РЕШЕНИЕ
№….
гр. Добрич, 22.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Добричкият
районен съд, Гражданска колегия, девети състав, в открито съдебно заседание,
проведено на осемнадесети април две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮБОМИР ГЕНОВ
при
участието на секретаря Галина Христова сложи за разглеждане гр. дело №3693 по
описа за 2018 г. на ДРС, докладвано от районния съдия, и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл.124 ал.1 от ГПК (след изменението на иска в съдебното заседание на 18.04.2019 г. от осъдителен по чл.108 от Закона за собствеността в установителен по чл.124 ал.1 от ГПК).
Образувано е по искова молба на Р.Н. Малинов
(фамилното име е уточнено в началото на последното съдебно заседание) с ЕГН **********
***, чрез процесуалния представител адвокат Д.Д. с адрес ***, срещу В.Е.Ч. с
ЕГН ********** *** по чл.108 от Закона за собствеността за признаването за
установено по отношение на ответницата, че ищецът е собственик по силата на
договор за покупко – продажба на нива - поземлен имот с идентификатор №*** по
кадастралната карта на с. *** общ. Добричка с площ от 3580 кв.м., както и за
осъждането на ответницата да предаде владението върху посочения имот на ищеца. В
исковата молба се сочи, че ищецът е придобил процесната нива по силата на
договор за покупко – продажба от 05.06.2000 г.; в края на месец август 2018 г.
е решил да продаде нивата и при справка в Агенцията по вписванията е установил,
че същият имот е бил отдаден под наем от И.К.П. на В.Е.Ч., и двамата непознати
за него, с договор от 17.07.2017 г. за срок от 3 години; И.К.П. не притежава
никакви права върху имота и не е бил упълномощаван да извършва каквито и да е
действия с него; на основание на посочения договор за наем ответницата държи
имота без каквото и да е правно основание; настоява за уважаването на
предявения иск. В съдебното заседание след изслушването на свидетелските
показания по искане на ищеца е било допуснато изменение на предявения иск от осъдителен по
чл.108 от Закона за собствеността в установителен по чл.124 ал.1 от ГПК, като
след изменението се настоява за признаването за установено по отношение на
ответницата, че ищецът е собственик по силата на договор за покупко-продажба на
нива с кадастрален идентификатор №*** и площ от 3.580 дка, трета категория, в
местността *** Добричка община.
В законоустановения едномесечен срок от
получаването на исковата молба и доказателствата към нея ответницата е
посочила, че предявеният иск е неоснователен; Р.Н.М. не е доказал, че В.Е.Ч.
държи или владее имота; наличието на вписан наемен договор не означава, че той
се изпълнява и наемодателката владее или държи имота; В.Е.Ч. не ползва имота, а
договорът не е регистриран в Общинска служба „Земеделие“ – Добричка, което е
задължително условие за договореното ползване; на основание на чл.37в) ал.2 от
ЗСПЗЗ процесната земя е включена в масивите за разпределение и е отдадена на
трето лице за обработване – „АГРОСТРОЙ-М“ЕООД; отреденото в полза на
собственика арендно плащане е 189.74 лева за 2018 г. и 200.48 лева за 2019 г.;
ответницата не владее, държи или ползва имота, поради което искът за предаване
на владението е неоснователен; настоява се за присъждането на направените
разноски, като при условията на евентуалност се прави възражение за
прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.
В последното съдебно заседание ищецът чрез
своя процесуален представител е настоял за уважаването на иска и присъждането
на разноските.
Добричкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск е процесуално допустим.
Правният интерес на ищеца произтича от
претендирането от страна на ответницата на отричаното от ищеца право (в случая
за наемането на процесния имот и ползването му по договор за наем с трето за
собствеността лице, който по действащото българско право не е недействителен),
като правният интерес се свързва с извънсъдебното оспорване на правата на
ищеца, каквото е снабдяването на ответника с констативен нотариален акт за
собственост (в този смисъл са Решение №1942/15.01.2002 г. по гр. дело №298/2001
г. на ІV г.о. на ВКС и Решение №885/12.06.2002 г. гр. дело №95/2001 г. на ІV
г.о. на ВКС) или както е в настоящата хипотеза - с регистрирането от страна на
ответницата в Службата по вписванията – Добрич на 18.07.2017 г. на сключения
между нея и И.К.П. договор за наем на имота за срок от 3 години (на лист 9 от
делото), който съгласно чл.237 от Закона за задълженията и договорите би
останал в сила спрямо приобретателя и затова се налага точното изясняване на
правата на страните по него, както и евентуалното установяване на действителния
собственик. Искът е допустим и с оглед спецификата на спора (той касае спор за
собственост относно земеделска земя, която към датата на подаването на исковата
молба е била реално стопанисвана от трето лице по силата на изричните
разпоредби на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи относно
разпределението на т.нар. „бели петна“ – нерегистрирани в общинските служби по
земеделие и съответните общини за обработване земи), при което не е съвсем ясно
кой е упражнявал реалната фактическа власт през значителен период от време. Р.Н.
Малинов разполага с правната възможност да установи спрямо наемодателя и
наемателя по договора за наем правото си на собственост върху имота, като с
оглед на установената от свидетелските показания липса на осъществяването на
каквато и да е фактическа власт върху имота от страна на ответницата в
съдебното заседание на 18.04.2019 г. искът е изменен от осъдителен в
установителен.
Разгледан по същество, той е основателен.
С
договор за покупко – продажба от 05.06.2000 г. (на лист 5 от делото) Р.Н.
Малинов е закупил нива с площ от 3.580 декара, ***, общ. Добричка. Според
издадените удостоверение за данъчна оценка (на лист 7) и скица (на лист 6) в
СГКК – Добрич той е отразен като единствен собственик на процесния имот, на
който е даден кадастрален идентификатор №66946.20.47 по кадастралната карта на
село Славеево, общ. Добричка. В Службата по вписванията – Добрич по партидата
на имота (на лист 8) са отразени прехвърлителната сделка от 05.06.2000 г. и
договора за наем от 18.07.2017 г. между И.К.П. и В.Е.Ч.. Ответницата в отговора
си на исковата молба не е оспорила собствеността на Р.Н. Малинов върху имота,
като в този смисъл са и показанията на разпитания по делото свидетел С.Л.Л.. В писмената
молба от 18.04.2019 г. другият допуснат свидетел И.К.П. (който е представил
болничен лист и от чийто разпит ищецът впоследствие се е отказал) е посочил, че
решил да управлява имота, който бил „бяло петно“, като осигури по-висока
доходност за собственика; действията му с В.Ч. били законни и целели
осигуряването на по-високи доходи за ищеца, а не ощетяването му; за жалост
договорът не бил регистриран от съответната общинска служба по земеделие и не е
могъл да се обработва от ответницата, която не е въведена във владение, не го
държи и не го е обработвала. Вероятно при действията на страните по договора за
наем от 17.07.2017 г. се касае до началната фаза на някаква схема за
реализирането на неправомерни доходи за сметка на (по това време)
незаинтересования собственик, но същата е била успешно пресечена. Следователно ищецът се легитимира като
собственик на процесния имот по силата на договора за покупко – продажба от
05.06.2000 г.; предявеният иск е основателен и трябва да бъде уважен.
С оглед изхода от спора и на основание на
чл.78 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени направените разноски в общ
размер на 566 лева (в това число 55 лева внесена държавна такса (включително 5
лева такса за банковия превод), 11 лева заплатена държавна такса за издаването
на преписи от исковата молба във връзка с нейното вписване в Службата по
вписванията – Добрич (включително 5 лева такса за банковия превод) и 500 лева
адвокатско възнаграждение – с оглед на изменената разпоредба на чл.7 ал.5 от
Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
същото не е прекомерно).
Водим от горното, Добричкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.Е.Ч. с ЕГН ********** ***, че Р.Н. Малинов с ЕГН **********
*** е собственик по силата на договор за покупко – продажба от 05.06.2000 г. на
нива - поземлен имот с идентификатор №*** по кадастралната карта на с. *** общ.
Добричка с площ от 3580 кв.м.
ОСЪЖДА
В.Е.Ч. с ЕГН ********** *** да заплати на
Р.Н. Малинов с ЕГН ********** *** сумата от 566 (петстотин шестдесет и шест)
лева, представляваща направените разноски по гр. дело №3693/2018 г. по описа на
ДРС.
УКАЗВА на ищеца в 6-месечен
срок от влизането в сила на съдебното решение да извърши вписването му в
Службата по вписванията – гр. Добрич.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ДОС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: