Решение по дело №501/2020 на Окръжен съд - Ямбол

Номер на акта: 260026
Дата: 15 февруари 2021 г. (в сила от 15 февруари 2021 г.)
Съдия: Росица Стоянова Стоева
Дело: 20202300500501
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 23 септември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е №260026/15.2.2021 г.

 

15.02.2021 година         гр.Ямбол

 

В  И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

 

 

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,   І-ви въззивен граждански състав

На       02   февруари    2021 година

В публично заседание в следния състав:

 

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА

                                                    ЧЛЕНОВЕ: 1. НИКОЛАЙ ИВАНОВ

                                                                      2. ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА

 

 

секретар П.У.

като разгледа докладваното от съдия Росица Стоева

въззивно гражданско дело №  501  по описа на 2020 година,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Д.С.Д. ***, подадена чрез пълномощника - адв.П.К. *** против Решение №405/20.07.2020 г. по гр.д.№675/2020 г. по описа на ЯРС.

С посоченото решение първоинстанционният съд е отхвърлил предявения от Д.С.Д. с ЕГН ********** против ”Електроразпределение юг” ЕАД - гр.Пловдив, ул.”Христо Г.Данов” № 37, ЕИК ********* отрицателен установителен иск по чл.124 ал.1 от ГПК - да бъде прието за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 761,15 лв. за ел.енергия, доставена за периода 03.12.2019 г. до 10.01.2020 г. Със същото решение Д.С.Д. е осъден да заплати на ”Електроразпределение юг” ЕАД - гр.Пловдив направените по делото разноски в размер на 460 лв.

С въззивната жалба първоинстанционното решение се атакува изцяло, с твърдения за неправилност и незаконосъобразност, поради нарушение на материалния закон и несъответствие със събраните доказателства. В жалбата са изложени съображения по същество на направените оплаквания. Изводите на първоинстанционния съд за това, че ответника установил манипулация на процесния електромер и извършил преизчисляване на сметката са посочени за неправилни и некореспондиращи с доказателствената съвкупност. Въведени са и доводи, че не е установено неотчитане на част или цялата ел.енергия доставена до обекта на абоната, поради което няма основание за преизчисляване на сметката за стар период. Съставения констативен протокол за техническа проверка и подмяна на СТИ, на който се е позовал ЯРС при постановяване на решението си, се сочи, че изрично е оспорен още с исковата молба, тъй като действията са извършени в негово отсъствие и не е спазен едноседмичния срок по чл.47 ал.5 изр. последно от ПИКЕЕ за изпращане на сваления електромер за проверка в БИМ. Във въззивната жалба се акцентира и на това, че ЯРС неправилно се е позовал на Решение №124/18.06.2019г. на ВКС по гр.д.№2991/2018 г., 3-то ГО и на Решение №150/26.06.2019г. по гр.д.№4160/2018 г. на ВКС, тъй като същите са относими за казуси, при които техническите проверки са извършени от крайния снабдител на 20.03.2017 г. и 18.07.2017 г., към който момент са били в сила разпоредби от ПИКЕЕ, приети от ДКЕВР, обн.в ДВ, бр.98/12.11.2013 г., които към релевантния за настоящото производство момент са отменени. Освен това районния съд не е съобразил, че с посочените решения е прието, че потребителят дължи заплащане на реално потребената ел.енергия, ако доставчикът докаже наличието на потребление и реалния му размер, които условия в случая не били налице, тъй като по делото не било установено, че е налице неотчитане на част или на цялата ел.енергия до обекта на абоната. Въззивникът изтъква, че съгласно практиката на ВКС доставчикът следва да докаже наличието на потребление и действителния му размер, които обстоятелства в случая не са установени. Въз основа на изложените съображения се иска отмяна на решението на ЯРС и постановяване на ново по съществото на спора, с което ОС-Ямбол да уважи предявеният отрицателен установителен иск по чл.124 ал.1 от ГПК. Претендира и за присъждане на разноските пред двете съдебни инстанции.

В срока за отговор на въззивната жалба по чл.263, ал.1 от ГПК, е постъпил такъв от въззиваемата страна ”Електроразпределение юг” ЕАД - гр.Пловдив, чрез юриск.К. Н., с който е заявено становище за неоснователност на въззивната жалба, като са изложени подробни съображения, според които обжалваният съдебен акт е постановен при правилно приложение на материалния закон и при пълнота на доказателствата. Иска се потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на сторените разноски пред въззивната инстанция. В случай на уважаване на въззивната жалба, въззиваемото дружество е направило възражение за прекомерност на адвокатското  възнаграждение на въззивната страна.

В о.с.з., при условията на редовно и своевременно призоваване, страните не се явяват и не се представляват.

След преценка на оплакванията по жалбата, мотивите на обжалвания съдебен акт и доказателствата по делото, Окръжният съд приема за установено следното от фактическа страна:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК от Д.С.Д. против ”Електроразпределение юг” ЕАД - гр.Пловдив ЕИК *********, с искане да се постанови решение, с което да се приеме за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 761,15 лв. за ел.енергия, доставена за периода 03.12.2019 г. до 10.01.2020 г.

Не се спори по делото, че ищецът консумира ел.енергия в недвижим имот, находящ се в гр.Я., и е абонат на ответното дружество.

Не се спори, а е видно и от фактура №**********/20.02.2020 г., че му е начислена сумата 761,15 лв. за отчетен период 03.12.2019 г. до 10.01.2020 г. на основание установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството ел.енергия за електромер №*********. Фактурата е връчена заедно със справка за коригиране на сметката за електроенергия от 18.02.2020 г. В писмо от ответника, приложено към исковата молба, се съобщава на ищеца за извършеното на 10.01.2020 г. демонтиране на електромера му и какви са констатациите по съставения констативен протокол на Български институт по метрология №82/12.02.2020 г., а именно - че той отчита с грешка минус 78,83%, тъй като е манипулиран. Посочено е, че същият процент от консумираната енергия е неизмерен и незаплатен, поради което въз основа на чл.50, ал.1а от Правилата за измерване на количествата ел.енергия ще му бъде коригирана сметката за ел.енергия за 38 дни и начислена допълнителна сума 761,15 лв.

Съгласно Констативния протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване №572372/10.01.2020 г., при проверката на електромера, извършена в присъствие на свидетел, който се е подписал в документа, е извършен демонтаж на електромера, който е поставен в пломбирана безшевна торба за предаване за експертиза. Констатирано е, че е пробит преден капак на електромера и монтиран шунт. Протоколът е бил изпратен на ищеца, видно от известие за доставяне от 14.01.2020 г. на „Български пощи“ ЕАД.

Съгласно констативния протокол №82/12.02.2020 г. на БИМ, ГД „Мерки и измервателни уреди”, РО-Пловдив електромерът е предоставен в пломбирана платнена торба в съответствие с протокола за демонтаж. Констатирана е грешка минус 78,83%, както и осъществен достъп до вътрешността на електромера, като е пробит отвор над лицевият му капак и е монтирана допълнителна П-образна метална скоба между изводите на измервателен куплунг Х2, довела до отчитане на по-малко от консумираната ел.енергия.

Пред първоинстанционния съд е допусната и изслушана съдебно-техническа експертиза, чието заключение не е оспореното от страните. Вещото лице е направило непосредствен оглед на демонтираното СТИ, като представя по делото направените снимки и сочи, че е извършено въздействие върху електромера, изразяващо се в добавяне на допълнителен външен елемент в механизма му, вследствие на което се променят винаги заводски установените функционални разпределения на токовете и напреженията, които се подават към основният процесор на електромера. В резултат на тези променени стойности в схемата на електромера, се достига до състояния на неточно измерване /отчитане/ на консумираната ел. енергия. Вещото лице категорично поддържа констатациите на БИМ. Изяснява, че извършената манипулация води до частично неизмерване на консумираната ел.енергия, поради промяна на основни метрологични характеристики, пряко зависими от параметрите на съставните елементи в измервателната верига на електромера, с точно установен конкретен процентен измерител - минус 78,83%. Правилно е приложена методиката за изчисляване на неотчетеното количество електрическа енергия, в съответствие с изискванията на чл.50, ал.1, б„а" от ПИКЕЕ. Преизчислените количества електрическа енергия са остойностени правилно, по  действащата   за   периода   на   преизчисляването (03.12.2019 г.-10.01.2020 г.) прогнозна пазарна цена на електрическата енергия за покриване на технологичните разходи, определена от Комисията за енергийно и водно регулиране. Началният момент на неточното отчитане в конкретния случай е определен на базата на балансовия електромер и по-скоро на загубите, които той е отчитал между входящата към него електрическа енергия и изходящата към съответния абонат.  Справката, приложена по делото, показва нарастване на загубите от 02 срещу 03.12.2019 г. След подмяна на процесния електромер, балансовият електромер не отчита разлика в енергията, което означава, че периодът на неточно отчитане е определен правилно. На база установеното, че електромерът отчита с 78.83% по-малко, математически се изчислява, че електрическата енергия, която не е отчетена, е в размер на 3858 kWh.

Свид. Д., съставил констативния протокол, сочи, че процесният електромер е бил предвиден за проверка по списък. Служителите са установили при проверката му на място, че е пробит в предната дясна част и е монтиран шунт. Таблото било заключено. Позвънили на вратата на жилището, но никой от живущите не излязъл. Измерили електричеството с уред, който показал грешка, посочена в констативния протокол. На новия електромер също е направена проверка с уред и е установено съответствие със стандартите. Записаният в протокола свидетел М. М. М. не е служител на „Електроразпределение Юг“, а на фирмата, която охранява служителите на ответника.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: 

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения в чл.259, ал.1 ГПК преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК. Въззивника е легитимиран и има правен интерес от обжалването. Преценена по същество въззивната жалба е неоснователна.

При служебната си проверка по чл.269 ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност на първоинстанционното решение, в рамките, определени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно. Наведените и във въззивната жалба доводи повтарят същите аргументи, които вече са били изтъкнати пред първата инстанция и на които в обжалваното решение е даден отговор.

Предявеният в производството иск е отрицателен установителен такъв - и 

 

 

щеца отрича претендираното от ответника материално право и върху последния лежи задължението да докаже съществуването му, т.е. да установи, че е доставил определено количество ел.енергия, че същото е посочено в справката за корекция, че това количество ел.енергия не е отчетено поради неизправност на средството за техническо измерване и в тази връзка се извършва начисляване, съобразно одобрените и приети Общи условия на ответника и ПИКЕЕ, на сума съответстваща на доставената и потребена ел.енергия.

Установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал. Правилни са и формираните въз основа на нея правни изводи, довели до отхвърляне на предявения отрицателен установителен иск. Изложените от ЯРС мотиви са подробни и се споделят изцяло от въззивния съд, който на осн. чл.272 ГПК препраща към тях.

В процесния период 03.12.2019 г. - 10.01.2020 г. са действали новите ПИКЕЕ, обнародвани в ДВ, бр.35 от 30.04.2019 г., регламентиращи подробно редът и начините за преизчисляване на количеството ЕЕ - чл.49 и сл. и в случая този ред е бил спазен от ответника. Безспорно по делото е установен факта на извършена проверка на електромера, монтиран за измерване на потребяваната в имота на ищеца ел.енергия, както и че същият отчита с грешка, съгласно протокола за метрологична експертиза на БИМ. От неоспореното заключение на СТЕ е видно, че вещото лице категорично сочи, че е налице въздействие върху СТИ, което е променило точността на измерване. Началният момент на неточното отчитане в конкретния случай е определен на базата на балансовия електромер и по-скоро на загубите, които той е отчитал между входящата към него електрическа енергия и изходящата към съответния абонат. Пак според в.л., правилно е приложена методиката за изчисляване на неотчетеното количество електрическа енергия, в съответствие с изискванията на чл.50, ал.1, б„а" от ПИКЕЕ, а преизчислените количества електрическа енергия са остойностени, по  действащата   за   периода   на   преизчисляването (03.12.2019 г. -10.01.2020 г.) прогнозна пазарна цена на електрическата енергия, определена от КЕВР.

При тези безспорно установени по делото факти, въззивния съд изцяло споделя извода на ЯРС, че основателно е било начислено допълнително количество потребена ел.енергия, тъй като такава е била изразходена, съответно подлежи на заплащане, защото в противен случай би настъпило неоснователно обогатяване за ищеца. Поради това искът, че допълнително начислената сума е недължима, е неоснователен и правилно е бил оставен без  уважение.

В допълнение може да се посочи и че в договорните отношения между страните по принцип важи правилото на чл.82 ЗЗД (за виновния характер на договорната отговорност) освен в случаите, когато приложението му е нормативно изключено и е предвидена обективна /безвиновна/ отговорност, каквато е тази, регламентирана с изменението на чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ през 2012 г. В тази връзка в Решение №115/20.09.2017 г. по т.д.№1156/2016 г., II т.о., ТК е посочено, че правото на крайния снабдител на електрическа енергия да извърши едностранно корекция на количеството доставена, но неизмерена или неточно измерена електрическа енергия, не е обусловено от доказване на виновно поведение на потребителя, довело до неизмерването или неточното измерване на електрическата енергия, поради това, че целта на корекционната процедура е да възстанови настъпилото без основание имуществено разместване, а не да ангажира отговорността на потребителя за неговото виновно поведение. За извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия от крайния снабдител е достатъчно да бъде установена съответната причина за неизмерване или неточно измерване на електрическата енергия и спазване на предвидената за това процедура. В Решение №124/18.06.2019 г. на ВКС по гр.д.№2991/2018 г. на III г.о. е разяснено, че  при непълнота в разпоредбите, уреждащи правото на крайния снабдител на електрическа енергия да извърши едностранно корекция на количеството доставена, но неизмерена или неточно измерена електрическа енергия, тя следва да бъде запълнена при прилагане на правилото на чл.183 ЗЗД - че купувачът дължи заплащане на цената на доставената стока и на общия принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. Посочено е още, че ако в общите условия, в противоречие с чл.98а, ал.1, т.6 от Закона за енергетиката, не е предвиден ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка, това нарушение е пречка само потребителят да бъде поставен в забава относно задължението си да заплати корекцията, но нарушението не може да послужи като основание да се отрече дължимостта на сумата, когато това задължение се установява по съдебен ред.

Предвид всичко изложено до тук, настоящия съд прие, така както е приел и първостепенния съд, че ответникът е доказал, че е извършил корекцията на дължимата от ищцата цена на електроенергията за исковия период, при спазване изискванията на ПИКЕЕ, при което и с оглед правилото на чл.183 ЗЗД ищеца дължи цената на доставената му и потребена ел.енергия за исковия период. Предявеният иск за недължимост на тази цена е неоснователен и следва да се отхвърли. Поради  съвпадане на   

 

крайните изводи на двете инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора на въззиваемата страна следва да се присъдят разноски в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение, изчислено в предвидения минимален размер по чл.25, ал.1 от НЗПП, с оглед ниската фактическа и правна сложност на делото и проведеното едно о.с.з.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Водим от изложеното, ЯОС

 

Р   Е   Ш   И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №405/20.07.2020 г., постановено по гр.д.№675/2020 г. по описа на ЯРС.

 

ОСЪЖДА Д.С.Д. ***, ЕГН **********да заплати на Електроразпределение юг” ЕАД - гр.Пловдив, ул.”Христо Г.Данов” № 37, ЕИК ********* сумата от 100 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

 

Решението, на осн. чл.280, ал.3, т.1 ГПК, е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:           

 

 

       ЧЛЕНОВЕ: 1.                               

 

 

                        2.