№ 3594
гр. София, 10.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Валерия Банкова
при участието на секретаря Диана Ст. Борисова
като разгледа докладваното от Валерия Банкова Гражданско дело №
20241100111136 по описа за 2024 година
Ищцата Д. Д. С. твърди в исковата молба, че е претърпяла подробно
индивидуализирани в обстоятелствената част на молбата имуществени и
неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 03.06.2024 г. в гр. София по вина
на Р. А. Р. - водач на л.а. марка „Опел", модел „Астра" с peг. № ****, която, при
управление на лекия автомобил по бул. „Александър Стамболийски" с посока
на движение от ул. „Булина ливада" към ул. „Сава Михайлов", нарушила ЗДвП
и причинила ПТП, като блъснала пресичащата пътното платно ищца.
В съставения на местопроизшествието от дежурен служител от отдел
„ПП“ при СДВР констативен протокол за ПТП с пострадали лица № К-310 от
03.06.2024 г., били описани обстоятелствата и причините за ПТП. По случая
било образувано ДП № 11156/2024 г. по описа на СДВР и пр. пр. № 28570/2024
г. по описа на СРП.
Сочи, че към датата на процесното ПТП за л.а. марка „Опел“, модел
,,Астра” с peг. № **** е налице валидно сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност" при ответника, поради което последният се явява
легитимиран да отговаря по предявените искове с правно основание чл. 432,
ал. 1 от КЗ.
Ищцата твърди, че с изпратено по пощата на 26.06.2024 г. писмо
1
сезирала ответника с извънсъдебната си застрахователна претенция, но
последният не се произнесъл в законоустановения срок, което обосновава
правния й интерес да предяви искове по чл. 432, ал. 1 от КЗ, както следва: за
сумата от 200 000 лв., предявен като частичен от 300 000 лв. - обезщетение за
претърпените вследствие на процесното ПТП неимуществени вреди, ведно
със законната лихва от 26.06.2024 г. - датата на сезиране на ответника, както и
за сумата от 14 357,80 лв. - обезщетение за претърпени имуществени вреди
под формата на разноски за лечение, сторени вследствие на процесното ПТП,
ведно със законната лихва от същата дата.
В рамките на преклузивния срок по ГПК ответникът ЗАД „ДАЛЛ БОГГ
ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” подава писмен отговор, в който оспорва по основание и
размер предявените искове.
Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за процесния л.а. марка
„Опел“, модел ,,Астра” с peг. № ****.
Оспорва да е осъществен фактическия състав на деликта по отношение
на всеки от неговите елементи, вкл. противоправност и виновно поведение на
водача на МПС „Опел Астра” с peг. № ****, поддържа, че не са ангажирани
доказателства и относно причинно-следствената връзка между твърдяната
вина на застрахования при ответника водач и сочения механизъм на ПТП,
липсва краен акт от наказателното производство, образувано по случая.
Оспорва претендирания от ищцата размер на обезщетение за претърпените
неимуществени вреди като прекомерно завишен. Оспорва ищцата да е
претърпяла твърдените в исковата молба неимуществени вреди по вид,
характер и продължителност, както и причинната им връзка с процесното
ПТП. Твърди, че ищцата не е материално легитимирана да търси
застрахователно обезщетение, т.к. злополуката е била квалифицирана като
трудова и за същите вреди тя вече е била обезщетена от работодателя си.
Релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
ищцата, която била с тъмни дрехи и предприела внезапно пресичане на
пътното платно на необозначено място, без да се е огледала и съобрази с
пътното движение и обстановка, като с това свое поведение допринесла за
настъпване на процесното ПТП. Твърди, че ищцата има принос за
претърпените вреди и вследствие на неспазване на предписаното й лечение.
2
Съдът обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, след което приема за установено от фактическа страна
следното:
За установяване механизма на конкретното ПТП по делото са събрани
писмени доказателства, проведен е разпит на свидетели и е изслушано
заключението на САТЕ.
При разпита в съдебно заседание свидетелката Р. Р. заявява, че на
процесната дата през м.юни 2024г. е участвала в процесното ПТП, при което
управлявала лекия автомобил. Движела се по бул. „Ал. Стамболийски“,
идвайки от тунела на кв. „Люлин“ в посока Суходол. Около 18:30 часа
следобед движението било натоварено, а слънцето блестяло срещу нея.
Движела се в лявата пътна лента, като в дясната до нея също имало
автомобили. На платното имало бабуна и по тази причина свидетелката счита,
че не е била с висока скорост и се е движела в рамките на ограничението. След
бабуната имало пешеходна пътека. В дясната лента покрай нея преминал лек
автомобил. След като подминала пешеходната пътека, изведнъж усетила удар
вдясно и веднага спряла. Заявява, че изобщо не е възприела пред или около
автомобила да има пешеходец. Видяла жената чак след като усетила удара.
Веднага отишла при нея и започнала да й говори, но тя не отговаряла.
Сторило й се, че мирише на алкохол. Някой позвънил на т.112, извикали
линейка. По автомобила имало щети – спукано предно стъкло и вдлъбнатина
по предния капак над десния фар. По предното стъкло имало коса. Не може да
прецени какво разстояние е изминал автомобилът след като е предприела
спиране, нито на какво разстояние се е намирала падналата пешеходка спрямо
автомобила, но счита, че ударът е настъпил след като лекият автомобил е
преминал през пешеходната пътека.
Свидетелят К. М. заявява, че присъствал на процесното ПТП, без да е
пряк очевидец. Управлявал велосипед със слушалки по тротоара, когато видял
някаква суматоха и веднага отишъл да помогне. Разбрал, че има инцидент с
пешеходец и лек автомобил. На мястото има пешеходна пътека, обозначена
със знак и малко преди нея има „легнал полицай“. Има и трамвайна спирка,
като свидетелят заявява, че не е обърнал внимание дали в този момент е
минавал трамвай. Пешеходката лежала на пътното платно, между двете ленти,
напречно, на около 5 м. от пешеходната пътека, от главата й се стичала кръв.
3
Не е забелязал да лъха на алкохол. Първите 15-20 минути не била контактна,
после се посъвзела.
Съгласно заключението на САТЕ, в което подробно са обсъдени и
събраните писмени доказателства /протокол за оглед на ПТП, скица,
фотоалбум/, поради което съдът не ги обсъжда отделно, процесното ПТП е
настъпило при следния механизъм:
На 03.06.2024г. около 18.25ч. в гр. София по бул. „Александър
Стамболийски“ в посока от ул. „Булина ливада“ към ул. „Сава Михайлов“ в
лявата пътна лента се е движел л.а. Опел Астра“ с рег. № ****, управляван от
Р. А. Р., със скорост около 37км/ч. Времето е било дневно с добра видимост,
прав участък на пътя. Платното за движение е еднопосочно с две пътни ленти
с ширина по 3 м., като в средата на булеварда има обособено трамвайно трасе
от 6м.
Автомобилът се е приближавал към трамвайната спирка, на която има и
пешеходна пътека „Зебра“, сигнализирана първо със знак А18, след това с
пътни знаци В26, ограничаващ скоростта на движения до 30 км/ч и пътен знак
А13, предупреждаващ за изкуствена неравност, намираща се преди
пешеходната пътека.
В същото време пострадалата пешеходка Д. Д. С., на 63 години е
предприела пресичане на платното за движение от десния тротоар към
острова за безопасност на трамвайната спирка по пешеходната пътека. Тъй
като водачът на л.а. Опел Астра не е реагирал своевременно на движещата се
по пешеходната пътека пешеходка, а пешеходката не се е спряла на
разделителната линия между двете ленти, л.а.Опел е ударил пешеходката с
предната се дясна част в зоната на десния фар. Пешеходката е ударена първо с
предната броня, качена е на предния капак и е ударила главата си в челното
стъкло на автомобила, при което е получила травматичните увреждания.
Към момента, в който пешеходката е предприела пресичане от десния
тротоар, водачът на автомобила е имал възможност да предотврати удара и
ПТП при вървене на пешеходката с бавен, спокоен и бърз ход, както и при
спокойно тичане. Само при бързо тичане ударът е бил непредотвратим за
водача.
Вещото лице е посочило, че при наличните по делото данни основната
причина за настъпване на ПТП е в субективните действия на водача на л.а.
4
Опел Астра, който не се е съобразил с наличие на сигнализирана с 2 пътни
знака и обозначена с маркировка тип „Зебра“ пешеходна пътека, не е внимавал
и не е реагирал своевременно, а е продължил да се движи с около 37 км/ч.
Заключението на автотехническата експертиза по отношение механизма
на ПТП съдът кредитира като компетентно изготвено, пълно и неоспорено от
страните, подкрепено от останалите събрани по делото доказателства.
Мястото на удара на пешеходката по дължина на пътя е на пешеходната
пътека, а по широчина на платното за движение е на около 4,4 м в ляво от
десния бордюр. Последното е определено от вещото лице, съобразно
спирачната следа и крайното разположение на автомобила, поради което
съдът не кредитира показанията на свидетелката Р. относно мястото на удара
след пешеходната пътека, в която част показанията противоречат на
възприетото заключение на САТЕ, а и не са категорични – самата свидетелка
заявява, че всичко е станало много бързо и някои неща й се губят.
От процесното ПТП ищцата е претърпяла следните травматични
увреждания: политравма; контузия на главата с разкъсно - контузна рана на
главата високо тилно и подкожен хематом вдясно фронтално; тежка черепно-
мозъчна травма (дифузна травма на главния мозък без открита вътречерепна
травма); субарахноидна хеморагия вдясно темпорално и минимално парието-
окципитално; субарахноидна хеморагия по хода на тенториума вдясно;
контузионно огнище на мозъка вдясно фронтално; контузия на гръдния кош
със счупване на второ и трето ребра вдясно; травматичен хемоторакс вдясно
(излив на кръв в плевралната кухина); предно долно изкълчване на дясната
раменна става със счупване на ставното лице на кавитас гленоидалис и
счупване на акромиалния израстък на лопатката; счупване на таза-
неразместена фрактура на горния клон на лявата cрамна кост.
Пострадалата е приета по спешност в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов" ЕАД, с
диагноза: тежка черепномозъчна травма (дифузна травма на главния мозък,
без открита вътречерепна травма). Постъпила в шокова зала в съзнание, леко
объркана. Извършени са образни изследвания, хирургична обработка на
раната и шев. Изписана е на 18.06.2024 г.
На 20.06.2024 г. е извършена операция на дясната раменна става, при
което е отстранена главата на раменната кост, гленоидната ямка е установена с
голям дефект. Извършена е автоостеопластика, поставена е безциментна
5
гленоидна основа, фиксирана с 4 бр. винтове. Обработен е каналът на
раменната кост с различии разширители и е поставено безциментно
хумерално стъбло, хумерална чашка с винт и хумерална полиетиленова
флошка. Ставата е наместена.
На 21.06.2024 г. е извършена втора операция - торакоцентеза вдясно.
Поставен е дренаж. С локална анестезия е направен разрез в областта на 4- то
и 5- то ребра по предната аксиларна линия на дясната гръдна половина и е
поставен тръбен гръден дрен, евакуирани са 400 мл. стара кръв с коагулуми.
Изписана е на 25.06.2024 г. за продължаване на лечението в амбулатории
условия.
Политравмата е състояние при което по време на ПТП са засегнати и
травмирани различна анатомични области, органи и системи. В конкретния
счучай се установяват множество травми, обособени в следните четири групи
по своя характер и степен на травматичните увреждания:
1/ травма на главата със следните патоморфологични промени и
медикобиологични характеристики: контузия на главата с разкъсно - контузна
рана на главата високо тилно и подкожен хематом в дясно фронтално - всяка
от описаните травматични увреди е довела до временно разстройство на
здравето без опасност за живота; тежка черепно - мозъчна травма (дифузна
травма на главния мозък, без открита вътречерепна травма) - трайно
нарушена функция на главния мозък за период по - голям от 30 дни;
субарахноидна хеморагия вдясно темпорално и минимално вляво парието -
окципитално. Субарахноидна хеморагия по хода на тенториума, вдясно -
трайно нарушена функция на главния мозък за период по - голям от 30
дни; контузионно огнище на мозъка вдясно фронтално - трайно нарушена
функция на главния мозък за период по - голям от 30 дни.
2/Травма на гръдния кош и органите в него: контузия на гръдния кош със
счупване на второ и трето ребра в дясно е предизвикало временно
разстройство на здравето без опасност за живота; травматичен хемоторакс
в дясно /излив на кръв в плевралната кухина/ е довело до временно
разстройство на здравено, опасно за живота, поради нарушения
надишането;
3/ Травма на дясната раменна област: предно долно изкълчване на
дясната раменна става със счупване на ставното лице на кавитас гленоидалис
6
и счупване на акромиалния израстък на лопатката по отделно и съвкупно са
предизвикали трайно нарушена функция на десния горен крайник за
период по - голям от 30 дни;
4/ Травма на таза: счупване на таза - неразместена фрактура на горния
клон на лявата срамна кост - трайно нарушена функция на походката за
период по - голям от 30 дни.
Болките, които ищцата е търпяла в острия период, са били много силни,
свързани с политравмата и патоморфологията на уврежданията. По време на
етапността на лечението е имала по-силни болки в зоните на хирургичните
интервенции. Травматичните увреждания и тяхното лечение са довели до
продължителни болки и страдания, свързани с необходимостта от обслужване
на легло за продължителен период от време, поредицата от оперативни
интервенции, невъзможността да се движи самостоятелно, зависимостта от
чужди грижи за продължителен период.
Горното се установява от заключението на изслушаната по делото СМЕ,
изготвено от вещо лице д-р М., което съдът кредитира изцяло, и от приетите
по делото медицински документи, подробно обсъдени от вещото лице, поради
което съдът не ги обсъжда отделно.
В заключението е посочено също така, че вещото лице е извършило
преглед на ищцата, при който е установено, че към момента тя продължава да
има болки и ограничени движения в дясното рамо. Прогнозата е
неблагоприятна - от клиничната практика може да се твърди, че в бъдещ
период ще остане ограничение на отвеждането, сгъването и външната ротация
на дясната раменна става.
Останалите травматични увреждания са претърпели обратно развитие и
функциите са възстановени. Счупването на таза е зараснало и няма нарушения
в походката.
Във връзка с оценката на тР.та загуба на трудоспособност и
инвалидиаация за протезираната раменна става и наличния функционален
дефицит би се определило 50% тР. загуба на трудоспособност - пожизнено.
На л.19 до 34 вкл. от делото са представени фактури и фискални бонове
за плащане на консумативи (доплащане протеза), медицински транспорт,
медикаменти, санитарни материали за ежедневно обслужване и
7
рехабилитация, които според вещото лице разходи са направени в причинна
връзка с лечебно - възстановителния период на ищцата.
За установяване на конкретните неимуществени вреди по делото е
разпитана свидетелката Валентина С., дъщеря на ищцата.
Заявява, че на процесната дата минала покрай мястото на инцидента –
предпоследната спирка на трамвая на бул. „Ал. Стамболийски“ и когато
видяла линейки да тръгват, много се притеснила, т.к. знаела, че майка й всеки
ден минава на връщане от работа и си хваща трамвая за една спирка.
Започнала да й звъни по телефона, но не успяла да се свърже повече от час и
след като не я намерила и вкъщи, решила да се обади в болница „Пирогов“.
Оттам потвърдили, че майка й е приета в болницата. Пуснали я да я види в
реанимация едва няколко дни по-късно. Не можела да се движи и погледът й
бил странен и блуждаещ. Не я познала.
След като я стабилизирали в Реанимация, я преместили в Ортопедия,
където оперирали раменната й става. Свидетелката я видяла на следващия
ден. Ищцата била обездвижена, не можела да се обслужва за хигиенни нужди
и да се храни. Дъщеря й всеки ден ходела в болницата след работа, за да я
храни. Седмица-две по-късно я изписали.
Не можела да ходи сама, ставала с придружител. С частна линейка я
закарали до хоспис в кв. „Овча купел“, където се заели с рахабилитацията й.
Останала там месец и нещо – два, но явно рехабилитацията не била
достатъчна, защото продължавала да не става от леглото. За всичко й помагал
персоналът на хосписа – дори не се хранела сама. Не излизала навън и била
страшно потисната. Много се разстройвала, когато видела близките си.
Преместили я в друг хоспис – на бул. „България“, където започнала по-
интензивна рехабилитация. Там за месец и нещо я вдигнали на крака, но
можела да направи само две-три крачки. Продължавала изцяло да зависи от
грижите на персонала и близките си, ползвала памперси.
В началото на октомври я прибрали вкъщи, като свидетелката се
преместила да живее при нея, защото тя не можела да се грижи сама за себе си
и за бита си. Продължава да е на памперси, не може сама да отиде до кухнята
да си вземе храна, тъй като се придвижва с проходилка и няма как да я държи.
Свидетелката й оставя храна сутрин до леглото. В апартамента идва
рехабилитатор, като свидетелката и сестра й се редуват да излизат от работа,
8
за да му отворят, т.к. майка им не може. Често я намират в безпомощно
състояние, т.к. в стремежа си да не ги натоварва, е опитала сама да се
придвижи до тоалетната или да си вземе вода, но не е успяла и е паднала,
защото се чувства слаба и несигурна. Паднала е и емоционално и духом. Има
желание да излиза, но не може.
Преди инцидента била работещ пенсионер – грижела се за 20-30 деца
като медицинска сестра в детска ясла, помагала на свидетелката за
отглеждането на нейното дете, грижела се и за майка си, което била на 86
години и като цяло водела активен начин на живот.
Към момента не можела да прави нищо от гореизброеното, което силно
я потиска. Била много разстроена от това, че ангажира близките си. Движи се с
проходилка. Няма травми по краката от пътния инцидент, но от дългото
залежаване в болницата, мускулатурата й е отслабена и се подпира на ръцете
си. Понеже имала фрактура и на едната ръка, към момента можела да се храни
само с другата.
След инцидента дълго време ползвала болнични, след което я
освободили от работа. Друго обезщетение от работодателя си не е получавала.
Съдът, след като прецени показанията на свидетеля по реда на чл.172 от
ГПК, намира, че същите следва да бъдат кредитирани, независимо от близката
родствена връзка с ищцата, т.к. са подробни, логични, отразяват
непосредствени възприятия на свидетеля за релевантни по делото факти и не
се опровергават, а напротив – подкрепят се от останалите събрани
доказателства.
По делото е изслушано и заключението на комплексна съдебно-
психиатрична и психологична експертиза. От същото се установява,че при
ищцата е налице висока тревожност, с изразена емоционална напрегнатост и
когнитивни нарушения, в резултат на претърпяното ПТП, довело до промяна в
начина й на живот - трудности при в резултат на извършването на ежедневни
дейности, свързани със самообслужване. Поради затрудненото си състояние,
Д. престоява няколко месеца в хоспис, с цел пълното й възстановяване под
лекарски контрол, както и ангажираност на членове от семейството. Д. е
силно притеснена до колко ще се възстанови напълно и няма ли да бъде в
тежест на семейството си. Преобладават психологични последици,
причиняващи емоционален дискомфорт, изразяваши се в емоционална
9
лабилност, безсъние, оплаквания от главоболие, тревожност, страхови
опасения.
Събитие от такъв характер, каквото е претърпяното ПТП от ищцата,
съпътствано с физически травми, наложило оперативно лечение, остава силен
отпечатьк в психиката на личността. Физическите ограничения и болки
рефлектират и на емоционалното състояние, което е изразено на вегетативно
ниво - неспокоен сън, емоционално ниво - тревожни мисли, безпокойство,
когнитивно ниво – нарушени когнитивни функции – объркване на събития,
години, затруднена концентрация.
При ищцата няма данни за психични заболявания или провеждано
психиатрично лечение преди ПТП. Във връзка със същото тя е преживяла
остра стресова реакция F 43.0 /Международна класификация на болестите -
10/, последвана от дистрес в рамките на разстройство в адаптацията F 43.2 и
преминаващо в посттравматично стресово разтройство F 43.1 по МКБ - 10.
Психиатричното и психологичното изследване очертават умерени
разстройства в когнитивните процеси и тежко изразена дисфункция в
личностовата сфера и социалното функциониране, характерни за
капсулираните травматични стресови разстройства. Установените психични
промени са последица от претърпяното ПТП и ограничено социално и
професионално функциониране. Необходимо е провеждането на комбинирано
медикаментозно лечение и психотерапия.
Заключението на КСППЕ е компетентно изготвено и пълно, същото не
се оспорва от страните, поради което съдът го кредитира изцяло.
Между страните не е спорно наличието на валидно застрахователно
правоотношение между ответника и собственика, респ. водача на процесното
МПС, към момента на деликта.
При тази фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди е частично основателен.
Увреденият от деликт, причинен от застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност”, има право да иска обезщетение за претърпените
вреди пряко от застрахователя /чл. 432, ал. 1 от КЗ/. За да възникне
10
субективното право по чл. 432, ал. 1 от КЗ е необходимо наличието на
валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност” между деликвента и застрахователя и на деликт с всичките
кумулативно дадени елементи от неговия фактически състав: деяние /действие
или бездействие/, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка
между деянието и вредата и вина на причинителя. При процесното ПТП,
осъществено по вина на застрахования при ответника водач, която презумпция
не беше оборена по делото, са налице всички посочени по - горе елементи от
фактическия състав на непозволеното увреждане.
С действията си, застрахованият при ответника водач е допуснал
нарушение на правилата на чл.5, ал.2 от ЗДвП - Водачът на пътно превозно
средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници
в движението, каквито са пешеходците; чл. 20, ал.2 от ЗДвП - Водачите на
пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да
се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението;
ограничението на скоростта от 30 км/ч, указано с пътен знак; чл. 119, ал.1 от
ЗДвП - При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно
превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека
или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.
От приетите по делото доказателства се установява, че пешеходката е
пресичала на обозначената пешеходна пътека, като вече е била преминала
частта от нея, обозначена върху дясната лента за движение, поради което
водачът на лек автомобил Опел Астра, движеш се в лявата пътна лента, е бил
длъжен да спре и да я пропусне. Липсата на навременна реакция е причинена
от липса на проявено достатъчно внимание при управление на лекия
автомобил, като по делото няма данни пострадалата да е тичала бързо, което
не следва и да се очаква, предвид възрастта й, поради което съдът приема, че
ударът е бил предотвратим и действията на водача са в пряка причинна връзка
с настъпилото ПТП.
11
Налице е валидно застрахователно правоотношение по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” между деликвента и ответника към
момента на непозволеното увреждане, поради което застрахователят -
ответник дължи на основание чл. чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. с чл. 45 от ЗЗД
репариране на действително причинените вреди, които са пряка и
непосредствена последица от ПТП. Претърпените неимуществени вреди от
процесния деликт се изразяват в изпитаните болки и страдания от получените
травматични увреждания от ПТП от ищцата, посочени по – горе при излагане
на фактическата страна по казуса.
Размерът на обезщетението за неимуществените вреди, определен от
съда в съответствие с правилото на чл. 52 от ЗЗД и Постановление № 4 от
23.12.1968г. на Пленума на ВС, при съобразяване със: броя и вида на
множеството травматични увреждания, както са установени по-горе, едно от
които е довело до временна опасност за живота на ищцата /травматичния
хемоторакс/, претърпените две оперативни интервенции за лечение на
травмата в областта на раменната става и травмата в областта на гръдния кош;
силата и интензивността на болките и страданията, както са описани по-горе
при установяване на спора от фактическа страна, продължили през целия
възстановителен период, вкл. и продължаващите към момента болки в
областта на дясното рамо; неудобството от продължителния период на
постелен режим и необходимостта от чужда помощ за елементарни битови
нужди; необходимостта от ползване на помощни средства за придвижване –
проходилка, по време на възстановителния период, която ищцата ползва и към
момента, поради отслабената мускулатура във връзка с продължителното
залежаване; възрастта на ищцата – 65 г. към датата на ПТП – в която възраст
здравето се възстановява принципно сравнително по-бавно и непълноценно;
настъпилото към момента физическо възстановяване на част от травмите, но и
установените от СМЕ ограничения в обема на движение на раменната става,
които не се очаква да се възстановят; неотработената емоционална травма,
която от своя страна се отразява на качеството на живот на ищцата с данни за
постравматично стресово разстройство, налагаще лечение и психотерапия;
радикалната промяна в начина на живота на ищцата, която от деен и активен
работещ пенсионер към момента е човек, нуждаещ се от ежедневна помощ от
близките си, изпитващ трудности и дори невъзможност за самостоятелно
излизане навън, работа и активен живот; както и социално-икономическите
12
условия към момента на настъпване на ПТП и към настоящия момент,
възлиза на 150 000 лева. Според съда тази сума е достатъчна да компенсира
търпeните болки и страдания от вредите, причинени от процесното ПТП. За
разликата над тази сума до пълния предявен размер на претенцията от 200 000
лв., същата е неоснователна и следва да се отхвърли.
Искът за имуществени вреди е основателен за целия предявен размер,
доколкото от неоспореното от страните заключение на вещото лице се
установява причинната връзка между установените разходи и лечението на
травмата от процесното ПТП. Останалите предпоставки за уважаване на иска
съвпадат с вече посочените по отношение на иска за неимуществени вреди,
поради което съдът не ги сочи повторно.
Между страните не е спорно, че ищцата е предявила извънсъдебна
застрахователна претенция пред ответника на 26.06.2024г., но в срока по КЗ,
вкл. и до момента, ответникът не е изплатил обезщетение. Ето защо,
претенцията за лихва е основателна, както е заявена – считано от датата на
предявяване на извънсъдебната застрахователна претенция.
Своевременно заявеното от ответника възражение за съпричиняване на
врeдоносния резултат от пострадалата ищца съдът намира за изцяло
неоснователно. На първо място, установява се от заключението на САТЕ, че
виновният водач е управлявал увреждащото МПС със скорост от 37 км/ч при
ограничение на скоростта в района на пешеходната пътека от 30 км/ч, указано
с пътен знак. Съгласно чл.119, ал.5 от ЗДвП при пътнотранспортно
произшествие с пешеходец на обозначена пътна маркировка "пешеходна
пътека", когато водачът е превишил разрешената максимална скорост
за движение или е нарушил друго правило от Закона
за движението по пътищата, имащо отношение към произшествието,
пешеходецът не се счита за съпричинител за настъпване на съответното
произшествие. Ето защо, изводът на вещото лице по САТЕ, че пешеходката,
като участник в движението също е трябвало да се оглежда наляво и да спре
между двете пътни ленти, което не е съвсем безопасно, но е спасително място,
поради което нейните действия също са в причинна връзка с настъпването на
ПТП, не може да бъде кредитиран.
Отчитайки гореизложеното, съдът намира, че настъпилото ПТП е
резултат единствено на действията на водача на лекия автомобил и липсата на
13
проявено внимание от негова страна.
Не са ангажирани никакви доказателства за останалите наведени от
ответника основания за съпричиняване. Няма данни по делото пострадалата
да е била с тъмни дрехи, а и не става ясно как това обстоятелство обективно
би се отразило на видимостта на водача при дневна светлина и ясно, слънчево
време. Няма данни ищцата да не е спазвала предписаното й лечение –
напротив, установява се от заключението на СМЕ, че същата е провеждала
медикаментозно и оперативно лечение, продължава да провежда
рехабилитация.
Ето защо, съдът намира възражението за съпричиняване за изцяло
неоснователно.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК във вр. с
чл.38, ал.2 от ЗА, ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат Я.
Д. от САК, сумата 9 000 лв., съставляваща адвокатски хонорар, съразмерно с
уважената част от исковете. При определяне размера на възнаграждението
съдът съобразява установената към момента съдебна практика, предмета на
делото и неговия интерес, нивото му на фактическа и правна сложност и
обема на свършената работа.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответника направените от него разноски, съобразно представения
списък и съобразно отхвърлената част от иска, а именно сумата от 208,75 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, поради освобождаване на ищеца от
задължението за внасяне на държавна такса и разноски по делото, ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС, държавна такса и
разноски по делото в размер на 8 186,81 лв.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ДАЛЛ БОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г.М. Д.” № 1, да заплати
на Д. Д. С., ЕГН ********** с адрес гр. София, ж.к. **** следните суми:
- сумата от 150 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение
за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат на
14
причинени телесни увреждания при ПТП, настъпило на 03.06.2024 г., ведно
със законната лихва върху сумата от 26.06.2024г. до окончателното плащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 150 000 лв. до
предявения размер от 200 000 лева – частичен иск от 300 000 лева.
- сумата от 14 357,80 лева, представляваща застрахователно
обезщетение за претърпени имуществени вреди – разходи за лечение и
възстановяване от телесни увреждания от същото ПТП, ведно със законната
лихва върху сумата от 26.06.2024г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА ЗАД „ДАЛЛ БОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г.М. Д.” № 1, да заплати
на основание чл.38, ал.2 от ЗА на адвокат Я. Д. Д. от САК, ЕГН **********,
сумата 9 000 лв., съставляваща адвокатски хонорар, съразмерно с уважената
част от исковете.
ОСЪЖДА Д. Д. С., ЕГН ********** с адрес гр. София, ж.к. **** да
заплати на ЗАД „ДАЛЛ БОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г.М. Д.” № 1, сумата от
208,75 лв. - разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА ЗАД „ДАЛЛ БОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г.М. Д.” № 1 да заплати
по сметка на СГС държавна такса и разноски по делото в размер на 8 186,81
лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
15