Решение по дело №2776/2022 на Административен съд - Варна

Производството е образувано по жалба на Е.С.К., ЕГН ********** ***, с постоянен адрес:***0, чрез пълномощниците си адв. К. и адв. Д. против Заповед № 8121К-12201/17.10.2022 година на Главен секретар на МВР, в частта с която главен инспектор Е.С.К., на длъжност Началник сектор „Пожарна безопасност и защита на населението“ на летище Варна е изпратен на курс за първоначално професионално обучение II.В.1.1 „Курс за изпълнителска длъжност „Инспектор“ и „Инспектор ЗН“ в ГДПБЗН-МВР“ във факултет „Пожарна безопасност и защита на населението“ при Академия на МВР.

В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на издадената заповед, поради допуснати при постановяването  съществени нарушения на процесуалните правила, неспазване на установената форма, противоречие с материалноправните разпоредби, както и несъответствие с целта на закона, с оглед на което се отправя искане за нейната отмяна. Излагат се доводи, че Е.К. е получил първоначална професионална подготовка при постъпване като служител в МВР през 1995г., а през 2004г. е придобил висше образование степен „бакалавър“ по специалност „Пожарна и аварийна безопасност“ с професионална квалификация „Инженер по пожарна и аварийна безопасност“. Към момента заема ръководна длъжност „началник на сектор“ при ГДПБЗН. Твърди се, че процесната заповед е издадена при липса на мотиви, в нарушение на императивната разпоредба на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Заповедта е издадена и в противоречие на чл. 14 Закона за нормативните актове /ЗНА/, доколкото на сега действащия Закон за министерство на вътрешните работи /ЗМВР/ законодателят не е придал обратна сила с изрична разпоредба, поради което и издадените въз основа на него наредби нямат обратна сила. Счита, че посочените в обжалваната заповед законови разпоредби са неприложими по отношение на оспорващия, тъй като курсът за първоначално професионално обучение е предназначен за служители назначени на изпълнителски длъжности и заемащи младши изпълнителски длъжности. По изложените в жалбата съображения се отправя искане за отмяна на оспорената заповед, в частта с която главен инспектор Е.С.К. – началник сектор „Пожарна безопасност и защита на населението“ на летище Варна е изпратен на курс за първоначално професионално обучение II.В.1.1 „Курс за изпълнителска длъжност „Инспектор“ и „Инспектор ЗН“ в ГДПБЗН-МВР“ във факултет „Пожарна безопасност и защита на населението“ при Академия на МВР. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

В открито съдебно заседание жалбоподателят лично и чрез процесуалните си представители поддържа жалбата, като по съществото на спора моли процесната заповед да бъде отменена, като издадена при съществени нарушения на административно процесуалните правила, при неспазване на установената форма и в противоречие на материалния закон. В писмена защита излага подробни съображения.

Ответната страна – Главен секретар на МВР, в депозирано становище чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като недопустима. Счита, че оспорваната заповед не представлява индивидуален административен акт, а има вътрешно-служебен характер. В условията на евентуалност, моли съда да я отхвърли като неоснователна и да постанови решение, с което да потвърди процесната заповед като правилна и законосъобразна. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Въпросът за допустимостта на оспорването е разрешен с влязло в законна сила Определение № 5225/17.05.2023г. по адм.д. № 3926/2023г. на Върховния административен съд на Република България. В мотивите си ВАС приема, че с обжалваната заповед се създават задължения за адресатите , един от които е жалбоподателя, тъй като е разпоредено изпращането му на обучение в друго населено място с откъсване от работа, поради което с него са засегнати законни права и интереси на конкретния служител. Посочено е, че Законът за министерство на вътрешните работи не съдържа изрична забрана за оспорване по съдебен ред на актовете, постановени по реда на чл. 170 и сл. от ЗМВР. Такава забрана не може да се извлече и от разпоредбата на чл. 128, ал.3 АПК.

Предвид изложеното, жалбата е срещу подлежащ на съдебен контрол индивидуален административен акт. Заповед № 8121К-12201/17.10.2022г. на Главен секретар на МВР е оспорвана по административен ред от Е.К. пред министъра на вътрешните работи, в частта в която същия е изпратен на курс за първоначално професионално обучение. С решение № 8121р-22873/04.11.2022г. министъра на вътрешните работи отхвърля жалбата като неоснователна. Решението е връчено на 04.11.2022г. лично на Е.К., видно от саморъчно отразяване на датата на лист първи от акта. Жалбата срещу първоначалния административния акт е депозирана на 18.11.2022г. чрез пощенски оператор, т.е. оспорването е в законоустановения срок. В този смисъл жалбата е подадена пред надлежен съд, от легитимирано лице, в законоустановения срок, като е налице правен интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима за разглеждане.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят Е.С.К. е служител на МВР, на длъжност началник сектор „Пожарна безопасност и защита на населението“ на летище Варна към Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР. От приетата по делото кадрова справка се установява, че жалбоподателят е назначен в системата на МВР със заповед рег.№ К-207/13.10.1995г. на началник служба „ПО“ при РДВР - Варна на длъжност - пожарникар в „Пожарогасене” при Втора РСПО - Варна към РДВР - Варна, считано от 16.10.1995г. Последователно е заемал длъжностите - инструктор /ПГ и СД/ 1 степен към Районна служба за пожарна и аварийна безопасност - Вълчи дол при Регионална дирекция на вътрешните работи - Варна, инструктор VI степен в РСПБЗН - Вълчи дол към Областна дирекция „Пожарна безопасност й защита на населението“ - Варна при Национална служба „Пожарна безопасност и защита На населението“, инструктор VI степен в “Пожарогасене и аварийно-спасителна дейност” в Районно управление „Пожарна безопасност и спасяване" - Вълчи дол при ОДМВР – Варна, инструктор VI степен в група “Пожарогасене и аварийно-спасителна дейност” на сектор “ПБС на Летище-Варна”, Инструктор VI степен в група „Пожарогасене и аварийно-спасителна дейност” на сектор „Пожарна безопасност и спасяване на Летище—Варна” към Областно управление „Пожарна безопасност и защита на населението“ - Варна при ГДПБЗН – МВР, инструктор V степен в група „Пожарогасене и аварийно- спасителна дейност” на сектор „Пожарна безопасност и спасяване на Летище - Варна“.

От 17.06.2013г. Е.К. е назначен на ръководна длъжност началник на сектор „Пожарна безопасност и спасяване на летище Варна“ към Областно управление „Пожарна безопасност и защита на населението“ - Варна при ГДПБЗН – МВР, която заема и към настоящия момент.

В периода 13.11.1995г. до 13.04.1996г. Е.К. е завършил петмесечен теоретичен курс за начална професионална подготовка на сержанти от ПО (първи етап на обучение) в Сержантско училище за ПО - гр. Варна, за което му е издадено удостоверение № 7878/07.01.1997г. Удостоверението дава право да извършва Държавен противопожарен контрол, превантивна и оперативни дейности. Жалбоподателят е завършил и следните курсове: едноседмичен курс за повишаване на квалификацията по „Височинни АСД с използване на въжета и въжени устройства“ - удостоверение рег.№ 305/22.10.2007г.; петдневен курс за актуализиране на професионалната квалификация по „Газоснабдяване и пожарна безопасност на газови инсталации“ - удостоверение рег.№ 823/21.02.2011г.; петседмичен курс за повишаване на професионалната квалификация, дистанционна форма на обучение „Израстване в категория В - ДПК и ПД - удостоверение рег.№ 16374/19.11.2013г.

През 2004г. е завършил висше образование по ОКС „Бакалавър“ по специалност „Пожарна и аварийна безопасност“ издадена от Варненски свободен университет „Черноризец Храбър“ - Диплома серия ВСУ – 04, № ***, регистрационен № ****/2004г.

По предложение на директор на Главна дирекция „ПБЗН“ със Заповед № 8121К-12201/17.10.2022 година на Главен секретар на МВР на основание чл. 36, ал. 2, т. 4 и чл. 170, ал. 2, и ал. 3 от ЗМВР, чл. 31, ал. 1 от Наредба № 8121з-344/25.07.2014г. за назначаване на държавна служба в МВР, чл.2, ал.1, и ал. 2, т.1, чл. 12, чл. 20, ал.1 от Наредба № 8121з-433/16.03.2017г. за професионално обучение на служителите от МВР, е разпоредено главен инспектор Е.С.К., на длъжност началник сектор „Пожарна безопасност и защита на населението“ на летище Варна да бъде изпратен на курс за първоначално професионално обучение II.В.1.1 „Курс за изпълнителска длъжност „Инспектор“ и „Инспектор ЗН“ в ГДПБЗН-МВР“ във факултет „Пожарна безопасност и защита на населението“ при Академия на МВР, считано от 24.10.2022 до 05.05.2022г. На 21.10.2022г. е издадена Заповед № 8121К-12395/21.10.2022г. на Главен секретар на МВР за поправка на явна фактическа грешка в посочения период на обучение - от 24.10.2022 до 05.05.2023г.

Заповедта е обжалвана от Е.К. по административен ред пред министъра на вътрешните работи. При извършената проверка е предоставено становище рег. № 4581р-18055/28.10.2022г. от ректора на АМВР, който счита че жалбоподателя следва да премине курс за първоначално професионално обучение II.В.1.1. „Курс за изпълнителска длъжност „Инспектор“ и „Инспектор ЗН“ в ГДПБЗН-МВР“, независимо че е преминал 5-месечен начален курс в ЦСПП по ПБЗН – Варна при АМВР и курс за повишаване на професионалната квалификация за „израстване в категория В-ДПК и ПД“. Сочи, че курсът за първоначално професионално обучение II.В.1.1 е с продължителност от 27 седмици в базов и специализиран етап и съгласно утвърдения план на курса в него се подготвят държавни служители – стажанти спечелили конкурс за назначаване на държавна служба; държавни служители от ГДПБЗН, работили в структурите на ГДГЗ-МВР, притежаващи висше техническо образование; държавни служители, заемащи младша изпълнителска длъжност, притежаващи висше техническо образование и преминали курс за първоначално професионално обучение в ЦСПП по ПБЗН-Варна при АМВР. По жалбата е предоставено и становище от ВПД директор на ДЧР-МВР, съгласно което премината ППП за сержантска, сега младши изпълнителска длъжност не е еквивалент /няма стойност на/ на ППП за длъжности, за които се изисква висше образование и първоначална подготовка, която се преминава по различна програма във факултета ПБЗН на АМВР. Счита, че придобитата образователно-квалификационна степен „бакалавър“ по специалност „Пожарна и аварийна безопасност“ през 2004г. във Варненски свободен университет не попада в обхвата на разпоредбата на чл. 20, ал. 2 и 3 от Наредба № 8121з-433/16.03.2017г. за професионално обучение на служителите от МВР, поради което и счита жалбата на Е.К. за неоснователна. Прилага Кадрова справка № 833р-5961/25.10.2022г. на главен инспектор Е.К., документи за придобито образование и квалификационни курсове и Специфична длъжностна характеристика за длъжност „Началник на сектор „Пожарна безопасност и спасяване“ на летище – Пловдив/Варна/Бургас;

Въз основа на изложеното в становищата с Решение № 8121р-22873/04.11.2022г., министъра на вътрешните работи отхвърля жалбата на Е.К., като неоснователна.

В хода на съдебното производство са приобщени по делото заверени за вярност копия на документи за участието на главен инспектор Е. К. в конкурсни комисии и за определянето му като обучител и наставник при провеждане на годишни проверки по специализирана и пожаро-строева подготовка, а именно: Заповед № 8121К-642/10.03.2015г. на министър на вътрешните работи; Заповед № 8121К-4783/30.11.2015г. на министър на вътрешните работи; Заповед № 8121К-3258/18.08.2016г. на министър на вътрешните работи; Заповед № 8121К-270/19.01.2017г. на министър на вътрешните работи; Заповед № 8121К-10092/26.10.2020г. на министър на вътрешните работи; Заповед № 8121К-11265/25.10.2021г. на министър на вътрешните работи; Заповед № 8121К-11801/16.11.2021г. на министър на вътрешните работи; Заповед № ПЗ-66/06.02.2014г. на директор ОУПБЗН-Варна; Протокол рег. № 715/10.12.2014г.; писмо рег. № 833р-4287/27.10.2016г.; Протокол рег. № 671/10.11.2016г.; Заповед № 833з-296/22.07.2019г.; Протокол рег. № 384/16.08.2019г.; Заповед № 833з-499/30.09.2022г.; Протоколи рег. № 833р-6211/04.11.2022г., № 833р-6212/04.11.2022г., № 833р-6213/04.11.2022г., № 833р-6214/04.11.2022г.; Заповед № ПЗ-343/11.07.2014г.; Заповед № 833з-225/10.06.2016г.; Протокол рег. № 271/30.06.2021г.; Заповед № 833з-241/24.09.2021г.; Заповед № 833з-448/07.10.2021г., изменена със Заповед № 833р-6300/12.11.2021г.; Заповед № 833з-82/21.02.2023г. С писмо рег. № 458100-1414/18.07.2023г. е прието и заверено за вярност копие от Учебен план с рег. № 1879/25.07.2001г. за придобиване на ОКС „Бакалавър“ по специалност „Пожарна и аварийна безопасност“.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган – Главен секретар на МВР, който на основание чл. 12, ал. 1 от Наредба № 8121з-433/16.03.2017г. за професионално обучение на служителите от МВР, във връзка с чл. 36, ал. 2 и чл. 170 от ЗМВР е оправомощен да изпраща и/или определя служители на МВР за участие в курсове за професионално обучение с откъсване от работа в обучаващите институции на МВР.

Административният акт е издаден в писмена форма и е подписан от издателя. В нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, в нея не са посочени фактическите обстоятелства, обуславящи необходимостта от изпращане на курс за „първоначално професионално обучение“ на жалбоподателя. Съгласно ТР №16 от 31.03.1976г. на ОСГК на ВС, което не е загубило сила, необходима и задължителна част от съдържанието на индивидуалния административен акт е излагането на фактическите и правни основания за издаване на акта. Изискването за мотивиране на акта представлява гаранция за законосъобразността му, която законът е установил за защитата на правата и правнозащитените интереси на гражданите и организациите - страни в административното производство. Тази гаранция се проявява в две насоки. С излагането на мотивите се довеждат до знанието на страните съображенията, по които административният орган е издал или е отказал да издаде искания административен акт. Това изискване е необходимо за страната с оглед организиране на защитата при оспорване на акта. От друга страна, наличието на мотиви дава възможност за ефективен контрол по отношение на законосъобразността на акта, упражняван при обжалването му пред по-горния административен орган или пред съд. Съгласно приложимата тълкувателна практика възможно е мотивите да предхождат издаването на акта и да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт. Ако административният акт е издаден на основание на такива подготвителни документи, изложените в тях съображения са такива и за издаването на самия акт.

В случая фактическите обстоятелства и мотиви на административния акт не могат да бъдат извлечени нито от процесната заповед, нито от документите послужили за издаването , поради което настоящия състав приема, че същата е издадена в нарушение на изискването на чл.59 ал.1 т.4 от АПК.

Преценката кои служители е необходимо да бъдат изпратени на професионална подготовка, провеждаща се в две форми съгласно чл.170 ал.1 и ал.2 от ЗМВР - професионално образование и професионално обучение, е изцяло в правомощията на органа и се осъществява при условията на оперативна самостоятелност. В случая обаче, липсата на мотиви на административния акт не позволят на съда да провери дали органът е упражнил оперативната си самостоятелност правилно и в съответствие с целта на закона, за каквато проверка изрично го задължава чл.146 т.5 от АПК. По делото липсват данни административният орган своевременно да е огласил публично критериите, вътрешните правила и установената практика при упражняване на своята оперативна самостоятелност по прилагане на закона и постигане на целите му, каквито са изискванията на чл.13 от АПК. Макар и да не е предвидена в специалния закон, нейното спазване е условие за законосъобразност на крайния акт. Пренебрегването на правилата опорочава постановената в нарушение на същите заповед, тъй като тези правила са гаранция за спазване на принципите на равенство, публичност, прозрачност, безпристрастност, последователност и предвидимост в административния процес. Постановеният при игнориране на процедурните изисквания административен акт е издаден в нарушение на чл.8 ал.2, чл.12 и чл.13 от АПК.

По делото не се спори, че Е.К. е получил първоначална професионална подготовка при постъпване като служител в МВР през 1995г., завършил е висше образование в ОКС „Бакалавър“ по специалност „Пожарна и аварийна безопасност“ във Варненски свободен университет „Черноризец Храбър“ през 2004г. и към момента заема ръководна длъжност „началник на сектор“ при ГДПБЗН. С оспорваната заповед жалбоподателят е определен да участва в курс за първоначално професионално обучение II.В.1.1 „Курс за изпълнителска длъжност „Инспектор“ и „Инспектор ЗН“ в ГДПБЗН-МВР“ във факултет „Пожарна безопасност и защита на населението“ при Академия на МВР, като липсват мотиви във връзка с необходимостта от изпращането на Гл. инспектор Е.К. на курс за изпълнителска длъжност, след като същия заема ръководна такава и многократно е назначаван в конкурсни комисии и е определян като обучител и наставник при провеждане на годишни проверки по специализирана и пожаро-строева подготовка. Мотивите на административния орган следва да са конкретни, въз основа на които той е направил извода, че участието на жалбоподателя в конкретния курс, ще постигне целта на закона, а именно повишаване на професионалната квалификация на служителите на МВР.

Съгласно чл. 170, ал. 3 от ЗМВР, посочен като правно основание за издаване на оспорената заповед, професионалното обучение на държавните служители в МВР се извършва в Академията на МВР, в Националния институт по криминалистика и Института по психология, обучаващи звена на МВР и в други обучаващи институции. Видно от текста на разпоредбата законодателят е допуснал професионалното обучение на държавните служителите от МВР да се извършва и в други обучаващи институции, какъвто е и Варненски свободен университет „Черноризец Храбър“, където Е.К. е получил в ОКС „Бакалавър“ по специалност „Пожарна и аварийна безопасност“ през 2004г. Този извод е подкрепен и от становището на Ректора на Академията на МВР, изразено в писмо с рег. № 7535/04.08.2011г., където е посочено „… за служители спечелили конкурс за израстване в категория „Г“, притежаващи ОКС „бакалавър“ по специалност различна от „Пожарна и аварийна безопасност“, е наложително провеждането на курс за първоначална професионална подготовка независимо от това, че са преминали курс за ППП в ЦСПП по БЗНС и курс за повишаване на професионалната квалификация“.

Неоснователни са възраженията, направени от процесуалния представител на Главния секретар на министерството на вътрешните работи, че Е.К. не е от кръга на субектите по чл. 20, ал. 3 от Наредба № 8121з-433/16.03.2017г. за професионално обучение на служителите от МВР и за изпълнение на заеманата от него длъжност се изисква първоначална професионална подготовка във факултет „Пожарна безопасност и защита на населението“ при Академия на МВР, независимо от завършената образователна-квалификационна степен на висшето образование по специалност „Пожарна и аварийна безопасност“ във Варненския свободен университет.

По аргумент от чл.75 ал.2 от АПК във вр. с чл.7 ал.2 от ЗНА наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен, като съгласно чл.12 от ЗНА актът по прилагане на закон може да урежда само материята, за която е предвидено той да бъде издаден. В случая Наредба № 8121з-433/16.03.2017г. за професионално обучение на служителите от МВР е издадена на основание чл. 170 от ЗМВР, поради което и на основание чл. 15, ал. 3 от ЗНА, при противоречие с нормативен акт от по-висока степен, правораздавателните органи прилагат по-високия по степен акт.

От събраните в хода на съдебното производство доказателства се установява, че е извършена преценка едва в хода на оспорване на заповедта по административен ред по отношение на завършения курс в ЦСПП по ПБЗН – Варна при АМВР през 1997г. и курс за повишаване на професионалната квалификация „Израстване в категория В – ДПС и ПД“ /Удостоверение от 15.11.2013г. от факултет ПБЗН при АМВР/, но не и по отношение на придобитото висше образование от жалбоподателя. Органът е длъжен да изложи конкретни мотиви, въз основа на какви обективни данни (факти) и констатации е преценил, че изпълнявайки в продължение на повече от 10 години задълженията на началник-сектор „Пожарна безопасност и спасяване на летище Варна“, жалбоподателят е необходимо да премине през първоначална професионална подготовка, въпреки придобитото висше образование в акредитирана специалност.

С оглед гореизложеното, оспореният в настоящото съдебно производство административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но в противоречие с материалния закон и при липса на яснота относно фактите и обстоятелствата от значение за случая, поради което следва да се отмени.

При този изход на спора и предвид своевременно направеното искане, съдът намира, че на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на жалбоподателя Е.С.К., следва да се присъдят направените по делото разноски общо в размер на 1190 /хиляда сто и деветдесет/ лева, от които по настоящото производство - 750 лева адвокатско възнаграждение и 10 лева разноски за държавна такса, и в производството по ч.адм.д. № 3926/2023г. по описа на Върховен административен съд - 400 лева адвокатско възнаграждение и 30 държавна такса. Съдът намира възражението за прекомерност на адвокатския хонорар за неоснователно, тъй като същото е в минималния размер, съгласно чл. 8, ал.2, т. 3, и 400 лева, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 7 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от гореизложеното, Административен съд – Варна,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед № 8121К-12201/17.10.2022 година на Главен секретар на МВР, в частта с която главен инспектор Е.С.К., на длъжност Началник сектор „Пожарна безопасност и защита на населението“ на летище Варна е изпратен на курс за първоначално професионално обучение II.В.1.1 „Курс за изпълнителска длъжност „Инспектор“ и „Инспектор ЗН“ в ГДПБЗН-МВР“ във факултет „Пожарна безопасност и защита на населението“ при Академия на МВР, поправена със Заповед № 8121К-12395/21.10.2022г. на Главен секретар на МВР за поправка на явна фактическа грешка в посочения период на обучение - от 24.10.2022 до 05.05.2023г.

ОСЪЖДА Министерство на вътрешните работи да заплати на Е.С.К., ЕГН ********** ***, с постоянен адрес ***0, сумата в размер на 1190 /хиляда сто и деветдесет/ лева, представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.

	Съдия: