***60
гр. гр.Несебър, 30.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Валери Вл. Събев
при участието на секретаря Мая Р. Деянова
като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Гражданско дело №
20232150101365 по описа за 2023 година
Предявени са искове с правно основание чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
От ищеца - Етажната собственост на „******, са предявени искове с правно основание чл.
38, ал. 1 от ЗУЕС и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, с които се иска ответникът В.Б.Л. да бъде осъден да
заплати сумата от 1402,80 евро, представляваща сбор от разходи за управление и поддръжка и
фонд „Ремонт и обновяване“ за 2020г., 2021г. и 2022г., от които по 400,80 евро – годишна такса за
управление и поддръжка за всеки от периодите и по 66,80 евро – годишна вноска за фонд „Ремонт
и обновяване“ за всеки от периодите, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от
подаване исковата молба, както и за присъждане на сумата от 301,23 евро – лихви върху
главниците за периода 01.01.2021г. – 10.12.2023г. Ищецът сочи, че ответникът е собственик на
самостоятелен обект в комплекс „*********“: с идентификатор ********, находящ се във вх. D,
със застроена площ от 58,28 кв.м. и 7,52 кв. м. общи части. Излага, че комплексът се управлява от
етажна собственост, като на 08.09.2017г. било проведено общо събрание. Сочи, че по т. 5 от
дневния ред било прието решение за определяне на годишна такса за ремонт и обновяване в
размер на 1 евро на кв. м. и годишна такса за управление и поддържане на общите части в размер
на 6 евро на кв. м. Излага, че по силата на тези решения ответникът дължи посочените суми за
2020г., 2021г. и 2022г., които не е заплатил до края на съответната година. Сочи, че поради
неплащането им в предвидените срокове били начислени и лихви за забава. С тези доводи моли
предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника В.Б.Л., чрез особен представител, е подаден отговор
на исковата молба, с който предявените искове се оспорват. Развиват се съображения за липса на
взети решения, с които да се определят посочените такси. Отправя се възражение по чл. 51, ал. 2
от ЗУЕС. От съда се иска да отхвърли претенциите.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира, че
1
се установява следното от фактическа и правна страна:
По предявения иск с правно основание чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС:
В тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС е да докаже,
че ответникът е собственик на с самостоятелен обект в комплекс „*********“: с идентификатор
********, находящ се във вх. D, със застроена площ от 58,28 кв.м. и 7,52 кв. м. общи части, който
се намира в режим на етажна собственост. Следва да докаже, че с влязло в сила решение на
общото събрание в етажната собственост от 08.09.2017г. са определени годишни такси за
управление и поддръжка и вноски за фонд „Ремонт и обновяване“, вкл. за 2020г., 2021г. и 2022г. В
негова тежест е да докаже размера на претенцията си, както и, че е настъпила изискуемостта на
вземанията. При доказването на тези факти в доказателствена тежест на ответника е да докаже
погасяване на вземането.
В доказателствена тежест на ответника е докаже възражението си, че не дължи плащане на
основание чл. 51, ал. 2 ЗУЕС, т.е., че пребивава в етажната собственост не повече от 30 дни
годишно.
От справка чрез отдалечен достъп от 30.11.2023г. и скица на самостоятелен обект (на л. 13 –
л. 14 от делото) се установява, че В.Б.Л. е собственик на самостоятелен обект с идентификатор
********, представляващ жилище, апартамент – ап. 1, ет. 3, вх. D в сграда ***, разположена в
поземлен имот с идентификатор *******, с площ от 59,28 кв. м., ведно със 7,52 кв. м. ид.ч. от
общите части на сградата. Т.е. установява се, че ответникът е собственик на самостоятелен обект в
комплекс „*********“, изграден в ПИ с идентификатор ******* (както е посочено в протокол от
общо събрание на собствениците на л. 5 от делото).
По делото се установява, че било проведено и общо събрание на ЕС от 08.09.2017г.
(обективирано в протокол на л. 5 – л. 11 от делото), с което се приел отчет за 2016г., според който
задълженията на ЕС за 2016г. били в размер на 32 315,00 лв. поради неплатена в пълен размер
такса поддръжка от собствениците и ползвателите на комплекса. По т. 5 от дневния ред било
прието решение таксата за поддръжка да се определи в размер на 6 евро, а таксата за фонд „Ремонт
и обновление“ – в размер на 1 евро за кв. м.
В решението по т. 5 от дневния ред на общото събрание от 08.09.2017г. се съдържа изрична
воля на собствениците да се определи в размер на 6 евро, а таксата за фонд „Ремонт и обновление“
– в размер на 1 евро за кв. м. Т.е. посоченото решение е годен акт, с който са определени разходи
по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗУЕС. Цитираното решение на общото събрание е влязло в
сила (няма данни да е атакувано по съдебен ред). В съдебната си практика върховната инстанция
(Решение № 39 от 19.02.2013г. по гр.д. № 657/2012г. по описа на I гр. о. на ВКС и Решение №
50024 от 27.03.2023г. по гр.д. № 978/2022г. по описа на II гр.о. на ВКС) е имала повод да се
произнесе в насока, че Етажната собственост се управлява от общото събрание на етажните
собственици чрез решения, които се формират от успоредни волеизявления на мнозинството от
присъстващите на събранието, насочени за постигане на определена цел. При решенията на
етажната собственост няма насрещни права и задължения, както при сделките. Субективните
предели на действие на решенията на общото събрание на етажната собственост са по-широки от
тези на многостранните сделки. След влизането им в сила решенията на етажните собственици са
задължителни за всички етажни собственици, включително за тези, които са гласували против, за
не участвалите във вземането им и за лицата, които по-късно ще станат етажни собственици или
обитатели. Следователно за собствениците в етажната собственост е възникнало задължение да
2
направят съответните вноски съобразно гласуваното от общото събрание. По делото се установи,
че решенията на общото събрание са влезли в сила. Ето защо въпросите за законосъобразното
провеждане на общото събрание не могат да бъдат разглеждани повторно в настоящия процес.
Следва да се има предвид, че общото събрание няма за задължение да приема решения за
дължимите от всеки един собственик суми. Управителният съвет е този, който организира
изпълнението на решенията на общото събрание (арг. от чл. 23, ал. 1, т. 1 ЗУЕС). С формиране на
волеизявлението си за определяне на конкретните задължения за процесния апартамент (вкл. и
чрез подаване на исковата молба) управителят е предприел действия по изпълнение решенията на
ОС.
Видно от цитираното решение по т. 5 от дневния ред, с него е определен размерът на
дължимите парични вноски както за фонд „Ремонт и обновление“, така и за такса „поддръжка“,
като не е определен конкретен период, за който се определят тези такси, поради което с оглед
правомощията на общото събрание (чл. 6, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗУЕС) следва да се приеме, че
таксите са определени – занапред, за всички периоди след влизане в сила на решението на ОС на
ЕС и до изменението им с друго решение на общото събрание. Както се посочи таксите са ясно
определени, поради което възраженията в отговора на исковата молба се приемат за
неоснователни от съда (дължимостта на годишни такси по посоченото решение за последващи
периоди е възприето по сходни казуси в практиката на въззивната инстанция – например Решение
***94 от 13.07.2021г. по в.гр.д. № 854/2021г. по описа на Окръжен съд Бургас).
Следователно претенцията на ищеца за 2020г., 2021г. и 2022г. е доказана по основание, а и
по размер (400,80 евро – такса за управление и поддръжка, изчислена на база 6 евро на кв. м.
съобразно общата площ на обекта на ответника от 66,80 кв. м. и 66,80 евро – вноска за фонд
„Ремонт и обновяване“, изчислена на база 1 евро на кв. м.). Вземането на ищеца е и изискуемо, тъй
като по арг. от чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС решенията на общото събрание се изпълняват в определените
в тях срокове. Когато срокът не е определен, решенията се изпълняват в 14-дневен срок от
оповестяването им по реда на чл. 16, ал. 7. Решенията от 08.09.2017г. са влезли в сила. Т.е. за всяка
от календарните 2020г., 2021г. и 2022г., с оглед липсата на данни за заплащане на сумите,
вземането е станало изискуемо и ответникът е изпаднал в забава както с оглед влязлото в сила
решение на ОС на ЕС, така и с оглед изтичането на съответната година.
Съдът намира за неоснователно и възражението на особения представител на ответника, че
сумите не се дължат на основание чл. 51, ал. 2 ЗУЕС, тъй като въпреки разпределената
доказателствена тежест не са ангажирани доказателства, че за процесните период ответникът е
пребивавал в етажната собственост не повече от 30 дни годишно.
С оглед всичко изложено до тук, съдът намира, че предявените искове за главница следва да
бъдат уважени изцяло.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на
ответника в забава в периода 01.01.2021г. – 10.12.2023г.
При изводите, че е възникнал главен дълг в полза на ищеца за 2020г., 2021г. и 2022г., то
действително от 01.01.2021г. ответникът е изпаднал в забава (за вземанията за 2020г.), респ. за
вземанията за 2021г. и 2022г. е изпаднал в забава от 01.01.2022г. и от 01.01.2023г. Следователно
претенцията за лихва е основателна, а при преценка по чл. 162 ГПК, съдът достигна до извод, че
претендираният размер съответства на размера на дължимите лихви за съответните периоди,
3
начислени върху главниците. Ето защо искът за лихва следва да бъде уважен изцяло.
При този изход на спора на ищеца следва да се присъдят разноски: 159,75 лв. – платена
държавна такса, 633,28 лв. – платен депозит за особен представител на ответника и 630 лв. –
платено възнаграждение за адвокат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА В.Б.Л., гражданство: Р.Ф., дата на раждане: ******г., постоянен адрес:
гр.********** к-с *********, вх. D, ет. 3, ап. 1, БУЛСТАТ: ********, да заплати на Етажната
собственост на комплекс „******, с адрес в к. к. „Слънчев бряг“, местност „********“,
представлявана от управителя М. Ч., на основание чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС сумата от 1402,80 евро ,
представляваща сбор от разходи за управление и поддръжка и фонд „Ремонт и обновяване“ за
2020г., 2021г. и 2022г., от които по 400,80 евро – годишна такса за управление и поддръжка за
всеки от периодите и по 66,80 евро – годишна вноска за фонд „Ремонт и обновяване“ за всеки от
периодите, определени с решение на общото събрание на етажната собственост от 08.09.2017г.,
дължими за самостоятелен обект в комплекс „*********“ с идентификатор ********, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 11.12.2023г., до окончателното
изплащане, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от 301,23 евро – лихви върху главниците,
начислени за периода 01.01.2021г. – 10.12.2023г., а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
1423,03 лв., представляваща направени по делото разноски от които 159,75 лв. – платена държавна
такса, 633,28 лв. – платен депозит за особен представител на ответника и 630 лв. – платено
възнаграждение за адвокат.
Банкова сметка, по която мога да се платят присъдените суми:
„Инвестбанк“ – BIC: *******, IBAN: **** **** **** ********.
Решението може да бъде обжалвано пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
4