№ 456
гр. София, 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Ани Захариева
Членове:А. Иванова
Мила П. Лазарова
при участието на секретаря Теодора Цв. Стоянова
в присъствието на прокурора Д. В. М.
като разгледа докладваното от Мила П. Лазарова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20251100600907 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда, постановена на 30.11.2023г. по НОХД № 5413/2020г., СРС,
НО, 18 състав е признал подсъдимия М. П. Г. с ЕГН ********** за
ВИНОВЕН в това, че на 26.11.2018г. около 17,46ч. в гр. София, в
едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление
на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление - с
пет броя НП, всички влезли в сила на 17.01.2019г., е управлявал моторно
превозно средство - лек автомобил марка „Фолксваген" модел „Голф“ с peг. №
**** по бул.“Цветан Лазаров“ с посока на движение от бул. „Искърско шосе“
към бул. „Христофор Колумб“ – престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК , като
му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от една година и девет
месеца (при първоначален строг режим на изтърпяване) и глоба в размер на
600 лева.
Присъдата не е влязла в сила. Преди изтичане на срока за обжалването й
са постъпили жалби от подсъдимия М. П. Г., както и от служебния му
защитник адвокат Ад. Х..
В жалбата на осъдения Г. се излага, че срещу него не е било водено
досъдебно производство и не се е запознал с обвинението, и не е получил
препис от обвинителен акт. Иска делото да се върне за ново разглеждане.
В жалбата на служебния защитник на подсъдимия Г. се съдържат доводи
1
за липса на категоричен извод за виновността му. Твърди се, че не е доказано
по безспорен начин извършването на престъплението, като присъдата се явява
незаконосъобразна и необоснована. На следващо място се посочва, че
определеното наказание е явно несправедливо и съдът не е взел предвид
смекчаващите отговорността обстоятелства, като изразеното съжаление,
доброто процесуално поведение и извънредния характер на обстановката.
Иска се отмяната на постановената присъда и оправдаването на Г..
Алтернативно се иска намаляване на размера на наказанието.
В закрито заседание въззивният съд по реда на чл.327 от НПК е преценил,
че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага провеждането на
въззивно съдебно следствие.
В съдебно заседание, защитата в лицето на адвокат Х. поддържа
депозираната жалба. Счита определеното наказание за високо и моли за
намаляване на размера на същото предвид дългия период, който е изтекъл във
времето от извършване на Д.ието. Излага твърдения, че са нарушени
процесуалните права на подсъдимия по повод невъзможността му да сключи
споразумение на досъдебната фаза и иска от съда да върне делото на
предходната инстанция.
В хода на съдебните прения прокурорът намира присъдата на СРС за
правилна и законосъобразна, а наказанието за справедливо и моли съда да
остави въззивната жалба без уважение.
Подсъдимият Г., поддържа казаното от своя защитник, а в правото си на
последна дума моли да бъде отменена присъдата.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като съобрази изложените от страните
доводи и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата, предмет
на проверка в настоящето въззивно производство, намира за установено
следното:
Допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила по
смисъла на чл.348 ал.3 т.1 от НПК, тъй като е ограничено правото на защита
на подсъдимото лице.
Въззивният съд намира, че неправилно районният съд е провел
разпоредителното заседание на 09.03.2023г., като е прекратил допуснатата по
делото правна помощ, в резултат на което подсъдимият е останал без
служебен защитник, въпреки изрично манифестираното от него желание в
тази насока.
Нормата на чл. 6, т. 3, б. „с” от ЕКЗПЧОС (Конвенцията), регламентира,
че всяко лице, обвинено в криминално престъпление, има право да се
защитава лично или да ползва адвокат по свой избор, а ако не разполага със
средства за заплащане на адвокат, има право да му бъде предоставена
безплатна служебна защита, когато интересите на правосъдието го изисква.
Анализът на съдебната практика, във връзка с приложението на чл. 94,
ал. 1, т. 9 от НПК води до извод, че винаги когато привлеченото към
2
наказателна отговорност лице поиска участието на служебен защитник, такъв
следва да му бъде осигурен, като не е необходимо изследването на въпроса
дали той може да си упълномощи сам. Това е така, защото съгласно
практиката по приложение на Конвенцията при изрично отправено искане за
осигуряване на професионална защита, такава следва да бъде осигурена и
неосигуряването винаги представлява нарушение на правото на справедлив
процес по чл. 6 от Конвенцията.
В подкрепа на това становище е решението по дело „Пакели” от
25.08.1983г., където Съдът в Страсбург приема, че лице, обвинено в
извършване на престъпление, което не желае да се защитава лично, трябва да
има възможност да ползва услугите на адвокат, ако не разполага с достатъчно
средства да осигури и организира защитата си.
Като е провел разпоредителното заседание без наличието на защитник,
въпреки че самият подсъдим е изразил изрично желание за това,
първостепенният съд е допуснал нарушение на процесуалните правила.
Формално погледнато тя не е била задължителна, но съгласно чл. 94, ал.
1 т. 9 от НПК след като подсъдимият е направил искане за участие на
служебен защитник, е следвало да му се осигури такава възможност за да бъде
обезпечен един справедлив процес. Към датата на разпоредителното
заседание подсъдимия е разполагал със служебен защитник, който обаче не се
е явил в съдебното заседание, като е депозирал изрична молба, че е във
влошено здравословно състояние, която е подкрепил с болничен лист и е
помолил да не се дава ход на делото. Подсъдимия от своя страна също е
направил изрично изявление, че желае да има защитник, но въпреки това
председателя на първоинстанционния съдебен състав е дал ход на
разпоредителното заседание в отсъствието на защитник и с това е ограничил
възможностите за защита на подсъдимия.
Затова след като в разпоредителното заседание подсъдимия е участвал
без защитник, въпреки че е изразил желание да има такъв е недопустимо
разглеждане на делото, а при разглеждането му без адвокат е било нарушено
правото му на защита, регламентирано в чл. 15 и чл. 55 от НПК.
Ето защо следва постановената присъда да бъде отменена поради
нарушение на процесуалните правила за разглеждане на делото и същото да
бъде върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав.
Водим от горното и на основание чл.335 ал. 2 вр. чл. 348 ал. 3 т.1 вр.
чл.334 т. 1 от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло присъда, постановена на 30.11.2023г. по НОХД №
5413/2020г., СРС, НО, 18 състав.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на СРС.
3
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4