РЕШЕНИЕ
№ 2880
гр. София, 01.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20211110146638 по описа за 2021 година
Предявени за разглеждане са три обективно кумулативно съединени
установителни иска с правно основание, както следва: 1/ по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 983,16 лева,
представляваща главница по договор за паричен заем № 143740/07.09.2017 г., сключен
със „С К“ ООД, чието вземане е цедирано на заявителя, за периода от 05.10.2017 г. до
28.12.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата от 22.01.2021 г. до изплащане на
вземането; 2/ по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД
за сумата от 16,84 лева, представляваща договорна лихва за периода от 05.10.2017 г. до
28.12.2017 г. и 3/ по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД за сумата от 403,83 лева,
представляваща лихва за забава за периода от 29.12.2017 г. до 22.01.2021 г.
Производството по делото е образувано по искова молба от „А ЕАД, гр. София
срещу В. Д. Л. след развило се заповедно производство по ч. гр. дело № 3852/2021 г. по
описа на СРС.
Ищецът „А” АД, гр. София e подало заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение срещу В. Д. Л. за следните суми: 983,16 лева,
представляваща главница по договор за паричен заем № 143740/07.09.2017 г., сключен
със „Сити Кеш“ ООД, чието вземане е цедирано на заявителя, за периода от 05.10.2017
г. до 28.12.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата от 22.01.2021 г. до
изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 16,84 лева за периода от
05.10.2017 г. до 28.12.2017 г., обезщетение за забава в размер на 403,83 лева за периода
от 29.12.2017 г. до 22.01.2021 г., 78,08 лева разноски по делото, а именно: 28,08 лева
държавна такса и 50,00 лева възнаграждение за юрисконсулт.
След указание до заявителя, последният е предявил установителен иск за
вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че на 07.09.2017 г. между „С к“ ООД /заемодател/ и ответника
1
/заемател/ бил сключен договор за паричен заем № 143740 за сумата в размер на
1200,00 лв. Между страните била уговорена договорна лихва в размер на 79,91 лв.
Заемателят поел задължение да върне заемната сума в срок до 28.12.2017 г. на 16 равни
седмични погасителни вноски в размер на 110,00 лв. всяка от тях. В общите условия
към договора било предвидено още, че ако заемателят забави плащането, дължи
обезщетение в размер на законната лихва за забава, поради което му било начислено
обезщетение за забава в размер на 403,83 лв. за периода от 29.12.2017 г. до подаването
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ответникът не заплатил изцяло
дължимия паричен заем към дружеството на уговорения падеж. На 25.03.2019 г. било
подписано Приложение № 1 към договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от
25.03.2019 г., сключен между „Сити кеш“ ООД и “Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, по силата на което процесното вземане било прехвърлено на “Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД. До ответника било изпратено уведомление за
извършената цесия, но писмото се върнало в цялост като неполучено, поради което
ищецът е приложил копие от уведомлението като приложение на исковата молба.
Моли съда да установи вземането така, както е предявено в заповедното производство.
Претендира разноски.
В срочно подаден отговор ответникът оспорва предявения иск. Счита, че
задължението по договора, заедно с лихвите, е изцяло погасено, като към 28.12.2017 г.
е заплатил сумата от общо 1279,91 лева. Счита, че погасяването не е отразено поради
некоректност и недобросъвестност на служителите при заемодателя.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
По делото е представен договор за паричен заем № 143740/07.09.2017 г., сключен
между В. Д. Л. /заемател/ и „С К“ ООД /заемодател/ и общи условия към него. По
силата на договора заемодателят предал в собственост на заемателя сумата от 1200
лева, която последният се задължил да върне на 16 вноски, всяка от които в размер на
79,99 лева. Бил уговорен фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40,08 % и ГПР
в размер на 49,053 %. Общата сума, която Цветков следвало да върне била в размер на
1279,91 лева.
Приет като доказателство по делото е и договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 25.03.2019 г. и Приложение № 1 към него от същата дата, по силата
на който договор заемодателят „Сити Кеш“ ООД, в качеството му на продавач,
прехвърля на ищеца по делото – „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в качеството
му на купувач, процесното вземане към ответника в общ размер от 1470,72 лв., в която
сума е включено и вземане за неустойка в размер на 210,07 лева, което не се
претендира от ищеца в настоящото производство.
По делото е представено и пълномощно от цедента, по силата на което цесионерът
„Ая“ ЕАД е упълномощен да уведомява на осн. чл. 99, ал. 3 ЗЗД всички длъжници, по
всички вземания, които са предмет на договора за цесия.
Приложено към исковата молба е уведомление за извършената цесия, адресирано
до ответника, за което няма данни да е връчено преди образуване на делото.
По делото е прието заключение по допусната съдебно-счетоводна експертиза. От
същото се установява, че кредитополучателят е усвоил сумата по договора на
07.09.2017 г., като е погасил суми в общ размер от 550 лева. Посочено е, че размерът на
непогасените задължения е както следва: 983,16 лева главница, 16,84 лева
възнаградителна лихва, 210,07 лева неустойка. Посочено е, че размерът на лихвата за
забава върху главницата за процесния период, изчислена от датата на забава на
съответната вноска до датата на плащане, или съответно до подаването на заявлението
в съда /22.01.2021 г./ е в размер на сумата от 318,40 лева.
2
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал.
1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК:
За основателността на предявените искове ищецът следва да докаже при
условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи
изгодни за себе си последици, a именно: че между „Сити кеш“ ООД и ответника е
възникнало облигационно отношение по договор за заем, по силата на което за
заемателя е възникнало задължението за връщане на заетата сума и заплащане на
възнаградителна лихва в претендирания размер; настъпилата цесия между „С к“ ООД и
“Ая“ ЕАД за процесното вземане, за която ответникът е уведомен.
Не се спори между страните, че е налице валидно възникнало правоотношение по
договора за заем, вземанията по което са цедирани на ищеца, за което ответникът е
уведомен, както и че са извършени плащания по договора в размер на сумата от 550,00
лева. Тези факти се установяват и от приетите по делото доказателства: двустранно
подписан договор за заем между ответника и „Сити Кеш“ ООД с обективираното в
него съдържание; сключен договор за цесия, по силата на който вземанията са
прехвърлени на ищеца; прието и неоспорено заключение по ССчЕ, от което се
установява размера на погасената по договора сума по пера.
С исковата молба цесионерът - кредитор е представил уведомление, адресирано
до ответника, с което му се съобщава извършената цесия. Следва да се посочи, че
уведомление, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и
достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията,
съгласно чл. 99 ал.3 пр. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда
действие за длъжника, на основание чл.99, ал.4 ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено
като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на
основание чл. 235 ал.3 ГПК – в този смисъл напр. Решение № 3/16.04.2014 г. по търг.
дело № 1711/2013 г. на I т.о. на ВКС, произнесено по реда на чл. 290 и сл. ГПК. В
случая уведомлението за извършената цесия изхожда от цедента „Сити Кеш“ ООД чрез
неговия пълномощник – цесионера „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД. С
Решение №78 от 09.07.2014г. по т.д.№2352/2013г. на ВКС, ТК, II т. о., Решение
№109/13.07.2016 по дело №1050/2015 на ВКС, ТК, I т.о., произнесени по реда на чл.
290 и сл. ГПК, съставите на касационната инстанция са приели, че е допустимо
цедентът да упълномощи цесионера да уведоми длъжника за извършеното прехвърляне
на вземането. В случая по делото е представено пълномощно, по силата на което
цедентът е упълномощил цесионера да уведоми от негово име всички длъжници по
всички вземания на дружеството, прехвърлени с договор за продажба и прехвърляне
на вземания /цесия/ от 25.03.2019 г. Ето защо съдът следва да приеме, че
уведомяването е извършено от цесионера, който е изрично овластен от цедента за това.
Съгласно чл.79, ал.1 ЗЗД ако длъжникът не изпълни точно задължението си на
падежа, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата
или да иска обезщетение за неизпълнение.
Според разпоредбата на чл.240, ал.1 ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава
в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава
да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът за
заем е реален договор и предаването на дадената в заем сума е елемент от фактическия
състав на сделката - договорът се смята сключен от момента на предаването на
заемната сума, респективно на заеманите вещи. За да е налице договор за заем между
страните по делото, не е достатъчно заемодателят да предаде на заемателя дължимата
сума, а е нужно и заемателят да се задължи да я върне.
3
Съдът приема, че от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза по
безспорен начин се установява, че кредиторът е изпълнил задълженията си по
процесния договор за кредит, в срок и съобразно условията на договора. Фактът на
усвояване на сумата по договора за паричен заем не се оспорва от ответника. От своя
страна и при условие на точно и своевременно изпълнение от ищеца, ответникът не е
изпълнил насрещното си задължение за връщане на сумата в пълен размер.
Единственото възражение на ответника е, че е погасил изцяло задължението си. Както
съдът е посочил в доклада по делото, плащането, като положителен факт, подлежи на
доказване от ответника, като изрично му е указал, че не сочи доказателства за това. До
приключване на съдебното дирене ответникът не е представил доказателства /вносна
бележка, платежно нареждане и т.н./, от които да се установи погасяване на дълга му.
По изложените съображения, съдът приема, че процесният договор установява
възникнали задължения на заемополучателя /ответника/ по предоставения паричен
заем. Установява се и изпълнение на задълженията по същия от страна на кредитора -
предаването на паричния кредит на заемополучателя, поради което може да се иска
изпълнение на насрещното задължение - връщане на паричния заем по регламентиран
от договора начин. Установи се от приетото заключение, че непогасеният остатък от
главницата е в размер на претендирания от ищцовото дружество 983,16 лева, поради
което искът следва да бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва, считано от
подаване от 22.01.2021 г. до погасяване на задължението.
От процесния договор за паричен заем се установява, че страните са уговорили
ответникът да заплаща годишен лихвен процент в размер на 49,053 %, както и годишен
процент на разходите в размер на 40,08 %. От заключението на приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че непогасеният размер на договорна
лихва в посочения период е в размер на сумата от 16,84 лв., поради което искът следва
да бъде уважен в пълен размер.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД :
Предявеният иск е за сумата от 403,83 лв., представляваща лихва за забава за
периода от 29.12.2017 г. до 22.01.2021 г.
С оглед основателността на иска за главница, основателен се явява и обективно
съединеният иск по чл. 86, ал.1 ЗЗД за лихва за забава в плащането на главницата.
Уговореният между страните падеж за погасяване на последната вноска по договора за
заем е на 28.12.2017 г., като изискуемостта на вземането е настъпила, считано от
29.12.2017 г. При неизпълнение на парично задължение в срок длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Изчисленият от вещото
лице размер на лихва за забава върху главницата за процесния период възлиза на
сумата от 318,40 лева, до който размер следва да бъде уважен искът, като за горницата
до пълния предявен размер от 403,83 лева бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски възниква за двете страни, като
ответникът не е направил искане за присъждане на разноски.
В настоящото производство ищцовото дружество претендира съгласно списък по
чл. 80 ГПК, в който разноските са посочени по пера, без суми. Видно от данните по
делото направените от ищеца разноски в исковото производство са, както следва:
държавна такса в размер на 121,92 лева, възнаграждение за вещо лице в размер на
260,00 лева. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната
помощ във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ съдът
определя първоначално юрисконсултско възнаграждение в полза на ищеца в исковото
производство в размер на 100,00 лв. С оглед изхода от делото и на основание чл.78,
4
ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по
делото разноски пропорционално на уважената част от исковете, а именно сумата от
общо 452,59 лева.
С оглед задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ВКС, ОСГТК, съдът в исковото производство
дължи да разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство
съобразно изхода на спора, за което постановява осъдителен диспозитив.
В заповедното производство на ищеца са присъдени разноски в общ размер на
78,08 лева, от които 28,08 лева – платена държавна такса и 50,00 лева –
юрисконсултско възнаграждение. От тези разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество съобразно
уважената част от исковете разноски в общ размер на 73,33 лева.
По изложените съображения и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, че В. Д. Л., ЕГН:
********** дължи на „Ая“ ЕАД, ЕИК: , в качеството му на частен правоприемник по
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, сключен със „С К“ ООД на
25.03.2019 г. сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
от 29.01.2021 г. по ч. гр. дело № 3852/2021 г. по описа на СРС, както следва:
- 983,16 лева на осн. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК,
представляваща главница по договор за паричен заем № 143740/07.09.2017 г., сключен
със „С К“ ООД, за периода от 05.10.2017 г. до 28.12.2017 г., ведно със законната лихва
върху сумата от 22.01.2021 г. до погасяване на задължението;
- 16,84 лева на осн. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК,
представляваща договорна лихва по договор за паричен заем № 143740/07.09.2017 г.,
сключен със „Сити Кеш“ ООД за периода от 05.10.2017 г. до 28.12.2017 г.
- 318,40 лева на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, представляваща лихва за забава за
периода от 29.12.2017 г. до 22.01.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до
пълния предявен размер от 403,83 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК В. Д. Л., ЕГН: ********** да заплати на
„Ая“ ЕАД, ЕИК: сумата от 452,59 лева - разноски в исковото производството
съобразно уважената част от исковете, както и сумата от 73,33 лева - разноски за
заповедното производство съобразно уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5