№ 1614
гр. Варна, 30.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 3 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Катя Г. Савова
при участието на секретаря Пламена Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Катя Г. Савова Административно наказателно
дело № 20223110204157 по описа за 2022 година
Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от
ЗАНН.
Подадена е жалба от "Дайв инженеринг" ООД- гр. Добрич,
БУЛСТАТ *********, представлявано от А.Г.Ж. срещу Наказателно
постановление № 03-2200377/11.05.2022 г. на директора на Дирекция
"Инспекция по труда"-Варна, с което на дружеството било наложено
административно наказание "имуществена санкция" в размер на 2500 лева, на
основание чл. 416, ал. 5, вр. с чл. 415, ал. 1 от КТ.
Санкционираното лице счита наказателното постановление за
незаконосъобразно и постановено при нарушения на материалния и
процесуалния закон. Моли съда да постанови решение, с което да отмени
наказателното постановление. Претендира присъждане на разноски.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано,
се представлява от процесуален представител, надлежно упълномощен и
приет от съда.
Представител на въззиваемата страна изразява становище за
неоснователност на жалбата. Моли същата да бъде оставена без уважение,
като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
1
Жалбата е подадена от надлежна страна– наказаното юридическо
лице, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по
местоизвършване на претендираното нарушение.
По отношение спазването на срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдът
установи следното: В разписката в долната част на наказателното
постановление липсват дата на връчване и подпис на получател. По делото е
приложена разписка, от която е видно че наказателното постановление е
връчено на 27.06.2022г. Съдът намира, че наказателното постановление е
било надлежно връчено и следователно- не е влязло в сила. Срокът за
обжалване е започнал да тече и следователно жалбата се явява подадена в
преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, като е процесуално
допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна, по
следните съображения:
Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи
от фактическа страна следното:
Дружеството- жалбоподател, в качеството му на работодател, не е
изпълнило задължително за изпълнение предписание №3 от Протокол
№ПР2205594/28.02.2022г. на Дирекция“Инспекция по труда“ със седалище
Варна относно изискването:“Да се обезопасят контурите на всички етажни
плочи на строителния обект с постоянни или временни ограждения, които са
достатъчно високи и са изградени най-малко от защитна бордова лента за
крака, главно перило за ръце и средно перило за ръце или чрез еквивалентно
алтернативно решение, съгласно чл.61 от Наредба №2 за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на
строителни и монтажни работи, със срок на изпълнение 21.03.2022г., тъй като
при извършена последваща проверка в строителен обект- „Сграда за
обществено обслужване, общежитие от апартаментен тип“, находящ се в
гр.Варна, УПИ ХХV-1087, 1110,1111,1149, кв.38 по плана на ЗПЗ, се е
установило, че "Дайв инженеринг" ООД в качеството на работодател и
строител, не е обезопасил с постоянни или временни ограждения контура на
четвърта етажна плоча на тяло Б, посредством приспособления, които да са
достатъчно високи и да са изградени най-малко от защитна бордова лента за
крака, главно перило за ръце или чрез еквивалентно алтернативно решение.
Впоследствие на 04.04.2022 г. от инспектори в Дирекция "Инспекция
2
по труда"-Варна била извършена проверка за спазване на трудовото
законодателство от страна на дружеството, в хода на която изложените
обстоятелства били установени. Констатациите на проверяващите били
отразени в Протокол за извършена проверка ПР 2205594/28.02.2022 г., с който
на работодателя били дадени и задължителни предписания. Предписанието,
дадено под № 3 в протокола задължавало дружеството да се обезопасят
контурите на всички етажни плочи на строителния обект с постоянни или
временни ограждения, които са достатъчно високи и са изградени най-малко
от защитна бордова лента за крака, главно перило за ръце и средно перило за
ръце или чрез еквивалентно алтернативно решение, съгласно чл.61 от
Наредба №2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, със срок
на изпълнение 21.03.2022г.
Протоколът бил връчен на дружеството чрез представител Анна
жекова на 01.03.2022 г.
На 04.04.2022 г. проверяващите извършили последваща проверка, при
която било установено, че даденото предписание не е изпълнено. Във връзка с
тези констатации на 21.04.2022 г. бил съставен акт за установяване на
административно нарушение на санкционираното лице за това, че на
04.04.2022 г. не е изпълнило даденото му задължително предписание. Актът
бил съставен в присъствието на управителя на дружеството, бил предявен и
подписан без възражения с обяснения, че нарушението е отстранено
незабавно след проверката. Писмени такива не били депозирани. Въз основа
на съставения акт на 11.05.2022 г. било издадено и атакуваното наказателно
постановление, с което на въззивното дружество било наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 2500, 00 лева
за извършено нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ.
Изложената фактическа обстановка, която по начало не се оспорва с
жалбата, съдът прие за установена въз основа на събраните по делото
доказателства- от разпита на свидетелката М. И. М., както и приобщените по
реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства. Показанията на свидетелката
следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и
логични, като липсват основания за съмнение в тяхната достоверност. По
делото не е установено наличието на данни за предубеденост или
3
заинтересованост на проверяващата, поради което твърденията й следва да
бъдат приети за обективни и правдиви.
Показанията на проверяващата се подкрепят и от приложените
писмени доказателства и конкретно- от приложените по АНП копия от
Протокол за извършена проверка №ПР2205594/28.02.2022г., Протокол за
извършена проверка ПР 2210815/21.04.2022 г., които позволяват изясняването
на фактическата обстановка по несъмнен начин.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да извърши
проверка на законността на оспореното пред него наказателно постановление,
като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и
материалният закон, с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и
съответстват ли те на приложената от административнонаказващия орган
санкционна норма.
При извършената цялостна служебна проверка с оглед задължението
си по чл. 314, ал. 1 НПК съдът установи, че при издаването на обжалваното
наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални
нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Съставеният
АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в
чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити и са издадени в предвидените за това
срокове. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, на
основание Заповед № 0280/03.08.2010 г. на изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда". Описанието на
нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното
лице да разбере неизпълнение на административно задължение му е вменено
и да организира адекватно защитата си. В случая нарушението се изразява в
неизпълнение на дадено предписание, а в обстоятелствената част на
наказателното постановление изрично е посочен протоколът, с който е дадено
предписанието, номерът в протокола, под който е изписано предписанието, а
също и неговото съдържание. С това фактическите твърдения на наказващия
орган са станали ясни в напълно достатъчна степен.
По приложението на материалния закон съдът установи следното:
Според разпоредбата на чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ, за предотвратяване
и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, както и за
4
предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях контролните
органи на инспекцията по труда могат да дават задължителни предписания на
работодателите за отстраняване на тези нарушения. С т. 3 от Протокол за
извършена проверка №ПР 2205594/28.02.2022г. на работодателя са били
дадени задължителни предписания да се обезопасят контурите на всички
етажни плочи на строителния обект с постоянни или временни ограждения,
които са достатъчно високи и са изградени най-малко от защитна бордова
лента за крака, главно перило за ръце и средно перило за ръце или чрез
еквивалентно алтернативно решение, съгласно чл.61 от Наредба №2 за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строителни и монтажни работи, със срок на изпълнение
21.03.2022г.Посоченият протокол е бил връчен на упълномощен представител
на дружеството на 01.03.2022 г., видно от отбелязването на самия документ.
По делото не са представени доказателства даденото предписание да е било
оспорено от адресата му в законоустановения срок и същото да е било
отменено. Даденото задължително предписание обаче представлява
индивидуален административен акт, който след като не е бил обжалван, е
влязъл в сила и представлява стабилен акт, обвързващ своите адресати. В
практиката си ВАдмС подчертава, че задължителното предписание е
едностранно властническо волеизявление, което пряко рефлектира в правната
сфера на адресата, предписвайки му конкретно определено задължително
поведение. Това волеизявление подлежи на самостоятелно оспорване по реда
на АПК. След като няма данни предписанието да е било оспорено от адресата
си и да е отменено с влязъл в сила акт, същото подлежи на изпълнение на
общо основание и то във вида, в който е издадено. (В този смисъл изрично е
Решение № 1237 от 6.06.2016 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 686/2016 г. ).
Ако не е било съгласно с дадените му предписания, дружеството е имало
възможност да ги обжалва по надлежния за това ред. След като
предписанията не са били обжалвани и са влезли в сила, същите са
задължителни за юридическото лице и отказът да бъдат изпълнени е
неправомерен. Следва да се отбележи и че по силата на чл. 405 вр. чл. 404, ал.
1 от КТ обжалването на принудителните административни мерки, каквито са
и задължителните предписания, не спира тяхното изпълнение. При това
положение дружеството е било задължено в указания му срок да изпълни
процесното предписание.
5
От събраните по делото доказателства съдът намира за установено по
безспорен начин, че дружеството-жалбоподател не е изпълнило даденото му
предписание в определения за това срок. В момента на последващата
проверка на инспекторите е било констатирано неизпълнението на това
предписание. Следователно дружеството действително е осъществило състава
на вмененото му нарушение, наличието на което правилно е констатирано с
обжалваното наказателно постановление.
Надлежно е издирена и приложимата санкционна разпоредба и
наказанието е наложено на основание чл. 415, ал. 1 от КТ, предвиждащ
специална санкция за работодател, който не изпълни принудителна
административна мярка, приложена от контролен орган за спазване на
трудовото законодателство, какъвто е и разглежданият случай. Съгласно чл.
404, ал. 1, т. 1 КТ принудителни административни мерки са и задължителните
предписания, давани на работодателите за отстраняване на нарушения на
трудовото законодателство и следователно неизпълнението на надлежно
дадено предписание представлява нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ. При
така установеното липсват основания за отмяна на оспореното наказателно
постановление.
Не са налице основания за приложение на нормата на чл. 415в, ал. 1
от КТ, тъй като няма данни нарушението да е било отстранено. Не следва да
се обсъжда приложимостта на чл. 28 от ЗАНН, тъй като посочената норма се
явява обща и приложението е изключено поради наличието на специалната
норма на чл. 415в от КТ. Предвид задължителното тълкуване, дадено в
Тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011 г. по тълк. д. № 7/2010 г. на ВАС
специалният състав по глава ХІХ, раздел ІІ от КТ на "маловажно"
административнонарушение по чл. 415в от КТ изключва приложимостта на
общата разпоредба на чл. 28 от ЗАНН. При това в тези случаи не е
предвидено освобождаване от административнонаказателна отговорност /за
разлика от тези по чл. 28 от ЗАНН/, а налагане на същото по вид
административно наказание - парична санкция, но в многократно по-нисък
размер.
Предвид изложеното съдът намира, че липсват основания за отмяна
на обжалваното наказателно постановление. В същото време съдът намира, че
административнонаказващият орган не е индивидуализирал правилно
6
наложеното наказание. Налагането на санкция в размер, надвишаващ
определения минимален такъв, предвиден в закона, не е мотивирано по
никакъв начин. При това положение и с оглед липсата на данни за наличие на
влезли в сила наказателни постановления за други нарушения на трудовото
законодателство съдът намира за законосъобразно имуществената санкция да
е в минималния размер, предвиден в закона, а именно 1500 лева.
Съгласно чл. 63д от ЗАНН, страните имат право на присъждане на
разноски по реда на АПК. Не са налице обаче, предпоставките на чл.143 ал.1
от АПК за присъждане на разноски в полза на въззивната страна, тъй като не
е налице хипотезата на отмяна на наказателното постановление. Не са налице
и предпоставките на чл. 143 ал.3 от АПК, тъй като не е налице и отхвърляне
на оспорването. Поради това, че АПК изрично регламентира присъждане на
разноски само в случаите на отмяна и потвърждаване, то съдът намира, че не
става въпрос за неуреден въпрос, и че в случаите на изменение поради
намаляване размера на наказанието, ГПК не следва да се прилага
субсидиарно.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 03-2200377/11.05.2022 г. на
директора на Дирекция "Инспекция по труда"-Варна, с което на "Дайв
инженеринг" ООД- гр. Добрич, БУЛСТАТ *********, представлявано от
А.Г.Ж. било наложено административно наказание "имуществена санкция" в
размер на 2500 лева, на основание чл. 416, ал. 5, вр. с чл. 415, ал. 1 от КТ,
като намалява наложеното административно наказание "имуществена
санкция" от 2500, 00 лева на 1500, 00 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд –
Варна.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7