№ 12972
гр. София, 24.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИВ. И. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. И. АНГЕЛОВА Гражданско дело
№ 20211110129705 по описа за 2021 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД,
във вр. с чл. 149 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът-„ТС” ЕАД твърди, че ответниците П. Г. П., Д. И. Д. и И. И. Д. са
наследници по закон на Г. П. Н. и А. И. Д., с кито са били в договорни отношения по
повод доставка на топлинна енергия за битови нужди, за топлоснабден имот-
апартамент №40, находящ се в гр. София, ж.к //////. Твърди, че е изправна страна по
договора, а ответниците не са изпълнили задължението си да заплатят потребеното от
тях и доставено от ищеца количество топлинна енергия. Моли съда да постанови
съдебно решение, по силата на което да осъди ответниците да му заплатят разделно,
както следва: П. Г. П. сумата от 1847,23 лв.–главница, представляваща стойността на
потребена топлинна енергия за периода 01.05.2017 г. – 30.04.2019 год. за посочения по-
горе недвижим имот, сумата от 317,16 лв. – лихва за забава върху главницата за
периода от 15.09.2018 год. – 10.05.2021 год., сумата от 27,49 лева, дължима за услугата
дялово разпределение за периода от м.04.2018 год.-м.04.2019 год. и сумата от 8,60 лева,
представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода
от 01.06.2018 год.-10.01.2021 год., ведно със законната лихва, считано от 27.05.2021
год. /датата на депозиране на исковата молба в съда/ до изплащане на сумите, Д. И. Д.-
сумата от 115,45 лв.–главница, представляваща стойността на потребена топлинна
енергия за периода 01.05.2017 г. – 30.04.2019 год. за посочения по-горе недвижим
имот, сумата от 356,80 лв. – лихва за забава върху главницата за периода от 15.09.2018
год. – 10.05.2021 год., сумата от 7,63 лева, дължима за услугата дялово разпределение
1
за периода от м.04.2018 год.-м.04.2019 год. и сумата от 0,43 лева, представляваща
лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.06.2018
год.-10.01.2021 год., ведно със законната лихва, считано от 27.05.2021 год. /датата на
депозиране на исковата молба в съда/ до изплащане на сумите и И. И. Д.-сумата от
115,45 лв.–главница, представляваща стойността на потребена топлинна енергия за
периода 01.05.2017 г. – 30.04.2019 год. за посочения по-горе недвижим имот, сумата от
356,80 лв. – лихва за забава върху главницата за периода от 15.09.2018 год. –
10.05.2021 год., сумата от 7,63 лева, дължима за услугата дялово разпределение за
периода от м.04.2018 год.-м.04.2019 год. и сумата от 0,43 лева, представляваща лихва
за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.06.2018 год.-
10.01.2021 год., ведно със законната лихва, считано от 27.05.2021 год. /датата на
депозиране на исковата молба в съда/ до изплащане на сумите. Претендира сторените в
производството разноски.
С молба от 15.06.2022 год. от процесуалния представител на ищеца, исковете
спрямо първоначално сочения ответник Д. Г. Й. са оттеглени и са кокретизирани
сумите претендирани от останалите ответници.
Ответниците- П. Г. П., Д. И. Д. и И. И. Д. не са депозирали отговор на исковата
молба.
Третото лице помагач-„ТСс“ ЕООД не взема становище по предявените искове.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и
ал.3 от ГПК и приетият по делото доклад, установи следното от фактическа и правна
страна:
Съгласно регламентираното в нормата на чл. 154 от ГПК разпределение на
доказателствената тежест, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно
доказване наличието на договорно правоотношение с ответника, т.е. качесетвото му на
потребител на топлинна енергия, доставена от него топлоенергия до топлоснабдения
имот на ответника, в претендирания размер и за процесния период.
В доказателствена тежест на ответника да установи факта на изпълнение, т.е. че
е изплатил на ищцовото дружество /изцяло или отчасти/ дължимите от него суми за
ползвана топлоенергия през процесния период, както и възраженията си срещу
вземането на ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл.153 от Закона за енергетиката всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиента на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да
2
заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба №16-334 за
топлоснабдяването. В случая ответниците не оспорват качеството си на
потребители на топлинна енергия, поради което съдът приема този факт за
установен.
Съгласно разпоредбата на чл. 150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР. Те се публикуват най-малко в един централен и
един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да
е необходимо изрично приемане от страна на потребителите. В случая несъмнено е, че
Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани. Съответно според нормата на чл.150, ал.3 от ЗЕ в срок от 30 дни след
влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат
право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да
предложат специални условия. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има
данни, че ответника е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия.
Поради изложеното и с оглед елемента на административно регулиране в чл.150 от
закона, съдът приема, че между страните по делото са налице договорни отношения по
продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и
задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.
Съгласно чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда -
етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ, Наредба №16-334 за
топлоснабдяването.
Законодателят е предвидил задължението за заплащане на топлинна енергия
като многокомпонентно такова, което включва в себе си задължението за топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите
части и топлинна енергия за отопление на имотите по арг. от чл. 142 ал.2 от ЗЕ, като
при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз
основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
В конкретния случай индивидуално измерване на потреблението на топлинна
енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода се извършва
от „ТСс“ ЕООД, видно от Договор №4081/24.09.2002 год..
Ответниците не оспорват количеството потребена топлинна енергия, както и
нейната стойност, поради което съдът приема, че по делото е установено потребената
от тях топлоенергия в определено количество и нейните стойности за исковия период,
а именно общо сумата от 2078,13 лева, представляващи стойността на потребената и
3
незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2017 год. до 30.04.2019 год. и сумата
от 30,93 лева, представляваща такса за услугата дялово разпределение.
На следващо място съдът приема, че претенцията на ищеца за лихви за забава за
процесния период също е основателна.
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от
страните.
Съгласно чл. 32, ал. 3 от Общите условия от 2016 год., след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки продавачът
издава за отчетния период кредитни известия на стойността на месечните фактурите и
фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено
на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да
заплащат стойността на фактурата за потребено количество за отчетния период, в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като в чл. 33, ал. 4 изрично
е предвидено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната
лихва само за задълженията по фактурите за потребление след изравняване за целия
отчетен период, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Предвид изложеното за
дължимата сума за цена за потребена топлинна енергия за процесния период се дължи
лихва за забава само върху сумите по общите фактури, издадени след изравняването, в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В случая е начислявана
лихва след издаване на обща фактура №**********/31.07.2017 год. от дата 15.09.2017
год.. Доколкото ответниците не ангажираха доказателства за погасяване на дължимото,
в срок, и на основание чл.162 от ГПК съдът приема, че претенцията на ищеца за лихви
претендирани върху сумата дължима за топлинна енергия е основателен за сума общо
в размер на размер на 356,80 лева.
С оглед лепсата на оспорване на исковете съдът намира и втората претенция
за лихва върху главницата за дялово разпределение за основателна в размер на 7,65
лева.
С оглед изхода на спора и претенцията на страните за присъждане на разноски
съдът намира, че на основание чл. 78 ал.1 и ал.8 от ГПК ответниците следва да бъдат
осъдени да заплатят на ищеца разноските в настоящото производство, съразмерно с
уважената част от претенциите, както следва П. Г. П. сумата от 300,56 лева, Д. И. Д.
сумата от 18,79 лева и И. И. Д. 18,79 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. Г. П., ЕГН ********** да заплати на „ТС” ЕАД, ЕИК /////, със
4
седалище и адрес на управление: гр. София, //// на правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от
ЗЗД, във вр. с чл. 149 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 1847,23 лева /хиляда
осемстотин четиридесет и седем лева и двадесет и три стотинки/, представляваща
стойността на потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 год. до 30.04.2019
год. за топлоснабдяван имот-апартамент №116, находящ се в гр. София, /////, ведно със
законната лихва, считано от 27.05.2021 г. до окончателното и изплащане, сумата от
317,16 лева /триста и седемнадесет лева и шестнадесет стотинки/, представляваща
лихва за забава върху главницата за периода от 15.09.2018 год. – 10.05.2021 год.,
сумата от 27,49 лева /двадесет и седем лева и четиридесет и девет стотинки/, дължима
за услугата дялово разпределение за периода от м.04.2018 год.-м.04.2019 год. и сумата
от 8,60 лева /осем лева и шестдесет стотинки/, представляваща лихва за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода от 01.06.2018 год.-10.05.2021 год.,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от 27.05.2021 год. /датата на
депозиране на исковата молба в съда/ до изплащане на сумите, както и на основание чл.
78, ал.1 и ал.8 от ГПК сумата от 300,56 лева /триста лева и петдесет и шест стотинки/,
представляващасторените в производството разноски съразмерно с уважената част от
претенциите.
ОСЪЖДА Д. И. Д., ЕГН ********** да заплати на „ТС” ЕАД, ЕИК /////, със
седалище и адрес на управление: гр. София, //// на правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от
ЗЗД, във вр. с чл. 149 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от сумата от 115,45 лева /сто и
петнадесет лева и четиридесет и пет стотинки/, представляваща стойността на
потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 год. до 30.04.2019 год. за
топлоснабдяван имот-апартамент №116, находящ се в гр. София, /////, ведно със
законната лихва, считано от 27.05.2021 г. до окончателното и изплащане, сумата от
356,80 лева /триста петдесет и шест лева и осемдесет стотинки/, представляваща лихва
за забава върху главницата за периода от 15.09.2018 год. – 10.05.2021 год., сумата от
7,63 лева /седем лева и шестдесет и три стотинки/, дължима за услугата дялово
разпределение за периода от м.04.2018 год.-м.04.2019 год. и сумата от 0,43 лева
/четиридесет и три стотинки/, представляваща лихва за забава върху главницата за
дялово разпределение за периода от 01.06.2018 год.-10.05.2021 год., ведно със
законната лихва върху главниците, считано от 27.05.2021 год. /датата на депозиране на
исковата молба в съда/ до изплащане на сумите, както и на основание чл. 78, ал.1 и ал.8
от ГПК сумата от 18,79 лева /осемнадесет лева и седемдесет и девет стотинки/,
представляващасторените в производството разноски съразмерно с уважената част от
претенциите.
ОСЪЖДА И. И. Д., ЕГН ********** да заплати на „ТС” ЕАД, ЕИК /////, със
седалище и адрес на управление: гр. София, //// на правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от
ЗЗД, във вр. с чл. 149 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от сумата от 115,45 лева /сто и
петнадесет лева и четиридесет и пет стотинки/, представляваща стойността на
5
потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 год. до 30.04.2019 год. за
топлоснабдяван имот-апартамент №116, находящ се в гр. София, /////, ведно със
законната лихва, считано от 27.05.2021 г. до окончателното и изплащане, сумата от
356,80 лева /триста петдесет и шест лева и осемдесет стотинки/, представляваща лихва
за забава върху главницата за периода от 15.09.2018 год. – 10.05.2021 год., сумата от
7,63 лева /седем лева и шестдесет и три стотинки/, дължима за услугата дялово
разпределение за периода от м.04.2018 год.-м.04.2019 год. и сумата от 0,43 лева
/четиридесет и три стотинки/, представляваща лихва за забава върху главницата за
дялово разпределение за периода от 01.06.2018 год.-10.05.2021 год., ведно със
законната лихва върху главниците, считано от 27.05.2021 год. /датата на депозиране на
исковата молба в съда/ до изплащане на сумите, както и на основание чл. 78, ал.1 и ал.8
от ГПК сумата от 18,79 лева /осемнадесет лева и седемдесет и девет стотинки/,
представляващасторените в производството разноски съразмерно с уважената част от
претенциите.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач „ТСс“ ЕООД.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6