№ 12679
гр. София, 18.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
при участието на секретаря БЕЛОСЛАВА В. ИСПИРИДОНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело №
20221110100746 по описа за 2022 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 18.07.2023 година град София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На деветнадесети януари две хиляди двадесет и трета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА
Секретар Белослава Испиридонова
1
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова
гражданско дело номер 746 по описа за 2022 година на СРС, 155 състав,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Р. Г. З., с ЕГН **********, от гр.
...., против „....“ ЕАД, с ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр. ....., за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 136,14 лв., събрана на отпаднало правно основание
по изп.д. № 20208440400717 по описа на ЧСИ Стоян Якимов, с рег. № 844, действащ в
района на СГС, и преведена на ответника, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от предявяване на исковата молба – 10.01.2022 г. до окончателното изплащане на
сумата, както и направените по делото разноски.
В исковата си молба ищцата твърди, че при ЧСИ Стоян Якимов било образувано
изп.д. № 20208440400717 по описа на ЧСИ Стоян Якимов, с рег. № 844, действащ в района
на СГС, въз основа на изпълнителен лист по гр.д. № 32039/2014 г. по описа на СРС, 73
състав. Също така твърди, че по изпълнителното дело бил наложен запор върху банковата
сметка на ищеца и по делото постъпила сумата от 137,24 лв., част от която в размер на
136,14 лв. била преведена по сметка на ответника. С влязло в сила решение по гр.д. №
34727/2020 г. по описа на СРС, 47 състав, било установено, че ищцата не дължи сумите по
изпълнителен лист от 15.10.2014 г. по гр.д. № 32039/2014 г. по описа на СРС, 73 състав.
Излага твърдения, че производството по изпълнителното дело било прекратено, но на
ищцата не били възстановени удържаните по принудителен ред суми. Позовава се на
отпадане на основанието, на което била удържана твърдяната парична сума. Излага
подробни съображения. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява, не изпраща
представител. По делото е депозирано становище по съществото на спора.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба по смисъла
на чл. 131 от ГПК от ответното дружество „....“ ЕАД. Ответникът, чрез процесуалния си
представител, оспорва исковата претенция като неоснователна. Не се спори наличието на
влязло в сила решение между страните по делото. Твърди, че претендираната парична сума
представлявала такси в полза на ЧСИ по т. 26 от ТТРЗЧСИ, която е следвало да се заплати
от взискателя по делото, но не е била внесена. Излага подробни съображения за
дължимостта на събраната такса. Моли съда да отхвърли исковата претенция, претендира
направените по делото разноски.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не изпраща представител.
По делото е депозирано становище по иска по съществото на спора.
Така предявената исков претенция е с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 от
ЗЗД. Направено е искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
2
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От представения заверен препис от решение № 225173 от 29.10.2021 г. по гр.д. №
34727/2020 г. по описа на СРС, 47 състав, се установява, че е прието за установено по
отношение на ....“ ЕАД, че Р. Г. З. не му дължи сумата от 2 158,76 лв. – главница,
представляваща цена на доставена топлинна енергия, сумата от 341,46 лв. – законна лихва за
периода от 31.07.2011 г. до 20.05.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 12.06.2014 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 367,51
лв. – съдебни разноски, за които е издаден изпълнителен лист от 15.10.2014 г. по гр.д. №
32039/2014 г. по описа на СРС, 73 състав, въз основа на който е образувано изп.д. №
20208440400717 по описа на ЧСИ Стоян Якимов, с рег. № 844, действащ в района на СГС.
Решението е влязло в сила на 25.11.2021 г.
От представения заверен препис от счетоводна сметка, издадена на 29.12.2021 г. по
изп.д. № 20208440400717 по описа на ЧСИ Стоян Якимов, с рег. № 844, действащ в района
на СГС се установява, че по образуваното изпълнително дело длъжникът е направил
плащане на 12.08.2020 г. в размер на 137,24 лв., от които: сумата от 136,14 лв. към
взискателя и сумата от 1,10 лв. – такси.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
По делото е безспорно установено, че между страните е влязло в сила решение №
225173 от 29.10.2021 г. по гр.д. № 34727/2020 г. по описа на СРС, 47 състав, влязло в сила на
25.11.2021 г., с което се установява, че Р. Г. З. не дължи на „....“ ЕАД сумите по
изпълнителен лист от 15.10.2014 г. по гр.д. № 32039/2014 г. по описа на СРС, 73 състав, въз
основа на който е образувано изп.д. № 20208440400717 по описа на ЧСИ Стоян Якимов, с
рег. № 844, действащ в района на СГС.
Не се спори, че по образуваното изпълнително дело е била събрана сума в размер на
136,14 лв. от длъжника и ищец в настоящото производство. Спори се относно дължимостта
на претендираната сума от ответника.
Съгласно чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, който е получил нещо на отпаднало
основание, е длъжен да го върне. ПП № 1 от 28.05.1979 г. на ВС посочва случаите, при които
е налице отпаднало основание. От събраните по делото доказателства се установява, че
претендираната от ищеца парична сума е била събрана от ЧСИ Стоян Якимов по
образуваното при нея изпълнително дело на основание Тарифата към ЗЧСИ. По делото
липсват данни сумата от 136,14 лв., да е преведена по сметка на ответното дружество.
Отделно от това дължимите на ЧСИ такси не се превеждат по сметка на взискателя. При
плащане на задължение от страна на длъжника към ЧСИ, при когото е образувано
изпълнително дело, по което се събират такси, не е налице хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл.
3 от ЗЗД. Следователно исковата претенция е неоснователна и като такава следва да бъде
отхвърлена.
3
За пълнота на изследването следва да се посочи, че в конкретния случай са изложени
твърдения в обстоятелствената част на исковата молба за неоснователно обогатяване на
ответника, както и формулираният петитум на исковата молба е за присъждане на
претендираната сума именно на това основание. В случая не се твърдят вреди, претърпени
от ищеца в резултат на недобросъвестно упражняване на процесуални права и упражняване
на права в нарушение на добрите нрави от страна на ответното дружество, като за ищеца
остава открит пътя на исковата защита по общия ред при евентуално предявяване на иск по
реда на чл. 3 от ГПК, какъвто не е предявен.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съдът намира
същото за неоснователно, поради което в полза на ищеца не следва да бъдат присъждани
разноски.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК съдът
намира същото за основателно, поради което в полза на ответника следва да бъдат
присъдени направените разноски в размер на 100 лв., представляващи дължимо
юрисконсултско възнаграждение.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявената искова претенция от Р. Г. З., с ЕГН **********, от гр. ....,
против „....“ ЕАД, с ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр. ....., за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 136,14 лв. /сто тридесет и шест лева и
четиринадесет стотинки/, събрана на отпаднало правно основание по изп.д. №
20208440400717 по описа на ЧСИ Стоян Якимов, с рег. № 844, действащ в района на СГС, и
преведена на ответника, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
предявяване на исковата молба – 10.01.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Р. Г. З., с ЕГН **********, от гр. ...., ДА ЗАПЛАТИ на „....“ ЕАД, с ЕИК
....., със седалище и адрес на управление: гр. ...., на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК
сумата от 100 лв. /сто лева/, представляваща направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните пред Софийски градски съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5