РЕШЕНИЕ
№ 5414
гр. София, 27.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА
при участието на секретаря ДИАНА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА Гражданско
дело № 20211110153082 по описа за 2021 година
Предмет на делото са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 327, ал. 1 ТЗ,
вр. с чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ, чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът [фирма] твърди, че между него и ответника [фирма] е сключен договор
№ [№]/ 451141 от 01.01.2018 г., въз основа на който се е задължил да доставя топлинна
енергия в апартамент № [№]/преустроен от офис № [№]/, находящ се в [адрес], аб. №
[№], а [фирма] поело задължение да заплати стойността й. Сочи, че в периода от
01.07.2018 г. до 30.04.2020 г. е доставил топлинна енергия на стойност 909,83 лева,
която не е заплатена. Излага, че според приложимите към сключения договор общи
условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия в срок до 20 число на месеца, следващ този на доставката,
след получаване на издадена от продавача данъчна фактура. Тъй като ответникът не
заплатил дължимите суми в рамките на посочения срок, изпаднал в забава и за него
възникнало задължение за заплащане на обезщетение за забава в размер на 173,53 лева
за периода от 31.08.2018 г. до 16.06.2021 г. [фирма] твърди, че [фирма] му дължи и
сумите 33 лева – възнаграждение за услугата дялово разпределение на топлинната
енергия за периода от 01.05.2018 г. до 29.02.2020 г. и 6,42 лева – обезщетение за забава
върху сумата 33 лева за периода от 01.07.2018 г. до 16.06.2021 г. Навежда доводи, че до
ответника е изпратена писмена покана, с която е поканен да заплати доброволно
дължимите суми в 7-дневен срок от получаването й, но ответникът не предприел
действия за погасяване на задълженията. В исковата молба се сочи, че въз основа на
заявление по чл. 410 ГПК в полза на ищцовото дружество срещу [фирма] била
издадена заповед за изпълнение, но последното депозирало възражение срещу нея.
Поради това [фирма] предявило исковете, предмет на настоящото дело, с които иска да
бъде признато за установено, че [фирма] му дължи 909,83 лева – стойност на топлинна
енергия за периода от 01.07.2018 г. до 30.04.2020 г., 173,53 лева - обезщетение за забава
1
върху стойността на топлинната енергия за периода от 31.08.2018 г. до 16.06.2021 г., 33
лева – възнаграждение за услугата дялово разпределение на топлинната енергия за
периода от 01.05.2018 г. до 29.02.2020 г. и 6,42 лева – обезщетение за забава върху
сумата 33 лева за периода от 01.07.2018 г. до 16.06.2021 г., ведно със законната лихва
върху главните вземания, считано от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до
окончателното им изплащане.
Ответникът [фирма] не е подал отговор на исковата молба и не взема становище
по основателността на исковете. С възражението по чл. 414 ГПК, депозирано по ч.гр.д.
№ 35907/2021 г., по описа на Софийски районен съд, 51 състав, е заявил, че не дължи
претендираните суми, тъй като не е ползвал доставена топлинна енергия, а имотът бил
отдаден под наем на трето лице.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – [фирма] не взема отношение по
основателността на исковите претенции.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и
правна страна:
За да бъде уважен искът по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с
чл. 327, ал. 1 ТЗ, вр. с чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ, ищцовото дружество следва да докаже при
условията на пълно и главно, че е задължено по договор за доставка на топлинна
енергия за стопански (небитови) нужди да доставя топлинна енергия в процесния имот
- апартамент № [№]/преустроен от офис № [№]/, находящ се в [адрес], аб. № [№], а за
ответника е възникнало задължение да му заплати стойността й, както и реалната
доставка на топлинна енергия за заявения период от 01.07.2018 г. до 30.04.2020 г.
Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия се извършва на
основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносно
предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди. В случая като
писмено доказателство по делото е прието копие от договор № [№]/ [№]от 01.01.2018
г., сключен между [фирма] и [фирма], от което се установява, че ищцовото дружество е
поело задължение да доставя топлинна енергия в имот - апартамент № [№], находящ се
в [адрес], аб. № [№], срещу задължение за [фирма] да му заплаща стойността й. Видно
от копието от договора същият е сключен за срок от 5 години, считано от 01.01.2018 г.
Следователно периодът, за който ищцовото дружество претендира стойност на
топлинна енергия в рамките на настоящия процес, се обхваща от срока на действие на
договора. Обстоятелството дали ответникът е отдал имота под наем на трето лице е
ирелеватноно към процесния спор, тъй като според посочения договор за продажба на
топлинна енергия за стопански нужди задължението за заплащане на стойността на
доставената топлинна енергия възниква именно в негова тежест. В случай че трето
лице е ползвало реално апартамента и доставяната в него топлинна енергия, в полза на
[фирма] би възникнало вземане срещу него, но този факт не се отразява в отношенията
между ответника и [фирма].
От заключението на съдебно-техническата експертиза, което не е оспорено от
страните и се кредитира от съда като компетентно и обективно дадено, се установява,
че стойността на доставената топлинна енергия в процесния имот за периода от
01.07.2018 г. до 30.04.2020 г. е в размер на 875,18 лева, формирана като сбор от
топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, топлинна енергия за отопление и
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация. Вещото лице е изложило, че при
метрологични проверки на общия топломер в абонатната станция на процесната
сграда-етажна собственост е констатирано, че е годен измервателен уред; че
технологичните разходи, които са за сметка на топлофикационното дружество, са
2
извадени от общото количество топлинна енергия, влязло в абонатната станция, а
между абонатите е разпределено т.н. „чисто количество” топлинна енергия; както и че
разпределението на топлинната енергия е направено в съответствие с нормативните
изисквания.
Предвид изложеното настоящият състав намира, че от събраните по делото
доказателства се установява, че за [фирма] е възникнало задължение да заплати на
[фирма] сумата 875,18 лева – стойност на топлинна енергия, доставена въз основа на
договор за доставка на топлинна енергия в процесния имот в рамките на периода от
01.07.2018 г. до 30.04.2020 г. От страна на ответника не се твърди и не са ангажирани
доказателства, от които да се установя, че тези сума е платена. Следователно
предявеният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 327, ал. 1
ТЗ, вр. с чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ е основателен и следва да бъде уважен за сумата 875,18
лева и да бъде отхвърлен за разликата над нея до претендираните 909,83 лева.
Като законна последица от уважаването на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 327, ал. 1 ТЗ, вр. с чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ и доколкото това е
поискано изрично от ищеца, следва да бъде признато за установено, че [фирма] дължи
законна лихва върху сумата 875,18 лева от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 35907/ 2021 г., по описа на
Софийски районен съд, 51 състав – 22.06.2021 г. до окончателното й изплащане.
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение,
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Чл.
84, ал. 1 ЗЗД предвижда, че когато денят за изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му, а според ал. 2, когато няма определен
ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.
Според чл. 40, ал. 1 от общите условия на ищцовото дружество за продажба на
топлинна енергия за стопански нужди купувачът на топлинна енергия е длъжен да
заплаща месечните дължими суми за топлинна енергия в срок до 20-то число на
месеца, следващ месеца на доставка, след получаване на издадена от продавача
данъчна фактура. От страна на ищеца обаче не е доказано, че е изпращал до ответника
и съответно, че последният е получил фактурите, издадени за процесния период от
време. По делото е представено копие от покана от [фирма], адресирана до [фирма], с
която ищецът е поканил ответното дружество да му заплати дължима стойност на
топлинната енергия за периода от м.01.2018 г. до м.08.2019 г., който обхваща част от
процесния срок, но липсват доказателства за датата, на която поканата е получена. С
оглед на тези обстоятелства съдът приема, че от страна на ищеца, върху когото пада
доказателствената тежест, не е доказано, че [фирма] е поставено в забава за плащане на
претендираната стойност на топлинната енергия. Последното налага извод, че искът по
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
За да бъдат уважени исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и по
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумите 33 лева – възнаграждение за
услугата дялово разпределение на топлинната енергия за периода от 01.05.2018 г. до
29.02.2020 г. и 6,42 лева – обезщетение за забава върху сумата 33 лева за периода от
01.07.2018 г. до 16.06.2021 г., в тежест на ищцовото дружество е да докаже при
условията на пълно доказване, че е била извършвана услугата дялово разпределение на
топлинната енергия в полза на ответника; че ответникът е поел задължение да заплати
възнаграждението за нея на ищеца; размера на възнаграждението за конкретно
предоставената услуга; а също и датата, на която задължението за заплащане на
възнаграждението е следвало да бъде изпълнено. От страна на ищцовото дружество не
е доказано какъв е размерът на възнаграждението, което се е задължил да заплаща
ответникът, какви услуги са предоставени в процесния имот във връзка с дяловото
3
разпределение на топлинната енергия, какъв е размерът на възнаграждението за тях,
както и датата, на която възнаграждението е следвало да бъде платено. Поради това
съдът намира, че не всички материални предпоставки на исковете по чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД са
доказани, което налага последните да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По разноските:
Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК [фирма] следва да
бъде осъдено да заплати на ищцовата страна сторените от нея съдебни разноски в
исковото производство (държавна такса, юрисконсултско възнаграждение и депозит за
вещото лице по съдебно-техническата експертиза), съразмерно на уважената част от
исковете, в размер 448,20 лева.
С оглед на даденото задължително тълкуване в т. 12 от Тълкувателно решение
№ 4/ 2014 г. на ОСГТК на ВКС относно разпределението на отговорността за разноски,
направени в заповедното производство, настоящият състав следва да постанови
осъдителен диспозитив, с който да се произнесе по този въпрос. Поради това
[фирма] следва да бъде осъдено да заплати на ищцовото дружество сумата 58,46 лева -
съдебни разноски, направени в заповедното производство по ч.гр.д. № 35907/ 2021 г.,
по описа на Софийски районен съд, 51 състав, съразмерно на вземанията, дължимостта
на които се установява.
По изложените съображения Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че [фирма], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес
на управление: [адрес], дължи на [фирма], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на
управление: [адрес], на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с
чл. 327, ал. 1 ТЗ, вр. с чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ сумата 875,18 лева – незаплатена стойност
на доставена топлинна енергия в периода от 01.07.2018 г. до 30.04.2020 г. в апартамент
№ [№]/преустроен от офис № [№]/, находящ се в [адрес], аб. № [№], ведно със
законната лихва от 22.06.2021 г. до окончателното погасяване на задължението, за
която е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 35907/ 2021 г., по описа на
Софийски районен съд, 51 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за стойността на топлинната
енергия за разликата над 875,18 лева до претендираните 909,83 лева, както и исковете
по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за сумите 173,53 лева - обезщетение за забава върху стойността на
топлинната енергия за периода от 31.08.2018 г. до 16.06.2021 г., 33 лева –
възнаграждение за услугата дялово разпределение на топлинната енергия за периода от
01.05.2018 г. до 29.02.2020 г. и 6,42 лева – обезщетение за забава върху сумата 33 лева
за периода от 01.07.2018 г. до 16.06.2021 г.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [адрес],
да заплати на [фирма], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [адрес],
сумата 448,20 лева - съдебни разноски в исковото производство, както и сумата 58,46
лева - съдебни разноски, сторени в производството по ч.гр.д. № 35907/ 2021 г., по
описа на Софийски районен съд, 51 състав.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната
на ищеца – [фирма], със седалище и адрес на управление: [адрес].
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
4
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5