№ 1645
гр. Пазарджик, 27.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Ненка Цветанкова
при участието на секретаря С. Миладинова
като разгледа докладваното от Ненка Цветанкова Гражданско дело №
20245220101403 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано след като с Определение № 3102 от 12.03.2024
г., постановено по гр. д. № 26/2024 г. по описа на РС Пловдив, делото е изпратено по
подсъдност на РС Пазарджик.
Подадена е искова молба от „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, район „Триадица“, бул. „Витоша“ № 89Б,
представлявано от главен изпълнителен директор К. Ч. и изпълнителен директор Б. В., със
съдебен адрес гр. Пловдив, бул. „******, чрез адв. С. М., против Х. С. В., с ЕГН **********,
с адрес гр. Пазарджик, ул. „******, като моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да заплати на ищеца сумата от 1000 лева, предявен като частичен иск от 20 000
лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение за неимуществени вреди по
щета № 43072952300125, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба, уточнена с молби с вх. № 10917/30.01.2024 г. и с вх. №
10361/22.04.2024 г., се твърди, че на 11.03.2023 г. около 10:20 часа ответникът, управлявайки
лек автомобил „Нисан Микра“ с peг. № РА ****** ВК в град Пазарджик по ул. „******“, на
кръстовището с ул. „******“, при извършването на маневра „завой на ляво“, не пропуснал,
отнел предимството и блъснал пресичащата на пешеходната пътека С. Г. Г.. По този начин й
причинил травматични увреждания. След причиняване на пътнотранспортното
произшествие ответникът напуснал мястото на произшествието преди идване на органите на
МВР, поради което не бил тестван за алкохол и наркотични вещества.
1
По случая бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 11.03.2023
г., в който бил отразен механизмът на ПТП и била установена вината на ответника за
причиняване на процесното ПТП. На ответника бил съставен и АУАН, серия „GA“ с №
873964 от 11.03.2023 г. по чл. 119, ал. 1 и чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗДвП. Въз основа на
акта било издадено Наказателно постановление № 22-1006-000530 от 27.03.2023 г., влязло в
законна сила на 20.04.2023 г.
Твърди се, че към датата на събитието отговорността на водача на лек автомобил
„Нисан Микра“ с peг. № РА ****** ВК била застрахована при ищцовото дружество по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, със срок на валидност от 26.07.2022 г.
до 25.07.2023 г.
Посочва, че пострадалата С. Г. отправила претенция до ищцовото дружество за
изплащане на обезщетение за претърпените от нея неимуществени и имуществени вреди,
причинени в резултат от настъпилото ПТП, по която била образувана преписка по щета №
43072952300125. С Протокол № 172 от 06.06.2023 г. застрахователят определил обезщетение
на пострадалата в общ размер на 20 300 лева, от която 20 000 лева обезщетение за
неимуществени вреди и 300 лева обезщетение за имуществени вреди. Между пострадалата и
ищцовото дружество било сключено споразумение за извънсъдебно уреждане на
претенцията, с което застрахователят се задължил да изплати обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди на пострадалата С. Г. в общ размер на 20 300 лева.
Твърди, че с преводно нареждане от 05.07.2023 г. ищцовото дружество изплатило на
пострадалото лице застрахователно обезщетение за неимуществени и имуществени вреди в
размер общо на 20 300 лева.
Твърди, че на основание чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ с изплащането на застрахователното
обезщетение ищцовото дружество придобило право на регрес срещу виновния водач –
ответника, за сумата от 20 300 лева изплатено застрахователно обезщетение, ведно с всички
лихви и разноски.
Сочи, че съгласно чл. 125, ал. 1, т. 1 от ЗДвП органите на МВР задължително
посещават мястото на ПТП, когато при произшествието има ранен човек, в който случай
виновният водач не трябва да напуска мястото на ПТП преди идването на компетентните
служители. В случая вследствие на ПТП – то на пострадалата били причинени травми –
разкъсно – контузни рани по главата и лявото коляно, кръвонасядания, охлузвания и
травматични отоци по главата, тялото и крайниците, руптура /разкъсване/ на сухожилие на
екстензора на трети пръст на дясната ръка, за което се наложило оперативно зашиване и
поставяне на имобилизация. В резултат поведението на ответника, който напуснал
местопроизшествието преди пристигането на органите за контрол на движението по
пътищата, за ищцовото дружество възникнало регресното право да получи от виновния
водач платеното застрахователно обезщетение, заедно с лихвите и разноските.
В проведеното последно съдебно заседание ишцовата страна се представлява от адв. Г.
П. от АК Пловдив, като моли да бъде уважена исковата претенция. В предоставен от съда
2
срок депозира писмена защита в подкрепа на искането си.
В срока за писмен отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК ответникът Х. В.
депозира отговор чрез пълномощник – адв. К. К. от АК Пазарджик, в която оспорва иска по
основателност.
Не оспорва обстоятелството, че е напуснал местопроизшествието. Твърди, че
пострадалата заявила, че няма увреждания и отказала да й бъде оказвана медицинска помощ,
след което ответникът си е тръгнал. Посочва, че по-късно бил подаден сигнал до телефон
112, след което пристигнал полицейски и медицински екип. Издирен бил и собственикът на
автомобила, с който е причинено ПТП - дъщерята на ответника. След това тя закарала
ответника до мястото на ПТП. На ответника бил съставен АУАН. Твърди се, че връщането
на ответника на местопроизшествието се случило минути след настъпване на ПТП - то, но
ответникът не бил тестван от полицейските служители за употреба на алкохол или
наркотични вещества. Посочва се, че сигналът за ПТП бил подаден от други лица, а не от
пострадалата след като първоначално заявила, че няма увреждания, което било и причината
ответникът да напусне местопроизшествието поради липса на пострадало лице.
Оспорва пострадалата да е получила увреждане на трети пръст на дясната ръка, което
да е в причинна връзка с ПТП по изложени съображения. Посочва, че от издадените
медицински документи след ПТП до момента на оперативната интервенция на пострадалата
нямало данни за увреждане на този пръст на дясната ръка. Поради това сочи, че въпросното
увреждане може да се е получило или след процесното ПТП, или да е в резултат на
ортопедичен проблем на този пръст, независещ от ПТП-то.
В проведеното съдебно заседание ответникът не се явява лично, представлява се от
пълномощник – адв. К. К. от АК Пазарджик, който моли съдът да отхвърли иска. Подробно
излага своите съображения за неоснователност на исковата претенция в писмена защита,
депозирана в предоставен от съда срок.
Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от
ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, а и от приложената справка от базата данни на
Гаранционен фонд, се установява, че отговорността на водача на лекия автомобил марка
„Нисан“, модел „Микра“, с рег. № РА ****** ВК, към процесната дата 11.03.2023 г. е била
застрахована по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към „ДЗИ Общо
застраховане“ ЕАД с начална дата на покритие на застрахователния риск от 26.07.2022 г. до
25.07.2023 г.
В Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № УРИ 1006р-4149/13.03.2023 г.,
съставен на 11.03.2023 г. от мл. инсп. Б. Г.– дежурен ПТП при ОД на МВР Пазарджик, е
записано, че на 11.03.2023 г. в гр. Пазарджик ответникът управлява лек автомобил „Нисан
Микра“ с рег. № РА ****** ВК по ул. „******“ и на кръстовище с ул. „******“ предприема
маневра „завиване на ляво“ като не пропуска пресичащата по ул. „******“ по обозначена
3
пешеходна пътека от дясно на ляво пешеходец С. Г. Г., с ЕГН ********** и я блъска.
Настъпило е ПТП с пострадал участник. В протокола е посочено, че ответникът – участник 1
в пътнотранспортното произшествие е напуснал местопроизшествието по ул. „Г. Даскалов“.
На място пристигнал екип на „Спешна помощ“ гр. Пазарджик, където пешеходецът е
прегледан и отказала да посети лечебното заведение. Протоколът е подписан от съставителя.
Механизмът на настъпване на ПТП не е спорен между страните, вкл. обявен е за
безспорен с доклада по делото, а именно - на 11.03.2023 г. около 10:20 ч. ответникът,
управлявайки лек автомобил „Нисан Микра“ с peг. № РА ****** ВК в град Пазарджик по ул.
„******“, на кръстовището с ул. „******“, при извършването на маневра „завой на ляво“, не
пропуснал, отнел предимството и блъснал пресичащата на пешеходната пътека С. Г. Г., като
по този начин й причинил травматични увреждания.
От представения протокол № 172/06.06.2023 г. по щета № 43072952300125 се
установява, че след извършена проверка на документите по образуваната преписка по
щетата, застрахователна медицинска комисия при ищцовото дружество е определила на
пострадалата С. Г. обезщетение в размер на 20 000 лева за причинените й неимуществени
вреди и обезщетение в размер на 300 лева за причинените имуществени вреди.
Между ищцовото дружество и пострадалото лице – свидетелката С. Г. чрез
пълномощника й – адв. Даниел Тунчев, е подписано споразумение от 28.06.2023 г, съгласно
което застрахователят се е съгласил да изплати на увреденото лице сумата в размер на 20 000
лева, представляваща крайно и окончателно обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди и сумата в размер на 300 лева, представляваща крайно и окончателно
обезщетение за претърпените от него имуществени вреди.
От представения ликвидационен акт по щета № 43072952300125 от 05.07.2023 г. се
установява, че настъпилото на 11.03.2023 г. ПТП представлява покрит риск от условията на
застрахователния договор полица № BG/06/122002180052, валидна от 26.07.2022 г. до
25.07.2023 г. и е разпоредено по ликвидационната преписка да се извърши плащане на
сумата от 20 300 лева на пълномощника на увреденото лице С. Г., като е налице основание
за предявяване на регресен иск срещу ответника Х. С. В..
Не е спорно, а и от приложеното по делото платежно нареждане от 05.07.2023 г. се
установява, че по сметка на адв. Д. С. Т. е преведена сумата в размер на 20 300 лева, като за
основание на превода е посочено „Обезщет. С. Г. Г.“ „Щ43072952300125 295-574“, с
наредител ищцовото дружество.
По делото са приложени заверени преписи на АУАН Серия „GA“ № 873964 и НП №
23-1006-000530 от 27.03.2023 г. на Началник Група към ОД на МВР гр. Пазарджик, сектор
„Пътна Полиция“ за извършени от ответника нарушения по чл. 119, ал. 1 от ЗДвП и чл. 123,
ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗДвП. Актът е подписан от ответника без възражения. От приложеното
по делото НП № 23-1006-000530 от 27.03.2023 г. на Началник Група към ОД на МВР гр.
Пазарджик, сектор „Пътна Полиция“ се установява, че на виновния водач – ответник, е
издадено НП за нарушения по чл. 119, ал. 1 от ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗДвП – за
4
това, че на 11.03.2023 г. в гр. Пазарджик на кръстовището на ул. „******“ и ул. „******“ е
управлявал лек автомобил „Нисан Микра“ с рег. № РА ****** ВК, собственост на К. Х. И.,
като извършва следните нарушения: на кръстовище с ул. „******“ предприема маневра
„завиване на ляво“ като не пропуска и блъска пресичащия пътното платно пешеходец С. Г.
Г., вследствие на което настъпва ПТП с леко ранен пешеходец. При настъпилото ПТП с
пешеходец водачът не спира и не изчаквана на мястото на произшествието пристигането на
компетентните органи на МВР като продължава движението си по ул. „******“.
Наказателното постановление е връчено лично на ответника на 05.04.2023 г., като няма
данни същото да е обжалвано. Видно от приложената по делото справката за
нарушител/водач за ответника НП № 23-1006-000530 от 27.03.2023 г. е влязло в сила.
От приетото като доказателство по делото писмо от Районен център 112 Кърджали с
приложен към него СД диск се установява, че за процесното ПТП е подаден сигнал на
11.03.2023 г. в 10:18 часа от лице с имена А. Г..
За изясняване на фактическата обстановка по делото са разпитани в качеството на
свидетели С. Г. Г., Б. Г. Г. и К. Х. В..
Показанията на свидетеля Б. Г. Г., служител в РУ Пазарджик към ОД на МВР
Пазарджик, който е посетил процесното ПТП, потвърждават констатациите в изготвения
констативен протокол за ПТП. Свидетелят посочва, че при пристигането на органите на МВР
автомобилът, с който е настъпил процесното ПТП, не бил на място. От свидетел
служителите на МВР научили регистрационния номер и след това издирили собственика на
автомобила, свързали се с него и след известно време собственикът на автомобила
пристигнал заедно с баща си, който бил водачът на автомобила. Свидетелят не си спомня
водачът какво е обяснил като причина за напускане на мястото на ПТП, но му бил съставен
АУАН за това, че не пропуска пешеходец на пешеходна пътека и че не е останал на мястото
на ПТП. Установява се, че пешеходката е имала нараняване, пристигнала линейка с
медицински екип, който й извършил преглед. Свидетелят потвърждава отразеното в
констативния протокол, че пешеходката отказала да посети лечебно заведение.
В показанията си свидетелката С. Г. посочва, че след катастрофата й се появило
увреждане на дясната ръка, започнала да я боли ръката и да й се подува. Започнали да я
болят и двете ръце, но повече дясната, започнала да изпуска неща и получила изтръпване на
ръцете. И преди това имала болки, но не толкова силни като след ПТП - то. Установява се от
показанията на свидетелката Г., че от удара с автомобила свидетелката паднала, първо
автомобилът я ударил в ръцете, след това паднала на ръцете, надолу с главата. При удара
изсвирили силно спирачките на автомобила, след това водачът завил наляво и избягал.
Автомобилът спрял вследствие самия удар, след което водачът си завил на ляво и си
продължил. Свидетелката не е разговаряла с водача на автомобила, а го е видяла при
падането. При падането свидетелката получила увреждане по бузата, по лявото коляно, по
лявата част на тялото, претърпяла операция на дясната ръка, имала скъсано сухожилие.
Посочва, че дълго време се възстановявала от случилото се, при студено време свидетелката
чувствала изтръпване на ръцете и й се подували пръстите, изпускала предмети. На мястото
5
на произшествието пристигнала полиция и линейка. Издирили водача по регистрационния
номер и той пристигнал. Водачът заявил, че в последния момент я видял и я ударил. Това
той заявил на пристигналите на място полицейски служители. Свидетелката не е
разговаряла с водача. Той се върнал, след като бил повикан от органите на МВР. Установява
се, че след прегледа от спешна помощ свидетелката се обадила на сина си и потърсила
медицинска помощ.
От показанията на свидетелката В. се установява, че тя е собственик на процесния
автомобил. Свидетелката получила телефонно обаждане от полицай, който й казал, че с
нейния автомобил е извършено ПТП. След това свидетелката потърсила баща си, който е
управлявал автомобила й, и закарала баща си на мястото на инцидента. Посочва, че
придвижването с баща й до мястото на ПТП е отнело около 20-25 минути. Пострадалата от
ПТП изглеждала в добро съС.ие, като докато е била там свидетелката В., не е идвала
линейка. Бащата на свидетелката – ответникът В. останал при служителите на полицията
колкото време било необходимо.
Съдът кредитира показанията на свидетелите Г., Г. и В. като логични, обективни,
последователни и непротиворечиви по между си. Относно показанията на свидетелката Г. в
частта, в която излага за здравословни проблеми с ръцете и по – конкретно с дясната ръка,
които са наложили да претърпи операция на дясната ръка, като резултат на процесното ПТП,
доколкото свидетелката не разполага със специални медицински знания, то въз основа
единствено на нейните показания съдът не приема, че посочените увреждания са последици,
респ. са в причинно – следствена връзка с процесния инцидент. За да формира този извод
съдът съобрази, че в тази част показанията на свидетелката Г. противоречат на
заключенията на вещите лица по приетите по делото съдебно – медицински експертиза,
които категорично и обосновано отричат наличието на причинно – следствена връзка между
процесното ПТП и увреждането на свидетелката Г., изразяващо се в руптурата на
екстензорното сухожилие на трети пръст на дясната ръка.
От заключението на приетата по делото съдебно – медицинска експертиза, което
съдът кредитира като обективно, отговарящо в пълна степен на поставените задачи и
компетентно изготвено, обсъдено в съвкупност с писмените доказателства по делото, се
установява, че в резултат на ПТП свидетелката Г. е получила следните травматични
увреждания: контузия на главата, разкъсно-контузна рана, кръвонасядания, охлузване и
травматични отоци по главата; контузия и кръвонасядания на гръдния кош; кръвонасядания,
охлузвания и травматични отоци по горни крайници - лявото рамо, лявата длан и пръстите
включително, дясната предмишница от гривнената става до дланта; кръвонасядания,
охлузвания и травматични отоци по долните крайници, разкъсно-контузна рана по лявото
коляно, оток и охлузване на дясното коляно. Впоследствие на 21.04.2023 г. свидетелката е
прегледана от д-р Борис Маринков, който е установил данни за спонтанна руптура на
екстензорното сухожилие на дясната ръка и я е насочил за оперативно лечение. По
отношение механизма на получаване на описаните мекотъканни увреждания се констатира,
че същият е вследствие удар с или върху твърд тъп предмет и те отговарят по време и начин
6
да са получени при станалото ПТП по механизма „удар на движещ се автомобил в тялото на
пешеходец“ с последващо падане на пътната настилка. Относно руптурата на екстензорното
сухожилие на трети пръст на дясната ръка вещото лице разяснява, че в медицинските
документи, издадени непосредствено след ПТП, не са описани клинични или морфологични
прояви на такава увреда. Руптурата на сухожилие води до тежко увреждане на функцията на
пръста- той не може да се разгъне в последната интерфалангеална става, като това е видимо
от момента на получаване, както за пострадалата, така също и за медицинските специалисти
и е следвало да се отрази в СМУ, ако е било налично. Отразената диагноза при прегледа на
21.04.2023 г. е спонтанна, а не травматична руптура на сухожилието на екстензора на трети
пръст. Спонтанни руптури на екстензорните сухожилия на пръстите се срещат често при
ревматоиден артрит, диабет, подагра, бъбречна недостатъчност и др. Относно наличието на
причинно-следствена връзка между процесния инцидент и настъпването на травмите се
установява от заключението на СМЕ, че между описаните в медицинската документация
мекотъканни увреждания и настъпилото ПТП е налице причинно- следствена връзка, но
такава не може да се твърди за руптурата на екстензорното сухожилие на трети пръст на
дясната ръка. По въпроса за продължителността на възстановителния процес на всяка от
получените травми вещото лице посочва, че описаните мекотъканни увреждания- рани,
охлузвания, кръвонасядания оздравяват без да оставят трайни неблагоприятни последици за
здравето за период от 2-3 седмици, а възстановителният период при руптура на
екстензорното сухожилие е около 45 дни. Липсват документи за предписвано и прилагано
лечение в домашна обстановка в периода непосредствено след травмата.
По делото е прието заключение и на повторна СМЕ за изясняване на въпроса относно
наличието на причинно – следствена връзка между процесното ПТП и увреждането на
свидетелката Г., изразяващо се в руптурата на екстензорното сухожилие на трети пръст на
дясната ръка, от което се констатира, че от приложените по делото медицински документи
не може да се установи наличие на причинно – следствена връзка между тях. Вещото лице
разяснява, че в медицинските документи, издадени непосредствено след ПТП не са описани
клинични или морфологични прояви на такава увреда. Руптурата на екстензорното
сухожилие води до невъзможност в изправянето /разгъването/ в крайната интерфалангеална
става на пръста на ръката. Това ограничение на движенията в ставата не нарушава
хватателната функция на ръката и трудоспособността, а се проявява само като козметичен
дефект. Тази деформация става видима от момента на получаване и следва да се отрази в
СМУ, ако е била налична, а такава не е отразена. Освен това при прясно увреждане има
изразена болка, болезнени движения, оток, кръвонасядане в зоната на увреждане на
сухожилието. В случая установяването на нарушената екстензия е чак на 21.04.2023 г., т.е
около месец и половина след травмата и неслучайно отразената диагноза при този преглед е
спонтанна, а не травматична руптура на сухожилието на екстензора на трети пръст. Вещото
лице е категорично, че не може да се твърди наличие на причинно-следствена връзка между
процесното ПТП и руптурата на екстензорното сухожилие на трети пръст на дясната ръка.
Съдът кредитира заключението на СМЕ като обосновано, пълно и обективно.
7
Представените по делото медицински документи са били предмет на изследване и са
послужили за изготвяне на заключенията на вещите лица по двете приети по делото СМЕ,
поради което съдът не счита за необходимо да ги обсъжда по отделно и детайлно.
При така установените правнозначими факти, чрез събраните в настоящата съдебна
инстанция доказателствени средства, съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК приема
следното от правна страна:
РС Пазарджик е сезиран с иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ.
За уважаването на предявения иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ в
тежест на ищеца е да докаже основанието и размера на своята претенция. Фактическият
състав, от който произтича предявената претенция предполага настъпване на
застрахователно събитие с причинени вреди на трето лице от водач на МПС /деликт/;
валидно сключен Договор за застраховка “Гражданска отговорност” на водача, причинил
вредите, към момента на непозволеното увреждане, който договор обезпечава риска от
настъпване на деликта; изплатено от застрахователя на водача по силата на този договор
обезщетение на пострадалото лице или на неговия застраховател; виновно противоправно
поведение на застрахования водач на МПС /деликвент/ - ответникът е причинил виновно
ПТП, след което е напуснал местопроизшествието преди идването на органите за контрол на
движение по пътищата, а посещаването на местопроизшествието от тях е било
задължително по закон. В тежест на ищеца е да докаже тези елементи от фактическия състав
на регресната отговорност.
На първо място не е спорно между страните, а и от доказателствата по делото се
установи, че е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за лек автомобил „Нисан Микра“ с peг. № РА ****** ВК, със срок на
валидност от 26.07.2022 г. до 25.07.2023 г. при ищцовото дружество. Установи се също и по
несъмнен начин, че в резултат на настъпилото застрахователно събитие към „ДЗИ – Общо
застраховане“ ЕАД е било отправено искане за оценка на нанесените неимуществени вреди
на свидетелката С. Г., като е била заведена претенция по щета № 43072952300125. От
застрахователя е предложено да се изплати на увреденото лице обезщетение на
неимуществени вреди в размер на 20 000 лева и тази сума е била заплатена в ползва на
свидетелката Г., което обстоятелство не се и оспорва от ответника. Следователно по делото
по безспорен начин се установява, че ищецът е заплатил определеното застрахователно
обезщетение.
Според съда в производството по делото се установява и наличието на настъпило
застрахователно събитие по покрит застрахователен риск. Не е спорен между страните, вкл.
обявен за безспорен с доклада по делото, а и от събрания по делото доказателствен материал
е доказан твърденият от ищеца механизъм на пътнотранспортното произшествие - на
11.03.2023 г. около 10:20 ч. ответникът, управлявайки лек автомобил „Нисан Микра“ с peг. №
РА ****** ВК в град Пазарджик по ул. „******“, на кръстовището с ул. „******“, при
извършването на маневра „завой на ляво“, не пропуснал, отнел предимството и блъснал
пресичащата на пешеходната пътека С. Г. Г., като по този начин й причинил травматични
8
увреждания. Посоченият механизъм на настъпване на ПТП се потвърждава и от Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № УРИ 1006р-4149/13.03.2023 г., неоспорен от страните,
от останалите писмени доказателства по делото, както и от показанията на свидетелите Г. и
Г.. Налице е възникнало на 11.03.2023 г. в гр. Пазарджик ПТП, реализирано с участието на
лек автомобил „Нисан Микра“ с peг. № РА ****** ВК, управляван от ответника Х. В., като
причините за произшествието се дължат по вина и противоправно поведение на ответника
Х. В., който на горепосоченото място предприел маневра „завиване на ляво“ като не
пропуснал и блъсннал пресичащия пътното платно пешеходец С. Г. Г., вследствие на което
са нанесени телесни увреждания на С. Г.. При настъпилото ПТП с пешеходец водачът не
спрял и не изчакал на мястото на произшествието пристигането на компетентните органи на
МВР като продължил движението си по ул. „******“. От приобщените по делото съдебно
.медицински експертизи се установиха настъпили травматични уреждания на пострадалото
лице – свидетелката Г., вследствие на които са й причинени неимуществени вреди. В
конкретния случай, доколкото са причинени телесни увреждания на физическо лице, то на
основание чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“ и „б“ ЗДВП, за ответника в качеството му на водач на
МПС към настъпването на инцидента е съществувало задължение да уведоми органите на
МВР и да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането им. Напускайки
местопроизшествието, ответникът не е изпълнил това свое задължение. Твърденията на
ответника, че се е убедил в здравословното съС.ие на свидетелката Г., която е заявила, че
няма увреждания и отказва да й бъде оказана медицинска помощ, след което си е тръгнал,
останаха недоказани. Напротив от показанията на свидетелката Г. се установи, че същата не
е провеждала разговор с ответника, а веднага след удара ответникът е продължил
движението на управлявания от него автомобил.
За да възникне регресното право, е необходимо освен водачът да е напуснал ПТП,
преди идването на органите на контрол на МВР, тяхното посещение да е задължително по
закон. Кога органите за движение по пътищата следва да посетят задължително мястото на
ПТП е регламентирано в разпоредбата на чл. 125 от Закона за движението по пътищата.
От обсъдените и приетите по делото доказателства се установи безспорно, че
произшествието е причинено при управление на автомобил в срока на валидност на
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Вследствие нарушение на правилата
за движение по пътищата, извършено от ответника, са настъпили неимуществени вреди за
свидетелката Г. и са изплатени изцяло, съгласно приложените по делото писмени
доказателства. След настъпване на ПТП – то ответникът участник в него е напуснал същото
без да уведоми и без да изчака идването на контролните органи. Съдът намира, че в случая
несъмнено се установи и че ответникът е напуснал местопроизшествието преди да
пристигането на контролните органи, когато посещението на органите за контрол за
движение по пътищата е било задължително по закон в хипотезата на 125, ал. 1, т. 1 от ЗДвП
- в случай, че при произшествието има ранен човек. Настоящият случай е именно такъв
предвид достигнатите от съда изводи за наличие на травматични увреждания по
свидетелката Г.. Поради изложеното и ответникът е имал задължение съобразно нормата на
9
чл. 125, ал. 1, т. 1 ЗДвП да остане на местопроизшествието до пристигане на контролните
органи. Доколкото това не е осъществено, то несъмнено е налице и последната предпоставка
за уважаване на предявения регресен иск, а именно напускане на местопроизшествието
преди пристигане на контролните органи. Това се потвърждава от писмените доказателства
по делото, вкл. приложеното влязло в законна сила наказателно постановление № 23-1006-
000530 от 27.03.2023 г. на Началник Група към ОД на МВР гр. Пазарджик, сектор „Пътна
Полиция“ за извършени нарушения по чл. 119, ал. 1 от ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ от
ЗДвП, както и от събраните в хода на производството гласни доказателства. В допълнение
следва да се отбележи, че в самия отговор на исковата молба ответникът на практика не
оспорва, че пешеходецът е ударен от управлявания от него лек автомобил по твърдения в
исковата молба механизъм, нито че след настъпването на ПТП ответникът си е тръгнал.
Единственото оспорване е, че е напуснал произшествието след като се уверил в липсата на
увреждания по пешеходеца, които твърдения, както се посочи по –горе, не само, че останаха
недоказани, а се опровергаха от доказателствения материал по делото.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че е
осъществено предвиденото в чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ основание за възникване на правото на
регрес на „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД срещу ответника Х. В..
По отношение размера на дължимото обезщетение: от представеното по делото
платежно нареждане се установи, че ищецът е превел като обезщетение на пострадалото
лице сума в общ размер от 20 300 лева, от която 20 000 лева – обезщетение за претърпени
неимуществени вреди и 300 лева – обезщетение за претърпени имуществени вреди.
Обстоятелството досежно разпределението на общия размер на заплатеното застрахователно
обезщетение се потвърждава и от приетото по делото споразумение от 28.06.2023 г.,
сключено между ищеца и пострадалото лице, в което ясно е посочено и как се разпределя
общият размер на полученото обезщетение.
В принципен аспект, в рамките на настоящото производство, съдът не е обвързан от
определения от застрахователя размер на обезщетението за неимуществени вреди. Размерът
на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Понятието „справедливост“ съгласно ППВС № 4/64 г. не е абстрактно
понятие, а притежава обективен мащаб. Предвид това размерът на обезщетението за
неимуществени вреди не следва да се определи на база на хипотетични фактори, а да се
прецени в контекста на определени, конкретно съществуващи обстоятелства. Не са
необходими специални знания, за да се приеме, че по естеството си процесният инцидент
предизвиква силен стрес, уплах, болки, повишена тревожност и негативни изживявания за
пострадалото лице /В този смисъл Решение № 279/28.09.2011 г. по гр. д. № 1533/2010 г. по
описа на ВКС, III г. о./. От първоначално приетата по делото съдебно- медицинска
експертиза се установи, че вследствие на процесното ПТП, на пострадалата Г. са причинени
следните травматични увреждания: контузия на главата, разкъсно-контузна рана,
кръвонасядания, охлузване и травматични отоци по главата; контузия и кръвонасядания на
гръдния кош; кръвонасядания, охлузвания и травматични отоци по горни крайници - лявото
10
рамо, лявата длан и пръстите включително, дясната предмишница от гривнената става до
дланта; кръвонасядания, охлузвания и травматични отоци по долните крайници, разкъсно-
контузна рана по лявото коляно, оток и охлузване на дясното коляно. Съобразно отразеното
в експертизата, която съдът цени изцяло като обективна и компетентно изготвена,
продължителността на оздравителния процес е била около 2-3 седмици. Доколкото
гореизброените травматични увреждания по свидетелката Г. се установиха да са в причинна
връзка с настъпилото ПТП, то съдът намира, че несъмнено на същата са причинени
неимуществени вреди. Досежно техния размер следва да се има предвид, че обезщетението
за неимуществени вреди има за цел да компенсира болките и страданията чрез предоставяне
на други блага. Благото е предмет със стойност, което задоволява човешки потребности,
следователно обезщетението следва да е съизмеримо с разходите за задоволяване на
потребности. Болките и страданията са последица от характера и вида на увреждането и се
отличават по интензитет /острота и сила/ и продължителност. Съдебната практика
установява средния размер на дължимото обезщетение при определен вид и характер на
увреждане и обичайните за него болки и страдания като интензитет и продължителност. Във
всеки конкретен случай съдът следва да вземе предвид обстоятелствата, които водят до
увеличение или намаляване на размера на обезщетението, съпоставимо със средния,
обичаен размер, установен от съдебната практика /В този смисъл Решение № 54/23.04.2019
г., по гр. д. № 3649/2018 г. на ВКС/. В настоящия случай не се установява по делото
търпените болки и страдания да се отличават по интензитет и продължителност в сравнение
с обичайните такива.
Съдът след като прецени характера на уврежданията, степента и продължителността
на причинените морални и физически страдания и техния интензитет, възрастта на
пострадалата - 48 г., както и съществуващите в страната обществено - икономически условия
към момента на настъпване на инцидент - 2023 г. и съобразявайки разпоредбата на чл. 52
ЗЗД и обстоятелството, че вредите следва да се оценяват към момента на настъпването им, а
не към момента на решаване на спора, намира, че сумата от 1500 лева би могла да се приеме
като еквивалент на претърпените от пострадалата неимуществени вреди.
От заключенията на приетите по делото съдебно - медицински експертизи не се
установи наличието на причинно-следствена връзка между процесното ПТП и руптурата на
екстензорното сухожилие на трети пръст на дясната ръка на пострадалата, поради което
претърпените в резултат на това увреждане неимуществени вреди не следва да се
съобразяват при определяне размера на дължимото от ответника обезщетение.
По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск в размер на 1000 лева,
предявен като частичен от 20 000 лева, е доказан по основание и размер, поради което
следва да бъде уважен. Като законна последица от уважаване на предявения иск е
присъждането на законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 03.01.2024 г. до
окончателното изплащане на вземането.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени и
сторените от него разноски в настоящото производство в общ размер на 1030 лева, от които
480 лева с ДДС за платено адвокатско възнаграждение, 50 лева ДТ и 500 лева
възнаграждения за вещи лица.
11
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Х. С. В., с ЕГН **********, с адрес гр. Пазарджик, ул. „****** ДА
ЗАПЛАТИ на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Триадица“, бул. „Витоша“ № 89Б, представлявано от главен
изпълнителен директор К. Ч. и изпълнителен директор Б. В., със съдебен адрес гр. Пловдив,
бул. „******, на основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ сумата в размер на 1000 лева, предявена
частично от сума в общ размер на 20 000 лева, представляваща платено от ищеца по договор
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, обективиран в полица №
BG/06/122002180052 застрахователно обезщетение на увреденото лице С. Г. Г.с ЕГН
********** по щета № 43072952300125 за причинени й неимуществени вреди, възникнали в
резултат на ПТП, настъпило на 11.03.2023 г. в гр. Пазарджик и по вина на ответника като
водач на лек автомобил „Нисан Микра" с peг. № РА ****** ВК, при което ответникът е
напуснал местопроизшествието без да изчака идването на полицейските органи,
посещението на които е било задължително предвид наличието на пострадало лице, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда – 03.01.2024 г. до окончателното заплащане
ОСЪЖДА Х. С. В., с ЕГН **********, с адрес гр. Пазарджик, ул. „****** ДА
ЗАПЛАТИ на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Триадица“, бул. „Витоша“ № 89Б, представлявано от главен
изпълнителен директор К. Ч. и изпълнителен директор Б. В., със съдебен адрес гр. Пловдив,
бул. „******, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата в общ размер на 1030 лева сторени
разноски в производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Пазарджик съд в
двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
12