№ 609
гр. Варна, 13.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Невин Р. Шакирова
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20213100501423 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба от КР. Д. С., чрез пълномощника адв. Г.А.,
срещу решение №261128/06.11.2020г. на ВРС, 14 състав постановено по гр.д.№4539/2000г., в
частта, с която предявеният от въззивницата, срещу Р.К. и Б. К. К. иск с правно основание чл.108
ЗС е отхвърлен за разликата над 15 кв.м. до 29 кв.м. представляващи реална част от имот с
идентификатор 10135.2526.2251 представляваща част, заключена между точки 1,2,3 и 4 на
приложената на л.28 от делото скица и К.С. е осъдена да заплати на ответниците 270,34лв.
Разноски на основание чл.78,ал.3 ГПК.
В жалбата се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно, като
постановено пре нарушаване на материлния закон и процесуалните правила. Излага се, че ищцата
е собственик на имот с идентификатор 10135.2526.2251 с площ от 430 кв.м. на основание договор
за покупкопродажба и делба. Съгласно приетото по делото заключение на СТЕ, ответниците са
завзели и ползват без основание реална част от имота с площ от 29 кв.м., заключени между точки
1,2,3 и 4 на приложената с исковата молба скица. В установителния диспозитив на решението, е
прието по отношение на ответниците, че ищцата е собственик на имот 10135.2526.2251, като
границата с имот 10135.2526.22512 е посочена червена линия между точки 3 и 4 на скицата,
приложена към заключението от 14.05.2020г. на вещите лица Р.П. и Вл.А.. Твърди, че посочената
червена линия съвпада със западната граница на имота, както е посочено на скицата на л.28 от
делото и площта, заключена между точки 1,2,3 и 4 от тази скица е 29 кв.м., поради което поддържа
становище, че е налице несъответствие между мотиви и диспозитив на постановеното по делото
решение. С обжалваното решение, постановено по реда на чл.247 ГПК, съдът неправилно и
необосновано е приел, че такова не е налице и е оставил без уважение молбата на К.С. за поправка
на очевидна фактическа грешка в решение № 3301/20.07.2020г. Решението се обжалва и в частта
за разноските. Претендира се отмяна на решение и уважаване на претенцията по чл.108 ЗС изцяло
и присъждане на разноските по делото.
Въззиваемите Б. К. К. и Р. Н. К., чрез пълномощника си адв.Т.Д., с писмен отговор в срока по
чл.263, ал.1 от ГПК, оспорват жалбата като неоснователна.
Р.Н. Къзълова и Б. К. К. са депозирали насрещна въззивна жалба вх. № 261814/10.11.2021г.
срещу постановеното по делото решение, в частите, с които на основание чл.108 ЗС е признато за
установено, че КР. Д. С. е собственик на ПИ 10135.2526.2251 с площ от 430 кв.м., като границата
1
на имота с имот идентификационен № 10135.2526.2252 е посочена с червена линия между т.3 и т.4
на скицата на приетото по делото заключение на СТЕ от 14.05.2020, която е приподписана от съда
и представлява неразделна част от решението и ответниците са осъдени да предадат на ищцата
владението на реална част с площ от 15 кв.м. от имот с идентификатор 10135.2526.2251,
повдигната в червен щрих. Считат, че решението в посочените части е неправилно и
незаконосъобразно, а в частта, с която К.С. е призната за собственик на имота, за горницата над 15
кв.м. реална част, както и в частта, с която е определена граница между двата имота, същото е
недопустимо. Твърди, че съдът извън петитума на предявения иск е признал ищцата за собственик
на целия имот, като се е произнесъл и е определил граница между двата имота. Счита, че приетата
за установена от съда фактическа обстановка е в противоречие със събраните доказателства.
Оспорва като необосновани и неправилни изводите, че от доказателствата се установява , че
процесната реална част се владее от ответниците, които отричат правотона собственост на ищцата.
По изложените в жалбата подробни съображения моли за обезсилване на решението, в частта, с
която е признато за установено, че ищцата е собственик на имот 10135.2526.2251 с площ от 430
кв.м. за горницата над 29 кв.м., както и в частта, с която е определена граница между двата имота и
да се отмени в частта, с която ответниците са осъдени да предадат владението на реална част с
площ от 15 кв.м. от имота, повдигната в червен щрих и заключена между точки 1,2,3 и 4 на
приложената на л.28 от делото скица, а по скицата към заключението на СТЕ-повдигната в жълта
линия площ, заключена между т.4,5,7 и 1.
Насрещната страна е оспорила жалбата като неоснователна.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Предявен е иск от КР. Д. С. срещу Р. Н. К. и Б. К. К. за приемане за установено, че ищцата
е собственик и осъждане на ответниците да предадат владението върху имот, представляващ 29
кв.м. реална част от имот с идентификатор 10135.2526.2251 по КК на гр.Варна, СО „Свети
Никола“, заключена между т.1,2,3 и 4 на представена с исковата молба скица №15-
160362/22.02.2019г., издадена от СГКК Варна при граници: от север –ПИ10135.2526.1024, юг-
ПИ10135.2526.9580/път по проект/, изток- останалата площ от имота на ищцата 10135.2526.2251,
запад-ПИ 10135.2526.2252 /собственост на ответниците/, на основание чл.108 от ЗС.
В исковата молба, ищцата твърди, че е придобила правото на собственост върху имот с
идентификатор 10135.2526.2251 по силата на съдебна спогодба по гр.д. № 16609/2011г. по описа
на ВРС, одобрена на 05.10.2017г. и влязла в сила на 13.10.2017г., с която е прекратена
съсобствеността й с бившият и съпруг, като имотът е възложен в дял и собственост на ищцата.
Бившите съпрузи са придобили собствеността на имота на 17.09.2004г. въз основа на правна
сделка от Р.М.В., която от своя страна е придобила 500кв.м. ид. части от собствения на
ответниците ПИ №1581. След тази сделка имотът е разделен на два самостоятелни имота ПИ 2920/
сега собствен на ищцата/ и ПИ 2921 – на ответниците. През 2016г., ответниците започнали да
струпват камъни и строителни отпадъци в имота на ищцата, по линията, на приложената скица. По
този начин завзели и владеят без основание реална част от имота с площ от 29 кв.м., заключена
между т.1,2,3,4 на скицата.
Ответниците са оспорили иска като неоснователен. Нe оспорват, че са придобили чрез
договор за покупко-продажба имот №1581 с площ от 1072кв.м., от който са продали на
праводателката на ищцата 500 кв.м. ид.части, а след извършена делба са собственици на ПИ
10135.2526.2252 с площ от 572 кв.м. Не оспорват, че ищцата е собственик на ПИ 10135.2526.2251 с
площ от 430 кв.м. Оспорват твърденията, че през 2016г. са струпали камъни и строителни
отпадъци в имота на ищцата, като по този начин са завладяли 29 кв.м. от имота. Твърдят, че
строителните отпадъци и камъни са останали в имота на ищцата, след премахване на изградена нея
самата без строително разрешение ограда, която била премахната в изпълнение на влязло в сила
решение по адм.д. №3298/2008г. по описа на ВАдС. Излагат още, че между двата имота, с
изключение на премахнатата ограда, никога не е имало материализирана граница. Такава няма и в
момента. Твърдят, че не осъществяват владение върху процесната реална част с площ от 29 кв.м. и
не са задължени да премахнат останалите след събарянето на оградата материали.
С постановеното решение №3301/20.07.2020г., поправено и допълнено с решение №
261128/06.11.2020г., ВРС е приел за установено на основание чл.108 ЗС по отношение на
ответниците, че ищцата е собственик на поземлен имот с идентификатор 10135.2526.2251 по КККР
на местност „Свети Никола“, с.о. Свети Никола Район Приморски, гр.Варна, с плащ от 430 кв.м.
при съседи: 10135.2526.9580, 10135.2526.2252, 10135.2526.1024, 10135.2526.1570, като границата с
2
имот 10135.2526.2252 е посочена с червена линия между точки №3 и №4 на скицата към
заключението на СТЕ от 14.05.2020г.,; осъдил е ответниците да предадат на ищцата владението на
реална част от 15 кв.м. от имота, повдигната в жълта линия площ, заключена между точки 4,5,7 и
1, и е отхвърлил иска за предаване на владението на реална част с площ от 14 кв.м.,
представляваща разлика между уважената част и заявената с исковата молба част с площ от 29
кв.м.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно,
и по вътрешно убеждение, съобразно чл. 268 и чл.269 от ГПК, приема за установено от фактическа
и правна страна следното:
Обжалваното решение на ВРС е валидно, но е недопустимо, в обжалваната част, с която е
признато за установено на основание чл.108 ЗС за по отношение на ответниците, че ищцата е
собственик на поземлен имот с идентификатор 10135.2526.2251 по КККР на местност „Свети
Никола“, с.о. Свети Никола Район Приморски, гр.Варна, с площ от 430 кв.м. при съседи :
10135.2526.9580, 10135.2526.2252, 10135.2526.1024, 10135.2526.1570, като границата с имот
10135.2526.2252 е посочена с червена линия между точки №3 и №4 на скицата към заключението
на СТЕ от 14.05.2020г., което приподписано от съда представлява неразделна част от решението,
за разликата над реалната част от имота с площ от 29 кв.м., като постановено извън заявения от
ищцата петитум. В исковата молба, с която е предявен иска с правно основание чл.108 ЗС е
формулиран ясен и конкретен петитум за установяване на собствеността и предаване на владение
на конкретно посочена и индивидуализирана реална част от имота- реална част с площ от 29 кв.м.,
определена на скцица, представена с исковата молба, от имот с идентификатор 10135.2526.2251.
Не е предявен иск за установяване собствеността върху целия имот, както и иск за определяне на
граница между имота на ищцата и този на ответниците, поради което и решението в
установителната част относно собствеността на имота за разликата над реалната част от 29 кв.м.,
индивидуализирана по приложената по делото скица и определяне на граница между имотите на
ищцата и ответниците е недопустимо. Същото следва да се обезсили, като постановено извън
петитума на предявения иск, като се прекрати производството по делото в посочената част.
От представеното заверено копие от НА №50/2000г., обективиращ договор за продажба на
недвижим имот се установява, че ответниците са придобили собствеността върху имот,
представляващ дворно място в землището на гр.Варна, представляващо имот № 1581 по плана на
местност „Свети Никола“ с площ от 1181 кв.м., ведно с изградена постройка с площ от 35 кв.м.. С
договор за продажба, обективиран в НА № 121/2003г. ответниците са продали на Райна Вълкова
500 кв.м. ид. части от имот № 158, като въз основа на договор за доброволна делба от 12.05.2004г.
Райна Вълкова е получила в дял и собственост имот, представляващ дал първи- западна част от
имот № 1581, с площ от 500 кв.м., а Румяна и Б.К.и - дял втори – източната частна имота.
С договор за продажба, обективиран в НА № 1/20024г. Р.М.В. е продала на Г.Н.С. ПИ с
площ от 500 кв.м. ид.ч. от имот № 1581, гр.Варна, местност Свети Никола, целият с площ от 1072
кв.м., като съгласно заключението на СТЕ за целите на делбата делителната линия между двата
дяла е показана с прекъсната и точкувана червена линия на скицата, а положението й се определя с
размерите на северната и южната граница на дял първи.
Със заповед № 034/03.09.2011г. на зам. Кмета на Община Варна е допуснато ПУП-ПРЗ за
регулиране на ПИ № 1571 с площ от 500 кв.м. по документ за собственост и 472 кв.м. по предходен
КП, като същият е урегулиран в ПИ 10135.2526.2251 с площ от 430 кв.м., при посочени граници.
При индивидуализацията 42 кв.м. от имота остават публична общинска собственост.
От приложените по делото на ВРС заверено копие на нот.акт №98, т.4, рег.№ 3903, дело №
610 от 2004г. на нотариус Д.Б., обективиращ договор за продажба и протокол от 05.10.2017г., по
гр.д. № 1669/2011г., е видно, че Г.Н.С. е придобил собствеността върху имот от 500 кв.м.,
гр.Варна, местност „Свети Никола“, ПИ 2920, в кв.36 по плана на гр.Варна, идентичен със
западната част на ПИ №1582; въз основа на одобрена от съда по посоченото гр. дело спогодба
имотът с идентификатор 10135.2526.2251 по КК на гр.Варна, местност „Свети Никола“ е поставен
в дял и собственост на КР. Д. С..
Съгласно скица, издадена от СГКК Варна, имот с идентификатор 10135.2526.2251 по КК на
гр. Варна, СО“Свети Никола“ е с площ от 430 кв.м.
С решение № 24-5-10 по протокол № 24 от 23,24, 30.06.2010г. на Общински съвет Варна, на
основание чл.21, ал.1, т.11 от ЗМСМА, вр. чл.129, ал.1 и чл.16, ал.1 ЗУТ по предложение на кмета
3
на Община Варна от 22.02.2010г. е одобрен план за регулация и застрояване на кв.“Св.Никола“,
гр.Варна.
Между страните не се спори, а и от представеното решение №552/02.04.2009г., постановено
по адм.д. № 3298/2008г. по описа на АС –Варна, се установява, че е отхвърлено оспорването по
жалба на Г.Н.С. на заповед № ДК-02-ВН-63/21.11.2008г. на началника на РДНСК Варна, с която е
наредено да бъде премахнат незаконен строеж „масивна ограда“, находяща се между ПИ № 2920 и
ПИ № 2921 по плана на м-ст „Свети Никола“ Варна.
От заключението по допуснатите пред ВРС първоначална и повторна съдебно-техническа
експертиза, приети като обективно и компетентно дадени, се установява, че Съгласно заповед
№034/03.09.2011г. на зам. Кмета на община Варна, границата между имот 10135.2562.2251 и
10135.2562.2251 преминава по лилавата линия и се заключава между т.1 и2 на скицата към
първоначалното заключение на в.л. П.. На изготвената комбинирана скица, вещото лице е
посочило, че със зелени линии и зелен надпис е изчертан имот 1581 от КП на местност
„Св.Никола“ от 1977г.; със заповед №Р-26/07.09.2004г. е попълнен КП на местността, като се
обособяват два нови имота 2920 и 2921 за стар имот 1581 и се нанася границата между тях/ кафява
линия между точки 3 и 6. На комбинираната скица със светло сини линии, вещото лице е нанесло
имот №1020, съгласно ПНИ за СО“Св.Никола“, одобрен със заповед № РД-07-7706-
203/08.08.2007г. на Областен управител на Област Варна, като имоти 2920 и 2921 и границата
между тях не е променена; със сини и червени линии са нанесени регулационните граници от
ПУП-ПРЗ, одобрен с решение по протокол №24/23,24,30.06.2010г. на ОбС Варна, като дворищно
регулационната линия между имотите е отразен в син цвят и е заключена между т.1 и 2 на скицата
към заключението; с лилава линия е отразена спорната граници между имотите съгласно КК. При
извършеният оглед от вещите лица при първоначалната и повторната експертизи, вещите лица са
констатирали, че между имотите на страните по делото няма изградена ограда. Трайни белези за
такава се намират откъм улицата, преминаваща на юг от имотите, където е останала бетонно
колона. Останала е и метална портална врата, частично затрупана от насип с каменна подпорна
стена, която по данни на двете страни е изградена от ответника. Тази подпорна стена е отразена на
скицата към заключението с жълта линия между т.4 и 5. От т.5 до северната граница на двата
имота няма изградена ограда. Границата между имотите по договора за доброволна делба,
съответстваща на границата по заповед № Р-26/07.09.2004г. на Кмета на Район Приморски за
попълване на кадастралната основа не съответсва по местоположение на границата по КК и
действащия РП, ситуирани между т. 1 и 2. При повторната експертиза, вещите лица в присъствие
на страните с помощта на специализирана техника са извършили трасиране на имотите, като са
установили и отбелязали границата между тях между т.3 и т.4, посочени в протокола, изготвен за
трасирането, представляващ неразделна част от заключението на СТЕ. На изготвената от вещите
лица скица границата е посочена с червена линия. В съдебно заседание, вещите лица изясняват, че
границата отговаря на действащата КК и съответства на линията между т.2 и т.4 по приложената
скица, съответно на т.4 и т.3 по изготвената от вещите лица скица. При огледа е установено, че на
място няма материализирана граница. След извършеното трасиране са определили
местоположението на границата по КК, съответстващо на ПРЗ.
При въззивнито разглеждане на делото е проведена СТЕ, като в приетото заключение
вещото лице е посочило, че е извършило геодезическо заснемане и след съпоставянето му с
ПУП/ПРЗ/ на местност „Св.Никола“ и КК е изготвило комбинирана скица на която със син и
червен цвят са показани действащия ПРЗ/КК/, с виолетов-заснетата на място граница, показана от
ищцата и която по нейни думи ответниците не й дават да преминава. Вещото лице посочва, че в
южната страна тази граница между т.6,5 и 4 по скицата представлява каменна стана, започваща от
метален портал с максимална височина от 1-1,20м., а след т.4 до т.3 не е материализирана на
място. Площта, която се ограничава между т.1,2,3,4 и 5 е в размер на 30 кв.м. и е същата,
ограничаваща се между т.1,2,4 и 8 на скицата на л.7 от в. гр. дело № 1423/2021г. на ВОС,
защрихована в син цвят. Разликата от 1 кв.м. се дължи на това, че границата, обозначена с
виолетов цвят не е материализирана изцяло и е в рамките на допустимата грешка, така, че може да
се приеме за меродавна площта от 29 кв.м.
От показанията на разпитаните пред ВРС свидетели на ищцовата страна Г.Н. и С.Б., които
съдът кредитира като обективни и безпристрастни, се установява, че между страните по делото
има спор относно къде е границата между имотите им. Свидетелят Н., който бил нает от бащата на
ищцата да изчисти двора, заявява, че не бил допуснат първоначално в имота от ответника, който се
4
скарал и с бащата на ищцата. След това, обаче свидетелят окосил тревата и видял, че в земята има
забито колче, което било скрито до тогава от тревата. Според свидетеля имотът е около 600-700
кв.м. и е ограден откъм улицата. От страната на имота на ответника нямало ограда. От улицата има
ограда от бетон и врата; на границата на имотите има дървета, които са като плет и от там според
свидетелят се разбирало къде е границата. И двете страни твърдяли, че другата е навлязла в имота
й и спорели. Свид. Божков съдействал за намиране на фирма, която да извърши замерване и
трасиране на имота на ищцата, тъй като ищцата имала спор със съседа си за границата между
имотите. Посетили мястото през м. януари 2019г., но ответникът не разрешил да се доближат до
мястото.
В показанията си свид. С. / син на ищцата/ заявява, че спорът между страните е относно
границата на имотите, като според него тази граница се премества навътре в имота на майка му.
Няколко пъти границата била обозначавана, но после ответникът я премествал. Имало физическа
саморазправа. Свидетелят видял как един мъж започнал да троши сложените от вещите лица
обозначения на място с обяснение, че нямали разрешение от съда да обозначават граница. След
като вещите лица си тръгнали свидетелят и работникът били ударени, а ответникът К. извикал
сина си. Дошъл мъж, с маска и започнал да троши бетонираните колчета. Ответникът с брадва
унищожил растенията, които след определяне на границата от вещите лица, останали в мястото на
ищцата. Свидетелят не знае, от кого са посадени дърветата. Свидетелят заявява също, че преди
определянето на граница от вещите лица между имотите нямало граница; страните не са се
разбирали за граница. В долната частна имота имало стена и тази бетонна стена била граница.
Според свидетеля, бетона бил в имота на Бончо, но той бил навлязъл в имота на майка му.
Оградата била построена от ищцата и била висока около 2 метра.
В показанията си свид. Р.С./ дъщеря на ответниците/ посочва, че след като родителите продали
част от имота си на ищцата, сложили телена ограда, която по-късно била премахната. Съседите С.и
построили бетонна ограда между имотите. Имало съдебно дело и по решение на съда, оградата
трябвало да се премахне. След събаряне на оградата, в момента между двата имота има ров, който
ги отделя. В имота на ответниците има ниски дървета и храсти. Посочва също, че между страните
има спор относно къде точно е границата между имотите.
По така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
За да бъде уважен предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС, е необходимо по делото да
бъде установено по безспорен начин наличието на определените в закона предпоставки, а именно:
ищецът да е собственик на процесната част от недвижим имот, на твърдяното в исковата молба
придобивно основание, както и същият да се владее от ответника. Наличието на тези предпоставки
следва да бъде установено по пътя на главното и пълно доказване, тъй като същите обуславят
изхода на спорното правоотношение. В тежест на ответника е да установи, че владее имота на
правно основание.
По активната материално-правна легитимация на ищеца:
Ищцата се легитимират като собственик на процесната реална част от имот с НА №98, т.4, рег.
№ 3903, дело № 610 от 2004г. и одобрена с поротокол от 05.10.2017г., по гр.д. № 1669/2011г.,
съдебна спогодба, с който в дял и собственост е на същата е предоставен имот с идентификатор
10135.2526.2252. От събраните по делото доказателства, безспорно се установява, че в границите
на посочения имот се включва процесната реална част с площ от 29 кв., заключена между
т.1,2,3,4,5, защрихована със зелен щрих на скицата , приложена към заключението на по СТЕ,
прието при въззивното разглеждане на делото/ л.86 от в.гр.д. № 1423/21г. по описа на ВОС/.
Ответниците не оспорват правото на собственост на ищцата и не претендират свои самостоятелни
права върху имота, включително и върху процесната реална част. По изложените съображения,
предявеният иск с правно основание чл.108 ЗС в установителната част относно принадлежността
на правото на собственост относно процесната реална част от имота с площ от 29 кв.м. и в
посочените граници е основателен и следва да се уважи.
От ангажираните по делото доказателства обаче не се установява ответниците да са
установили фактическа власт върху процесната реална част и да владеят същата. От събраните по
делото доказателства не се установяват изложените в исковата молба твърдения, че след 2016г.
ответниците са започнали да струпват камъни и строителни отпадъци в имота на ищцата, като по
този начин са завзели и завладяли процесната реална част. Ищцата не е ангажирала никакви
доказателства за установяване на тези обстоятелства. Напротив от показанията на всички
5
разпитани по делото свидетели се установява, че между двата имота няма материализирана
граница. След като ищцата е придобила собствеността е изградила ограда на границата със имота
на ответника, която в изпълнение на предписание на РДНСК, и решение на АдС Варан е съборена.
От ангажираните доказателства не се установява ответниците да са извършили действия по
събаряне на оградата и струпване на строителни материали и отпадъци в имота на ищцата,
конкретно в процесната реална част от имота. Показанията на свидетелите са общи и не съдържат
информация за конкретни факти и обстоятелства, а част от тях са изградени на лични преценки и
предположения. Посочените от всички свидетели обстоятелства за наличие на влошени
отношения и спор между страните по делото по отношение на границата между имотите, както и
извършени от страна на ответника на действия по недопускане в имота на трети лица не
установяват извършено завладяване на процесната реална част от имота на ищцата.
Наличието на спор между страните относно относно границата между имотите и
материализирането на същата на място, който подлежи на разглеждане в отделно самостоятелно
производство не представлява извършване на действия от страна на ответниците по завземане на
части от имота на ищцата и не установява, завладяване на част от собствения й имот.
Предвид изложеното съдът намира, че от доказателствата по делото не се установява, че
ответниците да са установили владение върху процесната реална част, поради което искането за
предаване на владението на същата е неоснователно.
Предвид частично несъвпадане на правните изводи, до които е стигнал ВОС, с
установеното от ВРС по спора от правна страна, решението на първата инстанция в частта, с която
ответниците са осъдени да предадат на ищцата владението върху реална част с площ от 15 кв.м. от
имот с идентификатор 10135.2526.2251, повдигната в червен щрих и заключена между точки 1,2,3
и т.4 на приложената на л.28 от делото скица, а по скицата към заключението на вещото лице П. от
05.12.2019г., представляваща неразделна част от решението на ВРС, реалната част от 15 кв.м.,
представлява повдигната в жълта линия площ, заключена между т.4, 5,7 и 1 следва да бъде
отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.
Решението в частите, с които на основание чл.108 ЗС по отношение на ответниците е
прието за установено, че ищцата е собственик на реална част от ПИ 10135.2526.2251, с площ на
реалната част от 29 кв.м., защрихована със зелен щрих и заключена между т.1,2,3,4,5 на скицата по
СТЕ, на л.86 от в.гр.д.№ 1423/21г. по описа на ВОС, която е приподписана от съда е отхвърлен
иска за предаване на владението на реална част с площ от 14 кв.м. от имота, представляващи
разликата над 15 кв.м. до заявените с исковата молба 29 кв.м. следва да се потвърди.
С оглед изхода от спора, в полза на въззиваемите страни следва да се присъдят и
разноските, сторени в настоящото производство, доказани в размер на 575лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение №3301/20.07.2020г., поправено и допълнено с решение №
261128/06.11.2020г., постановено по гр.д. №4539/2019г. по описа на ВРС, в частите, с които е
определена граница на имот с идентификатор 10135.2526.2251 и имот с идентификатор
10135.2526.2252 – червена линия между т.3 и т.4 на скицата към заключението на СТЕ от
14.05.2020г., приподписана от съда и на основание чл.108 ЗС е прието за установено по отношение
на ответниците Р. Н. К. ЕГН ********** и Б. К. К., ЕГН ********** че КР. Д. С. ЕГН **********
е собственик на имот с идентификатор 10135.2526.2251 по КККР на местност свети Никола, СО
„Св.Никола“, район „Приморски“, гр.Варна, с площ от 430 кв.м. при съседи: 10135.2526.9580,
10135.2526.2252, 10135.2526.1024, 10135.2526.1570, за разликата над заявената реална част от
имот с идентификатор 10135.2526.2251, с площ от 29 кв.м., която е защрихована със зелен щрих и
заключена между т.1,2,3,4,5 по скицата на СТЕ, на л.86 от в.гр.д.№ 1423/21г. по описа на ВОС,
която приподписана от съда, представлява неразделна част от настоящото решение.
Прекратява производството по делото в частите относно определяне на граница на имот с
идентификатор 10135.2526.2251 и имот с идентификатор 10135.2526.2252 и относно
собствеността на имот с идентификатор 10135.2526.2251 с площ от 430 кв.м. за разликата над
6
реална част от имота с площ от 29 кв.м.
ОТМЕНЯ решение №3301/20.07.2020г., поправено и допълнено с решение №
261128/06.11.2020г., постановено по гр.д. №4539/2019г. по описа на ВРС, в частта, с която Р. Н. К.
ЕГН ********** и Б. К. К. ЕГН ********** са осъдени да предадат владението на КР. Д. С. ЕГН
********** на реална част с площ от 15 кв.м. от имот с идентификатор 10135.2526.2251,
повдигната в червен щрих и заключена между т.1,2,3 и 4 на приложената на л.28 от делото на ВРС
скица, при граници на реалната част : север-10135.2526.1024, юг- 10135.2526.9580/път по проект/,
изток –останалата част на 10135.2526.2251, а по скицата към заключението на вещото лице инж.П.
от 05.12.2019г., представляваща неразделна част от решението- реална част от 15 кв.м.,
представляваща повдигната в жълта линия площ, заключена между т.4,5,7 и 1, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА
ОТХВЪРЛЯ иска на КР. Д. С. ЕГН ********** за осъждане на Р. Н. К. ЕГН ********** и
Б. К. К., ЕГН ********** да предадат владението на реална част с площ от 15 кв.м. от имот с
идентификатор 10135.2526.2251, повдигната в червен щрих и заключена между т.1,2,3 и 4 на
приложената на л.28 от делото на ВРС скица, при граници на реалната част : север-
10135.2526.1024, юг- 10135.2526.9580/път по проект/, изток –останалата част на 10135.2526.2251, а
по скицата към заключението на вещото лице инж.П. от 05.12.2019г., представляваща неразделна
част от решението- реална част от 15 кв.м., представляваща повдигната в жълта линия площ,
заключена между т.4,5,7 и 1
Потвърждава решението в останалите обжалвани части.
ОСЪЖДА КР. Д. С. ЕГН ********** да заплати на Р. Н. К. ЕГН ********** и Б. К. К., ЕГН
********** сумата от 575лв., представляваща съдебни разноски, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС на Република България в месечен срок от
получаване на съобщението от страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7