№ 155
гр. Б., 25.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:И. Цв. Т. А.
при участието на секретаря Т. В. Б.
като разгледа докладваното от И. Цв. Т. А. Гражданско дело №
20221810101277 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание
чл.422, ал. 1 от ГПК.
”П.К. Б.”ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.Б. №*, бл.*, вх.*, с
ЕИК:*, чрез пълномощник юрисконсулт Г.И. П. моли да бъде признато за установено по
отношение на ответника П. К. К. Б., ж.к.С., бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, с ЕГН: ********** за
съществуване на вземането, за което е издадена Заповед № 531 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК от 04.05.2022г. по ч.гр.д.№ 806/2022г. по описа на РС-Б.,
както следва: за сумата-главница от 200лева /двеста лева/, представляваща неплатена
главница по Договор за потребителски кредит №* от 11.06.2020г., както и за сумата от 15.73
лева /петнадесет лева и седемдесет и три стотинки/, представляваща неплатено договорно
възнаграждение за периода от 10.07.2020г. до 10.10.2020г., както и за сумата от 60лева
/шестдесет/, представляваща неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга
Фаст, дължимо до 10.10.2020г., както и за сумата от 72лева /седемдесет и два лева/,
представляваща неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси, дължимо до
10.10.2020г., както и за сумата от 54.50 лева /петдесет и четири лева и петдесет стотинки/,
представляваща законна лихва за периода от 10.10.2020г. до 27.05.2021г., ведно със
законната лихва върху горната сума-главница, считано от 29.04.2022г. /датата на входиране
на заявлението/ до окончателното изплащане на вземането, както и да се присъдят
разноските по делото, за които представя списък за разноските по чл.80 от ГПК/л.65/.
В с.з. ищецът, чрез пълномощник юрисконсулт Г.И. П. е депозирала писмена молба с вх.
№5827 от 25.10.2022 година, с която заявява, че подържа така предявените искове.
Ответникът-П. К. К. от Б. не е направила възражение по исковете и не е
представила писмен отговор в предвидения в закона срок.
В с.з. ответникът редовно призован, не се явява и не взема становище по иска.
От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на
страните, съдът приема за установено следното:
1
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
От представените писмени доказателства-копие от ч.гр.дело № 806/2022г. по описа на
РС-Б., се установява, че на основание чл.410 от ГПК на 04.05.2022г. е разпоредено по искане
на ищеца издаване на Заповед № 531 от 04.05.2022г. по ч.гр.д.№806/2022г. по описа на РС-
Б. за изпълнение на парично задължение срещу длъжника П. К. К. за сумата-главница от
200лева /двеста лева/, представляваща неплатена главница по Договор за потребителски
кредит №* от 11.06.2020г., както и за сумата от 15.73 лева /петнадесет лева и седемдесет и
три стотинки/, представляваща неплатено договорно възнаграждение за периода от
10.07.2020г. до 10.10.2020г., както и за сумата от 60лева /шестдесет/, представляваща
неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст, дължимо до 10.10.2020г.,
както и за сумата от 72лева /седемдесет и два лева/, представляваща неплатено
възнаграждение за закупена услуга Флекси, дължимо до 10.10.2020г., както и за сумата от
14.39лв., представляваща лихва за забава за периода от 11.07.2020г. до 10.10.2020г., както и
за сумата от 54.50 лева /петдесет и четири лева и петдесет стотинки/, представляваща
законна лихва за периода от 10.10.2020г. до 27.05.2021г., ведно със законната лихва върху
горната сума-главница, считано от 29.04.2022г. /датата на входиране на заявлението/ до
окончателното изплащане на вземането.
Описаната по-горе заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№806/2022г. по описа на РС-Б. е връчена на длъжника на 12.05.2022г. С възражение с
вх.№ 2881 от 31.05.2022г. е оспорил вземането като е посочил, че са ниски доходите му, за
което с Разпореждане № 620 от 03.06.2022г. заповедният съд е дал на заявителя срок, в
който може да предяви иск за установяване на вземането, което разпореждане е връчено на
ищеца на 15.06.2022г.
Исковата молба, по която е образувано настоящето гр.дело №1277/2022г. по описа на РС-
Б. с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК срещу длъжника П. К., е депозирана на
14.07.2022г. в РС-Б., изпратена по куриер с дата от 12.07.2022г., т.е. в едномесечния срок,
предвиден за това в ГПК от връчването на горното разпореждане.
Ищецът твърди, че с ответника П. К. е сключил договор за потребителски кредит П. к. С.
№ * от 11.06.2020г., по който „П.К. Б.“ ЕООД е кредитор, от една страна, ответникът П. К.
К. е клиент /кредитополучател/ от друга страна, при следните параметри: сума по
кредита-200лв., размер на месечна вноска от 53.93лв., срок на кредита 4 месеца, или общо
дължима сума по кредита е сумата от 215.73лв. По поискана и закупена допълнителна
услуга „Фаст“ в размер на 60лв. и Флекси в размер на 72лв., за което е определена
допълнителна вноска от 33лв., която е дължима заедно с месечната погасителна вноска по
кредита и така общото задължение е в размер на 347.73лв.
Неразделна част от договора за потребителски кредит са приложените копия от Общи
Условия към него (наричани още за краткост ОУ). Съгласно описания по-горе договор за
кредит на ответника е отпуснат кредит в размер на 200лв. Кредитът е усвоен от ответника,
съгласно уговореното в договора и ОУ чрез извършен паричен превод на сумата от 200лв.,
която е преведена на ответника чрез Изипей, което е извършено на 11.06.2020г. съгласно
приложения превод от Изипей.
Горното се установява от приложените по делото и неоспорени от страните писмени
доказателства-копия от искане за отпускане на потребителски кредит „П. к. С.“№ * от
10.06.2020г., от декларации, от стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити, от допълнителна преддоговорна информация
представляваща приложение към стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити, от договор за потребителски кредит „П. к. С.“ №*
от 11.06.2020г., от Общи условия на „П.К. Б.“ ЕООД към договор за потребителски кредит,
от Погасителен план към Договор за потребителски кредит №* от 11.06.2020г. и превод от
Изипей.
2
От приложеното писмено доказателство-копие от извлечение по сметка към договор
за потребителски кредит №* към дата 11.07.2022г., се установява, че ответникът не е
заплатила нито една от четирите месечни погасителни вноски като крайният срок на
плащане или падеж е 10.10.2020г.
Вземането по описаният по-горе договор за потребителски кредит е изцяло
падежирало, тъй като последната погасителна вноска е на 10.10.2020г. съгласно приложения
погасителен план към договора.
Няма данни и твърдения ответникът да е извършила плащане по процесния договор
за потребителски кредит след подаване на заявлението, по което е образувано ч.гр.дело №
806/2022г. по описа на РС-Б..
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
От изнесените обстоятелства от ищеца в исковата молба и съгласно приложените
писмени доказателства, анализирани в тяхната съвкупност, аргументират съда да приеме, че
предявените обективно и субективно съединени установителни искове с правно основание
чл.422, ал.1 от ГПК срещу ответника П. К. К. са допустими, тъй като са предявени в срока,
регламентиран в чл.415, ал.1 от ГПК.
Разгледани по същество главният иск по чл.422, ал.1 от ГПК за съществуване на
вземането на ищеца спрямо ответника за сумата-главница от 200лева, представляваща
парично вземане по Договор за потребителски кредит № * от 11.06.2020г., акцесорният иск
за сумата от 15.73лв., представляваща договорна лихва за периода от 10.07.2020г. до
10.10.2020г., са основателни изцяло, както и акцесорният иск за сумата от 54.50лв.,
представляваща законна лихва за забава върху горната сума-главница за периода от
10.10.2020г. до 27.05.2021г. е частично основателен и следва да се уважи само за сумата от
12.78лв., като доказани, по следните правни съображения:
Фактите и обстоятелствата, посочени в исковата молба сочат, че вземането на ищеца
срещу ответника е на основание сключен между страните договор за потребителски кредит
Стандарт № * от 11.06.2020г., твърдейки неизпълнение на задълженията от ответника П. К.,
която е кредитополучател и позовавайки се на падежирало изцяло вземане по този договор
на 10.10.2020г., т.е. преди подаване на 29.04.2022г. на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д.№ 806/2022г. по описа на РС-Б..
За да бъде уважен предявеният главен иск по чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от
ЗЗД във вр. с чл.240, ал.1 от ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и
главно доказване кумулативното наличие на следните предпоставки: че между него и
ответника е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който й е предоставил
кредит в твърдения размер, както и че е настъпила изискуемостта на задължението за
връщане на получената в заем сума и лихви.
От представеното по делото копие от договор за потребителски кредит № * от
11.06.2020г. се установява фактът на сключване на договора между ищцовото дружество и
ответника. Между страните не е спорно обстоятелството, че ищецът е предоставил реално
на ответника договорената парична сума от 200лв. Видно от ДПК заедно с приложения към
него погасителен план, че преди подаване на заявлението в заповедното производство, а
именно на 29.04.2022г., срокът за плащане е изтекъл, тъй като последната погасителна
вноска е на 10.10.2020г.
Следва да бъде уважен и акцесорния иск за сумата от 15.73лв., представляваща
възнаградителна/договорна лихва/ за периода от 10.07.2020г. до 10.10.2020г., изчислен по
приложения Погасителен план към договора и приложеното извлечение от сметка към
договора към дата 11.07.2022г.
По отношение на иска с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.86 от ЗЗД,
а именно за заплащане на законната лихва за забава за периода от 10.10.2020г. до
3
27.05.2021г. върху сумата-главница от 200лв. искът следва да бъде уважен само за сумата
12.78лв., изчислена чрез онлайн калкулатор бг. Искът за разликата над 12.78лв. до пълния
предявен размер от 54.50лв. следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователни и исковете с правно основание
чл.422, ал.1 от ГПК за установяване на съществуването на вземането за сумата от 60лева
/шестдесет лева/, представляваща неплатено възнаграждение за закупена и използвана
услуга Фаст, дължимо до 10.10.2020г., както и за сумата от 72лева /седемдесет и два лева/,
представляваща неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси, дължимо до
10.10.2020г., по следните правни съображения:
Ответникът е получил кредит в размер на 200лв., като кредиторът освен тази
сума с възнаградителна лихва от общо 215.73лв. е следвало да получи и сумата от 132лв.,
която сума включва и вноска по закупени пакети от Допълнителни услуги / с месечна вноска
от 33лв./. С оглед на това съдът приема, че така както е уговорена тази вноска, създава
предпоставки за неоснователно обогатяване на кредитора и представлява противоречие с
добрите нрави. Налице е нееквивалентност на двете престации-тази на кредитора и тази на
заемателя, което е значително и в ущърб на последния. Заплащане на възнаграждение от
потребителя за допълнителни услуги е предварително, т.е. то е дължимо само за
„възможността за предоставянето“ на изброените услуги, както е посочено и в договора, и е
без значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на действието на
сключения между страните договор. Принципът на добросъвестност и справедливост при
договарянето изискват потребителят да заплати такса за реалното ползване на определена
услуга, а не хипотетично ползване на такава. Ето защо, тази нееквивалентност заедно с
възможността за неоснователно обогатяване на кредитора представлява накърняване на
добрите нрави и е основание за нищожност на уговорката за допълнителни услуги.
Съдът намира, че в противоречие с повелителната разпоредба на чл.10а, ал.4 от
Закон за потребителския кредит/ЗПК/ клаузите в договора за допълнителни услуги са
формулирани неясно. Както съдът посочи по-горе по делото не са налице данни ответникът
да се е възползвал реално от предоставените му допълнителни услуги. Същите касаят
усвояването и управлението на кредита или са относими към бъдещи несигурни събития,
както са и неясно формулирани, за което уговарянето им е в нарушение на императивните
разпоредби на чл.10а, ал.2 и ал.4 от ЗПК. Съдът счита, че договорът в частта за
допълнителни услуги заобикаля закона, тъй като въвежда допълнителни разходи,
недопустими по действащото законодателство и надхвърлящи значително допустимите
разходи по кредита, определени в чл.19, ал.4 от ЗПК. По този начин значително се оскъпява
кредитът чрез въвеждане на допълнителни такси и комисионни, чиято цена не е включена в
определения в договора годишен процент разходи и води до значително увеличение на
тежестта на задължението на заемателя по договора за кредит, като стойността на
допълнителния пакет услуги-132лв. е несъответстваща по размер с този на отпуснатата в
заем сума от 200лв.
Уговарянето на възнаграждение за пакет от допълнителни услуги нарушава
разпоредбите на чл.10а, ал.2 и ал.4 от ЗПК и чл.19, ал.4 от ЗПК, поради което тези уговорки
са нищожни поради противоречие с императивните законови разпоредби и не могат да
породят желаните от страните правни последици. Клаузите за заплащане на допълнителния
пакет от услуги са и неравноправни по смисъла на чл.143 от Закон за защита на
потребителите/ЗЗП/, тъй като са уговорени във вреда на потребителя, не отговарят на
изискването за добросъвестност и водят до значително неравноправие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Тъй като клаузите за заплащане
на пакет от допълнителни услуги са неравноправни на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП са
нищожни.
С оглед установената по делото нищожност на клаузите от договора за заплащане на
4
възнаграждение за допълнителни услуги, това възнаграждение е недължимо, което е
основание за отхвърляне в тази част на така предявените искове.
Поради гореизложеното предявените искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК за
сумата от 60лева /шестдесет лева/, представляваща неплатено възнаграждение за закупена и
използвана услуга Фаст и за сумата от 72лева /седемдесет и два лева/, представляваща
неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси, следва да се отхвърлят като
неоснователни и недоказани.
Основателното е и искането за установяване на съществуване на вземането на ищеца
срещу ответника за заплащане на законната лихва върху сумата-главница от 200лв., считано
от деня на подаване на заявлението на 29.04.2022г. до окончателното заплащане.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото ответникът ще следва да заплати на ищеца съразмерно с
уважената част от иска сумата от 175лв. за направени разноски по настоящето дело,
включващи платена държавна такса/75лв./ и юрисконсултско възнаграждение/100лв./
съразмерно на уважената част от исковете. Същият ще следва да заплати на ищеца и
направените разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№ 806/2022г. по описа на РС-Б.,
а именно сумата от общо 75лв. за платена държавна такса/25лв./ и юрисконсултско
възнаграждение/50лв./, отчитайки размера на уважените искове и че в заповедното
производство са присъдени и други суми /такса и законна лихва за забава за периода от
11.07.2020г. до 10.10.2020г./, които не са предмет на настоящия иск.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
На основание чл.422, ал.1 от ГПК признава за установено по отношение на П. К. К.
Б., ж.к.С., бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, с ЕГН: ********** за съществуване на вземането на ”П.К.
Б.”ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.Б. №*, бл.*, вх.*, с ЕИК:*, за което
е издадена Заповед № 531 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от
04.05.2022г. по ч.гр.д.№ 806/2022г. по описа на РС-Б., както следва: за сумата-главница от
200лева /двеста лева/, представляваща неплатена главница по Договор за потребителски
кредит №* от 11.06.2020г., както и за сумата от 15.73 лева /петнадесет лева и седемдесет и
три стотинки/, представляваща неплатено договорно възнаграждение за периода от
10.07.2020г. до 10.10.2020г., както и за сумата от 12.78 лева /дванадесет лева и седемдесет и
осем стотинки/, представляваща законна лихва за забава за периода от 10.10.2020г. до
27.05.2021г., ведно със законната лихва върху горната сума-главница, считано от
29.04.2022г. /датата на входиране на заявлението/ до окончателното изплащане на
вземането.
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, предявени от ”П.К.
Б.”ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.Б. №*, бл.*, вх.*, с ЕИК:* срещу
П. К. К. Б., ж.к.С., бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, с ЕГН: ********** за установяване на вземането по
издадената и описана по-горе Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК за сумата от 60лева /шестдесет лева/, представляваща неплатено възнаграждение за
закупена и използвана услуга Фаст, дължимо до 10.10.2020г., както и за сумата от 72лева
/седемдесет и два лева/, представляваща неплатено възнаграждение за закупена услуга
Флекси, дължимо до 10.10.2020г., както и за сумата над 12.78лв. до пълния предявен размер
от 54.50 лева /петдесет и четири лева и петдесет стотинки/, представляваща законна лихва за
забава върху главница от 200лв. за периода от 10.10.2020г. до 27.05.2021г., произтичащи от
Договор за потребителски кредит №* от 11.06.2020г., като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА П. К. К. Б., ж.к.С., бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, с ЕГН: ********** да заплати на
5
”П.К. Б.”ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.Б. №*, бл.*, вх.*, с ЕИК:*
сумата от 175лв. /сто седемдесет и пет лева/ за направени разноски по делото, както да
заплати и сумата от 75лв./седемдесет и пет лева/ за направени разноски по ч.гр.д. №
806/2022г. по описа на РС-Б..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-София в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
6