Р Е Ш Е Н И Е
№ 205
гр. Враца, 07.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, IV състав, в публично
заседание на 23.03.2022 г. /двадесет и трети март две хиляди и двадесет
и втора година/ в състав:
АДМ. СЪДИЯ: ГАЛИНА
ГЕРАСИМОВА
при секретаря ДАНИЕЛА
МОНОВА и с участието на прокурора НИКОЛАЙ
ЛАЛОВ, като разгледа докладваното от съдия ГЕРАСИМОВА адм.
исково дело № 37 по описа на АдмС – Враца за 2022 г., и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 203 от Административно-процесуалния кодекс АПК/ във вр. с чл. 284,
ал. 1, вр. с чл. 285, ал. 2 от Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража /ЗИНЗС/.
Образувано е по искова молба от Г.В.П.,***,
против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, с която е предявен иск за
присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на
10 000 (десет хиляди) лева за периода от 22.09.2018 г. до 31.12.2021 г.,
произтичащи от неизпълнение на задължението по чл. 140, ал. 1 от ЗИНЗС за
провеждане на профилактични прегледи, флуорографски и лабораторни изследвания
по отношение на ищеца.
Твърди, че в резултат
на действията и бездействията на затворническата администрация е претърпял
множество неимуществени вреди, изразяващи се в причинено физическо и психическо
страдание, значителен дискомфорт, накърняване на човешкото достойнство и силно
притеснение относно здравословното му състояние.
В с.з. ищецът се
явява лично, като поддържа исковата молба по изложените в нея съображения.
Ответникът - Главна
Дирекция „Изпълнение на наказанията” – гр. София, чрез процесуалния си
представител ** Г.Х. в представен по делото писмен отговор, оспорва предявения
иск като недоказан и неоснователен. Поддържа, че не е установено по несъмнен
начин наличието на фактическия състав на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС за ангажиране
отговорността на ГДИН. Излага подробни съображения, че от събраните по делото
писмени доказателства не се установява ищецът да е поставен в неблагоприятни
условия, които да са довели до страдание и унижаване на човешкото достойнство,
с оглед на което презумпцията за настъпили вреди съгласно чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС е неприложима. Отправено е искане към съда да остави без уважение
предявения иск, като неосновател и недоказан. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна прокуратура -
Враца, конституирана като страна по делото на основание на основание чл. 286,
ал. 1 от ЗИНЗС, чрез участващия по делото прокурор, дава мотивирано заключение
за неоснователност и недоказаност на предявения иск. Не са представени
доказателства, от които да се установява, че ищецът е претърпял неимуществени
вреди вследствие бездействие на органите на ГД „ИН“. Моли предявената искова
претенция да бъде отхвърлена.
Административният
съд, анализирайки събраните по делото
писмени и гласни доказателства и като се запозна с доводите и
съображенията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от
представената справка от Началника на Затвора – ***, изготвена по данни от
програмата ИСИН, ищецът е постъпил в Затвора – *** на 22.09.2018 г. и на
22.10.2019 г. е преведен в Затвора – ***. За периода от 22.09.2018 г. до
21.08.2020 г. е изтърпявал приведено на основание чл. 70, ал. 7 НК наказание по
ЧНД № 2105/03 на *** в размер на * г. * мес. и ** дни лишаване от свобода. От
21.08.2020 г. е приведено в изпълнение
наказание по НОХД № 188/11 на ОС – ***, в размер на * г. и * мес. Лишаване от
свобода за престъпления по чл. 321 и чл. 354а НК. На 23.06.2021 г. ищецът е
преведен в Затвора – *** за доизтърпяване на наложеното му наказание. Представена
е и медицинска справка с № ИЗ 1635/24.02.2022 г., изготвена от от м. ф. С., от
която се установява, че по време на престоя си в Затвора – ***, ищецът няма
провеждани профилактични прегледи, флуорографски и лабораторни изследвания.
По делото е
представена и медицинска справка от С. б. за а. л. на л. от с. /СБАЛЛС/ – *** ,
от която се установява, че през периода от 22.09.2018 г. до 31.12.2021 г.
ищецът не е лекуван в болницата при затвора – *** и не са регистрирани
изследвания в клиничната лаборатория и рентгеновия кабинет.
При така установената фактическа обстановка
съдът мотивира следните правни изводи:
Според чл. 205 от АПК, приложим на осн.
препратката от чл. 285, ал.1 вр. чл. 284 ЗИНЗС, искът за обезщетение се
предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто
незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. В
конкретния случай ищецът твърди настъпване на неимуществени вреди от
незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица на ГД „Изпълнение на наказанията“ и като ответник
се сочи Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, която съгласно чл. 12, ал.
2 ЗИНЗС е юридическо лице към Министъра на правосъдието и осъществява прякото
ръководство и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода, т.е предявения
иск е допустим, като предявен от лице с правен интерес и срещу пасивно
легитимирания ответник, по аргумент от чл. 205 от АПК във чл. 284, ал. 1 във
вр. с чл. 285, ал. 1 и ал .2 от ЗИНЗС.
Разгледан по същество
искът е неоснователен като съображенията за това са следните:
В конкретния случай с
предявения иск се претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в
резултат на непровеждане на профилактични прегледи, флуорографски и лабораторни
изследвания по отношение на ищеца, което задължение е нормативно закрепено в
разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗИНЗС.
По силата на
разпоредбата на чл. 284 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на
лишени от свобода и задържани под стража
от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на
нарушения на чл. 3 от закона. В ал. 1 на тази норма е посочено, че
лишените от свобода и задържаните под
стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, а в ал. 2 е доразвито понятието за нарушение по
смисъла на първата алинея с посочване на
конкретни хипотези, една от които е липса на медицинско обслужване. С
разпоредбата на чл. 284 ал. 5 от ЗИНЗС законодателят е предвидил, че в случаите
на нарушение на чл. 3, ал. 1 от закона настъпването на неимуществени вреди се
предполага до доказване на противното. Ето защо в случая е необходимо да се
докаже само осъществяване на нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС, което да е довело до
уронване на човешкото достойнство или пораждане на чувство на страх, незащитеност
или малоценност у лишения от свобода. Съгласно разпоредбата на чл. 128 ЗИНЗС при изпълнение на наказанието
лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото и
психическото здраве на лишените от свобода. Условията и реда за медицинско
обслужване в местата за лишаване от свобода са определени в Наредба № 2/2010 г. за
условията и реда за медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода,
издадена от министъра на здравеопазването и министъра на правосъдието на основание
чл. 128, ал. 3 от ЗИНЗС. В чл. 129, ал. 1
от ЗИНЗС е предвидено, че медицинското обслужване на лишените от свобода се
осъществява в медицински центрове и специализирани болници за активно лечение,
разкрити към местата за лишаване от свобода по реда на чл. 5, ал.1 от Закона за
лечебните заведения, които са част от националната система за здравеопазване и
медицинската помощ, която се осъществява в тях, съответства на общите
медицински стандарти /чл. 129, ал. 2 от ЗИНЗС/.
Според чл. 133 от ЗИНЗС към затворите, затворническите общежития и поправителните домове се
създават медицински центрове, а съгласно чл. 134
от същия закон в тях се
осъществяват: 1. спешна медицинска и дентална помощ; 2. първична медицинска
помощ; 3. специализирана извънболнична медицинска помощ; 4. дентално
обслужване; 5. профилактична, рехабилитационна и хигиенно-противоепидемична
дейност за поддържане и укрепване на физическото и психическото здраве на
лишените от свобода; 6. медицинско освидетелстване на здравословното състояние
на лишените от свобода. Изпращането на лишените
от свобода в лечебни заведения извън местата за лишаване от свобода, се
извършва със заповед на началника на затвора по предложение на директора на
медицинския център, при спешни случаи – с устно нареждане на началника на
затвора, когато в лечебните заведения към местата за лишаване от свобода няма условия
за провеждане на необходимото лечение; се налага лечение на инфекциозни
заболявания; са необходими консултативни прегледи или специализирани
изследвания /чл.135, ал.1 от ЗИНЗС/.
Анализът на посочената нормативна уредба води
до извода, че нормативно установеното задължение на администрацията на местата
за лишаване от свобода, е създаването на условия за опазване на физическото и
психическо здраве на лишените от свобода при изпълнението на наложеното им
наказание /чл. 128, ал. 1, във вр. с чл. 2, т. 3 от ЗИНЗС/. Съдържанието на
административното задължение се свързва от една страна с изискване за
предприемане на активни действия по превенция на евентуалните заболявания, а от
друга - с изисквания за осигуряване на своевременно диагностициране и лечение
при възникване признаци на заболявания. Осигуряването на доброто здравословно
състояние на лицата, лишени от свобода, е израз и на общото изискване за
хуманност при изпълнение на наказанието.
От представените и
приобщени по делото доказателства, включително посочените по-горе медицински
справки, се установява по безспорен начин, че за времето, прекарано в местата
за лишаване от свобода, до депозиране на исковата молба, на ищеца не са
извършвани профилактични прегледи, флуорографски и лабораторни изследвания, с
което е нарушен чл. 140, ал. 1 от ЗИНЗС. Съгласно цитираната законова
разпоредба, на всеки лишен от свобода най-малко веднъж годишно се извършват
профилактичен преглед, флуорографски и лабораторни изследвания и се провеждат
задължителните планови имунизации и реимунизации.
Не всяко неизпълнение
на законово вменено задължение на затворническата администрация, обаче води до
нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС, съответно до реализиране на отговорността на
държавата по чл. 284 ЗИНЗС.
По делото няма данни,
липсват и каквито и да било твърдения от страна на ищеца, за настъпило внезапно
или съществуващо хронично заболяване, което да налага постоянна, респективно периодична
профилактика, неосъществяването на която да е довело да влошаване на
здравословното му състояние. Няма данни за времето на престоя в затворите в
***, *** и ***, П. да е потърсил медицинска или стоматологична помощ и такава
да не му е осигурена или отказана. Липсват доказателства и дори твърдения
ищецът да провежда медикаментозна терапия и от затворническата администрация да
не са осигурени предписаните лекарства за провеждане на необходимото лечение. От
представения по делото здравен картон се установява, че ищецът няма анамнеза,
няма минали заболявания, не страда от фамилна обремененост, няма травми и
наранявания, не използва медикаменти и като заключение е клинично здрав.
От друга страна в
исковата молба П. посочва, че практиката ГД „ИН“ да не извършва флуорографски и
лабораторни изследвания не е инцидентна само по отношение на него, а касае
всички лишени от свобода, което изключва проявено дискриминационно отношение
спрямо него, тъй като по негови думи, не е поставен в условия различни или
по-неблагоприятни от тези, в които изтърпяват наказанието останалите лишени от
свобода.
Предвид изложеното и
след анализ на представените по делото доказателства, не се установява жестоко,
нечовешко или унизително отношение към ищеца по чл. 3, ал. 1 ЗИНЗС, нито е налице
някоя от хипотезите на ал. 2, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство, пораждат чувство на страх,
незащитеност или малоценност. Липсата на нарушение по чл. 3 от ЗИНЗС от страна
на длъжностни лица на ГДИН, изключва презумпцията за настъпили вреди по чл.
285, ал. 5 същия закон, за които би отговаряла държавата съобразно правилото на
чл. 284 ЗИНЗС.
От установеното по
делото неизпълнение на чл. 140, ал. 1 ЗИНЗС не следва автоматично обезщетяване за
причинени неимуществени вреди в парично изражение, възприето за дължимо от
този, чиито права смята, че са нарушени,
съобразно неговото лично, субективно усещане. Естеството и характерът на
причиненото страдание съдът следва да прецени не само от страна на субективното
възприятие и усещане на пострадалия за причинена вреда, но и с конкретните
факти, от които тя произтича, каквито в настоящото производство не бяха
доказани.
За пълнота на
изложеното дори да се приеме, че ищецът действително е бил притеснен и
стресиран, предвид обстоятелството, че пенитенциарните заведения не са с
развлекателно-увеселителен характер и за целите на наказанието лишените от
свобода търпят редица ограничения в правната си сфера, не се установи по
несъмнен начин, че тези отрицателни емоции са в пряка причинна връзка с
незаконосъобразни действия или бездействия от страна на ответника, с оглед на
което, искът за вреди се явява недоказан и неоснователен.
При този изход на
спора на основание чл. 143, ал. 4 от АПК на ответника следва да бъдат
присъдени своевременно поисканите разноски за юрисконсултско възнаграждение в
минималния размер от 100 лева при прилагане на чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка
с чл. 144 от АПК и на чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, която сума следва да се заплати от
ищеца.
Водим от горното и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК вр. чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковата молба
на Г.В.П.,***, против Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“, с която е предявен иск за присъждане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 10 000 (десет
хиляди) лева за периода от 22.09.2018 г. до 31.12.2021 г., произтичащи от
неизпълнение на задължението по чл. 140, ал. 1 от ЗИНЗС за провеждане на
профилактични прегледи, флуорографски и лабораторни изследвания по отношение на
ищеца.
ОСЪЖДА Г.В.П.,*** да заплати на
ГДИН - София разноски по делото
в размер 100.00 /сто/ лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на
оспорване, чрез АдмС - Враца пред тричленен състав на АдмС - Враца в 14 дневен
срок от съобщението до страните, че е изготвено.
На страните да се
изпрати препис от решението.
АДМ. СЪДИЯ: