№ 22220
гр. София, 04.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КАЛИНА В. СТАНЧЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело №
20251110145182 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Ю Пи Тех“ Л.Л.С. – учредено, съгласно
законодателството на Република Косово срещу „ГП АВИЕЙШЪН“ ЕООД, с която е
предявен установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 7, ал. 1, т. 1, б. „б“
от Регламент (ЕО) № 261/2004г. на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004
година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при
отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на
Регламент (ЕИО) № 295/91 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено съществуването
на парично задължение в размер на сумата от 400 евро, представляваща обезщетение за
отменен полет № IV1471/12.08.2024 г. по направление Ваксьо – Смоланд, Швеция Прищина,
**********ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК – 04.03.2025 г., до окончателното плащане и сумата от 47,13 лв.,
представляваща мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 19.09.2024 г. до
27.02.2025 г. за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК от 17.03.2025 г. по ч.гр.д. № 13030/2025 г. по описа на СРС, 65 състав.
Ищецът „Ю Пи Тех“ Л.Л.С., твърди, че пътникът Неджмие Бериша, гражданин на
Кралство Швеция, родена на 04.08.1967 г., е сключила договор за въздушен превоз с
ответното дружество за редовен полет № IV1471/12.08.2024 г. по направление Ваксьо
Смоланд, Швеция – Прищина, Косово с планиран час на излитане 08:00 часа /местно време/.
Едва в деня на полета, пътникът е уведомен, че процесният полет е отменен за следващия
ден. Уведомяването е чрез съобщение, с което пътникът бива известен за отмяната на
следващия ден. Вземането на пътника произтича от валидно възникнало право на
обезщетение с оглед чл. 7, ал. 1, т. 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004г. на Европейския
парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за
обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо
закъснение на полети. На следващо място, това вземане, твърди се, е прехвърлено на ищеца
чрез договор за цесия, като въз основа на това още на 19.09.2024 г. е изпратена извънсъдебна
1
покана до ответника за заплащане на дължимото обезщетение, но и до този момент плащане
не е постъпило. Навежда, че са налице всички елементи от фактическия състав на
обезщетението, дължимо съгласно чл. 7, ал. 1, т. 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004г. на
Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година. Претендира и акцесорна
претенция за мораторна лихва поради закъсняло плащане на главния дълг. Моли за
уважаване на предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „ГП
АВИЕЙШЪН“ ЕООД, с който оспорва предявения иск. Твърди, че още на 05.08.2024 г. е
изпратена информация до Прищина Тикет за уведомяване на всички пътници, в това число
и Неджмие Бериша за промяната на разписанието във връзка с възникналия технически
проблем. Затова и няма как пътничката Бериша да е разбрала едва на гише за промяната.
Признават, че процесният полет е отменен за следваща дата, тъй като самолетът, който е
трябвало да обслужи този полет, е имал технически проблем. Поради това и се организирало
изпълнението на т.нар. „фери полет“ или „празен полет“, който да извози пътниците с друг
самолет – това се случило на следващия ден. Подчертава, че билетът на пътничката Бериша
е закупен от Прищина Тикет, и именно това търговско дружество е трябвало да я информира
за промяната, като дружеството – ответник не следва да носи отговорност за неизпълнени
задължения на трети за спора лица. Уточнява, че повредата в този самолет предизвиква
верига от закъснели полети и промени в разписанието. Счита, че в настоящия случай
отговорността на ответника не може да се ангажира, тъй като е налице извънредно
обстоятелство, което е довело до отлагане на полета, а отделно от това – авиационният
оператор /ответник/ е уведомил Прищина тикет и е предприел всички възможни действия.
След това по повод на втория полет е налице ново правоотношение между пътници и
превозвач. Позовава се на чл. 5, параграф 3 от Регламент 261/2004 ЕО. Моли за отхвърляне
на предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 7, т. 1, б. „б“ от Регламент
261/2004 г. на Европейския парламент и Съвета в тежест на ищеца е да установи следните
обстоятелства: наличието на валидно облигационно правоотношение на пътника Бериша с
ответника по силата на сключен между тях договор за въздушен превоз на пътници, в
рамките на което за ответника е възникнало задължение да изпълни полет №
IV1471/12.08.2024 г. по направление Ваксьо – Смоланд, Швеция – Прищина, **********за
който пътникът Бериша има потвърдена резервация, като ответникът е изпълнил
задължението си със забава от един ден, доколкото полетът е отменен, както и какво е
разстоянието на полета. В тежест на ищеца е и да докаже и валидно прехвърляне вземането
на пътника Бериша в негова полза, в случай, че това вземане бъде признато от съда.
В тежест на ответника „ГП АВИЕЙШЪН“ ЕООД /при установяване на горните
обстоятелства/, е да докаже плащане, евентуално да докаже възражението си, че са налице
извънредни обстоятелства по смисъла на Регламента, които го освобождават от отговорност.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД: в тежест на ищеца е да докаже наличие на
главен дълг, в чието изпълнение ответникът е реализирал забава, както и размера на
мораторното обезщетение.
В тежест на ответника, и при доказване на горните обстоятелства, е да докаже, че е
погасил задълженията си.
От представена по делото бордна карта, издадена на името на г-жа Джафер Бериша,
се установява, че същата е имала валидно сключен договор за въздушен превоз на пътници с
ответното дружество по повод два редовни полета - първият заминаващ полет с № IV1471 от
2
дата 12.08.2024 г. по направление Ваксьо, Смоланд (летището в Швеция) до Прищина,
Косово с планиран час на излитане 08:00 часа и планиран час на пристигане 11:00 часа
(местно време) и вторият полест с номер IV5470 от 23.08.2024 г. по направление Прищина
(Косово) до Ваксьо, Смоланд (летището в Швеция) с планиран час на излитане 04:20 часа и
планиран час на пристигане 07:10 часа (местно време). Ето защо следва да се приеме, че
страните са се намирали в договорна връзка по повод сключени два отделни договора за
превоз на пътници във въздуха с различни предмети – единият касащ датата 12.08.2024 г. със
съответнния маршрут и другият полет – планиран за около седмица по-късно /23.08.2024 г./
и с друг марушрут, а именно обратен на първоначалния.
Страните не спорят по отношение на факта, че въпросният полет заминаващ полет с
№ IV1471 от дата 12.08.2024 г. по направление Ваксьо, Смоланд (летището в Швеция) до
Прищина, Косово е бил отменен.
Безспорно между страните се явява и обстоятелството, че разстоянието между
летището в Швеция и летището в Прищина възлиза на 1658 километра, ведно с посочени
идентификационни номера за посочените летища.
От приложеното по делото споразумение – претенция номер 1120, сключено между
ищеца „Ю Пи Тех“ Л.Л.С. и пътника Неджимие Бериша по повод полет с № IV1471 от дата
12.08.2024 г., се установява, че с него е прехвърлено вземане на г-жа Бериша в полза на
ищцовото дружество. Установява се, че източникът на тези претенции е право на
обезщетение поради закъснение/отмяна/отказан достъп на борба или други основание, но не
ограничени от Регламент (ЕО) 261/2004 на ЕП и Съвета от 11.02.2004 г. Уговорено е, че
дружеството ще поеме всички необходими правни действия за предявяване на вземането, а
клиентът ще получи частта от финансовото обезщетение, посочена в ОУ, най-късно до 3
седмици след посписване на това споразумение. Уточнено е, че след прехвърлянето на
вземането, клиентът няма право да приема никакви плащания директно от авиокомпанията и
не може да търси такива.
Представена е и кореспонденция чрез електронни съобщение между ищовото
дружество и ответника във връзка с направен опит за извънсъдебно решаване на спора и
директно престиране на търсеното обезщетение – същият е завършил неуспешно, видно от
разменените имейли между страните.
В Определение на СЕС от 24.10.2019 г. по дело С-756/18 е прието, че чл.
3, пар. 2, б. “а” от Регламент (ЕО) № 261/2004, трябва да се тълкува в смисъл, че на
пътниците на полет, който има закъснение с три или повече часа, установено при
пристигането му, притежаващи потвърдена резервация за този полет, не може да бъде
отказано предвиденото в този регламент обезщетение единствено поради това, че в рамките
на претенцията си за обезщетение, те не са доказали, по-специално посредством
представяне на бордните си карти, че са се представили на гишето за регистрация за този
полет, освен ако не бъде доказано, че тези пътници не са били превозени с разглеждания
полет, което националната юрисдикция следва да провери. При положение, че са достигнали
крайния пункт на пристигане със закъснения от три или повече часа, посочените пътници
имат право на обезщетение за това закъснение по силата на Регламент № 261/2004, без да
трябва за тази цел да представят бордовите си карти или други документи, удостоверяващи
тяхното представяне в определения срок на гишето за регистрация на закъснелия полет,
който извод се подкрепя от целта, посочена в съображение 1 от Регламент № 261/2004, за
гарантиране на високо равнище на защита на пътниците.
Така пътниците, които са претърпели голямо закъснение на своя полет (в това число
и отмяна на поелта), имат възможност да се ползват от правото си на обезщетение, без да
бъдат подлагани на несъответстващото на тяхното положение изискване, изразяващо се в
задължението впоследствие да докажат, във връзка с претенцията си за обезщетение, че са се
представили на гишето за регистрация на закъснял полет, посредством който във всички
3
случаи са били превозени. Съдът завършва, че положението би било различно само ако
въздушният превозвач разполага с доказателства, че обратно на твърденията на тези
пътници, последните не са били превозени посредством съответния полет, което
националната юрисдикция следва да провери.
От изложеното следва извода, че за основателност на претенциите и
уважаване на предявените искове по Регламент № 261/2004 е достатъчно
пътникът да притежава потвърдена резервация, като при липса на спор, че
същият е превозен със съответния отменен или закъснял полет, пътникът не
следва да доказва, че се е явил навреме на гишето за регистрация и че реално е
превозен с полета, тъй като посочените обстоятелства се презюмират. В този случай в
тежест на въздушния превозвач, в условията на обратно доказване е да докаже, че пътникът
не е бил част от полета.
По делото не е налице спор, че ищецът е имал потвърдена резервация за процесния
полет, съответно в тежест на ответника би било да установи, че ищецът не е превозен с
полета, но доказателствени източници в такава посока не бяха ангажирани пред
първоинстанционния съд.
От ангажираните доказателства по делото се установява, че разстоянието между
релевантните точки на отпътуване и кацане се равнява на 1658 км., поради което и на
основание чл. 7, т. 2 от Регламента в полза на пътника Бончева, чийто полет е отменен, е
възникнало вземане в размер на 400 EUR.
Страни по договора за цесия са цедентът и цесионерът. Този договор не създава нови
права и /или задължения в правната сфера на длъжника, като само се променя лицето на
което той трябва да изпълни. Поради това длъжникът не е страна по договора за цесия,
макар и той да е от значение за него, с оглед надлежното изпълнение на задължението и
освобождаване от отговорност. Затова той не може да иска унищожаването на договора,
развалянето му или прекратяването на му, тъй като това са права, които законът е
предоставил на страните по него. Тези права биха могли да се упражнят от трети спрямо
договора лица (какъвто е и длъжникът) само по силата на изрична правна норма, каквото не
е налице по отношение на договора за цесия. Нищожността е съществен порок на сделките и
на нея може да се позове всеки, включително и трето, неучастващо в договора лице, каквото
се явява и длъжникът по договора за цесия. Възможността за такова позоваване обаче е
ограничена от наличието на интерес в третото лице за прогласяване на нищожността. Такъв
е налице когато третото лице цели да отрече съществуването на право на страна по
оспорваната сделка, което е противопоставимо на негово право, засяга или ограничава
същото, или когато по силата на закона сделката поражда задължение за това лице, макар и
то да не е страна по нея. Такъв интерес не може да се породи при сключването на договора
за цесия, доколкото единствената предизвикана от него промяна в правната сфера на
длъжника е смяната на кредитора. На новия кредитор могат да бъдат противопоставени
всички възражения, които длъжникът е имал към стария кредитор въз основа на
прехвърленото вземане, включително тези за нищожност, унищожаемост или разваляне на
договора, от който произтича вземането. След като е бил уведомен по реда на чл.99, ал.4 от
ЗЗД от предишния кредитор за извършената цесия, длъжникът може да извърши валидно
изпълнение на новия кредитор и това изпълнение ще има валиден погасителен ефект.
Законът не е вменил в задължение на длъжника да извършва проверка дали новият кредитор
е придобил вземането валидно, поради което за валидността на изпълнението е без значение
дали договорът за цесия страда от пороци и какви са те. Обратното би означавало при спор
за надлежността на изпълнението да се поставят въпросите за това как и в какъв обем следва
да се извършва преценката от длъжника за валидността на договора за цесия и дали е
положена дължимата се грижа за установяване на правата на новия кредитор. Също така ще
следва да се преценява и това дали при позоваването на нищожността на договора за цесия
4
длъжникът действа добросъвестно - да охрани интереса на предишния кредитор или цели да
избегне изпълнението на новия такъв, като наред с това не изпълни и на предишния. По
отношение на тези въпроси липсва изрична нормативна уредба, поради което при
евентуална нищожност на договора за цесия, ако длъжникът е изпълнил след надлежно
уведомление по чл. 99, ал. 4 от ЗЗД на новия кредитор, той се освобождава от задължението
си, а първоначалният кредитор следва да насочи претенциите си към новия кредитор. Затова
длъжникът няма интерес да оспорва валидността на договора за цесия след получаване на
уведомлението по чл.99, ал.4 от ЗЗД, а такъв интерес липсва и преди този момент, тъй като
изпълнението на новия кредитор може да бъде отказано само поради липсата на
уведомление. Предвид на това длъжникът не е легитимиран да оспори валидността на
договора за цесия по иск относно цедираното вземане, освен в предвидените от закона
случаи, когато прехвърлянето на вземането е изрично забранено или допустимо при изрично
установени условия, които не са спазени (така Решение № 60256/07.03.2022 г. по гр.д. №
3590/2020 г. на ВКС).
В светлината на цитираната практика, а и като съобрази, че на практика ответникът
не оспорва валидността на цесионната сделка, настоящият съдебен състав приема, че
процесното вземане за обезщетение поради отмяна на полет от 12.08.2024 г., обективирано в
Споразумение номер 1120, е валидно е прехвърлено в полза на ищцовото предприятие
срещу ответния превозвач.
Доколкото, видно от възприетото по-горе от съда, следва, че са налице всички
елементи от фактическия състав на обезщетението по чл. 7 от Регламент 261 (ЕО), трябва да
се разгледа инвокираните от ответника възражения, оправдаващи най-общо неговата
отговорност.
Съгласно постоянната практика на Съда на ЕС като "извънредни
обстоятелства" по смисъла на чл. 5, § 3 от Регламент (ЕО) 261/2004 г. могат да се
квалифицират събития, които поради своето естество или произход не са присъщи на
нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач и се намират
извън ефективния му контрол, като тези две условия са кумулативни /в този смисъл решения
на СЕС по дела C-549/07, C315/15, C197/17, C-203/17, C-226/17, C-228/17, C-254/17, C-
274/17, C-275/17, C 278/17, C286/17 и C-290/17, C-292/17, C 74/19/.
Съгласно съображения 14 и 15 и чл. 5, § 3 от Регламент (ЕО) № 261/2004 г.,
въздушният превозвач се освобождава от задължението да плати на пътниците обезщетение
по чл. 7 от Регламент (ЕО) № 261/2004 г., ако може да докаже, че отмяната или закъснението
на полет с три или повече часа при пристигане се дължи на "извънредни обстоятелства",
които не е могло да бъдат избегнати дори да са били взети всички разумни мерки, както и в
случай на настъпване на такова обстоятелство, че е взел съобразени с положението мерки,
като е използвал всички човешки или материални ресурси и финансови средства, с които е
разполагал, за да не допусне то да доведе до отмяна или голямо закъснение на съответния
полет, като обаче не може от него да се изискват жертви, непоносими с оглед капацитета на
предприятието му към релевантния момент /в този смисъл решение на СЕС по дела C315/15,
C-501/17 и C-74/19/. Следователно, наличието на извънредни обстоятелства само по себе си
не е достатъчно основание за отпадане отговорността на превозвача, а е нужно вземането на
всички необходими и възможни мерки, за да бъде избегната отмяна или голямо закъснение
на съответния полет.
5
Ето защо настоящия състав на съда преценява, че оспорването на ответното
дружество, че уведомявайки Прищина Тикет в аванс за промяната, респективно, че не той, а
търговецът, от когото пътникът е закупил билета, е длъжен да уведоми последния за
премаршрутирането на полета, противоречи на нормите на европейското право и на
установената в Европа съдебна практика. Единствено и само въздушния превозвач носи
отговорност по смисъла на чл. 7 от Регламент (ЕО) № 261/2004 г., и доколкото същият не
установи наличието на обективни пречки, които да не му позволяват да отстрани проблема,
същият се явява пасивно легитимиран да отговаря за ищовото вземане, след като ищецът
доказа, че носителят на вземането за обезщетение му го е надлежно цедирал.
За пълнота следва да се посочи, че дори да се възприеме тезата на ответника за
наличието на фактори, които хипотетично имат извънреден характер, в горепосоченото
решение на СЕС по дело C-74/19 е прието, че чл. 5, параграф 3 във връзка със съображение
14 от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. трябва да се тълкува в смисъл, че грижата, която се
изисква да положи въздушният превозвач в хипотеза като настоящата, за да може да се
освободи от задължението си за плащане на обезщетение, предполага той да използва
всички средства, с които разполага, за да осигури разумно премаршрутиране при
задоволителни условия и при първа възможност, едно от които е да потърси други полети,
директни или с връзка, евентуално оперирани от други въздушни превозвачи от същия или
друг въздушен алианс и с не толкова късно време на пристигане като това на следващия
полет на съответния въздушен превозвач. В Решение на СЕС по дело С-294/10 г. е прието, че
след като е длъжен да вземе всички необходими мерки за предотвратяване на последиците
от извънредни обстоятелства, при планирането на полета въздушният превозвач трябва в
разумна степен да съобрази риска от закъснение поради евентуалното настъпване на такива
обстоятелства. Следователно, той трябва да предвиди известен запас от време, който да му
позволи при възможност да осъществи целия полет след отпадане на извънредните
обстоятелства /не следва да се изисква запас от време с такава продължителност, че
превозвачът да е принуден да направи непоносими жертви с оглед капацитета на
предприятието му към дадения момент/.
В случая ответният превозвач не доказва, че не е могъл да избегне продължителното
забавяне на полета, довело до неговата отмяна на практика и осъществяването на
алтернативен полет чак на следващия ден, освен с понасянето на "непоносими жертви",
нито че с оглед капацитета на предприятието не е могъл да уреди възможност за изпълнение
на полета в разумен срок. Превозвачът е могъл и е трябвало да осигури друг самолет за
изпълнение на полета, доколкото същият е бил наясно с възникналия технически проблем
много време преди датата и часа на отменения по-късно полет, като сам навежда такива
твърдения в отговора на исковата си молба, без обаче да обясни поради какви причини
отмяната не е могла да бъде избегната, след като причините за нея са били известни
достатъчно дълго преди това. Реализацията на алтернативен полет чак на следващия ден е
извън разумния срок. Ответникът не ангажира доказателства за това да е вкарал процесния
полет в графика на друг свой самолет, да е потърсил други полети, директни или с връзка,
6
евентуално оперирани от други въздушни превозвачи от същия или друг въздушен алианс и
с не толкова късно време на пристигане, според предписанията на решение на СЕС по дело
C-74/19 г., което е трябвало да стори в създалата се ситуация. Ето защо, може да се приеме,
че закъснението се дължи на лошо планиране и организация, като не са били взети всички
разумни и допустими мерки за преодоляване на забавата.
В обобщение, първоинстанционният съд приема, че всички елементи от фактическия
състав на чл. 7, т. 1, б. „а“ от Регламент 261/2004 г. на Европейския парламент и Съвета
успешно се доказаха от страна на ищеца и искът му следва да бъде уважен в цялост. Следва
да се присъди и законната лихва, начиная подаването на заявлението по чл. 410 ГПК –
04.03.2025 г. до окончателното плащане като законна последица от уважаването на иска за
главница.
По акцесорната претенция за мораторна лихва:
Институтът на обезщетението за забава е общо регулирано в новелата на чл. 86 ЗЗД и
гласи следното: „При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение
в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-
висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на
законната лихва се определя от Министерския съвет. Доколкото претенцията за лихва се
характеризира като акцесорна (добавъчна), то уважаването й зависи на първо място от
изхода по същество на спора относно главния дълг. В настоящия случай главното вземане се
доказа по основание и размер, поради което съдът дължи преценка за втория правно
релевантен елемент от фактическия състав по чл. 86 ЗЗД – размера на обезщетението за
срока, за който лихвата е текла. Ищецът претндира мораторна лихва за периода от 19.09.2024
г. до 27.02.2025 г., като в приложение на чл. 162 ГПК съдът изчисли размера й да възлиза на
сумата от 47,98 лв., предвид което и този иск следва да бъде в цялост уважен.
По разноските:
Предвид изхода от спора, право на разноски има само дружеството – ищец по арг. от
чл. 78, ал. 1 ГПК.
Ищецът претендира разноски за държавна такса – 100 лв.; адвокатско
възнаграждение в размер на 449,84 лв. за заповедното и 450 лв. за исковото, за което по
делото са представени писмени доказателства в светлината на поставеното в т. 1 от ТР
6/06.11.2013 г. на ВКС изискване.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца се следват разноски в общ размер на
999,84 лева.
Така разпределената деликтна отговорност за разноски между страните включва и
разноските, направени по ч.гр.д. 13030/2025 г. по описа на СРС, 65 състав, в удовлетворение
на изискванията на т. 12 от ТР 4/18.06.2014 г. на ВКС.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РЕШИ:
7
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 по предявените от ищеца „Ю
Пи Лигал Тех“ Л.Л.С. – дружество, учредено съгласно законодателството на Република
Косово с рег. № *********, срещу ответника „ГП АВИЕЙШЪН“ ЕООД, ЕИК *********, с
правно основание чл. 7, ал. 1, т. 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004г. на Европейския
парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за
обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо
закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
положителни установителни искове, че ищецът има вземане срещу ответника в размер на
сумата от сумата от 400 евро, представляваща обезщетение за отменен полет №
IV1471/12.08.2024 г. по направление Ваксьо, Смоланд - Швеция до Прищина,
**********ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК – 04.03.2025 г., до окончателното плащане и сумата от 47,13 лв.,
представляваща мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 19.09.2024 г. до
27.02.2025 г. за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК от 17.03.2025 г. по ч.гр.д. № 13030/2025 г. по описа на СРС, 65 състав.
ОСЪЖДА „ГП АВИЕЙШЪН“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на „Ю Пи Лигал Тех“
Л.Л.С. – дружество, учредено съгласно законодателството на Република Косово с рег. №
*********, срещу ответника „ГП АВИЕЙШЪН“ ЕООД, ЕИК *********, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, сумата в общ размер на 999,84 лева – разноски, сторени пред
първоинстанционния съд.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8