№ 105
гр. Провадия, 19.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Десислава Г. Петрова
при участието на секретаря Ивелина М. Вълчева
като разгледа докладваното от Десислава Г. Петрова Гражданско дело №
20213130101386 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище
*********, представлявано от Ю.Ю., с която срещу КР. ДР. Г., ЕГН
**********, с адрес *******, /с адрес по НБД ********/ са предявени искове
с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1,
ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД да бъде прието за
установено в отношенията между страните съществуването на вземане за
сумата от 930.85лв., представляваща неиздължена главница по Договор за
паричен заем №379867/03.07.2019г., сключен между ответника и „Креди Йес“
ООД, вземанията по който са прехвърлени в полза на „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД, по силата на Приложение №1 от 15.01.2020г. към Договор
за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 28.03.2019 г.; сумата от
196.12лв., представляваща договорна лихва, за периода от 01.09.2019г. до
02.07.2020г.; сумата от 285.10лв., представляваща обезщетение за забава за
периода от 02.09.2019г. до 01.06.2021г., за които вземания е издадена заповед
за изпълнение по ч.гр.д.№769/2021г. на РС - Провадия, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда –
01.06.2022г., до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че е кредитор на ответника по силата на Приложение
№1 от 15.01.2020г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 28.03.2019г., сключен с „Креди Йес“ ООД, с което цедентът
прехвърлил на ищеца процесните вземания срещу длъжника. За
прехвърлянето на вземането длъжникът бил уведомен с уведомително писмо
1
от цедента, изпратено до длъжника с известие за доставяне. Твърди, че на
03.07.2019г. ответната страна сключила с „Креди Йес“ ООД договор за
паричен заем №379867, по силата на който заемодателят се задължил да
предаде на заемателя сумата от 1 000 лв. срещу насрещното му задължение,
да върне последната, ведно с възнаградителна лихва от 229.42лв. на 12бр.
месечни погасителни вноски, всяка в размер от 102.45 лв. Падежът на първата
погасителна вноска бил на 02.08.2019 г., а на последната – 02.07.2020г.
Поради неизпълнение на задължението на заемополучателя за заплащане на
задължението му, последният следвало да заплати и обезщетение за забава в
размер на 285.10лв. По така изложените съображения се моли за уважаване на
предявените установителни искове, ведно със законните последици.
В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява. С нарочна
молба поддържа така предявените искове и настоява за уважаване на същите.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба. В
съдебно заседание ответникът не се явява, не изпраща представител.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното от фактическа
страна:
Производството е по реда на чл. 422 ГПК за установяване на
вземанията, обективирани в Заповед № 505/02.07.2021г. за изпълнение,
издадена по ч. гр. д. № 769/2021г. по описа на Районен съд – Провадия, както
следва: 930лв. - главница по договор за паричен заем № 379867/03.07.2019г.,
сключен между ответната страна и „Креди Йес“ ООД; сумата от 196.12лв. –
договорна лихва за периода от 01.09.2019г. до 02.07.2020г.; сумата от
285.10лв. - обезщетение за забава върху главницата за периода 02.09.2019г.
до 01.06.2021г., ведно със законна лихва за забава върху главницата от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
01.06.2021г., до окончателното изплащане на задължението.
Установява се, че по силата на Договор за паричен заем №379867 от
03.07.2019г. между „Креди Йес” ООД и К.Г. е възникнало валидно
облигационно правоотношение, по силата на което заемодателят е отпуснал
на заемателя- ответника сумата от 1000 лева със срок на издължаване от 12
месечни вноски. Между страните е уговорено възнаграждение за ползвания
кредитен ресурс във фиксиран размер от 229.42 лева за целия срок на
договора или 3.330 % на месечна база. Съгласно чл.6 от договора, кредитът е
следвало да бъде обезпечен с гарант/и, отговарящ/и на условията на чл.10,
ал.2, т.1 от Общите условия към договора за заем и с още едно от следните
обезпечения: - Ипотека върху недвижим имот, съгласно чл.10, ал.2, т.3 от ОУ;
- Особен залог върху движимо имущество, съгласно чл.10, ал.2, т.2 от ОУ; -
Банкова гаранция, съгласно чл.10, ал.2, т.4 от ОУ и – ценна книга, издадена в
полза на заемодателя.
С подписано на 15.01.2020г. Приложение 1 към Договор за покупко-
продажба на вземания от 28.03.2019г. „Креди Йес” ООД е прехвърлило на
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД вземане срещу ответницата КР. ДР.
Г. по договор за паричен заем № 379867/03.07.2019г. в общ размер на
2
2166.17лева, заедно с всички привилегии, обезпечения и лихви.
По делото е представено пълномощно /л.21/, видно от което цедентът
„Креди Йес“ ООД е упълномощил цесионера да извърши от името на първия
всички необходими фактически и правни действия за уведомяване на
длъжниците по вземанията, предмет на договор за прехвърляне на вземания
от 28.03.2019г.
Видно от представен приходен касов ордер /л.65/ на 12.08.2019г.
ответницата е заплатила сумата от 180лв. по процесния кредит.
От заключението на вещото лице по приетата по делото и неоспорена от
страните съдебно-счетоводна експертиза се установява, че в полза на
ответника – кредитополучател е отпуснат заем в размер на сумата от 1 000 лв.
Вещото лице е установило, че длъжникът е заплатил сумата в общ размер от
180 лв., с която е погасено задължението за главница до размер от 69.15 лв.,
задължението за договорна лихва до размер от 33.30лв. и задължението за
неустойка в размер от 77.55лв. Установен е размерът на непогасеното
задължение по договора, както следва: 930.85лв. – главница, 196.12лв. –
остатък въднаградителна лихва за периода 01.09.2019г. до 02.07.2020г.,
853.03лв. – неустойка /която не се претендира по настоящото производство/ и
сумата от 133.18лв. - обезщетение за забава върху остатъка от главницата в
размер на 930.85лв. за периода 02.09.2019г. до 01.06.2021г.
При така установените фактически обстоятелства съдът достигна
до следните правни изводи:
Районен съд – Провадия е сезиран с кумулативно обективно съединени
искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.
1, ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД., вр. с чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД. Предявени са след
провеждане на производство по чл.410 от ГПК в срока, предвиден в
разпоредбите на чл.415, ал.1 от ГПК и е процесуално допустим.
В тежест на ищеца е да установи, при условията на чл. 154, ал. 1 ГПК,
съществуване на вземането, за което е издадена процесната заповед за
изпълнение, а именно: валидно правоотношения по договор за цесия, наличие
на валидно сключен договор за кредит, изпълнение на задълженията на
кредитора по него, както и размера на задълженията.
Възражения относно валидността на цесията и нейното съобщаване на
длъжника по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД не са повдигани. Предвид на това и
като съобразява представените доказателства за упълномощаването на
цесионера да извършва съобщаване за цесия, съдът намира, че ищецът се
легитимира като кредитор по силата на договор за цесия за процесните
вземания, доколкото категорично е налице уведомяване чрез връчване на
книжата на ответника с нарочно волеизявление от ищеца в този смисъл.
По делото не е въведен спор относно действителността на изявления на
страните при сключване на процесния договор за кредит. Не е оспорено и
реалното предоставяне на сумата.
Напротив, в молба вх. № 1345/15.03.22г. ответникът признава
усвояването на кредита и дължимостта на главницата в размер на 820лв., като
3
навежда, че на 12.08.2019г. е платил 180лв. Оспорва претенцията за главница
в останалата част, както и тези за договорна лихва и мораторна лихва. Прави
възражения за неравноправни клаузи.
По отношение на породеното между страните облигационно
правоотношение следва да намерят приложение разпоредбите на Закона за
потребителския кредит, доколкото заемното правоотношение, представлява
такова по смисъла на чл. 9 ЗПК.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1,
т. 7 - 12 и т. 20, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата
на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на
последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност на договора за
потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.
Договорът за паричен заем е сключен в писмена форма, на хартиен носител,
по ясен и разбираем начин. Посочена е чистата стойност на кредита,
годишният процент на разходите, фиксираният годишен лихвен процент по
кредитът, общият размер на всички плащания по договора, условията за
издължаване на кредита от потребителя, елементите на общата стойност на
кредита, датите на плащане на погасителните вноски и размерът на
дължимата погасителна вноска.
Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит.
На основание чл.19, ал.3, т.1 от ЗПК при изчисляване на годишния
процент на разходите по кредита не се включват разходите, които
потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за
потребителски кредит, поради което не могат да бъдат споделени
възраженията на ответника в тази насока досежно това, че неустойката по
чл.8 следва да бъде включена в ГПР.
Не се установява договорът да е сключен при заобикаляне на
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, установяваща, че максималният размер на
годишният лихвен процент не може да е по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена
с постановление на Министерския съвет на Република България.
Установеният в договора размер на годишния процент на разходите от 48.158
% e съобразен с изискванията на посочената разпоредба.
Съдът обаче намира, че договорът за заем е частично недействителен –
досежно клаузата на чл. 8 от Договора, с която е уговорена неустойка за
неизпълнение на задължението за учредяване на обезпечение в установения в
разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от Договора вид.
В клаузата на чл. 8, ал. 1 от Договора е уговорена неустойка за
неизпълнение на това задължение в размер на сумата от 930.58лв., която се
4
заплаща разсрочено съобразно погасителния план към договора.
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с
Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСТК на
ВКС неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за
която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. В цитираното тълкувателно решение е посочено, че
условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка
произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в
гражданските и търговските правоотношения. Преценката за нищожност на
неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за
всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към
последващ момент, като могат да бъдат използвани някои от следните
примерно изброени критерии: 1. естеството им на парични или на непарични
и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с
неустойка; 2. дали изпълнението на задължението е обезпечено с други
правни способи-поръчителство, залог, ипотека и др.; 3. вид на уговорената
неустойка /компенсаторна или мораторна/ и вида на неизпълнение на
задължението - съществено или за незначителна негова част; 4.
съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от
неизпълнение на задължението вреди.
Следва да се посочи, че освен типичната обезпечителна и
обезщетителна функция, на неустойката може да се придаде и санкционна
функция. В случая неустойката е уговорена с оглед санкциониране на
заемателя за виновното неизпълнение на договорното задължение за
предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното
задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко
върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем.
Предоставянето на обезпечение представлява допълнителна гаранция на
кредитора за точното удовлетворяване на вземането му. Уговаряне на
неустойка за неизпълнение на това задължение с фиксиран размер, близък до
този на главницата, съдът намира за установено в разрез с добрите нрави.
Това е така, тъй като по този начин се цели да бъде осигурено допълнително
възнаграждение на кредитора, извън установения годишен процент на
разходите. По изложените съображения неустоечната клауза е
недействителна и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 във вр. с ал. 4 ЗЗД, в
тази си част договорът не е породил правно действие.
Досежно задължението за заплащане на главница и договорна лихва,
договорът за заем е съобразен с изискванията на Закона за потребителския
кредит, поради което е възникнало задължението за връщане на
предоставената в заем сума, доколкото е настъпил падежа за заплащане и на
последната вноска за погасяване на задължението – на 02.07.2020г.
Съдът цени съдебно-счетоводната експертиза като компетентно и
безпристрастно изготвена, дала пълен и обоснован отговор на всички
поставени въпроси, поради което възприема фактическите изводи, до които
5
вещото лице е достиганало.
Следователно и предвид установения от вещото лице размер на
незаплатената главница от 930.85лв. и на договорната лихва от 196.12лв.,
претендираните задължения са дължими.
Доколкото обаче съдът установи, че клаузата от договора за кредит,
установяваща задължение за заплащане на неустойка е нищожна, заплатените
за погасяване на посоченото задължение суми в размер от 77.55лв. са
заплатени без наличие на валидно правно основание за това и подлежат на
приспадане по реда на чл. 76 ЗЗД. С така заплатената сума следва да се погаси
с този размер задължението за заплащане на възнаградителна лихва, като
същата остава дължима за размера от 118.57лв.
Тъй като длъжникът не е изпълнил задължението си за заплащане на
главницата на месечни вноски, с установен в договора падеж за погасяване,
ответникът следва да заплати и обезщетение за забава в размер на законната
лихва. Когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжник
изпада в забава след изтичането му – арг. чл. 84, ал. 1, изр. първо ЗЗД. Вещото
лице определя това обезщетение за забава в размер на сумата от 133.18лв.,
изчислено за периода 02.09.2019г. /датата, на която е станала изискуема
първата неплатена вноска/ до 01.06.2021г. /датата на подаване на заявлението
по чл.410 ГПК/, съобрзявайки чл.6 от ЗМДВИПОРНС. В случая е съобразено
това, че обезщетението за забава следва да се начисли единствено върху
дължимата главница, но не и върху неустойката, доколкото същата се прие за
недължима.
По така изложените съображения акцесорната искова претенция следва
да се уважи за сумата от 133.18лв. за периода от 02.09.2019г. до 01.06.2021г.
В заключение, в полза на ищеца се следват: сумата от 930.85лв. -
главница, сумата от 118.57лв. - договорна лихва за периода 01.09.2019г. до
02.07.2020г. и сумата от 133.18 лв. -обезщетение за забава за периода от
02.09.2019г. до 01.06.2021г., като за горницата до претендираните 196.12лв. –
договорна лихва и 285лв. – обезщетение за забава следва да се отхвърлят.
По разноските:
С оглед изхода от спора, на ищеца следва да се присъдят сторените по
делото разноски, съобразно уважената част от иска. На осн.чл.78, ал.8 ГПК
съдът определя юрисконсултско възнаграждение на ищеца в размер на 100
лева, в пределите по чл. 25, ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, като съобразява цената на иска, броя на проведените съдебни
заседания и процесуалната активност на представителя. Така определеният
размер следва да се съобрази при изчисляване на разноските на ищеца
съобразно уважената част от иска. Ето защо, при уважен материален интерес
от 1245.54лева и общо и признати разноски за държавна такса - 121.76лева,
депозит вещо лице – 340лв. и юрисконсултско възнаграждение 100лева, се
присъждат 495.51 лева.
Съобразно даденото разрешение в ТР № 3/2014г. на ОСГТК съдът
следва да се произнесе и по дължимостта на разноските в заповедното
6
производство. В случая предвид установения размер на вземането, съдът
намира, че дължимите в заповедното производство разноски на ищеца са в
размер на 69.01 лева за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Същевременно от ответната страна е искано присъждане на разноски,
които следва да се присъдят, съразмерно с отхвърлената част. Предвид че адв.
Д. е предоставила на ищеца безплатна правна помощ на основание чл.38, ал.1,
т.2 от Закона за адвокатурата, то ищецът следва да бъде осъден да й заплати
сумата от 38.78 лева за адвокатско възнаграждение по настоящото
производство, на основание 38, ал.2 от ЗА вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните адвокатски възнаграждения.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иска на „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище
*********, представлявано от Ю.Ю. против КР. ДР. Г., ЕГН **********, с
адрес *******, /с адрес по НБД ********/, че ответникът дължи на „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД сумите, както следва: 930.85лв. /деветстотин
и тридесет лева и осемдесет и пет ст./, представляваща неиздължена
главница по Договор за паричен заем №379867/03.07.2019г., сключен между
К.Г. и „Креди Йес“ ООД, вземанията по който са прехвърлени в полза на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, по силата на Приложение №1 от
15.01.2020г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
28.03.2019 г., сумата от 118.57 лв. /сто и осемнадесет лева и петдесет и
седем ст./, представляваща договорна лихва, за периода от 01.09.2019г. до
02.07.2020г., сумата от 133.18лв. /сто тридесет и три лева и осемнадесет
ст./, представляваща обезщетение за забава за периода от 02.09.2019г. до
01.06.2021г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№769/2021г. на РС - Провадия, ведно със законната лихва върху главницата
от датата на подаване на заявлението в съда – 01.06.2022г., до окончателното
изплащане на вземането, на основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1, ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД,
като ОТХВЪРЛЯ иска за договорна лихва за разликата над уважения размер
от 118.57лв. до претендирания от 196.12лв. и иска за обезщетение за забава за
разликата над уважения размер от 133.18лв. до претендирания от 285.10лв.
ОСЪЖДА КР. ДР. Г., ЕГН **********, с адрес *******, /с адрес по
НБД ********/ ДА ЗАПЛАТИ на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище *******, представлявано
от Ю.Ю. сумата от 495.51 лв. /четиристотин деветдесет и пет лева и
петдесет и една ст./, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски в
настоящото производство, както и сумата от 69.01лв. /шестдесет и девет
лева и една ст./, представляваща сторените в заповедното производство
7
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК.
ОСЪЖДА„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище *******, представлявано от Ю.Ю. ДА ЗАПЛАТИ
на основание чл.38, ал.2 ЗА на адвокат В.К. Д. от АК-Варна, личен номер на
адвокат №********** и адрес на упражняване на дейността: *******, сумата
38.78лв. /тридесет и осем лева и седемдесет и осем ст./ , представляваща
адвокатско възнаграждение за безплатно оказана адвокатска помощ,
съразмерно с отхвърлената част.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
8