РЕШЕНИЕ
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд – гр.
Тутракан в закрито заседание на двадесет и първи юли две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
Районен
съдия: Г.Г.
при участието на
секретаря ЗАНИЕЛА В.А, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 206/2020 г. по
описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 143 и сл. от ГПК.
1. Предявени са кумулативно субективно и
обективно съединени искове по чл. 108 от ЗС и чл. 537, ал. 2, изр. 2 от ГПК (изменени
с Молба вх. № 260055/25.01.2022 г. - л.
104, л. 126, уточнени с Молба вх. № 260156/09.03.2022 г. - л. 117) от страна на ищците З.И.Д., В.И.Д., Е.И.И., З.И.Д., Ю.С.Д.[1], С.Г.С.1, В.Г.С.1 (последните трима конституирани на осн.
чл. 227 като правоприемници на починалия в хода на производството Г.И.Д. - л. 115) и Д.И.Д., упълномощили адв. Е.Г.
от Адвокатска колегия – гр. Силистра (л.
18 - 23, 113, 114) за:
1.1. установяването на основание чл. 108 от ЗС на правото
им на собственост, върху Самостоятелен обект в сграда
с идентификатор № 81075.4.501.1.1, по кадастралната карта на, придобито от :
1.2. В.И.Д., Е.И.И. - до размера от по 1/4 ид. ч., за всеки от тях, въз основа на осъществено давностно владение лично от тях в периода от смъртта на И. Д. Г. през 2016 г. до средата на м. април 2020 г., като същите на осн. чл. 82 от ЗС присъединяват владението на наследодателя И. Д. Г., осъществено в периода от 2002 до 2016 г. и владението на Д. Д.Д., осъществено в периода от 1996 г. до 2002 г.;
1.3. З.И.Д., З.И.Д. и Д.И.Д. - до размера от по 1/8 ид. ч., за всеки от тях, въз основа на осъществено давностно владение лично от тях в периода от 2002 г. до средата на м. април 2020 г., като евентуално на осн. чл. 82 от ЗС тези ищци присъединяват към тяхното владение и владението на наследодателя Д. Д.Д., осъществено в период от 1996 г. до 2002 г.;
1.4. Ю.С.Д., С.Г.И. И В.Г.И. - до размера от по 1/24 ид. ч., за всеки от тях, въз основа на наследствено правоприемство от Г.И.Д., който от своя страна е придобил 1/8 ид. ч. от правото на собственост въз основа на осъществено лично от него владение в периода от 2002 г. до средата на м. април 2020 г., към което евентуално на осн. чл. 82 от ЗС е присъединено владението на Д. Д.Д., което е осъществено в периода от 1996 г. до смъртта ѝ през 2002 г.
1.5.
осъждането на ответника да преде владението върху имота.
1.6. отмяната по реда на чл. 537, ал. 2 от ГПК на
Нотариален акт № 161/08.04.2020 г., т. 1, ОР № 896, д. № 137/2020 г. на
Нотариус № 648 на НК – М. К. с Р. с.
Тутракан.
1.7.
Ищците твърдят,
че са наследници на Д. Д.Д., с ЕГН **********, бивш жител ***, починала на
24.10.2002 г. Твърди се, че през 1996 г. наследодателката им била закупила имот
в бившето ДЗС на с. Черногор - понастоящем представляващо самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 81075.4.501.1.1 с предназначение - жилище, апартамент.
След закупуване на имота наследодателката им е декларирала придобИ.ето му в Община
Главиница и е заплащала дължимите за него данъци и такси. Тя живяла в имота до
смъртта си през 2002 г.
1.8.
Наследодателката
нямала свои деца. След смъртта ѝ като нейни наследници се явявали общо шест нейни племенници. Твърди
се, че ищецът З.Д. живеел в непосредствена близост до въпросния имот - неговото
жилище се намирало в ***, а имотът на леля им - на *** в същото село.
Останалите наследници на наследодателката живеели в различни населени места в
страната. След смъртта наследодателката, ищецът З.Д. започнал да полага грижи
за имота, продължил да заплаща дължимите за него данъци. В тази връзка се
твърди, че след смъртта на Д. Д. владението е продължено от наследниците ѝ.
1.9.
Преди около 10
г. в с. Черногор дошъл да живее Г.И.А., който бил родом от с. Черногор, но
заедно със съпругата си от много години живеел в с. Гарван, обл. Силистра. Г.
заживял в дома на брат си Б. И.А. в имот, находящ се на адрес: С.Ч., ОБЩ. Г., ***.
Според ищеца З.Д. - Г. живял в имота на брат си 3 - 4 години. Преди около 6
години го потърсило лицето И. С. от с. Черногор, който бил племенник на Г.А.. И.
обяснил причините Г. да се върне да живее с. Черногор, както и че заради
възникнали противоречия между двамата братя, вече не бил желани в дома на брат
си Г.. И. помолил да предостави на чичо му Г. за ползване имота, останал по
наследство от леля им Д. Д.. Съжалил Г. и решил да му предостави имота за
безвъзмездно ползване. Уговорили се той да поддържа имота. Г. бил изключително
благодарен, че са го приютил.
1.10.
Ищецът З.Д.
твърди, че Г. не е предявявал никакви претенции по отношение на собствеността
на имота, нито по какъвто и да било начин е оспорвал правото на собственост
върху имота - на него и останалите
наследници на леля им. Ежедневно с Г. се виждали, той е ходил да пазарува от
магазина му, който се намирал в близост до двете жилища.
1.11.
Твърди се, че
за периода, в който живял в жилището, Г. не е заплащал наем - нито на ищеца З.Д.,
нито на другите наследници, нито е заплащал данъци за имота. Г. заплащал само
сметките за потребените от него ел. енергия и вода.
1.12.
Ищецът З.Д.
твърди, че в края на 2016 г. Г. се разболял. От племенника му И. С. научил, че е постъпил на лечение в
Онкологичното отделение на Русенската болница. По - късно отново от И. научил,
че съпругата и синът на Г., които не бил виждал изобщо да го посещават в с.
Черногор, отишли и взели в дома си Г. при изписването му от болничното
заведение като безнадеждно болен. От съселяни по- късно разбрал, че Г. е
починал на 13.12.2016 г.
1.13.
Ищецът З.Д.
твърди, че на 15.12.2016 г. съседи на имота на леля им Д. Д. му позвънили и
казали, че синът и жената на Г. изнасят дърва за огрев от имота в с. Черногор.
Сигнализирал за извършеното посегателство полицейския служител, обслужващ
селото, и кмета на селото. По-късно от тях разбрал, че полицейският служител е
изгонил от имота сина и жената на Г.. На 16.12.2016 г. подал жалба до РУП -
Тутракан. Полицейският служител съставил протоколи за предупреждение на него и
на сина на Г. - Б. - да не влизаме в конфликти един с друг.
1.14.
Твърди се, че
синът на Г. - Б.Г.А. ***. След гореописания случай три години не бил идвал в
имота, не бил влизал в него, не бил правил опити да обработва двора. Ключовете
за имота били в ищецът З.Д.. Ищецът З.Д. твърди периодично посещавал същия, за
да го нагледа, да провери за течове и нередности. Съседите също се обаждали в
случай на възникнала нередност.
1.15.
Ищецът З.Д.
твърди, че средата на м. април 2020 г. полицейски служител, отговарящ за с.
Черногор, го уведомил, че синът на Г. - Б.Г.А. се бил сдобил с нотариален акт
за собственост на имота. Предупредил го да не се саморазправям с Б., а в случай
на спор - да се обърнат за съдействие към съда. Една седмица по – късно
полицейският служител се обадил да отиде да вземе катинарите на имота. Ищецът З.Д.
казал, че няма да отиде да ги вземе, и че той и останалите наследници на леля
му били собственици на имота, а не Б.. Твърди, че от този момент - м. април
2020 г. ответника владеел имота.
2.
Ответникът Б.Г.А. представляван от
адв. П.Н. от Адвокатска колегия – гр. Силистра (л. 39), е подал отговор в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, с който счита
иска за неоснователен.
2.1.
Оспорва се
придобИ.ето на собствеността от праводателя на ищците.
2.2.
Твърди, че
самият той е придобил собствеността върху имота по наследство от Г.А.,
който пък го е придобил въз основа на осъществено в периода 2004 г. - 2016 г. давностно
владение. На първия ищец от ответника била заплатена сумата от
5 000 лв. като продажна цена за имота.
2.3.
Признава се факта, че ответника владее имота.
По
допустимостта
3.
Съдът намира,
че исковете са процесуално допустими, което налага разглеждането им по
същество.
От
фактическа страна
Съдът, като взе
предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
4. По делото са разпитани свидетелите (л. 139):
4.1. на ищците - И. В. С.* (първи братовчед на ответника - в конфликтни отношения с последния по повод предаването на владението върху процесния имот - вж. т. 22 и сл.), Сейфидин Ариф С. , Р. К. В.;
4.2. на ответника - Й.Н.Ю. (кмет на селото), М.А.И., В. К. М.* (която има общо дете с ищеца З.Д., но не поддържа добри отношения с него); К. С. А.* (майка на ответника)
4.3. Съдът е отчел, че по отношение на свидетелите, обозначени със звездичка, са обстоятелства, поставящи под съмнение тяхната обективност. Поради тази техните показанията им са кредитирани дотолкова, доколкото същите се подкрепят от показания на др. незаинтересовани свидетели и в частта, установяваща неблагоприятни факти за страната, в полза на която свидетелстват.
5. Процесните „блокчета”, в който попадал процесния самостоятелен обект в сграда, били собственост на свинебазата на „М.“ („Р.”) в селото, която била закрита през 1997 г. според свид. И. (която била касиерка в „М.”) и свид. С. .
7. През 1997 – 1998 г. Г.А. ***, като първоначално заживял с брат си Б. на регистрирания постоянен адрес:*** (л. 128), което се установява от показанията на свид. С. , които се подкрепят от тези на свид. Ю., А., В..
8. На 24.10.2002 г. починала Д. Д., видно от представеното удостоверение за наследници (л. 8).
9. След това процесното жилището било необитаемо, според свид. Ю., И., М., В.. Въпреки това дворното място в този период било поддържано от ищеца З.Д. според свид. М., която твърди: „Ние сме имали грижата за този имот, след като почина баба Д.. При нас идваха хора да си напазаруват в магазина и сме ги молили да окосят. Аз съм ги пращала и З. ги е пращал. Грижата продължи, докато Г. прояви интерес за имота.” Същото се потвърждава и от показанията на свид. В..
10. В периода 2004 - 2005 г. Г.А. заживял в процесния имот, което се установява от показанията на свид. Ю. и М. (2006 - 2007 според свид. И.). Според показанията на свид. М. и С. ищецът З.Д. е настанил Г.А. в имота.
11.1. Свид. М. твърди, че между Г.А. и ищеца З.Д. била постигната уговорка за продажбата на имота, поради което Г.А. заплатил на З.Д. сумата от 5 000 лв. Уговорката е била да бъде изповядана сделка под формата на нотариален акт за прехвърлянето на собствеността. Според свид. М. другите наследници на Д. Д., не знаели да договорките между Г.А. и З.Д.. За установяването на това обстоятелство свид. М. на 12.09.2019 г. от свид. М. съставила разписка. Съдът намира, че в тази им част показанията на свид. М. не следва да бъдат кредитирани, поради следните обстоятелства:
11.1.1. С показанията ѝ в тази им част се цели установяването на сключването на предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот, за която чл. 19, ал. 1 от ЗЗД предвижда писмена форма за действителност. За установяването на този факт свидетелските показания са недопустими съгл. 164, ал. 1, т. 1 от ГПК.
11.1.2. По отношение на заплащането на суми от Г.А. на ищеца З.Д. свид. М. е съставила разписка за предаването на сумата от 5 000 лв. Тази разписка принципно не може да се ползва като доказателство, тъй като е изготвена много след удостоверените действия, т. е. тя не е била предназначена да удостовери тези действия към момента на извършването им, а по – скоро да замести свидетелските показания на свид. М. в последващо производство. Независимо от това на този документ следва да бъде отдадено значение дотолкова, доколкото той установява с категоричност, че свидетеля не си спомня подробности относно твърденията за изплащане на сумата. Свидетелят си служи по време на разпита именно с копие от тази разписка, в която се говори за предаване на сумата от 5 000 лв. Същевременно в показанията си свид. М. твърди, че сумата е заплатена на части (две по 1 500 лв. и една от 2 000 лв.), като не може да се посочи, кога са направени вноските. Уточнено е, че всички вноски са заплатени през 2004 г.
11.1.3. В тази част показанията на свидетеля противоречат и собствените ѝ показания (същата твърди, че сумата е жила непосилна за Г.) и на показанията на свид. С. , В. които сочат на скромни финансови Г.А. (същият е бил тракторист в „Зърнени храни”), в светлината на който заплащането на сумата от 5 000 лв. за една година изглежда житейски неправдоподобно.
11.1.4. В тази връзка не следва да бъдат кредитирани и показанията на свид. А., която твърди, че още ищецът З.Д., още докато бил жив Г.А. и е признал, че имотът му е платен. Последната е майка на ищеца, поради което същата е заинтересована от установяването на правото на собственост в полза на сина ѝ - ответник по делото.
11.2. Твърденията на свид. С. в обратния също не могат да бъдат кредитирани. Свид С. сочи, че самият той помолил ищеца З.Д. да пусне Г.А. в имота, в отговор на което първия заявил: „Готово, пускаме го. Няма да плаща наем. Само да подържа чисто и да си плаща режийните.“. Постигането на този вид договорка между ищеца З.Д. и Г.А. също не може да бъде прието за доказано, тъй като свид. С. не е присъствал на договорката между ищеца З.Д. и Г.А. и пресъздава единствено твърденията на ищеца З.Д.. Свид. В. преразказва съответно твърденията на свид. С. .
11.3. Освен това показанията на свид. С. не могат да бъдат взети под внимание и с оглед факта, че същият е в лоши отношения с ответника.
13. Няма данни някой от наследниците на Д. Д. да са поддържали имота след 2004 г. Единствено свид. С. твърди, че работниците на З. поддържали имота и след като Г.А. се нанесъл. Тези показния обаче остават изолирани и не следва да бъдат кредитирани с оглед заинтересоваността на свидетеля. Освен това от житейска гледна точка се явява по - вероятно работниците на да са поддържали косили и пръскали в периода, когато в имота е живяла Д. Д. и когато същият е бил необитаем (в който смисъл са показанията на свид. М.), но не след като Г.А. е разработил градината и засял и домати, краставици в дворното място (както твърди свид. С. ).
14. По отношение на заплащането
на данъците съдът кредитира показанията на незаинтересования свидетел И., която
твърди, че партидата била на името на Д. Д., като след нейната смърт данъците
се заплащали от Г.А.. Когато бил болен, данъците били заплащани от свид. С. .
Свидетелката е категорична, че наследниците на Д. Д. не са заплащали данъци, в
частност такива не е заплащал и ищеца З.Д., като последния не е „плащал по
някой” друг. Поради тази причина не следва да бъдат вземани под внимание
твърденията на свид. С., който твърди, че той е заплащал данъците, а ищецът З.Д.
му ги осребрявал. Показанията могат да бъдат кредитирани единствено за
периода след м. октомври 2016 г. (вж. сл. точка).
15. През м. октомври 2016 г. Г.А. се разболял сериозно, което наложило свид. И. С. да го води „по доктори”. Последното се установява и от показанията на свид. С. и В..
16. В периода: 21.10.2016 г. - 04.11.2016 г. Г.А. е бил настанен с помощта на свид. И. С. в „Комплексен онкологичен център - Русе”, с диагноза: Палиативна помощ при злокачествено новообразувание на десен бал дроб (л. 61).
17. По време на лечението ответника и майка му узнали, че Г.А. е в тежко състояние и след изписването му го взели в с. Гарван, за да полагат грижи за него, което се установява от показанията на свид. А. и С. .
18. На 07.11.2016 г. от на ответника е издадено пълномощно за получаване на пенсията на упълномощителя в с. Гарван (л. 62).
19. На
10.11.2016
г. от ответника до РУ на МВР -
гр. Тутракан е подадена жалба, в
която същият твърди, че баща му притежавал имот с административен адрес: с.
Черногор, на ул. „Първа” № 43. Свид. С. възпрепятствал достъпа му до имота.
Впоследствие сочи, че ключовете се държали от лице на име Н. И. С. . Била
образувана преписка вх. № 735/2016 г. В хода на преписката обяснения са дали И.
и Н. С. , които са потвърдили, че ключовете действително се държат от
последния, но имотът, в който е живял Г.А. е с адрес: *** (л. 66 и 67). В хода на преписката е
установено, че имота с адрес: с. Черногор, ул.
„Първа” № 43 е собственост на Б. А., брат на Г.А.. По преписката е
постановен отказ да се образува досъдебно производство.
20. На 13.12.2016 г. Г.А. починал, видно от представеното удостоверение за наследници (л. 109).
21. Издадена е служебна бележка от кмета на с. Черногор - свид. Ю., според която Г.А. е живял повече от десет години на адрес: с. Черногор, ул. „Четиринадесета” № 11, вх. „А” (л. 40). Съдът погрешно е приел документа за официален и е открил производство по чл. 193 от ГПК. Законът по аргумент от чл. 47, ал. 1, изр. 3 и чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК предоставя възможност на кмета на кметството да изготвя справка относно факта, дали определено лице живее (или не живее) на адрес в същото населено място. Това правомощие обаче не се разпростира по отношение на установяването на факта дали лицето е живяло на същия адрес в десетгодишен период от време (още повече, че по делото няма ангажирани доказателства дали лицето, издало удостоверението, е заемало длъжността „кмет” през целия период).
23. На 16.12.2016 г. до РУ на МВР - гр. Тутракан е подадена жалба и от ищеца З.Д., с което същият оспорва правата на ответника и твърди, че той е собственик на имота, като наследник на Д. Д. (л. 72). Твърди, че ответникът започнал да влиза в имота. По преписката е приложена докладна записка, от която е видно, че З.Д. се е обадил на служител на полицията относно влизане на Б. и Калинка А.ови в имота на 15.12.2016 г. (л. 89). В сведенията си от 05.01.2017 г. ответникът твърди, че е сменил бравите и катинарите в имота (л. 90). По преписката е постановен отказ да се образува досъдебно производство.
24. На 08.04.2020 г. е съставен Нотариален акт № 161/08.04.2020 г., т. 1, ОР № 896, д. № 137/2020 г. на Нотариус № 648 на НК – Моника Койчева, с който ответника е признат за собственик по давностно владение и наследство на процесния самостоятелен обект в сграда (л. 13).
25. През същия месец ответника установил фактическата власт върху имота. Според свид. А. тя и сина ѝ срязали катинарите и влезли в имота.
От
правна страна
От така установената
фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
I. Относно осъщественото владение от Д. Д.
26. Чл. 79 от ЗС изисква непрекъснатото упражняване на владение, което съгласно чл. 68 включва и упражняването на фактическата власт върху вещта. Това владение следва да е осъществено, несъмнено, явно и фактическата власт да е придобита спокойно (без насилие), съгласно принципите, установени в отменения Закон за давността.
27. От свидетелските показания се установява, че Д. Д. е упражнявала фактическата власт върху процесния имот в периода от 1996 - 1997 г. до нейната смърт - 24.10.2002 г. Според свидетелите тези постройки били на „Меком“ („Родопа”), който са ги предоставяли за ползване на физически лица. Свинебазата е била закрита през 1997 г. По делото не са ангажирани доказателства фактическата власт върху процесният самостоятелен обект да е предадена от дружеството, или пък Д. Д. да е заплащала наем на същото. В тази връзка съдът приема, че Д. е държала имота за себе си, а не за „Меком”.
II. Относно осъщественото владение след смъртта на Д. Д.
28. От показанията на свидетелите се установява, че Д. Д. същата е стопанисвала имота, подпомагана в периода след като се разболяла от ищеца З.Д. и свид. М..
29. В периода 24.10.2002 г. - 2004 г. имотът бил необитаем.
30. През 2004 - 2005 г. ищецът З.Д. настанил в имота Г.А., според показанията на свид. М. и С. .
31. Последното налага извода, че ищецът З.Д. с предоставянето на владението на трето лице върху имота ясно е демонстрирал, че владее имота като свой до размера на наследствените му права, придобити от Д. Д., държейки ид. ч. на останалите наследници на последната. Субективните му намерения са обективирани в твърденията, направени с исковата молба и уточняващите такива.
32. За да се приеме, че имотът е придобит от наследниците на Д. Д., чрез присъединяването на владението на последната (започнало в най - добрия случай през 1996 г. - вж. т. 6), владението, реализирано чрез ищеца З.Д., е следвало да продължи в съответствие с чл. 79, ал. 1 от ЗС най - малко до 2006 г.
33. Свидетелските показания безпротиворечиво установяват, че Г.А. е упражнявал фактическата власт върху имота в периода от 2004 - 2005 г. до настаняването му в „Комплексен онкологичен център - Русе” - 21.10.2016 г., от който момент вече лицето не се е завръщало в имота, тъй като транспортирано от отделението при съпругата си и сина си (ответник по делото) в с. Гарван, където е живяло до момента на смъртта си.
34. В ядрото на процесният спор юридическата преценка на осъществената от Г.А. фактическа власт, в частност квалифицирането на същата като владение или държане на имота. Тази квалификация е от съществено значение, тъй като владението на Г.А. би прекъснало владението на наследниците на Д. Д. и би ги лишило от възможността да придобият собствеността на твърдяните основания.
III. Относно осъщественото от Г.А. владение върху процесния имот
35. Както вече бе отбелязано по - горе, фактическата власт върху имота е бил предадена на Г.А. от ищеца З.Д..
36. Уговорките между двамата остават неизяснени, с оглед невъзможността да бъдат взети под внимание, както показанията на свид. М. и А., така и тези на свид. С. (вж. т. 11). Недоказаността на постигнатата договорка налага действията на Г.А. да бъдат анализирани през призмата на субективното намерение на същия да свои или да държи предадения самостоятелен обект.
37. По делото категорично е установено, че в поземления имот е заграден от Г.А. и в него е изградена стопанска постройка, като е извършен и ремонт на покрива над процесният самостоятелен обект в сграда. Тези действия сочат на намерение за придобИ.е на имота (12).
38. В същият аспект следва да бъде тълкувано и заплащането на данъците за имота от страна на Г.А. (вж. т. 14).
39. От друга страна след предаването на имота на Г.А. ищецът З.Д. е спрял да поддържа имота и да заплаща данъците за него, което сочи на отказ от намерението да се придобие имота (тъй като към 2004 г. ищците все още не са придобили собствеността).
40. С оглед гореното съдът приема, че Г.А. е осъществил самостоятелно владение върху процесния имот в периода 2004 - 2014 г., в резултат на което е станал собственик на същия на осн. чл. 79, ал. 1 от ЗС.
41. Правото на собственост е наследено след смъртта му от неговите наследници:
41.1. свид. Калинка А. - до размера от 1/2 ид. ч., на осн. чл. 9, ал. 1 от ЗН;
41.2. отв. Б.А. - до размера от 1/2 ид. ч., на осн. чл. 5, ал. 1 от ЗН;
IV. По основателността на иска
42. Прекъсването на владението на преките наследниците на Д. Д. от страна на Г.А. е лишило тях и техните наследници от възможността да придобият собствеността върху имота на заявените основания.
43. От своя страна Г.А. е придобил собствеността върху жилището през 2014 г.
44. През м. октомври 2016 г. може да се приеме, че той е изгубил владението поради преместването му в с. Гарван. Към този момент ключовете за жилището са останали в свид. С. , който ги държал за наследниците на Д. Д.. Последните обаче не са могли да установят отново спокойно владение върху жилището, тъй като правата им са били оспорвани от наследниците на Г.А. (Свидетелите говорят за периодични сметни на брави и катинари - вж. т. 19). Това неустановено положение е продължило до м. април 2020 г., когато наследниците на Г.А. установили трайно владение върху жилището.
45. В тази връзка съдът намира, че е в периода след смъртта на Г.А. наследниците на Д. Д. не са установили владение върху процесния самостоятелен обект в сграда.
46. В обобщение на гореизложеното, съдът приема, че исковете се явяват неоснователни.
47. За пълна яснота следва да бъде отбелязано, че ищците вероятно не биха оспорили правата на покойният Г.А., а настоящия процес е породен единствено от конфликтните отношения с неговите наследници, който придобиват правата върху имота, без да са били съпричастни към живота на Г.А. повече от 20 години. В конкретният случай обаче съдът е обвързан да реши спора с оглед събрания по делото доказателствен материал и разпоредбите на материалния закон.
Разноски
48. На осн чл.
78, ал. 3 от ГПК на ответника следва да бъдат
присъдени направените разноски (660 лв.), като всеки един от ответниците бъде
осъден да заплати припадащата му се част съобразно претендираните права.
49. Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете предявени от ищците Е.И.И., с ЕГН **********, с посочен по делото адрес: ***; В.И.Д., с ЕГН **********, с посочен по делото адрес: ***; Ю.С.Д., с ЕГН **********, с посочен по делото адрес: ***; С.Г.С., с ЕГН **********, с посочен по делото адрес: ***; В.Г.С., с ЕГН **********, с посочен по делото адрес: *** (последните трима конституирани на осн. чл. 227 като правоприемници на починалия в хода на производството Г.И.Д., с ЕГН **********); Д.И.Д., с ЕГН **********, с посочен по делото адрес: *** А; З.И.Д., с ЕГН **********, с посочен по делото адрес: ***; З.И.Д., с ЕГН ********** и посочен по делото адрес: ***; срещу ответника Б.Г.А., с ЕГН **********, с посочен по делото адрес: ***, за установяването на основание чл. 108 от ЗС на правото им на собственост, върху Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 81075.4.501.1.1 (осемдесет и една хиляди седемдесет и пет, точка, четири, точка, петстотин и едно, точка, едно, точка, едно) по кадастралната карта на С.Ч., ОБЩ. Г., одобрена със Заповед № РД-18-1746/22.10.2018 г. на ИД на АГКК, с предназначение - жилище, апартамент, с площ от 46,62 кв. м., ведно с прилежащите избено помещение с площ от 13.50 кв. м. и съответните ид. ч. от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - самостоятелни обекти с идентификатори № 81075.4.501.1.4, № 81075.4.501.1.3, 81075.4.501.1.2, под обекта - няма, над обекта - няма (съгласно Скица 15-390569 - 14.05.2020 г. на СГКК – гр. Силистра); придобито от:
1. В.И.Д., Е.И.И. - до размера от по 1/4 ид. ч., за всеки от тях, въз основа на осъществено давностно владение лично от тях в периода от смъртта на И. Д. Г. през 2016 г. до средата на м. април 2020 г., като същите на осн. чл. 82 от ЗС присъединяват владението на наследодателя И. Д. Г., осъществено в периода от 2002 до 2016 г. и владението на Д. Д.Д., осъществено в периода от 1996 г. до 2002 г.;
2. З.И.Д., З.И.Д. и Д.И.Д. - до размера от по 1/8 ид. ч., за всеки от тях, въз основа на осъществено давностно владение лично от тях в периода от 2002 г. до средата на м. април 2020 г., като евентуално на осн. чл. 82 от ЗС тези ищци присъединяват към тяхното владение и владението на наследодателя Д. Д.Д., осъществено в период от 1996 г. до 2002 г.;
3. Ю.С.Д., С.Г.И. И В.Г.И. - до размера от по 1/24 ид. ч., за всеки от тях, въз основа на наследствено правоприемство от Г.И.Д., който от своя страна е придобил 1/8 ид. ч. от правото на собственост въз основа на осъществено лично от него владение в периода от 2002 г. до средата на м. април 2020 г., към което евентуално на осн. чл. 82 от ЗС е присъединено владението на Д. Д.Д., което е осъществено в периода от 1996 г. до смъртта ѝ през 2002 г.;
както и за осъждането на ответника да преде владението върху имота.
ОСЪЖДА всеки от ищците да заплати на ответника
Б.Г.А., с ЕГН **********, припадащата му се част от направените разноски,
както следва:
1. Е.И.И., с ЕГН ********** - 165 лв. (сто шестдесет и пет лева);
2. В.И.Д., с ЕГН ********** - 165 лв. (сто шестдесет и пет лева);
3. Ю.С.Д., с ЕГН ********** - 27,50 лв. (двадесет и седем лева и петдесет стотинки);
4. С.Г.С., с ЕГН ********** - 27,50 лв. (двадесет и седем лева и петдесет стотинки);
5. В.Г.С., с ЕГН ********** - 27,50 лв. (двадесет и седем лева и петдесет стотинки);
6. Д.И.Д., с ЕГН ********** - 82,50 лв. (осемдесет и два лева и петдесет стотинки);
7. З.И.Д., с ЕГН ********** - 82,50 лв. (осемдесет и два лева и петдесет стотинки);
8. З.И.Д., с ЕГН ********** - 82,50 лв. (осемдесет и два лева и петдесет стотинки).
ОПРЕДЕЛЯ
на страните шестмесечен срок за
отбелязването на настоящото решение в Служба по вписванията – гр. Тутракан на
основание чл. 115, ал. 2 ЗС.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му пред Окръжен
съд – гр. Силистра. Решението в частта на разноските може да бъде
изменено или допълнено от настоящият съд по молба на страна, подадена в същият
срок.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: