Р Е Ш Е Н И
Е
№………
гр. София, 30.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-2 състав, в закрито
заседание на тридесети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в
следния състав:
СЪДИЯ: АТАНАС МАДЖЕВ
като
разгледа докладваното от съдия Маджев т.д. № 2207 по описа на СГС за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ, във връзка с чл. 274-279 ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от
търговско дружество - „Е.С.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:***, действащо чрез законния си представител – Я.Л.Г., и с
пълномощник – адвокат П.. Предмет на предприетото обжалване е Отказ №
20190531171058-2/14.10.2019 г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенция
по вписванията да извърши вписване на обстоятелство относно действителни
собственици на дружеството – заявител по смисъла на чл. 63, ал. 1 и ал. 4 от ЗМИП в търговския регистър по партидата му.
Жалбоподателят счита постановения от АВ – ТР отказ за
незаконосъобразен, защото ДЛР е изградило решаващият си извод на базата на
това, че придружаващата заявлението декларация по чл. 63, ал. 4 ЗМИП не
кореспондира на изискванията въведени с императивните текстове регулиращи
декларирането на обстоятелството за действителен собственик, а именно, че за
действителен собственик не би могъл да се персонализира юридическо лице.
Несъответен на позитивното право бил и доводът, че когато заявителят има за
свои едноличен собственик на капитала публично дружество, то той е адресат на
задължение да посочи за действителен свои собственик лице, което изпълнява длъжността
на висш ръководен служител. Жалбоподателят изразява резерв, че няма основание
да посочва, че негов действителен собственик е физическо лице, защото капиталът
му не се притежава, нито пряко, нито косвено от физическо лице в предел
надвишаващ 25 %. Прави се и позоваване, че заявените за действителни
собственици две търговски дружества имат характеристиката на публични дружества
по вложения в чл. 110, ал. 1 ЗППЦК нормативен смисъл. Именно заради това било
налице изключението по параграф 2, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 63, ал. 5 ЗМИП
относно разкриването на действителен собственик. По аналогичен начин според
жалбоподателя следвало да се процедира в хипотезата, която се касае до дъщерно
дружество, чиито капитал се притежава от публично такова. Единственият възможен
подход за изпълнение изискванията на ЗИМП относно деклариране на действителен
собственик е за такъв да бъде идентифицирано публичното дружество носител на
правото на собственост върху капитала на дружеството-заявител, но не и да
посочва лице изпълняващо функциите на висш ръководен служител, каквито са
разсъжденията на ДЛР в постановения от него негативен охранителен акт. В
обобщение се настоява за отмяна на отказ № 20190531171058-2/14.10.2019 г. на
ДЛР при АВ и даване задължителни указания за вписване на заявеното от „Е.С.“ АД,
обстоятелство относно действителните му собственици.
Съдът, като взе предвид твърденията на жалбоподателя и
събраните по делото доказателства, намира следното:
Със заявление по образец Б7 с входящ №
20190531171058/31.05.2019 г. от Д.Г.П., в качеството му на пълномощник по
смисъла на чл. 15 ЗТРРЮЛНЦ на търговско дружество – „Е.С.“ АД е поискано
вписване на основание чл. 63, ал. 1 и 4 от ЗМИП на действителни собственици в
лицето на „Е.-**Х.“ АД и „Е.П.“ АДСИЦ , имащи качеството на публични дружества
по смисъла на ЗППЦК и притежаващи капитала на заявителя. Към заявлението е
приложена и нотариално заверена декларация по чл.63, ал. 4 от ЗМИП, изходяща от
законния представител на „Е.С.“ АД. В нея за действителни собственици са
посочени юридическите лица – „Е.-**Х.“ АД и „Е.П.“ АДСИЦ, като е пояснено, че „Е.С.“
АД има качеството на дъщерно дружество на публичните дружества : „Е.-**Х.“ АД и
„Е.П.“ АДСИЦ.
С отказ № 20190531171058-2/14.10.2019 г. е било
отказано обявяване на акта, с мотива, че в заявлението по образец Б7 с входящ №
20190531171058/31.05.2019 г. не са заявени за вписване физически лица с
индивидуализиращите ги данни за такива-действителни собственици, определени по
критериите на §2 от ЗМИП. Посочено е, че съгласно разпоредбите на §2, ал. 5 от ДР на ЗМИП, след
като са изчерпани всички възможности да се установи действителен собственик, за
такъв се счита физическото лице, което изпълнява длъжността на висш ръководен
служител.
Софийски
градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните
по делото доказателства, намира следното:
Настоящият съдебен състав намира, че жалбата, с която
е сезиран е подадена в законово-установения седмодневен срок и от активно
легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.
При подаване на заявление за вписване на определени
обстоятелства в търговския регистър длъжностното лице, което е компетентно да
извърши вписването, съответно да постанови отказ, извършва проверка както на
редовността на подаденото заявление - дали то изхожда от оправомощено
лице и е изготвено при спазване на предвидените в закона форма и ред, дали
заявените за вписване обстоятелства подлежат на вписване, а също така и за това
дали от представените от заявителя документи се доказва, че заявените за
вписване обстоятелства съществуват, както и че съответстват на закона, т.е. че
не противоречат на императивни законови норми /чл. 21, т. 5 ЗТРРЮЛНЦ/.
В чл. 61, ал. 1 от Закона за мерките срещу изпирането
на пари /ЗМИП/ е предвидено задължение, което възниква за учредените на
територията на Република България юридически лица и други правни образувания и
физическите лица за контакт по чл. 63, ал. 4, т. 3 от същия закон да разполагат
и да предоставят в определените по закон случаи подходяща, точна и актуална
информация относно физическите лица, които са техни действителни собственици,
включително с подробни данни относно притежаваните от тях права. С чл. 63, ал.
1 ЗМИП е регламентирано и това, че тази информация относно физическите лица,
действителни собственици, подлежи на вписване по партидите на учредените на
територията на Република България юридически лица и други правни образувания в
търговския регистър, в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел и в
регистър БУЛСТАТ. С оглед на това трябва да се заключи, че обстоятелството,
което е заявено за вписване със заявлението, по което е постановен обжалвания
отказ, е такова, което подлежи на вписване в търговския регистър.
Съгласно § 2, ал. 1 -
"Действителен собственик" е физическо лице или физически лица,
което/които в крайна сметка притежават или контролират юридическо лице или
друго правно образувание, и/или физическо лице или физически лица, от чието име
и/или за чиято сметка се осъществява дадена операция, сделка или дейност, и
които отговарят най-малко на някое от следните условия: 1./ По отношение на
корпоративните юридически лица и други правни образувания действителен
собственик е лицето, което пряко или косвено притежава достатъчен процент от
акциите, дяловете или правата на глас в това юридическо лице или друго правно
образувание, включително посредством държане на акции на приносител, или
посредством контрол чрез други средства, с изключение на случаите на дружество,
чиито акции се търгуват на регулиран пазар, което се подчинява на изискванията
за оповестяване в съответствие с правото на Европейския съюз или на
еквивалентни международни стандарти, осигуряващи адекватна степен на
прозрачност по отношение на собствеността. Индикация за пряко притежаване е
налице, когато физическо лице/лица притежава акционерно или дялово участие
най-малко 25 на сто от юридическо лице или друго правно образувание. Индикация
за косвено притежаване е налице, когато най-малко 25 на сто от акционерното или
дяловото участие в юридическо лице или друго правно образувание принадлежи на
юридическо лице или друго правно образувание, което е под контрола на едно и
също физическо лице или физически лица, или на множество юридически лица и/или
правни образувания, които в крайна сметка са под контрола на едно и също
физическо лице/лица; 2./ По отношение на доверителната собственост, включително
тръстове, попечителски фондове и други подобни
чуждестранни правни образувания, учредени и съществуващи съобразно правото на
юрисдикциите, допускащи такива форми на доверителна собственост, действителният
собственик е: а) учредителят; б) доверителният собственик; в) пазителят, ако
има такъв; г) бенефициерът или класът бенефициери, или д) лицето, в чийто главен интерес е
създадена или се управлява доверителната собственост, когато физическото лице,
което се облагодетелства от нея, предстои да бъде определено; е) всяко друго
физическо лице, което в крайна сметка упражнява контрол над доверителната
собственост посредством пряко или косвено притежаване или чрез други средства;
3./ По отношение на фондации и правни форми, подобни на доверителна собственост
- физическото лице или лица, които заемат длъжности, еквивалентни или сходни с
посочените в т. 2. Съобразно ал. 5, на § 2 когато, след като
са изчерпани всички възможни средства и при условие, че няма
основание за съмнения, не може
да се установи
като действителен собственик лице съгласно ал. 1 или когато съществуват
съмнения, че установеното лице или лица не
е действителният собственик,
за "действителен собственик" се счита физическото лице, което изпълнява
длъжността на висш ръководен служител.
Справката по
електронната партида на заявителя – „Е.С.“ АД показва, че капиталът на
търговското дружество-заявител е формиран от 50 000 броя обикновени, поименни,
налични акции, всяка с номинал от по 1 лв. Притежанието на тези акции не е
видно от обстоятелствата вписани в ТР, тъй като същите не са еднолична
собственост само на един правен субект, а носители на правата върху тях са
повече лица. В тази хипотеза установяването на собствеността върху емитираните
акции се разкрива посредством отразяването на притежателите им във водената при
акционерното дружество книга на акционерите по чл. 179 ТЗ. Извадка от тази
книга не е представена, нито към заявлението адресирано до ТР – АВ, нито към
жалбата, поради което няма как да се възприеме за доказано твърдението на
заявителя, че притежатели на неговия капитал са две публични по смисъла на
ЗППЦК дружества. Предвид това постановеният отказ за вписване на същите, като
действителни собственици е напълно правилен, защото заявителят изобщо не се легитимира,
като субект спрямо когото е изключено приложението на изискванията въведени в
ЗМИП във връзка с декларирането на действителен собственик. Освен това нормата на параграф 2, ал. 1, както
по отношение на правните образувания по т. 1, така и по отношение на
категориите, визирани от т. 2 и т. 3, изисква като краен резултат данни и
информация за физическо лице/лица. Тоест по реда на ЗМИП не могат да се
оповестяват, като действителни собственици правни субекти различни от физически
лица, защото така не би се постигнала целта преследвана с тази нормативна
уредба. В този смисъл е и изградената актуална съдебна практика – Решение №
2231/11.10.2019 г. постановено по т.д. № 4597 по описа за 2019 г. на АС-София,
ТО, 11 с-в. Правейки обратното, а именно декларирайки юридически лица за свои
действителни собственици, дружеството-заявител допуска нарушение на
императивния ред за персонализация на субектите явяващи се действителни
собственици, което е създало и основание за отклоняване на заявените за
вписване от негова страна обстоятелства.
Абстрахирайки се от
посоченото по-горе в рамките на настоящото изложение е важно да се отбележи, че
ако все пак се допусне, че капиталът на „Е.С.“ АД е притежание на правни
субекти, регистрирани като публични дружества и подчинени на специалните
правила въведени в ЗППЦК, то тогава по мнение на настоящия съдебен състав за
дружеството изобщо не би възникнало законово задължение да извършва деклариране
на действителни собственици по реда на ЗМИП, било то и публичните дружества
носители на правата на собственост върху неговите акции. Това е така, защото
целта на въведената регулация по разкриване на десйтвителни
собственици в ЗМИП е да се идентифицират по недвусмислен начин лицата, които
"в крайна сметка" (по терминологията и на Директива (ЕС) 2015/849 на
ЕП и на Съвета за предотвратяване използването на финансовата система за целите
на изпирането на пари и финансирането на тероризма) управляват/контролират дружеството
или в полза на които се осъществява дейността. Тази цел ще бъде постигната
както когато се впишат идентификационните данни на физическите лица, така и
когато обявяването на тези данни е предвидено да се извършва по друг ред. Ето
защо в § 2, т. 1 на ДР ЗМИП е предвидено изключение за случаите, в които се
касае до дружество с акции, търгувани на регулирания пазар, и подчиняващо се на
изискванията за оповестяване в съответствие с правото на Европейския съюз или
на еквивалентни международни стандарти, осигуряващи адекватна степен на
прозрачност по отношение на собствеността. В тези случаи не се изисква
обявяване на имената на физическите лица по реда на ЗМИП, тъй като за тяхното
обявяване е предвиден друг механизъм - съгласно чл. 59, ал. 4 ЗМИП в този
случай се събира информацията за дяловото участие, подлежаща на разкриване по
реда на чл. 145 и сл. от Закона за публичното предлагане на ценни книжа.
Впрочем тази уредба е частен случай на общия принцип на закона, че вписване не
се изисква тогава, когато данните вече са вписани в търговския или друг
регистър (чл. 65, ал. 3, т. 1 ЗМИП). Така след като за публичното дружество не
се поставя изискване за обявяване на действителния собственик по реда на ЗМИП,
то не е налице и изискване за посочване на физическите лица-акционери в
публичното дружество, когато то е посочено като дружество, чрез което се
осъществява контрол върху заявителя /негово дъщерно дружество/.
Поради изложеното генералният
извод е, че доссежно заявителя не се констатира да е
субект спрямо когото се упражнява пряк или косвен контрол върху дейността му от
дружества имащи характеристиката на публични такива по смисъла на ЗППЦК,
предвид което същият е следвало да заяви за вписване, като свои действителен
собственик определено физическо лице отговарящо на изискването за висш
ръководен служител. Като не го е сторил съвсем правилно заявителя е получил
отказ за вписване, чрез постановения негативен охранителен акт, които се явява
законосъобразен, предвид правилното приложение на разпоредбите на ЗМИП и
ППЗМИП.
Ето защо жалбата следва
да се остави без уважение.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба подадена от „Е.С.“ АД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:***, действащо чрез законния си представител
– Я.Л.Г., и с пълномощник – адвокат П., срещу постановен Отказ №
20190531171058-2/14.10.2019 г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенция
по вписванията за извършването на вписване на обстоятелство отнасящо се до
действителните собственици на дружеството – заявител по смисъла на чл. 63, ал.
1 и ал. 4 от ЗМИП в търговския регистър по партидата му, обективирано
в подадена от него декларация и заявление обр. Б7.
Решението може да се
обжалва пред САС в седемдневен срок от връчване на препис.
СЪДИЯ: