РЕШЕНИЕ
№ 270
гр. Варна , 23.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
девети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Галя Алексиева
при участието на секретаря Ивелина А. Атанасова
като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело №
20203110109694 по описа за 2020 година
Предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК за признаване за установено между
страните, че в полза на ищеца „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, гр. Варна
съществува вземане срещу ответника К. И. П., ЕГН ********** с постоянен адрес гр. Варна,
ул. „Чинар“ № 19А, ет. 2, ап. 6 в размер на сумите, както следва: 200,51лева,
представляваща дължима цена за ползвани и неплатени ВиК услуги по партида с абонатен
номер 1724419 на адрес гр. В. за периода от 12.05.2016г. до 11.02.2019г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда- 27.02.2020г.
до окончателното погасяване на задължението, за което са издадени фактури в периода
21.09.2018г. до 22.02.2019г. и сумата от 25,81лева, представляваща лихва за забава
начислена върху главницата за периода от 21.10.2018г. до 20.02.2020г., за което вземане е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1219/28.02.2020г.
по ч.гр.д. № 2850/2020г. по описа на ВРС, 7 състав.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения
изложени в обстоятелствената част на исковата молба: Ответникът има качество на
потребител на водоснабдителни и канализационни услуги доставяни от ищцовото дружество
в качеството му на В и К оператор, в обект находящ се в гр. В., отчитани по партида аб. №
1724419, чийто титуляр бил той. Съгласно чл. 5, т. 6 и чл. 33, ал. 2 ОУ задължение на
потребителя е да плаща потребените услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране.
Твърди, че за периода от 12.06.2016г. до 11.02.2019г. е предоставил на ответника услуги,
цената, на които той не е заплатил. По партидата му била натрупана като дължима главница
в размер на 200,51лева и лихва за забава от 25,81лева. Посочва, че задължението касае
1
реално доставено и потребено количество вода. Поради неплащане на горните суми, ищецът
се снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр. д. № 2850/2020г. по
описа на ВРС. Заповедта била връчена на длъжника при условията на чл. 47 ГПК. Предвид
на това за ищеца се е породил правният интерес да предяви настоящия иск за установяване
дължимостта на задължението по заповедта по чл. 410 ГПК. Искането отправено до съда е за
уважаване на исковата претенция така, както е била заявена. Претендират се направените по
делото разноски, както и тези по заповедното производство.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника чрез назначения
му от съда особен представител адв. Г.. На първо място, оспорва исковете като
недопустими, защото към исковата молба липсвали доказателства ответникът да има
качество на потребител на ВиК услуги в този имот. Нямало представени документи да е
собственик на имота, заявление за откриване на партида, присъединяване към
водоснабдителната мрежа и предоставяне на ВиК услуги, да е бил наемател или титуляр на
вещно право на ползване. Нямало и представен писмен договор сключен между страните,
каквото е изискването на чл. 59, ал.2 ОУ на дружеството, а и на чл.8, ал.5, ал.8 и чл. 9а от
Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване и за ползване на
водоснабдителни и канализационните системи. В евентуалност, исковете се оспорват като
неоснователни. Оспорва да е потребено така начисленото количество вода, доколкото не е
спазена процедурата по отчитане показанията на индивидуалния водомер в процесния имот.
Молбата е за отхвърляне на исковата претенция.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата
молба. Моли същата да бъде уважена и да бъдат присъдени сторените по делото разноски.
В съдебно заседание ответницата се представлява от особен представител адв. Г.,
който поддържа депозирания писмен отговор.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК.
Предмет на исковата претенция са суми, представляваща неплатени главница и лихва
за забава, дължими за ползвани и неплатени В и К услуги. Правният интерес от търсената
защита се извежда от предходно развило се заповедно производство по ч.гр.д. № 2850/2020г.
по описа на ВРС, по което е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с №
1219/28.02.2020г. връчена на ответника при условията на чл. 47, ал.5 ГПК. Вземането по
заповедта е съответно на заявеното с настоящия иск.
Предметът на спора възлага в доказателствена тежест на ищцовото дружество да
установи пълно и главно, че ответникът е потребител /собственик, ползвател/ на
водоснабдителни и канализационни услуги за процесния период като титуляр на партида с
аб. № 1724419 на адрес гр. Варна, ул. „Чинар“ № 19А, ап. 6; че количеството вода, за което
2
се търси заплащане на цена е реално доставено и потребено; падеж на задължението и
размер на мораторната лихва върху главниците.
От приложената на л. 18 от делото справка за недобора е видно, че партидата на
водоснабден имот на адрес гр. В. се води на името на ответника, като общото задължение за
консумирана вода по фактури за периода 12.05.2016г. до 11.02.2019г. възлиза в размер на
200,51лева- главница и 25,81лева – обезщетение за забава.
Съобразно справка от Служба по вписвания, ответникът се явява собственик на
водоснабдения имот от 2008г. до 04.07.2019г. От представените карнети се установява, че за
процесния период, отчитането на консумираната вода в имота на ответника се е
осъществявало от водомер с № *********. Налице са отбелязвания в графа консумирана
вода от 23.05.2016г. до 11.02.2019г. На 23.05.2016г. е само отразено показание на водомера
364куб.м., без подпис на потребителя и със забележка „отс чужбина“. На 11.09.2018г. е
записано показание 422куб.м., консумирана вода 58куб.м., като на единия карнет има
подпис в графа потребител, а на другия в забележка „отс.“. На 09.01.2019г. е отчетено
показание 433, консумирана вода 11куб.м., а на 11.02.2019г. е вписано показание 434 и
консумирана вода 1куб.м. На последните два отчета има подпис в графа потребител.
Представен е и електронен карнет, но той е неотносим като касаещ период на потребление
извън процесния, а и не носи подпис на потребител.
Налично е по делото и копие от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребители от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация- Варна” ООД, одобрени от
ДКЕВР с решение № ОУ-09 от 11.08.2014г.
За установява размера на исковата претенция по делото бе изслушано и прието
заключението на в.л. по изготвена съдебно- счетоводна експертиза. Същото като обективно
и компетентно дадено на база проверка в счетоводството на ищеца, бива възприето от съда
в цялост. В.лице не е успяло да отчете показанията на водомера на място, тъй като не е
получило достъп до имота. На място от съсед е уведомено, че лицето е отдавна извън
страната, а апартаментът е продаден. В таблица вещото лице е отразило всички 3бр. фактури
издавани от дружеството за периода 21.09.2018г. до 22.02.2019г., на обща стойност
200,51лева. Лихвата за забава за този период върху така посочените главници е посочило, че
възлиза в размер на 25,82лв. Плащания не са установени. Титуляр на партидата за периода
12.05.2016г. до 11.02.2019г. се води ответникът. Размерът на задължението за периода
02.06.2017г. до 19.03.2020г. в.л. е изчислило в размер на 200,51лева главница и 25,82лева
лихва за забава.
Ответникът е оспорил да има качество на потребител на предоставяните от ищеца
услуги. Анализът на ангажираните писмени доказателства обосновават извод за обратното.
В този смисъл съдът съобрази представената справка от Агенция по вписванията, според
която ответникът е собственик на имота от 2008г. до 04.07.2019г., когато е налице вписване
прехвърляне правото на собственост върху имота. Т.е, за целия процесен период ответникът
3
има качество на собственик. Съгласно легалното определение на понятието „потребител"
дадено в пар. 1, ал. 1, т. 2 б. „б” от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационни услуги за този обект и чл. 2, ал. 1, т. 2 от ОУ на дружеството е: юридически
или физически лица- собственици или ползватели на съответните имоти, за които се
предоставят В и К услуги, собственици или ползватели на имоти в етажната собственост.
Следователно, в случая качеството на потребител на ответника следва от това му на
собственик на водоснабдения имот. Едва разпореждайки се с правото си на собственост
върху имота на 04.07.2019г. той е загубил следващото му се като такъв и качество на
потребител на водоснабдителни и канализационни услуги за имота. Съгласно Общите
условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители от ВиК оператор „Водоснабдяване и
канализация- Варна” ООД регламентиращи договорните отношения между страните, негово
задължение е да заплаща ползваните услуги, отчетени по предвидения в цитираните Общи
условия ред. Съобразно разпоредбата на чл. 11, ал. 7 ЗРВКУ одобрените от ДКЕВР Общи
условия на договорите за предоставяне на В и К услуги стават част от договорните
отношения между страните в едномесечен срок от публикуването им. Видно от приложените
разпечатки от страници на печатни издания, Общите условия на дружеството са влезли в
сила и важат за всички потребители, включително и за ответника. Печатните издания са
публично достояние и представляват общоизвестен факт, който не подлежи на доказване. С
влизане в сила на ОУ на 26.07.2006г. и на 24.02.2015г. с оглед липсата на твърдения и
доказателства, че ответникът се е възползвал от правата по чл. 69, ал.2 ОУ, същите са
станали част от договорните им отношения.
В чл.17, ал.3 от Общите условия е вменено задължение за всеки потребител, когато
се касае за сграда етажна собственост или такава с повече от един потребител, да постави
индивидуален водомер. Безспорно е, че индивидуален водомер в обекта на потребление на
ответника има. Съгласно Наредба № 4 от 14 септември 2004г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, отчитането на водомерите се извършва в присъствието на потребителя или на
негов представител, като при неосигуряване на представител, отчетът се подписва от
свидетел /чл. 23, ал. 4/. Съгласно чл. 32, ал.1 от Наредбата, услугите се заплащат въз основа
на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора,
отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение, като за сгради -
етажна собственост, или за водопроводно отклонение с повече от един потребител
изразходваното количество вода се заплаща въз основа на измереното количество, отчетено
по общия водомер на водопроводното отклонение за определен период от време. От
представените от ищеца карнетни листи за извършени отчети, включващи процесния период
се установи, че на 23.05.2016г. е отразено само старо показание - 364куб.м., без подпис на
потребителя и със забележка „отсъства чужбина“, на 11.09.2018г. е записано показание 422
и консумирана вода 58куб.м., на 09.01.2019г. е отчетено показание 433, консумирана вода
11куб.м., а на 11.02.2019г. е вписано показание 434 и консумирана вода 1куб.м. Ответникът
е оспорил карнетът да е подписан от потребителя, в отговор на което ищецът е уточнил, че
4
не твърди подписът да е на потребителя, а на лице осигурило достъп до имота. Ответникът е
оспорил твърдението това да е лице осигурило достъп до имота. Липсата на оспорване
истинността на документите е обусловило и неоткриване производство по чл. 193 ГПК от
съда. По повод така предприетото оспорване обаче, ищецът не е направил доказателствени
искания. Действително, както е възразил ответникът издаваните от ищеца фактури като
частни документи, изходящи от страната и удостоверяващи изгоден за нея факт не
съставляват годно доказателствено средство за факта на извършена доставка на услугата
посочена в тях. В случая документът, удостоверяващ по безспорен начин доставката на вода
и други услуги е карнетът, съдържащ подписа на страната или нейн представител, поради
което и съдържащ в себе си признание за получаване на услугата. Присъствието на
потребителя или на негов представител при извършване на отчета е негово задължение,
предвидено в чл.5, чл. 23, ал.4 от Общите условия, като идеята е да се отчете правилното
показание, което ще послужи за определяне на дължимите суми. Затова и с подписа си при
отчетите, било поставен лично от потребителя или от лице предоставило достъп до имота на
инкасатора, реално потребителят се съгласява с цялостно отчетеното на тази дата показание
на водомера, а не само с посоченото количество консумирана вода за ежемесечен период. В
тази връзка, съдът взе предвид че в случая няма ангажирани годни доказателства,
действително отчетът да е извършен от инкасатора в присъствието на представител на
потребителя, който е и осигурил достъп до имота. Невъзможността на в.лице да отчете
показанията на водомера на място прави невъзможно и извеждане на извод, че това
количество се явява реално потребено. Доколкото ответникът е представляван в процеса от
особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, съдът не би могъл да приложи и
последиците на чл. 161 ГПК по повод на това доказване, защото тези указания не са
получени лично от ответника, а те касаят нейни лични действия. Извън това, безспорно се
установява, че понастоящем имотът от 04.07.2019г. има нов собственик, поради което дори
и в.л. да бе проверило показанията на водомера, би се поставил въпросът дали услугите са
потребени от ответника или от новия собственик. Ангажираните от ищеца доказателства за
установяване твърденията му за реална доставка се явяват недостатъчни.
Така, в заключение следва да се приеме, че исковата претенция за главница, а оттам и
акцесорната й за обезщетение за забава се явяват неоснователни.
На основание чл. 78, ал.3 ГПК ответникът има право на разноски, но е представляван
в процеса от особен представител.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на „Водоснабдяване и канализация- Варна” ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Прилеп”, № 33 срещу К. И. П., ЕГН
********** с постоянен адрес гр. В. за приемане за установено в отношенията между
5
страните, че в полза на ищеца съществува вземане срещу ответника в размер на сумите,
както следва: 200,51лева, представляваща дължима цена за ползвани и неплатени ВиК
услуги по партида с абонатен номер 1724419 на адрес гр. В. за периода от 12.05.2016г. до
11.02.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда- 27.02.2020г. до окончателното погасяване на задължението, за което са
издадени фактури в периода 21.09.2018г. до 22.02.2019г. и сумата от 25,81лева,
представляваща лихва за забава начислена върху главницата за периода от 21.10.2018г. до
20.02.2020г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК № 1219/28.02.2020г. по ч.гр.д. № 2850/2020г. по описа на ВРС, 7състав, на
основание чл. 422, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6