Мотиви към Присъда № 2 от 27.02.2020 г. по НОХД № 23/2020 година на СвРС
Районна прокуратура гр. Свищов е обвинила Б.А.С., ЕГН ********** в това, че в периода от 26.06.2019 г. до
13.07.2019 г. в гр. Свищов, действайки при условията на продължавано
престъпление, с цел да набави за себе си и за другиго имотна облага, в
съучастие като помагач на неизвестен извършител умишлено е улеснил извършването
на измама, като спомогнал предаването на парични суми и движими вещи, като ги
пренасял и оставял на посочените от съучастника му места, който възбудил и
поддържал заблуждения у различни лица, че е служител на Министерство на
вътрешните работи и че те трябва да дадат всичките си пари и ценности, за да
съдействат на полицията с цел да бъдат хванати измамници, с което им е
причинена имотна вреда в размер на 9
664,65 лева, както следва:
на 26.06.2019 г. в гр. Свищов, с
цел да набави за себе си и за другиго имотна облага, в съучастие като помагач
на неизвестен извършител умишлено е улеснил извършването на измама, като
спомогнал предаването на парична сума в размер на 3 122,57 лева (парична сума в
размер на 2 542,57 лева, представляваща левова равностойност на 1300 евро и
парична сума в размер на 580,00 лева), като ги пренесъл и оставил на посочено от
съучастника му място, който възбудил и поддържал заблуждения у П.Т.Г., че е
служител на Министерство на вътрешните работи – „Николай Христов от криминална
полиция“ и че трябва да даде всичките си пари, за да съдейства на полицията, с
цел да бъдат хванати измамници, с което ѝ е причинена имотна вреда в
размер на 3 122,57 лева (парична сума в размер на 2 542,57 лева,представляваща
левова равностойност на 1300 евро и парична сума в размер на 580,00 лева).
за това, че на 05.07.2019 г. в
гр. Свищов, с цел да набави за себе си и за другиго имотна облага, в съучастие
като помагач на неизвестен извършител умишлено е улеснил извършването на
измама, като спомогнал предаването на парични суми и златни накити на обща
стойност 2 542,08 лева (парична сума в размер на 2000 лева и златни накити на
стойност 542,08 лева), като ги пренесъл и оставил на посочено от съучастника му
място, който възбудил и поддържал заблуждения у Е.Г.В. ***, че е служител на
Министерство на вътрешните работи – „Н. Стефанов, служител в криминалния отдел“
и че трябва да даде всичките си пари и злато, за да съдейства на полицията, за
да бъдат хванати измамници, с което ѝ е причинена имотна вреда в размер
на общо 2 542,08 лева (представляваща сумата от 2000 лева и златни накити на
стойност 542,08 лева).
за това, че на 13.07.2019 г. в
гр. Свищов, с цел да набави за себе си и за другиго имотна облага, в съучастие
като помагач на неизвестен извършител умишлено е улеснил извършването на
измама, като спомогнал предаването на парична сума в размер на 4000,00 лева,
като ги пренесъл и оставил на посочено от съучастника му място, който възбудил
и поддържал заблуждения у И.И.Д. ***, че е служител на Министерство на
вътрешните работи – „Николай Николаев – човек от полицейското управление“ и че
трябва да даде всичките си пари и ценности, за да съдейства на полицията, за да
бъдат хванати измамници, с което ѝ е причинена имотна вреда в размер на
4000 лева - престъпление по чл. 209, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 4 във вр. с
чл. 26, ал. 1 от НК.
Производството по делото е по
реда на глава ХХVІІ от НПК - „Съкратено
съдебно следствие”.
В съдебно заседание прокурорът
поддържа обвинението, така както е било повдигнато с обвинителния акт. Заявява,
че още в хода на разследването по
досъдебното производство същият е признал вината си, оказал е съдействие
при разследването и доказването на престъплението, като при провеждането на
следствения експеримент същият обяснил и показал точно начина на извършването
на престъплението. Независимо от признаването на фактите и обстоятелствата
счита, че обвинението е доказано от събраните в хода на досъдебното
производство доказателства. Моли подсъдимият да бъде признат за виновен по
повдигнатото обвинение. По отношение на вида и размера на наказанието, съдът следва
да се съобрази, че престъплението е извършено при условията на продължавано
престъпление, включващо три отделни деяния, независимо че същият е в ролята на
помагач. Счита, че с оглед постигане на целите на наказанието, наказание лишаване
от свобода за срок от 3 години би постигнало целите, като то бъде намалено с
1/3 и на същия да остане наказание 2
години лишаване от свобода. Тъй като подсъдимият не е осъждан, моли
изтърпяването на наказанието да бъде отложено с изпитателен срок от 3 години.
На подсъдимият С. следва да се възложат направените разноски по разследването в
размер на 159,60 лева. Моли гражданските искове да бъдат уважени до размера,
доказан в обвинението, а веществените доказателства – 3 броя мобилни телефони
да бъдат отнети в полза на държавата.
Гражданските ищци молят съда да
уважи предявените и приети за съвместно разглеждане граждански искове.
Подсъдимият Б.А.С. признава
изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и не желае
събирането на доказателства за тези факти. Признава се за виновен и изразява
съжаление за извършеното. Пред съда даде кратки обяснения за всяко едно от
деянията включени продължаваното престъпление. Заяви, че от парите, които
пострадалите му били давали, му давали по 150 – 200 лева, както и пътните му
разходи. Подсъдимият заяви, че в този момент, жената с която живеел на семейни
начала била болна, на легло, нямали пари и бил подложен на психически стрес. По
тази причина се принудил да участва в измамите.
Защитникът на подсъдимия адв. Д.
пледира, че съда следва да отчете съдействието, което е оказал подсъдимият за
разкриване на истината по предмета на разследването като е дал обяснения и е
участвал в следствен експеримент. Без него делото щяло да страда от съществена
непълнота на доказателствата. В случая с обясненията си е вкарал тези детайли и
подробности, които правят извода за доказаност на обвинението по смисъла на чл.
303, ал. 1 от НК като безспорно обоснован. Приема това за изключително важно
смекчаващо вината обстоятелство. Смекчаващо вината обстоятелство било и чистото
му съдебно минало, както и критичното му отношение към деянието и последиците
му, изразено чрез признанието му да е виновен по обвинение, което впоследствие
е доказано именно въз основа на неговото съдействие. Същевременно липсвали утежняващи
вината обстоятелства. Подсъдимият бил безработен, грижещ се за съжителстваща с
него жена в тежко здравословно състояние, която малко след това е починала. Това
са мотивите за извършване на
престъплението. Овен това обогатяването му е несъществено, на фона на
нанесената вреда. Ето защо при индивидуализацията на наказанието съдът трябва
да бъде съобрази това. Имало още един елемент – в модела на точно тези престъпления
престъпната схема е такава, че точно такива несретници биват уличени, съдени и
търпят наказание. Наказват се „мулетата“,
а за съжаление остават неразкрити останалите участници в престъпната схема.
Това са хората, които реално се облагодетелстват и те са голямото зло. В този
смисъл нуждата от генералната превенция, т.е. да бъдат предупредени и възпряни
останалите членове на обществото,
потенциални адресати на модела да бъдат „мулета“ в такива престъпни схеми, няма
да бъде удовлетворена чрез наказването му с лишаване от свобода в размер
приблизително към средния. При наличие на само смекчаващи вината обстоятелства,
наказанието следва да е ориентирано към минимума, със съответната редукция на
чл. 58а, като това напълно би удовлетворило не само генералната, но и
индивидуалната превенция. Съответно приложението на чл. 66, ал. 1 от НК е също
безалтернативно – неосъждан, критичен, съдействал. Това, което е неприемливо е
резултата обвързан с тези пострадали жертви от престъпната схема, но той е
по-близо до жертвите, отколкото до действително обогатилите се престъпници.
Относно веществените доказателства – предоставя на съда, а относно гражданските
искове –ако съда счете, че обвинението е
доказано по несъмнен начин, изходът на присъдата в гражданската й част е
безспорно ясен. В този смисъл моли съда
да постанови присъдата си.
След преценка на събраните по
делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Б.А.С. е роден на ***
***, с постоянен адрес:*** и настоящ
адрес ***, български гражданин, основно образование, разведен, не работи,
неосъждан, ЕГН **********.
Подс.Б.С. ***. През 2019г. той
бил безработен и се грижел за жената, с която живеел на семейни начала.
Последната била болна и лежала на легло в дома им. Подсъдимият се нуждаел от
пари. Един ден в през м.юни 2019г. по телефона му с номер ********** му се обадил човек, който се представил за
„Николай“. Казал му, че е научил, че е безработен и има болна жена, и му
предложил работа. Няколко дни по-късно непознатият отново му се обади и му обяснил,
че има за него работа в град Свищов. Подсъдимият му обяснил, че в момента няма
пари. Докато разговаряли, непознатият му казал да отиде до контейнера пред дома
си, където му е оставил в една кутия от цигари 50лева. Подс. Б.С. отишъл до
контейнера и намерил кутията с цигари, взел я и когато я отворил намерил в нея
50лева. По-късно същият човек отново му се обадил и му казал, че на следващия
ден - 26.06.2019г. сутринта трябва да пътува за град Свищов с автобус, който
тръгва в 09,00 часа. Когато стигнел в града, трябвало да слезе на автогарата и
да чака. Подсъдимият се съгласил и изпълнил дадените му указания, като след
като пристигнал в гр.Свищов останал да чака на автогарата.
Пострадалата П.Г. ***. На
26.06.2019г. тя била в дома си. Около 11,00 ч. на домашния й телефон, с номер
06****** на мобилен оператор „Виваком“ се обадил мъжки глас и се представил за „Николай
Христов от криминална полиция“. Същият обяснил, че нейният номер бил в списък
на измамници, които щели да й се обадят и поискал от нея да посочи мобилния си номер.
Свидетелката му продиктувала номера на мобилния си телефон, който е ********.
След това започнали неколкократни и последователни обаждания на двата й телефона.
На домашния й телефон се обадил мъж, който
се представял за лекар и й казал, че дъщеря й е претърпяла катастрофа и е със
счупен крак, за чиято операция е необходимо да даде 30 000 лева. После на
мобилния й телефон отново й се обадил „полицай от криминална полиция Николай
Христов“, който й заявил, че мъжът представил се за лекар е член на престъпна
група, част от която е заловена от полицията и тя трябва да помогне за
залавянето на последния й член. За да бъде заловен, пострадалата Г. трябвало да
хвърли през терасата всичките си пари. Свидетелката П.Г. имала в дома си
440лв., които по указание на лицето, представящо се за полицай увила във фолио
и прибрала в камерата на хладилника си, а след това отишла до клон на „Пощенска
банка“ в град Свищов, където изтеглила от сметката си наличните пари - 1380
евро, закрила сметката и се прибрала в къщи, вярвайки, че по този начин
съдейства на полицията за залавянето на измамници.
В същото време, час след като
подс. Б.С. бил пристигнал в гр.Свищов, той отново получил обаждане от непознатия,
който му казал да отиде на ул. “33-ти Свищовски полк“ №**. Подсъдимият отишъл
до указаното място с такси, тъй като не познавал града. Когато стигнал до там, непознатият
мъж отново му позвънил и му казал да стои отстрани до трафопост, който бил в близост.
Казал му, че една жена ще хвърли чанта с документи от терасата и той да ги
вземе. Подсъдимият не си не затворил телефона и чул, че същият мъж говори с
жена и й казва „прибирай се, прибирай се“. Всъщност непознатият, представяйки
за „полицай Николай Христов“, разговарял
с пострадалата П.Г., на която наредил да хвърли всички пари на човека под
терасата й. След като пострадалата хвърлила торбичката през терасата, подс. Б.С.
я взел и тръгнал в посока към пристанището в град Свищов, като чул, че жената
вика след него „идиоти, мошеници“. Той отново взел такси и отишъл на автогарата,
като през целия път телефонът му не бил затворен и разговарял с представилия му
се „Николай“. Последният му казал, че след 15 минути има автобус за Русе и подсъдимият
се качил в автобуса. Когато автобуса пристигнал в град Русе, същия мъж му се
обадил по телефона и му казал да тръгне по ул.“Борисова“, откъдето да вземе
такси и да отиде до сервиза на „Мерцедес“, който се намира на Дунав мост
Подсъдимият така и направил. След като пристигнал на посоченото място, същият
мъж му казал по телефона да освободи таксито и да отиде зад спирката след
бензиностанцията, като под плоча зад спирката да остави парите, като си вземе
от тях 150 лева. Подсъдимият изпълнил и това, след което отново по нареждане на непознатия отишъл до
близка бензиностанция и се качил на такси, което непознатия му поръчал и се прибрал.
Впоследствие подсъдимият отново
получил обаждания от непознатия, но нямал възможност и отказал да пътува. При
поредното обаждане подс.Б.С. се съгласил да пътува пак до град Свищов, като
получил уверение от непознатия, че няма нищо страшно. Мъжът представил се за
„Николай“ му казал на следващи ден - 05.07.2019г. сутринта трябва да отиде отново
до град Свищов с автобус. Казал му да отиде на същата улица, но на №*** и да
изчака до един орех. Сутринта на 05.07.2019г. подс.Б. Сименов потеглил с
автобус към град Свищов. Когато простинал, отишъл на ул.“33-ти Свищовски полк“
пред №***. По телефона мъжът му казал да изчака до едни орех зад блока, като му
обяснил, че една жена от 4-ти или от 5-ти етаж ще се покаже.
Пострадалата Е.Г.В. ***. Тя
притежавала домашен телефон с номер *********на мобилен оператор „Мтел“,
регистриран на нейно име. Също така притежавала и мобилен телефон, с абонатен
номер ********** на мобилен оператор „Виваком. На 05.07.2019 г. пострадалата Е.В.
била сама в къщи. По обяд, около 13,00 часа - 13,30 часа тя си почивала, когато
звъннал домашния й телефон. Пострадалата вдигнала и отсреща се чул глас, първо
женски, който говорел много тихо и тя не разбрала какво и говори. После се
обадил мъжки глас, който поискал от нея сумата от 30 000 лева, които трябвало
да бъдат дадени веднага. Свидетелката казала, че няма толкова пари, но мъжът отсреща
й заявил, че това не го интересува и трябва събере парите до петнадесет минути.
След това на същия телефон свидетелката разговаряла с непознат мъж, който и се представил за „Н.
Стефанов, служител в криминалния отдел“. Той обяснил на свидетелката, че
работят и че този телефон бил специален и за това, тя не трябвало да го
затваря, а да окаже съдействие на полицията, за да бъдат хванати измамници,
като тя била в списъка им. В разговора В. попитала за началника им и споменала
името З., като мъжът отсреща потвърдил, че работи със З.. Пострадалата имала
предвид свой познат З.Г., който работел в РУ Свищов. След това пострадалата
разговарял и с лице, което се представило за „З.“ и повярвала в това, което й
обяснил мъжа, представил се за „Н. Стефанов -служител в криминалния отдел“,
както и че съдейства на полицията. Последният й разпоредил да вземе всичките
пари, които има и златни накити, да ги сложи първо във фризера, защото златото
„излъчвало нещо“. Пострадалата Е.В. изпълнила всичко това, като продължавала да
е убедена, че помага на полицията. Тя нагласила сумата от 2000 лева, които
имала в дома си и няколко златни накита – златен дамски пръстен, тип „кошница“
с тегло 4 грама, златен дамски пръстен с камък ахат с тегло 2 грама, златен
дамски пръстен във формата на листо от 2грама, комплект детски обеци тип
„треперушки“ и 1бр. жълтица, всички на стойност 107,45лв., които притежавала.
Междувременно, непознатия мъж убедил свидетелката да му предостави и номера на
мобилния си телефон и започнал разговор с нея по него, а на домашния телефон й
казал,че по този начин ще държи „измамниците“ на линия. Наредил й да хвърли
парите и златото през терасата и да се скрие в банята, като и казал, че
измамниците са наоколо, но има снайперисти, които ще я пазят. Междувременно
подс. Б.С. стоял под терасата на пострадалата. Видял, че жената един път
излязла на терасата и се прибрала. След около 15 минути пострадалата отново се
показала на терасата, огледала се и пуснала торбичката с парите. Подсъдимият я
взел и си тръгнал. Получил обаче обаждане по телефона от „Николай“, който му
казал да се върне пак пред отново блока, тъй като пак ще му хвърлят пакет.
Междувременно „полицая Н. Стефанов“ наредил на пострадалата, да хвърли и
златните накити, които тя първоначално отказала да даде. След 10 минути жената
излязла на терасата и хвърлила пакет -кутия увита с парцал, в която била
сложила златните накити. Подсъдимият я взел и си тръгнал. Когато пристигнал на
автогарата в град Русе,той получил указания при поредния телефонен разговор да
влезе в тоалетната на автогарата и да изхвърли всички документи и снимки. След
това подсъдимият сложил парите и кутията с бижутата в найлонов плик, който
отново оставил под плочата зад спирката, както предишния път, като за себе си
взел 300 лева. По телефона мъжът му казал да вземе моб.телефон с карта, които
му били оставени на същото място.
След като хвърлила парите и
златото през терасата на пострадалата гледала кой ще ги вземе, но не видяла
никого. Мъжът представил се за „Н. Стефанов“ продължил да разговаря с нея по
телефона, като я успокоявал, че парите и златото са в полицията. Казалй, че са
хванали измамниците и че на другия ден, ще я повикат в полицията, за да й
върнат нещата. Разговорите продължили до към 18,30 часа. Постаравалата Е.В.
започнала да се съмнява, че нещо не е наред. Не успяла да заспи и през нощта,
На следващата сутрин - 06.07.2019г. се обадила на тел. 112 и се свързала с
полицията в гр. Свищов, откъдето и казали, че няма никаква акция за залавяне на
измамници. Така тя разбрала, че е била измамена.
На 12.07.2019година подс.Б.С.
отново получил обаждане от същия мъж, който му казал на другия ден отново да
пътува до град Свищов. На 13.07.2019г. сутринта подсъдимият отново с автобус в
09,00 часа отишъл до град Свищов. По телефона мъжът, който му се представил
като „Николай“ му казал около 12,15 часа-13,00 часа да отиде на ул.“Драган
Цанков „№*в град Свищов, но да внимава, тъй като адреса се намира зад
полицията. Подсъдимият се качил в таксито на св.М.Г. и отишъл на адреса.
Пострадалата И.Д. ***. На
13.07.2019г. получила входящо обаждане на стационарен телефон с номер *********.
Обаждал се непознат мъж, който се представил, че е „Николай Николаев от
полицейското управление“, като казал на свидетелката, че в град Свищов се
провежда акция по залавяне на телефонни терористи. Попитал я дали същия ден й
са се обаждали измамници. Свидетелката споделила, че преди време и се обаждали такива
и казвали, че трябва да даде пари за нейни близки, които са пострадали от
катастрофи в град Плевен. Непознатият й казал, че са заловили част от
измамниците, като в тях намерили тефтерче, в което е записан адресът й и номера
на телефона й. Предупредил я да събере наличните в дома си пари, бижута и да ги
скрие в хладилника, както и да затвори всички прозорци и врати и да остави
телефона отворен, за да й се обажда. Пострадалата И.Д. затворила телефона.
Телефонът звъннал отново и се обадила жена, която започнала да пищи, а след нея
се обадил мъж, който казал, че е доктор. Непознатият й казал,че мъжът й трябва
да отиде към пощата и да държи мобилния си телефон включен. Попитал я с какво е
облечен той. След като описала дрехите на съпруга си, пострадалата продиктувала
и тел. номер на мобилния телефон на съпруга си св. Н.Й.. След това изпълнила
това, което й казал непознатият, а
именно да изпрати съпруга си към пощата в град Свищов и да държи мобилния си
телефон включен. Пострадалата И.Д. казала на мъжа, който й се представил за
полицейски служител, че не иска да стои сама вкъщи и че ще тръгне към полицията.
Казала му, че съпругът й е излязъл. Тогава той й казал, че на улицата ще стане
престрелка, предупредил я да не излиза от дома си, а само да сложи в торбичка
парите и да я закачи на портата. Свидетелката изпълнила и това- закачила на
портата торбичката в която сложила 4000 лева, Прибрала се и казала на
представилия се за полицейски служител мъж, че е оставила парите в торбичка
закачена на портата. След това отново й се обадил мъжа представящ за доктор,
който й казал,че върви след мъжа й с пистолет и ако не е оставила парите ще го
убие. В този момент получила обаждане от представящия я се за полицай, който я
успокоил и я попитал дали в къщи има други пари и ако има да му продиктува
парите по копюри. Уверил я, че всичко се записва и след това всичко ще и бъде
върнато.Попитал я дали торбичката е там където я оставила. Свидетелката
излязла, видяла, че торбичката не е там, където я оставила и му казал,че я
няма. Отново мъжът й казал да не се страхува, тъй като при нея ще отидат
служители от полицията. Междувременно подсъдимият бил стигнал до къщата с
таксито. Той видял торбичката с пари, взел я и я скрил торбичката под якето си. Тръгнал в посока автогарата в град Свищов.Тъй
като по пътя видял обозначен полицейски автомобил, той се притеснил и казал на
„Николай“. Последният му предложил да вземе такси до Русе. След като таксито
пристигнало в град Русе, по телефона „Николай“ му казал да го освободи и отново
да отиде на ул.“Борисова“. От там да хване друго такси и да отиде отново до спирката на Дунав
мост, да остави торбичката на същото място. Подсъдимият изпълнил казаното, като
от торбичката си взел 400 лева. На „Николай“ казал, че повече няма да ходи в
гр. Свищов.
След като съпругът на
пострадалата И.Д. се прибрал в къщи, тя се обадила на ЕЕН 112 и поискала да
говори със служителя Николай Николаев, но от там й отговорили, че няма такъв
служител в полицията. Така пострадалата разбрала, че е измамена.
Гореизложената фактическа
обстановка се установява по безспорен начин от направеното от подсъдимия самопризнание, както и от събраните по
досъдебното производство гласни и писмени доказателства и веществени
доказателствени средства: обяснения на обвиняемия, дадени в хода на досъдебното
производство и направеното признание по реда на чл.371, т.2 от НПК, показанията
на свидетелите, протоколи за следствен експеримент и фотоалбум към него, протоколи
за доброволно предаване, протокол за претърсване и изземване в неотложени
случаи с подследващо съдебно одобрение и фотоалбум към него, писма от мобилни
оператори, характеристична справка, данни за личността на подсъдимия, декларация
за семейно и материално положение и имотно състояние, както и от заключението
на оценъчно-икономическата експертиза на вещото лице, назначена в хода на
досъдебното производство.
Съдът кредитира изцяло всички
събрани и приложени по делото доказателства в хода на досъдебното производство,
прочетени и предявени на
страните по реда на чл.283 и чл.284 от НПК. Съдът кредитира направеното от подсъдимия в съдебно
заседание самопризнание, одобрено от съда по реда на чл.372,
ал.4, във вр. с чл.371, т.2 от НПК, тъй като то се припокрива изцяло с доказателствата по делото
и установената фактическа обстановка.
Съдът кредитира
изцяло показанията на разпитаната по делото свидетелка П.Г., тъй като същите са
достоверни, последователни и логични и кореспондират с останалите доказателства
по делото. От изготвената по делото разпечатка от мобилен оператор „Виваком“ се
установява, че на 26.06.2019г. на домашния телефон с номер 06****** , ползван
от пострадалата Г. същата е търсена и е провела разговори за времето от 11,07ч.
до 12,48ч. със сим-карта с номер на чужд оператор. Същевременно в интервала от
време 11,19ч. до 13,48ч. същата е търсена и на мобилния й номер **********,
като е провела разговори с неустановено по делото лице. Установява се, че
мобилният номер на пострадалата е бил набиран от един мобилен апарат с две
различни чужди сим-карти. От огласения протокол за СРС се установява, че
действително пострадалата е разговаряла с неустановено по делото лице, което я е
въвело в заблуждение. Показанията на пострадалата кореспондират с обясненията
на подсъдимия, касаещи извършените от него действия при предаването на парите
от нея, както и с резултата от извършения следствен експеримент. Съдът
кредитира обясненията на подсъдимия, в които той твърди, че не е
извършвал пряко действия по заблуждението или неговото поддържане на свидетелката
Г.. В тази връзка същите кореспондират с изготвената по делото разпечатка на
ползвания от него мобилен номер. От последната се установява движението по
клетки на подсъдимия на инкримираната дата от гр.Русе до гр.Свищов и обратно,
което съвпада с обясненията му дадени по делото. От друга страна не са
установени доказателства, от които да се заключи, че подсъдимият е участвал
пряко във въвеждането в заблуждение и поддържането на токова у пострадалата,
тъй като не е установено по делото подсъдимия да е ползвал двете чужди сим-карти,
от които са проведени разговорите с пострадалата. Напротив, от разпечатката на
ползвания от него мобилен номер се установява, че на инкриминираната дата,
същият е поддържал връзка с със сим-карта с чужд номер за времето от 10,20ч. до
18,12ч.
Съдът
кредитира изцяло показанията на разпитаната по делото свидетелка Е.В., тъй като
същите са достоверни, последователни и логични и кореспондират с останалите
доказателства по делото. Същите коеспондират с показанията на св. З. Г. –
полицейски служител в РУ на МВр, когото пострадалата познавала. От тях се
установява, че на инкриминираната дата свидетелят не разговарял по телефона с
пострадалата. От изготвената по делото разпечатка от мобилен оператор „А1“ се
установява, че на 05.07.2019г. на домашния телефон с номер *********, ползван
от пострадалата В. същата е търсена и е провела разговори за времето от 15,26ч.
до 16,20ч. със сим-карта с номер на чужд оператор. Същевременно в интервала от
време 15,39 до 17,35ч. същата е търсена и на мобилния й номер **********, като
е провела разговори с неустановено по делото лице. Установява се, че мобилният
номер на пострадалата е бил набиран от един мобилен апарат с две различни чужди
сим-карти. Показанията на пострадалата кореспондират с обясненията на
подсъдимия, касаещи извършените от него действия при предаването на парите от
нея, както и с резултата от извършения следствен експеримент. Съдът кредитира
обясненията на подсъдимия, в които той твърди, че не е извършвал пряко действия
по заблуждението или неговото поддържане на свидетелката В.. В тази връзка
същите кореспондират с изготвената по делото разпечатка на ползвания от него
мобилен номер. От последната се установява движението по клетки на подсъдимия
на инкримираната дата от гр.Русе до гр.Свищов и обратно, което съвпада с обясненията
му дадени по делото. От друга страна не са установени доказателства, от които
да се заключи, че подсъдимият е участвал пряко във въвеждането в заблуждение и
поддържането на токова у пострадалата, тъй като не е установено по делото
подсъдимия да е ползвал двете чужди сим-карти, от които са проведени
разговорите с пострадалата. Напротив, от разпечатката на ползвания от него
мобилен номер се установява, че на инкриминираната дата, същият е поддържал
връзка с със сим-карта с чужд номер за времето от 14,32ч. до 20,20ч. Съдът
приема заключението на вещото лице, определило стойността на вредите като
обосновано и компетентно.
Съдът
кредитира изцяло показанията на разпитаната по делото свидетелка И.Д., тъй като
същите са достоверни, последователни и логични и кореспондират с останалите
доказателства по делото. Същите кореспондират със показанията дадени от нейния
съпруг св. Н.Й., който е ползвател на мобилния номер, на който неустановено по
делото лице е звъняло на свидетелката. От изготвената по делото разпечатка от
мобилен оператор „Виваком“ се установява, че на 13.07.2019г. на домашния
телефон с номер *********, ползван от пострадалата Д. същата е търсена и е
провела разговори за времето от 13,56ч. до 14,53ч. със сим-карта с номер на
чужд оператор. Същевременно в интервала от време 14,11 до 14,48ч. същата е
търсена и на мобилен номер *********, като е провела разговори с неустановено
по делото лице. Установява се, че мобилният номер на пострадалата е бил набиран
от два мобилни апарата с една чужда сим-карта. Показанията на пострадалата
кореспондират с обясненията на подсъдимия, касаещи извършените от него действия
при предаването на парите от нея, както и с резултата от извършения следствен
експеримент. Съдът кредитира обясненията на подсъдимия, в които той твърди, че
не е извършвал пряко действия по заблуждението или неговото поддържане на
свидетелката Д.. В тази връзка същите кореспондират с изготвената по делото
разпечатка на ползвания от него мобилен номер. От последната се установява
движението по клетки на подсъдимия на инкримираната дата от гр.Русе до
гр.Свищов и обратно, което съвпада с обясненията му дадени по делото. От друга
страна не са установени доказателства, от които да се заключи, че подсъдимият е
участвал пряко във въвеждането в заблуждение и поддържането на токова у
пострадалата, тъй като не е установено по делото подсъдимия да е ползвал двете
чужди сим-карти, от които са проведени разговорите с пострадалата. Напротив, от
разпечатката на ползвания от него мобилен номер се установява, че на
инкриминираната дата, същият е поддържал връзка с със сим-карта с чужд номер за
времето от 10,34ч. до 14,58ч.Обясненията на подсъдимия кореспондират и с
показанията на св. Г., касаещи придвижването му до имота на пострадалата.
Събраните
доказателства безпротиворечиво доказват авторството на деянието от подсъдимия,
място,
времето и начина на извършването му. Ето защо и с оглед на установената в хода
на съкратеното съдебно следствие фактическа обстановка и съобразно разпоредбата
на чл.373, ал.3 от НПК, съдът прие за доказано по безспорен и несъмнен начин,
че подсъдимия е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по по чл.
209, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 4 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
От обективна
страна по делото безспорно се установява, че подсъдимият чрез своите действия е
улеснил извършването на измама по отношение на измамените лица, като в
качеството на помагач е съдействал за прехвърлянето
на имущество от патримониума на пострадалите лица в патримониума на
неустановените по делото извършители, а именно като е взел парите лично от
пострадалите и впоследствие ги е предоставил на неустановените извършители на определеното
от тях място.
Деянието е осъществено при
условията на продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК.
Подсъдимият е извършил три отделни деяния, всяко от които осъществява състав на
едно и също престъпление - това по чл. 209, ал. 1 от НК през един непродължителен
период от време, при една и съща обстановка и еднородност на вината - пряк
умисъл, като всяко последващо деяние на подсъдимия от обективна и субективна
страна представлява продължение на предшествуващите го такива.
От
субективна страна подсъдимият е извършил деянието виновно, при пряк умисъл,
обективиран в конкретните му действия. Същият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е неговите обществено опасни последици и е
искал настъпването на тези последици. Доказана
е и специалната цел - да набави за другиго имотна облага. Той е съзнавал, че
улеснява неправомерното прехвърляне на имущество от патримониума на
пострадалите лица, като в съзнанието му са били формирани представи за това и
го е желаел.
За
престъплението по чл. 209, ал. 1 НК е предвидено наказание лишаване от свобода от
една до шест години. Доколкото производството по делото е по реда на гл.27 от
НПК- "съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК”, то
в случая при определяне вида и размера на наказанието и съгласно чл. 373, ал. 2 НПК, съдът е длъжен да приложи разпоредбата на чл. 58а НК.
При
индивидуализиране на наказанието, съдът отчете като отегчаващи отговорността
обстоятелства минали осъждания на подсъдимия, който макар и реабилитиран не му
въздействали поправително. Като смекчаващо отговорността обстоятелство следва
да се отчете съдействие за разкриване на обективната истина в хода на
досъдебното производство и изразеното пред съда съжаление за извършеното. Ето
защо на подсъдимия С. следва да се определи наказание при баланс на
смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства в съответствие с разпоредбите
на чл. 54 и чл. 36 от НК. Съдът счита, че не са налице многобройни или
изключителни смекчаващи вината обстоятелства, обуславящи приложението на чл.55,
ал.1, т.1 от НК. Налице е упоритост в умисъл, която изключва приложението на
тази разпоредба. При определяне на наказанието съдът съобрази разпоредбата на
чл.21, ал.2 от НК според която помагачът отговарят само за онова, за което
умишлено е подпомогнали извършителя. Поради това съдът наложи наказание в
размер на една година и девет месеца лишаване от свобода. На основание чл. 58а,
ал. 1 от НК намали така определеното наказание с една трета, като определи
наказание в размер на една година и два месеца лишаване от свобода.
Съдът
намери, че са налице предпоставки за приложение на чл. 66, ал. 1 от НК, тъй
като наложеното наказание е лишаване от свобода е под три години и лицето е реабилитирано
към момента на извършване на деянието. Според съда за постигане целите на
наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително той да
изтърпи наложеното му наказание ефективно. Самият факт на осъждането, под
страх, че при ново престъпление в изпитателния срок отложеното наказание
лишаване от свобода ще бъде изтърпяно, е достатъчен, за да се въздейства
предупредително и възпитателно върху подс. С. и да се мотивират очаквания за
постигане на целените промени в съзнанието му към спазване на законите и
добрите нрави. Като взе предвид всички обстоятелства, свързани с личността на
дееца, съдът намери, че напълно достатъчен за подс. С. е изпитателен срок от три
години, който е в съответствие с изискването на чл. 66, ал. 2 от НК да не
надвишава с повече от три години срока на наложеното наказание лишаване от
свобода.
По предявените и приети за
съвместно разглеждане в наказателното производство граждански искове, съдът
намира следното:
Исковете, предявени от пострадалите
и допуснати за съвместно разглеждане в наказателното производство са основателни.
С действията си, за които подс. С. бе признат за виновен в извършване на
престъпление по чл. 209, ал. 1 вр. чл.20, ал.4 вр. чл.26, ал.1 от НК, той е
осъществил и деликт по чл. 45 от ЗЗД и е причинил имуществени вреди на пострадалите
от деянието лица. Резултатът от непозволеното увреждане е в пряка причинна
връзка с неговото противоправно и виновно поведение. Гражданската претенция на
пострадалите се явява изцяло доказана не
само по основание, но и по размер. Ето защо съдът осъди на основание чл.45 от ЗЗД подсъдимия С. както следва:
- да заплати на П.Т.Г. сумата 3
122,57 лева (три хиляди сто двадесет и два лева 57 ст.) обезщетение за
причинени от престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва за
забава от датата на деянието – 26.06.2019 г. до окончателното изплащане на
сумата.
-да
заплати на Е.Г.В. сумата 2 542,08 лева (две хиляди петстотин четиридесет и два
лева 08 ст.), ведно със законната лихва за забава от датата на престъплението –
05.07.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
-да
заплати на И.И.Д. сумата 4000,00 лева (четири хиляди лева 00 ст.), ведно със
законната лихва за забава от датата на деянието – 13.07.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата.
Съдът осъди подсъдимия да заплати
по сметка на Районен съд Свищов ДТ в размер на 356,58 лева върху уважените
граждански искове, както и 5,00 лева такса за издаване на изпълнителен лист.
На основание чл. 189, ал.3 от НПК
подсъдимият бе осъден да заплати по сметка на ОД МВР – Велико
Търново направените по ДП разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 159,60
лева (сто петдесет и девет лева и 60 ст.), както и 5,00 (пет лева) такса за
служебно издаване на изпълнителен лист.
На основание чл. 53, ал. 1, б. А
от НК съдът постанови веществените доказателства по делото: 1бр. мобилен
телефон „Самсунг” с ИМЕЙ *************, с черен на цвят корпус, ведно с батерия
и поставена СИМ карта – бяла на цвят с надписи Orange A 06/19011/63501/204 и 1бр.
мобилен телефон „Nokia C 5” с ИМЕЙ *************, ведно с батерия без поставена
СИМ карта да се отнемат в полза на държавата, след влизане в сила на присъдата,
тъй като установи, че същите са ползвани от подсъдимия при извършване на
деянието.
Вещественото доказателство по
делото 1бр. мобилен телефон „Самсунг”, без поставена СИМ карта, с ИМЕЙ № *************
съдът постанови да се върне на правоимащото лице, след влизане в сила на
присъдата, тъй като не установи същото да е ползвано при извършване на деянието
от виновното лице.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: