Присъда по дело №222/2022 на Окръжен съд - Варна

М О Т И В И

към присъда по НОХД № 222/ 2022 год.
на Окръжен съд гр.Варна

По отношение на подсъдимия Н. Ю. Н. от Окръжна прокуратура-Варна е внесен
обвинителен акт за това, че 06.06.2021г. в гр. Варна, в условията на продължавано престъпление за
времето от 18:22ч. до 18:29ч. от IP адрес 91.139.223.152 на четири пъти е използвал данни - номер
на банкова карта и име на картодържател, от платежен инструмент - кредитна банкова карта с
№531969******0337, издадена от „Райфайзенбанк България" ЕАД на името на Г. И. Г., е извършил
трансакции- направил депозити на обща стойност 1250 лв. в сайт за онлайн залагания ,,Bet365" ,
стопанисван от " ХИЛСАЙД / НЮ МЕДИЯ МАЛТА/ ПИ ЕЛ СИ" без съгласието на титуляра Г. И.
Г., като деянието не съставлява по-тежко престъпление- престъпление по чл. 249, ал. 1, вр. чл. 26,
ал. 1 НК
В съдебно заседание по реда на чл.370 и сл. от НПК подсъдимия Н. призна изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласи да не се събират
доказателства за тези факти. Поради това съдът с определение по чл.372 ал.4 вр. чл.371 т.2 от НПК
обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обв. акт.
В пледоарията си представителят на ОП-Варна поддържа обвинението, иска съда да
признае подсъдимия за виновен и да му наложи наказание „лишаване от свобода” за срок от две
години, което да бъде редуцирано по реда на чл. 58а от НК, а изпълнението му да бъде отложено с
подходящ изпитателен срок. Прокурорът пледира да не бъде налагано наказанието „глоба”, но
разноските по делото да бъдат възложени на подсъдимия.
Защитникът на подсъдимия Н. не оспори фактологията изложена в обвинителния акт и
излага доводи за наличие на многобройни смекчаващи обстоятелства, въз основа на които съдът за
приложи чл.55 ал.1 т.1 от НК при определяне на наказанието. Моли, изтърпяването на последното
да бъде отложено за минималния изпитателен срок от 3 години.
Пред съда подсъдимият лаконично посочи, че не оспорва фактите по обвинението, а
упражнявайки правото си на лична защита посочи че е съгласен с обвинението. В последната си
дума, отново заяви, съгласие с обвинението.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
На 06.06.2021г. сутринта свид. Г. И. Г. се придвижвал в гр.Варна пеша и с автобус. По
неизвестен за него начин, изгубил портфейла си, без да разбере веднага. В портфейла Г. държал
личната си карта, дебитна карта от банка ДСК и две кредитни карти от „Райфайзенбанк".
В 10:43 ч. и 10:44 ч. на същата дата, с дебитната карта на Г., бил направен неуспешен
опит за транзакция и неуспешен опит за баланс на картовата сметка.
След това, през периода от 18:22 часа до 18:29 часа, банковите карти на
„Райфайзенбанк" били използвани, за интернет залагания в сайта BET365, като били направени
множество залагания на обща стойност 1250 лева.
Когато Г. установил, че му липсва портфейла с картите, се обадил на снаха си, да се
обади да блокират картата. След малко тя му се обадила и му казала, че от ДСК я уведомили за
неуспешен опит за транзакция.
При контакт с „Райфайзенбанк" била получена информация за неправомерни
транзакции на стойност 1250 лв.
При проведеното разследване е установено, че неправомерните транзакции са
осъществени чрез залагане в интернет в сайта ВЕТ365.
Видно от предоставената информация от Хилсайд/Ню медия малка, оперираща със
1

сайта ВЕТ365, на името на Г. Г. била направена регистрация, чрез която са осъществени
залаганията. В регистрационната форма извършителят на престъплението посочил името Г. Г. , но
посочил собствения си домашен адрес. Сайтът обаче записвал и данните за IP-адрес, от които са
направени залаганията, доставчикът на интернет и от кой мобилен номер са осъществени
залаганията. Чрез последния е установена самоличността на Н. Ю. Н. и домашния му адрес.
От доказателствата за съдимост на подсъдимия Н.Н. се установява, че към датата на
извършване на процесното деяние не е осъждан.
Съдът прие, че в събрания обем доказателства по делото няма противоречие, нито
взаимно изключване на факти и обстоятелства досежно времето, мястото и механизма на
извършване на деянията. Самопризнанието на подс. Н., направено пред съда, се подкрепя от
приобщените по делото доказателства, които съдът кредитира като обективни и кореспондиращи
помежду си.
След преценка на всички доказателства по делото, съобразно разпоредбата на чл.
14 от НПК - поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие, че подсъдимият Н.Н. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 249, ал. 1 във връзка с чл. 26,
ал. 1 от НК,
Изпълнителното деяние се изразява в използването на данни от платежен инструмент
без съгласието на титуляра му, а престъплението е извършено чрез действие.
Субект на престъплението е вменяемо, пълнолетно, неосъждано лице . Деянието е
извършено умишлено т.к. подсъдимият е съзнавал обществено опасния му характер, предвиждал е
и е искал настъпването на обществено опасните му последици.
Съдът с оглед разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК определи наказанието при
условията на чл.58а ал.4 от НК /неправилно изписана в диспозитива на присъдата, като ал.3,
поради техническа грешка/. Преценката за прилагане на този текст съдът прави въз основа на:
добросъвестното процесуално поведение на подс.Н., вкл. и самопризнанието направено в хода на
досъдебното производствто, сравнително младата му възраст и необременено съдебно минало.
Освен това следва да се отбележи, че от престъплението по чл.249 ал.1 НК няма съставомерни
вреди.
Воден от това съдът прие, че смекчаващите обстоятелства са многобройни и при
тяхното наличие и най-лекото, предвидено в чл.249 ал.1 от НК наказание се явява несъразмерно
тежко. За това съдът приложи чл.55, ал. 1, т. 1 НК, като по-благопритен за дееца и определи на
подсъдимия Н. наказание лишаване от свобода под установения в закона специален минимум, а
именно за срок от една година. Според съдебния състав това наказание съответства както на
степента на обществена опасност на конкретно извършеното деяние, така и на ниската степен на
обществена опасност на подсъдимия Н..
Съдът съобразявайки и разпоредбата на чл.55 ал.3 от НК не наложи на подсъдимия
кумулативно предвиденото в чл.249 ал.1 НК наказание – глоба. Всички отчетени от съда
смекчаващи обстоятелства обуславят извод, че посочените в чл. 36 НК цели на наказанието могат
да бъдат успешно постигнати и без изолирането на подсъдимия от средата, в която живее. Налице
са всички материално правни предпоставки за приложението на института на условното осъждане,
поради което на основание чл. 66, ал. 1 НК съдът отложи изпълнението на наказанието лишаване
от свобода за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
Предвид изложеното съдът прие, че наказание от посочения вид и с конкретния размер
е справедливо и достатъчно за постигане на целите на наказанието визирани в чл.36 ал.1 от НК -
както на специалната, така и на генералната превенция по отношение на останалите членове на
обществото, които потенциално биха били извършители на подобни деяния.
При този изход на делото – подсъдимия е признат за виновен и съобразно разпоредбата
на чл.189 ал.3 от НПК съдът възложи съдебните и деловодните разноски в тежест на Н.Н..
По изложените мотиви, съдът постанови присъдата си.

2

СЪДИЯ:
3

Номер на акта:	23
Дата:	13 април 2022 г. (в сила от 29 април 2022 г.)
Съдия:	Ерна Якова-Павлова

Дело:	20223100200222
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	11 март 2022 г.

Присъда по дело №222/2022 на Окръжен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите