РЕШЕНИЕ
№ 48
гр. Мездра, общ. Мездра, обл. Враца, 03.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МЕЗДРА, I-ВИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Анелия Димитрова
при участието на секретаря Е. М. Д.
като разгледа докладваното от Анелия Димитрова Административно
наказателно дело № 20251450200082 по описа за 2025 година
ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № С-4-171-1/27.01.2025 год.
на Директора на РИОСВ гр.В., с което на нарушителят „Е. С. К.” ЕООД със
седалище и адрес на управление гр.А., представлявано от Г. В. З., в качеството
му на Управител, е наложена ТЕКУЩА САНКЦИЯ в размер на 151.47
/СТО ПЕТДЕСЕТ И ЕДИН ЛЕВА И 47 СТ./ ЛЕВА МЕСЕЧНО,считано от
06.11.2024 г. до преустановяване на замърсяването или констатиране на нови
стойности на замърсяване за нарушение на чл. 69, ал. 1 от Закона за опазване
на околната среда, във връзка с Норми за допустими емисии съгласно
Приложение №5 към чл. 17. ал.1 във връзка с чл. 27. ал.1. т.2..б" от Наредба
№1 за норми за допустими емисии на вредни вещества (замърсители),
изпускани в атмосферата от обекти и дейности с неподвижни източници на
емисии (обн. ДВ. бр.64/2005 г.) като незаконосъобразно на основание чл.63
ал.2 т.1, вр. с чл.58д т.1 от ЗАНН.
ОСЪЖДА на основание чл.63д ал.1 от ЗАНН, вр. с чл.144 от АПК,
1
вр. с чл.18 ал.2, вр. с чл.7 ал.9, вр. с ал.2 т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска защита РИОСВ гр.В., ДА ЗАПЛАТИ на „Е.
С. К.” ЕООД със седалище и адрес на управление гр.А., представлявано от Г.
В. З., в качеството му на Управител сумата от 500 / ПЕТСТОТИН/ ЛЕВА,
представляваща направени в съдебното производство разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен
срок от получаване на съобщението от страните пред ВрАС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ:
„Е. С. К.” ЕООД със седалище и адрес на управление гр.А.,
представлявано от Г. В. З., в качеството му на Управител е обжалвал в срок
Наказателно постановление № С-4-171-1/27.01.2025 год. на Директора на
РИОСВ гр.В.
Жалбоподателят редовно призован, не се явява, а се представлява от адв.
К. З. от АК-Л. Същата взема становище, че атакуваното НП е
незаконосъобразно, издадено при допуснати съществени нарушения в хода на
административнонаказателното производство и при неспазване на
императивно, материалноправни и процесуалноправни норми. На съдебното
следствие е приложена Писмена защита с подробни аргументи, които ще
бъдат обект на коментар в по-долните абзаци.Иска се присъждане на
направените по делото разноски.
За ответника се явява главен юрисконсулт П. С. Последната взема
становище да бъде отхвърлена жалбата, респективно да бъде потвърдено
оспорваното НП като правилно и законосъобразно. На съдебното следствие е
приложена Писмена защита с подборни доводи, които също ще бъдат обект на
2
коментар в по-долните абзаци.Иска се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Производството по делото е по реда на чл.59-63 ЗАНН.
Анализирайки събраните по делото доказателства преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа
страна:
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима, видно от жалба
с вх.№ НП-1/1/ от 14.02.2025 год., удостоверяваща постъпване на жалбата в
РИОСВ гр.В., както и известие за доставяне от 30.01.2025 год.,
удостоверяваща връчване на Наказателно постановление и Куриерска пратка с
клеймо от 13.02.2025 год.
По делото са събрани гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, а именно: Пълномощно, Протокол за проверка
№570-ДН/06.11.2024г. на РИОСВ – В., Протокол от изпитване №11-
0840/11.12.2024г. на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от
неподвижни източници на Министерство на околната среда и водите,
Изпълнителна Агенция по околна среда, ГД „Лабораторно-аналитична
дейност,Регионална лаборатория РИОСВ -11, Изчисление на текуща санкция
за замърсяване на атмосферния въздух от 16.01.2025г., Констативен протокол
№ 7-ДН/10.01.2025г. на РИОСВ – В., Предложение по чл. 69а, ал.1 т.1 -4 от
ЗООС, Наказателно постановление №С-4-171-1/27.01.2025г.,Известие за
доставяне с клеймо с дата 30.01.2025г.,Заповед №РД-734/06.08.2010г. на
Министъра на околната среда и водите , Оригинална разписка с бар код
№**********, с която жалбата е постъпила в РИОСВ – В., Длъжностна
характеристика на К. П. от 18.04.2022 г., Длъжностна характеристика на Ю. Д.
Р. от 27.01.2022 г. Съответно са разпитани свидетелите Д. Н., К. П., Р. В., В. Т.
С. и З. А. Б..
От събраните по делото доказателства се установява, че атакуваното
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №С-4-171-1/27.01.2025 г, е издадено
при следната фактическа констатация, а именно, че при извършен емисионен
контрол на 06.11.2024 г. на асфалтосмесител „B. E. 4000" на гориво природен
газ - Производствена база „М.", гр. М., ул. „Х. Б." № .., общ. М., обл. В. към
„Е. С. К." ЕООД. гр. А., обл. П. - измерения масов поток по показателя никел
от изпускащото устройство (комин) след пречиствателно съоръжение
3
(ръкавна филтърна система) е 0,01338 Kg/h при НДЕ - 1,5 g/h (0,0015 Kg/h).
Констатирано е, че в момента на проверката работи с натоварване 96% и
време на експлоатация 85 часа'средномесечно. Въз основа на Протокол за
проверка №570-ДН/06.11.2024 г. на РИОСВ – В., Протокол от изпитване №11-
0840/11.12.2024 г. на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от
неподвижни източници на Регионална лаборатория Р. е съставен Констативен
Протокол №7-ДН/10.01.2025 г. на РИОСВ - В., съгласно който е установено
замърсяване на атмосферния въздух с никел над допустимите норми (по масов
поток) при експлоатацията на асфалтосмесител „B. E. 4000" на гориво
природен газ. Наказващия орган е приел, че деянието съставлява нарушение
на чл. 69. ал. 1 от Закона за опазване на околната среда, във връзка с Норми за
допустими емисии съгласно Приложение №5 към чл. 17. ал.1 във връзка с чл.
27. ал.1. т.2..б" от Наредба №1 за норми за допустими емисии на вредни
вещества (замърсители), изпускани в атмосферата от обекти и дейности с
неподвижни източници на емисии (обн. ДВ. бр.64/2005 г.). Поради
причиненото замърсяване на околната среда над допустимите норми, на
основание чл. 69, ал. 1. чл. 69а. ал. 1 от Закона за опазване на околната среда,
Протокол за проверка №570-ДН/06.11.2024 г. на РИОСВ – В., Протокол от
изпитване №11- 0840/11.12.2024 г. на вредни вещества, изпускани в
атмосферния въздух от неподвижни източници на Регионална лаборатория Р.
и Констативен Протокол №7-ДН/10.01.2025 г. на РИОСВ - В. на
жалбоподателя Е. С. К. ЕООД е наложена текуща санкция в размер на 151,47
лв. месечно (сто петдесет и един лев и четиридесет и седем ст.)
От показанията на свидетелят Д. Н., който работи като Главен експерт в
РИОСВ В. и се явява свидетел при констатиране на нарушението и при
съставяне на Констативните протоколи се установява, че в качеството си на
лице занимаващо се с мониторинг на въздуха и замервания на нива на
промишлен шум извършван в околната среда на 06.11.2024 г. съвместно с
акредитирана Регионална лаборатория към ИАОС е извършен мониторинг, на
който носител на инсталацията е собственост на жалбоподателя. След
извършване на мониторинга са взети проби и извадки, които се обработват и
анализират в регионални лаборатории към ИАОС. Именно посочените
лаборатории изготвят протоколи от изпитване с резултатите от мониторинга.
Посочва се в показанията на свидетеля Н., че са извършени замервания на
основните показатели свързани с работата на инсталации, при което не са
4
констатирани наднормени нива на замърсители. Визира се, че след изготвяне
на протокола от регионалната лаборатория, същият е постъпил в РИОСВ В.,
на база на който той е изготвил Констативния протокол, в който е описано
нарушението. На база Констативния протокол се издава предложение до
Директора на РИОСВ В., включващо изчисление за установяване размер на
санкцията. От показанията на свидетелката В., която работи като Началник на
отдел „Контрол на околната среда“ в РИОСВ се установява, че последната не е
участвала в извършената проверка, респективно проверки, а е единствено
свидетел при съставянето на Констативния протокол. Като свидетел при
извършените проверки и изготвените констативни протоколи се явява
свидетеля К. П., който е работел като ръководител на стокови производства в
база гр. М. към „„Е. С. К.” ЕООД. От показанията на свидетеля П. се
установява, че същият е подписал констативните протоколи, но същият не
знае кои показатели са били повишени, както и че не е бил упълномощен от
страна на работодателя си да го представлява. От приложените писмени
доказателства по делото се установява, че при извършен емисионен контрол
на 06.11.2024 г. на асфалтосмесител „B. E. 4000" на гориво природен газ -
Производствена база „М.", гр. М., ул. „Х. Б." Х° .., общ. М., обл. В. към „Е. С.
К." ЕООД. гр. А., обл. П. е съставен ПРОТОКОЛ за проверка № 570- ДН от
06.11.2024 г. В точка 3 от констативния протокол е записано в реквизит
„режим на работа на обекта “- асфалтосмесител „B. E. 4000" на гориво
природен, работи периодично при наличие на поръчка за асфалтови смеси.
Контролните органи са констатирали , че в момента на проверката работи с
натоварване 96% и време на експлоатация 85 часа/средномесечно. Извършени
са контролни замервания на вредните вещества изпускани в атмосферния
въздух от изпускащото устройство (комин) след пречиствателно съоръжение
(ръкавна филтърна система) ИАОС – С. Направени са изпитвания, въпреки
отразеното във визирания констативен протокол не в гр. С., а в регионална
лаборатория – Р. В лабораторния протокол лист 1 - Дата и час на измервания
и изпитвания 6.11.2024 г. от 11 часа до 16,45 часа.В лабораторния протокол
лист 1 - Дата на извършване на изпитвания, отразено от 14.11.2024 г- до
25.11.2024 г.На резултатите от изпитванията на лист 2 са дадени параметри.В
колонка масов поток на вредните вещества /13 колона/ kg/h е записано е
0,01338 Kg/h при НДЕ/ нормативно допустими емисии / – 0,5 mg/Nm3 и
втори ред 0,00009 при НДЕ - 0,05 g/h mg/Nm3 .След изпитванията следва
5
предложение за изчисление на текуща санкция за замърсяване на атмосферния
въздух на текуща санкция за замърсяване на атмосферния въздух по масов
поток по показателя никел над нормите за допустими емисии от
асфалтосмесител „B. E. 4000" по реда на Наредба за вида, размера и реда за
налагане на санкции при увреждане или при замърсяване на околната среда
над допустимите норми и/или при неспазване на определените емисионни
норми и ограничения (обн. ДВ, бр.70/2011г. изм. и доп. ДВ, бр.3/2024г.)
Изброяват се различни показатели като методика за определяне на санкцията,
като например: Т- времето, през което са изпускани отпадъчни газове в
атмосферния въздух е 85ч/мес., съгласно Протокол за проверка №570-
ДН/06.11.2024 г. на РИОСВ- В. и Констативен Протокол №7-ДН/10.01.2025 г.
на РИОСВ- В.;См- единичният размер на санкцията за вредното вещество
(никел) (в лв./Kg), съгласно Приложение №2 към чл.20, ал.З на Наредба за
вида, размера и реда за налагане на санкции при увреждане или при
замърсяване на околната среда над допустимите норми и/или при неспазване
на определените емисионни норми и ограничения (обн. ДВ, бр.70/2011г. изм.
и доп. ДВ, бр.3/2024 г.) е: 150 лв./кг.Прави се обобщение, че Текущата санкция
за замърсяване на атмосферния въздух по масов поток по показателя никел е
над нормите за допустими емисии от асфалтосмесител „B. E. 4000” на гориво
природен газ- Производствена база „М.“, гр. М., ул. „Х. Б.“ №.., общ. М., обл.
В. към „Е. С. К.“ ЕООД, гр. А., обл. П., възлиза в размер на: 151, 47
лева/месечно.
Следва да се отбележи, че в конкретния случай е проведено
производство, съгласно правилата на чл. 69 и сл. от Закона за опазване на
околната среда , в което не се съставя АУАН, а вместо същия се изготвя
Констативен протокол, така на 10.01.2025 г. е съставен Констативен протокол
№7-ДН, с който се прави констатация, че се установява: при извършен
емисионен контрол на 06.11.2024 г. на асфалтосмесител „B. E. 4000“ на гориво
природен газ- Производствена база „М.“, гр. М., ул. „Х. Б.“ №., общ. М., обл.
В. към „Е. С. К.“ ЕООД, гр. А. - измерения масов поток по показателя никел
от изпускащото устройство (комин) след пречиствателно съоръжение
(ръкавна филтърна система) е 0,01338 Kg/h при НДЕ/ нормативно допустими
емисии/ - 0,0015 kg/h (Протокол от изпитване №11-0840/11.12.2024 г. на
вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от неподвижни източници
на Регионална лаборатория Р. към ИАОС- С.). Следва да се подчертае, че
6
допуска (НДЕ) не е посочен в лабораторния протокол. Прави се заключение,
че деянието съставлява нарушение на Приложение №5 към чл. 17, ал.1 във
връзка с чл.27, ал.1, т.2б от Наредба №1 за норми за допустими емисии на
вредни вещества (замърсители), изпускани в атмосферата от обекти и
дейности с неподвижни източници на емисии (обн. ДВ, бр.64/2005 г.)
Направено е предложение по чл. 69а, ал.1, т.1- 4 от ЗООС до инж. Н. Й.-
Директор РИОСВ- В. от и свидетеля Д. Н.- Главен експерт отдел "КОС”,
дирекция “КПД за налагане на текуща санкция на Производствена база М.“,
гр. М., ул. „Х. Б." №.., общ. М., обл. В. към „Е. С. К." ЕООД, гр. А., обл. П. за
замърсяване на атмосферния въздух с никел над допустимите норми (по масов
поток) при експлоатация на асфалтосмесител „B. E. 4000" на гориво природен
газ.
Съдебния състав намира, че атакуваното наказателно постановление
следва да се отмени по следните съображения: налице е съществено
процесуално нарушение допуснато в хода на административнонаказателната
преписка, образувана от РИОСВ, което опорочава цялото производство и по-
конкретно: Всички констативни протоколи са били връчвани на лице, което не
е било надлежно упълномощено от дружеството, а именно свидетелят К. П..
Лицето не притежава необходимото представителство, няма правомощие да
прави изявления или възражения от името на дружеството и не може да го
обвързва с правни последици, като в тази насока са и приложените
длъжностни характеристики.Посоченото обстоятелство съществено нарушава
правото на защита на дружеството и поставя под сериозно съмнение
законосъобразността на предприетите административнонаказателни
действия.В потвърждение на горното са показанията на св. Д. Н., а именно:
„Констативния протокол го връчихме на господин, който отговаря за
стоковата база в гр. М. Преди това мисля, че има такива пълномощни, ние
извършваме мониторинг, което тук е само една година. Лицето се явява като
представител и се подписва собственоръчно на самия протокол. Не смятам, че
е било нужно да показва документ, удостоверяващ, че е собственик.“ От това
изявление е видно, че контролният орган не се е уверил в правния статут на
лицето, на което се връчва протоколът, и не е изискал пълномощие или друг
документ за представителна власт. От своя страна свидетелят П.
установява,че: „По принцип никой не ме е упълномощил, тъй като аз съм
началник на базата, като съм се подписал в качеството на такъв.“ Съгласно
7
утвърдената практика, фактът, че дадено лице изпълнява организационна
функция (например началник на база), не му придава правосубектност или
процесуална легитимация да представлява дружеството в
административнонаказателно производство без изрично
пълномощно.Допълнително нарушение е и обстоятелството, че констативният
протокол – който има доказателствена тежест и функция, аналогична на АУАН
– е подписан от представител на дружеството без представено пълномощно.
При това, подписването е станало след подписа на свидетелката Р. В., която
установява,че: „Той след мен го подписа. Нямам спомен дали е представено
пълномощно, от човекът, който подписа Констативния протокол. Аз подписах
протокола преди свидетеля, представителя на дружеството, след което не съм
запозната. Не съм останала да разбера какво е станало след моя подпис.“Тази
хронология и липсата на проверка за надлежно упълномощаване поставят под
съмнение обективността и редовността на установяването на нарушението,
тъй като протоколът е подписан без да е осигурено присъствието на надлежен
представител на юридическото лице, което прави съществена разлика в
правния анализ на доказателствата. Горните обстоятелства представляват
самостоятелно съществено процесуално нарушение, тъй като водят до липса
на валидно уведомяване и ангажиране на страната в производството, в
нарушение на основни принципи на ЗАНН – включително правото на защита
и равенство на страните. Това нарушение не може да бъде санирано
впоследствие и води до основание за отмяна на наказателното постановление,
поради нарушено административнонаказателно производство в цялост.
На следващо място следва да се отбележи, че относно определяне на
санкцията в НП е прието, че при проверка на сочената дата 06.11.2024 г. е
установено нарушение. Налице е липса на ясно отразяване коя е датата на
извършване на нарушението и това влече неяснота за критериите на
наложената санкция. Можем да гадаем, че евентуално се приема от
административнонаказващия орган, че нарушението е извършвано в
продължение на времето, но няма такива мотиви. Това поставя въпросът защо
е използвана формула, при която има показатели, съдържащи стойности за
85ч/м, при положение, че административнонаказващия орган е констатирал
превишение на нормите само на една дата и се касае за деяние, извършено на
конкретна дата. Тоест, налице е противоречие между твърдението в НП, че се
касае за нарушение, извършено на конкретна дата и използваната формула за
изчисление на санкцията, съдържаща показатели със стойности за определен
брой часове на средномесечна база.
8
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредбата за вида, размера и реда
за налагане на санкции при увреждане или при замърсяване на околната среда
над допустимите норми и/или при неспазване на определените емисионни
норми и ограничения, санкциите, налагани по реда на наредбата, биват
еднократни и текущи, като текущите могат да бъдат с фиксиран размер или
нарастващи.Съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 5 от същата наредба,
предложението от контролиращото длъжностно лице за налагане на санкция
следва задължително да съдържа вида, продължителността и причините за
замърсяването или увреждането, както и вида и размера на санкцията.В
процесното предложение обаче липсват каквито и да било мотиви относно
определянето на санкцията като текуща с фиксиран размер.В протокола за
проверка от 06.11.2024 г. изрично е отразено, че асфалтосмесителят работи
периодично – само при наличие на поръчка. Констатирани са натоварването и
режимът му на работа единствено към датата на проверката, но не е установен
конкретен продължителен период на работа, нито е направен опит да бъде
определен такъв, въпреки че това е било възможно.Неясно остава защо
наказващият орган налага месечна санкция, при положение че се касае за
нарушение, извършено на конкретна дата – 06.11.2024 г., ако приемем че
извършване на нарушението съвпада с датата на установяването му. Още по-
неясно е на какво основание се определя фиксиран размер, при положение че
не е ясно за какъв период той е дължим, нито е посочено, че санкцията ще се
дължи до преустановяване на твърдяното замърсяване.В предложението е
записано единствено:"налага се текуща (месечна) санкция, считано от
06.11.2024 г., в размер на 151,47 лв./месечно,без да е определен срокът, за
който тя се дължи, и без да е ясно дали става въпрос за продължаващо
нарушение. С представените в хода на съдебното производство документи –
протоколи, изчисления и предложение по чл. 69а, ал. 1, т. 4 ЗООС, не може да
се санира първоначалният порок на процесуалната форма, тъй като:Липсва
пълна и точна правна квалификация на нарушението, изисквана от чл. 57, ал.
1, т. 6 ЗАНН;Не са посочени конкретните правни норми, които са приети за
нарушени;Не е цитиран нормативният източник на използваната формула за
изчисление на санкцията;Липсват мотиви, свързани с определянето на
санкцията като текуща, а не еднократна.А предложението за определяне на
санкцията е станало достояние на жалбоподателя едва в съдебна фаза, което
го е лишило от възможност да се запознае на по-ранен етап с формулата за
9
изчисление. Няма данни предложението за санкция да е било приложено към
констативния протокол или наказателното постановление, връчени на
жалбоподателя. Фактът, че формулата е нормативно уредена, не освобождава
административнонаказващия орган от задължението да я посочи и обоснове в
самото наказателно постановление – изискване по чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН,
което е императивно.
Следва да се отбележи, че допуснатите процесуални нарушения не могат
да бъдат отстранени в хода на съдебното производство и винаги съставляват
предпоставка за отмяна на атакуваното НП на формално основание без да е
необходимо обсъждането на спора по същество. Вярно е твърдението на
ответника, че за него няма законово задължение да представя тези
доказателства на привлечения към отговорност субект, но в конкретния
случай процесуалното нарушение се изразява в това, че формулата по която е
изчислена санкцията е разписана в нормативен акт и това не освобождава
последният от задължението да посочи конкретната правна норма, в която е
разписана ,което се извежда от разпоредбата на чл. 57 ал.1 т.6 от ЗАНН. Тази
разпоредба, както вече се каза съдържа изискване за пълно и точно описание
на нарушението чрез посочване на приетите за нарушени правни норми и на
тези въз основа на които е наложена санкцията.
В наказателното постановление се сочи, че от извършената проверка и
лабораторния протокол е установено, че измереният масов поток по показател
„никел“ от изпускащото устройство (комин), след пречиствателно
съоръжение, е 0,01338 kg/h при НДЕ – 1,5 g/h (т.е. 0,0015 kg/h). По почин на
съдебния състав за разкриване на обективната истина бе допуснат в
качеството на свидетел лицето З. Б., който работи като Главен експерт в
„Изпълнителна агенция по околна реда“, Регионална лаборатория П. Същият
е участвал в извършената проверка на 06.11.2024 г. Същият подчертава, че
проверката се е извършила в така наречените контролни измервания, като това
представлява мониторинг на измервания на вредни емисии изпускани в
атмосферния въздух от неподвижни източници. Направени са измервания
докато асфалтовата база е работила и впоследствие резултатите са обработени
в лаборатория, а именно Регионална лаборатория Р. Видно от показанията на
свидетеля Б. данните от проверката са отразени в колона 13 на лабораторния
протокол.В него е посочено следното:Масов поток (колона 13): 0,01338 kg/h =
13,38 g/h;Измерена емисия (колона 14): 0,232 mg/Nm³;Приведена емисия
(колона 15): 0,205 mg/Nm³;НДЕ (нормативно допустими емисии, колона 16):
0,5 mg/Nm³.Сравнявайки стойностите в колона 14 и 15 спрямо колона 16, е
10
видно, че няма превишение, като в този смисъл са и показанията на свидетеля
Б.:„Ако гледаме колонка №16 – констатираният никел е в рамките на
допустимото.“Въпреки това административнонаказващият орган (АНО)
приема наличие на нарушение, изхождайки от стойността 1,5 g/h, но в
лабораторния протокол НДЕ е 0,5 mg/Nm³. Не става ясно на каква нормативна
база се основава тази стойност от 1,5 g/h, нито от къде е почерпан този лимит,
нито защо се използва именно масовият поток (колона 13), а не приведената
емисия (колона 15), която е обичайният измерител на замърсяване. В тази
насока не се посочва:Каква е правната уредба, по която се прави извод за
допустимите стойности по показател "никел";Защо се приема, че е налице
превишение по масов поток, при положение че:в самия лабораторен протокол
няма лимити, приложими към колона 13;сравнение между колони 15 и 16 не
установява превишение.Свидетелят Б. потвърждава, че:„Колона №13 няма как
да бъде в норма, ако не е установено чрез Наредба №1. Този пропуск за колона
№13 го няма в самия протокол...“От това следва, че липсата на нормативна
опора за лимита по масов поток представлява съществен пропуск, а
неяснотата не следва да се тълкува във вреда на санкционираното лице.
Доказателствената тежест е върху административнонаказващия орган, и то е
длъжно да посочи както лимита, така и правното основание за него. Налице е
неяснота относно метода на измерване.Според показанията на свидетеля Б.,
пробите са взети на 06.11.2024 г. между 11:00 ч. и 16:45 ч., при нормална
работа на инсталацията. Това замерване не отговаря на изискванията на чл. 20
от Наредба № 6 от 26.03.1999 г., според която:„Контролни измервания при
инсталации с различни режими на експлоатация и променливи параметри се
извършват при такива режими, при които се очакват най-високи стойности, и
след предварителни измервания.“От доказателствата по делото е видно,
че:базата не работи при постоянен режим;е извършено само едно измерване,
без предхождащи серии;не е доказано от кои точки е взета пробата, в
нарушение на чл. 11 и следващите от същата наредба.Съмнения относно
наличието на никел се извличат от показанията на свидетелят С., който работи
като Главен механик към „Е. С. К.“ ЕООД и е бил в базата, когато е имало
проверка от РИОСВ. Последният подчертава, че е запознат как стават
измерванията и същите се извършват когато базата започне да работи, за
което се съобщава на РИОСВ. Конкретизира се, че следва да пристигне
лаборатория, закачват се за изходящия комин на базата, пускат се датчици и
11
съответната база трябва да работи с капацитет какъвто се изисква.
Свидетелят С. подчертава, че когато базата работи не може да се вземе проба,
а трябва преди да се пусне базата да се сложат уредите и тогава да се взима
проба. Същият не е видял такова нещо да се извършва и не е видял подвижна
лаборатория. Подчертава се,че когато базата работи замервания могат да се
направят като предварително се сложат уредите, по друг начин няма как да се
направи проверката, тъй като излиза температура, т.е. фракциите се нагряват
над 190 градуса. Няма начин кой да вземе по какъвто и да е друг начин проба,
ако не е в студено състояние, а именно да закачи уредите. Свидетелят С.
подчертава, че в дългогодишната му практика никога не е имало случай, в
който да има отклонение от никел. В самите материали няма как да има никел,
тъй като се работи с добавки, в които такова вещество не е налице. Както вече
бе отбелязано свидетелят С. е категоричен, че инсталацията не работи с
продукти, които да отделят никел, като изразява съмнение относно начина на
вземане на пробите. Освен това няма доказателства, че в деня на проверката
инсталацията е била натоварена на 70–100% както се изисква, което поставя
под съмнение и валидността на пробите.От така посоченото е налице неяснота
относно приложимите емисионни лимити;начина на измерване и липсата на
нормативни препратки;еднократния и спорен характер на пробата;липсата на
доказателства относно обем на натоварване и наличие на никел;всички те
водят до съществено процесуално нарушение и липса на доказана фактическа
обстановка, което прави наказателното постановление незаконосъобразно и
подлежащо на отмяна.
На следващо място, следва да се отбележи, че в лабораторния
протокол и в наказателното постановление са използвани различни мерни
единици, без каквато и да е пояснителна информация или обосновка. В
лабораторния протокол, в графа 13 – „масов поток на вредното вещество“ – е
посочена стойност от 0,01338 kg/h.В графа 16 – „НДЕ“ (нормативно
допустими емисии) – мерната единица е mg/Nm³.В процесното наказателно
постановление обаче е записано:„0,01338 kg/h при НДЕ – 1,5 g/h (т.е. 0,0015
kg/h).“Тази форма на представяне на данните – в различни, несравними по
същността си мерни единици – поставя под сериозно съмнение категоричното
установяване на евентуално превишение, тъй като:липсва каквато и да е
методология за преобразуване между различните мерни единици;не е указано
дали стойностите са нормализирани и при какви условия са извършени
12
измерванията (температура, налягане, влажност и др.);не е обяснено как е
извършено сравнението между kg/h (маса във времето) и mg/Nm³
(концентрация в обем въздух) – два принципно различни показателя.Съгласно
показанията на св.З. Б.:„В нормите е единствено и само колона №15 спрямо
колона №16, докато колона №13 няма как да бъде в норма, ако не е установено
чрез Наредба №1. Този пропуск за колона №13 го няма в самия протокол,
който е от изпитването, което гледаме в момента.“Свидетелят изрично
посочва, че в лабораторния протокол липсват лимити за графа 13, поради
което не може да се направи извод дали стойността по този показател е в
допустимите граници. По думите му това следва да се установи въз основа на
съответната нормативна уредба. Именно поради това е недопустимо
административнонаказващият орган да прави такива изводи по презумпция,
без ясно и обосновано позоваване на приложим нормативен акт.Липсата на
яснота относно мерните единици, методологията за преобразуване и
съпоставимост на стойностите представлява липса на елемент от обективната
страна на нарушението. Тези непълноти водят до неясно и непълно описание
на фактическата страна на нарушението, в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от
ЗАНН.Наказателното постановление следва да съдържа всички факти,
относими към твърдяното административно нарушение, така че адресатът му
да е в състояние да разбере какво точно се твърди, че е нарушил, и на какво
основание. В конкретния случай това не е изпълнено, което води до
съществено процесуално нарушение и ограничаване правото на защита на
санкционираното лице, тъй като последното не е било информирано за всички
елементи, по които да изгради своята защита.В обобщение – остава неясно
дали изобщо е налице превишение, какъв е неговият реален размер и дали
изводите в процесното постановление са обективно обосновани и валидни в
правен аспект.
Не на последно място следва да се отбележи, че съдебния състав се
солидализира с възражението на процесуалния представител на
жалбоподателя, че в случая от страна на административнонаказващия орган не
е изпълнено изискването на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, а именно — ясно и
точно да бъде посочено времето на извършване на нарушението.
Недопустимо е съдът да подменя волята на наказващия орган или да
„поправя“ допуснати неточности в наказателното постановление.В настоящия
случай в Наказателното постановление е посочена дата – 06.11.2024 г., без
13
обаче да е ясно дали това е датата на извършване на нарушението или
единствено датата на неговото установяване. От друга страна, в НП и
останалите доказателства по преписката, включително в констативния
протокол, се съдържат данни за продължителна дейност – например, че базата
работи на 96% или средно по 85 часа месечно. Това поражда съмнение
относно точния момент на нарушението, възприет от АНО, тъй като от една
страна се посочва конкретна дата, а от друга – се говори за дейност,
осъществявана в продължителен период.Следователно, при така формирания
фактически състав, административнонаказващият орган е следвало да посочи
конкретен период на извършване на нарушението, а не да остави
жалбоподателя в неведение относно времевия обхват на инкриминираното
поведение. В този смисъл, посочването само на 06.11.2024 г., при липса на
изрично уточнение дали това е дата на нарушението или единствено дата на
проверка, създава неяснота и съмнение относно фактите, възприети от органа
като установени.Тази неяснота намира отражение и при определянето на
санкцията – в административнонаказателната преписка е приложена формула
за изчисление, включваща стойности, които предполагат продължителност на
дейността (например: 85 ч./месец), което е характерно за нарушение с траен
характер. Оттук възниква логичният въпрос: ако нарушението е извършено
еднократно (на конкретна дата), защо е използвана формула, отчитаща
продължителност? Или обратното – ако се приема, че деянието е с
продължаващ характер, защо в Наказателното постановление не е посочен
съответният времеви период?По този начин се накърнява правото на защита
на жалбоподателя – правото му да знае точното обвинение, за да може
ефективно да се защити. Нарушаването на това основно процесуално право
представлява съществено процесуално нарушение, което води до порочност и
незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление.
Отново следва да се подчертае, че няма спор, че при извършване на
проверката и вземането на пробите могат да присъстват работници и
служители на жалбоподателя, но то следва да бъде в тяхно присъствие, а не
както са събрани доказателства, че това не е сторено и по този начин не е
гарантирано законосъобразността на действията на контролните органи и не е
защитено правото на проверявания субект. Нито свидетелят С., нито
свидетелят П. констатират, че са участвали при извършената проверка ,
съответно при вземане на пробите, което от така отразеното в по-горните
14
абзаци е недопустимо. От събраните по делото доказателства изобщо не става
ясно от какви компоненти се състои асфалтовата инсталация и дали отговаря
окомплектоването и с пречиствателните съоръжения на всеки от
компонентите на инсталацията на изискванията на чл. 27 ал.2 и от чл. 3 от
Наредба 1 от 27.06.2005 г. за норми за допустими емисии на вредни вещества
/замърсители изпускани в атмосферата от обекти и дейности с неподвижни
източници на емисии/. Не са установени по делото какви са техническите
характеристики дадени от производителя на асфалтосмесителната инсталация,
емисии на какви вещества се отделят при експлоатацията и надвишават ли се
нормите определени в чл. 27 от Наредба 1 от 27.06.2005 г. Посочените
констатации е следвало да бъдат установени и доказани от ответника по
делото. Съдебния състав намира от така изложеното, че атакуваното
Наказателно постановление е незаконосъобразно, неправилно и издадено при
процесуални пороци.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63 ал.2 т.1, вр. с чл.58д т.1
от ЗАНН съдът отмени Наказателно постановление № С-4-171-1/27.01.2025
год. на Директора на РИОСВ гр.В.
Съгласно разпоредбата на чл.63д ал.1 от ЗАНН страните имат право на
разноски в процеса. С оглед изхода на делото такива се дължат единствено на
жалбоподателя, който е направил искане за присъждане на разноски в размер
на 500 лева, представляващи адвокатско възнаграждение. По делото е
доказано извършването на разноски от жалбоподателя в пълния претендиран
размер, като в приложеното по делото Пълномощно и Договор за правна
защита и съдействие от 13.02.2025 г. , е удостоверено възнаграждението да е
заплатено в брой на адв. К. З. от АК-Л. Съобразно чл.63д ал.2 от ЗАНН е
направено възражение за прекомерност от ответника. Договорът за правна
защита и съдействие е сключен на 13.02.2025 г. Към тази дата и съгласно
измененията с ДВ бр. 88 от 2022 г. действащото законодателство – чл. 18, ал. 2
вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, а впоследствие Наредба за възнаграждение за адвокатска
работа е предвиждало, че при наложено административно наказание глоба в
размер до 1 000 лева възнаграждението за процесуално представителство,
защита и съдействие е 400 лева. В настоящия случай съдействието от адвокат
се е изразило както в подаване на жалбата срещу НП, така и становище,
изразено на съдебното следствие, в което се сочат доводи по съществото на
15
делото и се обосновава формулираното искане за отмяна на НП.
Претендираните от жалбоподателя разноски от 500 лева не надвишават
значително минималния предвиден в Наредбата размер и съдът не би могъл да
присъди по-нисък размер на разноските от минимално определения съобразно
чл. 36 от Закона за адвокатурата. Посочените разноски са съобразени и с
разпоредбата на чл.7 ал.9 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, а впоследствие Наредба за
възнаграждение на адвокатска работа, а именно, че при защита по дело с
повече от две съдебни заседания, за всяко следващо заседание се заплаща
допълнително по 250 лева. По делото са проведени общо 4 броя съдебни
заседания, на които лично е присъствал процесуалния представител на
жалбоподателя и активно е участвал в събиране на доказателства и
разкриване на обективната истина. Съгласно чл.143, ал.1 от АПК, разноските
следва да бъдат възстановени от бюджета на органа, издал отменения акт, в
случая наказателното постановление, какъвто в конкретния случай е РИОСВ
В.
По гореизложените съображения съдът постанови решението си.
Съдия при Районен съд – Мездра: _______________________
16