Р Е Ш
Е Н И Е-62
Гр.В.
30.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Видинският
окръжен съд гражданско отделение в открито заседание на дванадесети ноември две
хиляди и двадесет и първа година в състав:
Председател : Г. Й.
Членове :1.
2.
при
секретаря В. У. ......................
и с участието на прокурора.....................................................................
изслуша
докладваното от съдията Й. гр. дело № 24
по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Делото е образувано по исковата молба на
1/А.С.И.,с
ЕГН **********, непълнолетна, действаща със съгласието на баща си С.И.М.
с ЕГН **********
2/В.С.И.,малолетен,с ЕГН ********** ,действащ
чрез С.И.М., ЕГН ********** - баща и законен представтел на малолетния и
3/ С.С.И.,малолетна,с ЕГН **********,действаща чрез чрез
С.И.М. с ЕГН ********** - баща и
законен представтел на малолетната,
всички представлявани от пълномощника им адвокат Й.Д. от САК, със
съдебен адрес *** А. Д.-К. против „Д. З."
АД, вписано в Търговския регистър с ЕИК . със седалище и адрес на управление
гр. С.
Поддържа се в исковата молба ,че на 18.11.2017 г.,
около 20:00 ч., в гр.В. Ц.Л. Т. управлявал л.а. „Опел Астра" с рег. № ВН ВС
по ул. „“, в посока от Център към с. Н.. Поради движение с несъобразена с
пътните условия и собствените си възможности скорост автомобилът ,управляван от
Ц. Т., застигнал движещия се плътно вдясно по пътното платно поради липса на
тротоар пешеходецът И. М. А., като му причинил несъвместими с живота травми и
той починал на място.
За така извършеното престъпление било образувано ДП №
ЗМ 261/2017г. по описа на ОДМВР-В., пр.пр. № 3237/2017г. по описа на ОП-В.,
като ОП-В. била изготвила обвинителен акт за извършено престъпление по чл. 343,
ал.1 б „в" във вр. с чл.342, ал.1 от НК във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП и било
образувано НОХД № 146/2018г. по описа на ОС-В. което било висящо към настоящия
момент.
Поддържа се ,че А., С. и В. били внуци на починалия от
ПТП И. А.. И. бил силно привързан към своите внуци, както и те към него.
Помежду им същестували силна емоционална вързка, обич и привързаност. Всички те
често прекарвали голяма част от времето си заедно. Смъртта на дядо им съсипала ищците.
Те били шокирани и потресени от нелепата и ненавременна смърт на своя обичан
дядо, като преживяват изключително тежко тази загуба. Насилствената му смърт
причинила голям шок и на тримата, като до ден днешен те все още не можели да
осъзнаят, че дядо им си е отишъл от този свят, че ги е напуснал по един толкова
нелеп и насилствен начин. Шокирани били не само внуците на И., но и всички
негови близки, като всички те преживявали изключително тежко случилото се. А., С.
и В. все още не можели да осъзнаят, че никога повече няма да видят и прегърнат
своя дядо, че никога повече няма да усетят неговата обич, загриженост и
разбирателство. Датата 18.11.2017 г. се била превърнала в един от най-тежките и
най-черните дни за тях. Следствие на загубата му, те били преживели и
продължавали да преживяват емоционални болки и страдания.
Нищо и никой не бил в състояние да компенсира
празнината в сърцата на А., В. и С.. Нищо и никой не бил в състояние да заличи
болката, която изпитват.
Нямало паричен еквивалент, който да може да заличи
мъката, която изпитвали от загубата на един толкова скъп човек за тях. С оглед
на справедливостта обаче те следвало да
бъдат компенсирани по някакъв начин за болките и страданията, които са
преживели и продължавали да преживяват към този момент вследствие смъртта на
дядо им.
Доколкото от описания по-горе механизъм на ПТП
установявал, че произшествието е настъпило единствено по вина на водача на л.а.
„Опел Астра" с рег. № ВН ВС - Ц.Т.,
то застрахователят му по задължителна застраховка „Гражданска Отговорност"
на автомобилистите следвало да покрие неговата отговорност за причинените им
неимуществени вреди.
Тъй като към датата на ПТП по отношение на л.а. „Опел
Астра" с рег. № ВН ВС е била налице валидна застраховка „Гражданска
отговорност" на автомобилистите, полица № ВС/08/117001536838, със срок на
действие от 30.05.2017 г. до 29.05.2018 г., то на 12.07.2018 г. пред ответника
били заявени доброволни претенции на основание чл. 106, ал. 1 от КЗ във връзка
с чл. 496 от КЗ, за обезщетяване на вредите, причинени на ищците.
С писма изх. № *********, ********* и
*********/09.08.2018 г. ответното дружество
уведомило ищците , че независимо от наличието на формалните основания
съобразно Решението по ТД № 1/2016 г. по описа на ОСНГТК на ВКС от 21.06.2018
г., то отказва плащане поради липса на доказателства
за изградени особено близки и трайни връзки, както и доказателства за реално
претърпени вреди, което обуславяло правния интерес на ищците от предявяване на
настоящата искова претенция.
С оглед гореизложеното се иска на основание
приложимите разпоредби на Кодекса за Застраховането да бъде постановено Решение, с което да се осъди „Д. З." АД,
вписано в Търговския регистър с ЕИК.,със седалище и адрес на управление гр. С. да
заплати следните суми:
-На А.С.И., ЕГН **********, непълнолетна, действаща
със съгласието на баща си С.И.М., ЕГН ********** -45 000,00 (четиридесет и пет
хиляди) лв. , представляващи застрахователно обезщетение за претърпените
неимуществени вреди от смъртта на дядо й И. М. А., вследствие на ПТП от
18.11.2017 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата
молба в съда до окончателното плащане на присъдената сума;
-На В.С.И., ЕГН **********, малолетен, действащ чрез
баща си и законен представител С.И.М., ЕГН ********** -30 000,00 (тридесет
хиляди) лв. , представляващи застрахователно обезщетение за претърпените
неимуществени вреди от смъртта на дядо му И. М. А., вследствие на ПТП от
18.11.2017 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата
молба в съда до окончателното плащане на присъдената сума;
- На С.С.И., ЕГН **********, малолетна,
действаща чрез баща си и законен представител С.И.М., ЕГН **********:30 000,00 (тридесет хиляди) лв. ,
представляващи застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди
от смъртта на дядо й И. М. А., вследствие на ПТП от 18.11.2017 г., ведно със
законната лихва от датата на предявяване на исковата молба в съда до
окончателното плащане на присъдената сума;
Претендират се направените по делото разноски в
цялост;
Към исковата молба са приложени :
1. Констативен протокол за ПТП № 290/2017г. на
МВР-В.;
2. Протокол за оглед на местопроизшествие;
3. Фотоалбум;
4. СМЕ на труп № 71/2017г.;
5. Обвинителен акт на ОП-В. от 30.05.2018г.;
6. Разпореждане за насрочване по НОХД № 14682018 г. на 0С-
В.
7. Препис-извлечение от акт за смърт №
0680/20.11.2017г.;
8. Удостоверение за наследници изх. № 803/21.03.2018г. на
с.Н.
С оглед разпоредбата на чл. 574, ал. 12 от КЗ
справката от Информационния Център към Г. ф. се ползва с материална
доказателствена сила по отношение на удостоверените обстоятелства,поради което се поддържа ,че е безспорно наличието на валидно застрахователно
покритие по отношение на л.а. „Опел Астра" с рег. № ВНВС - валидна застраховка „Гражданска
отговорност" на автомобилистите, полица № ВG/08/117001536838, със срок на
действие от 30.05.2017 г. до 29.05.2018 г.,
сключена с ответното дружество, поради което ако ответникът не оспорва това
обстоятелство, то се иска да бъде
отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба ,в
който оспорва изцяло исковата претенция за неимуществени вреди по основание и
размер.
При условията на евентуалност в случай, че Съдът
приеме исковата молба за основателна, се заявява, че се оспорват претенциите за
присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по размер.
Твърди се на
следващо място, че пострадалият е допринесъл с поведението си за настъпване на
вредоносния резултат, в който смисъл се прави възражение за принос на
пострадалия, който факт е съществен с оглед хипотезата на чл.51, ал.2 ЗЗД.
Дружеството не оспорва наличието и валидността към
датата на процесното събитие (18.11.2017г.) на застрахователен договор по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомоболистите, полица №
ВG/08/117001536838 по отношение МПС „Опел” Астра с ДК№ ВН ВС.
Във
връзка с процесното събитие се сочи ,че е в ход наказателно дело, което се
разглежда от Видински окръжен съд - НОХД № 146/2018г.
Към настоящия момент разпоредителното заседание било
минало и делото се разглежда на първа инстанция - има насрочено заседание за
11.01.2019г.Твърди се, че наказателното производство се явява преюдициално по
отношение на настоящето гражданско такова,поради което се иска спиране на
производството на основание Чл.229, ал..1, т.4 ОТ ГПК до влизане в сила на
съдебен акт на наказателен съд, установяващ обстоятелствата, при които е
настъпило събитието, респективно отговорността за настъпването му,
Съображенията
срещу основателността на исковата молба са следните:
Твърди се, че ищците нямат право на обезщетения за
неимуществени вреди във връзка със смъртта на дядо им И. М. А. причинена при
ПТП на 18.11.2017г. от застрахован по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите в „Д. з. АД водач - същите не са се намирали в
отношения, които да обосновават основателността на претенциите им за присъждане
на обезщетения за неимуществени вреди във връзка със смъртта на дядо им.
Исковете на ищците намирали своето основание в
Тълкувателно решение № 1/2016г. на ВКС, ОСНГТК по тълкувателно дело № 1/2016г.
на ВКС.Допреди приемането му исковете биха били неоснователни само въз основа
на установеното в Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и Постановление № 5 от
24.11.1969г. на Пленума на Върховния съд, както и обявеното за изгубило сила Постановление
№ 2 от 30.11,1984г.
Съгласно т.1 на цитираното Тълкувателно решение
материалноправно легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от
причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от
25.05.1961 г. и Постановление № 5 от 24.11.1969г. на Пленума на Върховния съд,
и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания,
които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
Обезщетение се присъждало при доказани особено близка
връзка с починалия и действително претърпени вреди от смъртта му.
В мотивите на Решението изрично се посочвало, че
правото да се получи обезщетение не било абсолютно ( както на лицата в
цитираните две Постановления от 1961 г. и от 1969г., така и на всички
останали).
Претендиращото обезщетение лице трябвало да докаже с
пълно и главно доказване, което да формира „несъмнен извод” у Съда, че същото е
създало трайна, близка и дълбоко емоционална връзка с починалия и действително
е претърпяло сериозни по интензитет и продължителност морални болки и страдания
- неимуществени вреди, които е справеливо да бъдат обезщетени.
Сериозните по интензитет и продължителност болки и
страдания според върховните съдии предполагали установяване наличието на
оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, за емоционална подкрепа и
доверие.
Твърди се, че ищцовите претенции не отговаряли на
посочените от върховните касационни съдии в цитираното тълкувателно решение
изисквания.
В тази връзка се заявява, че се оспорва твърдението на
ищците, изложено в исковата молба, за наличие на топли и близки отношения между
тях и пострадалия им дядо, както и за скръбта на ищците след смъртта му.
Твърди се , че ищците и пострадалият не са поддържали
близки отношения, а напротив. От данните, които Дружеството било установило по
доброволните претенции на ищците, се установявало, че пострадалият изобщо не е
контактувал с децата си, още повече с внуците си .
По
отношение на размерите на предявените искове се поддържа ,че исковата молба е изцяло неоснователна и като
такава се поддържа,че същата следва да
бъде оставена без уважение.
По отношение на процесните ищци бил налице нормативно установен лимит на
отговорност на застрахователя.
Ищците твърдели, че имат право на обезщетение за
неимуществени вреди във връзка със смъртта на дядо им. Те не били от кръга
лица, попадащи в хипотезата на чл.493а, ал.З Кодекс за застраховането (съпруг
или лице, с което пострадалото лице е било в съжителство на съпружески начала,
дете, включително осиновено или отглеждано дете, родител, включително
осиновител или отглеждащ), тоест те попадали в хипотезата на чл.493а, ал.4 КЗ.
Съгласно
§ 96 от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за застраховането
обезщетението за неимуществени вреди за лицата по чл.493а, ал.4 КЗ се определяло
в размер до 5 000 лева. Сумата от 5 000 лева представлявала определена с
нормативен акт и посочена в застрахователния договор парична сума,
представляваща горната граница на отговорността на застрахователя по смисъла на
чл.346 КЗ.
С оглед нормативно установения лимит на отговорност на
застрахователя претенцията на ищците над тази сума били изцяло
незаконосъобразни.
Същите били и изцяло необосновани.
Съгласно трайната практика на ВКС справедливостта
изисквала от Съда да определя във всеки конкретен случай онзи необходим, но и
достатъчен паричен еквивалент, който да възмезди, да поправи в пълна степен
пострадалите/увредените лица за претърпените вреди.
Твърди се, че претендираните от ищците обезщетения за
неимуществени вреди (45 000 лева за първата и по 30 000 лева за другите две
ищци) не съответствали на изискването за необходимост и достатъчност.
Претендираните обезщетения били незаконосъобразно (в нарушение на чл.52 ЗЗД) и
необосновани (с оглед конкретните
обстоятелства) и завишени по размер.
В случай, че Съдът уважи претенциите за неимуществени
вреди в предявените размери обективно би се стигнало до неоснователното
обогатяване на ищците. Претендираните обезщетения не биха имали възмездителен
характер, доколкото с тях се цели да се компенсират имуществено претърпените
неимуществени вреди, а в претендираните размери те биха били източник на
неоснователно обогатяване, което правно положение Правото не допуска.
От значение за определяне на „справедливо“ обезщетение
за неимуществени вреди по смисъла на чл.52 ЗЗД били следните релевантните
обстоятелства към датата на настъпване на вредите - 18.11.2017г.:
-възрастта
на пострадалия, общественото му положение и отношенията между него и ищците -
ППВС № 4/1968г.;
-конкретните
икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на
настъпването на вредата (практика на ВКС по чл.290 ГПК: пр. Решение № 83/2009г.
на ВКС, ТК, П-ро т.о., постановено по търг. дело № 795/2008Г.);
-наличието
на принос на пострадалия за настъпване на ПТП.
Към датата на смъртта пострадалият - трайно
безработен, е бил на 68 години. Същият се е изхранвал като е събирал отпадъци
от кофите за боклук в гр. В., които е предавал по пунктовете за вторични
суровини.
Твърди се , че ищците и пострадалият не са поддържали
близки отношения, а напротив. От данните, които Дружеството установило по доброволната претенция на
ищцата, се установявало, че пострадалият изобщо не е контактувал с децата си,
още по-малко с внуците си.
По отношение на приноса на пострадалия за настъпване
на ПТП се поддържа ,че непосредствено преди настъпване на съприкосновението
между автомобила, управляван от застрахования в Дружеството водач и
пострадалия, последният се е движил по средата на дясното пътно платно (поради
наличие на локва) през тъмната част на денонощието, бутайки натоварен с чували
велосипед без гуми (само по капли), като велосипедът не е бил снабден с
изискуемите по ЗДвП светлини.
Твърди се, че пострадалият И. М. А. като пешеходец
(чл.107, т.2 ЗДвП) се е движил неправомерно по пътното платно през тъмната част
на денонощието в безлюден и тъмен район в нарушение на чл.5, ал.1, т.1, чл.6,
т.1, чл.108 ЗДвП. Същият бил в тежка
степен на алкохолно опиване съгласно съдебномедицинската експертиза на труп и
по никакъв начин не е реагирал на създалата се ситуация.
Твърди се , че произшествието нямало да настъпи, ако
пострадалият И. М. А. не се е намирал на пътното платно през тъмната част на
денонощието без да излъчва каквато и да е светлина.
Твърди се, че посочените нарушения на Закона,
извършени от загиналия, се намирали в пряка и непосредствена
причинно-следствена връзка с настъпването на процесното произшествие.
Поддържа се ,че в случая отговорността следвало да се
разпредели по равно между двамата участници в произшествието, в какъвто смисъл било
възражението на Дружеството.
Ищците са
депозирали допълнителна искова молба /л.70-71 от делото/
Поддържа се ,че
е абсолютно неоснователно и бланкетно оспорването на исковата претенция по основание и размер, направено от
процесуалния представител на ответното дружество с писмения му отговор.
Твърди се ,че неоснователно, голословно и бланкетно се
явявало твърдението на ответника, че „водачът на лекия автомобил не е нарушил
правилата за движение по пътищата, което да е в причинно-следствена връзка с
настъпилия вредоносен резултат". Абсолютно голословно и бланкетно се
явявало и оспорването на твърдения в исковата
молба механизъм на настъпване на процесното ПТП, както и
„механизма", описан от ответника.
Поддържа се ,че наличието на влязъл в сила съдебен акт
на наказателния съд не е обуславящ настоящото производство въпрос и не е
необходимо да има налице влязъл в сила съдебен акт по отношение на процесното
ПТП. Както механизмът на настъпване на същото, така и причините и вината за
настъпването му можели да бъдат изяснени в настоящия процес, като с оглед
изясняване на тези въпроси били ангажирали съответните доказателствени искания,
а именно за разпит на свидетел-очевидец на процесното ПТП, както и
за
изслушване на САТЕ. В тази връзка ищецът се
противопоставя на искането за спиране на настоящото производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК като
неоснователно.
Неоснователно и бланкетно било и възражението за
съпричиняване вредоносния резултат от страна на починалия И. М., наведено в
писмения отговор. Пострадалият И. М. нито бил могъл, нито имал възможността да възприеме приближаващия в
гръб л.а. автомобил, нито бил навлязъл внезапно на пътното платно, а се е
намирал там поради липсата на банкет на мястото на ПТП, а също и поради
обстоятелството, че е бутал натоварен велосипед - обстоятелство, което изключвало
приложението на забраната на чл. 160 от ППЗДвП за движение на пешеходци по
пътното платно. Състоянието на пътния банкет не е позволявало придвижването по
него с такъв товар, като били налице са хипотезите и на т. 1 и на т. 2 от ал.
2, от същия чл. 160 на ППЗДвП.
Сочи се ,че са неоснователни и голословни и твърденията в писмения отговор, че ищците не
били в близки отношения със своя дядо.
Нямало как от материалите по воденото досъдебно производство да бъдат
установени твърдените от ответника обстоятелства за липса на отношения,
респективно за влошени такива както между децата и починалия И. М., така и
между него и внуците му и конкретно между децата на С.М. и дядо им.
Също така се поддържа ,че възражението за прекомерност на исковата претенция за неимуществени вреди е
неоснователно и че размерът на поисканите обезщетения в никакъв случай не бил
прекомерен, несправедлив и недължим, като напълно кореспондирал с претърпените
от ищците неимуществени вреди. Поддържа се ,че поисканите обезщетения в никакъв случай не
излизали извън границите на справедливостта, като същите дори не били в
състояние напълно да изиграят обезщетителната си функция, доколкото не
съществувал паричен еквивалент на загубата на близък човек, отишъл си от този
свят по един толкова насилствен и неочакван начин.
Видинският
окръжен съд ,след като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните ,прие за установено от
фактическа страна следното :
В мотивите на влязла в сила присъда
присъда №43 /31.05.2019 г. по НОХД №146/2018 г. на Окръжен съд-В. ,потвърдена с
решение №193/01.04.2021 г.по ВНОХД 1215/2019 г. на САС се приема ,че „на
18.11.2017г., около 19.30-20.00 часа, в тъмната част на денонощието подсъдимият
Ц.Л.Т. ***, в границите на населеното място в посока село Новоселци, с личния
си лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ с рег. №ВНВС. Карал на къси
светлини, със скорост 80км./ч, при студено, мрачно и влажно време. Подсъдимият
управлявал личния си автомобил, а пътници в автомобила били свидетелят П. П., който
седял на задната седалка и свидетелката В. Н., живееща на семейни начала с
подсъдимия. Последната седяла отпред на дясната седалка до водача.
В същото време, в същата посока пред автомобила се
движел пешеходецът И. М. А. който бутал велосипед по капли, тоест без външни и
вътрешни гуми, като на велосипеда имало несигнализирани обемисти предмети -
привързани на багажника и кърмата му. Същият заобикалял с велосипеда локва
дъждовна вода, чиято големина, в най-широката си част била 2 метра, с дължина
20 метра и с триъгълна форма.
На около 200м .от кръстовището с ул.““, подсъдимият
застигнал бутащия велосипеда А. като виждайки го в последния момент, свърнал
вляво, но не успял да избегне удара с него и блъснал с дясна предна ъглова част
на предната броня на автомобила пострадалия А. в подбедрениците и напречно
разположения на багажника на велосипеда обемист чувал. В резултат на удара,
пострадалият се стоварил върху предния капак /вдясно/ и предния десен калник,
като го деформирал навътре и след известно носене или плъзгане се ударил в
предното стъкло, в дясно, като го пукнал и изпаднал странично върху платното за
движение в областта на дясното огледало за странично виждане и паднал върху
асфалта, като тялото продължило да се търкаля по асфалта и се установило в
покой на около 32 метра от удара.
След инцидента подсъдимият Т. лично се обадил на тел. 112 в 19.58ч.,
а екипът на ЦСМП- В. пристигнал в 20.05часа и констатират смъртта на И. А..
Видно от протокола за оглед на местопроизшествие,
лекият автомобил е намерен със счупен десен фар и мигач, хлътване и деформиране
по капака над десен фар, непосредствено над него; наблюдават се още следи от
охлузване, хлътване и деформиране на десен калник с дължина 25 см.от мигача, непосредствено до капака на двигателя;
спукано челно стъкло в дясната част; в предната дясна част са налице следи от
протриване.
Видно от заключението, на вещото лице по назначената и
изготвена съдебно медицинска експертиза на труп, при огледа и аутопсията на трупа
на И. А. са установени следните увреждания- счупване на гръдната кост, счупване
на II до VI ребра в дясно и I до VII ребра в ляво по две анатомични линии,
контузия на белите дробове и слезкага, счупване на тазовите кости, разкъсване
на тазовата мускулатура, кръвоизлив в коремната кухина, счупване на лява
предмишница и лява подбедреница. Като причина за смъртта експертът е посочил
травматично-хеморагичен шок, в следствие на многобройните травматични
увреждания. Вещото лице още потвърждава,
че по характер и местоположение травматичните увреждания отговарят да са
причинени при настъпило пътнотранспортно произшествие и блъскане от лек
автомобил и че смъртта е в пряка причинно-следствена връзка с причинените
травматични увреждания, нанесени при настъпилото
произшествие. При извършеното
съдебно-химическо изследване на проби кръв и урина от трупа е установено
наличие на алкохол в концентрации съответно 2,30% и 3%, към момента на смъртта,
което отговаря на тежка степен на алкохолно опиянение.
Заключенията по изготвените АТЕ и комплексна съдебна
експертиза, изготвени от вещите лица инж. Р.И., д-р А.И. (началник отдел
Съдебна медицина при МБАЛ – В.) и д-р П. Н. ***) установяват механизма и причината
за ПТП. Съгласно автотехническата експертиза, деформациите по предната дясна
част на автомобила показват, че е имало значителен удар в обласгга на десен фар
и мигач и задна част на пешеходеца в областта на прасеца на левия крак. Вещото
лице е посочило, че в следствие на удара под центъра на тежестта на пешеходеца
/в областта на подбедреницата/, той се наклонява назад и от придобитата
инерционна сила от ударния импулс на автомобила се удря в предния капак и
калника и след известно носене, поради факта, че автомобила е в процес на
спиране, пострадалият изпада в дясно и след търкаляне и плъзгане по пътното
платно се установява на мястото посочено е протокола за оглед и схемата. На
свой ред, този механизъм се потвърждава и от вещото лице, изготвила СМЕ на
трупа, която е заключила, че всички увреждания но тялото на пострадалия
отговарят да са получени по горния механизъм. Разпитана в хода на пьрвоинстанционното
съдебно следствие, вещото лице И. дава разяснение за фрактурата на левия крак
на 12 см над петата, че от значение е момента на нанасяне на удара, респективно
при повдигнат крак. Това обстоятелство е лесно обяснимо за съда, доколкото
пострадалият е вървял по платното на движение, бутайки велосипеда, като към
момента на инициалния удар, същият най-вероятно е извършвал крачка с левия
крак, затова и счупването е именно на 12 см над петата, тъй като кракът се е
намирал във въздуха и тогава е бил разположен по-високо. Именно такова
обяснение застъпва и експерта И., като допълва, че е напълно вероятно
счупването да се реализира с бронята или/и спойлера под бронята. В този смисъл,
неоснователни се явяват възраженията на защитата относно неяснотата по въпроса
къде се намира центъра на тежестта на тялото, респективно дали е съпоставимо с
височината на преден десен фар и калник на автомобила на подсъдимия. Още
повече, това възражение не е ново, то е поставяно в хода на първоинстанционното
производство и е намерило изчерпателен и обоснован отговор в мотивите към
присъдата.
Относно останалите повреди, вещото лице И. посочва, че
са причинени от падане върху твърда повърхност, като счупването на гръдната
кост е причинено при блъскане и рязко свиване на главата надолу, сгъване в тази
област на гръбнака, а счупването на ребрата се получава при падането върху твърда
повърхност и затова се чупят по една линия, едно след друго. Счупванията на
тазовите кости са от падане директно върху таза, при което се разчленяват
връзките между хълбочните кости и кръсцовата кост и отпред се чупи срамната
кост. Експертът е уточнил, че това може да се получи при падане върху капака,
но по-често се получава при падане върху асфалтова настилка със сила.
Категорично изключва възможността пострадалият да е бил прегазен, тъй като при
прегазването се разкъсва кожата, излизат вътрешни органи навън, смазват се
вътрешните органи, а при трупа на пострадалия уврежданията са от типа на удари
от твърд или върху твърд предмет.
На свой ред, за да изчисли скоростта на автомобила
непосредствено преди удара, вешото лице от АТЕ е ползвало формула, в която са
взети предвид следните величини- установените спирачни следи /в частност
най-дългата с дължина 37,50 метра/, максимално спирачно закъснение при спиране
на лек автомобил по прав хоризонтален участък, коефициент на сцепление,
коефициент на сцепление на лек автомобил при мокра асфалтова настилка,
ускорение на земното притегляне, време за нарастване на спирачното закъснение при
спиране на лек автомобил, като е определено, че преди ПТП и в момента на удара
скоростта на движение на лекия автомобил „Опел“, модел „Астра“ с рег. №ВНВС е
била около 80 км/ч. От експертизата се установява, че фаровете на лекия
автомобил отговарят на всички европейски норми и видимостта пред автомобила е
била 50м. Мястото на удара е на около 2.90м. вляво от десния ръб на платното за
движение по ширина и на 32м. назад от мястото на установяване на тялото на
пострадалия по дължина на огледа. Вещото лице е заключило, че дължината на
опасната зона за спиране на лекия автомобил при движение с установената скорост
от около 80км/ч в условията на автопроизшествието е била 73м, а дължината на
опасната зона за спиране на лекия автомобил при движение с разрешената скорост
от 50км/ч в условията на произшествието би била 36м., тоест ако подсъдимият е
карал с разрешената скорост, той е могъл да предотврати настъпването на пътно
транспортното произшествие. И това е така, гьй като транспортното произшествие
е станало през тъмната част на деня, и с оглед на падналия здрач, светлината е
била лимитирана до минимум 50 метра при движение на къси светлини. Тоест ,водачът
на лекия автомобил е могъл да види пешеходеца бутащ велосипеда, който се е
движел пред него при включени къси светлини на фаровете, когато предната част
на автомобила е била на разстояние около 50м от него. Тъй като лекият автомобил
се е движел със около 80км/ч., пешеходецът е попаднал в опасната зона за
спиране на лекия автомобил и подсъдимият не е имал техническа възможност да
предотврати транспортното произшествие при тази скорост. Вещото лице е дало
заключение, че подсъдимият Т., управлявайки лекия си автомобил с превишена
скорост сам се е поставил в положение на невъзможност да предотврати
настъпването на вредоносния резултат, тъй като при движение със законно
разрешената скорост от 50км/ч в населено място, опасната зона е 36 м, по-малка
от разстоянието на видимост от 50м. и подсъдимият би имал техническата
възможност да предотврати пътнотранспортното произшествие, тъй като пешеходецът
не би попаднал в опасната зона.
Същевременно, вещото лице е дало и заключението, че
при установената превишена скорост от около 80км/ч, водачът на ПТП-то е могъл
да избегне произшествието само чрез изпреварване на пешеходеца, бутащ
велосипеда.
Пострадалият
би могъл да предотврати ПТП-то, в случай, че се е движел в края на дясната
пътна лента, каквото е предписанието на ЗДвП. В случай, че е бил възпрепятстван
от локвата, е могъл да се движи по асфалтирания банкет вдясно.
Установено
е от съдебно-химическото изследване, че в пробата кръв и урина на пострадалия А.
наличието на алкохол в концентрации съответно 2,30% и 3%, към момента на
смъртта, което отговаря на тежка степен на алкохолно опиянение.
Обсъждайки показанията на свидетелите С. Г. В. Г. Е. С.
А. А. М. П. В. Н. и Д. Д., частично от обясненията на подсъдимия, заключенията
на изготвените по делото съдебномедицинска, автотехническа и комплексна
/изготвена по време на съдебното следствие пред първата инстанция/ експертизи,
както и останалите писмени доказателства по делото, между които протокол за
оглед на местопроизшествие от 18.11.2017г. и фотоалбум към него, ОС- В. е
изяснил механизма на настъпилото ПТП относно следните обстоятелства: мястото на
удара, посока и скорост / към момента на сблъсъка/ на движение на лекия автомобил
в района на ПТП-то, моментът, в който бутащия велосипед пострадал е бил видим
за лекия автомобил, съответно моментът, от който за лекия автомобил
пострадалият е представлявал реална опасност, конкретната видимост пред
фаровете на лекия автомобил, характеристиките на пътния участък, интензивността
на движението, поведението на всеки от двамата участници в произшествието,
наличието на техническа възможност на участниците в него да предотвратят удара
или да направят спасителна маневра, както и причините, довели до настъпването
на пътния инцидент.
Първоинстанционният съд, в съответствие с изискванията
на закона, е направил обстоен анализ на събраните и приобщени писмени
доказателства, като е обърнал по-специално внимание на изготвената и приета по
делото автотехническа експертиза. В тази връзка, първият съд е изложил
убедителни аргументи защо по основните въпроси
относно механизма на ПТП-то /посоката и мястото на удара / и причините за
възникването му, респективно въпроса за скоростта на движение на лекия
автомобил, опасната зона, осветеността на фаровете пред автомобила,
направлението на движението на пострадалия, както и направлението на удара е
кредитирал изводите на вещото лице, дадено в тази експертиза. И според настоящата
инстанция, изводите на тази експертиза са обосновани, изчерпателни и
кореспондират както на обективните находки, намерени на местопроизшествието и
описани в огледния протокол, данните за разположението на автомобила,велосипеда
и трупа на пострадалия след ПТП-то, деформациите по автомобила, велосипеда и
установените травматични увреждания по пострадалия, но така и на заключението
по изготвената СМЕ на труп, съгласно която уврежданията по трупа на пострадалия
отговарят да са получени именно по механизма, посочен в АТЕ. Възраженията на защитата,
че ако тялото на пострадалия е отскочило с голяма сила при удара, то по предния
капак на автомобила трябвало да има щети, а такива липсвапи се явяват
необосновани, тъй като на първо място, видно от фотоалбума към протокола за
оглед/сн. №№ 16, 17 и 18/ ясно се вижда, че има поражения по предния капак
вдясно над десен фар. По експертен път категорично е установено, че ударът е
челен с предна дясна ъглова част на предна броня на автомобила, затова и
уврежданията /вдлъбнатините/ по него са единствено в зоната на контакт с тялото
на пострадалия- десен преден капак и преден десен калник, счупен десен фар и
мигач. Независимо че при разпита си в хода на съдебно следствие, вещото лице И.
е направил уточнение, че локвата на пътното платно и фаровете на насрещно
движещите се коли са оказали известно влияние върху възприятията на шофьора, то
прокараните от защитата в тази връзка доводи са неотносими в настоящия случай,
доколкото обвинението касае нарушаване режима на скоростта, а горните
обстоятелства биха имали някакво отношение, респективно нужда от коментар в
хипотезата на обвинение по чл. 20, ал.2 от ЗДвП. Още повече, че самият подсъдим
в обясненията си поддържа, че нито светлините на отсрещно движещите се
автомобили, нито нещо друго му е пречело на видимостта. Аналогично, не може да
се говори и за случайно деяние в случая, предвид наличието на локва на пътното
платно, каквито възражения прокара защитата в хода на съдебните прения пред
настоящата инстанция. Съобразно трайната съдебна практика, случайно деяние е
налице само в случай, че водачът не е допуснал нарушения на правилата за
движение, бил е поставен в състояние на внезапна, пряка и непосредствена
опасност за движението му и която ситуация той не е могъл да предвиди и не е
могъл да предотврати при съобразяване с предписанията на чл.21, ал.1 от ЗДвП,
движейки се с определената скорост от 50 км/ч. В конкретния случай, попадането
на пострадалия в опасната зона за спиране не следва да се приеме като случайно
деяние за подсъдимия, защото последният е допуснал нарушение на правилата за
движение като е управлявал със скорост от 80 км/ч. вместо максимално
разрешената в участъка на произшествието - 50км/ч. Недисциплинираният пострадал
не се е появил внезапно на платното, включително и за подсъдимия, който според
доказателствата по делото е имал възможността да го забележи на разстояние от
50 м. и това обстоятелство налага категоричен извод за предвидимо и дори за
очевидно препятствие на пътя, изискващо намаляване на скоростта и спиране на
превозното средство. При такова управление на моторното превозно средство
подсъдимият сам се е поставил в аварийна ситуация, защото не е било по силите
му и техническите възможности на автомобила да преустанови движение в опасната
зона за спиране. Несъстоятелни се явяват и доводите на защитата относно взетата
при изчисленията спирачна следа, тъй като вещото лице И. ясно подчертава, че
практиката при разследване на подобни пътно-транспортни престъпления, и
по-конкретно при наличие на оставени спирачни следи, е да се взима предвид най-
дългата оставена следа, за да бъде изчислен с абсолютна точност изминатия от
автомобила спирачен път и оттам да се определи точната скорост на движение към
момента на удара.
Първоинстанционният съд е направил анализ и на
относимите към фактологията по делото свидетелски показания, като с основание по
въпроса относно авторството на деянието не е кредитирал версията, поддържана от
подсъдимия и свидетелите П. и Н.. Мотивите на първата инстанция в тази насока
са изчерпателни, логически издържани и са формирани след съпоставка, както на
показанията на тримата помежду им, а така и след проверката им с други
обективни източници на информация, каквито са показанията свид. С. Г. и
изготвените по делото експертни заключения.
Така, на първо място, по отношение на обясненията на
подсъдимия, всички изготвени и приети по делото експертизи категорично
опровергават версията, лансирана от подсъдимия, че той е закачил само
велосипеда, но не и пострадалия, който е лежал на пътното платно. Експертите са
категорични, че към момента на удара велосипеда е бил в изправено положение,
което неминуемо поставя въпроса как би се задържал в това положение, ако не е
придържан от човешка сила, а именно тази на пострадалия. Същевременно, вещите
лица са категорични, че уврежданията по тялото на пострадалия не са вследствие
на прегазване, а са резултат от твърд тъп удар и съответстват да са осъществени
по механизма на ПТП. Логичното заключение от последното е, че този ,който е
бутнал велосипеда, е ударил и бутащия го пострадал. Това автоматично изключва
както версията на подсъдимия, поддържана и от свидетелите П. и Н., така и
версията ,развита от доведения в последното съдебно заседание по делото свидетел
Д. Д.. Съвсем акуратно, съдът е подходил с недоверие към показанията на този
свидетел, доколкото както правилно е отбелязано, този свидетел с прецизна
точност разказва детайли от пътната обстановка преди инцидента през процесния
ден, макар да е изминал немалък период от време от инцидента, а същевременно не
може да си спомни точната дата. Отделно от това, наивно и несериозно звучи защитната
теза, че в град като .В., където освен че всички се познават, не всеки ден се
случват подобни инциденти и едва ли е останал без да добие широк отзвук сред
местното население, подсъдимият и свидетелят „случайно“ са се чули месец и
половина преди края на първоинстанционното производство и Д. едва тогава е
разбрал, че срещу подсъдимия се води наказателно производство.
Що се отнася до показанията на свидетелите П. и Н.,
както беше отбелязано малко по-горе в изложението, съдът е подходил с нужното
внимание, съпоставяйки ги на първо място с обясненията на подсъдимия, а след
това и с останалите доказателства по делото. Отчетените противоречия между показанията на двамата свидетели и
обясненията на подсъдимия относно механизма на престъплението, атмосферните
условия и поведението на всеки от тях непосредствено след удара резонно са дали
основание на решаващия съд да не даде вяра на обясненията на подсъдимия и показанията
на свидетелите П. и Н.. Още повече, че същите не кореспондират с установените
писмени доказателства по делото - протокола за оглед на местопроизшествието,
обективните находки по делото - пораженията по лекия автомобил, по тялото на
пострадалия, а така и с установената от автотехническата експертиза скорост, с
която е управлявал автомобила подсъдимия към момента на катастрофата.
Поради изложеното, развитите от защитата твърдения, че
поведението на неговия подзащнтен не е в причинно-следствена връзка с
настъпилия вредоносен резултат, се явяват напълно несъстоятелни и необосновани.
Безспорно и пострадалият има донякъде принос за
реализиране на процесното ПТП с оглед
обстоятелството, че е бутал велосипед с несигиализиран товар в такова неподходящо
време и място, бил е в алкохолно опиянение, което не му е позволило правилна
преценка на пътната обстановка и опаснослта да се движи в тъмната част на
денонощието по средата на пътното платно, както и факта, че е тръгнал да
заобикаля локва, движейки се почти по осевата линия на пътното платно.
Последното не е от естество да изключи отговорността на подсъдимия изобщо, тъй
като видно от експертните заключения въпреки това, пострадалият е бил видим за
водача на около 50м пред фронта на автомобила, но тъй като подсъдимият се е
движил със скорост от около 80км/ч, пешеходецът е попаднал в опасната зона за
спиране на лекия автомобил и подсъдимият не имал техническа възможност да
предотврати транспортното произшествие при гази скорост. Ето защо, нарушавайки
режима на максимално допустимата за района на ПТП-то скорост, подсъдимият сам
се е поставил в аварийна ситуация. Пряка и непосредствена последица от
извършеното от подсъдимия нарушение на правилата за движение е настъпилия
вредоносен резултат - смъртта на И. А.. В този смисъл, правилно и обосновано е
становището на съда, че смъртта на пострадалия се намира в пряка причинна
връзка с разгледаното ПТП, в което подсъдимият е участвал като водач на
процесния лек автомобил, единствен е причинил ПТП-то и значително е допринесъл
за посочения съставомерен резултат. Много по-малък е приносът на пострадалия А.
в причиняването на резултата.
Освен коментираните обективни признаци на разгледаното
деяние, първостепенният съд правилно е приел, че в случая е налице и
субективният елемент на престъплението по чл.343 от ПК — непредпазливост.
Поведението на подсъдимия е било виновно. Той е извършил деянието по
непредпазливост, изразила се в небрежност, тъй като не е целял пряко
настъпването на престъпния резултат и не е предвиждал обшественоопасните
последици, но е бил длъжен и обективно е могъл да ги предвиди, както и да ги
предотврати. В подкрепа на този извод следва да се посочи заключението на
автотехническата експертиза досежно предотвратимостта на ПТП-то при управление
на процесния автомобил с максимално допустимата от закона скорост от 50 км/ч.
Подсъдимият, като водач на МПС, добре е разбирал и съзнавал, че управлява процесния
лек автомобил със скорост, превишаваща максимално разрешената по закон за този
пътен участък, съзнавайки, че има задължение по закон да управлява автомобила
си със скорост не по-висока от 50 км/ч., при която нямаше да се реализира и процееиото
ПТП.
С оглед на всичко по-горе изложено, въззивният съд
споделя изпяло направените от окръжния съд правни изводи, обсъдени по-горе, че
в казуса са налице условията на закона за ангажиране на наказателната
отговорност на подсъдимия за престъпление против транспорта. Неправилна е обаче
определената от съда правна характеристика на конкретното престъпление като
такава по чл.343, ал.1, б.“в‘ във вр. с чл.342, ал.1 от НК. И това е така,
доколкото по делото безспорно е установено, че непосредствено след инцидента подсъдимият е отишъл веднага до тялото на пострадалия
и лично е позвънил на спешен телефон 112, за да съобщи за случилото се.
Предприетото от подсъдимия действие очевидно е било насочено към оказване помощ на
пострадалия, направено е своевременно, а и е било достатъчно съобразно
конкретната ситуация, като наред с това е целяло и спасяване живота на
пострадалия. На свой ред, видно от разясненията на вещото лице И., пострадалият
А. не е починал мигновено, а в рамките на няколко минути, което означава, че помощта
на подсъдимия е била навременна и адекватна, макар и впоследствие да се е
стигнало до летален изход. Същественото е, че подсъдимият не е останал
безучастен към случилото се и е направил зависещото от него, за да окаже помощ,
независимо дали същата е била достатъчно ефективна с оглед състоянието на
пострадалия. Това е и действителният вложен в разпоредбата на чл.343а НК
смисъл, като обратното разбиране на практика би довело до невъзможност за
прилагането й в значителен брой случаи, при които деецът се опитва да помогне
на пострадалия, съобразно възможностите си. В този смисъл, като не е
преквалифицирал деянието по привилегирования състав на чл. 343а ал. 1 6. "
б ” от НК във вр.с чл, 343, ал. 1 б. ” в ” от НК. окръжният съд е допуснал
нарушение на материалния закон, което въззивната инстанция ще санира чрез
изменение на присъдата по реда на чл. 337 ал. 1, т, 2 от НПК.
С преквалифициране деянието по състава
на намалената наказателна отговорност, степента на вина е по - ниска, а това
безспорно рефлектира и върху размера на наложените наказания. От друга страна,
окръжният съд вярно е отчел в полза на подсъдимия неговото чисто съдебно
минало, изразено съжаление, въпреки твърденията му, че не е автор на ПТП-то,
поведението му през време на процеса, както и приноса на пострадалия И. А.
който на първо място е бил в алкохолно опиянение, което не му е позволило
правилна преценка на пътната обстановка и опасността да се движи в тъмната част
на денонощието по средата на пътното платно; тръгнал е да заобикаля локва,
движейки се почти по осевата линия на пътното платно, и не на последно място се
е придвижвал с несигнализиран товар на бутания от него велосипед в такова
неподходящо време и място. На свой ред, отегчаващи отговорността обстоятелства
не са отчетени. Преценявайки горепосочените обстоятелства, и въпреки наличието
само на смекчаващи отговорността такива, първоинстаннионният съд е счел, че не
са многобройни, а извода му, че не обуславят прекомерност на предвиденото
най-леко наказание е относим и за приетата от настоящата инстанция
по-благоприятна квалификация на деянието по чп.343а, ал.1, б. „б”, вр. нл.343,
ал.1, б. „в” от ИК, предвиждаш „лишаване от свобода" до четири години,
поради което не са налице предпоставките за приложението на чл.55 от ЦК. Налагането
на последното очевидно не би било съответно на тежестта на деянието, обусловена
от нарастващия дял на този вид престъпления в обществото ни. Съвкупната
преценка на тези обстоятелства, мотивира въззивната инстанция на основание чл.
337, ал. 1, т. 1 от НПК да измени присъдата, като НАМАЛИ размера на наложеното
наказание „лишаване от свобода" от 2 години и 4 месеца на 1 година и 8
месеца. Така отмерено по размер, наказанието се явява справедливо и съответно
на тежестта на извършеното престъпление и на целите на личната и генералната
превенция, визирани в разпоредбата на чл. 36 НК. Направената в полза на
подсъдимото лице корекция в размера на основното наказание не се отразява на
становището на първата, че институтът на условното осъждане ще може да се приложи
успешно спрямо него. Напълно законосъобразен е изводът на съда, че в случая са
налице предпоставките изпълнението на наложеното наказание ,лишаване от
свобода“ да се отложи на основание чл.66, ал.1 НК. Данните за личността на
подсъдимия не дават основание да се счита, че за постигането на поправителен
ефект е наложително изолирането му от обществото и откъсването от нормалната
среда, в която живее, за да се поправи. В пълно съответствие с нормата на
чл.66, ал. 1 от НК, окръжният съд е отложил изтърпяването на наложеното
наказание „лишаване от свобода" за изпитателен срок от три години, който е
минималния предписан от закона. Настоящата инстанция се солидаризира с
решението на първата по въпроса за отлагане изтърпяването на наложеното на
подсъдимия наказание „лишаване от свобода“, както и по този за размера на
изпитателния срок и намира, че така индивидуализирана наказателната репресия е
съобразена с целите по чл.36 от НК, а наред с това е и справедлива.“
По делото е назначена съдебноавтотехническа
експертниза,изпълнена от вещото лице инж. Р.П.И.-член на Съюза на независимите
автотехнически експерти в Б. (СНАТЕБ).
Вещото лице дава заключение,че пътнотранспортната
обстановка, когато е настъпило процесното ПТП, е през тъмната част на деня, при движение на
фарове, при студено, влажно - с добра видимост време. Платното за движение е
било мокро. Организацията на движение е двупосочна с наличие на триъгълен
„остров” с коси успоредни линии, указващ на водачите да се престроят от
двулентово в еднолентово движение. Пътната лента в зоната на произшествието е
със ширина от 3,70 м., като от дясната й страна се наблюдава лаква в триъгълна
форма с дължина около 20,00 м., а в най-широката си част достига ширина от
около 2,00 м. Вертикална пътна маркировка липсва.
В участъка на
произшествието важат правила за движение в населено място, като максимално
допустимата скорост на движение е 50 км/ч и не са намерени пътни знаци, които
допълнително да намалят тази скорост.
На местопроизшествието са установени спирачни следи от
лекия автомобил марка „Опел“, модел „ Астра“ с рег. № ВНВС, най-дългата от
която - дясната е 37,50 м.Скоростта на движение на лекия автомобил “ „Опел“,
модел „ Астра“ с рег. № ВН ВС преди ПТП
и в момента на удара е била около 80 км/ч.
Дължината на опасната зона за спиране на лекия
автомобил „Опел“, модел „ Астра“ срег. № ВН ВС при движение с определената
скорост от около 80 км/ч в условията на произшествието е била около 73 метра.
Според Европейската система фаровете на автомобилите
при къси светлини са с асиметричен светлинен поток, като в дясно границата
между осветената и неосветената зона е под ъгъл 15° спрямо хоризонта. Зоната с
максимална осветеност при къси светлини на фаровете обхваща разстояние от 25 м
до 50 м. пред автомобила по цялата ширина на платното за движение.
Фаровете на лекия автомобил “Опел Астра” отговарят на
всички европейски норми и при нормална видимост осветеността пред автомобила е
била 50 метра, независимо от сигнализирането и съораженоста на пешеподеца бутащ
велосипед.
При установената скорост на движение на лекия
автомобил “Опел Астра”, опасната му за спиране зона е по-голяма от дължината на
осветената зона пред автомобила на къси светлини.
Дължината на опасната зона за спиране на лекия
автомобил „Опел“, модел „ Астра“ с рег. № ВНВС,при движение сразрешената
скорост от 50 км/ч в условията на произшествието е била около 36 метра.
При движение на лекия автомобил “Опел Астра” с
максимално разрешената скорост на местопроизшествието, опасната му за спиране
зона е по-малка от дължината на осветената зона пред автомобила на къси
светлини.
Мястото на удара се намира на около 32 метра назад от
мястото на установяване на тялото на пострадалия по дължина на огледа.
От техническа гледана точка, мястото на удара се
определя като пресечна точка на траекториите на движение на автомобила на
предна челна част - в областта на десен фар и мигач и задна част на пешеходеца
в областта на прасеца на левия крак.
Вследствие на удара под центъра на тежестта на
пешеходеца, той се наклонява назад и от придобитата инерционна сила от ударният
импулс на автомобила се удря в предния капак и калника и след известно носене,
поради факта, че автомобилът е в процес на спиране, пострадалия изпада в дясно
и след търкаляне и плъзгане по пътното платно се установява на мястото,
посочено в Протокола за оглед и схемата, получавайки отразените в СМЕ
наранявания.
От значение за определяне на мястото на удара са:
-Посоката и движението на автомобила - движение в
посока кръстовището с ул.“, с надлъжна ос почти успоредна на пътя.
-Посоката на движение на пешеходеца бутащ велосипеда -
попътно на движение на автомобила.
-Месторазположението на установените в покой -
автомобила и пешеходец.
-Местоположението на спирачните следи на автомобила,
оставени върху пътя при неговото аварийно спиране.
-Получените деформации по автомобила.
Мястото на удара се намира на около 15,30 метра преди
линията на Ориентира по дължина и на около 2,90 метра в ляво от десният ръб на
платното за движение по ширина.
Механизмът на ПТП според вещото лице е следният според
вещото лице:
На 18.11.2017 г. около 19:30 часа на ул. „“ в посока
с.
Новоселци
се движи лек автомобил марка „Опел“, модел „ Астра“ с рег.№ ВН ВС, управляван от Ц.Л.Т. със скорост от около
80 км/час, вместо максимално разрешената в участъка на произшествието - 50
км/час. Времето е било студено, мрачно, тъмно, което налагало движение на
фарове.
По
същото време по същия път и посока, заобикаляйки оформилата се от дъждовната
вода локва, на разстояние около 2,70 м. вляво от края на дясната пътна лента се
движи пешеходецът И. М. А., бутащ несигнализиран съгласно ЗДвП велосипед по
капли (без вътрешни и външни гуми), натоварен с обемисти предмети, привързани
на багажника и кърмата. На около 200 м. преди кръстовището с ул“ той бива
настигнат и блъснат отзад от попътно движещия се лек автомобил, като ударът е в
подбедриците на пешеходеца и напречно разположения на багажника обемист чувал,
и е нанесен от дясната предна ъглова част на предната броня на автомобила. Този
удар е под центъра на тежестта на тялото и е известен като „Бампер” удар, при
която тялото се повдига нагоре и се стоварва върху предния капак и предния
десен калник , като ги деформира навътре и след известно „носене“, изпада
странично върху платното за движение в областта на дясното огледало за
странично виждане. След падането си върху асфалта, вследствие остатъка от
кинетична енергия, придадена й от автомобила, тялото продължава да се търкаля и
плъзга по асфалта до установяването му в покой на около 32,00 м. от мястото на
удара върху асфалта, както е показано на приложената скица.
Вследствие ПТП пешеходеца А. почива на място, а на
лекия автомобил са нанесени материални щети в предната дясна част.
Причините за
настъпването на ПТП са:
-Движение с превишена скорост от 80 км/час, вместо
разрешените на местопроизшествието 50 км/час от страна на водачът на лекия
автомобил.
-Неправомерното движение и
несигнализиране на бутащия велосипед от пешеходеца И. М. А. по платното за
движение.
Произшествието е настъпило през тъмната част на
денонощието при студено, влажно - с добра видимост време, на прав, хоризонтален
участък от асфалтиран градски път с двупосочно движение с по една лента във
всяка посока, разделени от плътна непрекъсната линия М1.
Пътното покритие е от едрозърнеста сравнително
запазено асфалтово покритие. Пътната лента в зоната на произшествието е със
ширина от 3,70 м., като от дясната й страна се наблюдава локва в триъгълна
форма с дължина около 20,00 м. , а в най-широката си част достига ширина от
около 2,00 м. На местопроизшествието липва дренаж и водоотвеждане, поради което
при валеж се образуват локви.
Вертикална пътна маркировка липсва. Платното за
движение е било мокро.
В дясно от платното за движение има наличие на
затревен банкет, а след него - асфалтирана алея.
Произшествието е настъпило през тъмната част на
денонощието.
Нито пешеходецът, нито велосипедът са били снабдени
със светлоотразителни или излъчващи светлина средства.
Автомобилът се е движил надлъжно (успоредно) на остта
на пътя.
Пешеходецът, бутащ велосипед, се е движил също
успоредно на остта на пътя - попътно пред автомобила. Движел се е по платното
за движение, около средата на дясната пътна лента (на ръба на образувалата се
локва) - в същата лента и посока на движение на автомобила.
Мястото на удара се намира на около 15,30 метра преди
линията на Ориентира по дължина и на около 2,90 метра в ляво от десният ръб на
платното за движение по ширина.
Вещото лице описва следния механизъм на настъпване на ПТП в динамика :
На 18.11.2017 г. около 19:30 часа на ул. „“ в посока
с. Н се движи лек автомобил марка „Опел“, модел „ Астра“ с рег.№ ВН ВС, управляван от Ц.Л.Т. със скорост от около
80 км/час.
Времето е било студено, мрачно, тъмно, което налагало
движение на фарове
По същото време по същия път и посока, заобикаляйки
оформилата се от дъждовната вода локва, на разстояние около 2,70 м. вляво от
края на дясната пътна лента се движи пешеходеца И М. А, бутащ несигнализиран
съгласно ЗДвП велосипед по капли (без вътрешни и външни гуми), натоварен с
обемисти предмети, привързани на багажника и кърмата. На около 200 м. преди
кръстовището с ул. „“ той бива настигнат и блъснат отзад от попътно движещия се
лек автомобил, като удара е в подбедриците на пешеходеца и напречно
разположения на багажника обемист чувал, и е нанесен от дясната предна ъглова
част на предната броня на автомобила. Този удар е под центъра на тежестта на
тялото и е известен като „Бампер” удар. при която тялото се повдига на горе и
се стоварва върху предния капак и предния десен калник, като ги деформира
навътре и след известно „носене“, изпада странично върху платното за движение в
областта на дясното огледало за странично виждане. След падането си върху
асфалта, вследствие остатъка от кинетична енергия, придадена му от автомобила,
тялото продължава да се търкаля и плъзга по асфалта до установяването му в
покой на около 32,00 м. от мястото на удара върху асфалта, а автомобила на
около 50 метра от същото място.
По делото е назначена съдебномедицинска експертиза по
писмени данни № 22/21 г. ,изготвена от д-р А.П.И.,началник-отделение „Съдебна медицина“
при МБАЛ „“АД -
Вещото лице дава заключение ,че на 20.11.2017 г в
секционната зала на МБАЛ „“АД - В е извършено съдебно -медицинско изследване на
трупа на пострадалия.
При външния оглед са установени ожулвания по лицето и
крайниците,счупване на лява предмишница в долната трета,счупване на лява
подбедрица на 12 см от петата нагоре-над глезена.
Вътрешният оглед на трупа установява :счупване на
гръдната кост на ниво 4-5 ребро с хлътване навътре,в дясно са счупени от 2-ро
до 6-то ребро вкл. по медиоклавикуларната линия,в ляво - 1-во - 5-то ребра вкл.
по същата линия,5-то,6-то и 7-мо ребра до гръдната кост,контузия на белите
дробове и сърцето,кръвоизлив в гръдната кухина.
В коремната кухина
е налице травматично разкъсване на черния
дроб и слезката,счупване на тазовите кости с
разкъсване на тазовата мускулатура,кръвоизлив
в коремната кухина.Крайници- счупване на лява предмишница и лява подбедрица.
Взети проби кръв
и урина за алкохолно съдържание,които установяват алкохол в кръвта
в концентрация 2,30 промила и в урината
-3 промила .Този резултат показва ,че в момента на смъртта си пострадалият се е
намирал в тежка степен на алкохолно опиянение,с подтискане на централната
нервна система ,невъзможност за
концентрация,силно нарушение на съобразитгелност,внимание и равновесие.При
такива стойности може да настъпи смърт от алкохолно отравяне.
Вещото лице дава заключение ,че получените травматични увреждания по местоположение и
характер отговарят да са причинени по начина и времето,описани в делото.Налице
е пряка причинно-следствена връзка между установения механизъм на
произшествието и причинените телесни увреждания.
Налице
е пряка причинно-следствена връзка между получените травматични увреждания и
смъртта на И А.
По делото е изготвена и изпълнена съдебнопсихиатрична
експертиза № 18/21 от д-р Н. Б Н.- психиатър/ специалист, представляващ “АСМП -
Индивидуална психиатрична практика- Д-р Н. Н.”*** на лицето С.С.И., ЕГН **********
адрес: *** .
Освидетелстването е проведено амбулаторно на 15.10.2021
г. от 15.00 ч. в Психиатричен консултативен кабинет намиращ се в гр. В на ул. «
присъствието на бащата С. И. М..
Анамнестични данни: събрани от интервюто с освидетелствания
и придружаващия я баща. Няма сведения за наследствена обремененост с психични
болести и страдания. Родена от втора нормално износена бременност, нормално
раждане. Развивала се правилно в телесно и психично отношение- проходила и
проговорила навреме. За разлика от брат си и сестра си няма вродени дефекти на
слуха и говора. Не е посещавала детска ясла и детска градина. Отглеждана в
„бедна, но спокойна семейна среда, без скандали и тормоз“. Актуално е ученичка
в 4-ти клас в местното училище на гр. Д. По сведения на баща й била свита,
притеснителна, имала проблеми по усвояването на преподаваното в училище-
познава някои буквите и цифрите, трудно чете и пише, познава парите.
Относно инцидента с дядо й загинал при ПТП,потвърждава сведенията, така като са представени
в Исковата молба. Когато дядо й загинал била само на 5 години и нямала ясен спомен за събитията. Спомня си,
че често ги посещавал, празнували празници заедно. Няма сведения да е търсена
помощ от лекари, да е приемала лекарства. Актуално отрича оплаквания от
психопатологично естество.
Памет и интелект- преценени на нивото на лека умствена
изостаналост. Без доловими признаци за актуална психопаторлогия.
Към момента на ПТП / 18.11.2017 г. /, по време на
което загинал дядо й, С.С.И., в
качеството си на малолетна / 5год. възраст / не е била в състояние да осъзнава
и травматично да преживява случилото се.В качеството си на малолетна, на фона
на ниско развитие на интелекта не е била в състояние да разбира свойството и
значението на загубата на дядо си И. М..
Към момента на прегледа- 15.10.2021 г. у С.С.И. не са
налични признаци за нарушения на емоции и поведение свързани с преживяната
загуба.
В научната литература по темата безспорно е прието, че
малолетните/непълнолетние се характеризират с биологична, психична и социална
незрялост. Типични са неуравновесеност във възбудните и задръжни процеси,
преобладаване на чувствата над разума / на емоционалността над мисленето. На
малолетните / под 14 год.възраст / по дефиниция е призната възрастова/
физиологична недееспособност ,съвпадаща с възрастова невменяемост.
От обзора на научната литература Психическата
/емоционална/ травма е дефинирана, като увреждане или нараняване на психиката,
след преживяване на страшно или тревожно събитие, което може да доведе до
проблеми при функционирането или нормалното адаптиране към промени в бъдеще.
Обективните факти за събитието не са тези, които определят колко травмиращо е
то. Определящо е субективното емоционално преживяване на индивида.
Видът, продължителността и тежестта на симптомите
зависят от няколко фактора: естеството на травматичното събитие, нивото на
налична подкрепа, досегашния житейски опит, личността и нейната устойчивост.
От интервюто и клиничния преглед вещото лице не е намерило данни за преживяно към момента
на събитието- 18.11.2017 г. и дни и седмици след него значимо и протрахирано
психично страдание, освен стресирано състояние- остра реакция на стрес към
момента на събитието. В последвалите месеци няма данни и описания за
протрахирани психични проблеми и усложнения извън обичайната траурна реакция
изискващи специализирано подпомагане и психотропно лечение. Малолетната
възраст, видът и степента на намерения интелектуален не й позволяват да разбира
свойството и значението на загубата на нейния родственик И. М..
По делото е назначена и изпълнена
съдебнопсихиатрична експертиза ,изпълнена от д-р Н. Б. Н.- психиатър/
специалист, представляващ “АСМП - Индивидуална психиатрична практика- Д-р Н. Н.”***
по отношение на лицето В.С.И., ЕГН**********
адрес: ***
Освидетелстването е проведено амбулаторно на
15.10.2021 г.в присъствието на бащата С.
Ив. М.. В.л.дава заключение,че в ранна детска възраст е диагностициран значим
проблем със слуха, а впоследствие се затруднило изграждането на говора.
Консултиран бил към УНГ специалист, препоръчани допълнителни специализирани
изследвания в УНГ клиника в гр. София, но поради липса на финансови средства
родителите му не предприели нищо. Не е посещавал детска ясла и детска градина.
Отглеждан в „бедна, но спокойна семейна среда, без скандали и тормоз“. Актуално
е ученик в 6-ти клас в местното училище на гр. Д.. Поради глухотата и неясния
говор постигнал ниско ниво на
грамотност- познава буквите и цифрите, трудно чете и пише, познава парите,
прави елементарни сметки.
Относно инцидента с дядо му ,не е установен директен
словесен контакт поради глухотата и
неясния му говор. Баща му „превежда“ въпроси и отговори чрез жестове и мимики.
Потвърждава сведенията, така като са представени в Исковата молба. Когато дядо
му загинал,бил на 8 год. Няма ясен спомен за събитията. Той живеел на друго
място, но често ги посещавал, празнували всички празници заедно. След като
научил за смъртта на дядо си, му станало „мъчно, плачел, липсвал им“. Няма
сведения да е търсена помощ от лекари,
да е приемал лекарства. Актуално отрича оплаквания от психопатологично
естество.
Мисловния процес е без признаци за нарушения по
структура, забавен по темп на протичане. Памет и интелект- преценени на нивото
на лека умствена изостаналост. Без доловими признаци за актуална
психопаторлогия.
От интервюто и клиничния преглед вещото лице заявява
,че не е намерил намерих данни/ описания
за преживяно към момента на събитието- 18.11.2017Г. и дни и седмици след него
значимо и протрахирано психично страдание, освен стресирано състояние- остра
реакция на стрес към момента на събитието. В последвалите месеци няма данни и
описания за протрахирани психични проблеми и усложнения извън обичайната
траурна реакция изискващи специализирано подпомагане и психотропно лечение.
Малолетната възраст, видът и степента на намерения
интелектуален в комбинация с глухотата и недоразвития говор не му позволяват да
разбира напълно свойството и значението на загубата на неговия родственик -
дядо му Иван М..
По делото е назначена и изпълнена съдебномедицинска
експертиза от Д-р Н. Б. Н.- психиатър по отношение на лицето
А.С.И., ЕГН********** адрес: ***.Освидетелстването е проведено амбулаторно на
15.10.2021 г.в присъствието на бащата С.
Ив. М. /.
В.л.дава
заключение ,че няма данни за
наследствена обремененост с психични болести и страдания. Родена от първа
нормално износена бременност, нормално раждане.
В ранна детска възраст диагностициран значим проблем със слуха, а
впоследствие се затруднило изграждането на говора. Консултиралите я лекари
препоръчали допълнителни специализирани изследвания в УНГ клиника в гр. С. но
поради липса на финансови средства родителите й не предприели нищо. Не е
посещавала детска ясла и детска градина. Отглеждана в „бедна, но спокойна
семейна среда, без скандали и тормоз“. Учила основно образование до 7-ми клас в
местното училище на гр. Д. / не може да назове името на училището /. Не била
добра ученичка- постигнала ниско ниво на грамотност- познава буквите и цифрите,
трудно чете и пише, познава парите, могла да прави елементарни сметки. Омъжила
се на 17 години ,родила две здрави деца / нямащи проблемите със слуха и говора -
понастоящем на 3 и 1,5 г.. Преди известно време съпругът й я изоставил и сега с
децата живее в дома на родителите си. Безработна, издържа се от „детските
надбавки“. Отрича вредни навици, както и „проблеми със закона“.
Относно инцидента с дядо й ,загинал при ПТП чрез контакт
с жестомимичен „превод“ на баща й потвърждава
сведенията, така като са представени в исковата молба. Дядо й живеел във В., но
често ги посещавал, празнували всички празници заедно. Много го обичала. След
като научила за смъртта на дядо си ,изпаднала в криза, плачела, липсвал й.
Отрича сведения да е търсила помощ от лекари, да е приемала лекарства. Сега й
останал само спомена за него. Отрича оплаквания от психопатологично естество.
От анализа на наличните по делото документите са
налице твърдения и описания за преживяна от А.И. емоционална травма вследствие
загубата на дядо й при ПТП.
Описаните от А.С.И. симптоми и изживавания се
преценяват от вещото лице като стресова реакция в причинно- следствена връзка
със загубата на дядо й при ПТП. Няма данни за усложнен траурен период, да
проведени консултации, прием на медикаменти.
От интервюто и клиничния преглед, са намерени данни за
преживяно към момента на събитието- 18.11.2017 г.. и дни и седмици след него
стресирано състояние- остра реакция на стрес. В последвалите месеци няма данни
и описания за протрахирани психични проблеми и усложнения извън обичайната
траурна реакция ,изискващи специализирано подпомагане и психотропно лечение. При
прегледа е намерен интелектуален дефицит- лека степен, свързан с глухотата,
социалния опит и функционирането. Видът и степента на дефицита не й пречат да
разбира свойството и значението на загубата на нейния родственик И. М.- неин
дядо.
Към момента на прегледа- 15.10.2021 г. оплакванията са
неактуални и е налична динамика към пълно възстановяване и връщане към
предишния режим на живот и функциониране.
В аналитичен план на базата на обзора на достъпната научната литература по темата и личния клиничен опит на терапевт вещото лице
заявява,че не намира за налични клинични
признаци и медицински основания за да приема тежкостепенното усложнение- протрахирана
реакция на стрес и посттравматично стресово разстройство.
Към момента на преглед- 15.10.2021 г. А.С.И. е
психично здрава, без оплаквания от психопатологично естество. Налична е
динамика към пълно възстановяване и връщане към предишния режим на живот и
функциониране.
В с.з.на 21 май 2021 г. е разпитана
свидетелката В. В. Г.,която дава показания,че починалият И. А. живеел в
къща в кв.““,а след това се преместил в с.Н. .Имал 5 деца,сред които бил бащата
на ищците С.И.М..*** с трите си деца-ищци по делото.Свидетелят не установява
имали ли е връзка между починалия и неговите внуци и ако е имоло-от какво
естество. В с.з.на 21 май 2021 г. е
разпитана свидетелката Ц.М.В. ***.Излага
,че починалият И. А. живеел самотно в малка къща в с.Н. ,построена незаконно
върху чужда земя-след смъртта му разрушена .А. бил клошар,препитавал се чрез
събиране на железа и др.отпадъци.Употребявал алкохол,бил необщителен.Не го била
виждала да се грижи за малки деца .
При така
установената фактическа обстановка Видинският окръжен съд прие за установено следното от правна
страна :
Налице е влязла в сила присъда, обвързваща гражданския
съд, като в последната наказателният съд се е произнесъл по механизма на ПТП и определяне на лицето,
виновно причинило вредоносния резултат .От събраните по делото доказателства се
установява по безспорен начин механизма на ПТП ,който е описан по-горе в
мотивите ,като лицето,виновно причинило вредоносният резултат, е водачът на лек
автомобил Ц.Л. Т .
С Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. на ВКС по
тълк. д. № 1/2016 г., ОСНГТК, докладчик съдия В. Р. се приема ,че материално
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт
на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и
Постановление № 5 от 24.ХI.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение
всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в
конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.Обезщетение се присъжда при
доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта
му вреди.
В конкретния случай се установява ,че към датата на
смъртта на дядо си ищцата С.С.И. не е била в състояние да
осъзнава и травматично да преживява случилото се.Другите свама ищци поради
по-голямата си възраст са осъзнали загубата на дядо си и са изпитали остра
реакция на стрес .От заключението на вещото лице може да се направи извода за
наличието на стандартна реакция при загуба на близък човек ,която обаче не
съставлява изключение по смисъла на Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г.
на ВКС по тълк. д. № 1/2016 г., ОСНГТК, докладчик съдия В. Р.,което
обстоятелство налага отхвърляне на предявените искове.
От събраните по делото доказателства не се даказа сочената от ВКС особена
близост,която да е годна да причини душевни болки и страдания извън традиционно
присъщите за родствената връзка между
дядо и внуци.От разпита на посочените по-горе свидетели дори се установява
значително по-ниски по интензитет отношения между дядо и внуци.Не се събраха
каквито и да било доказателства за връзките между дядото и внуците ,не се
установи категорично дядото да е полагал грижи за децата.Установи се ,че
тримата ищци са отглеждани от родителите си в друго населено място –гр.Д. ,но
не се установи кога и как внуците са осъществявали контакт с дядо си ,който
живеел самотно в кв.Н. ,бил недружелюбен и злоупотребявал с алкохол
/установената в кръвта му концентрация на алкохол в много други случаи може да доведе до
летален изход/.
В практиката на ВКС /напр.Определение № 701 от
9.12.2019 г. на ВКС по т. д. № 681/2019 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Б.
Б./ се приема ,че изключение е налице не само когато е налице близка родствена
връзка ,но и др.обстоятелства като напр.особена емоционална връзка през целия
съзнателен живот,обусловено от малката разлика във възрастта ,
обстоятелството, че са сестрите живеели заедно, а след омъжването им – близко
една до друга,че са се виждали ежедневно и са отглеждали заедно децата си в
атмосфера на разбирателство и взаимопомощ. В Определение № 435 от 19.06.2020 г.
на ВКС по т. д. № 2606/2019 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Г. И.,се приема
,че връзката между ищеца и неговия дядо, загинал при процесното ПТП, е била
изключителна, че между двамата имало трайни отношения на обич и
близост,обусловени от това ,че дядото е бил като баща за внука си поради
развода на родителите.
В Определение № 291 от 7.05.2020 г. на ВКС по т. д. №
2108/2019 г., II т. о., ТК, докладчик председателят В. А. се приема ,че в
резултат на редица житейски обстоятелства като незначителна разлика във
възрастта, рано настъпил развод между родителите, последвала го необходимост
двамата сина, упражняването на родителските права по отношение на които са
предоставени на майката, не само да преодолеят ноторно стресовия за децата
разпад в семейството, но да й станат морална, а впоследствие и материална
опора, общо да продължат посещенията на напусналия дома им баща, между двамата
братя, приживе на починалия, е създадена такава особена близост и силна обич,
че внезапната смърт на единия от тях е довела до необичайно интензивен и
продължителен емоционален шок у преживелия, който не само видимо е променил
характера си, но без конкретна друга причина е напуснал професията си на
военен, професионалната си реализация до момента и обезпеченост, изменяйки
изцяло начина си на живот и подчинявайки го на дейността, осъществявана от
загиналия му брат. Загърбил е също и любимото си дългогодишно хоби, което
двамата са споделяли и силно е ограничил социалните си контакти.С оглед на
гореизложеното ВКС приема ,че е налице изключението ,предвидено в Тълкувателно
решение № 1 от 21.06.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2016 г., ОСНГТК .
В Решение №372/14.01.2019 по дело №1199/2015 на ВКС,
ТК, II т.о.се приема ,че е налице особено близка връзка между брат и сестра
поради следните обстоятелства :
-братът и сестра му живеели при възрастната си баба,
защото родителите им били на работа в друга държава;
-сестрата на била на 12 - 13 години, когато родителите
заминали за чужбина, и оттогава братът поел изцяло грижите за нея, поради което
двамата били много близки;
-смъртта на сестрата, която била само на 18 години,
предизвикала трагедия за всички, най-вече за нейния брат;
-поради отсъствието на родителите им от Б. ищецът
трябвало да понесе изцяло първоначалната тежест от случилото се, като особено
зле му се отразило разпознаването на починалата (чието тяло е било силно
овъглено според протокола за оглед на ПТП);
-от внезапната загуба на сестра си ищецът получил
нервно разстройство, изискващо лечение, през „първите години” бил много зле,
постепенно се затворил в себе си, трудно контактувал и станал „друг човек”;
-по становище на свидетел братът едва ли ще преодолее загубата на сестра си като се има
предвид и обстоятелството, че няма собствено семейство.
В решение №92 / 17.11.2020 г.по т. д. № 1275/2019г. на
ВКС , Търговска колегия, Второ отделение ,
т. д. № 1275/2019г. се приема ,че
не е налице особено близка емоционална връзка между баба и внучка в случай ,че
бабата се е грижила за внучката си в детските й години; че последната е
прекарвала летните ваканции на село при баба си; че и след като е създала свое
семейство починалата внучка е продължила да поддържа контакт с баба си –
обаждала й се е по телефона и я е посещавала често; че бабата е помагала
понякога за децата на внучката си и че е изживяла много тежко загубата й .ВКС
прави извода ,че не е налице изключителност в близостта между бабата и внучката по смисъла, разяснен в Тълкувателно решение №
1/2016 г. на ОСНГТК, а сочи на нормална за българската традиция духовна и
емоционална близост между бабите/дядовците и внуците, характеризираща се с
взаимна обич и морална подкрепа. Приел е ,че доказателствата не установяват и понасянето на морални болки и
страдания, надхвърлящи болките и страданията, които биха изпитали всяка баба и
дядо – силна и непреодолима скръб от загубата на внуче.
От гореизложеното може да се направи категоричен извод
,че липсват доказателства за наличието на особено силна емоционална връзка
между дядото и внуците ,която да послужи като основание за присъждане на
обезщетение.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ
Ответникът „Д.
з.“АД в отговора на исковата молба е направил искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение,като в писмената защита /л.163 от делото/ е
посочен и конкретният претендиран размер-450 лв.С оглед на гореизложеното и на
основание Чл.78 ал.3 ГПК съдът намира
,че ищчите следва да бъдат осъдени да заплатят така направените разноски с
оглед фактическата и правна сложност на делото ,няколкото съдебни заседания
,активно процесуално поведение ,както и с оглед на броя на ищците.
Водим от горното и на основание Чл.432 ал.1 Кодекса за застраховането Съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на А.С.И.,с ЕГН **********, непълнолетна, действаща със
съгласието на баща си С.И.М. с ЕГН **********
срещу „Д. з.” АД,вписано в ТР с ЕИК .,със
седалище и адрес на управление:Гр. С. за заплащане застрахователно обезщетение
за претърпените от нея неимуществени
вреди в резултат на смъртта на дядо и И.
М. А. ,причинена на 18.11.2017 г. от водача Ц.Л. Т. при управлението на лек автомобил с рег.№ВН ВС в гр.В. , както и иска за присъждане на
законната лихва върху горната сума от предявяване на исковата молба-16.01.2019
г. до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ иска на В.С.И.,малолетен,с ЕГН **********
,действащ чрез С.И.М., ЕГН **********
- баща и законен представтел на
малолетния срещу „Д. з.” АД,вписано в ТР
с ЕИК .,със седалище и адрес на управление:Гр. С.за заплащане застрахователно
обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди в резултат на
смъртта на дядо му И. М. А. ,причинена на 18.11.2017 г. от водача Ц.Л. Т. при управлението на лек автомобил с рег.№ВН ВС в гр.В. , както и иска за присъждане на
законната лихва върху горната сума от предявяване на исковата молба-16.01.2019
г. до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ иска на С.С.И.,малолетна,с ЕГН **********,действаща чрез чрез
С.И.М. с ЕГН ********** - баща и
законен представтел на малолетната срещу „Д. з.” АД,вписано в ТР с ЕИК.,със
седалище и адрес на управление:Гр. С. за
заплащане застрахователно обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в резултат на смъртта на дядо и И. М. А.
,причинена на 18.11.2017 г. от водача Ц.Л. Т.
при управлението на лек автомобил с рег.№ВН ВС в гр.В. , както и иска за присъждане на
законната лихва върху горната сума от предявяване на исковата молба-16.01.2019
г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА А.С.И.,с
ЕГН **********, непълнолетна, действаща със съгласието на баща си С.И.М.
с ЕГН **********,В.С.И.,малолетен,с ЕГН **********
,действащ чрез С.И.М., ЕГН **********
- баща и законен представтел на
малолетния и С.С.И.,малолетна,с ЕГН **********,действаща чрез чрез
С.И.М. с ЕГН ********** - баща и
законен представтел на малолетната,ДА ЗАПЛАТЯТ на „Д. з.” АД,вписано в ТР с ЕИК.,със
седалище и адрес на управление:Гр.С. направените по делото разноски за
възнаграждение на юрисконсулт в размер на 450 лв.
Решението
подлежи на въззивно обжалване
пред Софийския апелативен съд в двуседмичен
срок от връчване на препис.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: