Р Е Ш Е Н И Е
№ 91
град Горна Оряховица, 11.04.2019 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ГОРНООРЯХОВСКИЯТ районен съд, шести състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИРА НИКОЛОВА
при участието на секретаря Милена Димитрова и в присъствието на прокурора ……, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. дело № 1405 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното :
Искове за установяване съществуване на вземане с правно основание чл.415,ал.1 във вр. чл.422,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна
Тауърс Г, представлявано заедно от всеки двама от П.С.С., Я.М.Д.и Г. К., чрез пълномощника – адв.
А.М. от ВТАК, твърди в исковата си молба, че Г.Т.С.
е потребител на електрическа енергия по партида с клиентски № ********** и
абонатен № **********, за обект : недвижим имот, находящ се в с. Поликраище, УЛ....
Заявява, че на 10.04.2017г. е извършена проверка на техническо средство за
измерване на ел. енергия, обслужващо имота на ответника, от служители на „Енерго-Про Мрежи” АД
/„Електроразпределение Север” АД/, на основание чл.13 от ОУ на ДПЕЕЕМ.
Сочи, че при извършената проверка е демонтирано СТИ с показания: 15.8.1 - 000829; 15.8.2 - 001151; 15.8.3 -
000214; 15.8.0 – 013146, и вместо него е поставено ново
СТИ с
показания: 1.8.1 - 002423; 1.8.2 - 004489; 1.8.3 - 002414; 1.8.0- 009327;
2.8.0- 000000, а старото СТЕ е предадено в БИМ за експертиза,
като служителите на електропреносното
дружество поставили и пломба на щита на електромерното табло, тъй като такава липсвала.
Заявява, че основанието
за подмяната е установено несъответствие между записите в сумарния регистър 1.8.0 и
сбора от показанията по активните регистри (1.8.1, 1.8.2 и 1.8.3) на
електромера. Сочи, че за осъществената проверка е съставен Констативен протокол
№ 1501726/10.04.2017г., съобразно изискванията на чл.47,ал.3 от
ПИКЕЕ, чл.61,ал.1
от ОУ и
чл.48,ал.2 от ПИКЕЕ, като КП е изпратен на абоната.
Твърди, че при извършената метрологична проверка на демонтирания при процесната техническа проверка
електромер е установено, че той не натрупва на нито
една от трите визуализирани на дисплея тарифи, както и външна намеса в тарифната
схема на електромера; наличие на преминала енергия на тарифа 1.8.4 ->
010951,2 kWh, която не е визуализирана на дисплея; електромерът не съответства
на технически характеристики, удостоверено в Констативен протокол №
1068/20.11.2017г.
от ГД
„Мерки и измервателни уреди”, Регионален отдел - гр. Русе към БИМ.
Твърди, че установените
от експертите на БИМ записи в регистъра на Тарифа 4, представляват отклонение от нормалното
функциониране на средството за измерване, тъй като същото е следвало да отчита
преминаващата през него ел. енергия по другите три от общо четирите възможни
тарифи, а именно : активните за него - дневна (Т2), нощна (Т1) и върхова (ТЗ) тарифи.
Заявява, че неотчетената, но измерена
в скрития регистър 1.8.4 електрическа енергия, е записана и в сумарния
регистър 1.8.0 на СТИ, т.е. констатираните в регистъра на Тарифа 4 количества
ел. енергия са доставени и потребени от абоната. Сочи, че към датата на
проверката процесното СТИ е отговаряло на метрологичните изисквания.
Заявява, че „Енерго-Про
Мрежи” АД е изготвило Становище за
начисление на електрическа енергия от 01.12.2017г., съгласно което общото
количество енергия, с което следва да бъде завишено потреблението на ел. енергия на абоната, която
е измерена със СТИ, но не е отчетена, е в размер на 10 951 кВТч.;
съставена е фактура
№ ********** от 04.12.2017г. за сума в размер на 1 606,91 лв., с включен в нея
ДДС, която не е заплатена в срок от абоната. Посочва, че поради това е
подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК за
сумата от
1606,91 лв. - главница и сумата от 28,12 лв. - лихва за забава върху претендираната
главница към 01.03.2018г., образувано е ч. гр. дело № 543/2018г. по описа ГОРС
и е издадена
заповед за изпълнение, срещу която в законоустановения срок е подадено възражение от
страна на длъжника.
Моли съда да установи със сила на присъдено нещо вземането му срещу длъжника в размер на 1
635,03 лв., от които : главница в размер на 1 606,91 лв., по фактура № **********/04.12.2017г., издадена за потребена
от него електрическа енергия за обект: недвижим имот, находящ се в с.
Поликраище, УЛ..., за периода от 11.04.2016 г. до 10.04.2017г., и лихва за забава в размер на
28,12 лв., изчислена към 01.03.2018 г.,
считано от датата на падежа - 28.12.2017 г., както и на законната лихва върху
претендираната главница до окончателното изплащане на задължението. Претендира разноски.
В съдебно заседание, ищецът, чрез процесуалния си представител – адвокат А.М. от ВТАК, поддържа предявените искове. Излага съображения в писмена защита. Моли съда да уважи изцяло предявените искове и да му присъди направените разноски съгласно представения списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът Г.Т.С. с ЕГН: **********,***, с друг известен адрес : с. Поликраище, общ. Горна Оряховица, УЛ..., чрез пълномощника си - адв. Р.Т. от МАК, депозира писмен отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК. Ответникът заема становище, че предявеният иск е процесуално допустим, но е неоснователен и недоказан. Твърди, че в съставения при процесната проверка констативен протокол е записано, че СТИ не измерва с грешка; там не е записано да измерва или неизмерва по определени тарифи, а служителите на „Енерго-Про Мрежи” АД са описали единствено цифровите показания на електромера, който демонтират. Заявява, че в протокола за демонтаж са описани всички пломби като налични и ненарушени. Възразява, че има несъответствия между протокола от демонтаж и констативния протокол от БИМ, като е необяснима и липсата на тарифа 1.8.4 в протокола за демонтаж. Оспорва изрично процедурата по чл.50 от ПИКЕЕ, извършена от ищцовото дружество за начисляване на допълнително количество енергия, като неприложима за начисляване на ел. енергия. Твърди, че за да бъде приложена разпоредбата на чл.50 от ПИКЕЕ, следва да е установено при проверка, че има промяна на параметрите на измервателната група, което да доведе до неправилно изчисляване на измерената по видимите за потребителя и сключения за тях с ответника договор ел. енергията от СТИ, и в информационната база на „Електроразпределение-Север” АД токовите трансформатори на електромера да бъдат заведени с грешен коефициент, което да води до грешно изчисляване на измерената ел. енергия от процесния електромер. Заявява, че в случая, съобразно представените от ищеца доказателства, няма установено от проверката несъответствие между параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни на „Електроразпределение-Север” АД за ищеца. Посочва съдебна практика в подкрепа на твърденията си. Твърди, че процесното СТИ е било настроено да отчита по три тарифи, като технически при настройването на електромера е указано количеството ел.енергия, преминало през измервателната схема на СТИ, да се записва в часови зони за трите тарифи на електромера. Заявява, че цифровите показания в тарифа 1.8.4 са произволни цифрови показания, които не представляват преминала през СТИ ел. енергия. Твърди, че технологично за тарифа 1.8.4 няма зададени определени часове кога да измерва ел. енергията, защото процесният електромер е измервал ел. енергията с три тарифи, тъй като абонатът е битов клиент. Сочи, че освен това в България ел. енергията се измерва по три тарифи, за които има и определени часови зони, които определят кога отчита по тях електромера, а тарифа 1.8.4. не се използва в страната и по тази причина е неактивна и не се визуализира на дисплея на СТИ. Възразява, че проверката чрез софтуерен продукт лишава потребителя от възможността да упражни контрол върху показанията, съобразно чл.10 от ПИКЕЕ. Твърди, че не е спазена и разпоредбата на чл.46,ал.1 от ОУ на ЕРП, тъй като в настоящия случай е монтирано СТИ, на което се визуализират само три тарифи, като потребителят е бил лишен от възможността за визуален контрол на твърдените „скрити тарифи”; същите не са били достъпни дори за „инкасаторите”, отчитащи СТИ, и не са записвани от тях в електронните картони на отчетите на електромера. Излага подробни съображения. Твърди, че са нарушени разпоредбата на чл.40,ал.2 от ОУ на „Електроразпределение Север” АД, според която ЕРП следва да организира ежемесечно отчитане за всички ползватели на електрическа енергия и разпоредбата на чл.27, ал.3 от ПИКЕЕ, според която собствениците на измервателните системи отчитат на място или дистанционно данните от статичните електромери най-малко веднъж в месеца, като „Електроразпределение-Север” АД не е изпълнило задължението си да отчита собствените си СТИ най-малко веднъж в месеца. Счита, че в разпоредбите на ПИКЕЕ и в ОУ не съществува възможност ел. енергията, която представлява редовен отчет за периода от монтажа на СТИ до демонтажа на същото, да бъде „начислена със становище”, а отчетът по незаявена от клиента тарифа е в противоречие с нормативите на ОУ на „Електроразпределение-Север” АД и на чл. 11 от ПИКЕЕ. Възразява, че коригирането на сметките за вече доставена ел. енергия, само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната ел. енергия, противоречи на регламентирания виновен характер на договорната отговорност и е недопустимо, ако не е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане. Сочи, че при положение, че потребителят няма достъп до СТИ, за което е установена техническа неизправност, и че външно въздействие е възможно само с участието на длъжностно лице на доставчика, то потребителят не дължи заплащане на стойността на коригираното количество ел. енергия за минал период при условията на ПИКЕЕ. Счита, че следва да се приложи чл.83,ал.2 от ЗЗД и ответникът да се освободи от отговорност на това основание.
В съдебно заседание, ответникът Г.Т.С., чрез процесуалния си представител – адвокат Р.Т. от МАК, поддържа писмения отговор. Излага съображения в писмени бележки. Моли съда да отхвърли предявения иск и да му присъди направените по делото разноски.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235,ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното :
Съдът е приел
за безспорни фактите, че ответникът е клиент и абонат на „Енерго-Про Продажби”
АД гр. Варна по партида, заведена с клиентски
№ ********** и абонатен № **********, за обект на потребление, намиращ се в с.
Поликраище, УЛ....
Безспорен по делото е и фактът, че на 10.04.2017г. е извършена проверка от служители на „Енерго-Про Мрежи” АД гр. Варна на СТИ, отчитащо потребената от абоната ел. енергия в процесния обект на потребление, за която бил изготвен констативен протокол № 1501726/10.04.2017г.
Видно от приетото писмено доказателство – Констативен протокол № 1501726/10.04.2017г., на 10.04.2017г. е извършена проверка от служители на „Енерго-Про Мрежи” АД гр. Варна на СТИ, отчитащо потребената от абоната ел. енергия за обект на потребление, намиращ се в с. Поликраище, ул…, за което е съставен цитираният КП. Видно от КП, съставен от Д.С.Д. СЕК 407 и Н.П.А. СЕК 1235, в същия е посочено, че на основание чл.83 от ЗЕ и ОУ на ДПЕЕЕМ на „Енерго-Про Мрежи” АД е извършена проверка на измервателните системи и свързващите ги електрически инсталации на клиент Г.Т.С., като е удостоверено следното : „Демонтирано СТИ с показания 1581 – 000829, 1582 – 001151, 1583 – 000214, 1580 – 013146. Ново СТИ поставено с показания 181 – 002423, 182 – 004489, 183 – 002414, 180 – 009327, 280 – 000000. СТИ ще бъде предадено в БИМ за експертиза… Снетото СТИ поставено в индивидуална опаковка Z, запечатана и пломбирана с пломба № 447068… СТИ подменено с ново.”. Цитираният КП е подписан от съставителите, от свидетели П.Н. и Й.Й., от представител на полицията – мл. ПИ А.С., но не е подписан от клиента.
Съдът е приел за безспорни фактите, че процесното СТИ е подменено с ново такова, а демонтираният електромер е изпратен за проверка в БИМ, за която е съставен Констативен протокол № 1068/20.11.2017 г. на БИМ.
Видно от приложения по делото Констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № 1068/20.11.2017г., съставен от БИМ, ГД „Мерки и измервателни уреди” – РО гр. Русе, гр. Русе, на 20.11.2017г. е извършена метрологична експертиза на електромер статичен трифазен тритарифен, тип MT174-D2A54-M3K03, Производител ISKRA EU, идентификационен № 1114 1715 6605 0704 - 2015. В констативния протокол е удостоверено, че липсват „механични дефекти на кутията на електромера, на клемите и клемния блок на електромера”, наличие на „необходимите обозначения на табелката на електромера”, както и наличие на пломби против неправомерен достъп до вътрешната конструкция на електромера : лява и дясна пломби - ISKRA/гладка; съответствие на константата; наличие на индикация на дисплея на електромера за съответната тарифа, както и че вграденият часовник показва правилно относно реалното време и датата е вярна. В т.5 от КП за метрологична експертиза е удостоверено също, че „при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера; наличие на преминала енергия на тарифа 1.8.4. – 010951,2 квтч., която не е визуализирана на дисплея; електромерът не съответства на технически характеристики. Електромерът не съответства на т.4.7.”.
Съдът е приел за безспорен по настоящото дело фактът, че ищецът е съставил Становище за начисление на електрическа енергия от 01.12.2017г., съгласно което неотчетената от демонтираното СТИ ел. енергия възлиза на 10 951 кВТч, на стойност в размер на 1 606,91 лв., с включен в нея ДДС.
Видно от приложеното по делото становище за начисление на електрическа енергия от 01.12.2017г., изготвено от специалист „ЕК” - № 1563, одобрено на 04.12.2017г. от началник отдел „КЕК” - № 3654, за кл. № **********, аб. № **********, със същото е одобрено да се начисли общо допълнително количество ел. енергия в размер на 10951 квтч. за период от 11.04.2016г. до 10.04.2017г., като е посочено, че корекцията е извършена на основание чл.50 от ПИКЕЕ и софуерен прочит на паметта на СТИ, при което е установено точното количество неотчетена ел.енергия.
Безспорни по делото са фактите, че ответното дружество е издало фактура № ********** от 04.12.2017г., с която служебно са начислени за електромер с фабричен № 1114171566050704, за горепосочения обект на потребление, както следва : 1/ за периода от 11.04.2016г. до 30.06.2016г. - 2430 квтч ел.енергия, на стойност 283.16 лв. без ДДС, 2/ за периода от 01.07.2016г. до 06.04.2017г. - 8401 квтч ел.енергия на стойност 1040.88 лв. без ДДС, 3/ за периода от 07.04.2017г. до 10.04.3017г. - 120 квтч ел. енергия на стойност 15.04 лв. без ДДС, общо на стойност 1606.91 лв. с ДДС.
С писмо изх. № 45776-КП1501726-1/04.12.2017г., невръчено на ответника /известие за доставяне – л.18 от делото/, „Енерго-Про Мрежи” АД гр. Варна е уведомило абоната Г.С. за извършената проверка на 10.04.2017г. и съставения КП № 1501726, препис от който е приложило към писмото.
С писмо изх. № 45776-КП1501726/05.12.2017г., „Енерго-Про Продажби” АД гр. Варна, е изпратило до Г.С. фактура за корекция на сметката за потребена ел.енергия в резултат на констатирано неточно измерване, и е уведомило същия, че в резултат на преизчислените количества енергия е издадена фактура № **********/04.12.2017г., на стойност 1606.91 лв. с ДДС, със срок на плащане - 28.12.2017г. Липсват доказателства писмото да е редовно връчено на абоната.
По делото не се оспорват фактите, че ответникът не е платил на ищеца сумата, визирана в горепосочената фактура.
Видно от писмените материали по ч. гр. дело № 543/2018г. по описа на ГОРС, с вх. № 3233/15.03.2018г., ищецът „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД гр. Варна е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което съдът е издал Заповед № 635 от 15.03.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, срещу длъжник Г.Т.С. с ЕГН **********,***, с настоящ адрес ***, за сумата 1606,91 лв. (хиляда шестстотин и шест лева и деветдесет и една стотинки), представляваща консумирана и незаплатена електрическа енергия по фактури издадени за периода от 04.12.2017г. до 04.12.2017г. за обект с абонатен № **********, находящ се на адрес с. Поликраище, УЛ..., по клиентски № **********, по фактура № **********/04.12.2017г., за сума в размер на 28.12 лв. - мораторна лихва върху главницата за периода от датата на падежа на вземането по фактурата до дата 01.03.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 15.03.2018г. до окончателното плащане на задължението, както и за сумата от 32.70 лв., представляваща направените по заповедното производство съдебни разноски за ДТ и сумата от 50 лв. - ЮК възнаграждение. В срока, установен в чл.414,ал.2 от ГПК, длъжникът е подал възражение срещу горепосочената заповед за изпълнение на парично задължение.
Видно от заключението на приетата по
делото съдебно-техническа експертиза, СТИ, трифазният статичен електромер тип
МТ 174 № 1114171566050704 е монтиран на абоната с аб. № ********** на
07.03.2016г., за което е съставен КП № 15115373/07.03.2016г., като при монтажа
на СТИ записаните показания по тарифи са следните : „1.8.1 - 0.00000, 1.8.2 -
0.00000, 1.8.3 -
Видно от показанията на свидетеля Д.Д. /служител на „Електроразпределение Север” АД/, той е съставил КП. Счита, че СТИ е подменено с ново, защото сумарният регистър 1.8.0. е бил с по-големи показания от регистрите на дисплея. Не си спомня по какъв начин са установили натрупването в тази тарифа.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи :
Предявени са искове с правно основание чл.415,ал.1 във вр. чл.422,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 и чл.86 от ЗЗД, които съдът намира за допустими. Съдът счита, че за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящите искове за установяване съществуването на вземанията, за които е издадена Заповед № 635/15.03.2018г. по ч. гр. дело № 543/2018г. по описа на ГОРС, оспорени от ответника, като искът е предявен надлежно в срока по чл.415,ал.1 от ГПК.
Разгледани по същество, предявените искове се явяват неоснователни и недоказани.
Безспорни по делото са фактите, че ответникът е потребител на ел. енергия за битови нужди, по смисъла на §1,т.42 от Закона за енергетиката, че имотът, където е бил монтиран процесния електромер, е бил присъединен към ел. мрежа, че ищецът и ответникът са страни по сделка с ел. енергия по смисъла на чл.92 от ЗЕ за процесния обект на потребление с адрес : с. Поликраище, УЛ..., по партида, заведена с клиентски № ********** и абонатен № **********. Интересът, който се реализира посредством правната връзка между доставчика и потребителя на ел. енергия, сочи желание да бъде получено определено количество ел. енергия срещу задължението да бъде заплатена определена цена. Този предмет на отношението обуславя и равнопоставеността на страните по сделката с ел. енергия.
В процесния случай, с оглед разпределението на доказателствената тежест, ищецът следва да установи, при условията на пълно доказване, че ответникът е ползвал и е потребил количеството ел. енергия, описано в процесната фактура № ********** от 04.12.2017г., на стойност от 1606.91 лв. с включен ДДС, за периода от 11.04.2016г. до 10.04.2017г.; че количество ел. енергия, съответстващо на посочената стойност, е реално доставено до обекта му на потребление и е реално ползвано от него; че е извършено правилно измерване на потребената от абоната ел. енергия за процесния обект на потребление през процесния период от време от законно монтирано и сертифицирано СТИ, че са извършвани периодични контролни проверки на процесното СТИ и че то е било технически изправно през процесния период от време, че за обекта на потребление е било осигурено законно монтирано, сертифицирано, технически годно и изправно, правилно функциониращо СТИ, че той е изправна страна по договора си с ответника и че е изпълнил задълженията си по него, в частност - задълженията, чието неизпълнение се твърди; че е приложима процедурата по извършване на корекция по чл.50 от ПИКЕЕ - като основание за начисляване на процесната сума, както и че корекцията е извършена в съответствие с разпоредбите на ПИКЕЕ.
На първо място, съдът намира за кореспондиращи
на приетите по делото доказателства изложените в писмения отговор възражения
относно неизпълнение от страна на ищеца на задълженията му по договора за
продажба на електрическа енергия, сключен с ответника, доставеното до обекта му
на потребление и реално потребено от него количество ел. енергия през процесния период от време да бъде
правилно измерено от законно монтирано
и сертифицирано, технически годно и изправно, и правилно функциониращо СТИ.
Действително, от заключението на неоспорената от ищеца СТЕ се установява, че
процесното СТИ - трифазен статичен електромер тип МТ 174 № 1114171566050704,
произведен през 2015г., се явява
метрологично годно средство за измерване на ел.енергията, потребена от абоната
на процесния адрес, като същото е преминало първоначална метрологична
проверка през 2015г. и е метрологично годно към датата на проверката /10.04.2017г./. Заедно с това, обаче, от заключението на
приетата СТЕ и от КП № 1068/20.11.2017г. на БИМ се установява, че към момента
на извършване на проверката /10.04.2017г./ процесното СТИ не съответства на
техническите изисквания за измерване на електрическа енергия, тъй като
макар и да отговаря на изискванията за точност при измерването на ел.енергия и
да е метрологично годен, електромерът не съответства на технически
характеристики. Съгласно
чл.120,ал.1 от ЗЕ, електрическата енергия, доставена на крайни клиенти,
се измерва със средства за търговско измерване - собственост на оператора на
електропреносната мрежа или на оператора на съответната електроразпределителна
мрежа, разположени до или на границата на имота на клиента. Предвид безспорно установеното по
делото техническо несъответствие на изискуеми характеристики на процесното СТИ
и с оглед изложеното и по-долу, съдът намира за основателни твърденията на ответната
страна, че ищцовото дружество не разполага с правото да иска заплащане на
допълнителни количества ел.енергия, които не са доставени и употребени реално
от клиента поради софтуерна неизправност, каквато е констатирана в случая с КП
от метрологична експертиза на средство за измерване № 1068/20.11.2017г., и от
приетата СТЕ, - софтуерен проблем на електромера, „налични цифрови показания в
тарифа 1.8.4., която не е визуализирана на дисплея”, както и външна намеса в тарифната схема на електромера,
вероятно обусловила активиране на тарифа 4 /като електромерът е собственост на
оператора, върху когото пада тежестта за поддръжката, контрола и редовното
отчитане на показанията на СТИ/.
На следващо място, от приетата от съда СТЕ и поясненията към нея, изложени в открито съдебно заседание от вещото лице, се установява, че както към момента на извършване на проверката /10.04.2017г./, така и към момента на изследване на процесното СТИ в БИМ /20.11.2017г./, не е установено констатираното техническо несъответствие на изискуеми характеристики - софтуерна неизправност, да влияе на измервателната система на електромера, който е отчитал точно /в допустимата грешка/ преминалата от захранващия кабел към абоната ел.енергия. В тази връзка, от приетите по делото писмени доказателства - справка за потреблението през последните 12/24/36 месеца, извлечение за фактури и плащания към дата 08.06.2018г., и др., се установява добросъвестно и точно изпълнение на задълженията от страна на ответника, в качеството му на купувач, да заплаща редовно на ищеца – продавач, цената на реално доставената му, потребена и редовно отчетена ел. енергия през процесния период от време.
По настоящото дело се установява и не се спори наличието на Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.ОН България Продажби”АД и Общи условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на „Е.ОН България Мрежи”АД, както и фактът, че в чл.38 от ОУ ДПЕЕМ е определен начинът за изчисляване на неизмерена и/или на неправилно/неточно измерване на ел. енергия, като е визирано, че при извършване на проверка се съставя констативен протокол, а „ЕНЕРГО-ПРО Мрежи” АД изчислява и коригира количеството пренесена ел. енергия. Такива правила се съдържат и в разпоредбата на чл.50 от ПИКЕЕ, издадени от председателя на ДКЕВР, обн., ДВ, бр.98 от 12.11.2013г., съгласно която в
случаите на установяване на несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия, операторът на съответната мрежа коригира количествата електрическа енергия като разлика между отчетеното количество електрическа енергия и преминалите количества електрическа енергия за времето от допускане на грешката до установяването й, но за период не по-дълъг от една година. По този начин, с предвиденото в действащото към процесния период законодателство и при наличие на предвидените в чл.98а,ал.2,т.6,б”а” от ЗЕ предпоставки, в полза на електроснабдителното предприятие е предоставена възможност за едностранна корекция в сметки за минал период при наличие на кумулативно изискващи се предпоставки, а именно : продажбата на ел. енергия да е осъществена при публично известни условия; подлежащата на корекция сметка да е обоснована от наличие на потребена енергия, чието количество не е правилно изчислено, и това неправилно изчисление да е в резултат на установяване на несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея. За да бъде направен извод, че твърдяното и претендирано от ищеца право е възникнало и съществува, трябва по делото да е установено чрез събраните доказателства осъществяване на регламентираните със Закон за енергетиката и с ПИКЕЕ юридически факти, от които възниква право на ответника да “коригира” количеството пренесена електрическа енергия по методологията, определена в чл.50 от ПИКЕЕ. Съдът счита, че в настоящия казус не са налице изискуемите елементи от фактическия състав, от който възниква правото на ищеца да “коригира” количеството пренесена електрическа енергия и правото му на парично вземане, изчислено по методологията, определена в чл.50 от ПИКЕЕ. В тази връзка, приложеното по делото становище за начисление на ел.енергия от 01.12.2017г. сочи, че процесната корекция на сметки на основание чл.50 от ПИКЕЕ е съставена въз основа на Констативен протокол № 1068/20.11.2017г., съставен от БИМ, ГД „Мерки и измервателни уреди” – РО гр. Русе, и извършена техническа проверка, които от своя страна удостоверяват, че СТИ измерва точно /без констатирана грешка на измерване извън допустимата такава/ потребената от абоната ел.енергия; електромерът отговаря на изискванията за точност при измерване на ел.енергия, но не съответства на технически характеристики.
На следващо място, съдът намира, че въз основа на цитираните писмени доказателства – КП № 1501726/10.04.2017г. и КП № 1068/20.11.2017г. на БИМ, не се установява несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея на процесното СТИ, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия, съгласно изискванията на чл.50 от ПИКЕЕ. В тази връзка, съдът счита, че КП за техническа проверка не съдържа изобщо такива данни, а КП № 1068/20.11.2017г. на БИМ съдържа противоречиви данни, че „при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера”, че има „наличие на преминала енергия на тарифа 1.8.4. – 010951,2 квтч, която не е визуализирана на дисплея”, че „електромерът не съответства на технически характеристики”. Нещо повече, съдът намира, че от заключението на приетата по делото СТЕ и от поясненията към нея, дадени от вещото лице в открито съдебно заседание, се опровергават по категоричен начин фактите, че в случая е налице несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея на процесното СТИ, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия. В този смисъл, отговаряйки на поставените му въпроси в открито съдебно заседание, вещото лице потвърждава пред съда, че в случая процесното СТИ е свързано директно към електроразпределителната мрежа - измервателният елемент на СТИ е свързан директно към електрическите проводници, захранващи абоната с ел. енергия, като няма друг измервателен елемент; че в конкретния случай няма измервателна група, а такава се използва тогава, когато има голямо потребление в обектите и се състои от измервателен елемент на СТИ, токов датчик и измервателен елемент на токовия трансформатор, свързващ се със захранващите с ел.енергия проводници, каквито не са налице по отношение на процесния обект на потребление. Предвид установеното от приетата и неоспорена от страните СТЕ, обстоятелство, че при отчитане на потребената от абоната С. ел. енергия, този абонат е свързан директно към електроразпределителната мрежа и в конкретния случай няма измервателна група, съдът намира за основателни доводите на ответната страна, че в този случай не може да бъде установено и несъответствие между данните за параметрите на измервателна група /каквато липсва/ и въведените в информационната база данни за нея, т.е. процедурата, визирана в чл.50 от ПИКЕЕ, е неприложима в този случай. При тези факти, съдът споделя и възраженията на ответната страна, че по делото не се установява по безспорен начин дали количеството ел. енергия е преминало реално за процесния период, тъй като не се доказват от ищцовото дружество фактите преминали ли са действително количества електрическа енергия за времето от допускане на грешката до установяването й, кога е настъпила „грешка” в отчитането по смисъла на чл.50 от ПИКЕЕ, кой, кога и по какъв начин е осъществил „външна намеса” в тарифната система на електромера и дали отчетените със софтуерен прочит 010951,2 квтч. ел.енергия на тарифа 1.8.4 не са били налични и към момента на монтиране на това СТИ – 07.03.3016г., след като тази тарифа не е била визуализирана на дисплея. Съдът счита, че удостоверените по делото взаимно противоречиви факти не са достатъчни, за да се породи субективното материално право на енергийното предприятие да извърши корекция на сметката на ответника на основание чл.50 от ПИКЕЕ.
Не на последно място, съдът намира,
че метрологичната експертиза на БИМ не установява никакви факти относно това
какво „софтуерно четене” /с какво устройство, с какъв софтуерен продукт и пр./
е извършено на процесното СТИ, в какво се изразява установената с него „външна
намеса в тарифната схема на електромера”, може ли съответната външна намеса да
влияе на измервателната система и по какъв начин, на какви конкретни
„технически характеристики” не съответства
процесното СТИ и обуславят ли те несъответствие между данните за
параметрите на измервателна група /каквато в случая изобщо не е налице/ и
въведените в информационната база данни за нея. В този смисъл, както от КП № 1068/20.11.2017г.
на БИМ, така и от приетата СТЕ, се установява, че констатираното несъответствие
на технически характеристики на средството за търговско измерване само по себе си
не води до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества
електрическа енергия, тъй като електромерът е бил метрологично годен и е отговарял
на изискванията за точност при измерването на ел.енергия, както при извършване
на техническата проверка, така и по време на метрологичната експертиза. За да
се установи пораждането на правото на корекция, трябва да бъде доказан фактът,
че за времето преди проверката – от момента на допускане на грешката до датата
на установяването й, потребяваната в обекта на ищеца електрическа енергия не е
била правилно измервана от средството за търговско измерване и то именно поради
установяване на несъответствие между данните за параметрите на измервателната
група и въведените в информационната база данни за нея, каквото в случая не се
установява по никакъв начин, а още по-малко се установява конкретна разлика между
отчетеното количество електрическа енергия и други преминали количества
електрическа енергия за времето от допускане на грешката до установяването й –
като основание за извършване на корекция по реда и при условията на чл.50 от
ПИКЕЕ. Предвид изложеното, съдът
счита, че в полза на ищцовото дружество не е възникнало правото на ,,корекция” съгласно разпоредбата на чл.50 от
ПИКЕЕ, което обуславя извод за основателност на исковата претенция.
При тези обстоятелства, основателни
се явяват и възраженията на ответната страна, че претендирането от ищеца
на процесната сума, начислена въз основа на презумирано несъответствие на
технически характеристики на процесното измервателни средство, без да е
установено по предвидения в закона ред, че на процесния адрес на потребление е
реално доставено от ищцовото дружество и от ответника реално е потребена ел. енергия
в количество от 010951,2 квтч, което да се равнява на процесната сума от 1606.91
лв. с ДДС, определена по реда на чл.50 от ПИКЕЕ – като разлика между отчетеното
количество електрическа енергия и други преминали количества ел. енергия за
период от една година, е неоснователно и представлява злоупотреба с монополно
положение.
Предвид изложените съображения, съдът приема за недоказано в случая както основанието, така и размера на вземането, което ищецът поддържа, че има спрямо потребителя. С оглед изложеното по-горе, съдът приема, че не се установява по предвидения в закона ред наличието на валидни, обвързващи страните и пораждащи правото на ищеца факти и основания за едностранно начисляване на допълнителна, коригирана със задна дата, сметка на потребителя – ответник, съответно не се установява породено задължение на ответника С. за заплащане на начислената му сума. В този смисъл, доводите на ответната страна за недължимост на процесната сума от 1606.91 лв. с ДДС и за начисляването на същата, без да е налице каквото и да е правно основание за това, и в нарушение на нормите, които уреждат предоставянето и потреблението на ел. енергия, са основателни и се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства.
Предвид изложените по-горе съображения, съдът приема, че по делото не установява съществуването на парично вземане на ищеца „Енерго-Про Продажби” АД град Варна, за сумата от 1606.91 лв., представляваща неизпълнено задължение за заплащане на цената /стойността/ на потребена от ответника ел. енергия по фактура № ********** от 04.12.2017г., за обект: недвижим имот, находящ се в с. Поликраище, УЛ..., за периода от 11.04.2016 г. до 10.04.2017г. Поради това, съдът счита, че искът се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен като такъв. Предвид изложеното дотук, съдът приема, че искът по чл.415,ал.1 от ГПК се явява неоснователен и недоказан и в частта му по отношение на акцесорната претенция за законна лихва считано от датата на подаване на заявлението в съда – 15.03.2018г. до окончателното изплащане на сумата, както и на претенцията за обезщетение за забава в размер на 28.12 лв., за периода от датата на падежа на вземането по процесната фактура до 01.03.2018г., поради което следва да бъде отхвърлен и в тази негова част.
При този изход на делото, съдът счита, че претенцията на ищеца по чл.78,ал.1 от ГПК също се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена като такава в частта й за присъждане на сумата 32.70 лв. - платена държавна такса в заповедното производство, сумата от 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство, както и за заплащане на направените от ищеца в настоящото съдебно производство разноски за доплатена държавна такса – 81.58 лв., за възнаграждение на вещо лице – 150 лв. и за платено адвокатско възнаграждение – 420 лв.
Наред с това, на основание чл.78,ал.3 от ГПК, основателно се явява и следва да бъде уважено искането на ответната страна за присъждане на направените от ответника разноски за платено адвокатско възнаграждение в заповедното производство – 300 лв., както и за платено адвокатско възнаграждение по настоящото дело в размер на 350 лв. , които следва да бъдат възложени в тежест на ищеца. В тази връзка съдът намира за неоснователно възражението на ищцовата страна за прекомерност на платения от ответника в заповедното производство адвокатски хонорар. Видно от приложеното по ч. гр. дело № 543/2018г. по описа на ГОРС пълномощно от 28.05.2018г., договор за правна защита и съдействие от 28.05.2018г. и списък по чл.80 от ГПК, длъжникът Г.С. е упълномощил редовно адвокат Н. Н. – Т. от ВТАК за оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в изготвяне и депозиране на възражение по реда на чл.414 от ГПК и процесуално представителство по ч.гр.дело № 543/2018г., за което е заплатил напълно и в брой договорения хонорар в размер на 300 лв. Видно от данните по делото, упълномощеният адвокат Н.Н. – Т. от ВТАК е реализирала в пълен договорената с длъжника в заповедното производство правна защита и съдействие. Освен това, при предявяване на иска, респ. при предявяване на заявление по реда на чл.410 от ГПК или възражение по чл.414 от ГПК, никой не е в състояние да предвиди как ще се развие съдебния спор, за да бъде съобразен точен размер на хонорара, като затова Наредбата е регламентирала някакви справедливи размери и граници (в този смисъл е и Определение № 72/07.02.2018г. по в.ч.гр.дело № 40/2018г. по описа на ВТОС).
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.415,ал.1 във вр. чл.422,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, предявени от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс Г, представлявано заедно от всеки двама от П.С.С., Я.М.Д.и Г. К. чрез пълномощника – адв. А.М. от ВТАК, за приемане за установено по отношение на Г.Т.С. с ЕГН **********,***, с друг известен адрес : с. Поликраище, общ. Горна Оряховица, УЛ..., че дължи на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град Варна, : град Варна 9009, район „Владислав Варненчик”, ВАРНА ТАУРС – Г, бул. „Владислав Варненчик” № 258, представлявано заедно от всеки двама от П.С.С., Я.М.Д.и Г. К., СУМАТА от 1606.91 лв. /хиляда шестстотин и шест лева и деветдесет и една стотинки/, представляваща главница - неизпълнено задължение за заплащане на цената /стойността/ на потребена от ответника ел. енергия по фактура № ********** от 04.12.2017г., за обект: недвижим имот, находящ се в с. Поликраище, УЛ..., за периода от 11.04.2016 г. до 10.04.2017г., по партида с клиентски № ********** и абонатен № **********, заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по ч. гр. дело № 543/2018г. по описа на ГОРС в съда – 15.03.2018г. до окончателното изплащане на вземането, както и СУМАТА от 28.12 лв. /двадесет и осем лева и дванадесет стотинки/, представляваща лихва за забава за периода, считано датата на падежа на вземането по горепосочената фактура до 01.03.2018г., за които вземания е издадена Заповед № 635/15.03.2018г. по ч. гр. дело № 543/2018г. по описа на ГОРС, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОТХВЪРЛЯ претенцията по чл.78,ал.1 от ГПК, предявена от ищеца „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД град Варна, чрез процесуален представител : адвокат А.М. от ВТАК, за заплащане от ответника Г.Т.С. с ЕГН **********, на сумата 32.70 лв., представляваща платена държавна такса в заповедното производство, и сумата от 50 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство, за които суми е издадена Заповед № 635/15.03.2018г. по ч. гр. дело № 543/2018г. по описа на ГОРС, както и за заплащане на направените от ищеца в настоящото съдебно производство разноски за доплатена държавна такса в размер от 81.58 лв., за възнаграждение на вещо лице – 150 лв. и за платено адвокатско възнаграждение – 420 лв., като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс Г, представлявано заедно от всеки двама от П.С.С., Я.М.Д.и Г. К., ДА ЗАПЛАТИ на Г.Т.С. с ЕГН **********,***, с друг известен адрес : с. Поликраище, общ. Горна Оряховица, УЛ..., СУМАТА от 300 лв. /триста лева/, представляваща платено от длъжника адвокатско възнаграждение в заповедното производство по ч.гр.дело № 543/2018г. по описа на ГОРС, както и СУМАТА от 350 лв. /триста и петдесет лева/, представляваща платено от ответника адвокатско възнаграждение по настоящото дело.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните, в двуседмичен срок от връчването му, пред Великотърновски окръжен съд.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК, на страните да се връчи препис от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ……...........................