Решение по адм. дело №2209/2024 на Административен съд - Пловдив

Делото е образувано по жалба на М. Г. К. срещу Ревизионен акт № Р-16001624001125 – 091 – 001/04.07.2024 г., издаден от З. Д. В. - Началник сектор при ТД на НАП [област] и Ф. Г. К. – гл.инспектор по приходите при ТД на НАП [област] – ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 398/10.09.2024 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчноосигурителна практика“ [област], с който за 2018 , 2019, 2020, 2021 и 2022 г. е начислен данък върху годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ в общ размер на 39 008,30 лева и лихва в размер на 12 139,48 лева.

Жалбоподателката, чрез процесуалния си представител адв.Б. претендира отмяна на ревизионния акт, по съображенията изложени в жалбата. Аргументира, че постъпилите суми по банковата и сметка от „Марина Текс“ ЕООД са заем, който е получавала за разплащане с контрагенти на дружеството и в последствие е възстановявала сумите в касата на дружеството. С оглед на това сочи, че не е реализирала доход и няма основание за облагане на същия. Сочи, че при административното обжалване аргументите и не са взети предвид. Иска отмяна на оспорения РА и на решението, с което е потвърден. В съдебно заседание процесуалния представител на жалбоподателката сочи, че аргументите им в жалбата се подкрепят от доказателствата по делото и от приетата по делото ССчЕ и се иска отмяна на ревизионния акт като незаконосъобразен. В указания срок не представя писмени бележки.

Ответникът – директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ [населено място] при ЦУ на НАП – чрез процесуалния си представител юрисконсулт Т., оспорва жалбата в проведените съдебни заседания и в представена писмена защита. Сочи доводи за правилност и законосъобразност на ревизионния акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В указания срок представя писмени бележки.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

Началото на ревизионното производство е сложено със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-16001624001125-020-001/29.02.2024 г., издадена от З. Д. В. на длъжност началник на сектор „Ревизии“ при ТД на НАП [област], упълномощена със Заповед № РД-09-1979/30.09.2021 г., изменена със Заповед № РД-09- 789/13.05.2022 г., като е определен срок за приключване на ревизията до 3 месеца, считано от датата на връчване на заповедта. Същата е връчена на 04.03.2024 г., чрез електронно съобщение. 

В срока по чл. 117, ал.1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) е съставен Ревизионен доклад № Р-16001624001125-092-001/10.06.2024 г.

Въз основа на РД е съставен РА № Р-16001624001125-091-001/04.07.2024 г., издаден от З. Д. В. на длъжност началник на сектор „Ревизии“ и Ф. Г. К. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, надлежно овластени за това органи по приходите, в изискуемата форма и не са допуснати нарушения на процесуалните разпоредби по издаването му.

Определените задължения ревизираното лице е обжалвало по административен ред. С Решение №398/10.09.2024 г. директорът на Дирекция "ОДОП" – [област], е потвърдил ревизионния акт.

В хода на съдебното дирене от ответника е представена и приета административната преписка по съставяне и оспорване на ревизионния акт. Представени и приети като доказателства са и 1 бр. CD-R диск, съдържащ справки от публичния регистър на електронни подписи.

Съдът като взе предвид констатациите в обжалвания ревизионен акт, становищата на страните и представените по делото доказателства, прави следните изводи:

Жалбата е подадена от лице с надлежна легитимация, след изчерпване на фазата на административния контрол, в рамките на преклузивния срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК. От външна страна същата отговаря на изискванията на чл. 149 от ДОПК и като такава е процесуално допустима за разглеждане по същество.

В настоящото производство и съгласно чл. 160, ал. 2 от ДОПК съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му. След служебно извършена проверка съдът установи, че обжалваният ревизионен акт е валиден, като издаден от оправомощен орган, в съответствие с разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК. Ревизията е приключила в срока по чл. 114, ал. 2 от ДОПК и РД е съставен в срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК. Ревизионният акт е издаден в предвидената в чл. 120 от ДОПК форма и съдържа изложение на фактическите и правните основания за постановяването му.

В съдържанието на заповедта за възлагането на ревизията, исканията за предоставяне на документи, ревизионния доклад и ревизионния акт, е отразено, че са издадени чрез информационна система "Контрол" като електронен документ, подписан с електронен подпис. Представянето на електронните документи на хартиен носител като заверен от страната препис е допустимо по силата на чл. 184, ал. 1 от ГПК вр. § 2 от ДР на ДОПК. Съгласно чл. 13, ал. 1 от Закона за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП, в съответната редакция на закона към момента на издаване на документите) електронен подпис е всяка информация в електронна форма, добавена или логически свързана с електронното изявление, за установяване на неговото авторство, но според чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕП само квалифицираният електронен подпис има значението на саморъчен подпис. Съгласно чл. 16, ал. 1 от ЗЕДЕП квалифициран електронен подпис е този усъвършенстван електронен подпис, който е придружен от издадено от доставчик на удостоверителни услуги удостоверение за квалифициран електронен подпис, отговарящо на изискванията на чл. 24 от ЗЕДЕП и удостоверяващо връзката между автора и публичния ключ за проверка на подписа и е създаден посредством устройство за сигурно създаване на подписа. Според чл. 28, ал. 1 от ЗЕДЕП доставчикът на удостоверителни услуги води електронен регистър, в който публикува удостоверенията за електронен подпис, които използва в дейността си като доставчик, издадените удостоверения и списъка на прекратените удостоверения. Последната разпоредба е доразвита в чл. 37, ал. 2 от Наредба за дейността на доставчиците на удостоверителни услуги, реда за нейното прекратяване и за изискванията при предоставяне на удостоверителни услуги, според която регистърът съдържа: 1. удостоверенията за квалифициран електронен подпис, които използва в дейността си като доставчик на удостоверителни услуги; 2. списък на издадените удостоверения за квалифициран електронен подпис; 3. списък на прекратените удостоверения; 4. удостоверения за време за представяне на електронен подпис, създаден за определен електронен документ, в случаите, когато такива се издават от доставчика на удостоверителни услуги; 5. информация по чл. 28, ал. 3 от ЗЕДЕП. Следователно публичния електронен регистър на доставчика съдържа информация относно действащите и прекратените удостоверения за квалифицираните електронни подписи, издадени от същия.

В случая от направената служебна справка на представения от ответната администрация CD-R и в публичния регистър на електронните подписи е видно, че лицата са имали валидни квалифицирани електронни подписи към датата на издаване на съответния документ и изброените ЗВР, РД и РА са подписани с квалифициран електронен подпис от лицата, които са посочени. Този извод не се променя от заключението на приетата по делото СТЕ. Това е така, тъй като не може да се приеме за безспорно доказано, че РД не е подписан с електронен подпис. Това обстоятелство може да се приеме за изследването на наличния в диска документ, но вещото лице не е посещавало НАП. Това за настоящия съдебен състав не дава основание да се приеме, че РД е издаден при наличие на порок. Следователно, не се установяват пороци, касаещи формалната законосъобразност и обоснованост на РА, както и компетентността на издателите му. Съдът намира, че процедурата по издаване на оспорения ревизионен акт е съобразена с приложимите за случая процесуални норми на ДОПК и не са налице процесуални нарушения, засягащи неговата законосъобразност в цялост.

Във връзка с проверката за правилното приложение на материалноправните норми съдът намира следното:

Ревизията на М. Г. К. обхваща задълженията за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ от 01.01.2018 г. до 31.12.2022 г. Установено е, че М. Г. К. е местно физическо лице по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ и е данъчно задължено лице по смисъла на чл. 6 от ЗДДФЛ, за доходите, получени през отделните данъчни години, попадащи в обхвата на ревизията. Установено е, че за периода на ревизията М. К. има дялово участие в следните дружества: „БУЛГАРИЕН БЕЙЧАЕР“ ООД; „М. ТЕКС“ ЕООД.

Установено е, че М. Г. К. има сключено трудово правоотношение с „БУЛГАРИЕН БЕЙЧАЕР“ ООД за периода 01.01.2018 г. до 27.04.2020 г.

От М. Г. К. са декларирани данни по ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за проверявания период 2018 г. - 2022 г. за придобити доходи от трудови правоотношения и доходи от други източници, с годишна данъчна основа за облагане по чл. 17 от ЗДДФЛ, както следва: 2018 г. - 26 247,06 лв.; 2019 г. - 27 051,66 лв.; 2020 г. - 41 145,71 лв.; 2021 г. - 10 936,75 лв.; 2022 г. - 10 563,37 лв.

С цел установяване правилното прилагане на действащото законодателство и определяне данъчните задължения на лицето, предмет на настоящото производство, са предприети редица процесуални действия - извършени са проверки на различни лица, свързани с ревизираното лице (РЛ) - направили преводи по банковите му сметки; телекомуникационни, електроразпределителни и ВиК дружества; на кредитни институции, държавни и общински органи; извършени са проверки в програмните продукти на ИС на НАП; справки в Агенция по вписванията и Търговския регистър и пр. Действията и резултатите от тях са подробно описани в ревизионния доклад.

На основание чл. 50 във връзка с чл. 37, ал. 1 от ДОПК, в хода ревизионното производство с Протокол № Р-Р-16001624001125-ППД-001/07.03.2024 г., са присъединени като доказателства Протокол № ПФ-16001623000390-073-001/29.02.2024 г. за извършена проверка на ревизираното лице (РЛ), ведно с приложенията към него.

В хода на тази проверка е установено, че са постъпили средства по сметка ****** в лева в Тексим банк АД на М. К. с наредител „М. ТЕКС“ ЕООД с основание „захранване“. Установеният размер на получените средства по периоди е: 2018 г. - 23 570,00 лв.; 2019 г. - 37 550,00 лв., 2020 г. - 39 550,00 лв.; 2021 г. - 100 400,00 лв.; 2022 г. - 185 550,00 лв.

С цел установяване на всички факти и обстоятелства, при извършване на ревизията е връчено ИПДПОЗЛ № № Р-16001624001125-040-001/28.03.2024 г. От М. К. са представени следните обяснения: С получените суми е разплащала предимно работнизаплати и аванси към работниците и плащания към доставчици. Причината за периодичните преводи е да се избегне високата такса на банката за теглене в брой. А така също и предварителната заявка към банката за теглене в брой от поне три работни дни.

В хода на ревизията е връчено ИПДСПОТЛ № Р-16001624001125-041-001 от 28.03.2024 г. до „М. ТЕКС“ ЕООД за представяне на: 1.Хронологичен регистър на всички счетоводни записвания по години за периода 01.01.20218 г. 31.12.2022 г.; 2. Месечни и годишни оборотни ведомости за периода 01.01.2018 г. - 31.12.2022 г. От „М. ТЕКС“ ЕООД не са представени документи и обяснения до приключване на ревизионното производство.

Тъй като при ревизията М. Г. К. и „М. ТЕКС“ ЕООД не са предоставили исканите документи по отношение на направените преводи по банковата сметка на ревизираното лице органите по приходите са се позовали на всички събрани в хода на предходната проверка доказателства и обяснения, които са присъединени по надлежния ред и са ги анализирали подробно.

В отговор на изпратено при проверката искане за представяне на доказателства и документи до дружеството с цел установяване на произхода и на основанието за извършените преводи, „М. ТЕКС“ ЕООД е предоставило информация, че преведените средства касаят дейността на дружеството, като в последствие сумите са възстановени в брой от М. К. в касата на дружеството. При преглед на предоставените хронологични регистри органите по приходите са констатирали, че преведените средства са отразени по дебита на сметка 493 - Разчети със собственици срещу кредита на сметка 503/2 - Разплащателна сметка в левове, с основание теглене и такса. Въз основа на предоставена хронология на сметка 501 - Каса и сметка 493 - Разчети със собственици и чрез съставени ПКО, дружеството твърди, че се възстановяват средства в брой от М. К. на „М. ТЕКС“ ЕООД.

При преглед на предоставените документи при извършената проверка относно възстановяване на сумите от лицето М. К. в касата на дружеството органите по приходите са установили наличие на различни несъответствия в първичните счетоводни документи и регистрите, в които са отразени. Във връзка с така установеното органите по приходите са направили и следните констатации: „За 2022 г. възстановените средства са от дати съвпадащи с датите на направения банков превод или в рамките до три дни след него. Съставените счетоводни статии за възстановените средства са с номер на контиране (3247 - 3335) по-големи от контирането на счетоводните статии (1168 - 2905), отразяващи банковите преводи към физическото лице М. К.. Това предполага, че така създадените хронологични статии са съставени единствено за целите на ревизионното производството на М. К. и не доказват възстановяване на средства в касата на „М. ТЕКС“ ЕООД. Логически необосновано е и обстоятелството да се извършват банкови транзакции общо 88 броя на обща стойност от 190 550,00 лв. за 2022 г., като тези средства да са възстановени в брой в пълен размер в рамките на три дни от превода. Налице е несъответствие и в размера на преведените средства за 2022 г., като по хронологичен опис чрез счетоводни статии ДТ 493/КТ 503 е отразена сумата в размер на 190 550,00 лв., а реално получените средства по сметка ****** в лева в Тексим банк АД на М. К. са в размер на 185 550,00 лв. Нарушена е хронологията на отразяване на издадените ПКО, с които е оформяно връщането на сумите в дружеството ПКО № 90 е от дата 30.12.2022 г., дата по-голяма от ПКО № 91 от дата 25.12.2022 г. и ПКО № 92 от дата 27.12.2022 г. Аргумент в полза на това, че съставените ПКО не са издавани в хронологичен ред съобразно действителността на настъпилите събития е и обстоятелството, че при предоставената пълна хронология на дебита на сметка 501 „Каса“ за 2022 г. се установява наличие на ПКО от № 1 до № 3, които документират постъпване на средства в касата на „М. ТЕКС“ ЕООД от дата 01.12.2022 г. Тоест към дата 01.12.2022 г. би следвало да са издадени ПКО № 1 до № 3 и със следващите номера да се документират вноските на средства в касата на дружеството. Съгласно счетоводното отчитане по ДТ на сметка 501/КТ сметка 493 с контировки от 3247 от дата 17.01.2022 г. до контировка 3325 от дата 29.11.2022 г. са издадени ПКО с номер от 4 - до номер 62, което не обективира реалното възстановяване на средства в брой. Тези операции не са и документално обосновани предвид установените различия по отношение на дата и номерация на ПКО.

Съставените счетоводни статии за възстановените средства за 2021 г. са с номера на контиране (1395 - 1434) по-големи от контирането на счетоводните статии (412- 1007), отразяващи банковите преводи към физическото лице М. К.. Тоест контирани и осчетоводени са първо счетоводните операции отразяващи банковите преводи към физическото лице М. К. за цялата 2021 г. (контировки 412 - 1007), а в последствие за целите на проверката са отразени като възстановени от М. К. средствата в брой чрез ПКО, като поредността на номера на ПКО и на дата на възстановяване не следват в хронологичен ред на номера на контиране на спорните записвания за възстановяване на средства.

За 2020 г. са съставени счетоводни статии за възстановените средства с номера на контиране (1177 - 1226) по-големи от контирането на счетоводните статии (309- 1065), отразяващи банковите преводи към физическото лице М. К., съответно за 2019 г. съставените счетоводни статии за възстановените средства за 2019 г. са с номера на контиране (1149 - 1178) по-големи от контирането на счетоводните статии (98- 973), отразяващи банковите преводи към физическото лице М. К..

За 2018 г. съставените счетоводни статии за възстановените средства за 2018 г. са с номера на контиране (513 - 524) по-големи от контирането на счетоводните статии (124¬403), отразяващи банковите преводи към физическото лице М. К.. Също така за 2018 г. се установява нарушена хронология на отразяване на издадените ПКО, с които са оформяни връщането на сумите в „М. ТЕКС“ ЕООД. В хронологичния опис ДТ501/КТ 493 за 2018 г., се установява, че ПКО № 13 е от дата 31.08.2018 г. и е с номерация по-голяма от номерациите на ПКО № 7 от дата 30.09.2018 г., ПКО № 8 от дата 17.10.2018 г., ПКО № 9 от дата 31.10.2018 г., ПКО № 10 от дата 09.11.2018 г., ПКО № 11 от дата 26.11.2018 г. и ПКО 12 от дата 31.12.2018 г. Посочването на ПКО 13 с по-голяма номерация към дата 31.08.2018 г. от ПКО 7-12 доказва несъответствията на съставените документи по отношение на възстановяване на средства в брой от М. К. през 2018 г.“

На основание чл. 50 във връзка с чл. 37, ал. 1 от ДОПК, в хода на ревизията с протокол са присъединени като доказателства представени оборотни ведомости, които са представени от „М. ТЕКС“ ЕООД в хода на следните контролни производства на дружеството: П-16001622127447 - проверката е за периода м.06.2022 г.; П-16001622108959 проверката е за периода м.05.2022 г.; П-16001622046640 - проверката е за периода м.02.2022 г.; П-16001621097692 - проверката е за периода м.05.2021 г.; П-16001621074835 проверката е за периода м.03.2021 г.; П-16001619208599 проверката е за периода м.11.2019 г.; П-16001618155407 проверката е за периода м.07.2018 г.; П-16001622127447 проверката е за периода м.06.2022 г.; П-16001622108959 проверката е за периода м.05.2022 г.; П- 16001622046640 проверката е за периода м.02.2022 г. Органите по приходите са установили несъответствия между отразеното в така представените оборотни ведомости и твърденията на ревизираното лице, че е върнало парите в дружеството, както и с представените приходни касови ордери, с които се опитва да докаже тези твърдения. Установено е от предоставените оборотни ведомостите за периода 01.02.2022 г. - 28.02.2022 г.; 01.05.2022 г - 31.05.2022 г. и 01.06.2022 г. - 30.06.2022 г., че по дебитните и кредитни обороти по сметка 493 са отразени нулеви стойности, за разлика от приложените при проверката хронологични регистри на сметка 493 Разчети със собствениците. Също така е установено, че дебитните и кредитни салда по сметките посочени в оборотната ведомост към 31.05.2022 г. не отговарят на началните дебитни и кредитни салда по сметките посочени в оборотната ведомост към 01.06.2022 г.

По отношение на предоставени оборотни ведомости по повод предходни проверки на дружеството за периодите 01.03.2021 г. - 31.03.2021 г. и 01.05.2021 г - 31.05.2021 г. е установено, че по дебитни и кредитни обороти за съответните периоди по сметка 493 Разчети със собственика са отразени нулеви стойности, за разлика от приложените хронологичните регистри, предоставени при проверката и ревизията на М. К., в които има отразени стойности. По отношение на предоставени оборотни ведомости на „М. ТЕКС“ ЕООД по повод проверки по прихващане и връщане през 2018 г. и 2019 г. е установено, че е предоставена оборотна ведомост за периода 01.11.2019 г. - 30.11.2019 г. и за периода 01.01.2018 г. - 31.07.2018 г., в които липсват данни за открита сметка 493 - Разчети със собственици, съответно и липсват обороти по тази сметка, за разлика от приложените при ревизията хронологии по ДТ и КТ на сметка 493 за 2018 г. и 2019 г.

При ревизията е установено и несъответствие в предоставените от „М. ТЕКС“ ЕООД оборотни ведомости и отразено в тях движение по ДТ и КТ обороти за сметка 493 и декларираните данни в годишните финансови отчети - отчет за паричните потоци по прекия метод. Така при оборотна ведомост за 2018 г. предоставени от„М. ТЕКС“ ЕООД по сметка 493 са посочени ДТ и КТ обороти по 23 570,00 лв., а в подадения отчет за паричните потоци по прекия метод на ред 61552 Парични потоци от допълнителни вноски и връщането им на собствениците са декларирани нулеви стойности. При оборотна ведомост за 2019 г. предоставените данни от „М. ТЕКС“ ЕООД по сметка 493 са ДТ и КТ обороти - 37 550,00 лв., а в подадения отчет за паричните потоци по прекия метод на ред 61552 Парични потоци от допълнителни вноски и връщането им на собствениците са декларирани нулеви стойности. Аналогични са констатациите на органите по приходите за останалите периоди на ревизията.

Освен това от ревизираното лице са предоставени документи и обяснения, които противоречат на установената фактическа обстановка и предоставените хронологични регистри от „М. ТЕКС“ ЕООД. В случая ревизираното лице заявява, че използва преведените средства за разплащане на работни заплати, както и за разплащане с доставчици. Видно от хронологичните описи, представени от „М. ТЕКС“ ЕООД липсват данни за осчетоводени разплащания от М. К. в качеството на подотчетно лице или предоставени средства на собственика отразени по счетоводна сметка 493 към работници и служители и към доставчици. От съставените документи е видно, че сумите са възстановявани в кратки срокове, което не доказва произхода на същите, в случай, че се приеме използването на средствата за разплащане за дейността на „М. ТЕКС“ ЕООД. Ревизираното лице изтегля в брой предоставените му средства от сметка ******, като по този начин не се документира разплащане към работници и служители, както и към доставчици. Не се доказва и декларираната от М. К. причина, че се избягва плащането на банкови такси, предвид изтеглянето им в брой, а не с разплащане чрез банкова сметка ******.

Въз основа на гореизложените констатации органите по приходите са направили извод, че М. Г. К. не е доказала връщането на средствата в касата на „М. ТЕКС“ ЕООД на датите, на които са оформени ПКО, поради което получените по банковите й сметки парични суми представляват по своята същност доход за лицето в периода на получаването им. На база на гореизложеното органите по приходите са определили за всички периоди на ревизията годишна основа за облагане по чл. 17 от ЗДДФЛ и съответния дължим данък върху дохода с прилежащите лихви, предмет на настоящата жалба.

С оглед на това бил съставен Ревизионен доклад № Р-16001624001125-092-001/10.06.2024 г. срещу който не били подадени възражения.

Въз основа на РД е съставен РА № Р-16001624001125-091-001/04.07.2024 г., издаден от З. Д. В. на длъжност началник на сектор „Ревизии“ и Ф. Г. К. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията.

При административното обжалване на издадения РА нови доказателства не били представени, били разгледани наведените аргументи в жалбата и същата била приета за неоснователна, като издаденият РА бил потвърден.

В хода на съдебното производство е назначена и приета по делото Съдебно-счетоводна експертиза. В заключението си вещото лице в табличен вид е предоставило всички суми получени от М. К. от дружеството „Марина Текс“ ЕООД, като за 2018 г. са получени общо 23570 лева, за 2019 г. – 37550 лева, за 2020 г. – 39550 лева, за 2021 г. – 100400 лева, за 2022 г. – 190550 лева. За всички тези суми било сочено, че са преведени от сметка 493 Разчети със собственици. Дружеството е получило от М. К. за 2018 г. 23570 лева, за 2019 г. 37550лв, за 2020 г. 52350 лв, за 2021 г. 100400 лева, за 2022 г. 190550 лева. Тези суми били осчетоводени по дебит сметка 501 каса в левове и обвързани с кредит сметка 493 разчети със собственици. Вещото лице сравнило приложените по преписката оборотни ведомости за периода 2018-2022г, с тези предоставени за изготвяне на заключението и констатира, че са идентични. Същевременно се констатираха следните различия:

На лист 390, обаче е представена оборотна ведомост за периода 01.01.2018г - 31.07.2018г, видно от която е че в нея не фигурира сметка 493 Разчети със собственици, а по данни представени в настоящото заключение /таблици № 1 и № 6/, има взети счетоводни записвания по сметка 493 Разчети със собственици;

На лист 391 е представена оборотна ведомост за периода 01.11.2019г- 30.11.2019г, видно която е че в нея не фигурира сметка 493 Разчети със собственици, а по данни представени в настоящото заключение /таблици № 2 и № 7/, има взети счетоводни записвания по сметка 493 Разчети със собственици;

На лист 392 е представена оборотна ведомост за периода 01.03,2021 г - 31.03.2021 г, видно която е че в нея фигурира сметка 493 Разчети със собственици, като е посочено начално Кредитно салдо по сметката в размер на 3989,14лв и няма дебитни и кредитни обороти за периода. В приложената оборотна ведомост за периода 01.01.2021г - 31.12 2021г /стр. 388/ , счетоводна сметка 493 Разчети със собственици е с начално кредитно салдо в размер на 8147,86лв и с отразени движение по Дебита и Кредита на сметката, кореспондиращи с представеното движение в таблици №№ 4 и 9;

При извършения преглед на публикуваните ГФО в Агенцията по вписванията за периода 2018г - 2022г, вещото лице констатирало, че сбора на задълженията посочени в раздел В на пасива на баланса съответства на задълженията по оборотните ведомости за същият период.

Заключението на вещото лице се кредитира с доверие от съдебния състав, доколкото не е оспорено от страните, а вещото лице сочи от кого и как са му предоставени материалите по които е изготвено заключение.

При тази фактическа обстановка съдът намира жалбата за неоснователна:

На първо място следва да се посочи, че ревизионното производство се е развило според законовите изисквания, в установените срокове и е проведено при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Правата на ревизираното лице не са ограничени, като същото е запознато с ревизионния доклад, имало е възможност да подаде възражение (която не използвана) и ревизионния акт е издаден след изтичане на срока за подаване на възражения. На следващо място, противно на твърденията в жалбата, при административното обжалване са разгледани наведените аргументи срещу ревизионния акт.

От приложените по делото доказателства няма основание да се направи извод за нищожност на издадения РА, доколкото е доказана компетентността на органите по приходите.

По отношение на спора относно това налично ли е основание за облагане на установените суми постъпили по банковата сметка на жалбоподателката от „Марина Текс“ ЕООД, съдът счита следното :

Съгласно разпоредбата на чл. 2 от ЗДДФЛ обект на облагане по този закон са доходите на местните и чуждестранните физически лица. Нормата на чл. 10, ал. 1 от закона регламентира видовете доходи, като т. 6 визира доходи от източници по чл. 35, съдържащ се в Раздел VI Доходи от други източници, като т. 6 на правната норма сочи като облагаем доход всички други източници, които не са изрично посочени в този закон и не са обложени с окончателни данъци.

Отнесено към настоящия случай, установени са постъпления по банковата сметка на ревизираното лице в резултат на извършени преводи от банковата сметка на „Марина Текс“ ЕООД. Това води до увеличаване имуществото на жалбоподателя и представлява облагаем доход по смисъла на чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ, който се квалифицира като такъв по чл. 35, т. 6 от закона, участва при формиране на данъчната основа по чл. 17, във вр. с чл. 36 от ЗДДФЛ и се облага с данък върху общата годишна данъчна основа по чл. 48, ал. 1 от същия закон.

Жалбоподателката не е установила основание за разпореждане със средства от сметката на търговеца, което обуславя извод, че сумата е разпределена в нейна полза без да е свързана с осъществяваната от дружеството дейност. Това представлява скрито разпределение на печалбата по смисъла на § 1, т. 5, б. "а" от ДР на ЗКПО във вр. с § 1, т. 8 от ДР на ЗДДФЛ, а съответно и дивидент по смисъла на § 1, т. 5, б. "в" от ДР на ЗДДФЛ. Брутният размер на разпределената сума е данъчна основа за облагане с окончателен данък по чл. 38, ал. 3 във вр. с ал. 1 ЗДДФЛ. Към нея се отнася данъчната ставка от 5% по чл. 46, ал. 3 ЗДДФЛ. Задължен за внасяне на данъка е платецът на дохода – чл. 65, ал. 3 ЗДДФЛ. Платецът на дохода не е удържал и внесъл данъка, поради което и доходът е останал необложен с окончателен данък, а единствено облагането с този данък би дисквалифицирало възникването на дохода по чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ.

В обясненията си в хода на ревизията М. К. сочи две взаимноизключващи се обстоятелства. От една страна тя сочи, че тези суми са заем от дружеството и тя е върнала същите. Доказва това с ПКО, които обаче правилно са преценени като от органите по приходите и директора на Дирекция ОДОП [област] като недоказващи наличието на заем. Установени са несъответствия, които заключението на експертизата не може да заличи. На следващо място следва да се отчита обстоятелството, че представените оригинали на касовите ордери потвърждават констатираните от органите по приходите разминавания за 2018 г.

По делото едва в хода на съдебното производство са представени договори за заем между „Марина Текс“ ЕООД и М. К.. Очевидно е, че същите са без достоверни дати, а ревизираното лице като едноличен собственик на капитала на дружеството е могло да състави същите когато са и необходими за доказване на твърденията и. Затова и съдът не кредитира същите с доверие.

Заслужава си да се отбележи, че се констатират и няколко случая, при които на една и съща дата са преведени пари от дружеството на жалбоподателката и е наличен ПКО за връщане на същата сума на същата дата. Така например това се констатира за дати 10.07.2018 г. (относно сумата от 1000 лева) и 26.07.2018 г. (за сумата от 900 лева). Това според настоящата съдебна инстанция говори за фиктивност на изготвяне на ПКО с цел оправдаване на получените суми като заем, без такъв действително да е наличен.

Отделно от това са констатирани и различия между приобщените в хода на ревизията оборотни ведомости на дружеството (представени по други производства) и тези предоставени на вещото лице при изготвяне на експертизата, което е описано и в заключението на вещото лице. Това от своя страна се приема от съда за още едно доказателство, че в хода на съдебното производство е направен опит за манипулиране на доказателства, което да доведе на извод, че в конкретния случай сумите са представени като заем.

Настоящата съдебна инстанция не може да направи подобен извод при така констатираните разминавания и недоказване с автентични доказателства на това обстоятелство.

На следващо място следва да се посочи, че са недоказани и твърденията, че М. К. е използвала сумите за дейността на дружеството. От една страна такива доказателства по делото няма, а от друга страна ако се приеме тази версия, то няма основание за връщане на получените суми в дружеството. Достатъчно би било да се осчетоводят документите доказващи сторените разноски в полза на дружеството, за да се оправдае превеждането на големи парични суми на жалбоподателката. Очевидно е обаче, че такива доказателства липсват. Освен това такова изразходаване на сумите не обяснява защо на една и съща дата са получени и върнати средства от дружеството. Ако се приеме за реално осъществена подобна дейност, то тогава става неясно как тази сума е използвана за дейността на дружествата. Следва да се посочи изрично, че от банковите извлечения на жалбоподателката се установява теглене на суми отговарящи по размер на тези получени от дружеството. Същевременно обаче липсват каквито и да било документи, които да доказват че с така получени средства са заплащани задължения на „Марина Текс“ ЕООД и/или са придобивани активи за сметка на дружеството.

С оглед на всичко това и съдът счита, че правилно е прието в решението на директора на Дирекция ОДОП [област] намерението на лицето да търси подходящи мотиви, с които да докаже, че получените от него приходи не подлежат на облагане, без да има доказателства в тази насока.

При тези факти, съдът счита, че има основание да се приеме, че получените суми са доход по смисъла на чл.35, ал.6 от ЗДДФЛ. При наличието на този извод се установява, че констатациите на органите по приходите са правилни. Правилно са изчислени размерите на дължимите данъци и лихви.

С оглед на това съдът приема, че жалбата е неоснователна.

Предвид изхода на делото и направените от страните искания за присъждане на разноски, такива се следват да ответната страна. На основание чл.161, ал.1 от ДОПК следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в размер на минималното възнаграждение за един адвокат. Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.1 вр. чл.7, ал.2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималното възнаграждение по делото е в размер на 4741,82 (четири хиляди седемстотин четиридесет и един лева и осемдесет и две стотинки) лева, като ще следва жалбоподателката М. Г. К. да бъде осъден да заплати на Националната агенция по приходите.

Водим от горното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Административен съд [област] – 9 - състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТВХЪРЛЯ жалба на М. Г. К. срещу Ревизионен акт № Р-16001624001125 – 091 – 001/04.07.2024 г., издаден от З. Д. В. - Началник сектор при ТД на НАП [област] и Ф. Г. К. – гл.инспектор по приходите при ТД на НАП [област] – ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 398/10.09.2024 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчноосигурителна практика“ [област], с който за 2018 , 2019, 2020, 2021 и 2022 г. е начислен данък върху годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ в общ размер на 39 008,30 лева и лихва в размер на 12 139,48 лева.

ОСЪЖДА М. Г. К., [ЕГН] да бъде осъдена да заплати на Националната агенция по приходите сумата 4741,82 (четири хиляди седемстотин четиридесет и един лева и осемдесет и две стотинки) лева, юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване чрез настоящия съд пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.