представени са доказателства, че в момента на проверката и установяване на шофиран след употреба на канабис на ищеца И. е извършен обиск по реда на чл. 80 от ЗМВР. Обискът е извършен от полицейски орган и в присъствието на свидетеля ****.

            Издадена е заповед за задържане на И. за срок от 24 часа, считано от 00. 20 часа на 06.04.2017 г. Основанието за задържане е чл. 72 ал. 1 от ЗМВР – данни, че лицето е извършило престъпление, а именно в настоящия случай управление на МПС под въздействие на упойващи вещества. Ищецът е освободен в 23 часа на 06.04.2017 г.

            Ищецът е представил към исковата молба и Постановление за прекратяване на досъдебно производство от 08.06.2018 г. Наблюдаващият прокурор е описал, че производството е образувано на 06.04.2017 г. за престъпление по чл. 343б ал. 3 от НК – „Който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от свобода от една до три години и с глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева.“  Токсико - химичната експертиза към НИКК МВР е извършена на 12.04.2018 г. и от заключението ѝ е видно, че предоставената за изследване кръв на И. не се констатира наличие на наркотични и лекарствени продукти. Предвид заключението досъдебното производство, водено срещу ищеца е прекратено поради липса на престъпление.

            От изисканата справка за съдимост на ищеца се установява, че същият не е осъждан до момента.

            В съдебно заседание бяха разпитани двама свидетели при режим на довеждане на страната на ищеца – ****и ****.

            Свидетелят Георгиев твърди, че познава ищеца от около 5-6 години, когато работели заедно в автомивка. Разбрал, че има „някакво досъдебно нещо“ през пролетта на 2017 г. Ищецът му казал това, както и че за първи път му се случвало. Спрели го докато шофира и го тествали за наркотици и се оказало, че има наличие на трева. Ищецът бил притеснен и отказвал да излиза навън. Имало промяна в поведението му. Разбрали негови познати и колеги и той се чувствал по – тъжен. Когато се говорело за това той сменял темата. Когато ищецът бил в колата на свидетеля, ги спрели за проверка и им направили обиск. Обискът им направили, когато видели документите на ищеца, а преди това на свидетеля при проверка никога не му бил правен обиск. Този обиск свидетелят описва като разпореждане да напуснат автомобила и заповед да извадят вещите си от джобовете на полицейския автомобил и направили оглед на колата. Не са подписвали протокол. В момента Г. работел. И по време на досъдебното производство работел в една автомивка, а след това в друга. Въпреки това според свидетеля воденото досъдебно производство срещу ищеца му създавало затруднения, защото искал да се махне от автомивката и си намерил друга работа, но там му искали книжка за управление на МПС, а тя му била отнета.

            Свидетелят Атанасов разказва, че е бил колега на Г. и той научил за делото от самия ищец. Той казал на него и на останалите си колеги, че е бил задържан за употреба на наркотици, но отрекъл да има такова нещо. Когато били колеги „много трудно го изкарал“, когато ставало въпрос за шофиране. Искал да започне друга работа, свързана с шофиране, но не можел, защото книжката му била отнета Не му било много приятно, че се водят срещу него тези дела. Идвал пеша на работа, понякога с такси или приятели го карали. Преди производството бил по – лъчезарен, а после се отдръпнал. Колегите му разбрали, но не си променили отношението спрямо него.

            По делото са представени цитираните по-горе Протокол за полицейски обиск и Заповед за задържане за 24 часа в заверено копие от ОД на МВР гр. Стара Загора, от които е видно, че заповедта за задържане не е била обжалвана. Всички вещи са върнати на ищеца.

            Представени са и двете Заповеди за налагане на ПАМ от 06.04.2107 г. и НП от 18.04.2017 г., издадено на Г.И., видно от които двете Заповеди са влезли в сила на 01.06.2017 г. като необжалвани, а Наказателното постановление също на 11.08.2017 г. е влязло в сила като необжалвано.

            По делото е приложено Досъдебно производство № 8245 ЗМ – 259/2017 г. по описа на 2 РУП МВР Стара Загора по прокурорска преписка № 1334/2017 г. на РП Стара Загора. Видно от същото досъдебното производство е водено в продължение на една година и два месеца, считано от датата на образуване (06.04.2017 г.) до датата на прекратяване на същото (08.06.2018 г.) за престъпление по чл. 343б ал. 3 от НК , което не е тежко и за което се предвижда лишаване от свобода от една до три години, както и глоба. Извършено е едно процесуално действие с ищеца, а именно неговия разпит – на стр. 23 от ДП. Ищецът не е бил привлечен като обвиняем и не му е била взета мярка за процесуална принуда. Постановлението за назначаване на токсико - химична експертиза е от 24.04.2017 г., като забавянето на нейното изготвяне е довело и до продължаване на досъдебното производство.

 

            При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

 

            От изложените обстоятелства в исковата молба се налага изводът, че искът следва да бъде квалифициран като такъв по чл. 2, ал.1 т. 3 от ЗОДОВ.

В тежест на ищеца е да установи твърдяните в исковата молба обстоятелства, че се е осъществил фактическият състав на чл.2, ал. 1, т.3 от ЗОДОВ, ангажиращ отговорността на Държавата за вреди, причинени от неоснователно наказателно преследване, а именно че спрямо него е поддържано обвинение, че е досъдебното производство е прекратено, че са настъпили вреди за ищеца и е налице причинно - следствена връзка между вредите и действията на ответника по делото, свързани с повдигане и поддържане на обвинение за извършване на престъпление. В тежест на ответника е да докаже възраженията си против иска, изложени в отговора на исковата молба.

            С доклада по делото като безспорни са отделени следните обстоятелства, по които страните не възразиха: Г.Д.И. не е бил привлечен като обвиняем по предвидените форма и ред в НПК; Досъдебното производство за престъпление по чл. 343б ал. 3 от НК е прекратено поради липса на престъпление на 08.06.2018 г. и е влязло в сила на 21.06.2018г. т.е. страните не спорят, че обективно срока на разследването е бил около година и два месеца.

            Макар и срещу ищеца да не е имало реално привличане като обвиняем е ясно, че досъдебното производство се е водело срещу него. Лицето търпи вреди от проведеното срещу него наказателно преследване дори и в случаите, когато производството е прекратено без да му е повдигнато обвинение. В този смисъл Решение № 425 от 01.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3143/2015 г., IV ГО т.е. липсата на привличане по чл. 219 от НПК не е пречка за лицето да търси вреди по посочения по горе фактически състав на ЗОДОВ.

            След като първите две предпоставки са безспорни между страните, а именно че наказателното преследване е било насочено срещу ищеца и досъдебното производство е било прекратено, поради това, че извършеното не е престъпление, то в тежест на ищеца беше да докаже пълно и главно настъпилите вреди във връзка с образуваното срещу него досъдебно производство.

            Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ отговорността на прокуратурата е обективна, като тя не е предпоставена от виновното поведение на съответно длъжностно лице.

            От свидетелските показания, които съдът цени като достоверни – същите са последователни и съответстващи на събраните писмени доказателства, се установява, че е имало промяна в психическото състояние на ищеца по време на воденото досъдебно производство. Станал е по – затворен, избягвал да говори на тази тема. Съдът намира за логично настъпването на такава промяна, предвид наказанието, предвидено за такъв вид престъпление и факта, че ищецът не е осъждан до момента.

Въпреки това И. сам е избрал и казал на колегите си и на самите свидетели за воденото досъдебно производство. От тяхна страна не е имало промяна в отношението му към него т.е. воденото досъдебно производство не се е отразило на честта и доброто му име сред колегите и не му е попречило да работи. Свидетелят Георгиев съобщава, че през цялото време ищецът е имал работа. Извършеният обиск след като в колата на един от свидетелите се е возил ищецът, съдът намира, че не се доказа да е в причинна връзка с наказателното преследване на И.. Самият свидетел е осъждан за престъпление против транспорта, което може да е породило съмнение у проверяващите органи и причина за по-обстойна проверка.

От свидетелските показания не се доказа психическата травма за ищеца да е била значителна. Не без значение е фактът, че и двамата свидетели са осъждани за престъпления против транспорта т.е. техните показания не са по-малко достоверни поради този факт, но възприятието на приятелския и колегиален кръг на ищеца в този случай е различно. Фактът, че се води досъдебно производство срещу ищеца за такова престъпление и че в обкръжаващата го среда са налице лица, осъждани за такива престъпления вкл. и тежки поставя под съмнение доколко доброто му име е било засегнато.

При преценка на подлежащите на обезщетение вреди следва да бъде взето предвид и задържането под стража на ищеца за 24 часа, което видно от заповедта същото е предприето именно във връзка с данни за извършеното престъпление и И. е останал задържан за периода от 00.20 часа на 06.04.2017 г. до 23.00 часа на 06.04.2017 г.

В решение № 95/08.05.2011 г. по гр. д. №849/2010 г., ІІІ г.о., ВКС, постановено по правния въпрос дали по реда на ЗОДОВ може да  се претендира обезщетение за причинени вреди в резултат на наложена мярка за процесуална принуда задържане за срок от 72 часа, съдът е отговорил, че независимо дали се касае за задържане за срок до 24 часа по чл. 65 ЗМВР от полицейски орган, до такова за 72 часа по нареждане на прокурор за осигуряване на явяването на обвиняем пред съд или за наложена от съда мярка за неотклонение "задържане под стража", при неоснователност на обвинението причинените в резултат на незаконното задържане неимуществени вреди подлежат на обезщетяване. Размерът на обезщетението за вредите от незаконно задържане се включва в общия размер на дължимото обезщетение, съгласно приетото в т. 13 от ТР №3 на ВКС по тълк. д. №3/2004 г. на ОСГК.  В настоящия случай не се събраха конкретни доказателства за неимуществени вреди в резултат на задържането, но за съда е несъмнено, че лишаването от свобода дори и за 24 часа нанася психическа травма на потърпевшия и следва да се обезщети. Тук е без значение, че заповедта не е обжалвана, тъй като по реда на чл.2 ал.1 т.1 от ЗОДОВ- Държавата самостоятелно отговаря за вреди само в случаите,когато задържането под стража е изрично отменено като незаконно, като в този случай е без значение по какъв начин се е развило досъдебното и съдебното производството.

По делото се събраха гласни доказателствени средства, че ищецът не е могъл да си намери работа на друго място в хода на досъдебното производство, защото му изисквали шофьорска книжка. Според представените писмени доказателства същата му е била отнета със Заповед за налагане на ПАМ, която не е била обжалвана от ищеца т.е. това не е мярка за процесуална принуда по НПК и не е наложена от органите на прокуратурата, която е ответник по настоящия иск. Следва да се отбележи, че съгласно чл. 69а от НПК временно отнемане на свидетелство за управление на МПС се налага от прокуратурата за престъпления против транспорта, когато е причинена смърт или телесна повреда. Ето защо съдът намира, че не следва да бъдат взети предвид наложената ПАМ отнемане на СУМПС и наложената ПАМ за отнемане на регистрационния талон на автомобила и на регистрационните табели със същите аргументи. В случай че ищецът е претърпял вреди от незаконосъобразно водено административно – наказателно производство може да предяви иск за вреди по АПК срещу органите на МВР. В настоящия случай наложените принудителни административни мерки в резултат на които ищецът е останал без книжка за определен период от време (по делото не се доказа точно колко), както и че не е разполагал с автомобила си поради отнетите табели са част от административно наказателно производство. Наложената глоба с Наказателното постановление пък е за непредставяне на контролен талон и няма общо с фактите, свързани с образуване на досъдебното производство и също е наложена от органите на МВР. Не може да се счете и че извършения обиск е причинил вреди на лицето. Същият е извършен доброволно и всички вещи са върнати на ищеца.

 

Законодателната уредба не дава точни критерии за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, а се задоволява да посочи, че то се определя от съда по справедливост (чл. 52 ЗЗД). Още с ППВС №5/1964 г. е изяснено какво следва да се разбира под "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД и кои обстоятелства се вземат предвид, за да се счете определеното обезщетение за "справедливо". Независимо от това всеки съд отдава различна относителна тежест на релевантните обстоятелства, поради което при определяне на размера на обезщетенията за неимуществени вреди се срещат най-съществени противоречия в практиката.

Ето защо съдът намира за необходимо да изброи актуалната практика на ВКС, конкретно във връзка с определяне на размера на обезщетенията за търпени от неоснователни действия на правозащитни органи вреди, в която са утвърдени няколко критерия.

От значение са продължителността на наказателното преследване, личността на увредения и притежаваният от него авторитет в обществото, настъпилите промени в отношенията в семейството, допълнително настъпилите обстоятелства, които са се отразили на репутацията на лицето, негативното отражение в резултат на воденото наказателно производство върху душевното му състояние. Това се приема в решение №16/02.02.2011 г. по гр. д. №396/2010 г., ІІІ г.о., ВКС.

В решение №3/13.02.2012 г. по гр. д. №637/2011 г., ІІІ г.о., ВКС, е прието, че справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства - характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. С оглед спецификата на фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, релевантен критерий е и дългият, несъобразен с разумния срок, период, през който е продължило наказателното преследване, характерът на престъплението по повдигнатото обвинение, публичното му разгласяване и свързаните с това последици.

В решение №480/23.04.2013 г. по гр. д. №85/2012 г., IV г. о., ВКС, е подчертано, че обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 2 ЗОДОВ е за увреждане на неимуществени права, блага или правнозащитими интереси. Вредите се изразяват в нравствените, емоционални, психически, психологически терзания на личността; накърнената чест, достойнство, добро име в обществото.

 Като база за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди следва да служи още икономическият растеж, стандартът на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на увреждането, както и обстоятелството, че осъждането само по себе си също има ефект на репарация. Размерът на обезщетението не следва да бъде и източник на обогатяване за пострадалия.

 

От значение е и създаденият от съдебната практика ориентир, относим към аналогични случаи, тъй като в сферата на нематериалните ценности равенството в обществото намира най-чист израз, а "справедливостта" до голяма степен е изпълнена с морално съдържание и отразява обществената оценка на засегнатите нематериални вреди. Значението на стандарта на живот в страната като критерий за определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди е разгледано и в решение №55/11.03.2013 г. по гр. д. №1107/2012 г., ІV г.о., ВКС. Прието е, че съществува връзка между този стандарт и размерът на обезщетението за неимуществени вреди, защото критерият на справедливостта не може да съществува извън конкретните условия, включващи и време и място на възникване на увреждането, етап на обществено-икономическо развитие, конкретна икономическа конюнктура, стандарт на живот, средно-статистически размер на доходите.

 

Същевременно по делото следва да се има предвид, че не се доказа да е налице съпричиняване на ищеца по смисъла на чл. 5 от ЗОДОВ, защото не се установява поведение на пострадалия, което да е в причинно- следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат от незаконосъобразните действия на държавните органи, за да се освободят те от отговорност. От материалите по досъдебното производство не може да се направи извод за наличието на виновно или противоправно поведение на обвиняемия, което да е в причинна връзка с действията на прокуратурата или да е възпрепятствало хода на разследването (укриване от властите, неявяване на разпити, отказ от даване на показания). Дори точно обратното- още от самото начало ищецът е оказал съдействие на разследващите. Оттук следва, че не може да се приеме, че по какъвто и да е начин той е допринесъл за настъпване на вредите, за да се мотивира намаляване на обезщетението само на това основание.

Следва да се има предвид и Решение № 79 от 17.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2034/2017 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Албена Бонева, в което постановено, че съгласно утвърдената съдебна практика при обичайните за причиненото от незаконното обвинение неудобство, притеснение, безпокойство, страх се определя обезщетение около 1000 лв. за всяка година от наказателното производство.

 

Предвид всички установени по делото обстоятелства и посоченото им значение за размера на процесното обезщетение, както и предвид социално-икономическите условия и стандарта на живот в страната, настоящият съдебен състав намира за справедливо обезщетение, което би репарирало процесните неимуществени вреди, търпяни от ищеца  сумата от 1000 лева.

Този размер на обезщетението съответства на характера и степента на претърпените морални вреди. По делото липсват доказателства, които да установяват, че ищецът е претърпял неимуществени вреди в по-висок размер и с по-силен интензитет от обичайните. Това е така, защото показанията на разпитаните по делото свидетели обосновават извод за претърпени неимуществени вреди в степен на обичайните такива. Престъплението, за което е повдигнато наказателно преследване не е тежко, предвижда се от една до три години лишаване от свобода и кумулативно глоба. На ищеца дори не е повдигнато обвинение и делото не е стигнало съдебна фаза.

Досъдебното производство е протекло в разумни срокове – около година, не са налагани никакви ограничения под формата на мерки за процесуална принуда на ищеца, извършено е само едно процесуално действие с него. Обстоятелствата около воденото досъдебно производство ищецът сам е разкрил на свои колеги и приятели, но това не е променило отношението му към него. При определяне на размера на обезщетението е взето предвид и задържането за 24 часа на ищеца, което несъмнено е оставило у него трайни неприятни спомени.

В настоящия случай следва да бъде дадено обезщетение в размер близък до сходни случаи - така решение № 108/13.08.2018 г. на ВКС по гр.д. № 3053/2017 г., IV г.о., решение № 79/17.07.2018 г. на ВКС по гр.д. № 2034/2017 г., IV г.о./.  В цитираната съдебна практика е прието, че справедливостта изисква сходно разрешаване на аналогични случаи, като израз на общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществени вреди от един и същи вид/, а също и не бива да се допуска размерът на обезщетението да бъде източник на обогатяване за пострадалия.

При определяне на обезщетението съдът съобрази, че е налице превес на обстоятелствата, обуславящи по-нисък размер на обезщетението, тъй като не е установено вследствие на наказателното производство да е настъпило влошаване на здравословното състояние или съществено влошаване на психическото състояние на ищеца, да се е отразило на личния, социалния или професионалния му живот, да е било опозорено доброто му име в обществото /така и определение № 947/ 03.12.2018 г. на ВКС по гр.д. № 3679/2018 г., IV г.о./.

            Стабилитетът на постановлението за прекратяване на наказателното производство в смисъла на т. 4 на ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС като основание за възникване отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни органи, изисква то да е съобщено на лицето, което претендира вредите по реда на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и лицето да не е поискало наказателното производство да продължи и то да завърши с оправдателна присъда. В настоящия случай постановлението за прекратяване на ДП е влязло в сила на 20.06.2018 г., с оглед представената обратна разписка за връчването му на лицето на 13.06.2018г. и изтичане на седмодневния срок за неговото обжалване. От тази дата 20.06.2018 г. следва да се присъди законната лихва за забава върху размера на присъденото обезщетение.

За началния момент, от който следва да се присъжда законна лихва за забава при прекратено досъдебно производство се е произнесъл ВКС с Решение № 123 от 04.10.2018 г. по гр. д. № 716/2018 г. на III ГО - В т. 4 и т. 7 ТР № 3/ 22.04.2004 г. по тълк.д. № 3/ 2004 г. на ВКС се приема, че отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на държавата по иска с правна квалификация чл. 2, т. 2, изр. 2 ЗОДВПГ възниква от момента на влизане в сила на прокурорското постановление за прекратяване на наказателното производство поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, а същото е разрешението и когато наказателното производство е прекратено поради недоказаност на обвинението. Това е и началният момент на забавата върху сумата по обезщетението. Тълкувателното решение е със запазено действие. Различен аргумент не следва само от това, че съгласно действащият закон уредбата на иска е в чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 и 2 ЗОДОВ, а наименованието на закона е променено. Тълкувателното решение, макар да е постановено при действието на ЗСВ (отм.), е задължително за всички органи на съдебната власт, в т.ч. за настоящия състав на Върховния касационен съд (чл. 130, ал. 2 ЗСВ).

 

По разноските.

Предвид крайния изход на делото следва да се присъдят разноски в размер на 10 лева в полза на ищеца, представляващи държавна такса, както и разноски за един адвокат съразмерно на уважената част от иска в размер на 115, 50 лева.

 

Водим от горното, съдът,

 

                                                                Р Е Ш И:       

 

ОСЪЖДА на основание чл. 2, ал. 1 , т. 3, предл. първо ЗОДОВ Прокуратурата на Република България, гр. София, бул. „Витоша“ № 2 да заплати на Г.Д.И. с ЕГН ********** и адрес: *** сумата от 1000 лв. (хиляда лева), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на незаконно наказателно преследване за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК по досъдебно производство № ****/2017 г. по описа на Второ РУ – Стара Загора и прокурорска преписка № 1334/2017 г. на Старозагорска районна прокуратура, прекратено с постановление от 08.06.2018 г. на прокурор от същата прокуратура, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.06.2018 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над сумата от 1000 лева до пълния предявен размер от 3000 лв. като неоснователен.

 

ОСЪЖДА на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ и чл. 78, ал. 1 ГПК Прокуратурата на Република България да заплати на Г.Д.И. с ЕГН ********** и адрес: ***, сума от общо 125,50 лв., представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от иска и внесената държавна такса.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаване на съобщението пред Окръжен съд Стара Загора.

 

 

                                                           Районен съдия: