№ 315
гр. Варна, 23.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на седми юли през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Търговско дело №
20213100900761 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е разгледано като ТЪРГОВСКИ СПОР (чл. 365 т.1от
ГПК вр. чл. 1 ал.1 т.6 от ТЗ)
Искът е приет на осн. чл. 498 ал. 3 КЗ като предявени обективно
съединени искове на В. ЛЮБ. К., ЕГН ********** от ******,
представлявана от адв. Н. Д. (ШАК), със служ. адрес: ****** ******,
електронен адрес(обявен в ЕПЕП): ******, срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД ЕИК *********, гр. София, бул.
СИМЕОНОВСКО ШОСЕ 67 А, чрез адв. Н. Д. (ВАК), служ. адрес ******,
електронен адрес(обявен като заместващ сигурно електронно връчване адрес
на пълномощник): ******, за заплащане на справедливо обезщетение по
застраховка „гражданска отговорност“ за претърпени вреди от ПТП,
причинено на 06.05.2021г в гр. Варна от водач – застрахован за управление
на л.а. „Опел Зафира“ с ДКН ****** както следва:
1. в размер на 100 000лв за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки от телесно увреждане (счупване на бедрена шийка,
множество рани по тялото, охлузвания и натъртвания), продължаващо
лечение (операция за смяна на тазобедрена става и неприключило
възстановяване на движенията след принудително обездвижване, настъпили
усложнения на съпътстващо заболяване автоимунен артрит и нужда от нови
операции и рехабилитация), както и психични страдания от изживяното
произшествие, емоционален стрес и дискомфорт при лечение и принудителна
промяна в начина на живот (болничен престой, обгрижване с чужда помощ в
хоспис) и психическа травма, проявяваща се като болезнени страхове,
тревожност и безпокойство за бъдещето, затрудняващи ежедневието;
2. в размер на 5300лв за понесени имуществени вреди, изразяващи
1
се в сбор от направени разходи за лечение на фрактурата(вложено
медицинско изделие) и платен едномесечен престой в хоспис
3. както и обезщетение за забава в размер на законна лихва върху
всяка от тези главници, начислена за период от уведомяване на
застрахователя на 03.06.2021г. до окончателно изплащане на обезщетенията
по банкова сметка на пострадалата IBAN: ****** в Инвестбанк АД.
Ищцата, чрез пълномощника си адв. Д., е основала иска си на
твърдения, че водачът З.Е., застрахован за риск „гражданска отговорност” по
задължителна застраховка оповестена в публичен регистър като сключена
със ответния застраховател полица ******, валидна до 01.07.2021г. за
управление на л.а. МПС л.а. с марка "Опел", модел „Зафира", ДКН ******, е
предизвикал ПТП на 06.05.2021 год. в гр. Варна на кръстовището на ул.
Шипка и ул. Парчевич, като нарушил правилата за движение, за което и бил
осъден по НАХД№ 4062/2021 на РС – Варна. Твърди, като пешеходец,
засегната от удара с автомобила, е понесла средна телесна повреда (счупване
на шийка на дясна бедрена кост), както и множество рани, натъртвания и
охлузвания, които наложили спешна оперативна интервенция в МБАЛ
„Света Анна – Варна“ за подмяна на тазобедрената й става с имплатиране на
бедрено стъбло, бедрена глава и ацетабуларна капсула и последващ
продължителен и болезнен възстановителен процес. Твърди, че заплатила
необходимите за операцията медицински изделия, фактурирани за цена от
4500лв по предписан талон, както и 800лв за наложителните медицински и
социални грижи, предоставени й в хоспис в първия месец на пълно
обездвижване след изписването от болницата. Сочи, че въпреки лечението,
възстановяването на движенията й било значително забавено от автоимунно
заболяване. Нуждата от употреба на памперс и катетър по време на постелния
режим влошили сериозно и психическото й състояние – изпитвала срам,
неудобство, безсилие, обида и омерзение, изживяла изключително болезнено
самотата си в този тежък за нея емоционален момент.
Сочи, че и понастоящем движенията й не са възстановени, като въпреки
лечението и рехабилитация продължава да изпитва затруднения и болки при
придвижването и има нужда да ползва патерици, очаква нови оперативни
интервенции за премахване на имплантирани остеозинтези. Счита за влошено
както общото си състояние, така и съпътстващото артритно заболяване,
чиято профилактика била затруднена от обездвижването.
Ищцата описва и емоционалния стрес от изживяното произшествие
като твърди да е понесла остра и тежка психотравма, проявила се според нея
като „откъсване от външния реален свят“ чрез влошено самочувствие,
потиснатост, затваряне в себе си, постоянно усещане за страх, тревожност,
безпокойство, загуба на апетит, безсъние, стряскане, кошмари, загуба на
концентрация, разсеяност, раздразнителност и самовглъбеност. Сочи, че
наред с постоянно изпитваните в ежедневието болки и страх от трайно
инвалидизиране и невъзможност да се справи сама с домакинството и бита си,
получава и чести кризи при неволен мъчителен спомен за ПТП, като изпитва
треперене, сърцебиене, главоболие, световъртеж, потене. Тези нейни
продължаващи и понастоящем страдания затрудняват преодоляването на
негативното влияние, което събитието вече е оказало и продължава да я
застрашава в бъдеще.
2
Счита, че негативни за нея последици с такъв интензитет и
продължителност са основание за ангажиране отговорността на
застрахователя по процесната застраховка в целия поискан размер, който
намира за справедлива компенсация.
По същество пълномощникът на ищцата пледира за пълно уважаване на
претенцията, като се съобрази и общоизвестно инфлационно завишаване на
разходите за бита, в резултат на промяната в икономическите отношения в
страната и излага доводи за неоснователно позоваване на съпричиняване на
вредите от пешеходец, избрал обществено определено място за пресичане и
множеството и значително по-тежки нарушения на правилата за движение,
допуснати от застрахования водач.
Ответното застрахователно дружество, чрез пълномощника адв. Д.,
оспорва обема на заявените за обезщетяване вреди и конкретно
претендираната необичайно дълга продължителност на възстановителния
процес от увреждането на бедрената кост, както и наличието на допълнително
влошаване на здравето и душевните страдания с интензитет очертан в
исковата молба, вследствие процесното ПТП. Оспорва размера на поискания
паричен еквивалент като го счита несъобразен с критериите за справедливо
обезщетяване на неимуществени вреди от този характер. Възразява за
съществен принос на самата пострадала за самото причиняване на телесното
увреждане, като твърди, че пешеходката в нарушение на правилата на ЗДвП е
прекосила пътното платно внезапно и косо без да използва безопасно място
на същото кръстовище, урегулирано с пешеходна пътека. Излага, че
приносът на пострадалата е основание за съществено намаляване на размера
на застрахователното обезщетение, като сочи, че е предложил на ищцата като
редуцирана с 40 % компенсация сборен справедлив еквивалент от 15 000лв.
По същество представителят на ответника пледира за определяне на
справедливото обезщетение за неимуществените вреди при отчитане на
икономически условия при причиняването им, както и само обема на
уврежданията и последиците им, пряко причинени от ПТП и намаляване на
паричния еквивалент с 20 %, съответно на приноса на пострадалата.
Страните претендират насрещно разноски, конкретизирани в списъци
(л.211 и л.217).
Предварителните въпроси и допустимостта на предявените искове са
били разрешени в нарочно определение №758/25.05.2022г.(л.179), след
стабилизиране на частично прекратяване с определение №299/23.02.22г на
производството по нередовни акцесорни претенции и приключване на
преюдициалното наказателно разследване за престъпно причиняване на
увреждане от застрахования автомобилист. Окончателната правна
квалификация на претенциите и по-подробно изложение на твърденията на
страните, както и изключена част от тях, се съдържа в доклада, обявен за
окончателен в открито съдебно заседание(л. 221) по проекта, съобщен на
страните( л.181-3), допълнен с позоваване на конкретно законово правило,
уреждащо права на пешеходците.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
3
Няма спор между страните относно наличие на валидно
застрахователно правоотношение, признато въз основа на удостоверена по
общодостъпен начин регистрирана полицa № ****** за застраховка
гражданска отговорност на автомобилист за л.а. с марка "Опел", модел
„Зафира", ДКН ****** с покритие на риска от ЗД "Лев Инс" АД до
01.07.2021г. Механизмът на възникване на ПТП и причинната връзка на
настъпилата средна телесна повреда с противоправното поведение на водача
Е. са установени с влязло в сила решение по АНД 4062/21г на РС –Варна
(приложено в цялост към настоящото електронно дело като присъединено
електронно дело АНД 20213110204062), с което подсъдимият е освободен от
наказателна отговорност. Решението за налагане на административно
наказание по реда на чл. 78а НК, с което дееца се признава за виновен за
инкриминирано деяние има значение на присъда(чл. 305 ал.5 НПК), която
следва да бъде зачетена от граждански съд, разглеждащ последици от
конкретното престъпно деяние (чл. 300 ГПК). Застрахователното събитие се
урежда като противоправно вредоносно поведение на водача на
застрахования автомобил, покриващо фактическия състав на престъплението
по чл.343 ал. 1, б. „б“ пр. 2 НК. Затова и в настоящия процес тези престъпни
обстоятелства съставляват и основание за ангажиране на договорната
отговорност на застрахователя на причинителя на вредите към пострадалия. В
случая наказателният съд е наложил наказание за виновно и противоправно
причиняване на престъпен резултат – средна телесна повреда на пешеходеца
К., като несъмнено е установил причиняване на закрито счупване на шийка на
дясна бедрена кост, което обусловило затруднения на крайника за период
повече от един месец именно като съставомерен резултат от удар с
автомобила в резултат на нарушените правила за движение от застрахования
водач(чл. 116 ЗдвП), изискващи от водача да отчита като опасност с
повишено внимание и предпазливост появата на особено уязвими
пешеходци(трудно подвижни и престарели хора).
Зачитането на установеното престъпно причиняване изисква от съда да
приеме за категорично доказано и по отношение на застрахователя на
осъдения застрахован водач, че вредата на пострадалата пешеходка е била
причинена по начина, възприет в мотивите на решението въз основа на
проведеното наказателно разследване: Застрахования Е. управлявал
автомобила си по улица „Петър Парчевич" към ЖП гара гр. Варна, като
непосредствено преди да се включи с ляв завой по ул. „Шипка" за да
продължи през автомобилния подлез, спрял автомобила на стоп линията и се
уверил, че няма движение на други автомобили, на които да осигури
предимство. В този момент идващата от другата срещуположна част на ул.
„Петър Парчевич", пешеходка също достигнала кръстовището, огледала се и
като не видяла движение по ул. Шипка, но забелязала спрелия автомобил на
пресечката, започнала движението си на платното, продължавайки посоката
си на движение към църква „Св. Никола“ от десния тротоар на улицата леко
косо и вдясно към отсрещен тротоар. При потегляне от стоп линията водачът
не се убедил, че пешеходката(пресичаща отдясно наляво по отношение на
посоката на движение на завиващия автомобил) може безопасно да довърши
движението си по платното и извършил завоя при което настъпил удар между
лекия автомобил, управляван от Е. и пешеходката К., която понесла удара от
4
нейната лява страна с предния ляв край на автомобила, паднала върху асфалта
на дясната си страна и така увредила бедрената си кост.
Ответното дружество е възразило за наличие на допълнителни (извън
поведението на водача) факти, допринесли за причиняването на този
противоправен резултат. Принос за настъпване на увреждането ще е налице,
когато пострадалото лице със свое противоправно поведение е създало
предпоставки за настъпване на вредите, или е допринесло за механизма на
увреждането, като тежестта за установяване на тези обстоятелства е върху
страната, която твърди, че е налице съпричиняване(Р. № 206/12.03.2010 г. по
т. д. № 35/2009 г. на ВКС, II т. о.; Р. № 98 от 24.06. 2013 г. по т. д. № 596/2012
г., II т. о.; Р. № 154/31.10. 2011 г. по т. д. № 977/2010 г. на II т. о.; Р. №
151/12.11.2012 г. по т. д. № 1140/2011 г. на II т. о.; Р. № 169/02.10.2013 г. по т.
д. № 1643/2013 г. на ВКС, II т. о.; Р. по т. д. № 1117/2009 г. на II т. о.). Съдът
преценява официално удостоверените от разследващи органи въз основа на
преките им констатации особености на местопроизшествието, фиксирани в
протокол за оглед и автоалбум( л.50-59), като ги съпоставя с фактите по
механизма на престъпно причиняване на ПТП с деянието на осъдения водач.
Съдът приема за категорично установено, че пешеходецът е предприел
пресичането на кръстовище на двупосочна улица(ул. Шипка) с еднопосочна
улица (ул. Парчевич), на което е било ясно обозначено с хоризонтална и
знакова маркировка само едно място на пресичане(сн.1), в дясно от знака
„стоп“, което свързва тротоарите от двете страни на ул. Шипка и тротоара от
лявата страна на ул. Парчевич в посока към църква „Св. Никола“. Не тази
пешеходна пътека обаче е била избрана от пешеходката. В потвърдените от
нея писмени показания(л. 177) при разследваното ищцата е признала(и това е
прието и от наказателния съд), че е продължила пресичане от десния тротоар
(в огледния протокол посочен с дъговидна форма) към отсрещния тротоар
(също с дъговина форма, където е отбелязан ориентир ОР1), след като е
видяла спрелия на знака стоп автомобил и именно тази траектория на
движение е била пресечена от завиващия в точката на удара. Съдът отчита, че
мястото е равно и без каквито и да е препятствия за видимостта, като и
двамата участници в движението са имали еднаква възможност да се
възприемат и да съобразят поведението си един с друг. Вярно е, че ако
пешеходката беше съобразила движението си с обозначеното място на
пътеката в непосредствена близост(от другия тротоар на улицата), би
преминала изцяло безопасно, тъй като пътеката би я извела над началната
точка на завоя, но шофьорът също е можел да се въздържи да започва
маневрата си без да са увери, че освен от страната на обозначената пътека,
няма и друга опасност от страната на необозначеното продължение на десния
тротоар на ул. Парчевич, откъдето е започнала пресичането си пешеходката. В
тази връзка съдът отчита и наложилото се, макар и по друг повод, тълкуване
на закона, уреждащ задълженията на всеки от участниците в движение на
пътя изведено в. т.6 от ТР ОСНК № 2/2016 г., според което изборът на
мястото на пресичане има значение като самостоятелно нарушение на
правила на движение и ограничава абсолютното предимство на пешеходеца
да пресича само ако той е предпочел друго, различно от мястото на
пешеходната пътека, но не и ако преминава през необозначена пешеходна
пътека(мислено продължение на тротоар по см. на пар. 6 т.54 пр. 2 ЗР ЗДвП).
5
В случая обаче, самата пешеходка и намерението й да продължи движението
си от тротоар към тротоар е била видима и само липсата на достатъчно
бдителност и внимание към нея от страна на водача е създало опасност и в
крайна сметка е довела до удара. В тази връзка е и постановената присъда,
обоснована с единственото нарушение на правилото на чл. 116 ЗДвП, което е
предпоставено от установената от субективна страна предвидимост на
опасността и неправомерно неположена дължима по закон грижа за уязвим
пешеходец, упражняващ абсолютното си право на пресичане. Не се доказа
твърдението за внезапна поява на пострадалата на платното, нито за
необосновано удължен престой, доколкото макар и да признава, че е
започнала движение косо и в дясно, схемата на кръстовището и особено сн. 4
от фотоалбума, отразяваща насрещната страна на улицата (цел на
движението) ясно показват, че ъгълът на траекторията е малък и избрания от
пешеходката начин на пресичане е типичен и единствено предвидим за такова
необозначено като пътека мислено продължение на тротоара до място, след
което пресичането няма да е възможно поради началото на денивелацията за
подхода към автомобилния подлез и ограждащите го препятствия по двата
тротоара на ул. Шипка. Затова съдът не установява специфично и
изненадващо за водача поведение на пешеходеца – да е изскочила внезапно на
платното без да се огледа или да се е спряла при вече започнало пресичане и
да е удължила ненужно престоя си, така че с това противоправно поведение
да се превърне сама в опасност за движението със свое противоправно
поведение поради нарушение на изисквания на чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП.
Затова и съдът намира, че действието на пешеходеца, не може да се
отчита като самостоятелен причинен фактор за пораждането на самото ПТП,
докато несъмнено именно поведението на водача на застрахования автомобил
е поставило началото на опасността и без него пресичането, макар и не на
обозначеното място е можело да завърши без сблъсък.
При тези обективни данни, съдът приема, че в причинно-следствената
верига не следва да се включва поведение на самия пострадал. Възражението
за съпричиняване е неоснователно.
За настъпилия в цялост вредоносен резултат ищцата се позовава на
медицинската документация от проведено лечение(вкл. образна диагностика
на фрактурата, записите в журнала на спешен център и епикризите от
болничното лечение), която е допълнително интерпретирана от назначен от
съда медицински експерт. Съдебният лекар потвърждава(л.207), че още при
приема на пациентката в спешния център непосредствено след катастрофата
при оплаквания за силни болки в областта на тазобедрена става,
невъзможност за движения, контузии и ожулвания по дясна половина на
тялото, е било диагностицирано счупване на шийка на дясна бедрена кост в
областта на главичката. Уврежданията според експерта точно съответстват на
възприетия механизъм на сблъсък на лява част от тялото на пешеходеца със
завиващия автомобила и последващото падане и удар на дясната тазобедрена
област в подлежаща настилка. Вещото лице е потвърдило приложеното
адекватно и наложително хирургично лечение на това травмиране, изискващо
ендопротезиране с тотална смяна на ставата и обичайно продължаващ
продължителен възстановителен период от 5-6 месеца. Използваното според
експерта медицинско изделие заместващо увредената става съвпада с
6
посоченото в талона, издаден на пациента, въз основа на който е заплатена
сума от 4500лв в полза на лечебното заведение с разписката, представена от
ищцата( л. 31). Същевременно лекарят е констатирал както затруднено
протичане на възстановителния процес, въпреки проведени рехабилитации и
физиотерапии в първоначален период на престоя в хоспис, така и комплексно
медикаментозно лечение с антикоагуланти, противовъзпалителни и витамини
в следващия период на домашен режим, съпътстващо текуща терапия на
съществуващо заболяване с автоимунен произход. Вещото лице потвърждава,
че лечението е приключило, тъй като при този вид протезиране не се
провежда екстракция на вложеното изделие, но и понастоящем
възстановяването на функциите на крайника не е пълно, мускулатурата е
атрофирала и мускулния тонус е намалял, което се отразява на походката й и
изисква ползване на помощно средство за опора при движение. Прогнозата за
пълно възстановяване не е благоприятна, но това актуално състояние се
дължи и на допълнително травмиране през 2022г, когато в същата област при
падане, провокирано от нападение от куче, е понесено друго счупване. В
обяснения пред съда(л.220), съдебният експерт е категоричен, че
затрудненията в движенията на крайника поне в 80% са пряк резултат от
първото счупване и дори и без повторното увреждане, оздравителен процес
на меките тъкани е по-продължителен от обичайния, тъй като е бил начално
затруднен значително от автоимунното съпътстващо заболяване на
ищцата(още при приема в спешния център са декларирани автоимунен артрит
и тиреодит на Хашимото) и естествени дегенеративни промени от възрастта
на пострадалата.
Отделно психологичната експертиза (л.201) установява, че
непосредствено след ПТП и в периода на възстановяване от телесното
увреждане, ищцата е изживяла ПТП като психотравма, която не е
преработена самостоятелно от личността и определя поведението на
пострадалата и понастоящем, като травматичният спомен от физическата
заплаха за живота и здравето се проявява с актуални симптоми на избягване
на мястото на катастрофата, потиснатост, изолация, физическа уязвимост,
раздразнителност, повишено нервно напрежение, леки до умерени
депресивни симптоми и променено социално функциониране, но без тази
симптоматика да може да се характеризира като болестно състояние,
налагащо специализирано психиатрично и медикаментозно лечение. Според
вещото лице възможностите за преодоляване (преработване) на негативната
промяна в емоционалното състояние и социалното функциониране е в тясна
връзка с възстановяването на телесното здраве на пострадалата.
Съдът кредитира и показанията на разпитания свидетел В.Х. (л. 221),
тъй като те са последователно изложени, без противоречия и несигурност, а и
кореспондират на медицинската документация и наблюденията на експертите.
Свидетелката е поддържала тесни и регулярни контакти с майката на своя
близка приятелка, живееща в чужбина, и ясно описва изживяванията на
пострадалата в периода на възстановяване от травмата и болничното лечение,
непосредствено след връщането й от хосписа, където била откарана с линейка
след изписване от болницата, тъй като нямала близки, които да могат да
полагат ежедневните грижи за нея. Свидетелства за болезнено понесени не
само физически болки при настойчивите опити да се раздвижи самостоятелно
7
и неудобства от нуждата да ползва помощни средства за придвижване
(патерици) и хигиена( седалка за тоалетна) но и депресивната симптоматика,
която се е проявила в течение на усложняващия се възстановителен процес.
Свидетелката описва убедително свои преки впечатления от дискомфорта,
изживян от пострадалата поради затрудненията, които продължава да изпитва
в ежедневието си, тъй като все още не може да се придвижва самостоятелно и
това драстично променяло досегашните й навици на активна, много социална
и обичаща пътешествия жена.
Представени са писмен договор с уговорка за авансово заплащане на
едномесечен престой в хоспис, както и двустранно съставена фактура за
получената социална услуга с цена в размер на 800лв (л. 46-49), и както и
фактура № **********/10.05.2021 г. с талон за медицинско изделие (л. 44-45)
съответни на разписката за изплатена на болницата от името на пострадалата
сума от 4500лв (л.31).
В заключение, съдът приема за установени като причинени от
противоправното поведение на застрахования водач не само телесните
увреждания породили негативни изживявания като значителни по интензитет
болки и неудобства от наложителния начален болничен престой,
принудително обездвижване, налагащо чужда помощ за повече от месец в
хоспис и последващо домашно лечение, както и по-слабо като болезнено
изживяване раздвижване до 5-6 месеца, но и остатъчни неподдаващи се на
възстановяване затруднения при движение, променящи трайно походка и
налагащи ползване на допълнителна опора, както и разходите за
възстановяване и лечение и допълнително понесени психични страдания от
преживяна и все още непреработена психотравма, с остатъчна негативна
симптоматика. Макар и да са е отчасти повлияни както от налични
съпътстващи заболявания, така и от друго, допълнително и независимо от
началното увреждане ново травмиране, дефицитите във функционирането на
крайника са пряк резултат от счупването на бедрената кост и ще продължават
негативно да нарушават физическия и психически комфорт на пострадалата
занапред.
При така установените факти, съдът намира претенциите на
ищцата за частично основателни по следните правни съображения:
Съдът отчита, че отговорността на застрахователя е функционално
обусловена от отговорността на делинквента, поради което и дължимото за
това застрахователно събитие обезщетение следва да покрие пълния размер
на понесените от пострадалия вреди. Такива са настъпили както в
имуществената, така и в неимуществената сфера на ищцата.
Разходи за лечение са доказани изцяло, както с представените платежни
документи, така и с констатациите на експерта за необходимото им
приложение и показанията на свидетелката за реално ползване на услугите.
Сумите по двете фактури изцяло кореспондират на предявената претенция от
5300лв., а датите на извършване на разходите и вида на заплатените стоки и
услуги съответства на установени като необходими за лечението на ищеца
импланти и медико-социални услуги. Претенцията за понесени имуществени
загуби следва да се уважи в този размер.
При съпоставката на установените телесно и психично увреждания с
8
показанията на свидетеля за негативното изживяване на значителните
промени в бита и поведението на пострадалата, съдът намира за категорично
установено, че ищцата е изтърпяла комбинация от телесна сложна травма,
изискваща хирургично ендопротезиране и рехабилитацията за възстановяване
на движението на крака, както и психическия стрес от злополуката с
продължителни страдания с типичен за такова увреждане интензитет, но с по-
голяма продължителност поради забавянето на възстановителния процес на
меки тъкани от налични придружаващи автоимунни заболявания и
напреднала възраст, като болковия синдром е бил силно изразен в началния
етап при оперативната интервенция и пролежаването в хосписа до
заздравяването на раните и усвояването на имплантираната изкуствена става
и с по-ниска интензивност в следващото възстановяването до 5-6 месеца,
когато пострадалата е продължила рехабилитацията си сама в домашни
условия. Освен тях обаче съдът оценява и неповлияните от приключилото
лечението остатъчни негативни последици (болезнено ограничение на
движението на крака и промяна в походката), които наред с прогресиращите
последици на влошеното поради другите заболявания възстановяване на
мускулите, независимо от нови травми, утежняват значително степента на
засягането на неимуществената правна сфера на пострадалата. Съдът отчита
за определяне на размера на обезщетението, съобразно указанията дадени с
ПП4/68г на ВС по приложението на чл. 52 ЗЗД, наред с тези конкретни
характеристики на вида и степента на увреждането и настъпилата в резултат
на тях промяна в социалните възможности на пострадалата във вече
напреднала възраст, когато усещането за съхранено физическо здраве започва
да доминира над други емоционални приоритети, както и посочената от
психиатъра обусловеност на възможностите за успешно преодоляване на
негативите от психотравмата именно от възстановяване на функционирането
на тялото на пострадалата, което с прогресията на другите заболявания ще е
все по-затруднено в бъдеще. В тази насока не може да се пренебрегне
установеното с показанията на свидетелката обстоятелство на ясно изразено
преди инцидента усещане за независимост на самостоятелно живееща
възрастна пенсионерка, която успешно е компенсирала отдалеченост на
близките си, живеещи в чужбина с активни социални контакти и пътувания, а
именно тези удовлетворяващи я занимания са силно ограничени след
неуспешното възстановяване от протезирането на бедрената става и влошават
перспективите на личността за очакващата я старост. Тъй като последиците за
пострадалата в случая са комплексни и взаимно обвързани, при определяне
на общото обезщетение за неимуществени вреди, съдът съобразява целия
комплекс от тези фактори.
За прилагане на точната мяра за обществена справедливост съдът
съобразява и съдебната практика при определяне на обезщетения при средни
телесни повреди от подобен характер и отчитане и на значителни по
интензитет психични страдания в сходни случаи на остатъчни последици за
личността в този период от развитие на обществото и икономическите
условия в страната, вариращи от 25-36 000лв до 50-60 000 лв. (Определение
№ 81 от 23.02.2022 г. на ВКС по т. д. № 784/2021 г., I т. о., ТК, Решение № 94
от 18.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 3030/2018 г., II т. о., ТК, Определение №
277 от 4.05.2022 г. на ВКС по т. д. № 1346/2021 г., II т. о., ТК, Решение №
9
60092 от 8.07.2021 г. на ВКС по т. д. № 1072/2020 г., II т. о., Определение №
347 от 2.06.2022 г. на ВКС по т. д. № 1702/2021 г., II т. о., ТК). В тези рамки
са отчитани характерни за индивидуални случаи особености на увреждания,
причинени в периода от 2016г. до 2019г., когато е завишен еднократно( с
около 1.5пъти) нормативния лимит на застрахователно покритие (чл. 492 т. 1
на КЗ) като отражение на динамиката на икономическа конюнктура в
страната. Затова и съдът се придържа към по- високия размер, като по-
адекватен към релевантния за настъпване на увреждането момент през
2021г., съгласно изискванията на чл. 52 от ЗЗД за всестранно отчитане на
всички ползвани в практиката критерии (ППВС № 4/68 г. , Решение № 103 от
9.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 2546/2019 г., II т. о., Решение № 9 от 4.02.2022
г. на ВКС по т. д. № 185/2021 г., II т. о., ТК и мн.др.).
Съдът заключава, че за справедлива компенсация следва да се присъдят
60 000лв. за общо понесени до момента физически болки и психически
страдания и непреодолимите занапред негативни последици от деликта,
изразяващи се в остатъчен телесен дефицит на движенията и болезнена
психична и емоционална симптоматика на съхранен травмиращ спомен. По-
висок от този размер обаче не е адекватен на конкретно установеното
засягане на негативния интерес на пострадалата. В практиката със суми от
порядък на 80-90 000 до 100-130 000 се компенсират осакатявания или
комплексни и сложни увреждания с множество оперативни интервенции,
както и дефицити при по-млади хора, чийто страдания естествено
продължават по-дълго (Определение № 230 от 9.04.2021 г. на ВКС по т. д. №
1304/2020 г., I т. о., ТК, Определение № 268 от 27.04.2018 г. на ВКС по т. д. №
2732/2017 г., II т. о., ТК, Определение № 60577 от 18.11.2021 г. на ВКС по т.
д. № 186/2021 г., II т. о., ТК, Определение № 323 от 23.05.2022 г. на ВКС по т.
д. № 1256/2021 г., II т. о., ТК Определение № 573 от 4.11.2020 г. на ВКС по т.
д. № 2864/2019 г., II т. о., ТК Решение № 4 от 8.03.2021 г. на ВКС по т. д. №
2940/2019 г., II т. о., ТК; Решение № 42 от 21.05.2021 г. на ВКС по т. д. №
494/2020 г., II т. о., ТК). Не е такъв процесният случай и затова съдът не
намира основание да присъди целия поискан от ищцата размер. За горницата
над 60 000лв до 100 000лв претенцията за неимуществени вреди следва да се
отхвърли.
При направения извод за основателност на предявения иск с правно
основание чл. 493 от КЗ, основателна се явява и акцесорната претенция за
присъждане на законна лихва върху главниците, като лихва, дължима от
застрахованото лице. С разпоредбите на чл. 493 ал.1 т.5 и чл. 494 т.10 КЗ
функционалната отговорност на застрахователя за дължимите от
застрахователя на делинквента лихви върху обезщетенията за
неимуществените вреди се ограничи до лихви за забава на застрахования,
считано от по-ранната дата на уведомяването от застрахования или от
предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице (чл. 429, ал.3
от КЗ). В случая няма доказателства за уведомяване на ответника за
събитието преди постъпването на претенцията от пострадалата, удостоверена
като приета в канцелария на застрахователя( л. 98) на 03.06.2021г. Не се
посочиха доказателства за изискване на допълнителни документи до изтичане
на тримесечния срок за разглеждането й (чл. 497, ал. 1, т. 2 от КЗ). При
съпоставка с данните от досъдебното наказателно производство е видно, че
10
към този момент вече са били събрани експертни заключения за механизма на
увреждането и застрахователят е можел да ги ползва дори и да не е бил в
състояние да се ориентира за вината на застрахования само от данните в
протокола за ПТП, изготвен без схема. Затова съдът приема, че след като е
представила описание за събитието и протокол за ПТП с данни за водено
разследване и наличната медицинска документация от приема в спешния
център, хоспитализация и престоя в хосписа, пострадалата е изчерпила
обективно съществуващите доказателства към този момент и е съдействала в
цялост за вземането на становище по отговорността на застрахования.
Специалната уредба на претенцията по задължителната застраховка
позволява на застрахователя да се освободи от отговорност за забавата на
делинквента, като въз основа на собствената си експертиза определи и
предложи обезщетението, но ако има основателни съмнения относно
наличието на деликт, вкл. като осъществен от конкретно посоченото лице –
делинквент, същият има правото да откаже застрахователно обезщетение.
Това разрешение съответства и на формираната съдебна практика,
възприемаща неприключилото наказателно производство като преюдициална
пречка за приключването на спора по гражданските последици на
престъплението до постановяване на влязла в сила присъда, на основание чл.
229, ал. 1, т. 4 ГПК. Като е избрал да не се произнесе след като са изтекли не
само 15 дни от представяне на наличната документация, но и пълния срок от
три месеца за уреждане на щетата, застрахователят е приел да покрие и риска
от увеличаване на дължимата сума с лихвите за забава занапред. Съгласно
правната норма, уредена в чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, в застрахователното
обезщетение се включват и лихвите за забава, дължими от делинквента, но по
силата на чл. 497, ал. 1 КЗ тази законна лихва вече на собствено основание се
поема от уведомения за увреждащото събитие застраховател(Решение №
128/04.02.2020 г. по т.д. № 2466/2018 на ВКС, ТК, I отд., Решение № 18 от
11.04.2022 г. на ВКС по т. д. 164/2021 г., II т. о., ТК). В случая краткият срок
за поизнасяне, приложим поради липса на обосновано искане за нови
доказателства, е изтекъл на 24.06.2021г. (чл. 497 ал.1 т.1 КЗ) и след тази дата
съдът следва да присъди законната лихва за компенсация на забавата, за
която отговаря застрахования по чл. 84 ал. 3 ЗЗД. Неоснователно е
позоваването на предложено от кредитора обезщетение, тъй като значение за
освобождаване от забава има само изплащането на предложена сума.
Ищцата е претендирала заплащане на разноски, като в списъка по чл. 80
ГПК е посочено вземане на адвоката за предоставена безплатна адвокатска
услуга. По делото е представен договор за защита, с удостоверено безплатно
представителство в хипотеза на чл. 38 ал. 2 от ЗАдв.(л. 210), което съдът
намира за достатъчно с оглед установената съдебна практика (определение №
163 от 13.06.2016 г. по ч. гр. д. № 2266/2016 г. на ВКС, ГК) за доказване на
такова обслужване, поради което и предпоставките за предоставяне на
безплатна адвокатска помощ, съответно и за възмездяване на пълномощника
са налице. Минималният размер за тази услуга, според интереса, предявен с
исковата молба, възлиза на 4363.20лв с отчитане на методика по чл. 7 ал. 2 от
НМРАВ и добавен ДДС . От тази сума, в полза на адвокат Николов следва да
се присъди само част от 2705.76лв, съразмерна на основателна претенция
(65300/105300).
11
На основание чл.78 ал.6 от ГПК в полза на държавния бюджет по
сметка на съда следва да бъдат присъдени невнесени авансово дължими такси
в размер на 2612лв (4 % от присъдените две обезщетения). Направените
авансирани от бюджета разходи в размер на 372лв, съразмерна част от 600 лв
за възнаграждения на експерти(по допусната медицинска и психологична
експертиза), назначени по искане на страна, освободена от авансово внасяне
на разноски също следва да бъдат събрани от ответника (чл. 78 ал.6 ГПК).
Ответното дружество е представило списък, в който е обявен само
разход за адвокатска услуга, който кореспондира на разписката за изплатен
договорен хонорар от 1500лв. Съразмерно на неоснователната част от
претенцията (40 000/105300) от доказаните разходи в полза на ответника
следва да бъдат присъдени само 569.80лв.
По гореизложените съображения и на осн. чл.235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД ЕИК
*********, гр. София, бул. СИМЕОНОВСКО ШОСЕ 67 А да заплати на В.
ЛЮБ. К., ЕГН ********** от ****** следните суми, платими по банковата й
сметка IBAN: ****** в Инвестбанк АД, както следва:
60 000лв. (шестдесет хиляди лева) представляваща обезщетение по
застраховка „гражданска отговорност“ за претърпени неимуществени
вреди от ПТП, причинено на 06.05.2021г в гр. Варна от водач –
застрахован с полица ******, за управление на л.а. „Опел Зафира“ с
ДКН ****** , изразяващи се в болки от телесно увреждане (счупване на
бедрена шийка, множество рани по тялото, охлузвания и натъртвания),
приключило лечение (операция за смяна на тазобедрена става) и
неприключило възстановяване на движенията след принудително
обездвижване, както и психични страдания от изживяното
произшествие, емоционален стрес и дискомфорт при лечение и
принудителна промяна в начина на живот (болничен престой,
обгрижване с чужда помощ в хоспис) и психическа травма, проявяваща
се като болезнени страхове, тревожност и безпокойство за бъдещето,
затрудняващи ежедневието;
5300лв. (пет хиляди и триста лева)за понесени имуществени вреди,
изразяващи се в сбор от направени разходи за лечение на
фрактурата(вложено медицинско изделие) и платен едномесечен престой
в хоспис;
както и обезщетение за забава в размер на законна лихва върху всяка
от тези главници, начислена за период след 24.06.2021 до
окончателно изплащане на обезщетенията, на осн, на осн. чл.493 ал.1
т.1 КЗ вр. чл.45 и 52 ЗЗД и чл. 497 ал.1 т.1 КЗ вр. чл. 84 ал. 3 ЗЗД.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД ЕИК
*********, гр. София, бул. СИМЕОНОВСКО ШОСЕ 67 А да заплати на
адвокат Н.Н. Д., ЕГН ********** със служебен адрес ****** сумата от
2705.76 лв.(две хиляди седемстотин и пет лева и седемдесет и шест
стотинки), представляваща възнаграждение за безплатно предоставена на
12
ищеца В. ЛЮБ. К. адвокатска услуга за процесуално представителство, на
основание чл. 38 ал.2 ЗАдв, вр. чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД ЕИК
*********, гр. София, бул. СИМЕОНОВСКО ШОСЕ 67 А да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд - гр.Варна в
Централна кооперативна банка /ЦКБ/ клон Варна, BIC CECBBGSF, IBAN
******, следните суми:
2612 лв. (две хиляди шестстотин и дванадесет лева), представляваща
дължима по делото държавна такса по основателния размер на иска, на
основание чл.78 ал.6 от ГПК
372 лв. (триста седемдесет и два лева), представляваща авансирани от
бюджета разходи за допуснати експертизи по основателна претенция , на
осн. чл. 78 ал.6 ГПК.
УКАЗВА на длъжника ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ
ИНС“ АД, че следва да представи на съда доказателства за заплащане на
присъдена сума, като при пропускане на 7-дневен срок след влизане в сила на
решението, в полза на бюджета ще бъде издаден служебно изпълнителен
лист, като в него допълнително ще бъде начислена и такса от 5 лв. и законна
лихва по чл. 1 от ЗЛДТДПДВ, на осн. чл. 109 от ПАС.
ОТХВЪРЛЯ предявен от В. ЛЮБ. К., ЕГН ********** от ******
срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД ЕИК *********,
гр. София, бул. СИМЕОНОВСКО ШОСЕ 67 А иск за присъждане на
горница над 60 000 лв. до 100 000 лв ., претендирана като част от
справедливо обезщетение за неимуществени вреди от същото
застрахователно събитие и законна лихва върху дължимото обезщетение за
имуществени и неимуществени вреди, начислена за период от уведомяването
на застрахователя – 03.06.2021г. до изтичане на срока за произнасяне по
представените документи.
ОСЪЖДА В. ЛЮБ. К., ЕГН ********** от ****** да заплати на
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД ЕИК *********, гр.
София, бул. СИМЕОНОВСКО ШОСЕ 67 А сумата 569.80лв.(петстотин
шестдесет и девет лева и осемдесет стотинки), представляваща част от
направените от ответника по делото разноски, съответна на отхвърлена част
от исковете, на осн. чл. 78 ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните (чрез
пълномощниците им) със съобщение образец № 11 от Наредба №7, изпратено
адреси на пълномощниците за връчване чрез призовкар.
Да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК, на осн. чл. 273 от ГПК.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
13