Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е     № 185

 

гр. Габрово, 14.12.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Габровският окръжен съд, в открито съдебно заседание на седми декември през две хиляди и осемнадесета година,  в състав:

                                        

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. ДИМОВА

 

при секретаря Веселина Йосифова като разгледа докладваното от съдията И. Димова гр. дело  № 6 по описа за 2018 г.,  за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предмет на производството са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ /отм./ във вр. с чл. 45 ЗЗД, както и иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД за мораторна лихва върху претендирата главница. Цената на иска е 28 926,33 лв.

Образувано е по искова молба на ЗК ”ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ”Черни връх” № 51д, представлявано от изпълнителните директори М.Г.и П.В.Д. против К.Д.В., ЕГН ********** с адрес ***.

В исковата молба се твърди, че е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 28 926,33 лв. от ищеца ЗК ”ЛЕВ ИНС” АД на М.Е.А..от гр. Габрово и на Е.А.А. от с. П.. Сумите са присъдени с влезли в сила решения по гр.д. № 1141/2012 г. на Районен съд - Габрово и в.гр.д. № 129/2013 г. на Габровски окръжен съд. Виновен за катастрофата е ответника В., който на 07.12.2010 г., управлявайки лек автомобил „Пежо” с ДК № ..., след употреба на алкохол 1,43 на хиляда алкохолно съдържание в кръвта, поради движение с несъобразена скорост, загубва контрол над автомобила и се отклонява в ляво, преминава през пътното платно и се удря в предната си част в носещи елементи на предната фасада на приземен етаж на къща, находяща се на ул. "В." № , собственост на М.А. от гр. Габрово, като нанася имуществени вреди. В къщата е живеел бащата на собственичката Е.А., чиито движими вещи са били унищожени. Срещу ответника е било повдигнато обвинение и е образувано НОХД № 548/2011 г. по описа на РС - Габрово и делото е приключило с присъда № 808 от 01.12.2011 г., съгласно която ответникът е признат за виновен за настъпилото пътнотранспортно произшествие, като в присъдата изрично е посочено, че деянието е извършено в нетрезво състояние. Присъдата е влязла в сила. Ответникът има сключена валидна застраховка "Гражданска отговорност" с полица № 223100168274, валидна от 01.12.2010 г. до 30.11.2011 г. с ищцовото дружество. С платежно нареждане на 02.07.2013 г., сумите са били заплатени чрез ЧСИ .... по образуваните изпълнителни дела в размер на 34 805,12 лв., като се претендират само 28 926,33 лв. След изплащане на застрахователното обезщетение, ЗК "Лев инс" АД е встъпил в правата на увредения срещу причинителя на вредата, който е употребил алкохол - чл. 274, ал. 1, т. 1 от КЗ.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от процесуалния представител на ответника. Счита, че искът е допустим, но неоснователен. Претенцията е погасена по давност. От датата на застрахователното събитие и подаването на исковата молба от страна на пострадалите са минали пет години. Приемайки, че ищецът е заплатил дължимите се суми по двете изпълнителни дела не обвързва ответника с платената сума. Ищецът следва да докаже претенцията си по размер, като не следва да се заплащат законови лихви след датата на влизане в сила на потвърдителното решение на ГОС по в.гр.д. № 129/2013 г. Твърди, че е заплатил на ищеца по шест броя разходни касови ордери сумата от 5 621,00 лева, като представя заверени копия от тях.

От представените по делото доказателства се очертава следната фактическа обстановка:

Видно от приложеното по делото решение № 646 от 21.12.2012 г. по гр.д. № 1141/2012 г. по описа на Габровски районен съд и Решение № 178 от 23.05.2013 г. по в.гр.д. № 129/2013 г. по описа на Окръжен съд - Габрово, ищецът ЗК "Лев инс" АД е бил осъден да заплати на Е.А.А. обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 1500,40 лв. и 1541,40 лв. - имуществени вреди на основание чл. 226, ал. 1 КЗ, ведно със законната лихва от деня на увреждането 07.12.2010 г. до окончателното изплащане, на основание чл. 86 във вр. с чл. 84, ал. 3 от ЗЗД. Застрахователната компания е осъдена да заплати на М.Е.А..сумата от 17 379,00 лв. обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на увреждането до окончателното изплащане, на основание чл. чл. 226 КЗ /отм./, ведно със законната лихва от датата на увреждането 07.12.2010 г. до окончателното изплащане на основание чл. 86 във вр. с чл. 84, ал. 3 от ЗЗД и е отхвърлил исковете в останалата част като неоснователни и недоказани. Осъдил е на разноски. Решението е постановено при участието на евентуалния ответник К.Д.В..

Към делото е представена и присъда № 808 от 01.12.2011 г. по НОХД № 548/2007 г. по описа на ГРС, с която К.Д.В. е признат за виновен в това, че на 07.12.2010 г. в с. П.            общ. Габрово, при управление на МПС - л.а. "Пежо 306" с ДК № ... нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 20, ал. 1 ЗДвП, чл. 21, ал. 1 ал. 1 ЗДвП и по непредпазливост причинил значителни имуществени щети на стойност 13 141,40 лв. на къща, находяща се в с. П., общ. Габрово, поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. "а" във вр. чл. 342, ал. 1 във вр. чл. 55, ал. 1, т .2, б. "в" НК го е осъдил на пробация.

За присъдените суми по гр.д. № 1141/2012 г. по описа на Габровски районен съд, потвърдено с Решение № 178 от 23.05.2013 г. по в.гр.д. № 129/2013 г. по описа на Окръжен съд - Габрово е било образувано изпълнително дело № 20137340400869 по описа на ЧСИ .... Съгласно поканата за доброволно изпълнение застрахователното дружество дължи сумата от 30 673,54 лв. С преводно нареждане от 02.07.2013 г. по сметка на ЧСИ ... е била изплатена сумата от 30 673,54 лв. От преведената сума претендират само 25 822,33 лв., като от изплатеното обезщетение са приспаднали разноските и таксите по изпълнителното дело. За присъдените разноски е образувано още едно изпълнително дело № 20137340401268, като по него е преведена сумата от 4131,58 лв. с преводно нареждане на 02.10.2013 г. От тази сума се претендира 3104,00 лв. Общо по двете изпълнителни дела са преведени 34805,12 лв., от които претендират сумата 28 926,33 лв.

За изясняване на фактическата обстановка по делото бяха допуснати и назначени следните съдебни експертизи: съдебно -медицинската експертиза, съдебна -автотехническа експертиза и съдебна техническа експертиза.

От заключението на съдебно -медицинската експертиза на в. л. д-р Св. Р., се установява, че при извършения преглед на лицето Е.А.А. на 08.12.2010 г. същият е с повишено кръвно налягане със стойности 190/120. Бил е под силно психоемоционално напрежение, с треперене на ръцете, разсеян, непрекъснато възпроизвеждал /повтарял/ преживяното. Това състояние вещото лице описва като типично за постравматично стресово разстройство. Назначена му е била терапия със средства понижаващи кръвното налягане и антидепресанти. Повишеното кръвно налягане е нормална обичайна реакция на организма при стрес. Пострадалият е посетил и невролог на 14.12.2010 г., където е отбелязано, че продължава да приема медикаменти понижаващи кръвното налягане и антидепресанти /като за това не са представени документи/, като стойностите на кръвното налягане към момента на прегледа са в норма. Антонов продължавал да споделя психотравмени изживявания. Пострадалият А. е бил в остро стресово разстройство, което е в пряка причинно - следствена връзка с процесното ПТП от 07.12.2010 г.

В заключението си вещото лице инж. Б. М., по назначената съдебно -автотехническа експертиза е установил, че след навлизане в рамките на с. П. и достигане на ляв завой преди мястото на произшествието, автомобилът е управляван от водача му със скорост 117-119,5 km/h. Съобразно скоростта на движение на лекия автомобил в началото на отлагане на следите и необходимото разстояние за пълно спиране е била 161-167 м. При движение на автомобила с разрешената за пътния участък скорост /скоростта в населено място е ограничена до 50 км/ч/, необходимото разстояние за спиране е 47 м. От началото на отлагане на следите от автомобила до мястото на удара е изминато разстояние около 92 м, като автомобилът е реагирал на въздействията на водача за отклоняването му наляво. Според вещото лице, от експлоатационно- техническа гледна точка, основаната причина за настъпването на произшествието е движението със скорост, която води до отклоняването на автомобила, следствие неравностите в левия завой надясно и непозволяваща водача да спре автомобила до достигане на мястото на удара във фасадата на дом № 44. Предотвратяването на произшествието е било възможно, при движение с разрешената за населеното място скорост, която ще позволи безпрепятствено да премине през левия завой. Дори при допускането на аналогично отклоняване надясно в края на завоя, ако водачът е управлявал автомобила със скорост не по голяма от разрешената за населено място и е реагирал за спиране към началото на следите, то той ще може да спре автомобила преди последния да достигне до мястото на удара. Налице е причинно следствена връзка между механизма на възникване и протичане на произшествието и осъществения удар на автомобила във фасадата на къщата, при който удар се получават уврежданията на имота.

Съдът е назначил и съдебно -техническа експертиза, която е изготвена от инж. Н. К.. Според представеното заключение, стойността на щетата е 11 800,00 лв. поради разрушаване на основни конструктивни елементи и невъзможност за тяхната подмяна. Сградата не подлежи на ремонт и следва да се събори, тотално е разрушена. Разрушени са основни елементи на носещата конструкция и носещите стени, поради което е невъзможно да се обитава.

По искане на ищеца е назначена повторна експертиза със задача каква е стойността на нанесени щети по жилищната сграда, находяща се в УПИ ІІІ-26, кв. 14 по плана на с. П.-К., в резултат на ПТП, настъпило на 07.12.2010 г., като оценката се извърши по метода на пазарната стойност на имота и по метода на вещната стойност към датата на деликта. За вещо лице е определена инж. Е.Ж.. Според представеното заключение стойността на нанесените щети на жилищната сграда в резултат на ПТП, настъпило на 07.12.2010 г. е 14 621,00 лв. В съдебно заседание се поддържа представеното заключение и допълва, че разликата от около 2000,00 лв. идва, от това че всеки оценител приема коефициенти, които субективизират крайния резултат на оценките. В случая стойността на нанесените щети би следвало да бъде изравнена с възстановителната стойност поради факта, че сградата е погинала, независимо, че съществуват някакви останки от нея. Според вещото лице състоянието на сградата е трагично. Същата не подлежи на възстановяване, а на премахване и изграждане на нова, като ще бъда на нова по-висока стойност.

Съдът следва да кредитира представените заключения на вещите лица, освен с оглед на техните специални знания и квалификация, но така също и с оглед добросъвестността им. Своите заключения вещите лица са обосновали въз основа на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, както и допуснатите по делото доказателства, събрани в хода на наказателното производство.

По делото са представени квитанции към приходни касови ордери /ПКО/, според които на 21.11.2011 г. в ЗК "Лев Инс" АД е постъпила сумата от 1 000,00 лв. по щета ГР 0008-1000-00-701520; на 31.01.2012 г.  -1000 лв. за ЛР 6727; на 30.12.2011 г. - 1 000,00 лв. за ЛР 6727; на 29.02.2012 г. за ЛР 6727 по щета ГР 0008-1000-00-701520; на 30.03.2012 г. - 621,00 лв. за ЛР 6727; ПКО за 1 000,00 лв. по щета ГР 0008-1000-00-701520. Плащанията са направени по образуваната щета за претърпяното ПТП на 07.12.2010 г., преди подаване на исковата молба пред съда на 08.05.2012 г.

При така установената по делото фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:

Регресното право на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" срещу застрахования възниква, когато застрахователят се освобождава от отговорност по застрахователния договор /към застрахования/ на основания, регламентирани точно от действащата правна уредба - умисъл, употреба на алкохол и пр. В тези случаи, застрахователят е задължен пак по силата на закона да плати застрахователно обезщетение на пострадалото трето лице.

В настоящия случай, към момента на настъпване на застрахователното събитие по риска "Гражданска отговорност", т. е. към датата 07.12.2010 г., законът който регламентира регресното право е Кодекс за застраховането /в сила от 01.2006 г. - отм. 01.01.2016 г./ и той определя в чл. 274 в кои хипотези застрахователят ще се освободи от задължението си спрямо застрахования, но ще се задължи спрямо третото увредено лице. В този момент, т. е. при настъпване на застрахователното събитие по риска "Гражданска отговорност" възниква законовото задължение на застрахователя да плати, и правото му на регрес срещу застрахования, като последното се намира под отлагателно условие - ако плати. Или регресното право, което възниква към датата на деликта, става изискуемо в момента на плащането на третото лице.

От тук следва извод, че регресното право се урежда от закона, действал към момента на неговото пораждане, а този момент е настъпването на застрахователното събитие по риска "Гражданска отговорност", а не към момента на падежа.

Задължението на застрахователя да плати на третото лице и регресното му право срещу делинквента възникват по силата на закона. Разпоредбата на чл. 274 КЗ /отм./, регламентира правото на застрахователя да встъпи в правата на третото увредено от ПТП лице, на което е изплатил съответното обезщетение, срещу прекия причинител на щетата.

Във връзка с горното, застрахователят се явява активно легитимиран да предяви настоящия иск.

Пасивната легитимация на ответника се определя от качеството му на пряк причинител на щетата.

За успешното му провеждане, ищецът-застраховател по регресния иск следва при условията на пълно и главно доказване да установи наличието на две групи факти: изплатено обезщетение и кумулативното наличие на елементите от фактическия състав на регресната отговорност по чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ /отм./.

По делото е установено, че има осъдително решение спрямо настоящия ищец, който е заплатил сумите по присъденото обезщетение на пострадалите лица. За тези факти има представени и неоспорени по делото доказателства, от които е видно, че е изплатена сумата от 30673,54 лв. на 02.07.2013 г. /л.35/ и 4131,58 лв. на 02.10.2013 г. /л.38/.

Съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ /отм./, застрахователят има право да получи от застрахования платеното от застрахователя обезщетение, когато застрахованият при настъпването на пътнотранспортното произшествие е управлявал моторното превозно средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма.

По делото е приложено НОХД № 548/2011 г. на ГРС, по което дело има влязла в сила присъда № 808 от 01.12.2011 г., с която ответника по настоящия иск е признат за виновен. Същият е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда - 1,43 промила, което е било установено по надлежния ред на датата на деликта 07.12.2010 г.

С оглед на събраните по делото доказателства, настоящият състав намира, че е изпълнен фактическия състав на регресната отговорност, но за да се произнесе по размера на претенцията, съдът следва да разгледа направените възражения от страна на ответника.

На първо място се оспорва основателността на иска относно неговия размер. Счита, че претенцията е погасена по давност, като от датата на застрахователното събитие и подаването на исковата молба от страна на пострадалите са минали повече от пет години.

Началния момент, от който започва да тече погасителната давност за регресното вземане на застрахователя спрямо застрахования по застраховка "Гражданска отговорност" е от момента на деликта. Моментът на плащането на обезщетението на третото лице определя не възникването, а изискуемостта на регресното притезание /Решение № 192/14.08.2012 г. по т. д. № 768/2010 г. на ВКС, II т. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, Определение № 502 от 14.11.2018 г. на ВКС по т. д. № 1175/2018 г., I т. о., ТК/. По настоящето дело обезщетението е изплатено на 02.07.2013 г., съответно на 02.10.2013 г. от застрахователя на пострадалите лица, с оглед на което погасителната давност изтича на 02.07.2018 г. и за втората сума на 02.10.2018 г. Давността би била изтекла, ако искът по първата претенция е подаден след 02.07.2018 г., а по втората след 02.10.2018 г. Исковата молба е подадена пред Габровски окръжен съд на 17.01.2018 г., във връзка с горното направеното възражение за изтекла давност на исковата претенция следва да бъде оставено без уважение.

Следващото възражение е по повод на дължимостта на законовите лихви, като ответника твърди, че не е ясен периода за който се начисляват законовите лихви върху присъдените обезщетения на пострадалите. По направеното възражение, съдът намира следното: ищецът претендира онова, което е бил осъден да заплати на пострадалите лица. В сумата на присъденото обезщетение е включена сумата на законната лихва от деня на увреждането /07.12.2010 г./ до окончателното изплащане, на основание чл. 86 във вр. с чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Периодът на законната лихва е 07.12.2010 г. - 02.07.2013 г. за присъдените имуществени и неимуществени вреди, съответно 07.12.2010 г. - 02.10.2013 г. за присъдените разноски. По настоящото дело ищецът претендира присъждане на законна лихва от датата на подаване на исковата молба /17.01.2018 г./ до окончателното плащане. По изложените съображения, съдът намира възражението за неоснователно.

На следващо място, ответникът претендира, че е заплатил на ищеца сумата от 5 621,00 лв., за което представя квитанции към приходен касов ордер - 6 бр. и този факт да се има предвид при определяне размера на дължимата от него сума. След като се запозна с останалите доказателства по делото, съдът намира, че сумата от 5 621,00 лв. не следва да се има предвид при произнасяне по исковата претенция, тъй като преводите са били направени преди пострадалите да заведат иск срещу застрахователя /08.05.2012 г./, като сумата по предявения иск се явява разликата между определеното по щета обезщетение и присъденото такова на пострадалите.

За произнасянето на съда по размера на иска следва да се разгледа и въпроса за неговото доказване. По делото е установено, че на пострадалите са присъдени претендираните суми и същите са изплатени. Ищецът не претендира направените разноски и разходи по изпълнителните дела, поради което формираната искова претенция е в размер на 28 926,33лв. В тази сума влиза сумата за изплатеното обезщетение за имуществени и неимуществени  вреди и разноските пред двете инстанции, т.е това се явява регресното право на ищеца. По делото остана недоказано, претендираната от ищеца сума за заплатено обезщетение за имуществени вреди в размер на 17 379,00 лв. и настоящия състав следва да се съобрази със стойността на обезщетението, което е дадено по назначената съдебно-техническа експертиза в размер на 14 621,00 лв., като до тази сума да уважи иска. Получена е разлика в размер на 2758,00 лв. Тази разлика вещо лице в съдебно заседание обясни със субективния критерий при определяне стойността на нанесените щети на жилищната сграда по двата метода - по пазарните аналози и на вещната стойност, който оказва голямо влияние.

За правна чистота на делото, съдът следва да обсъди и факта, че постановеното съдебно решение по гр.д. № 1141/2012 г. по описа на ГРС не е постановено при участието на трето лице помагач - К.Д.В.. Същият е участвал в това производството като ответник по предявения в евентуалност иск по чл. 45 ЗЗД. Габровски районен съд е уважил главния иск срещу застрахователя, като не се е произнесъл по предявения евентуален иск и в тази връзка, мотивите към решението по гр.д. № 1141/2012 г. на ГРС нямат обвързваща сила спрямо него, както твърди ищеца.

Във връзка с гореизложеното, предявения иск в размер на 28 926,33 лв. представляваща стойността на изплатеното застрахователно обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди следва да бъде уважен до размера от 26 168,33 лв., като за горницата над този размер иска следва да бъде отхвърлен.

Върху претендираната главница следва да се присъди и законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане.

Съобразно изхода на спора на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 2057,00 лв., от които 1157,00 лв. - платена държавна такса; заплатени депозити за вещи лица 500,00 лв. /150,00 лв., 150,00 лв., 200,00 лв./ и 400,00 лв. - юрисконсултско възнаграждение.

 

Водим от гореизложеното съдът

 

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА К.Д.В., ЕГН ********** с адрес *** - делинквент да заплати на ЗК ”ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ”Черни връх” № 51д, представлявано от изпълнителните директори М.Г.и П.В.Д. сумата от 26 168,33 лв. /двадесет и шест хиляди сто шестдесет и осем лева и 33ст./, на основание чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ /отм./ във вр. с чл. 45 ЗЗД и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, представляваща обезщетение, което ЗК ”ЛЕВ ИНС” АД е заплатил на увредените лица М.Е.А..от гр. Габрово и на Е.А.А. от с. П. за причинени имуществени и неимуществени вреди, както и разноски от причинено ПТП на 07.12.2010 г. в с. П., община Габрово.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от ЗК ”ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ”Черни връх” № 51д, представлявано от изпълнителните директори М.Г.и П.В.Д. иск по чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ /отм./ във вр. с чл. 45 ЗЗД във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди за сумата над 26 168,33 лв. /двадесет и шест хиляди сто шестдесет и осем лева и 33ст./ до пълната претендирана сума от 28 926,33 лева /двадесет и осем хиляди лева деветстотин двадесет и шест лева и 33 ст./, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА К.Д.В., ЕГН ********** с адрес *** - делинквент да заплати на ЗК ”ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ”Черни връх” № 51д, представлявано от изпълнителните директори М.Г.и П.В.Д. сумата от 2057,00 лв., /две хиляди и петдесет и седем лева/- разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Апелативен съд – гр. Велико Търново.

 

 

                   ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: