№ 2
гр. Кюстендил , 08.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в публично заседание на седемнадесети
ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Йоланда М. Цекова
Членове:Калин К. Василев
Надя С. Георгиева
Секретар:Симона Р. Цикова
Прокурор:Костадин Павлов Босачки (ОП-
Кюстендил)
като разгледа докладваното от Йоланда М. Цекова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20201500600454 по описа за 2020 година
Производството по делото е по глава ХХІ НПК. Образувано е по ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА на
подсъдимия П. Л. А., ЕГН **********, от гр.К., срещу Присъда № 19/19.05.2020 г. на КнРС,
постановена по НОХД № 1805/2019 г. по описа на този съд, с която е признат за виновен в
извършването на престъпления по чл.131 ал.1 т.12 предл.І –во във вр. с чл.130 ал.1 НК, по
чл.325 ал.1 НК и при усл.на чл.54 НК и чл.23 ал.1 НК му е наложено наказание „лишаване
от свобода“ за срок от 12 месеца, чието изтърпяване е отложено за изпитателен срок от 3
години 6 месеца и към него е присъединено наказанието“обществено порицание“. С
присъдата е уважен и гражданския иск за причинени с първото престъпление
неимуществени вреди в размер на ****** лв., като за разликата над тази сума до
претендираните ***** лв. иска е отхвърлен като неоснователен. Релевирани са оплаквания
за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на присъдата и постановяването й
съществено нарушение на процесуални правила и за прекомерно завишаване на
присъденото обезщетение. Моли се за отмяна на осъдителната присъда и постановяване на
оправдателна присъда и алтернативно – за изменение на присъдата с намаляване размера на
наказанията и размера на присъденото обезщетение. В отхвърлителната част на гражданския
иск присъдата е влязла в сила. Доказателствени искания в жалбата не са направени.
В о.с.з. жалбата се поддържа от подсъдимия и защитника му и се оспорва от
гражданския ищец и частен обвинител С.В. и повереника й адв.С.Л..
Становището на Окръжна прокуратура в о.с.з. е за потвърждаване на обжалваната
присъда като правилна и законосъобразна, постановена при правилно установена
фактическа обстановка, потвърдена и от показанията на разпитаните пред въззивния съд
свидетели и при наложено с нея справедливо наказание на подсъдимия.
1
Становището на повереника на частния обвинител и граждански ищец адв.Сл. Л. в о.с.з.
е за потвърждаване на осъдителната присъда поради безспорна доказаност от
доказателствата в ДП и на двете съдебни инстанции на обвинението – показанията на
допълнително разпитаните от въззивния съд свидетели и от СМЕ на в.л.д-р Н.. Поддържа се,
че обжалваната присъда е постановена при спазване на процесуалните правила както при
приобщаване показанията на свидетели по реда на чл.281 НПК, така и при мотивиране на
присъдата, като наложеното на подсъдимия наказание е законосъобразно определено и е
справедливо. Осъдителната гражданска част на присъдата е съобразена с чл.52 ЗЗД и по тези
съображения се моли за постановяване на въззивен потвърдителен съдебен акт.
Претендирано е присъждане на разноските на частния обвинител и граждански ищец за
въззивното производство.
Защитникът на подсъдимия П. Л. - адв.В.П. в о.с.з. изрази пространно и мотивирано
становище за отмяна на осъдителната присъда и постановяване на оправдателна присъда за
двете престъпления, в чието извършване подсъдимият е обвинен. Според защитата
показанията на всички свидетели-очевидци сочат, че подсъдимият или не е нанасял удари на
частния обвинител В., или че е различен механизма на причиняването им, като в частност се
позовава на показанията на св. М. пред въззивния съд. Прочетените показания на починалия
свидетел В.П. противоречат в частта за ударите на останалите доказателства. Защитата по-
нататък в пледоарията поддържа, че дори да има някакви нанесени от подсъдимия на
пострадалата В. удари, то те не са причинени умишлено, а са причинени от падането на
подсъдимия върху пострадалата. Причината за стълкновението между подсъдимия и
пострадалата бил опита на подсъдимия да запали цигара, без да е установено, че
действително я е запалил и тук има личен мотив, лични отношения. Ако има причинена
някаква телесна повреда, то тя е лека и не е причинена по хулигански подбуди, е
твърдението на защитата. От събраните по делото доказателства не може да се приеме, че
подсъдимият е осъществил и състава на престъплението“хулиганство“, тъй като не е
демонстрирал неуважение към обществото, а липсва и пряк умисъл в действията му за това
престъпление. По тези съображения се моли за постановяване на изцяло оправдателна
присъда и алтернативно – за намаляване размера на наложените на подсъдимия наказания
до минималните предвидени в закона размери. Моли се и за намаляване размера на
присъденото обезщетение за неимуществени вреди предвид посочения от вещото лице срок
за възстановяване от 30 дни. Претендират се и разноски.
Подсъдимият изрази съгласие със заявеното от защитника му. Като последна дума заяви,
че той не е нападнал пострадалата, а тя го е нападнала и той е паднал с цялата си тежест на
земята и не знаел какво иска пострадалата.
КнОС, след преценяване на доводите и възраженията на страните и след обсъждане на
събраните по делото доказателства, в рамките на предвидените му по чл. 313 и сл НПК
правомощия, намери жалбата за допустима като подадена в законовия срок и от надлежна
страна и прие от фактическа и правна страна следното:
С обжалваната присъда подсъдимия П. Л. А., ЕГН ********** е признат за виновен в
извършването в реална съвкупност на две престъпления:
= престъпление по чл.131 ал.1 т.12 предл.І-во във вр. с чл.130 ал.1 НК – за това, че на
3.11.20119 г. в гр. К., в кафене на ул.“****“ № ***, по хулигански подбуди, чрез блъскане в
хладилна витрина, събаряне на пода и нанасяне на удари с юмруци по главата и гръдния
кош, е причинил на С. Д. В. лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство
на здравето, неопасно за живота, извън случаите на чл.128 и чл.129 НК, за което му е
наложено при усл.на чл.54 НК наказание “лишаване от свобода“ за срок от 12 месеца, с
приложение на чл.66 ал.1 НК за изпитателен срок от 3 години 6 месеца.
2
= престъпление по чл.325 ал.1 НК- за това, че на същата дата и същото място е
извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно
неуважение към обществото – буйствал, държал се агресивно, отправял обиди, псувал, за
което са му наложени наказания „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, с приложение
на чл.66 ал.1 НК за изпитателен срок от 3 години и „обществено порицание“, което да се
изтърпи чрез прочитане на присъдата по местния кабелен канал“Кабел Сат Запад“.
На основание чл.23 ал.1 НК е определено подсъдимия да изтърпи най-тежкото общо
наказание измежду наложените му наказания ЛС, а именно – „лишаване от свобода“ за срок
от 12 месеца, с приложение на чл.66 ал.1 НК за изпитателен срок от 3 години 6 месеца и към
него е присъединено и съпътстващото наказание“обществено порицание“.
С присъдата подсъдимия А. е осъден да заплати на гражданската ищца С.В. сумата от
***** лв., представляваща обезщетение за причинените й с първото престъпление
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от деня на
увреждането - 3.11.2019 г. до окончателното изплащане, като за разликата до **** лв. иска
с правно основание чл.45 ЗЗД е отхвърлен като неоснователен. В отхвърлителната
гражданска част присъдата не е обжалвана и е влязла в сила.
С присъдата подсъдимият е осъден да заплати разноските по делото, както следва: 126
лв. по сметка на КнРС, д.т. по същата сметка в размер на *** лв. по уважения гр.иск и
разноските по делото на частния обвинител и гр.ищец В. в размер на **** лв.
От доказателствата по делото, събрани в ДП и на двете съдебни инстанции е установена
следната фактическа обстановка: Подсъдимият е роден и живее в гр. К.. Той е
неосъждан/реабилитиран/, със средно образование, пенсионер. В същия град живее и
пострадалата със съпруга си. Пострадалата познавала подсъдимия и св.Г. като клиенти на
заведението и като съседи.
На инкриминираната дата 3.11.2019 г., между 13,30 и 14 часа, подсъдимият заедно с
приятелката си св.Д.Г. отишъл в стопанисвания от съпруга на пострадалата – св.И. В., в
качеството му на ЕТ“******“ - търговски обект - кафене, намиращо се в гр.К., ул.“****“ №
***. В този ден пострадалата В. била на работа в обекта, там бил и съпругът й св.В..
Подсъдимият и св.Г. седнали на една от масите пред обекта и подсъдимият си поръчал
алкохол. След известно време подсъдимият влязъл вътре в обекта да посети тоалетна и след
това седнал на една от масите вътре в обекта, където седял и св.В., съпругът на
пострадалата. След известно време вътре влязла и св.Г. и седнала на същата маса. По
същото време в заведението бил и св.В.П., който седял на друга маса и си поръчал
лимонада.
Подсъдимият, който пиел мастика, под влияние на употребения алкохол, започнал да
се заяжда със св.В. и последният с цел избягване на конфликт с подсъдимия, напуснал
заведението и се прибрал в дома си.
Малко след влизането на св.Г. вътре в заведението подсъдимият извадил една цигара и
като я държал в ръката си, я запалил. Пострадалата В. поради действащата забрана за
тютюнопушене на закрито го предупредила да загаси цигарата. Подсъдимият отказал и
3
пострадалата повторила молбата си. Тогава, под влияние на употребения алкохол,
подсъдимият започнал да обижда пострадалата св.В. и й казал:“Коя си ти, ма курво? Ти не
можеш да ми кажеш дали да пуша или не“. Виждайки агресивното поведение на
подсъдимия, св.Г. неколкократно го подканила да си тръгват, с цел избягване на по-
нататъшен конфликт. Но тогава подсъдимият започнал да псува и нея.
Тогава пострадалата В. се приближила до подсъдимия, издърпала цигарата от ръката му
и я изнесла навън, където я загасила в пепелник на една от външните маси. В същото време
на друга маса отвън седял св.К. М., когото св.В. видяла и когото познавала. След това св. В.
влязла отново вътре в заведението.
При влизането й вътре тя била пресрещната от подсъдимия, който я блъснал няколко
пъти в хладилната витрина на заведението и след това й нанесъл няколко удара с юмрук в
областта на носа и лявата скула на лицето, съборил я на земята и продължил да я удря с
юмруци по главата и в областта на гръдния кош. През цялото време, докато нанасял
ударите на пострадалата, подсъдимият я псувал и обиждал.
Всички тези действия на подсъдимия били възприети от св.В.П., който се притекъл на
помощ на пострадалата, като се опитвал да „махне“ подсъдимия от нея. Пострадалата се
развикала за помощ и вика й бил чут от св.М., който веднага се отзовал, влязъл вътре в
заведението и двамата със св.П. успели да отстранят подсъдимия от пострадалата.
Подсъдимият си тръгнал заедно със св. Г., а пострадалата останала да седи на пода, като й
текло кръв от носа и се оплаквала от болки в ребрата.
Пострадалата се обадила на съпруга си и на тел.112 на полицията и за линейка. Когато
съпругът на пострадалата св.В. отишъл при нея в заведението и я попитал какво е станало,
тя му казала:“Пламен ме преби“.
На мястото около 14,45 часа пристигнал полицейски патрул на РУ МВР – Кюстендил,
състоящ се от свидетелите М.М. и И.В.. При идването им пострадалата разказала на св.М.,
че подсъдимият запалил цигара вътре в заведението и след като тя му направила забележка
и му изхвърлила цигарата, подсъдимият“й налетял“, ударил я с юмруци в лицето,
впоследствие я блъснал на земята и продължил да я удря с юмруци в областта на
ребрата.Св.М. е заявил, че пострадалата имала кръв по лицето и синини, имало кръв и на
пода в заведението. Св.М. е съобщил ощеразказаното му от пострадалата, че свидетелите
Кр.М. и В.П. й помогнали и след като издърпали от нея подсъдимия, той избягал. В
присъствие на св.М. пристигнала линейка и пострадалата била транспортирана в ЦСМП,
където установили, че тя има счупено осмо ребро и счупен нос и това е отразено в Лист за
преглед на пациент в ЦСМП / на л. 21 ДП/ и Допълнителен лист за преглед на пациент/ на
л.22 от ДП/, и двата листа от 3.11.2019 г.
По данни на пострадалата свидетелите М. и В. установили подсъдимия като извършител
на деянието, но не го открили на постоянния му адрес в гр.К., ул.“*******“№ ***, като
изготвили докладна записка и снели писмени обяснения от свидетелите.
От СМЕ, изпълнена от вещото лице д-р Н. / на л.28-30 от ДП/ е установено, че
пострадалата С В. е получила следните травматични увреждания: Фрактура на носни кости
– във върховата им част, без дислокация. Фрактура на 8 дясно ребро - по една линия в
4
близост до гръбначния стълб. Масивно кръвонасядане на меките тъкани на
лицето.Контузия/натъртване на меки тъкани и болка/ на гръдния кош в дясната му
странична част.
Тези увреждания са причинени от действието на твърди тъпи предмети/по механизма на
удари с или върху такива/ и е възможно да са получени по време и начин, за които се
съобщава от пострадалата и св. П. и М. – нанесен побой с ръце/юмруци/, блъскане с удари в
околни предмети/хладилна витрина/, събаряне на пода на заведението. В експертизата е
посочено, че, разгледани в съвкупност описаните увреждания, те не могат да се получат
само при еднократно падане на пода на заведението, за каквото съобщава св.Г..
Посочените увреждания са причинили на пострадалата ВРЕМЕННО РАЗСТРОЙСТВО
НА ЗДРАВЕТО, НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА, което е разстройство на здравето извън
случаите на чл.128 и 129 НК. Срокът за пълно възстановяване е до около 25-30 дни, при
благоприятно протичащ възстановителен процес, като към момента на експертизата не са
констатирани данни за усложнения.
Тази фактическа обстановка се установява и доказва по категоричен и неоспорим начин
от доказателствата по делото:
= гласни доказателства - показанията на свидетелите С.В., И. В., В.П./приобщени по
реда на чл.281 НПК/, К. М./приобщени по реда на чл.281 НПК/, М.М./приобщени чрез
прочитането им по чл.281 НПК/, Детелина Грънчаров, обясненията на подсъдимия;
= писмени доказателства – листове за преглед на пациент от Спешна помощ, медицинско
свидетелство на пострадалата/л.31 ДП/, писмо от национална система 112, справка за
съдимост на подсъдимия,
= СМЕ/л.28-30 ДП/, изпълнена от в.л.д-р Н..
Районният съд е установил правилон фактическата обстановка и е извършил
доказателствен анализ на гласните доказателства – свидетелските показания и обясненията
на подсъдимия, който се споделя от настоящия състав. Но въззивният съд счита, че
доказателствения анализ следва да се разшири, като се направи по-подробно обсъждане
най-вече на гласните доказателства от ДП и СП поради непълнотата им в СП и
противоречието в някои от тях на досъдебното и съдебно произдводства, тъй като част от
свидетелите-очевидци или отишли непосредствено след случая на мястото свидетели бяха
допуснати до допълнителен разпит пред въззивния съд и показанията им от ДП бяха
приобщени към доказателствения материал по реда на чл.281 НПК от въззивния съд.
Показанията на пострадалата С.В. следва да се кредитират изцяло като обективни, тъй
като тя е пострадала от престъплението и изнесените от нея факти се потвърждават от
съдържанието на медицинското свидетелство и от заключението на СМЕ за вида на
причинените й от подсъдимия увреждания и начина на причиняването им. Единственият
пряк очевидец на нанесения на пострадалата побой, освен самата нея, е бил св.В.П./по-
късно починал/, чиито показания са приобщени към доказателствения материал чрез
прочитането им пред районния съд в хипотезата на чл.281 ал.5 във вр. с ал.1 т.4 НПК. Този
свидетел е присъствал вътре в заведението преди инцидента и по време на него. Той е
съобщил, че подсъдимият пиел мастика и бил доста пиян, че пострадалата е взела от ръката
5
му цигарата и я изхвърлила навън. Той е единственият очевидец на случая и е посочил
поредността на извършените действия от подсъдимия - че най-напред подсъдимият блъснал
пострадалата в хладилната витрина, че я е ударил след това и че я е блъснал на пода и
продължил да я удря по главата и в областта на ребрата и че на пострадалата й потекло
кръв, че се опитвал да „махне“ подсъдимия от пострадалата неуспешно сам и впоследствие
това станало със св.Кр.М.. Този свидетел е съобщил още, че преди инцидента подсъдимият
се заяждал с пострадалата и че тя не го е обиждал, а той я наричал“курво“ и изрекъл и
други обиди. Показанията на този свидетел, единственият пряк очевидец, се кредитират,
защото се подкрепят от останалите кредитирани свидетелски показания относно вида на
пострадалата и причинените й увреждания и от показанията на самата пострадала, както и
от описания механизъм на причиняването им в СМЕ. Като обективни се кредитират и
показанията на св.И. В.,въпреки че е съпруг на пострадалата, тъй като те се подкрепят от
останалите кредитирани доказателствени средства. Този свидетел е напуснал заведението
преди инцидента с цел предотвратяване конфликт с подсъдимия и е дошъл в заведението
непосредствено след инцидента, тъй като св. П. му казал, че подсъдимият“утепал“ жена му.
Той я заварил цялата в кръв, като кръв имало и на пода и когато я попитал какво е станало,
пострадалата му казала:“Пламен ме преби“. Показанията на свидетеля Кр.М. от ДП,
приобщени във въззивното производство чрез прочитането им в условията на чл.281 ал.4
във вр. с ал.1 т.1 и т.2 НПК, се кредитират изцяло като обективни. След прочитането им
свидетелят заяви, че прочетеното му е вярно и че е подписал протокола си за разпит пред
разследващ полицай, след като му е бил прочетен от разследващия. Този свидетел е седял
на външна маса пред заведението и след като е чул вика за помощ към него от пострадалата,
влязъл веднага вътре и видял непознат за него мъж да удря пострадалата по главата и
тялото и направил неуспешен опит да ги разтърве, като на пострадалата текло кръв от носа
и я закарали в болница. Този свидетел е съобщил още и какво е разбрал на следващия ден –
че пострадалата била със счупени нос и ребро. Съобщеното от този свидетел на тези първи
и по-било до датата на деянието показания от ДП се кредитират като обективни, тъй като
изнесеното с тях се подкрепя от медицинските документи и от СМЕ относно вида и
механизма на причинените на пострадалата увреждания. Показанията му от СП също се
кредитират, но само в частите им, в които се подкрепят от показанията му от ДП. Изцяло се
кредитират и показанията на св.М.М. от ДП, също приобщени чрез прочитането им в
условията на чл.281 ал.4 във вр. с ал.1 т.1 и т.2 НПК от въззивния съд заради констатирана
непълнота на показанията му от СП поради липса на спомен и противоречие между тях и
показанията от ДП . Той като пристигнал на мястото полицейски служител по сигнал е
първият, на когото пострадалата е разказала подробно за случая - че подсъдимият запалил
цигара вътре в заведението и след като тя му направила забележка и му изхвърлила
цигарата, подсъдимият“й налетял“, ударил я с юмруци в лицето, впоследствие я блъснал на
земята и продължил да я удря с юмруци в областта на ребрата и че свидетелите Кр.М. и
В.П. помогнали на пострадалата и след като ги разтървали, подсъдимият избягал. Освен
това св.М. лично е видял състоянието на пострадалата непосредствено след инцидента – тя
била с кръв по лицето и синини, а имало и кръв на пода. Показанията на този свидетел от
СП също се кредитират за обективни, но само в частите им, в които се подкрепят от
показанията му на ДП.
Показанията на св.Д.Г. от ДП, приобщени от районния съд по реда на чл.281 НПК, се
кредитират частично само в частите им, в които ес подкрепят от изцяло кредитираните
показания на горепосочените свидетели – че подсъдимият е пиел алкохол и бил доста
6
почерпен, че след употребата му ставал агресивен, че пострадалата му е дръпнала цигарата
и че двамата са паднали на пода. Не се кредитират показанията й в частта им, че
пострадалата дръпнала подсъдимия за елечето и от това дърпане двамата паднали на пода,
че не е видяла подсъдимия да удря и бие пострадалата, че не са се удряли в хладилната
витрина, че пострадалата взела цигарите от масата й и ги дала на св.М., за да говори лъжи и
че няма представа „как С. е получила телесните повреди, за които съобщава“. Това е така,
защото с тази част от показанията си Г. цели оневиняване на подсъдимия и защото в тази
им част показанията й са в противоречие с кредитираните показания на свидетелите П., В.,
М. и М. и със заключението на СМЕ. А при разпита си пред въззивния съд св.М. заяви, че
не пуши, което категорично опровергава твърдението на Г. в разпита й на СП за дадените
му от пострадалата нейни цигари, за да говори лъжи.
Обясненията на подсъдимия/на л.42-гръб от СП/, дадени в началото на съдебното
следствие, се възприемат като негова защитна теза – че не е удрял пострадалата, а тя го е
дърпала за елечето и от това дърпане двамата са паднали, като той си е ударил главата, че
не я е удрял по лицето, защото нямало как, че други хора пред заведението нямало и че
св.К. М. не бил на маса отвън, а минавал по улицата пред заведението. Така заявеното от
него е категорично опровергано от кредитираните свидетелски показания на свидетелите-
очевидци и дошли непосредствено след инцидента и най-вече от заключението на СМЕ и
допълнението от вещото лице в с.з. по приемането й относно вида и механизма на
получените на пострадалата телесни увреждания. Обясненията му в посочените части
кореспондират единствено с показанията на св.Г., но нейните показания в се посочи
подробно защо не се кредитират и се възприемат за тенденциозни и заинтересовани по-
горе.
СМЕ, изпълнена на база медицински документи и свидетелски показания, посочва
изчерпателно причинените на пострадалата телесни увреждания, техния вид и механизъм
на причиняване, както и срока за пълното й възстановяване. В с.з. по приемането й вещото
лице е заявил, че: за уврежданията по тялото, на лицето в различни части от него, нос, лява
буза, гръден кош отзад вдясно и гръден кош странично, които увреждания няма как да се
причинят при еднократно падане, както твърди подсъдимият; малко вероятно е при падане
по лице пострадалата да си счупи носа и да няма поне едно охлузване, освен ако пода не е
покрит с мека настилка; при падане напред няма как да се счупи ребро отзад.
При така установената фактическа обстановка законосъобразно районният съд е приел,
че подсъдимият от обективна и субективна страна е осъществил фактическите състави на
двете обвинения по ОА в условията на реална съвкупност .
Обосновано и мотивирано районният съд е приел, че подсъдимият е осъществил
елементите от фактическия състав на престъплението по чл.325 ал.1 НК от обективна
страна, като е извършил на инкриминираната дата и място непристойни действия,
нарушаващи грубо обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото –
буйстване, агресивно държане, отправяне на обиди и псувни, както и повода за
осъществяването им – нарушаване от него на забраната за тютюнопушене на закрито и
ответната му реакция към забележката и изхвърлянето на цигарата от пострадалата извън
заведението. Деянието е извършено по обедно време, на публично място – в кафене на
закрито, като първопричината за извършените от подсъдимия действия е било
несъобразяването му със забраната за тютюнопушене на закрито и със забележката на
7
пострадалата В. да преустанови това. След като не е изпълнил казаното от нея да загаси
цигарата и тя я е взела от ръката му и я е изнесла навън, където я е загасила, подсъдимият,
повлиян и от употребения алкохол, казал на пострадалата, че тя не може да му каже какво
да прави, след което започнал да я обижда, като я наричал“курва“ и я псувал, като псувал и
приятелката си св.Г., която го подканяла да си ходят. Тези действия на подсъдимия са пряко
възприети от присъствалият там клиент на заведението св.П.. Дори и св.Г. предпазливо в
показанията си пред І-инстанционния съд е заявила, че подсъдимият и нея наричал“курва“
и че за него тази дума е нещо обичайно, но това далеч не е така за нормалните човешки
взаимоотношения и моралните правила на обществото. Несъобразяването с установения
обществен ред – забрана за тютюнопушене на закрито и последвалите реплики, обиди и
псувни към пострадалата преди побоя над нея и по време на него са действия
скандализиращи, непристойни, извършени на обществено място в присъствие на трети лица
и следва да се приемат като поведение, нарушаващо грубо обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото по см.на чл.325 ал.1 НК. Нарушеният обществен ред е
съставомерният резултат от посочените действия на подсъдимия.
От субективна страна това престъпление е извършено от подсъдимия при форма на
вината пряк умисъл, което се извлича от обективно извършените от него действия. Най-
напред той е пренебрегнал забраната за тютюнопушене на закрито и след като пострадалата
му е взела цигарата, спазвайки тази забрана, подсъдимият започнал да я псува и обижда и се
нахвърлил физически върху нея. С тези си действия към пострадалата, както е приел
районният съд, подсъдимият е показал, че не се смята за обвързан от съществуващите
социални норми на поведение и че стои над тях и така е изразил открита и брутална
демонстрация на незачитане на обществения ред. Защото пострадалата В. е охранявала
спазването на установения ред в заведението й и именно това й поведение е подразнило
подсъдимия.
Установено е безспорно в двете съдебни инстанции, че подсъдимият не се задоволил
само с псувни и обиди към пострадалата, а крайно агресивно се нахвърлил физически върху
нея заради взетата от нея негова цигара и изнасянето й извън заведението. При влизането на
пострадалата вътре в заведението тя била пресрещната от подсъдимия, който я блъснал
няколко пъти в хладилната витрина на заведението и след това й нанесъл няколко удара с
юмрук в областта на носа и лявата скула на лицето, съборил я на земята и продължил да я
удря с юмруци по главата и в областта на ребрата. Пострадалата С.В. вследствие на тези
действия на подсъдимия е получила следните травматични увреждания: Фрактура на носни
кости – във върховата им част, без дислокация.Фрактура на 8 дясно ребро-по една линия в
близост до гръбначния стълб. Масивно кръвонасядане на меките тъкани на
лицето.Контузия/натъртване на меки тъкани и болка/ на гръдния кош в дясната му
странична част.
Тези увреждания са причинени от действието на твърди тъпи предмети/по механизма на
удари с или върху такива/ и е възможно да са получени по време и начин, за които се
съобщава от пострадалата и св. П. и М. – нанесен побой с ръце/юмруци/, блъскане с удари в
околни предмети/хладилна витрина/, събаряне на пода на заведението. В експертизата е
посочено, че, разгледани в съвкупност описаните увреждания, те не могат да се получат
само при еднократно падане на пода на заведението, за каквото съобщава св.Г.. В с.з. по
приемането на СМЕ вещото лице е направило допълнение към експертизата, че:
8
уврежданията по тялото, на лицето в различни части от него, нос, лява буза, гръден кош
отзад вдясно и гръден кош странично няма как да се причинят при еднократно падане,
както твърди подсъдимият; малко вероятно е при падане по лице пострадалата да си счупи
носа и да няма поне едно охлузване, освен ако пода не е покрит с мека настилка; при падане
напред няма как да се счупи ребро отзад. Посочените увреждания са причинили на
пострадалата ВРЕМЕННО РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО, НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА
извън случаите на чл.128 и 129 НК. Срокът за пълно възстановяване е до около 25-30 дни,
при благоприятно протичащ възстановителен процес, като към момента на експертизата не
са констатирани данни за усложнения.
Телесните увреждания на пострадалата са причинени от подсъдимия по хулигански
подбуди, с което той от обективна страна е осъществил и фактическия състав на
престъплението по чл.131 ал.1 т.12 във вр. с чл.130 ал.1 НК. Причина за агресивното
поведение е именно направената забележка от пострадалата да загаси цигарата и след като
той не я загасил, тя я взела от ръката му и я изнесла навън да я загаси. Т.е. поведението на
пострадалата, насочено към спазване на забраната за тютюнопушене на открито, е
отключило физическата и словесна агресия на подсъдимия към пострадалата, което
безспорно покрива обективния признак“хулигански подбуди“ по см.на чл.131 ал.1 т.12
предл.І НК. Настоящият състав споделя изцяло съображенията на районния съд относно
признака“хулигански подбуди“ в мотивите на проверяваната присъда.
От субективна страна и това престъпление е осъществено от подсъдимия при форма на
вината пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал, че с описаните действия на физическо
посегателство спрямо пострадалата й причинява телесно увреждане, но е искал
настъпването именно на тези общественоопасни последици, за да демонстрира
пренебрежението си към установения обществен ред, свързан със забраната за
тютюнопушене на закрито и явна демонстрация, че отказва да се съобрази с тях чрез
жестокото физическо посегателство към пострадалата.
При така установеното по несъмнен начин от правна страна, както изисква разпоредбата
на чл.303 НПК, районният съд при условията на чл.54 НК, като е обсъдил степента на
обществена опасност на деянията и дееца и обстоятелствата, при които са извършени двете
престъпления, е признал подсъдимия за виновен в извършването им и му е определил
следните наказания:
= за престъплението по чл.325 ал.1 НК – „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, при
законодателно предвиден размер на това наказание до 2 години или пробация и
„обществено порицание“ чрез прочитане на присъдата по местния кабелен оператор“Кабел
Сат Запад“.
= за престъплението по чл.131 ал.1 т.12 във вр. с чл.130 ал.1 НК – „лишаване от свобода“
за срок от 12 месеца, с приложение на чл.66 ал.1 НК за изпитателен срок от 3 години 6
месеца, при законодателно предвиден размер на това наказание“лишаване от свобода“ до 3
години.
На основание чл.23 ал.1 НК съдът измежду така определените наказания е наложил на
подсъдимия А. най-тежкото общо наказание“лишаване от свобода“, а именно – „лишаване
от свобода“ за срок от 12 месеца, с приложение на чл.66 ал.1 НК за изпитателен срок от 3
9
години 6 месеца и към него е присъединено наказанието“обществено порицание“, което да
се изтърпи чрез прочитане на присъдата по местния кабелен оператор“Кабел Сат Запад“.
Така определените наказания за всяко от двете престъпления и наложеното общо най-
тежко наказание“лишаване от свобода“ заедно с присъединеното към него
наказание“обществено порицание“ настоящият състав намери за законосъобразно и
справедливо определени. Наказанието за престъплението по чл. 131 ал.1 т.12 НК е в размер
на 12 месеца, което е под средния размер на наказанието за това престъпление. От друга
страна, на пострадалата са причинени множество телесни увреждания по един
изключително агресивен и брутален начин и по тези съображения настоящият състав не
намира основания за намаляване на размера му, в каквато насока алтернативно пледира
защитата.
Досежно наказанието за престъплението по чл.325 ал.1 НК“лишаване от свобода“ за
срок от 6 месеца, при законодателно предвиден минимум на този вид наказание в общата
част на НК от 3 месеца, предвид обстоятелствата на престъплението, въззивният съд го
намира също за законосъобразно определен и за справедлив и не намира основания за
намаляването му. Относно наказанието за престъплението по чл.325 ал.1 НК следва да се
посочи, че не са налице условията за прилагане на чл.78 а НК, тъй като подсъдимият има
вече наложено такова административно наказание за престъпление по чл.130 ал.1 НК.
Следва да се посочи също, че не са налице основания за определяне на наказанията и за
двете престъпления при условията на чл.55 НК, тъй като не се установява по делото
наличие нито на многобройни, нито на изключителни смекчаващи отговорността
обстоятелства. Изложеното се отнася и за определеният изпитателен срок на общото
наказание от 3 години 6 месеца, тъй като законовият минимум на изпитателния срок е 3
години, но предвид начина на извършване на престъплението по чл.131 ал.1 т.12 НК този
срок е справедлив. В заключение въззивният съд приема, че с така наложения размер и
начин на изтърпяване на общото наказание и на присъединеното към него наказание в най-
пълна степен ще се изпълнят целите на чл.36 НК по отношение на подсъдимия. Следва да се
допълни относно личността на подсъдимия към съображенията на районния съд, че той е
неосъждан/реабилитиран/, но в справката му за съдимост фигурира наложено по чл.78 а НК
административно наказание“глоба“ за извършено престъпление по чл.130 ал.1 НК –
причиняване на лека телесна повреда, което е негативна характеристика за него, сочеща на
склонност към физическа агресия и който факт не дава основание за корекция на
наказанията, на общото наказание и на изпитателния срок в посока намаляването им.
По така изложените съображения въззивният състав намира за неоснователни и
опровергани от доказателствата по делото защитните доводи за постановяване на
оправдателна присъда, както и за намаляване размера на наложеното на подсъдимия
наказание“лишаване от свобода“.
Въззивният съд не намира основания за корекция на присъдата в гражданската й част.
Гражданският иск с правно основание чл.45 ЗЗД за причинените на пострадалата
неимуществени от престъплението по чл.131 ал.1 т.12 предл.І във вр. с чл.130 ал.1 НК е
уважен за сумата от ****** лв., като е прието за доказани елементите от фактическия състав
на причинения деликт и е съобразена разпоредбата на чл.51 ал.1 ЗЗД и с прогласения в
чл.52 ЗЗД принцип за справедливо възмездяване на причинени неимуществени вреди.
10
Сумата е присъдена от деня на непозволеното увреждане – 3.11.2019 г. до окончателното й
изплащане, като за разликата над ****** лв. до претендираните **** лв. иска е отхвърлен
като неоснователен и тази част на присъдата не е обжалвана.
Така определения размер на присъденото обезщетение за неимуществени вреди,
изразили се в претърпените от пострадалата болки и страдания от причинените й
многобройни телесни увреждания настоящият състав намира за законосъобразно определен
и за справедлив. Причинените на пострадалата телесни увреждания, описани по-горе в
изложението, са многобройни и разнородни. Възстановителният период е в рамките на
между 25 и 30 дни. Като се преценят от една страна тези обстоятелства и от друга страна
причините и обстоятелствата на извършеното престъпление, настоящият състав приема, че
присъдената сума от * **** лв.е изцяло съобразена с прогласения в чл.52 ЗЗД критерий за
справедливо възмездяване на причинените от посоченото престъпление неимуществени
вреди.
Разноските са определени правилно в І-инстанционната присъда.
С цялото горно изложение въззивният съд даде отговор защо приема за неоснователни
доводите на защитата за корекция на присъдата в насока оправдаване или намаляване
размера на наказанията и на размера на гражданския иск. Въпреки това, предвид
подробната защитна пледоария, съдът намира за необходимо да посочи и следното:
Въззивният състав не намира твърдяните от защитата противоречия в свидетелските
показания относно механизма на причинените на тъжителката увреждания. Това безспорно
е установено от показанията на единствения очевидец В.П., както и е съобщено от самата
пострадала. Показанията на двамата изцяло се подкрепят от заключението на СМЕ за вида и
механизма на причиняване на уврежданията и от изрично заявеното от вещото лице в с.з. по
приемане на заключението, че за уврежданията по тялото, на лицето в различни части от
него, нос, лява буза, гръден кош отзад вдясно и гръден кош странично, които увреждания
няма как да се причинят при еднократно падане, както твърди подсъдимият/ и св.Г./; малко
вероятно е при падане по лице пострадалата да си счупи носа и да няма поне едно
охлузване, освен ако пода не е покрит с мека настилка/ а не се установи подът да е бил с
мека настилка/; при падане напред няма как да се счупи ребро отзад. Относно показанията
на св. К. М. се посочи вече, че относно нанесени удари на пострадалата от подсъдимия се
кредитират надлежно приобщените негови показания от ДП. За хулиганските подбуди
относно причинената телесна повреда се изложиха подробни съображения при анализиране
обективната страна на престъплението по чл.131 ал.1 т.12 предл.І НК. Дали цигарата е
запалена или не съдът изложи възприетото в тази насока при описването на фактическата
обстановка в настоящото решение. Пък и дори да не е била запалена цигарата от
подсъдимия, а само да я е поставил в устата си, това показва намерението му за неспазване
на тази забрана, която е относима към установения обществен ред. Предприетите действия
от пострадалата – вземане на цигарата и изнасянето й навън- не могат да се приемат за
укорими, защото са свързани с изпълнение от нейна страна на установените правила за
обществения ред вътре в заведенията. По какъв начин ще постъпи тя за спазване на
забраната в нейното заведение е въпрос на нейна лична преценка. В никакъв случай обаче
това й действие не може да се приеме за създадено“лично отношение“ между нея и
подсъдимия, изключващо хулиганските подбуди и хулиганството. Безспорно се приема и в
съдебната практика, и в доктрината, че дори да са били възникнали някакви лични
11
отношения между деец и пострадал, ако действията на подсъдимия излизат извън рамките
на тези лични отношения и нарушават общоприети обществени норми и правила, е
осъществен състав на хулиганство, респ. и са налице хулигански подбуди, което е
безспорно установено в настоящия казус. А и самата свидетелка Г. лично е заявила, че е
карала подсъдимия да си тръгнат, като е видяла неговото ескалиращо агресивно поведение,
но той не я е послушал.
Не се споделя защитния довод, че ако има причинени от подсъдимия телесни повреди
на пострадалата, то не са причинени умишлено, за което се изложиха подробни
съображения при анализа на субективната страна на престъплението по чл.131 ал.1 т.12
предл.І вр. с чл.130 ал.1 НК. Необоснован и несъстоятелен е и защитния довод, че съдът
необосновано бил приел запазена годност на подсъдимия да осъзнава свойството и
значението на извършеното поради липса на психиатрично-психологическа експерти А
такава експертиза не е изготвена поради липса на основания за това, тъй като не са
възникнали, вкл. и пред въззивния съд, основания за съмнение в психическата годност на
подсъдимия да разбира свойството и значението на постъпките си. Престъпленията са
извършени от него в пияно състояние, което е безспорно установено. Но това обстоятелство
не изключва вменяемостта. А и самата св.Г. в кредитираните й показания от ДП е заявила,
че след употреба на алкохол той става агресивен, което безспорно се потвърждава по
делото. Употребата на алкохол е въпрос на личен избор за всеки индивид, но не може да се
третира като оневиняващ го факт или като водещо до невменяемост състояние при
извършване на престъпление в пияно състояние.
По повод на възражението за съотношението между престъплението“хулиганство“ по
основния му състав на чл.325 ал.1 НК и причиняване на телесна повреда/ в случая лека/ по
хулигански подбуди по чл.131 ал.1 т.12 предл.І-во НК двете престъпления съгласно
константната съдебна практика могат да бъдат осъществени в условията и на идеална, и на
реална съвкупност, тъй като е причинен с всяко от тях различен вредоносен съставомерен
резултат. Престъплението по чл.325 ал.1 НК има за съставомерен резултат нарушаване на
обществения ред. Докато причинената от подсъдимия средна телесна повреда на
пострадалата, представляваща ВРЕМЕННО РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО,
НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА извън случаите на чл.128 и 129 НК, е съставомерният
вредоносен резултат от престъплението по чл.131 ал.1 т.12 предл.І НК.
При служебната проверка на присъдата въззивният съд не намери други извън сочените
във въззивната жалба основания за нейното изменение или отмяна и установи, че тя е
постановена при спазване на материалния и процесуален закон, а доказателствените
пропуски относно приложението на чл.281 НПК бяха отстранени във въззивното съдебно
следствие. Затова като правилна и законосъобразна присъдата на районния съд следва да се
потвърди в наказателно-осъдителната и гражданско-осъдителната й части, а в
отхвърлителната гражданска част като необжалвана тя е влязла в сила.
Поради неоснователността на въззивната жалба на подсъдимия на частния обвинител и
граждански ищец С.В. следва да се присъдят разноските й за въззивното производство на
осн.чл.189 ал.3 НПК в размер на ***** лв., тъй като бяха поискани своевременно.
Поради неоснователност на въззивната жалба на подсъдимия и цялостно потвърждаване
на присъдата в осъдителните й части на подсъдимия не следва да се присъждат разноски за
12
въззивното производство по арг.от чл.189 ал.3 изр. І-во НПК.
Предвид изложеното и на основание чл.338 НПК, Кюстендилският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 19/19.05.2020 . на КнРС, постановена по НОХД №
1805/2019 г. по описа на този съд в наказателно-осъдителната и гражданско-осъдителната й
части.
В отхвърлителната част на гражданския иск като необжалвана присъдата е влязла в
сила.
ОСЪЖДА П. Л. А., ЕГН **********, от гр.К., ул.“*******“ № *** да заплати на С. Д.
В., ЕГН *****, от гр.К. разноските й за въззивното производство в размер на *****/****/
лв.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13